Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (33 Votes)

magdaliniДнес е неделята на мироносиците. В този ден и през цялата седмица след него песнопенията в православното богослужение са посветени на няколкото жени, следвали Иисус Христос през време на Неговата проповед в Галилея, Самария и Юдея, помагали на делото Му, а след това станали и първите свидетелки на възкресението Му. Заедно с тях се чества паметта и на двама видни юдеи, Никодим и Йосиф, неявни ученици на Спасителя, които участвали при погребението на Иисус, а Йосиф от почит и обич към Учителя дори предоставил за погребението Му гроба, изкопан в имота му за самия него.

Имената на жените-мироносици не са точно известни или поне не на всички жени, както не е известен и точният им брой. Но Бог ги знае „по лице” и по сърце и отдавна ги е приютил в Своето небесно царство, за да са винаги при Него, при Неговия въплътил се, пострадал, умрял за нашите грехове и възкръснал от мъртвите Син, та да гледат те Неговата вечна слава. Това е наградата на жените-мироносици за тяхната вярност, обич, трудове, жертвоготовност.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (11 Votes)

shestvieМощите (гр. λείψανα, лат. reliquiae) са тленните останки на светците, почитани от Църквата като светиня, изпълнена с благодат и притежаваща дара на чудотворството. Мощите са почитани от най-ранния период на християнството, вероятно от грижа за телата на мъчениците. Още в такъв стар паметник като “Мъченичеството на Поликарп (Смирнески)” (ум. ок. 155 г.), става дума за това, че костите на мъченика, останали след изгарянето му, са “съкровище, по-ценно от скъпоценен камък и по-чисто от злато”; общността е искала да ги притежава, за да “стане част от святата му плът". Свидетелства за почитане на останките на мъчениците през следващото столетие (III) намираме при Киприян Картагенски и Дионисий Александрийски. Съхраняването на мощите на мъченика се е възприемало като продължаващо негово съприсъствие в църковната общност, като манифестация на победата над смъртта, постигната от Христос, подал на светеца благодатта на спасението, и повторение на мъченическия подвиг.

4.66666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (36 Votes)

11Преданието в Православната църква не е автоматично и автоматизирано следване и възпоменаване на миналото, а живо, динамично осъществяване на вечната истина на Богoвъплъщението.

Преданието в Църквата е дарът, който приемаме от Христос – чрез апостолите и предстоятелите в евхаристийното събрание, и залог, който се пази от и във Църквата. Св. апостол Павел говори за него: Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен… (1 Кор. 11:23-27).

Като подчертава този евхаристиен характер на Преданието, св. Ириней Лионски, епископ на църквата в Галия (ок. 140-202), казва, че то обхваща Христос, т. е. Църквата, Кръщението, епископите и верните, правата истинска вяра, даровете на Светия Дух, църковния и богослужебния порядък и организация[2].

4.63636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (11 Votes)
Англичаните, както и българите, са нация с твърде смесена кръв. В началото са келтите – автохтонно население, което е засвидетелствано в надписи от IV в. пр. Хр [1]., но естествено датира от много по-ранна епоха. Тези надписи са сътворени с огамската азбука, сродна на финикийски текстове от VIII в. пр. Хр. През I-V в. сл. Хр. тук владеят римляните [2]. Вакуумът, оставен от тях, е запълнен от северно- и западногермански племена, които унищожават местното християнство и избиват или изтласкват келтите към периферията – Уелс, Корнуъл, Шотландия и Ирландия [3]. Християнството е възстановено от един самоотвержен монах св. Августин (не Ипонски), който е изпратен през 597 г. от св. папа Григорий Велики (Двоеслов). Трета етническа вълна залива Англия през IX-X в., когато викингите от Скандинавия нападат, грабят, изнасилват, убиват, опожаряват, а накрая започват да се заселват, покръстват се и дори поставят свои владетели на английския престол. [4] Четвърти се явяват на сцената норманите от Франция, които в епичната битка при Хастингс (1066 г.) убиват крал Харолд и слагат началото на нова ера в английската история.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)
melchizedekabeltemple.jpgБиблията, създадена в продължение на столетия с усилията на много поколения като главна светиня, Книга на книгите, се явява не само основен източник на вероучение и духовна мъдрост, но и ценен паметник на историята и културата на великите цивилизации на Древния свят. Учени представители на различни области на науката и изкуството, се обръщат към нея за отговори на различни въпроси, неизбежно възникващи при изучаването на различни проблеми. В много случаи намираме отговор на страниците на Св. Писание, но и в много случаи тези страници поставят пред нас въпроси, чийто отговор изисква допълнителни изследвания и търсения. Един от тези малко известни, а нерядко и малко понятни аспекти се явяват т. нар. Библейски реалии – животни, растения и т.н. Към тези реалии се отнасят и различните здравословни проблеми и болести, споменати в Библията.

1. Понятие

Болестта като нарушение на нормалната жизнеспособност на организма вълнува хората от древност. Както всички останали народи, и евреите в древността са отделяли внимание на физическото здраве и съответно на болестите, техния произход и лечение.[1] И макар да се предполага, че в библейски времена е съществувала фиксирана класификация на заболяванията, подобна на тази от днес, Библията не ни дава изчерпателна информация за болестите, съпътстващи живота в библейски времена. В текста на Св. Писание имаме споменати редица здравословни проблеми, но тяхното конкретно значение в съвременен смисъл не винаги може лесно да се определи.[2]

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.