Богослужебното честване на св. апостоли Петър и Павел в един и същи ден има по-късен произход и е учреден с определена цел: да няма „аз съм Павлов, аз Аполосов, а аз Петров“ и т. н., а само „Христов“ (1 Кор. 1:12).

Макар и различни по обществено положение, образование, култура и характер, те – единият като апостол на юдеите, другият като апостол на езичниците – са двата централни стълба, на които се крепи изграденото върху крайъгълния камък Иисус Христос здание на Христовата църква (Еф. 2:20).

Единият, ревностен привърженик на Спасителя, по време на Неговата земна спасителна мисия разпознал в Него „Христос, Сина на живия Бог“ (Мат. 16:16), отрекъл се от Него по време на съдебния процес, но разкаял се след възкресението Му, станал отново ревностен Негов апостол, привличайки още с първата си проповед, в деня на Петдесетница, три хиляди души към току-що основаната Христова църква (Деян. 2:41).

Или: Бил ли е св. Йоан Кукузел кастрат

За живота и творчеството на средновековния майстор на византийската музика, сънародника ни св. Йоан Кукузел, са изписани безброй страници. Страници, възхваляващи делото му, заради което историята на православната църковна музика му отрежда завидното място на „втори източник на музиката” (след св. Йоан Дамаскин). А за многовековната история на православната едногласна музика това не е никак малко. Кукузел създава богато орнаментирани композиции с широк тонов обхват – песнопения, надхвърлящи две октави.

Появата на бял свят на този текст е провокирана от следните думи: „Широкият тонов обем на много от произведенията му (на св. Йоан Кукузел – бел. моя) дава основание да се предполага, че е бил кастрат”. Твърдението е на един от нашите специалисти в областта на православната едногласна музика и е цитат от негова книга (името на автора и книгата смятам да спестя). При цялото ми уважение смятам, че основание за такова предположение не съществува.

Настоящият текст е лекция, изнесена в рамките на Експерименталната работилница по източно-църковно пеене към храм "Св. архангел Михаил" , кв. Симеоново, София.

Глас 2-ри е наречен лидийски[1]. По своята природа 2-ри глас се родее с естествения диатоничен род на византийскийте гласове. От тях той се отличава само с един намален интервал (ДИ – КЕ), заради което гамата на 2-ри глас е наречена мека хроматична[2].

Основният тон на 2-ри глас е тонът ВУ. От естествените диатонични гласове го отличава минимален тон между ДИ и КЕ[3]. Поради това, че 2-ри глас е “почти диатоничен”, неговата звучност е особена. В характера на гласа се съдържа едновременно сладост и тъга (за разлика от 6-ти, който пък най-добре изразява чувството за скръб) [4].

Устойчивите (доминантни) тонове на 2-ри глас са ВУ, ДИ и ЗО.

Практически, гамата на 2-ри глас започва от ВУ и свършва със ЗО. Извън този диапазон 2-ри глас приема диатонична или твърда хроматична характеристика (6-ти глас), за което обикновено има изрично поставена фтора (повреда). Гамата на 2-ри глас е построена на повтарящи се групи от два тона – минимален и голям[5]. За разлика от другите гласове структурата на гамата на 2-ри глас е изградена на трихорден принцип[6].

За св. Йоан Лествичник: Слава на стиховните, глас 2 / Музика: Жеко Павлов

(Εἰς τὸν Στίχον, Δόξα… Τοῦ Ὁσίου Πατρὸς ἡμῶν Ἰωάννου, τοῦ Συγγραφέως τῆς Κλίμακος. Ἦχος β’,  Ἰδιόμελον)

Τὸν ἐπὶ γῆς Ἄγγελον, καὶ ἐν οὐρανοῖς ἄνθρωπον Θεοῦ, τοῦ κόσμου τὴν εὐκοσμίαν, τὴν τρυφὴν τῶν ἀγαθῶν καὶ τῶν ἀρετῶν, τῶν Ἀσκητῶν τὸ καύχημα Ἰωάννην τιμήσωμεν· πεφυτευμένος γὰρ ἐν τῷ οἴκω τοῦ Θεοῦ, ἐξήνθησε δικαίως, καὶ ὡσεὶ κέδρος ἐν ἐρήμῳ ἐπλήθυνε τὰ ποίμνια Χριστοῦ, τῶν λογικῶν προβάτων, ἐν Ὁσιότητι καὶ δικαιοσύνῃ.

Да почетем Йоан – ангел на земята и Божи човек на небесата, благоукрашение за света, наслада от добрините и добродетелите, похвала за подвижниците, защото той беше посаден в дома Божи и праведно процъфтя, и като кедър в пустинята чрез светостта и правдата си умножи стадата Божии от словесни овци.

На земли ангела, / и на небесех человека Божия, / мира благоукрашение, / наслаждение благих, / добродетелей постнических похвалу, Иоанна почтим: / насажден бо в дому Божии, процвете праведно, / и яко кедр в пустыни умножи стада Христова словесных овец, / в преподобии и правде.

Хората, които обичат това, което правят, заслужават уважението ни - независимо дали са художници, спортисти, архитекти, журналисти, певци... Музикоучителят Жеко Павлов е именно такъв човек и за това свидетелстват различни факти от живота му. 

Хората, които обичат профеьсията си, ще останат за поколенията, ще бъдат открити като стари съкровища, заровени в пластовете на времето. Те дори се превръщат в част от всяко настояще във всяко време. На днешния ден, 25 март, е роден Жеко Павлов. През юли се навършват 90 години от смъртта му.

Жеко Павлов е един от талантливите изпълнители на източното църковно пеене, което е „плод на вековния принос на светоотеческата традиция” и е с „изключителни качества и значение за Църквата”[1], положил неуморен труд за прослава на Бога.