Преди 21 години на днешния ден почива в Господа старецът Илие (Клеопа). Като духовник на манастира „Сихастрия“ той години наред посреща групи от поклонници и със своите беседи дава отговори на духовните им въпроси и търсения. При душепастирството обратната връзка е много важна – пастирът по-добре опознава проблемите на духовните си чада, а и се обогатява от житейския им опит. Така и в случая със стареца Клеопа – въпреки че пребивава в монашеско житие, той е бил потопен в духовните търсения на хилядите си духовни чеда. Плод на това духовно взаимодействие е и неговата стихосбирка (80 стр.), озаглавена „Как да влезем в рая“. В нея чрез рими той засяга екзистенциални теми в живота на всеки християнин. Прави впечатление необичайно големият брой куплети на някои от стиховете. Има теми, като тютюнопушенето, пиянството, луксът, смъртта, на които са посветени няколко стихотворения. Темите, по които пише са вечно актуални и всеки боготърсещ християнин може да извлече поука от духовната поезия на стареца. Удивителна е неговата смелост да назовава проблемите конкретно, като не премълчава щекотливи теми, целейки да изтръгне пороците от душата на християнина.

Поезията му го представя като добър пастир, който се отзовава сред бита на християните със заспала съвест, наричайки ги с приятелското: „Брате, християнино!“. Това са хора, които не живеят истински християнски живот: не ходят на църква, не постят, прибягват до аборти. Като истински духовен будител той ги зове да се осъзнаят и да се завърнат към любящия ги Пастир – Христос.

Използвам за повод празника на св. Йоан Кукузел и св. Роман Сладкопевец, както и отминалия преди няколко дни събор на клиросните певци от Софийска епархия, проведен с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и с подкрепата на Софийската св. митрополия. Една похвална и полезна при всички положения инициатива, която ни помогна лесно да видим това, което вече всички знаем: плачевното състояние на нещата. Проблемите на клиросните певци в БПЦ не са проблеми на клиросните певци, те са проблеми на цялата ни църква и са част от нещо по-голямо – от дългогодишно хронично боледуване на литургичния живот у нас. Това не е частен проблем с локално значение и не можем да махнем с ръка: „Да се оправят там, какво ни интересува някакво си пеене!“.

Провелият се в средата на юли в София практически семинар по източноцърковно пеене предизвика силен отзувк сред специалистите не само в църковните среди, но и сред академичните музиковеди. Предлагаме на читателите на Двери мненията на две участнички в семинара – доц. д-р Клара Мечкова, преподавател по история на музиката във Великотърновския университет, специалист по средновековна византийска музика, и Елена Каменарова, изкуствовед, които дават картина „отвътре“ на случилото се по време на гостуването на големия майстор от Истанбул Григорий Дараваноглу.

Празничните дни са отлично време да опознаем културата на съседите

Цветница е един от празниците в пролетния календар, който доказва, че за културните и духовни връзка няма формални граници. От двете страни на Дунава – и в България и в Румъния, традициите на честване датират назад във вековете, като и двата народа са запазили почти идентични обреди и ритуалност. Дните около Цветница са прекрасно време, в което всеки може да опознае по-добре съседите си, да се потопи в атмосферата на празника, да научи повече за бита и вярванията на двата народа.

Една от най-любопитните и интересни теми за любителите и изпълнителите на източноцърковна музика е темата за интепретацията на невмените знаци и формули. Тази тема обаче рефлектира пряко върху въпросите за стила на поднасяне и естетическото възприятие на това най-висше литургично изкуство. Традицията на източноцърковното пеене разкрива ролята на псалта като интерпретатор – сиреч тълкувател – на свещените богослужебни текстове. Основният критерий при изпълнението на това особено служение е изискването на св. апостол Павел в църква всичко да става „с приличие и ред“ (1 Кор. 14:40). Псалтът принадлежи към нисшия чин на църковния клир, пише протопсалтът на митрополитския храм "Св. Григорий Палама" в Солун Захария Пасхалидис. Неговото дело е изключително по вид църковно послушание, тъй като е свързано с непосредствено участие в общественото богослужение. С пеенето си псалтът представлява вярващите и поради това заема специално място сред тях в храма. Освен мелодичен глас, музикална дарба и подготовка псалтът е длъжен да има благочестие и вяра. Целта на пеенето в църква не е само да се предизвика умиление в душите на вярващите, но и да се подпомогне тяхното духовно ободряване. Псалтът се явява пазител на църковната византийска музика[i] и я предава от рода в род. Това е наследство на нашите отци, което се явява съкровище на православната църква и представлява само по себе си част от нейното свещено Предание[ii].