Двадесет и трета глава от книгата "Не съдете, за да не бъдете съдени".
Ще споменем няколко случки, за да те оценим, драга читателко, и да видим дали тази книга ти е била от полза или напразно си си дала труда да я прочетеш и напразно сме се трудили и ние за нейното написване.
Първи случай
Имаше един монах във Великата Лавра на Света Гора, казваше се Теофил. Веднъж група жени пристигна в Урануполис и на другия ден щяха да обикалят наоколо с кораб. Поискаха да се поклонят на светите мощи от Лаврата и манастирът даде съгласие. Беше лято и в морето цареше пълен покой и тишина. Отец Теофил, когато научил за това, се стреснал и възразил енергично пред Синаксиса. И приведе страховития аргумент, неопровержим за светогорците:
− Когато мощите бъдат целунати от жена, тогава ние как ще им се покланяме след това?