Глава 7. 1 – 13. Иисус Христос отива в Йерусалим за Празника Шатри. 14 – 53. Появата на Христос в храма и Неговите слова там.
7:1. После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже юдеите търсеха да Го убият.
„После това“. Христос очевидно не е присъствал на празника Пасха, за чието приближаване споменава Йоан в предходната глава (Йоан 6:4).
„ходеше по Галилея“. По това време и през летните месеци след Пасха Той пътувал през Галилея, тъй като по това време било опасно за Него да отиде в Юдея поради враждебните намерения на юдеите. По време на това галилейско пътуване се случват събития, които са описани в Евангелието на Матей (Мат. 15) и Марк (Марк 7:1 – 8:10): спорът с фарисеите за преданията на старците (Мат. 15:1 – 20), пътуването на Христос през Горна Галилея до границите на Финикия, където изцелява дъщерята на една хананейка, връщането Му оттам в североизточната област на Галилейското море и второто нахранване на народа, след което Христос и учениците Му преминават морето в Далбанутската страна, която се намира в Генисаретската област (Мат. 15:21 – 39; Марк 7:24 – 8:10), където тогава фарисеите и садукеите изискват от Него да им даде знамение от небето.
Точно по това време, между завръщането в страната или областта Генисарет и искането за знамение, с което фарисеите и садукеите се обръщат към Христос, вероятно се е състояло заминаването на Христос за Йерусалим за Празника Шатри.
7:2. Приближаваше юдейският празник Разпъване шатри.
За празника Шатри вж. Лев. 23:33 и сл.
Празникът на Шатрите (на скиниите) е един от най-тържествените еврейски празници и огромно множество хора се стичали в Йерусалим, за да го отпразнуват, както за да благодарят на Бога за всички благодеяния през изтичащата година, така и за да участват във всички веселия, организирани по този повод. По това време народът, приключил с цялата си полска работа и събрал гроздето, се чувствал особено свободен и се отдавал както на религиозни, така и на светски удоволствия. Самият празник служил за спомен от странстването на израилтяните в пустинята и се провеждал с такава всеобща радост, че Йосиф Флавий и Филон го наричали „най-свещения и най-големия празник“, а сред евреите бил известен като Празника изобщо. Той се празнувал седем последователни дни, от 15-я до 21-я ден на месец тисри, а осмият ден се прекарвал в свещено събрание.
През тези седем дни, като спомен за своето странстване през пустинята, евреите живеели в малки колиби, направени от гъсто залесени клони на маслинови, палмови и миртиеви дървета, и всеки носел със себе си сноп зеленина (лулаб), състоящ се от палмови и върбови клонки, прасковени и лимонови плодове.
През седмицата на празника всички свещеници се редували в службата; седемдесет телета били принасяни в жертва за седемдесетте народа на света; законът се четял всеки ден, а двадесет и един пъти дневно храмовите тръби свирили вдъхновени и тържествени химни. Радостта несъмнено се засилвала от факта, че празникът бил само четири дни след страшните обреди на великия ден на покаянието, в който се извършвало тържественото очистване на греховете на целия народ.
Подобна тържественост на празника можела да повлияе неблагоприятно на настроението на народа. Ако Спасителят се бе появил открито в Йерусалим сред тълпите ентусиазирани поклонници, техният ентусиазъм лесно щял да се превърне в политическо безредие, както се е случвало много пъти, особено при галилеяните, които се отличавали с най-голяма пламенност на патриотичния дух. Затова Иисус избягвал всякакви поводи за това и дори когато „братята“ Му Го попитали дали изобщо ще отиде на този празник, Той отговорил уклончиво, че още няма да отиде. И сега, бидейки недалеч от Йерусалим, Той не отишъл на празника веднага, а едва след няколко дни, така че мнозина помислили, че Той изобщо няма да присъства на празника.
7:3. Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.
7:4. Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.
„иди в Иудея“. От думите на братята на Христос (за Христовите братя вж. тълкуванието към Мат. 1:25 и Мат. 13:55) проличава, че те са знаели, от една страна, че последователите на Христос в Галилея намаляват (Йоан 6:66), а от друга, че по време на пребиваването Си в Йерусалим, Господ е събирал около Себе Си голям брой слушатели (Йоан 3:26, 29; Йоан 4:1; Йоан 2:23). „Там, в Йерусалим, – сякаш казват братята на Христос – сега можеш да Си намериш ученици, акоизобщо имаш някакви ученици!” Според тях, именно пред тези ученици Христос трябва да извърши Своето дело, защото хората там са по-надеждни от лекомислените галилейци. Христос трябва да отиде в Юдея и понеже твърди, че е Месия, а само в Йерусалим хората са в състояние да оценят правилно делото на Христос. Там, в Йерусалим, Месия трябва да обяви откриването на Своето царство и оттам да властва над цялата израелска земя и над целия свят.
„Ако вършиш тия дела“, т. е. чудесата, които могат да оправдаят Твоите претенции (че Ти си обещания Месия), то не трябва да оставаш в провинциалната неизвестност, а да се явиш пред целия юдейски свят, и на подходящото място. Няма по-подходящо място от Йерусалим, на неговия празник.
7:5. Защото нито братята Му вярваха в Него.
Евангелистът обяснява това предложение на братята на Господа, казвайки, че тогава те не са вярвали в Него. Те наистина не са могли да признаят в Него Този, за Когото Той се обявявал, и да Го последват, както са сторили това дванадесетте апостоли. Те виждали знаменията, които извършвал, но все пак не били стигнали до такава вяра в Него, която Той искал да види в тях. По това си приличали с останалите юдеи (срв. Йоан 12:37). Но от друга страна, те не прекъсвали общение със своя именит брат; скъпа им била Неговата чест и те искали светът по-скоро да признае Неговото достойнство: тогава и те щели да тръгнат след Него.
7:6. На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.
„Моето време още не е дошло“. Господ не отговаря на братята по същество, защото тогава те не били в състояние да разберат Неговите думи както подобава. Казва им само онова, което за тях е съвсем разбираемо, а именно посочва опасностите, на които би се подложил, ако сега отиде в Йерусалим. Неговото време, т. е. времето за пълното разкриване на Неговото достойнство, още не е дошло. Разбира се, времето да се разкрие месианското достойнство на Христос трябва да настъпи, но това ще се случи не на празника Шатри, а на следващия празник Пасха.
7:7. Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.
7:8. Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
7:9. Това като им каза, остана си в Галилея.
7:10. Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.
„някак скришом“. Но след като Неговите братя отишли на празника, Господ Сам се отправил към Йерусалим, като че тайно. Тази промяна на решението още в древност дава повод на неоплатоника Порфирий да упрекне Христос като непоследователен, че не държи на думата Си. Този аргумент и сега се повтаря от рационалистите, на което трябва да отговорим, че всъщност Христос казва на братята Си, че няма да иде на празника Шатри открито, триумфално, като Месия-цар; но не е казвал, че изобщо няма да отиде в Йерусалим даже като обикновен богомолец. Като такъв поклонник Той отива сега на празника, без да възбужда при това нечие внимание към Себе Си.
7:11. А юдеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?
7:12. И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.
7:13. Но никой не говореше за Него открито, поради страх от юдеите.
„де е Онзи?“. Отсъствието на Христос на празника – вероятно в самото начало, в първите дни на празника – е било забелязано от юдеите, които очевидно са разчитали сега да могат да Го заловят. И сред множеството също говорили за Христос. Едни Го наричали „добър“, т. е. както у нас се изразяват, честен обществен деятел, а другите – народен смутител. Но първото мнение се бояли да изкажат гласно, защото враговете на Христос можели да обявят споделящите това мнение за ученици на Христос и да ги задържат.
7:14. Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
„възлезе“. Точният ден, в който Господ пристигнал в Йерусалим, не е известен. Но в храма той „влязъл“ (по-точно: „се изкачи“. храмът действително се издигал на известна височина спрямо градските сгради), когато празникът „се беше преполовил“, т. е. в четвъртия ден на празника Шатри, който е продължавал седем дни.
„поучаваше“. Този път Господ се държал в Йерусалим вече не като обикновен богомолец, както бил отишъл в Йерусалим и какъвто той бил и на миналогодишния празник Шатри, а като учител на Своя народ, като проповедник. Ако предишния път Му се наложило да влезе в спор с юдеите, то това било заради обвиненията на враговете Му против Него. А сега Той говори в храма по Свой собствен почин.
7:15. И чудеха се юдеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
„чудеха се“. Юдеите се учудвали на знанията за закона и изобщо за свещените книги, които Христос проявявал. „Той е посрещал и отговарял на мнениета на равините с най-фини и крайно оригинални препратки към Свещеното Писание. Той прониквал и отвъд написаното – до самия дух” (Гейки).
„когато не се е учил“. Тъй като в тези думи на юдеите се съдържал намек, че образованието получено от Христос не в равинско училище, не може да бъде сигурна гаранция за Неговото православие или правоверие, нито пък за истинността на Христовото учение, то Христос произнася цяла реч в защита на истинността на Своето учение и изобщо за Своето божествено пратеничество.
Словото на Христос се разделя на три части. В първата (стихове 16 – 24) Господ защитава Своето учение като имащо божествен произход. Във втората (стихове 25 – 30) доказва Своя собствен произход от Бога. В третата (стихове 31 – 34) предвъзвестява на противниците Си Своето скорошно заминаване при Отца.
7:16. Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
„учението Ми“. В отговор на злобната забележка на юдеите за неизвестния произход на учението Му, Христос тук твърди, първо, че Неговото учение наистина е Негово, а не е заимствано от някой равин (това посочва изразът ἡ ἐμὴ διδαχή, който много по-силно изразява идеята, че учението принадлежи именно на Христос, отколкото другия, паралелен израз ἡ διδαχή μου). Второ, Той казва, че Самият Той е получил Своето учение от „Изпратилия“ Го, тоест от Бога.
7:17. който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
Как обаче можем да сме сигурни, че това, което Христос казва за произхода на Неговото учение от Бога, е вярно? Това е много просто. Нужно е само слушащите учението да вършат или даже само да искат, да се стремят да вършат волята Божия, изразена в Писанието, – и тогава лесно и бързо ще се убедят, че учението на Иисус Христос е от Бога. Толкова близко е това учение до всичко, което Бог е възвестил на Израил в Стария Завет! „За да усвоим религиозната истина, трябва да имаме сърце, желаещо да се научи от Бога, – сърце, обичащо Бога и желаещо да знае Неговата воля, колкото и да противоречи тя на собствената воля на всеки човек. Ако душата на човека не обича истината и няма никакво съгласие с Бога, то той не може да признае истината даже и тогава, когато я чуе” (Гейки).
7:18. Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
Повечето хора обаче нямат това достойнство – не вървят по пътя, посочен от Бога в Стария Завет. Как ли това мнозинство може да се убеди в истинността на учението на Христос? То трябва да се обърне към обикновения здрав смисъл. Последният казва: „ако някой проповедник не търси за себе си почит, а се грижи само за славата на пратилия го, такъв очевидно заслужава всякакво доверие.” Но Христос прави точно това, откъдето и трябва да се заключи, че Неговото учение е истинно.
7:19. Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
„искате да Ме убиете“. Това е била първата среща на Христос с йерусалимските юдеи след сблъсъка по повод изцеляването на парализирания при Витезда. Тъй като стоящите пред Христос юдеи, които и при предишното Му посещение в Йерусалим Го обвинили, че нарушава закона за съботата (Йоан 5:10 – 18), и сега продължавали да таят враждебни намерения към Него (Йоан 7:1), то Господ използвал възможността да им покаже колко неоснователни са техните нападки. Сега Той директно ги обвинява в злодейско намерение („искате да Ме убиете“), което те съчинили против Него като нарушител на закона, като им казал, че те самите са виновни за неизпълняването на същия Мойсеев закон.
„никой от вас“. Тук не можем да видим указание за всеобща греховност по отношение на Божия закон, защото ако тук се има предвид всеобща греховност и ако Христос се позовава на този факт в доказателство, че грешниците нямат право да Го съдят за предполагаемото престъпване на закона, по този начин Той би дал повод да се отрече легитимността на всички съдии. Не, тук Господ има предвид един специален случай, за който говори по-долу (стих 22).
7:20. Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
„Народът“, т. е. тълпата богомолци, дошли от разни отдалечени от Йерусалим места, които не познавали отношението на йерархията към Христос. Това множество грубо прекъснало Христос, изтъквайки като неоснователни Неговите обвинения.
7:21. Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
7:22. Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
Господ, без да обръща внимание на думите на народа, продължил Своето слово. Той им напомня за едно нещо, което извършил, а именно за излекуването на разслабения при Витезда. Заради този единствен случай на нарушаване на съботата юдеите толкова се ожесточили срещу Христос, че започнали да искат Неговата смърт. А междувременно, самите те нарушавали постоянно съботата – например, когато в съботен ден им се налагало да обрязват младенец, когото според закона е следвало да обрежат непременно на осмия ден след раждането (Лев. 12:3; Бит. 17:12).
7:23. Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, – на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
„цял човек“. Разликата между онова нарушение на закона, което Христос извършил, и онова, което юдеите си позволявали да правят, не е в това, че Той нарушил закона само веднъж, а че те го нарушавали постоянно. По-важното е, че те, чрез нарушаването на закона, са успели да въведат младенеца само във външно общение с Бога, направили са го член на теократичното общество, докато Христос при Витезда дарява на разслабения пълно – и външно, и вътрешно спасение (изразът „цял човек” съдържа в себе си мисълта за особената важност на чудото на изцеляването в сравнение с акта на обрязването на младенеца, който не може да бъде осветен „целият“ с този акт). Може да се каже, че давайки на парализирания такова благо, Христос не нарушава, а изпълнява висшата божествена заповед за любов към ближния, която е център на учението за закона и пророците (срв. Мат. 5:43; Мат. 7:12 и др.).
7:24. Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
„по външност“. Ако заради това дело Христос е обвинен в нарушаване на закона, то това вече е съдене по външната страна на постъпката, а не по същността ѝ – формално съдене, което взема под внимание само това, че Христос е извършил такова нарушение на закона, каквото другите не са извършвали. Та нали тези „други” също са нарушавали закона и в още по-важни случаи. Защо не съдим и тях?
7:25. Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
Думите на Христос очевидно накарали враговете Му да се скрият в тълпата. Наистина, те не можели да не осъзнават, че отношението им към Христос е придирчиво до степен на явна несправедливост. И самите равини, като Елазар бен-Азаря, сравнявали обрязването с изцелението на цялото тяло, за да докажат, че е също толкова добре да се спасява човешки живот в събота, колкото и да се извършва обрязване, и че по този начин не се нарушава законът за светостта на съботата (трактат на Тосефта).
7:26. Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
„някои йерусалимци“. Тогава някои от жителите на Йерусалим, на които разбира се, е било добре известно отношението на йерархията към Христос, изразили учудването си от толкова необяснима промяна в техните началници, каквато очевидно настъпила у тях.
7:27. Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
„откъде е“. „Да допуснем, – мислели йерусалимци, – че началниците също са повярвали в месианското достойнство на Христос, но това е невъзможно предвид обстоятелството, че всички знаят за произхода на Иисус, докато Месия, според юдейския възглед, е трябвало да дойде внезапно и от незнайна страна”. Действително, равините са учили, че Месия след раждането Си във Витлеем ще бъде отнесен от духове и ветрове и когато се върне втори път, никой няма да знае откъде е дошъл.
7:28. Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
7:29. Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
„има един Истински“. Хладните и равнодушни забележки, които разменяли помежду си йерусалимци, накарали Христос да се обърне към тях с горчив укор (който Христос „възгласява“, издигайки глас, или по-точно „извиква“ в храма – ἔκραξεν).
Мисълта, съдържаща се в този упрек, е следната: „Мислите, знаете Моя произход, и все пак Аз съвсем не Съм обикновен жител на Назарет, който само си е въобразил, че е Месия. Не, Аз идвам от Бога, от Бога получих Своите пълномощия. Бог е оня, Който Ме е пратил, и това е Негово право, напълно законно право (той е „Истински“, пращайки Ме). За съжаление, вие не познавате Бога, който Ме е изпратил, и, разбира се, затова не Ме приемате. Само Аз Го познавам, защото съм от Него (παρ´ αὐτοῦ) и Той Ме изпрати“.
7:30. Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл.
Йерусалимците се засегнали от тия думи на Христос и искали да Го заловят, за да Го предадат в ръцете на властите като богохулник, приписал Си произход от Бога. Но никой не сторил това, тъй като часът на Христовите страдания още не бил настъпил.
7:31. И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?
7:32. Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.
За разлика от йерусалимците, много от множеството, което идвало отдалеч, вярвали в Христос като Месия. Въпреки че по време на това посещение в Йерусалим Христос не извършил никакви чудеса, сигурно е, че слуховете за Неговите чудеса в Галилея (народът наричал тези чудеса „знамения, очевидно следвайки възгледа за чудесата, който Христос установил, срв. Йоан 6:26) са достигнали до ушите на тези поклонници. Фарисеите, разбира се, слушали с внимание думите на народа за Христос и тъй като заедно с първосвещениците били членове на Синедриона чрез своите представители (Мат. 2:4), те се опитали заедно с първосвещениците да сложат край на народното вълнение, като изпратили служителите на Синедриона да хванат Христос.
7:33. А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;
7:34. ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.
В тълпата от Свои слушатели Христос забелязал тези служители на Синедриона и затова, отъждествявайки всички слушащи с тези пратеници на Синедриона, Той се обръща към цялата тълпа с думите, че скоро ще замине при Онзи, Който Го е изпратил, където слушателите не могат да Го последват, дори и да искат.
„ще Ме търсите“ – разбира се, с цел да принесат покаяние за своето непослушание към Христос (срв. Йоан 8:28).
7:35. А юдеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
7:36. Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?
Думите на Христос, че ще отиде при Онзи, Който Го е изпратил, не били разбрани от хората, които си мислели, че Христос може би иска да отиде при някой известен равин, който живее в разселение, т.е. извън пределите на Палестина.
„Разпръснатите между елините“ се отнася до евреите, разпръснати в различни области на Гърция. „Там – мислил народът – в еврейските синагоги Христос е могъл да говори като странстващ проповедник, а след това да пристъпи и към проповядване на Своето учение между истинските гърци”. Така впоследствие са постъпвали апостолите (Деян. 11:19 и сл.; 13:14 и сл.).
Но в думите на юдеите несъмнено се крие насмешка към Христос. „Да, – като че казвали те, – ти не успя да разпространиш своето учение тук, между истинските израилтяни и сега ще опиташ късмета си в чужда страна, където живеят юдеи, които по-малко познават истините на вярата, предадени от отците, и затова по-податливи на всякакви нововъведения. Е какво? Няма да е голяма чест за Теб, ако там имаш някакъв успех“.
7:37. А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
7:38. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
„в последния велик ден“. Евангелистът предава още едно изказване на Христос, с което Той се обърнал към народа в последния ден на празника Шатри. Тъй като евангелистът нарича този ден велик, то това несъмнено е бил седмият ден. Вярно е, че според закона на Мойсей (Лев. 23:35 и сл.; Чис. 29:35; Неем. 8:18) и според еврейския обичай от времето на Христос, към седемте дни на празника Шатри се прибавял още един осми ден – също с празничен характер, наричан в закона „празнично събрание“ (ацерет), но този ден не приличал на предходните дни на празника Шатри. Престоят в шатрите завършвал на седмия ден; тържественото шествие до силоамския извор за вода – също. И освен това, на седмия ден това шествие с пеенето на 117-ти псалом (Осанна!) се извършвало седем пъти, поради което този ден по-късно получил названието „велика осанна”. През този ден също така се отнасяли от олтара клоните, с които той бил украсен в началото на празника. С една дума, седмият ден е бил последният ден на празника, ден на особено празнично оживление.
„да дойде при Мен и да пие“. Ето защо на този ден Господ не очаквал, както правели другите учители, че народът сам ще се събере около Него, а Той ще седи (проповедниците при евреите обикновено поучавали, седейки, срв. Мат. 23:2), а, напротив, Сам призовал народа при Себе Си, стоейки в галерията на храма. През шума на множеството, което се движело от олтара към Силоамския извор, в двора на храма се разнесъл Неговият призив: „който е жаден, да дойде при Мене и да пие”. Поклонниците в двора на храма, които пеели химна на пророк Исайя: „с радост ще черпите вода от изворите на спасението“ (Ис. 12:3), трябва да са разбрали, че Христос призовава към Себе Си като към „извора на спасението“, който пророкът предсказва. Трябва да отбележим, че тук Христос казва нещо повече от това, което някога казал на самарянката: там (Йоан 4:10, 14) Той представил Себе Си само като подател на жива вода, а тук – като самата жива вода. Така Той отнася към Себе Си онези думи, с които псалмопевецът се обръща към Йехова: „У тебе е изворът на живота, – в Твоята светлина ще видим светлина“ (Пс. 35:10).
„Който е жаден“. Това са хората, които осъзнават недостатъчността на своите собствени сили, за да получат спасение (срв. Мат. 5:6). Те ще намерят пълно задоволяване на нуждите си, като повярват в Христос, точно както някога евреите са намерили вода за себе си в една чудодейната скала, докато се скитали из арабската пустиня. Следователно тук Христос е изпълнение на онази идея, която се съдържа в този старозаветен образ: Той е истинската скала, от която извира чудотворна вода, истински задоволяваща жаждата на човечеството.
„Който вярва в Мене“. Това обещание има самостоятелно значение: то е ново и по съдържание, и по форма. То не се отнася до задоволяването на нуждите на онзи, който с вяра идва при Христос, а до резултатите, които повярвалият в Христос човек ще постигне и които ще имат отношение към неговото обкръжение. И образът тук е различен от този в стих 37. Там за Божия Дух се говори като за вода от извор, която утолява жаждата на човека, а тук Светият Дух е сравнен с ручеи и потоци, които по време на безводие напояват полето или страната и предпазват растителността от унищожение. Това сравнение поставя вярващия в Христос на едно и също ниво с Христос като извор на жива вода.
„из неговата утроба“. Но все пак не самият човек, нито сърцето или устата му, а утробата му (ἡ κοιλία) е назована извор, откъдето ще потекат потоци жива вода над изсъхналата земя. Този израз – утроба - по отношение на човека означава човешкото тяло, главно от гледна точка на предназначението му като орган за хранене и възпроизводство (Втор. 28:4, 11 според превода на Седемдесетте; Съд. 16:17; Йов 1:21; срв. Лука 1:15; Йоан 3:4).
Следователно, не в бъдещия, а в този земен живот вярващите в Христос стават за мнозина други хора освещаващ и оживотворяващ извор. Такива са били например апостолите, напоили с водите на своето учение цялата вселена – „всея вселенные питатели”, както пее за тях Православната Църква (стихира в деня на апостолите Петър и Павел).
„както е речено в Писанието“. В Свещеното Писание такова изречение няма, но има нещо, което напомня на него. А именно в книгата на Исайя е казано: „и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват” (Ис. 58:11; срв. Зах. 14:8). Онова, което пророците са говорели за значението на израилския народ, което той, бидейки просветен от Бога, ще има за езическите народи, сега Господ прилага към вярващите в Него. Разбира се, това е трябвало да се изпълни над вярващите тогава, когато върху тях слезе Светият Дух, изпратен в света по заслугите на Христос (Йоан 16:13 – 14).
7:39. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
„каза за Духа“. Тъй като читателите на четвъртото Евангелие са били слабо запознати с обичаите на празника Шатри и с тяхното тайнствено значение, а също и с обещанията на Христос за изпращане свише на Светия Дух, които се срещат само при Йоан, то евангелистът счита сега за нужно да отбележи, че в този случай Христос е говорил за Светия Дух, Когото е трябвало да получат вярващите в Христос и Който, преди прославянето на Христос, не е бил върху вярващите.
„Дух Светий още не бе даден“. В славянския превод това място е в по-голямо съзвучие с повечето древни кодекси: „не убо бе Дух Святый”, т. е. „не беше още Светият Дух“. Това, разбира се, не показва, че Светият Дух не е съществувал тогава. Не, Той винаги е съществувал и самият евангелист казва, че Светият Дух е бил в пророците (Йоан 3:34), в Иисус (Йоан 6:63), в благочестивите хора (Йоан 4:23) и в цялото творение (Йоан 6:63). Тук се има предвид действието на Светия Дух в Църквата, сред вярващите в Христос. Затова такъв Дух се нарича Дух на възкръсналия и прославен Христос (Йоан 20:22, 15:26, 16:7). Наистина това е нов по отношение на формата на проявление Дух, за Който са предсказали пророците (Езек.11:19, 18:31, 36:26), макар че по същество Той винаги, във всички времена е бил същият Божи Дух.
7:40. Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
7:41. Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
7:42. Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
7:43. И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
7:44. А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
Различно са подействали думите на Христос върху събралите се около Него слушатели. Едни са Го признавали за пророк, макар че едва ли са свързвали с тази дума определена идея (срв. Йоан 6:14). Други пък са Го наричали Месия (Христос). Но е имало и противници на това мнение – това са били онези, които са мислили, че Иисус не произлиза от рода Давидов и от Витлеем, Давидовия град. Някои пък смятали Христос за измамник, вреден за обществото на Израил, и се опитвали, макар и неуспешно, да Го заловят и предадат на управниците.
7:45. Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?
7:46. Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
7:47. Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
7:48. Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
7:49. Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
Служителите, изпратени от Синедриона, също не успели да задържат Христос. Когато се върнали в Синедриона, те заявили, че речите на Христос са имали непреодолимо влияние върху слушателите и че те самите са се поддали на това влияние. Фарисеите, които присъствали в Синедриона, се подразнили от тези думи и посочили на служителите, че никой от началниците не е признал Христос. Само простата необразована тълпа следва Христос.
„е проклет“. Цялото високомерие на фарисеите, горди с познанията си за закона, цялото им презрение към хората с различно образование и мироглед, е отразено в това определение за простия народ.
7:50. Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
7:51. осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
7:52. Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
7:53. И всеки си отиде у дома си.
Сред всеобщото вълнение в Синедриона прозвучало спокойното слово на Никодим (срв. Йоан 3:1), който по задължение като член на Синедриона също присъствал при разпита на слугите. Той от своя страна също се позовал на закона, който и членовете на Синедриона е трябвало да знаят, но за който сега те са забравили. „Законът – казва Никодим – изисква да се произнесе присъда над някого само след като обвиняемият е бил изслушан лично и едновременно с това са били събрани сведения за него“ (срв. Изх. 23:1; Втор. 1:16).
„пророк не се е явил“. Раздразнени от този неочакван протест, фарисеите изразяват подозрението си дали и самият Никодим не произхожда от Галилея, след като така се застъпва за Галилейския учител! Нека си припомни, че от Галилея не е имало пророк (по-точно: „не излиза пророк”. Според по-достоверния текст тук се чете глаголът ἐγείρεται).
Какво е отговорил на това Никодим – дали е посочил пророк Йона, който е произхождал от града на Завулоновото коляно (4 Цар. 14:25; срв. Иона 1:1) или че произходът на мнозина пророци е неизвестен, както и как е завършила цялата беседа – евангелистът не предава. Вероятно не е било издадено постановление за задържане на Христос, Той продължил да постъпва в храма като учител (Йоан 8:20).
„всеки си отиде“. Както се вижда от Йоан 8:1, евангелистът говори тук за слушателите на Христос, а не за членовете на Синедриона.
