Христос влиза в Йерусалим на осле

Много по-трудно е да се определи къде се е намирал Витфагия, спомената от Матей и Лука. Марк не казва нито дума за нея, като споменава само Витания. Лука съобщава, че Христос "се приближил до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска" (Лук. 19:29). От последното твърдение не можем да заключим, че Спасителят се е приближил първо до Витфагия, а след това до Витания. Тук Лука се изразява неясно, без да спазва реда, изброявайки селата, които са били по пътя. Запазената информация за Витфагия като цяло е неясна. Някои казват, че в наши дни от нея няма и следа. Тя не се споменава в Стария Завет; в Новия - само тук, в Матей и в паралела на Лука (в Марк 11:1 - само в малко и незначителни кодекси), също и в Талмуда (Buxtorff, Lex. Chald. col. 1691 sq.). Думата Витфагия означава "дом на смокините" и според Ориген се е намирал "близо до Елеонския хълм". Ориген казва също, че Витфагия е била "свещеническо място" (ἥτις τῶν ἱερέων ἦν χωρίον), и на неговите думи се позовава Шурер (Geschichte, II, 297 бележка). През 1877 г. е намерен камък с фрески и с латински надписи от XII в., където наред с други се среща и името на Витфагия. Камъкът е идентичен с този, споменат от Теодорих през 1072 г. и Теодосий около 530 г. (вж. Zahn, 1905, S. 608-609, бележка 4). Може да се смята за достоверно, че Витфагия и Витания са се намирали от източната страна на Елеонския хълм и не са били далеч една от друга.

След като напуска Витания сутринта на първия ден от седмицата, Иисус Христос изпраща там двама ученици. Не е известно кои са били тези ученици.

Мат. 21:2.  като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;

(вж. Марк 11:2; Лук. 19:30).

В кое селище Иисус Христос изпраща учениците? Според Матей Той е пристигнал (ἦλθεν) във Витфагия (в бълг. превод, до Витфагия, бел. пр.) и следователно не би могъл да изпрати учениците в това селище. Според Марк – Той е бил във Витания, и следователно е можел да ги изпрати във Витфагея. Според Лука е пристигнал във Витфагия и Витания и изобщо не е ясно къде е изпратил учениците Си. Въпросът донякъде се изяснява от Йоан, според чието свидетелство началната точка на Христовото пътуване към Йерусалим е Витания (Йоан 12:1). Но в такъв случай как да разбираме изразите на Матей и Лука, според които Христос е изпратил учениците от Витфагия.

Дали селото „що е насреща“ е било третото село, или това е била същата Вифагия? Според някои става дума за селище, което се вижда от пътя (κατέναντι ὑμῶν), но не лежи на пътя, което се наричало Витфагия; местоположението му не може да се определи нито от Евангелията, нито от талмудическите свидетелства. Според други името Витфагия е дадено може би не на селото, а на цялата местност, в която се е намирало. Това е бил „домът на смокините“, място, засадено със смокинови дървета. Така става напълно възможно предположението, че Иисус Христос, идвайки на мястото, което било градина и се наричало Витфагия, да изпрати учениците Си оттам в самото село.

Трети обясняват това по следния начин: Било естествено Христос да отиде в Йерусалим по главния път през Елеонската планина, знаейки какво Го очаква. Скоро след като напуска Витания (и Витфагия), Той тръгва по пътя, който следва теснината, от която се вижда върхът на Сион, но не и останалата част на Йерусалим. Точно срещу мястото, откъдето за първи път се вижда Сион, от другата страна на пролома, има останки от някакво древно селище. Не тук ли Спасителят казал на двамата ученици да отидат в "селото насреща"? Главният път тук завива стръмно надясно, спускайки се в теснина на малко разстояние от разрушеното село. Двамата ученици можели да прекосят теснината направо, което можело да отнеме една-две минути, докато Спасителят и спътниците Му междувременно бавно заобикаляли пътя. Последното мнение заслужава внимание. Много често се случва така, че поради различните условия на терена пътят сякаш се връща отново на мястото, от което тръгва.

При изпращането на учениците им е казано, че ще намерят "веднага една вързана ослица и едно осле" (магаре) с нея; нека учениците да развържат ослицата и да доведат нея и магарето при Христос. В Марк, Лука и Йоан (Йоан 12:14) се споменава само ослето, като се отбелязва изрично, че никой не е сядал на него. Трябва да отбележим, че при Матей няма нищо, което да противоречи на другите евангелисти. Дори се твърди, че разказът на Матей тук е не само по-подробен, но и по-точен от този на другите евангелисти. Но Матей може би нямаше да спомене за ослицата, която всъщност не е била необходима, ако по-нататък не привеждаше пророчеството (ст. 4), което в този случай буквално се е изпълнило върху Христос.

Тези събития ще бъдат разгледани по-долу. Като цитира пророчеството, Матей иска да покаже, че тези събития не са били случайни, а предсказани. Юстин ("Апология", I, 32) свързва този стих с пророчеството от Битие (Бит. 49:11). В ослето, на което никой не е седял, се вижда друга " знаменателна символика", имаща връзка с приетите от юдеите условия за посвещаване на Йехова (срв. Числ.19:2; Втор.21:3).

Мат. 21:3.  и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.

(срв. Марк.11:3; Лук.19:31).

Марк и Лука отново говорят за едно осле. Лука пропуска "и веднага ще ги прати". Ако разказаното в предходния стих може да се разглежда като чудо на предвиждане или виждане на разстояние, то едва ли е възможно да се предположи някакво чудо в разказаното в стих 3 и следващия. Готовността на собствениците на животните "веднага" (Матей и Марк) да ги пуснат се обяснява с факта, че собствениците или стопанинът не само са познавали лично Христос, но са били и сред тези, които са Го почитали. Затова е било достатъчно да се произнесе думата "Господ" или "Господ иска", за да се съгласят стопаните веднага да изпълнят искането.

Мат. 21:4.  А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:

Мат. 21:5.  "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".

(Срв. Йоан 12:15 - почти в същата връзка).

Много насмешки е имало в различни времена по отношение на тези стихове, поместени в Матей. Например Щраус осмива разказа на евангелиста, като казва, че двама ученици, изпратени от Христос във Витфагия, по Негова заповед довели оттам ослица и осле, и на двете животни сложили дрехите си и поставили Иисус върху тях. Когато помислим, казва Щраус, как Иисус е яздил едновременно на двете животни (не може да се говори за редуване на едното и другото животно на такова кратко разстояние), то разсъдъкът ни мълчи, а и не можем да разсъждаваме, докато не се запознаем по-точно с цитирания от евангелиста откъс от пророка. Всеки, който познава еврейската поезия, знае, че тук не става дума за две животни, а за едно и също. Отначало то се нарича осел, а след това се определя като осле. Написалият първото евангелие е знаел това също толкова добре, колкото и вие, но тъй като той е видял в това място от книгата на пророк Захария пророчество за Христос, то този път той поискал да го приеме буквално и е помислил, че тук се говори за две животни. Ако по този начин оправдал предсказанието, то той смятал, че така е изпълнил своя дълг и не си поставял за цел да изяснява въпроса как е било възможно единият Месия да пътува на два осела.

Но критикът греши, защото ако в пророчеството на Захария не става дума за ослица, то и Матей не променя пророчеството така, че да се получи необходимото значение. Руският превод на пророческия текст ("на ослица") от Вулгата (super asinam) не е точен, но славянският ("на ослица и жребче") е точен. На гръцки ἐπὶ ὄνου - без члена думата може да се разбира както в смисъл на осел, така и на ослица. Така като цяло Матей е съгласен както с еврейския, така и с гръцкия текст на Зах. 9:9. Вярно е, че в Седемдесетте вместо ἐπὶ ὄνου, както е при Матей, е използвано ἐπὶ ὑποζυγίου καὶ πώλου νέου и това вероятно е станало причина за замяната на "осле" с "ослица" в руския превод и Вулгата.

Думата ὑποζυγίου може да показва, че Матей цитира превода на Седемдесетте; но неговият цитат се различава в детайли както от еврейския, така и от гръцкия текст. От казаното дотук може да се види, че ако евангелистът е искал да потвърди старозаветния цитат от пророк Захария с помощта на измислено от него събитие, не е било необходимо да добавя ослица към ослето. Ако той съобщава за събитието по различен начин, това не се налага от пророческия текст, а от историческата действителност.

Всъщност ето какво според нас се е случило. Както мисълта ни се потвърждава или коригира от действителността, така и пророчеството може да бъде потвърдено и коригирано от нея. Според мисълта на пророка е трябвало да бъде еди какво си, но в действителност е било така. Действителността не противоречала на пророчеството, но последното получило в нея напълно оригинално и напълно непредвидено потвърждение.

Свидетелството на Йоан, че не ὄνος ("осел"), а малко магаренце (ὀνάριον - Йоан 12:14) е било доведено при Христос, изчиства всички недоумения. Ясно е, че то е било все още малко осле, което не е било отбито от майка си. Очевидно тя е била необходима, за да може то да бъде накарано да върви. Тук няма нужда да търсим някакво особено символично значение. Но самият факт, че Спасителят язди младо, необяздено магаре, е много интересен и характерен. Колкото и внушително да е било народното движение, започнало по онова време около Христос, Самият Той е бил толкова кротък, че не е яздил на кон (като завоевателите) или дори на голямо магаре, а на осле, син на подяремница (срв. казаното за снаряжението на царете Изх.15:1, 4; Втор.17:16; Пс.19:8; Ис.31:1-3).

Мат. 21:6.  Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:

(срв. Марк.11:4-6; Лук.19:32-34; Йоан 12:14).

Докато всичко това се случва, сред хората се разпространява слухът, че Иисус Христос отива в Йерусалим. Сравнявайки тук изразите на евангелистите, откриваме, че те сякаш отразяват безредно движение на хората, което е обичайно в подобни случаи. Едни отиват към Спасителя, а други вървят след и пред Него. Матей съобщава само, че учениците изпълняват заповедта на Спасителя. Марк и Лука - за разговора с различни хора при отвързването и вземането на ослето и ослицата. Но Йоан още по това време бърза да посрещне Спасителя със своя приветстващ хор и слушаме виковете "осанна" (Йоан 12:13). Такава е тук най-вероятната подредба на евангелските събития. Според Йоан движението на народа от Йерусалим започва, защото хората знаят и свидетелстват за възкресяването на Лазар от мъртвите ( Йоан 12:17).

Мат. 21:7.  докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.

(срв. Марк.11:7; Лук.19:35; Йоан.12:14).

Учениците покрили и двете животни с дрехи, защото не знаели на кое от тях ще седне Иисус Христос. "На тях", т.е. на дрехите. Дрехите очевидно са били поставени на мястото на седлото. Йероним изрично казва, че това е направено, за да може Иисус Христос "да седи по-меко" (ut Jesus mollius sedeat).

Мат. 21:8.  А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;

(срв. Марк.11:8; Лук.19:36).

Лука не съобщава за клоните. Цялото това празненство е израз на народната радост, поради която хората искат да направят пътя възможно най-удобен за Новия и Велик Цар, който бавно влиза в Йерусалим. Теофилакт отбелязва: "Що се отнася до директния, исторически смисъл, постилането на дрехите изразява голяма чест." Подобно влизане "с хвалебствия, палмови клонки, с псалтир, кимвали и гусли, с псалми и песни" в крепостта на Йерусалим направил Симон Макавей (1Мак.13:51; срв. 4Цар.9:13). Но тогава това е бил триумфът на победителя ("защото големият враг на Израил беше съкрушен"); сега това е тържеството на Царя, който отива на големи и страшни страдания, на Раба на Йехова, който влиза в Йерусалим за изкуплението на човечеството. Според Йоан Златоуст той често е идвал в Йерусалим и преди, но никога не е влизал в него толкова тържествено. "Разбира се, това можело да се направи от самото начало, но би било ненужно и безполезно".

Мат. 21:9.  а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!

(срв. Марк.11:9-10; Лук.19:37-38; Йоан 12:15-18).

Лука допълва "Идещият" на първите двама евангелисти с думата "Цар" (ὁ βασιλεύς - така е според някои четения). В сравнение с Марк и Лука речта на Матей е съкратена. Спасителят става център на народното движение. Той бил предшестван, придружаван и следван от народа. Събралият се на Пасха народ е бил многоброен. Имало е години, когато по груби оценки в Йерусалим се събирали повече от два милиона души. Думите "осанна" и т.н. са взети от един псалм (Псалм 117:25-26), който вероятно често е бил изпълняван от поклонниците в Йерусалим. Псалмът е бил част от така наречената " алелуия" или "пасхален химн". Теофилакт обяснява думата "осанна" по следния начин: "Според някои означава песен или псалм, а според други, което е по-вярно, означава спаси ни." Думата "осанна" е съставена от две еврейски думи: "оса" и "на". Първата произлиза от еврейската дума "шава" или "шуа" (да бъда свободен), да търся избавление, да викам за помощ, спасение; "на" (нем. doch) засилва глагола, изразява насърчение и молба; в руски - "спаси же".

За да обясним по-добре тази дума, трябва да правим разлика между първоначалното и по-късните ѝ значения. Първоначалното значение е "дай спасение", " спаси". Ако имаме предвид само оригиналното значение на думата, думите на евангелистите трябва да се преведат като "помогни, Боже, дай спасение на Давидовия Син".

Първоначално думата "Осанна" е била призив, молба към Бога за помощ (както в Псалм 117:25), но по-късно, поради честата ѝ употреба, тя губи първоначалното си значение и се превръща в обикновен поздрав, напълно равностоен на нашите "ура", "вива", "hoch" и т.н. Както нашето "ура" не съдържа никакво определено значение и е само удобна дума за изразяване на народни приветствия, така и "осанна". Но след като се е превърнала в популярна дума, това приветствие ("осанна") е запазило някои особености, които ни напомнят за първоначалното му значение. Ето защо, макар че не можем да кажем: "Ура във висините", за еврейският израз  подобен словоред е напълно свойствен.

Цан свързва израза "във висините" с думата "осанна" по малко по-различен начин. В Псалм 148:1 се казва: "Хвалете Господа от небето, хвалете Го във висините" (иврит, "бамромим"), а същият еврейски израз е използван в Йов (Йов 16:19, 25:2, 31:2). В Евангелие на евреите, както свидетелства Йероним, не веднъж (в писмо до папа Дамас и коментар към Евангелие от Матей) в 9 стих е стояло, osanna borrama (повредено еврейско "бамромим"). Така че викът на народа е колкото поздрав към Спасителя, толкова и молба към Бога, Който живее във висините. Смисълът на целия израз е: запази или спаси, Боже, Давидовия син.

При гърците и римляните възгласите "ἰὴ παιάν" и "io triumphe" са използвани вместо "осанна" или нашето "ура".

Изразът ὁ ἐρχόμενος "идващият", който в Лука е заменен с ὁ βασιλεύς "Царят", тогава е бил тогавашното название на Месията. Народът е наричал Христос Цар или Месия, свързвайки с тези названия земните представи за цар-победител и завоевател на народите. Истинското значение на думата "Месия" не можело да бъде разбрано по онова време. Но приветстваният Цар се отличавал от обикновените царе-завоеватели с това, че идвал в името на Господа, подобно на най-добрите и най-благочестивите еврейски царе.

"В Господне име" - Този израз трябва да се свързва с ὁ ἐρχόμενος, а не с εὐλογημέν ος . Подобни изрази често се чували от устата на хората по време на Празника на шатрите.

Мат. 21:10.  И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?

(вж. Марк 11:11).

Лука предхожда това събитие с разказите за фарисеите, които казват на Христос да забрани на учениците Си да Го приветстват, за отговора на Христос към фарисеите и за плача за Йерусалим (Лук 19:39-44). Другите евангелисти, включително Йоан, пропускат разказа на Лука. Но Матей говори по-подробно от Марк и Лука за събитията за прочистването на храма и за чудесата на Христос, извършени там (стихове 12-17). Когато Спасителят влязъл в Йерусалим, целият град "се раздвижил. Той все още не бил известен на всички жители на Йерусалим и на поклонниците. Затова мнозина се питали: Кой е Този?

Мат. 21:11.  А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.

Теофилакт отбелязва: "Безхитростните и прости хора не са завиждали на Христос, но в същото време не са имали правилна представа за Него." Тъй като обаче думата "Пророк" тук е с член (ὁ προφήτης), може да се приеме, че народът е имал предвид очаквания Пророк, т.е. този, за когото Мойсей казва: "Господ Бог ще ти издигне Пророк" ( Втор. 18:15). Не само може, но и трябва. Възможно е хората да са имали ограничени представи за Месията. Но не може да се съмняваме, че в триумфалното влизане на Христос те са видели влизането на очаквания Месия, защото целта на Христос сега е била именно да обяви Себе Си пред целия народ за Месията, но не в тесния смисъл на земен цар, а в най-широкия и дълбок смисъл - Раба на Йехова, макар че народът не е разбирал това напълно.

Мат. 21:12.  И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,

(вж. Марк 11:15-16; Лук. 19:45).

Тук е много трудно да се определи точният ред на разказите на четиримата евангелисти. Приблизително това може да се направи по следния начин. Първо, разговорът на Христос с гръцките прозелити и речта на Спасителя по този повод, която е съобщена само от Йоан ( Йоан 12:20-36). След това е онова, за което разказва по-нататък евангелист Матей (стихове 14-16). Марк се ограничава тук с много кратката забележка, че "Иисус влезе в Йерусалим и в храма" (Марк 11:11).

Краят на Йоан 12:36 показва, че след разговора с гръцките прозелити Иисус Христос "се скри от тях", т.е. най-вероятно от народа. Речта на Йоан (Йоан 12:37-50) може да се разглежда като собствено разсъждение на евангелиста за чудесата на Христос, разказани в Матей (Мат. 21:14-16). Мат. 21:17 съответства на Марк.11:11.

Ако това е така, то след чудесата, извършени в храма, Спасителят се отправил към Витания и така приключили събитията от първия ден на еврейската седмица, или седмицата Вайя. Разказът на Матей в стихове 12-13, ако го сравним с разказа на Марк, несъмнено се отнася за следващия ден, т.е. за втория ден от еврейската седмица, или, по нашему, за понеделник. Това обаче не означава, че Матей е съкратил с един ден времето на последователните събития, така както те са разпределени в Марк и Лука. Синоптиците разказват за почти идентични събития, но Матей ги преразказва донякъде изкуствено и не в хронологичния ред, в който те действително са се случили. Когато настанал понеделник (вторият ден), сутринта се случило проклинането на смокинята (стихове 18-19; Марк 11:12-14) и едва след това прочистването на храма. В по-нататъшното си изложение ще следваме реда на Матей.

Това е вторият път, когато Христос прочиства храма в Йерусалим. За първия случай съобщава Йоан (Йоан 2:13-22). Събитията, за които разказват евангелистите, са толкова сходни, че са станали причина не само за обвинения в престараване, но и за подигравки и присмех с мотива, че тук те смесват едно и също събитие, отнасяйки го един път към началото на Христовото служение (Йоан) или към края (тримата синоптици). Такива възражения очевидно са били правени не само в ново време, но и в древността, и са били отхвърлени. Така например, обсъждайки този факт, Йоан Златоуст твърди, че е имало две очиствания, и то по различно време. Това е видно както от обстоятелствата на времето, така и от отговора на юдеите към Иисус. Йоан казва, че това се е случило по време на празника Пасха, а Матей казва, че се е случило много преди Пасха. Там юдеите казват: "с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?“ (Йоан 2:18). Но тук те мълчат, въпреки че Христос ги е упрекнал - мълчат, защото всички вече Му се възхищавали.

Много екзегети, както древни, така и нови, са съгласни с мнението, изразено от Йоан Златоуст (с изключение, разбира се, на негативните критици, и то само някои от тях). Мнението, че евангелистите тук разказват за едно и също събитие, сега се поддържа от малцина. Всъщност нито синоптиците, нито евангелист Йоан биха могли погрешно да объркат такова важно събитие като очищението на храма. Последното напълно приляга както на началото, така и на края на служението на Месията. Първоначалното очищение може да е направило силно впечатление както на управниците, така и на народа, но след това, както е обичайно и навсякъде, злоупотребите отново се развили и станали въпиющи.

Второто очищение е поставено в едва доловима връзка с омразата на началниците на храма, довела до осъждането и разпъването на Христос. Може дори да се каже, че нищо друго не е допринесло повече за тази цел от факта, че Спасителят със Своята постъпка е засегнал в голяма степен различните имуществени интереси, свързани с храма, защото е добре известно, че няма нищо по-трудно и опасно от борбата с крадците и разбойниците. И тъй като не е бил свещеник, Спасителят със сигурност не е влязъл в самия храм. Дори не е известно дали е влязъл в двора на мъжете. Мястото на събитието несъмнено е било дворът на езичниците. Това се посочва от самия израз, използван тук от всички синоптици, τὸ ἱερόν (добавката θεοῦ не се среща другаде и тук е направена за особена изразителност), който, за разлика от ὁ ναός, или собствената храмова сграда, обозначава всички храмови сгради като цяло, включително двора на езичниците.

Търговията можела да се извършва само в двора на езичниците, както е изразено с πωλλοῦντας καὶ ἀγοράζοντας ἐν τῷ ἱερῷ в Матей и Марк. Тук се продавали жертвени животни, тамян, масло, вино и други принадлежности за храмовото богослужение. Тук стояли и "масите на менячите" - κολλυβιστῶν, дума, която се среща в Новия Завет в Йоан 2:15 и още само тук, в Матей и Марк. Търговците (κολλυβισταί), според Теофилакт и Евтимий Зигабен, са същите като менячите (τραπεζῖται), а κόλλυβος е евтина монета като обол или сребърник. Наричали са ги също (според Зигабен) καταλλάκται.

Що се отнася до пейките (καθέδρας ), някои смятат, че те са били поставени в двора на езичниците за жените или донесени от самите тях, сякаш са се занимавали главно с продажба на гълъби. Но в евангелския текст няма намек за жени, а по-скоро можем да предположим, че тук има мъже, защото "продавачи" (τῶν πωλούντων) в Матей и Марк е от мъжки род. Случаят се обяснява просто с факта, че "пейките" или лавиците са били необходими за клетките на гълъбите и затова са стояли в храма.

Интересно алегорично тълкуване тук дава Иларий. Под гълъб той разбира Светия Дух, а под пейката - амвона на свещеника. "Следователно Христос преобръща амвоните на онези, които търгуват с дара на Светия Дух." Всички тези търговци са "изгонени" (ἐξέβαλεν) от храма от Христос, но "кротко" (tamen mansuetus). Това е било чудо. На такава постъпка не биха се решили и многочислени войни (magnum miraculum. Multi milites non ausuri fuerant, Bengel).

Мат. 21:13.  и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп.

(срв. Марк.11:17; Лук.19:46).

Изразите в горния цитат, взети от Исайя 56:7 и Йеремия 7:11, са различни във всички синоптици. От Исайя 56:7 тук е взета само последната част на стиха, която на иврит представлява много малка разлика от Седемдесетте, и то само в подредбата на думите. Еврейският текст (буквално) се превежда: "защото Моят дом, дом на молитва ще бъде наречен за всички народи". В Седемдесетте: "защото Моят дом ще се нарече дом на молитва за всички народи". Цитатите от Исайя в Матей и Марк са буквално сходни с превода на Седемдесетте, но при Лука има силна разлика както от Седемдесетте, така и от еврейския текст.

Цитатът на Матей от Исайя е непълен; той пропуска думите "за всички народи", както и Лука, а Марк добавя тези думи. Пропускът при Матей и Лука е много интересен с оглед на това, че те изпускат тези думи, може би не случайно, а защото им се струва фактически неправилна мисълта, че храмът е молитвен дом "за всички народи" или, което е почти същото, "за езичниците". Като че ли тук обаче Марк е преминал границите и е "отишъл твърде далеч в цитата".

Що се отнася до втората част на цитата, от Йер. 7:11 са взети само две думи: " разбойнически вертеп", на иврит "хаш ярат нарицим", в гръцкия текст на Седемдесетте същото, както и във всички синоптици, σπήλαιων λῃστῶν. Как и в какъв смисъл храмът може да се нарече "вертеп на разбойници"? Ако в храма се извършваше само мошеническа търговия, по-удобно би било да го наречем вертеп на крадци (κλέπται), а не на разбойници. За да обясним израза "вертеп на разбойници", трябва да кажем, че силната реч на Христос тук е определена от силната реч на пророка, а последният поставя израза си в очевидна връзка с проливането на невинна кръв (Йер.7:6), кражбата, убийството и прелюбодейството (Йер.7:9). Но ако Спасителят е приложил това пророчество към тогавашното състояние на храма, трябва да мислим, че не само пророчеството, но и самата действителност са дали основание за това. Първосвещениците били корумпирани и неморални хора. Самите те се занимавали с търговия. "Пазарът при храма и тържищата на синовете на Анна били едно и също".

"Разгневеният народ разруши тържищата на синовете на Анна три години преди разрушаването на Йерусалим." Характерна черта на членовете на първосвещеническото семейство е била порочната алчност, която и Йосиф Флавий, и равините обрисуват в ужасно мрачни тонове (вж. Edersheim. Life and Times of Jesus the Messiah. Vol. 1, p. 469 ff.). "Разбойнически вертеп" характеризира тогавашните нрави в храма. Затова Лутер не без основание поставя вместо "разбойнически вертеп" - "Mördergrube" - бърлога на убийци (най-новите немски преводачи пишат Höhle von Räubern).

Мат. 21:14.  И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.

Мат. 21:15.  А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха

"Чудеса" (θαυμάσια) е дума, която се използва само тук в Новия Завет, но - често при гърците и в превода на Седемдесетте. Тази дума има по-общ смисъл от qaama (чудо). Тя не е съществително име, а прилагателно; със определителен член за среден род в множествено число има значението на съществително име. Може да се подразбира ἔργα, т.е. чудни дела (θαυμάσια ἔργα).

Мат. 21:16.  и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?

(Цитат от Псалм 8:3).

Буквално от еврейски: "от устата на младенци и кърмачета Ти си устроил (основал, оправдал) сила (в руската Библия - "похвала") заради Твоите врагове" и т.н. При Седемдесетте: "от устата на безсловесните (νηπίων) и кърмачета Аз ще устроя похвала (хвалебна песен - αἶνον) заради Твоите врагове" и т.н.

Думите на Матей са буквално сходни с превода на Седемдесетте. Тук старозаветното пророчество се доближава до новозаветното събитие, а целта на това сближаване е, от една страна, да докаже силата и мощта на Христос пред Неговите врагове, а от друга, да ги изобличи. Ако дори децата, неразумни и малко разбиращи, се присъединили към хвалебствените възгласи, то много повече трябвало да го направят първосвещениците и книжниците.

Мат. 21:17.  И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.

(вж. Марк 11:11).

Древните коментатори разбират стиха буквално в смисъл, че Спасителят отишъл във Витания и там прекарал нощта в дома на Лазар. Йероним отбелязва: "Спасителят бил толкова беден и толкова малко ласкаел когото и да било, че в един твърде голям град не намерил нито гостоприемство, нито място, където да пренощува, а е намерил всичко това в едно малко селце при Лазар и сестрите му, защото те са живеели именно във Витания".

С това мнение са съгласни и много от по-новите екзегети. Наистина евангелистите Матей и Марк не биха имали нужда да посочват Витания, ако не искаха да кажат, че Спасителят е прекарал нощта в дома на Лазар. Подобно предположение е още по-вероятно предвид това, че нощите по това време са били студени, както често се случва в Палестина (срв. Марк. 14:54; Лук. 22:55). И накрая, думата ἐκεῖ е съвсем определена и може да означава, че Иисус Христос е прекарал нощта в дома на Лазар. Дали това е била последната нощ във Витания, или Христос е ходил там и през Страстната седмица, не можем да кажем. Витания се е намирала близо до Йерусалим. Тя не се споменава в Стария Завет, поне не с това име, но се среща в Талмуда. Намирала се е на пътя от Йерусалим за Йерихон, от източната страна на Елеонския хълм. Сега това селище представлява бедно село, наречено Ел-Азария, т.е. селото на Лазар. В него са показани гробницата на Лазар и разрушената къща, в която се предполага, че е живял. В Новия завет Витания се споменава тук и в Мат.26:6; Марк.11:1, Марк.11:11-12, Марк.14:3; Лук.19:29, 24:50; Йн.11:1, 18, 12:1.

Мат. 21:18.  А на утринта, връщайки се в града, огладня;

(вж. Марк 11:12).

Гладът на Христос се обяснява с факта, че Той е прекарал цялата нощ в молитва и пост (но е възможно да се мисли, че Той не е бил нахранен във Витания).

Мат. 21:19.  и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.

(вж. Марк 11:13-14).

Марк разказва за това чудо малко по-различно от Матей, като добавя, че времето (не за бране, а за узряване) на смокините все още не било дошло, т.е. смокините не можели да бъдат узрели и годни за консумация по това време. Но двамата евангелисти тук ясно отбелязват, че смокинята не е имала дори неузрели плодове, а само листа. Това показва, че състоянието на дървото вече е било ненормално само по себе си, че то е било заплашено от гибел, и то вероятно през същата година. Подобни обстоятелства са известни на всички градинари. Болните и обречени на смърт овощни дървета обикновено не дават плодове, въпреки че са покрити с листа. Древните тълкуватели обясняват събитието в алегоричен смисъл, като под смокинята разбират синагогата, еврейския народ, Йерусалим и т.н. (Ориген и др.). Йоан Златоуст, Теофилакт и Евтимий Зигабен обясняват чудото в смисъл, че то е наказателно. От Евангелията, казват те, не личи Христос някога да е наказвал хората, но над смоковницата Той проявил силата Си, желаейки да покаже на учениците Си, че я притежава; а ако се наложи, лесно би могъл да накаже и враговете Си. Затова учениците не трябва да се страхуват от нищо и да бъдат смели (ἵνα θαρρρῶσιν - Йоан Златоуст).

Мат. 21:20.  Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?

(вж. Марк 11:20-21).

Това събитие е отнесено към третия ден от еврейската седмица (по нашему вторник) и очевидно не без основание. Евангелист Марк, след като е разказал за изгонването на търговците от храма и за това, че книжниците и първосвещениците са търсили начини да погубят Христос (Марк 11:15-18), добавя: „А когато се стъмни, Той излезе вън от града.“ Разказът на Марк по същество съвпада с този на Лука (Лук. 19:45-48). След това Марк отбелязва: "на сутринта" (πρωΐ, т.е. много рано), "когато минаваха, (учениците) видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен" (Марк 11:20).

Този и следващите стихове на Марк съвпадат с тези и следващите стихове на Матей. Въз основа на това с голяма вероятност можем да предположим, че събитията, за които се разказва тук, са се случили не в деня, в който смоковницата е била прокълната, а на следващия, и в този смисъл трябва да се тълкува изразът на Матей "веднага" (παραχρῆμα). Въпреки че думата показва внезапност и бързина, все пак от никъде не личи учениците да са забелязали, че смокинята е започнала да съхне нито веднага след думите на Христос, нито по пътя обратно от Йерусалим. Те забелязват това рано сутринта на следващия ден и затова думата "веднага" трябва да се разбира в смисъл на предходния ден и нощ. Изсъхването на смокинята не е било мигновено, а толкова бързо, че унищожаването ѝ е било забелязано още на следващия ден. Това е било чудо, както се посочва от думата ἐθαύμασαν.

Мат. 21:21.  А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде;

(срв. Марк 11:22-23).

Забележително е, че в отговора Си към учениците Спасителят не казва нито дума за изсъхналата смокиня. Но това, че Той смята извършеното върху нея действие за чудо, е очевидно от факта, че според Него подобни чудеса могат да бъдат резултат от вяра. За преместването на планини вж. коментара към Матей 17:20.

Мат. 21:22.  и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.

(срв. Марк.11:24).

Думите на Спасителя тук имат приблизително същото значение като в Мат. 7:7.

Мат. 21:23.  И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?

(Срв. Марк.11:27-28; Лук.20:1-2).

Както видяхме, това събитие трябва да се е случило във вторник, когато Христос се върнал в Йерусалим. Той се разхождал в сградата на храма (περιπατοῦντος αὐτοῦ - Марк) и поучавал (Матей и Лука). В това време, според Матей, при Него се приближили първосвещениците и старейшините, а според Марк и Лука - и книжниците. Трябва да мислим, че това е било официална делегация от Синедриона. Йоан Златоуст казва: "Подобен въпрос те отправят и при евангелист Йоан, макар и не със същите думи, но в същия смисъл (Йоан 2:18)". Началниците на храма сега не искат личби, както при първото прочистване на храма ( Йоан 2:18), защото тогава Христос още не е бил известен като Велик Чудотворец. Но сега Той вече е извършил много знамения, които също се включват под общия израз ταῦτα.

Мат. 21:24.  Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:

(срв. Марк.11:29; Лук.20:3).

На въпроса на началниците Спасителят не дава пряк отговор. Той отговаря с контравъпрос, чийто отговор определя и решението на въпроса, зададен от първосвещениците и старейшините. Вместо Сам да отговори на въпроса на началниците, Той предлага те сами да му отговарят.

"Ще ви попитам една дума" (λόγον ἕνα) - ще ви задам един въпрос, ще кажа само няколко думи, не повече.

Мат. 21:25.  кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?

(Срв. Марк.11:30-31; Лук.20:4-5).

Когато Йоан проповядва и кръщава, властите изпращат свещеници и левити, за да го разпитат кой е той (Йоан 1:19 и по-нататък). Това по същество се свеждало до въпроса с каква власт прави това и кой му е дал тази власт. Отговорът на Йоан, разбира се, е бил известен на юдеите. Той бил даден не толкова с думи, колкото на дело. Светият живот на Йоан и изобщо цялата му дейност свидетелстват, че той е изпратен от Бога. Но този Божий пратеник свидетелствал за Иисус Христос като за Божия Агнец, "Който взима греха на света" (Йоан 1:29). От това става ясно с каква власт Христос "върши това" и кой Му е дал тази власт: тя е получена не от хора, не от първосвещеници, книжници, старейшини, а от Самия Бог. Затова въпросът на Христос, зададен под тази форма, поставил началниците на храма в затруднение. Обстоятелството, че те διελογίζοντο παρ´ αὐτοῖς - "разсъждаваха помежду си", показва, че не са отговорили веднага на Христовия въпрос. Те се приближили до Него, докато Той поучавал, и публично Му задали въпроса за властта. Той, от своя страна, също им задал въпроса публично. След това те се отдръпнали от Него и започнали да се съвещават, точно както различните политически партии се съвещават помежду си. Нищо от това не би било необходимо, ако Спасителят не бил заобиколен от хора. По време на срещата им Спасителят, както трябва да предположим, продължил да говори на народа. Темата на съвещанието на началниците бил въпросът: "Кръщението на Йоан от небето ли беше?" Под кръщение тук се разбира цялата му дейност и пратеничество. Тук те са наречени с основната характеристика на неговата дейност и проповед - кръщението.

Мат. 21:26.  Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.

(срв. Марк. 11:32; Лук. 20:6).

След думите "от човеците" се предполага, че тук има т. нар. "апосиопезис" - непълно изказване или премълчаване, използвано с цел краткост. Пълната реч би била: "ако кажем, че кръщението на Йоан е от човеци, "целият народ ще ни убие с камъни" (Лука), а ние се страхуваме от народа". Този страх е отчасти напразен, защото народът едва ли би се осмелил да вдигне ръка срещу хора, които са под закрилата на римляните. Но, от друга страна, като се има предвид ориенталският нрав и бързата раздразнителност, бил възможен и друг развой на събитията. Ако не сега, то в друго време е било възможно да се опасяват от народно раздразнение, а последното, особено предвид силния враг, началниците не са искали да възбуждат. По този начин думите на враговете на Христос разкривали смесица, както се казва, от субективен и обективен страх. Ако началниците на храма бяха дали пряк и правилен отговор, Христос би могъл да ги попита и: quare ergo non estis baptizati a Joanne? (Защо не приехте кръщението на Йоан? - Йероним).

Мат. 21:27. И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

(Срв. Марк.11:33; Лук.20:7-8).

Отговорът на книжниците бил общонароден. Как са могли да кажат: "Ние не знаем", когато целият народ е знаел, че Йоан е пророк? Защо първосвещениците и старейшините се страхували от убиване с камъни за други отговори, а за този - не? Това може да се обясни, първо, с факта, че те са искали да разберат, така да се каже, какво ще каже по този въпрос самият Христос публично, и, второ, с факта, че началниците на храма са имали критично отношение към учениците и дейността на Йоан. Хората са били убедени, че Йоан е пророк. Но, както трябва да предположим, началниците на храма дълго и предпазливо са се опитвали да разубедят народа в това. С помощта на различни политически методи те успели да постигнат това, но не напълно. Постигнали са само да внушат на хората съмнения относно дейността и учението на Йоан; може би са накарали много от хората да се разколебаят в мнението си за Йоан. "От небето и от хората" - Това са били двата противоположни полюса в оценката на учението и дейността на Йоан - положителният и отрицателният. Ако отговорът бил положителен, можело да се очаква всенародно изобличение от страна на Христос; ако бил отрицателен, можело да се очаква убиване с камъни. Ето защо началниците много внимателно избират средния път, без да искат да кажат директно "да" или "не". Йоан може да е пророк, но може и да не е пророк. Този среден път бил фалшив, те лъжели. Ако вътрешно били убедени, че Йоан е пророк или не е пророк, трябвало да го кажат директно. В отговора Си Христос не им казва, че не знае. Οὐκ εἶπεν, οὐδὲ ἐγὼ οὐκ οί῀δα ἀλλὰ τί; οὐδὲ λέγω ὑμῖν ("Христос не им каза: Нито Аз зная, но какво тогава? Нито пък: Аз ще ви кажа", св. Йоан Златоуст).

Мат. 21:28.  А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.

Първият въпрос при разглеждането на тази притча е: Има ли тя някаква връзка и каква е тя с предходните думи на Христос? Или това е нова реч и ново изобличение? Отговорът трябва да бъде даден в смисъл, че има, и това личи особено в стихове 31 и 32. Но тази връзка и отношение са изразени толкова фино, че враговете на Христос не са могли веднага да разберат за какво става дума, за кого се отнася притчата и каква връзка има с предишната реч. В речта на Христос в стихове 27-28 и следващите е трудно, ако не и невъзможно, да се предположи някакво прекъсване. Притчата, изложена само в Матей, тук е съвсем на мястото си и не може да бъде изкуствено пренесена другаде.

Дали синът, към когото бащата пръв отправя молбата си, е най-големият или най-малкият, не е известно.

Мат. 21:29.  Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.

Думите на сина не съвпадали с делата му. Той отговорил на баща си отрицателно и дори грубо. Но после променил намерението си, станало му съвестно, че не е послушал баща си, и без да каже нито дума за това, отишъл да работи на лозето.

Мат. 21:30.  И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.

След (устния) отказ на първия син бащата трябвало да се обърне към втория син и да го помоли да отиде да работи на лозето. Тук са изобразени такива прости житейски отношения, които се случват често и са разбираеми за всички. Вторият син изразил на думи готовността си да изпълни волята на баща си, но на практика не го прави. Вместо "ще ида" в гръцкия текст "аз, господарю" (ἐγὼ κύριε) - това е елипсис или съкратена реч, чийто смисъл е достатъчно ясен.

Мат. 21:31.  Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;

Първосвещениците и старейшините казали на Христос: "Първият". Така е според най-добрите кодекси и четива. Правотата на първия не е безусловна, но в сравнение с брат си той бил прав. Под първите и вторите синове не трябва да се разбират юдеи и езичници, а митарите, блудниците и първосвещениците. И към първосвещениците, старейшините и изобщо към юдейските началници, от една страна, и към митарите и блудниците, от друга, е насочен призивът да се работи на лозето. Но тук гласът на Йоан сякаш се слива с по-ранния призив от Отца, отправен чрез пророците. Йоан и Самият Христос са последните, които призовават да се отиде на лозето. Началниците, като религиозни хора, откликнали на призива, но всъщност не отишли; митарите и блудниците отказали, за тях призивът първоначално изглеждал странен, но после отишли.

Мат. 21:32.  защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.

Припомнянето на историческото служение и дейност на Йоан е свързано със стих 24 и сякаш допълва мислите, изложени след този стих. Под "път на праведността" тук трябва да се разбира образ, път, обичай, метод.

„Не му повярвахте“ - не повярвали на това, което казвал и проповядвал. "Господ прилага отговора на началниците към собственото им поведение посредством противопоставянето. Те казвали, че волята на бащата е изпълнена от сина, който отначало не искал да отиде, но после отишъл на лозето. Но Кръстителят дошъл като проповедник на праведността, призовавайки хората да отидат на Божието лозе по пътя на покаянието, а те не се вслушали в проповедта му.

В това отношение те приличали на първия син от притчата, който казал: "Няма да отида". Но за разлика от него, те не се покаяли след това и не се подчинили на призива на Кръстителя. От друга страна, митарите и блудниците също приличали на първия син, но са променили мнението си, когато Йоан е проповядвал и са се подчинили на призива му. Така митарите и блудниците изпреварват другите в Божието царство.

Смисълът на втората част на въпросния стих изглежда е: Но вие, като видяхте всичко това, не пожелахте да повярвате на Йоан, след като митарите и блудниците повярваха. Теофилакт казва в своето тълкувание: "И в днешно време мнозина дават обет на Бога и на Отца да станат монаси или свещеници, но след като дадат обет, не спазват усърдие, а други не са дали обет за монашески или свещенически живот, но водят живот като монаси или свещеници, така че послушни чеда се оказват те, защото изпълняват волята на Отца, въпреки че не са обещали нищо".

Мат. 21:33.  Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.

(срв. Марк.12:1; Лук.20:9).

Не само мислите на тази притча, но и изразите са много сходни с тези на пророк Исайя (Ис. 5:1-7). В Исайя 5:2 се казва: „Той (Моят Възлюбен) го огради (лозето) и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде“. Всички образи, използвани в притчата, са както от реалния живот, така и от пророчеството. Така е било преди, където са се отглеждали лозя, така е и сега.

Мат. 21:34.  И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.

(срв. Марк.12:2; Лук.20:10).

Под изпратени слуги се разбират пророците. При Марк и Лука е в единствено число: изпратен "слуга" или "роб".

Мат. 21:35.  А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.

(срв. Марк.12:3; Лук.20:10).

Теофилакт казва в своето тълкувание: "Изпратените роби са пророците, които са били по различни начини оскърбявани от лозарите, т.е. от лъжепророците и лъжеучителите, съвременни на пророците, от недостойните водачи на народа. Едни ги биели, като например пророк Михей, ударен от цар Седекия, други ги убивали: така Захария бил убит между храма и олтара; трети пребивали с камъни, както например Захария, сина на първосвещеника Йодая."

Марк и Лука говорят за няколко поредно изпращани роби. Матей обаче говори за много роби наведнъж. Аналогии с поведението на лошите лозари могат да се намерят и на други места в Писанието (Неем.9:26; Мат.23:31-37; Евр.11:36-38; вж. също 3 Цар. 18:13, 19:14, 22:24-27; 4 Цар. 6:31; 2 Пар. 24:19-22, 36:15-16; Йер.20:1-2, 37:15, 38:6 и др.)

Мат. 21:36.  Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.

(срв. Марк.12:4-5; Лук.20:11-12).

"По-много" - повече по брой, но не и "по-почитани". При Марк и Лука е по-подробно представено това, което е, така да се каже, обобщено в Матей.

Мат. 21:37.  Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.

(срв. Марк. 12:6; Лук. 20:13).

Ако под господаря в тази притча се разбира Бог, тези думи очевидно не са напълно приложими към Него. Тук сякаш става дума за грешка в разчетите, за несбъдване на надеждата, за непознаване на истинския характер на лозарите и техните намерения. Всичко това се обяснява с факта, че тук "Господ представя Своя Небесен Отец като разсъждаващ по човешки" (Алфорд).

Мат. 21:38.  Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.

(Срв. Марк 12:7; Лук. 20:14).

Изразът "хайде да го убием" (δεῦτε ἀποκτείνωμεν αὐτόν) е идентичен с този, който се среща в Бит. 37:20 (според превода на Седемдесетте) за намерението на братята на Йосиф да го убият.

Мат. 21:39.  И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.

(срв. Марк.12:8; Лук.20:15).

В Лука последователността на действията на злите лозари е подобна на тази в Матей, но според разказа на Марк лозарите първо убиват изпратения син (в лозето), а след това изхвърлят тялото му. Записът на Матей на казаното от Спасителя се смята за по-стар и по-оригинален. Но ние не можем да се съгласим с мнението, според което, като е свързал тези факти с историята на страданията на Спасителя и ги е имал предвид, Матей е искал да подчертае, че Иисус Христос е бил разпнат извън града, както твърдят някои тълкуватели. В този смисъл се изразява и Лука. На това може просто да се отговори, че особените изрази на Марк също пасват на разказа за страданията.

Мат. 21:40.  И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?

(срв. Марк 12:9; Лук. 20:15).

Матей по-пълно предава думите от другите евангелисти. "Господ ги пита не защото не знае какво ще отговорят, а за да могат те сами да съдят за себе си по собствения си отговор" (Йероним).

Мат. 21:41.  Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.

(срв. Марк 12:9; Лук. 20:16).

Марк и Лука пропускат думите, които тук се смятат за особено важни: "отговарят Му". Трудно е да се предположи, че самите врагове на Христос са казали това и по този начин сами себе си са осъдили. Притчата вероятно е била изречена пред народа, тъй като разговорът е бил публичен (срв. ст. 26).

Възможно е този отговор да е даден от самия народ, а не от първосвещениците и старейшините. Някои обаче смятат, че отговорът е могъл да бъде даден и от тях, тъй като те не са се досетили за извода, който може да се направи от него. Но силният израз κακοὺς κακκῶς, който се среща тук, показва обратното. По-нататък за това кой е дал този отговор може да се съди от Евангелието на Лука, според което не всички, които са слушали Христос, са били съгласни с този отговор, а някои са добавили: μὴ γένοιτο ("да не бъде"; еквивалент на нашето "да пази Бог"). Самият израз κακοὺς κακῶς (преводът на руски не е точен; на славянски - "на злите зло") е класически гръцки израз като λαμπρὸς λαμπρῶς, μεγάλοι μεγάλως и т.н., който не може да се преведе буквално на съвременен руски език.

„Овреме“ – своевременно, без забавяне, когато плодовете са узрели и се събират. Смята се, че тук се съдържа предсказание за разрушаването на Йерусалим.

Мат. 21:42.  Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?

(Срв. Марк.12:10-11; Лук. 20:17).

За какъв камък се говори тук? Думите са взети от псалма от времето след плена (Пс. 117:22-23) и изричайки ги, псалмопевецът може би е имал предвид някакъв действителен факт, известен на него и на другите, който се е случил по време на строежа, но какъв точно, не се знае. Някои казват, че това е станало по време на строежа на някоя египетска пирамида, други - че е станало по време на строежа на втория храм в Йерусалим. Всичко това са предположения, които не се основават на нищо. Връзката на въпросния стих с предходните стихове ще бъде по-ясна, ако камъкът, поставен начело на ъгъла, бъде възприет като Самия Христос, изпратен от Бога да получи от лозарите плодовете, които те са събрали. Те убиват Божия Син, но Той, като Даниилов камък, не само става основа на ново лозе - Църквата, но и ще изпълни цялата земя (Дан. 2:35).

Мат. 21:43.  Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;

Тази мисъл вече беше обяснена чрез притча, а думите на Христос в този стих са изводът, който се налага от нея. Те са имали толкова ясно послание към еврейските водачи, че те не са могли да не ги разберат. Плод не се намерил в юдейския народ, който попаднал под влиянието на злите лозари. Затова лозето ще бъде отнето както от еврейските водачи, така и от самия еврейски народ, и всичко това ще бъде дадено на такъв народ (без член или точно определение), който принася плодовете на Небесното Царство.

Мат. 21:44.  и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

(вж. Лук. 20:18).

Смята се, че този стих в Матей не е автентичен и е заимстван от Лука. Вмъкването, според Меркс, се случва във времето след Ориген и Йероним, около 250 до 380 г. Някои обаче смятат стиха за автентичен, като намират в него препратка към Ис. 8:14-15 и Дан. 2:44. Но ако стихът беше автентичен, той вероятно щеше да бъде вмъкнат след стих 42, в който се говори за камъка. Тъй като е вмъкнат след стих 43, речта при такова вмъкване очевидно няма подходяща връзка.

Мат. 21:45.  И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,

(срв. Марк 12:12, край; Лук. 20:19, край).

Марк и Лука имат малко по-различен порядък на събитията от Матей. Тук става дума за Христовите притчи за двамата синове и за работниците на лозето.

Мат. 21:46.  и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.

(Срв. Марк.12:12; Лук. 20:19).

Мотивът за началото на враждебните действия срещу Христос са най-вече последните Му силни изобличителни слова срещу началниците. Несъмнено те искали веднага да осъществят намеренията си, като Го заловят. Но за това е имало съществена пречка - хората, които са считали Иисус Христос за пророк.