Появи се информация, засега не напълно официална, че вчера, 4 май, епископите, събрали се на Архиерейския събор на РПЦЗ в Мюнхен, са гласували за канонизацията на йеромонах Серафим Роуз. Двама от дванадесетте гласували са се въздържали. Официално съобщение засега не е направено.
У мене тази новина остави двойствено впечатление. О. Серафим беше твърде нееднозначна личност.
Юджийн Денис Роуз е роден през 1934 г. в курортния град Сан Диего. Баща му работел като пазач на стадион „Балбоа“, а по-късно заедно със съпругата си открил магазин „Karmel Korn Shop“. Родителите на Юджийн били убедени протестанти. Особено майка му, която пеела в църковния хор и често цитирала Библията. Именно тя оказала най-силно влияние върху сина си със строгостта на своята вяра. Макар с времето той да се отдалечил от протестантизма, строгостта и известната мрачна апокалиптичност във възприемането на живота останали у него.
Юджийн завършил училище с отличие и благодарение на това през 1952 г. получил стипендия за обучение в Помонския колеж, недалеч от Лос Анджелис. Интересували го в еднаква степен философията, класическата музика, литературата, театърът и езиците. И преподавателите, и състудентите му единодушно отбелязват неговия талант и дълбокото му разбиране на предметите, които изучавал. „Той беше най-талантливият човек, когото познавах“, спомня си писателят Дирк ван Ноухaйс, който е учил заедно с Роуз. „Той винаги беше грижовен и внимателен, изключително умен и способен. Блестящо владееше езици и беше много талантлив в спорта. Смятах го за човек с широк кръгозор и търсещ ум. Той беше човек, който в необичайно висока степен сам избираше своя жизнен път.“
По време на обучението си в Помона Роуз и няколко негови приятели чули лекция на бившия англикански свещеник Алън Уотс, приел дзен-будизма. Роуз бил толкова очарован от чутото, че след завършването на колежа през 1956 г. постъпил в Американската академия за азиатски изследвания в Сан Франциско. Там негов научен ръководител станал именно Алън Уотс. Под негово влияние Роуз се задълбочил в сравнителния анализ на религиите, опитвайки себе си в различни духовни школи: индуизъм, будизъм, юдаизъм, суфизъм и др. Всяка религия Роуз изучавал на нейния роден език. Например конфуцианските текстове четял на старокитайски. Силно влияние върху него по това време оказал даоският учен Ги-мин Шиен, с когото се запознали в академията. Даоистът Шиен и френският метафизик Генон формирали светогледа на Роуз. Отгласи от заимствани от тях идеи могат да се открият и в неговите православни книги, по-специално за угасването на духа на древните култури в съвременното западно общество и за необходимостта висшата истина да се търси не в съвременността, а в миналото, тоест в отрицанието на прогреса.
С годините на обучение в академията били свързани събития, които се превърнали в главната трагедия на живота му, макар в крайна сметка да го довели до Православието. Той „паднал в греха на мъжеложството“ и когато родителите му узнали за това, фактически го изгонили от дома: „Майка ми беше в истерия, но баща ми я убеди, че аз просто съм „болен“. Съгласих се да отида при психиатъра на моя приятел в Сан Франциско“, признавал той в писмо до своя приятел Лорънс Макгилвъри. По странно стечение на обстоятелствата именно онзи състудент, Джон Грегърсън, с когото Роуз завързал отношения, го завел за пръв път в руския православен катедрален храм „Всех скорбящих радость“ в Сан Франциско. Това се оказало истинско спасение за Юджийн. Той скъсал и със своя партньор, и с дзен-будизма. По-късно, спомняйки си младостта си преди обръщането към Православието, казал: „Бях в ада. Знам какво е ад.“
През 1961 г. Юджийн защитава дисертацията си „„Пустота“ и „Пълнота“ у Лао Дзъ“ в Калифорнийския университет в Бъркли, а по-малко от година по-късно става духовно чедо на св. Йоан Шанхайски, преминавайки в Руската православна църква зад граница. След като се запознава с руския емигрант Глеб Подмошенски, който по-късно приема името йеромонах Герман, Роуз заедно с него открива към храма книжарница „Православни икони и книги“, превърнала се в един от духовните центрове на руското православие в Америка, и започва да издава бюлетина „Православно слово“. Едновременно с това той изучава руски и църковнославянски език и завършва богословското училище в Сан Франциско.
През 1967 г. двамата с Глеб решават да основат православно братство и манастир, за което родителите на Юджийн купуват парцел земя в гората в Северна Калифорния. Тук две години по-късно се появява скитът в чест на преподобни Герман Аляскински. А още година по-късно Юджийн е постриган за монах с името Серафим, а Глеб с името Герман. В този горски планински скит о. Серафим години наред се бори с духовната болест, която го измъчва.
От намерени на сметището дъски той си построява килия, мъничка колиба с размери 2,5 на 3 метра. В нея няма нито водопровод, нито електричество. През лятото е непоносимо горещо. През зимата малката печка на дърва едва успява да стопли неизолираното жилище. О. Серафим спи на легло, направено от две дъски. Храната двамата с о. Герман приготвят навън, на походна печка. През зимата в сняг до колене. Вода вземат от подножието на планината и я докарват в скита със стар пикап. Опитват се да отглеждат зеленчуци в малка градина, но земята не е особено плодородна. Уставът, който приемат, забранява излишните разговори, така че по-голямата част от времето прекарват в мълчание.
Тук, в скита, о. Серафим пише и повечето от своите книги, по-специално: „Православието и религията на бъдещето“, „Православен възглед за еволюцията“, „Душата след смъртта“, „Бъдещето на Русия и краят на света“ и други. У читателите те предизвикват нееднозначно отношение – от критика до възхищение, макар несъмнено да представляват ярко явление в американското православие от онова време. Сред критичните отзиви може да се отбележи мнението на митрополит Антоний Сурожки, който казва, че Серафим Роуз е „страшно тесен в своите възгледи… При него няма трезвост; има възторженост, той вижда нещата в апокалиптична светлина, бих казал – напълно нереално“.
Скандал предизвиква книгата му за митарствата, издадена около 1980 г. След нея дяконът на РПЦЗ Лев Пухало, впоследствие архиепископ Лазар, обвинява о. Серафим в разпространяване на ереста на неогностицизма и организира серия лекции в енориите на РПЦЗ с критика както към учението за митарствата, така и към книгата на Роуз. Така че в крайна сметка Синодът на РПЦЗ изисква да се прекратят всички дискусии „по догматически въпроси и по-специално по въпросите, засягащи живота след смъртта“. Въпреки това и тази книга, и другите трудове на о. Серафим – за края на света, йога, НЛО и т.н., стават бестселъри в постсъветска Русия и сред западните православни.
Седем години след пострижението си той е ръкоположен за свещеник. Още пет години по-късно – на 2 септември 1982 г., на 48-годишна възраст той умира.
О. Пьотр Мещеринов пише, че смъртта му вероятно е била провокирана от избухналия в манастира скандал, когато станало ясно, че о. Герман, страдащ от същата духовна болест на мъжеложството, от която в младостта си страдал и о. Серафим, изобщо не се е опитвал да се избави от нея, така че за манастира тръгнали лоши слухове. За о. Серафим тази история била тежък удар, тъй като неговото собствено покаяние било напълно искрено. О. Пьотр Мещеринов пише, че той изпаднал в депресия, „проклел о. Герман и целия си живот“ и буквално след няколко месеца починал от обостряне на някакво стомашно заболяване.
Няколко дни о. Серафим страдал от мъчителни болки в корема, но отказвал да се обърне към лекар, без да излиза от килията си. Когато състоянието му станало съвсем тежко, монасите го откарали в спешното отделение. По време на операцията станало ясно, че тромб е запушил вената, водеща от червата, така че започнала гангрена. Една седмица той прекарал в реанимация. Малко преди смъртта му го посетил отец Алексей Янг, който е описал последните часове от живота му: „Той не можеше да говори. Започнахме тихо да пеем любимия му църковен химн, посветен на Велики петък, на руски език. Докато пеехме, видяхме как по бузите му се стекоха две сълзи. И ние също заплакахме, знаейки, че скоро той ще чуе този химн, изпълнен не от смъртни мъже и жени, а от ангели.“
„Той беше заблуден, но търсещ грешник и, обръщайки се към православното християнство, искрено се покая – казва биографът на Роуз, йеромонах Дамаскин, който сам се обръща към Православието именно благодарение на о. Серафим. – Веднъж той написа: „Когато станах християнин, аз доброволно разпнах своя разум и всички страдания, които понасям, станаха за мене само източник на радост. Не изгубих нищо, а придобих всичко.“
Източник: Личен профил на автора (тук)
