Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

agioi pantes 1Неделя на всички светии

Последната неделя на подвижните празници през годината е посветена на Всички светии. Нашата света Църква е посветила тази неделя, за да почете всички отличили се с вяра и добродетел свои светци, известни и неизвестни, апостоли, мъченици, отци, изповедници, подвижници, миряни, мъже, жени, деца и дори пеленачета. А неслучайно е определено празникът на всички светии да се чества в неделята след Петдесетница. Защото слизането на Светия Дух в света и основаването на Църквата създава светци. Само чрез Светия Дух и в Църквата се установява светост. Само в Църквата човек може да стане светец – никога и никъде другаде. Също така неслучайно Църквата нарича добродетелните и верни на Бога хора от Стария Завет, т. е. преди Христос, не светци, а праведни.

Бог ни е създал, за да станем богове по благодат чрез Неговата благодат и нашата воля и личния ни подвиг, но навлизането на греха в света по вина на човека е спряло тази първична перспектива да достигнем заложеното „по подобие“, т.е. до нашето обожествяване. Нашият Господ Иисус Христос стана човек, за да даде възможност на човека и той да стане бог по благодат. Това беше Неговата мисия на земята: да победи дявола, причината за нашето нещастие, да премахне злото и да ни съедини отново с нашия Създател, да ни направи светци, образи на светостта на Бог. Това е задачата на Църквата: да ни преобрази в светци.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

bc3Проф. Милтиад Константину, преподавател по еврейски език и Стар Завет, бивш декан на Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет, носител на офикията „велик учител на Евангелието“ на Вселенска патриаршия

Ако празникът на Петдесетница се счита за рождения ден на Църквата, то денят, посветен на Светия Дух, ни напомня във всяко едно отношение за основния принцип, който превръща група хора в Църква – възстановяването на общуването между Бога и човека и между самите хора. Този основен принцип обобщава по най-добрия начин кондакът на празника:

„Когато Всевишният слезе и смеси езиците, раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство призова всички, затова и единогласно славим Всесветия Дух“.

Историята, към която препраща този химн, се съдържа в 11-а глава на книга Битие и представлява последния стадий в дългия път на падението, който човекът следвал в опита си да стане независим от Бога. Става дума за процес, който е живо описан с ярки образи в първите единадесет глави на Битие и който се характеризира с поредица от разпаднали се отношения, резултат от разпадналите се отношения между човека и Бога.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

9LЗащо губим радостта си след Празника

Въпросът „какво да се прави“ възниква у мнозина, да не кажа при повечето хора. Как да запазим благодатта, която, както ни се струва, сме придобили по време на Великия пост, да не разпилеем състоянието на радост, която сме почувствали по време на Великденската служба? Как в крайна сметка да продължим да пребиваваме в Христос, ако по време на поста и Страстната седмица като че ли сме стигнали до нещо такова?

Защо се нуждаем от Бог от време на време

Тези въпроси възникват всеки път след Страстната седмица и Великден, а после се започва с пътувания до вилата, барбекюта, отпуски, гости и настъпва времето, когато можем „да му отпуснем края“, както се изразяват някои. В това няма нищо лошо. На всички отговарям по един и същи начин: „Нищо не може да попречи на човек да пребивава в Христос“.

Струва ми се, че има един нюанс, който не се разбира от нас правилно докрай. Ние сме сигурни, че постът ни учи да пребиваваме в Христос. Но той има съвсем друг смисъл. Пребиваването в Христос в Църквата не е само времето на пости. Пребиваването в Христос е тъкмо целта на християнския живот, нашата ежедневност, всекидневният ни живот според Евангелието.

4.8988764044944 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (89 Votes)

unВ кой ден (на седмицата, а и в еврейския календар на онова време) Господ Иисус Христос влиза в Светия град Йерусалим, посрещнат тържествено и въодушевено от мало и голямо? Това е един труден въпрос в изясняването на новозаветната хронология и особено в уточняването на хронологията на последните събития от живота на Спасителя на земята.

В евангелското литургийно четиво за празника Вход Господен в Йерусалим, наричан още Вайя или Цветница, или Връбница, четем:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

Κυρ. ΖακχαίουКогато Иисус отива към Йерихон, спрял за малко и вдигнал поглед към дърветата, настойчиво търсейки нещо. Онова, което търсил, бил един човек от най-богатите в областта и при това известен. Този човек, на име Закхей, бил началник на митарите, а това означавало грешен човек. Защото богатството на един митар било синоним на несправедливост и измами, а сребролюбието и съпровождащото го жестокосърдечие се смятат за най-големите страсти, които могат да обхванат човешкото сърце.

Този проблем изглежда не притеснявал митаря, тъй като във всекидневния си живот той установил, че парите са силен аргумент и думата на един богаташ винаги се зачита. Изглеждало, че нищо не му липсва, а земята, на която стъпвал, била здрава и сигурна. Парите му осигурявали този комфорт и животът му бил лесен и хубав.

Това обаче било само външното впечатление. Изглеждало, че има всичко, но той усещал, че нещо му липсва, само че не можел да определи какво е то. Парите, които щедро пилеел, удовлетворявали всичките му желания и той се наслаждавал на всичко, което иска. Накрая обаче винаги чувствал, че не се е насладил в живота си на онова, за което наистина копнее сърцето му.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики