Поклонническо пътуване до Метеора, един от най-големите монашески центрове в Гърция, организира Поклонническият център към Софийска митрополия. През трите дни на пътуването (24-26 май) поклонниците ще посетят шестте действащи манастира на Метеора, както и историческата св. обител „Св. Дионисий Олимпски“ в подножието на планина Олимп, след град Катерини, където ще присъстват на св. Литургия. Преди отпътуването за България групата ще се поклони на светите мощи на прочутия раннохристиянски подвижник и химнописец преп. Ефрем Сириец в едноименния девически манастир също в района на Катерини.

В редица храмове в столицата се възобновяват редовните беседи, посветени на християнската вяра. По традиция енорийските центрове започват своята нова работна година в началото на октомври. В столичния храм „Покров Богородичен“, който има най-дълги традиции в катехизаторската дейност, от другата седмица стартират катехизаторски курсове за начинаещи и напреднали, които ще се провеждат всеки вторник и четвъртък (повече за цялата програма на енорийския център – тук). Курсовете се ръководят от богослови и енорийските свещеници.

Храм „Рождество Христово“ в кв. „Младост – 3“ също възобновява своите беседи, които се провеждат през събота в енорийския център. Първата беседа ще се състои на 6 октомври, събота, от 15:30 ч. на тема „Какво е катехизация и катехизис“. Цикълът беседи през годината ще обхване основните теми от православния катехизис с акцент върху практическото приложение на тези знания в ежедневието на християните.

На 20 септември в катедралния храм „Св. Неделя“ от 11:30 ч. ще бъде отслужена панихида за всички убити от комунистическите репресии свещенослужители на Софийска епархия. Тя ще бъде отслужена от Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, храмовото духовенство и други свещеници от столични храмове.

Денят съвпада с датата на ареста на архим. Ириней (Попконстантинов), протосингел на Софийска митрополия в периода 1941-1944 г., който е арестуван на 20 септември 1944 г. Няколко дни по-късно той влиза в листата на „безследно изчезналите“.

Молитвеното възпоменание е по решение на Епархийския съвет на Софийска св. митрополия и е началото на процеса за въстановяване на паметта за техния живот и мъченическа кончина в епархийската църква в столицата.

В началото на октомври ще се състои премиерата на българския документален филм „Градината на Пресвета Богородица“. Прожекцията ще се състои в рамките на фестивала „Sofia Biting Docs“ на 07.10 от 15:00 ч. в „Дом на киното“. След прожекцията авторският екип – режисьорът Борислав Павлов и продуцентът Силвия Павлова, ще разговарят с публиката за темите, повдигнати във филма.

Документалният пълнометражен филм „Градината на Пресвета Богородица“ е близък поглед върху монашеския живот в Зографския манастир „Св. вмчк Георги Победоносец“, разположен на недостъпния полуостров Атон – автономна област в северна Гърция, където се намират 20 православни манастира и се допускат само мъже. Монасите вършат ежедневните си задължения – готвят, цепят дърва, чистят, рисуват икони и пр., и разсъждават върху чудесата, случващи се всеки ден, като разказват историята на икона дошла в манастира по загадъчен начин преди 30 години. Необяснимото събитие променило живота на генерал-лейтенант от Кипър, подарил иконата на манастира през 1985 г. С този филм за пръв път камера е допусната да снима толкова отблизо това изключително консервативно и изолирано общество. Никога преди монаси от Атон не са споделяли живота си в подобни лични и искрени интервюта. Режисьорът Борислав Павлов получава специално разрешение да снима в Зографския манастир благодарение на личните му взаимоотношения с монасите, градени в продължение на повече от 10 години.

Магистърска програма “Литургия и музика” има за цел да подготви специалисти с насоченост в областта на Практическото богословие. Студентите ще се запознаят с историята, развитието и употребата на източноцърковната музика, видовете нотации, певчески и химнографски школи, музикоучители, литургически книги, музикални трактати и църковно-песенни сборници, Литургия и тайнства на Църквата, спецификата на хоровата и клиросната музикална практика. Ще получат познания за съвременната църковно-богослужебна практика, като се обърне особено внимание на източната и западната богослужебна и песенна и диригентска практика. Ще се изградят основни умения за църковното пеене и хорово майсторство.

Програмата има интердисциплинарен характер.

След завършване студентите могат да продължат обучението си в докторантските програми на всички български и международни университети.

Програмата предлага научно-практични проекти и изследвания, с цел по-доброто квалифициране и специализиране на студентите. В научно-практичните дейности се включва и участието на студентите в международни проекти в областта на Практическото богословие и църковната музикална традиция на Изтока и Запада, които се осъществяват на основание на придобития опит и сътрудничество на преподавателите от магистърската програма с други научни и изследователски институции в чужбина.