Мобилно меню

4.9111111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (90 Votes)

Ивайло ИвановТъй траурно-покорни са заспали
църковните ни куполи - уви! - 
че стават все по мои катедрали
крайбрежните разплакани върби.

Там псалтове до късно чуруликат,
процежда се през клоните лъчът
и в миг огрява - цветен - стъклописът
от камъчета речни край брега.

А чистата вода поддържа исо!...
(На Бога само тъй е чист гласът)
И паяци замятат пак сребристи
рибарски мрежи в синята й глъб.

Мушици, мравки, бръмбари - и мряни,
подали от речицата око, -
са всеки път най-ревностни миряни
край малкия ни енорийски дом,

които, щом водите станат черни
и слънцето си легне в тях за сън,
приканва за поредната вечерня
на капките спасителният звън!...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

petrosБогослужебното честване на св. апостоли Петър и Павел в един и същи ден има по-късен произход и е учреден с определена цел: да няма „аз съм Павлов, аз Аполосов, а аз Петров“ и т. н., а само „Христов“ (1 Кор. 1:12).

Макар и различни по обществено положение, образование, култура и характер, те – единият като апостол на юдеите, другият като апостол на езичниците – са двата централни стълба, на които се крепи изграденото върху крайъгълния камък Иисус Христос здание на Христовата църква (Еф. 2:20).

Единият, ревностен привърженик на Спасителя, по време на Неговата земна спасителна мисия разпознал в Него „Христос, Сина на живия Бог“ (Мат. 16:16), отрекъл се от Него по време на съдебния процес, но разкаял се след възкресението Му, станал отново ревностен Негов апостол, привличайки още с първата си проповед, в деня на Петдесетница, три хиляди души към току-що основаната Христова църква (Деян. 2:41).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (62 Votes)

1На 8 ноември 1948 г., в деня на своята 60-та годишнина, в двора на току-що осветената църква „Св. Димитър“ в петричкото село Коларово е убит от упор Неврокопският митрополит Борис. Убиецът е бивш свещеник, вербуван от новата комунистическа власт... През април т. г. Св. Синод на Българската православна църква сложи началото на канонизацията на митрополит Борис, който по Божи промисъл ще стане първият канонизиран новомъченик у нас. В деня на неговата памет публикуваме стихове от стихосбирката „Полети“, която той издава през 1934 г. като архимандрит, под псевдонима Ивайло Орлин. В тези стихове младият духовник разкрива огромната си жажда за красота и свобода, описва болката на страдащата душа, болезнено чувстваща оковите на злото на този свят (1 Иоан. 5:19), любовта си към природата, която проповядва Бога, самотния път на човешкия дух, стремящ се все нагоре към духовните върхове. Последните няколко стиха от „Полети“, които публикуваме тук, разкриват и острото предчувствие на бъдещия митрополит, че злото вече е неудържимо и скоро безбожието ще завладее страната. Финалният 76-ти стих на поемата звучи наистина пророчески: Мойта ранна връст – мъченишки кръст. Моят път в живота – Пътят към Голгота... 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)
Где е Надеждата,
тази, безбрежната,
дето вълни я не спират?
Първата, сетната,
горе облегната,
двама със обич събира!
 
Скривана, местена,
даже Рождествена,
дъх от сърцата ни взима.
С нея добрува се,
святото чува се.
Клетва е нейното име!
 
Утре пастирите,
хванали дирите,
ще разнесат новината:
Богочовекът е!
С Него тъй леко е,
носи ни Той светлината!
 
Где е Надеждата?
Погледа свеждаме,
вече земята сияе.
Яхваме времето,
лудо е стремето.
Със Младенеца ли? Тя е!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)

Света ВарвараДиоскор на Варвара говори,
на щерка си дума, нарежда:

- Варваро, дъще Варваро,
рабите ми крепост ще строят.

До самия бряг на морето
крепост за твоето девство.

Рабите ми крепост ще дигнат
на господаря по негова воля.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.