Учение за брака и развода

По-нататъшните думи на Йоан „и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.“ (Йоан 10:40) може да съвпадат с Марк.10:1 καὶ πέραν τοῦ Ἰορδάνου (буквално: "отвъд Йордан").Тук Йоан, който, така да се каже, прекъсва речта на синоптиците (Йоан 7:2-10:40), на свой ред е прекъснат от тях, и то точно от разказа в Лука 9:51, с който може да съвпадне последната част на стих 1 от разглежданата глава на Евангелието на Матей.

Лука ( Лук.9:51-62) разказва за намерението на Христос да отиде в Йерусалим през Самария, за отказа на самаряните да Го приемат и за двама просители, които искат да Го последват; след това за изпращането на 70 ученици и тяхното завръщане (Лук.10:1-24), за милосърдния самарянин (Лук.10:25-37), за посещението на Марта и Мария и за други притчи и събития (Лук.10:38-16) с малки добавки при Матей, Марк и Йоан (например Йоан 11:1-16). Едва след това започва паралелният разказ на първите двама евангелисти, отново прекъсван от дългите вмъквания на Лука 14:18-18:1-14 и Йоан 11:17-54.

От казаното дотук се вижда, че стихове 1-2 са много кратко и сбито обозначение на сложни събития и затова са много неясни, най-вече поради своята краткост. Думите "когато Иисус свърши тия думи, излезе от Галилея", въпреки че не служат за точно определяне на времето, както е по принцип при Матей, могат да се поставят в най-тясна връзка с притчата за злия слуга, разказана в предходната глава.

Що се отнася до по-нататъшните изрази в стих 1, те са толкова неясни, че е трудно не само да се изтълкуват правилно, но дори и да се преведат правилно. Гръцкият превод е малко по-различен от руския, буквално: "дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан". Трудността е в това как трябва да се разбират тези думи - дали в смисъл, че Иисус Христос е влязъл в самата Юдея, или че само се е приближил до нея. Ако го е направил, защо се казва "отвъд Йордан"?Дали това означава, че Юдея, намираща се от западната страна на Йордан, се е простирала и на изток от тази река, както, разбира се, твърди самият евангелист? Или може би евангелистът, когато е писал своето Евангелие, е бил или е живял от източната страна на Йордан и с израза "отвъд Йордан" е искал да обозначи само самата Юдея, която наистина се е намирала "отвъд Йордан"?

Тези въпроси са повдигнати още от Ориген и той дава отговор на тях толкова неясно, колкото и в Евангелието; "стигна до (ἐπί вместо εἰς, т.е. различно от Матей) пределите на Юдея, не до средата (οὐκ ἐπὶ τὰ μέσα), а сякаш към нейния край". Св. Йоан Златоуст е съгласен с Ориген: "в самия Йерусалим още не влиза, а посещава само юдейските предели".

Най-новите тълкуватели единодушно твърдят, че Перея и Юдея са различни страни, и затова някои са склонни да виждат тук в думите на евангелиста обикновена географска грешка, което означава, че Иисус Христос "е дошъл в задйорданската област на Юдея". Но от историческа гледна точка може да се установи с достатъчна точност, че областта Юдея не се е простирала на изток отвъд река Йордан и че последната е била границата между Юдея и областта отвъд Йордан, която се е наричала Перея. Следователно изразът "отвъд Йордан" (πέραν τοῦ Ἰορδάνου) не може да служи като определение на думите "в пределите Юдейски"; т.е. той не означава "пределите Юдейски задйордански". На това основание се приема, че "отвъд Йордан" се отнася просто до думата дойде (ἦλθεν ), и за да се разбере по-добре речта на евангелиста, е необходимо да се подредят думите по различен начин от това, което той прави, а именно: "дойде отвъд Йордан (отиде от другата страна на Йордан) в пределите Юдейски".

Следователно смисълът би бил точно такъв, какъвто е изразен в руския превод. Подобният израз в Марк 10:1 (буквално: "в пределите на Юдея и отвъд Йордан") не противоречи на това тълкуване. Що се отнася до израза "в пределите Юдейски", можем да се съгласим както с древните, така и с новите тълкуватели, че той не означава "в самата Юдея". Същността на въпроса е просто в това, че вместо да пътува до Юдея през Самария, т.е. по по-краткия и по-обичаен път, Спасителят е отишъл там през Перея. Това не е било спешно, а бавно приближаване към Йерусалим (Мат. 20:17, 29; Мат. 21:1).

Мат. 19:3.  И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?

(вж. Марк 10:2).

Причините, поради които фарисеите се приближават до Иисус Христос именно сега и Му задават този конкретен въпрос, не са ясно посочени нито от Матей, нито от Марк. Но според сведенията на евангелистите подобни изказвания са били плод на постоянно развиващата се враждебност към Христос. Това ясно се вижда от думата "изкушавайки" (πειράζοντες), употребена и от двамата евангелисти, която показва желанието на фарисеите да хванат Христос в капан, да Го злепоставят, особено пред простите Му слушатели, да подкопаят доверието в Него, за да могат по-лесно да постигнат целта си - а именно, да се отърват от Него, дори с помощта на убийство. Знаем, че Христос вече няколко пъти разобличил тези уловки на враговете Си чрез Своите отговори. Но враговете Му не само че не се въздържали от нови нападки срещу Него, но ставали все по-зли. "Такава - казва Йоан Златоуст - е злобата и такава е завистта, безсрамна и нагла. Макар и да я отблъснеш хиляда пъти, тя ще нападне отново толкова пъти!"

Фарисеите искали да изкушат Христос с така наречения "рогат" (cornutus) силогизъм. Ако Той каже, че е възможно да се разведеш с една жена по каквато и да е причина и да си вземеш друга, щеше да учи на нещо, което противоречи на здравия разум, или, както се изразява Йероним, щеше да учи на "срамота" (puditiae praedicator sibi videbitur docere contraria, проповедникът на целомъдрието ще изглежда, че учи обратното). А ако Спасителят отговори, че е възможно да се разведеш не по всякаква причина, щеше да се провини като че в светотатство (quasi sacrilegii reus tenebitur - Йероним) и щеше да се противопостави на учението на Мойсей, или, казано по-точно, на учението, дадено от самия Бог чрез Мойсей.

Теофилакт се изказва малко по-ясно от Йероним, а подобно мнение се среща и у Евтимий Зигабен. И двамата обръщат внимание на предишното поучение на Христос за развода, дадено в Проповедта на планината (вж. коментарите към Мат. 5:31-32), и казват, че сега фарисеите искали да поставят Христос в противоречие със самия Него, тоест със собствените Му думи и учение, казани тогава. Ако Той беше казал, че е позволено да се разведеш с жена по каквато и да е причина, фарисеите щяха да възразят: "Как тогава си казал преди, че не е позволено да се разведеш с жена, освен при прелюбодейство? А ако Той беше казал, че не е позволено да се разведеш с жена, те щяха да Го оклеветят, че предлага нови закони, които не са в съгласие със законите на Мойсей.

Трябва да се добави, че по онова време въпросът за развода се изострил много поради спора между двете фарисейски школи - на Хилел и Шамай, относно това как трябва да се тълкува еврейският израз от Второзаконие 24:1, посочен като причина за развод, "ерват дабар". Не е необходимо да се впускаме в обсъждане на непосредствените поводи за това противоречие, а е достатъчно само да посочим самия факт на съществуването му. Хилел, който живял около двадесет години преди това, учел, че е допустимо мъжът да се разведе с жена си по каквато и да е причина. От друга страна, Шамай твърдял, че разводът е допустим само поради непристойно поведение на съпругата.

Мат. 19:4  Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:

(срв. Марк. 10:3-5).

Руският превод на този стих трябва да се признае за много неясен. Славянският превод е: „сотворивый искони, мужеский пол и женский сотворил я есть“. Тук изразът „отначало сътвори“ очевидно не се отнася до сътворяването на мъжа и жената (както е в руския превод), а до творението като цяло. Казано по друг начин: Творецът, който е създал света, е създал и мъжкия и женския пол. В немския превод на Лутер това е по-ясно: "не сте ли чели, че Този, Който в началото е създал човешките същества, е направил така, че мъжът и жената да получат своето съществуване".Превод на английски език (официална версия): "не сте ли чели, че Онзи, Който ги сътвори в началото, ги сътвори като мъжки и женски (пол) и каза...". Някои по-късни преводачи на английски на свой ред променят превода така: "Не сте ли чели, че Творецът отначало ги е сътворил мъжки пол и женски?" Тези преводи показват колко трудно е да се предаде точно гръцкият текст. За най-точен и най-близък до оригинала трябва да се смята славянският и последният от представените преводи - английският, където думата "Този, който създаде" е изразена просто с думата "Творецът" (на гръцки: ὁ ποιήσας). Смисълът е, че по божествено установление от самото начало е трябвало да има мъжки и женски пол, следователно бракът е божествена, а не човешка институция. Тази мисъл е изразена с особена яснота от Евтимий Зигабен: "(Създаде) един мъжки пол и един женски пол, за да има един (мъж) една (жена). Защото, ако Той искаше мъжът да напуска една жена и да взема отново друга (ἠγάπηται), първоначално щеше да създаде много жени; но тъй като не е създал много, със сигурност иска мъжът да не се развежда с жена си."

Мат. 19:5.  "затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"?

(срв. Марк. 10:7-8).

Речта, изложена при Матей, е продължение на предишната. Христос оставя засега без отговор заплетения въпрос на фарисеите, който те всъщност възнамерявали да зададат, а именно дали мъжът, след като се разведе с първата си жена, може да вземе друга, и се ограничава единствено в рамките на предложения въпрос.

Мъжът не бива да напуска жена си, защото според закона, даден от Бога, той не може да остане самотен и в безбрачие. За да не бъде самотен и безбрачен, той напуска дори най-близките си хора - баща си и майка си. Цитатът е заимстван от Бит. 2:24, където тези думи се приписват не на Бога, а на Адам.

Мат. 19:6.  Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

(срв. Марк. 10:8-9).

Думите на Христос в разглеждания стих са заключение на казаното преди това. Напускането на жената от страна на мъжа или разводът противоречи преди всичко на природата, защото по този начин "се разсича една и съща плът" (св. Йоан Златоуст), а освен това и на Господния закон, защото "се опитваш да разделиш това, което Бог е съединил и не е заповядал да се разделя".

Привлича вниманието обстоятелството, че Спасителят не казва "когото" Бог е съчетал,  да не ги разделя ", а "което" (ὅ) Бог е съчетал. Става дума, както правилно се тълкува това място, не за две тела, а за едно тяло, което е изразено с "което".

Мат. 19:7.  Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?

(срв. Марк. 10:3-4).

Възражението, отправено към Христос, изглеждало на фарисеите много силно и неопровержимо. То е изразено с думата ἐνετείλατο, която не означава "позволил", "разрешил", а "заповядал".

Ако се съди по предходните думи на Христос, Бог е "заповядал" мъжът и жената да бъдат едно тяло и следователно, според Божието намерение и закон, разводът не е допустим. Тази заповед, дадена от Бога, е изложена от Мойсей в написаната от него книга. Но същият Мойсей е изложил и друга заповед, която също се съдържа във Второзаконие (Второзаконие 24:1). Така онези, които се противопоставяли на Христос, продължавали да се придържат към текста на Второзаконие, докато Самият Спасител се позовавал на книгата Битие. Изборът на думата ἐνετείλατο (заповяда, даде задължителна заповед) от страна на фарисеите е донякъде пресилен, тъй като от пасажа във Второзаконие не става ясно, че мъжът непременно е длъжен да даде на жена си разводно писмо, дори и да има "ерват дабар". Но ако не обръщаме внимание на всичко това, ще видим, че между първоначалното учение за брака, както е обяснено от Христос, и разрешението да се дават разводни писма е имало явно противоречие и е било необходимо школувана казуистика, за да се отстрани то.

Как Христос разрешава това противоречие? Ако най-добрите юдейски казуисти - Хилел и Шамай - са спорили по този въпрос и не са постигнали съгласие помежду си, как Иисус Христос излязъл от затруднението, в което фарисеите са смятали, че Го поставят?

Мат. 19:8.  Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;

(вж. Марк 10:5).

Руският превод не предава в речта на Христос началното ὅτι (в славянския превод "яко"), което съответства на τί от стих 7. Фарисеите питат: "Защо тогава?" Спасителят отговаря: "Защото (ὅτι) Мойсей и т.н.". Името Мойсей (а не Бог) има и очевидно съответствие със същото име във въпроса от стих 7. Фарисеите не могли да кажат, че Бог е заповядал да се дават разводни писма. Спасителят потвърждава това, като казва, че Мойсей го е позволил. Думата "коравосърдечие" (σκληροκαρδία) е използвана в Матей само тук и отново в Новия Завет в Марк 10:5, 16:14. На последното място тя е поставена във връзка с ἀπιστία (неверие).

Смята се за "много показателно", че в отговора си Христос заменя използваното от фарисеите ἐνετείλατο ("заповяда" - стих 7) с ἐπέτρεψεν - позволено, разрешено. Но в Марк (Марк 10:3-4) Иисус Христос и фарисеите се изразяват наобратно и там тези изменения са също толкова уместни, колкото и в Матей. Мисълта тук е подобна на тази в Галатяни 3:19. Някои предполагат, че разрешението да се даде на съпругата разводно писмо е било следствие от необходимост, тъй като в противен случай съпругът, поради своето "коравосърдечие", може да измъчва съпругата си, и по този начин разводното писмо е било "защита" на съпругата срещу лошото отношение към нея на съпруга ѝ.

Това, разбира се, може да е била една от причините за разрешените от Мойсей разводи, но не и единствената. Основната причина е била "коравосърдечието" като цяло - дума, която показва "необрязването на сърцето", грубостта на старозаветния човек, неговата умствена и нравствена изостаналост. Очевидно е, че самият Спасител смята това Мойсеево постановление за човешко, а не за божествено.

То е дадено като временно приспособяване на висшия и вечен закон към духа на времето и има само временен характер. Грешката на фарисеите се състояла в това, че те гледали твърде високо на този временен закон, даден от Мойсей, като равен на Божиите заповеди. Но той е бил "consilium hominis", "non imperium Dei" (Йероним). В Стария Завет са дадени много такива постановления, които имат само временен характер. В състояние на коравосърдечие разводът и разводните писма са били допустими, но "отначало не е било така".

Мат. 19:9.  Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.

(срв. Марк.10:10-12; Лук.16:18).

Ако в беседата на Спасителя (ст. 4-8) е отговорено на въпроса на фарисеите (ст. 3), то тук Той очевидно отговаря на тяхната недоизказана мисъл, че е възможно да се вземе друга жена след развод. Този, който прави това, прелюбодейства, ако разводът е по друга причина, а не поради πορνεία. Спасителят обаче не казва, че за развод задължително трябва да има πορνεία. Виж подробните коментари към Матей 5:32.

Необходимо е да отбележим, че според Матей тази реч на Христос е казана на същите фарисеи, с които Спасителят е разговарял по-рано, а според Марк ( Марк. 10:10) тя е казана в отговор на въпроса на учениците, когато те заедно със Спасителя влезли в някаква къща. Тъй като Мат.19:9 и Марк.10:10-12 нямат една и съща връзка, по-вероятно е да се смята, че Мат.19:9 е казано на фарисеите, а при Марк тези изрази са повторени в речта само към учениците и в къщата.

Мат. 19:10.  Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.

Стихове 10-12 се съдържат само в Матей. Трябва да се смята, че тези думи са били произнесени пред учениците в къщата и насаме.

Думата " задължение" (в руската Библия) изглежда неточна и неправилно изразява мисълта на оригинала. Гръцката дума αἰτία не означава "задължение", а "вина", "причина" и в този смисъл се употребява на много места в Новия Завет (Деян. 10:21, 22:24; 2 Тим. 1:6, 12; Тит 1:13; Мат. 27:37; Марк 15:26; Йоан 18:38, Йоан 19:4, 6 и т.н.).

Но буквалният превод "ако, прочее, има причина (или вина) на мъжа с жената, не е удобно (не е полезно - οὐ συμφέρει) да се жени" не би имал смисъл. Следователно тук не е възможен точен превод, а само описателен. Смисълът е: "ако причината за развода на мъжа с жената може да бъде само прелюбодейство, по-добре е да не се жени". Другите преводи, както и руският, също не могат да бъдат признати за напълно точни и ясни. Учениците очевидно правилно са разбрали предишната реч на Спасителя в смисъл на пълна недопустимост на развода, освен ако няма прелюбодейство от едната или другата страна. Изневярата на една от страните, разбира се, е изключително сериозно семейно нещастие, пълно нарушаване на брачната връзка и семейните отношения, което прави продължаването на съвместния живот не само трудно, но дори немислимо и недопустимо. В старозаветния закон прелюбодейството се наказва със смърт (Лев.20:10). Но освен прелюбодейството може да има и други причини, които утежняват семейния живот.

Йероним задава такива въпроси, отнасящи се до жената: Quid enim si temulenta fuerit, si iracunda, si malis moribus, si luxuriosa, si gulosa, si vaga, si jurgatrix, si maledica, tenenda erit istiusmodi? (че ако (съпругата) е склонна към пиянство, да бъде гневлива, неморална, разточителна, алчна, вятърничава, мърмореща, зле говореща, трябва ли да бъде задържана дори в такъв случай?) Тогава, изразявайки кратко и правилно Христовото учение, Йероним отговаря: volumus nolumus sustinenda est (волю-неволю трябва да се задържа и такава).

По-нататъшното допълнение на Йероним е характерно и е написано очевидно в аскетичен дух: cum enim essemus liberi, voluntarie nos subjecimus servituti (макар да сме свободни, доброволно се подчинихме на такова робство). Същността на въпроса на учениците е точно това, което Йероним излага по-подробно. Добре известна е поговорката на Катон: mulier est malum necessarium (жената е необходимо зло). Но ако тя е необходимо зло, не е ли по-добре, по-разумно, по-полезно за мъжа да бъде свободен от такова зло? Не е ли по-добре мъжът да се откаже от брачните връзки, когато от тях могат да се очакват толкова много злини, и то без никаква надежда да се освободи от тях, когато жената, въпреки всичките си недостатъци, пази съпружеската вярност и няма да допусне такова прегрешение като изневяра?

Мат. 19:11.  А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;

По повод думите на учениците: "По-добре е да не се женят" ("няма полза да се жени", в бълг. пр.), Спасителят дава обяснения, извлечени отчасти от историческия и отчасти от психологическия опит. Отговаряйки на фарисеите, Той противопоставя техните неправилни и погрешни мнения на Божествения закон, установяващ брака.

Отговаряйки на учениците, Той съпоставя техните мнения с физическия закон. Тъй като последният действа както при хората, така и при животните, естествено е, че не всички могат да се подчинят на условието, при което е одобрено безбрачието, а именно да спазват нравствена чистота в безбрачно състояние.

В отговора Си на учениците Спасителят не може да каже: " Не трябва да се сключва брак". Такова твърдение би противоречало не само на физическия закон (установен от Бога), но и на моралния закон (също установен от Бога), при това от възвишен характер, както и на собствените думи на Христос относно светостта на брака. От друга страна, Той не би могъл да каже: "Всички трябва да се женят", защото има условия, при които е необходимо да не се спазва физическият закон. Кои са тези хора, които не се подчиняват на физическия закон? Това е обяснено в следващия стих.

Мат. 19:12.  защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.

Вместо "сами себе си направиха скопци" (както е в руския превод) по-правилно е да се преведе "сами себе си скопиха" (εὐνούχισαν ἑαὐτούς), макар че смисълът и в двата случая е един и същ. Този стих, буквално разбиран от скопците, служи за фактическо основание на чудовищното явление скопство; тази секта, особено в Русия, съществува и даже процъфтява до наши дни.

В оправдание на своето мнение скопците се позовават не само на въпросния стих, но и на думите на пророк Исайя: "Да не би евнухът да каже: "Ето, аз съм сухо дърво". Защото Господ казва за евнусите следното: „скопецът да не казва: "ето, аз съм сухо дърво". Защото тъй казва Господ за скопците: които пазят Моите съботи и избират, що е Мене угодно, и здраво се придържат о завета Ми, - тям ще дам в дома Си и в стените Си място и име по-добро, нежели на синовете и дъщерите: ще им дам вечно име, което няма да бъде изтребено“ (Ис. 56:3-5). Думите на пророка, разбира се, не могат да послужат за основа или насърчение на скопското мислене, а имат само пророческо значение и се отнасят, разбира се, само за евнусите от първата и втората категория, посочени от Спасителя, т.е. за хората, които не са били виновни за собственото си скопяване и не са участвали в скопяването на други.

Но не само скопците-сектанти са поддържали и поддържат мнението, че думите на Спасителя дават право изкуствено да се поддържа и разпространява скопството. Известен е случаят с Ориген, който скопил себе си още младежките си години, откривайки в това проява на своя "незрял младежки ум" (Евсевий Кесарийски, "Църковна история", VI, 8). Бидейки вече старец, Ориген се разкайва за постъпката си и разкаянието му оказва влияние върху тълкуването на въпросното място.

Като цяло в древността, дори буквалното тълкуване на стих 12 да не се поддържало, то изглежда все пак е било присъщо на някои, дори на видни мъже. Например, Юстин също не разбирал правилно думите на Спасителя и без да го порицава, разказва (в Apologia, I, 29) за един случай, при който около 150 г. един християнин в Александрия напразно поискал от властите разрешение да се кастрира от лекар. Евсевий е познавал много християни, които доброволно са се кастрирали (вж. Zahn, "Das Evangelium des Matthäus", S. 586, бележка). Правилно или погрешно е такова буквално тълкуване (в полза на скопяването)?

Със сигурност е погрешно, защото Христос не би могъл да предложи тук учение, което е противоестествено, опасно за живота и не изпълнява замислената цел, а напротив, служи само за увеличаване на похотливостта и тайния разврат.

Освен това в Мойсеевия закон има ясни разпоредби относно скопците, които също са напълно несъвместими с буквалното разбиране и тълкуване на думите на Спасителя. Така например във Второзаконие 23:1 за скопците се казва, че не могат "да влязат в Господното общество", а в Левит 22:24-25 се заповядва да не се принасят в жертва дори скопени животни и да не се приемат такива от чуждоземци, защото „животно … скопено, не принасяйте Господу; и в земята си не правете това. И от ръцете на другоземци не приемайте никакви такива животни за дар на вашия Бог, защото те са с повреда, имат недостатък: с тях няма да придобиете благоволение“. Освен това е изрично заповядано: "и в земята си да не вършиш това". С оглед на всичко това било естествено, освен в средите на първите християни, да има изключително редки случаи на буквално разбиране на думите на Спасителя за „третата категория евнуси“, но и много директни и категорични изявления срещу подобно разбиране.

Свети Йоан Златоуст особено пламенно се опълчва срещу него. "Когато Христос казва: "скопил себе си", Той няма предвид отсичането на членове - нека няма такова нещо! - а изтребването на злите помисли, защото онзи, който отрязва член, подлежи на проклятие, както казва свети Павел: "О, да бяха отсечени онези, които ви размиряват! (развращават, в руския превод)". (Гал.5:12). И това е напълно справедливо. Такъв човек постъпва като убийците на хора, поощрява онези, които унижават Божието творение; развързва устата на манихеите и престъпва закона, подобно на онези от езичниците, които отрязват членовете си. Отрязването на членовете винаги е било дело на дявола и на хитростите на сатаната, за да изкриви чрез това Божието творение, да навреди на човека, сътворен от Бога, и за да направи така, че мнозина, приписвайки всичко не на своята свобода, а на самите членове, безстрашно да грешат, мислейки себе си за невинни .... Всичко това е измислено от дявола, който, желаейки да подтикне хората да приемат тази заблуда, въвежда още едно лъжливо учение за съдбата и необходимостта и по този начин се опитва по всякакъв начин да унищожи свободата, дадена ни от Бога, като уверява, че злото е следствие от физическата природа, и чрез това разпространява много лъжливи учения, макар и тайно. Такива са стрелите на дявола!"

Думите на Спасителя: "Който може да възприеме, нека възприеме", не могат да се разбират като изискване към всички Христови последователи да дадат доживотен обет за безбрачие, който повечето хора не могат да изпълнят. Христос е имал предвид само особени човешки характери, особени натури, които са способни да се издигнат над семейния живот със силата на духа си, за да се отдадат по-пълноценно в служба на Христовото царство.

Мат. 19:13.  Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.

(срв. Марк.10:13; Лук.18:15).

Според обичайното обяснение причината, поради която учениците не допускат воденето на деца при Иисус Христос, е, че се страхували да не би те да попречат на Неговото учение и да Го отклонят към дейности, които считали за по-нисши. Йоан Златоуст изразява тази причина с две думи: ἀξιώματος ἕνεκεν (от уважение към Иисус Христос).

Мат. 19:14.  Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.

(Срв. Марк. 10:14; Лук. 18:16).

Думата "възнегодува", която се среща в Марк, е пропусната от Матей и Лука. Вместо "пуснете" може да се преведе "оставете" или "отпуснете". По-нататъшните думи "да дойдат при Мене" не зависят от този глагол, а от "не им пречете" (в гръцкия текст). Няма съмнение, че този прост евангелски разказ е имал огромно значение и влияние за установяване на правилното отношение на възрастните към децата и служи за основа на цялата съвременна педагогика. Христовото учение е напълно противоположно на суровите мнения за децата на старозаветните хора (напр. Сир. 30:1-13).

Мат. 19:15.  И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

(Срв. Марк 10:16.)

Марк добавя: "и като ги прегърна". Този разказ може да се разглежда като допълнение и обяснение на цялото предишно учение в настоящата глава. В него първо се излага най-дълбокото учение за брака и случайните изключения от всеобщия, естествен и нравствен закон, вложен в човешката природа. След това Спасителят сякаш се връща към първоначалната Си мисъл за светостта на брачния завет и полага ръце върху децата като плод на брачната връзка и съпружеската вярност. След това Той се отправя на по-нататъшно пътуване, което личи от началните думи на Марк. 10:17.

Мат. 19:16.  И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?

(Срв. Марк 10:17; Лук. 18:18).

В този и в следващия стих в евангелието от Матей има множество разночетения. Правилното четене в Матей е: "Учителю! Какво добро да сторя?". Матей нарича приближилия се към него "юноша" (νεανίσκος) не тук, а в стихове 20 и 22. Думата несъмнено указва младостта на човека.

При Марк приближилият се не е наречен младеж/момък, нито с някакво друго наименование; от думите в Марк 10:20 и Лука 18:21 не можем да заключим, че е бил млад. В Лука той е наречен ἄρχων, началник, но над какво, не е известно. Думата се среща много пъти в Новия Завет. Някои смятат, че приближилият се до Христос бил един от началниците на Синедриона в Йерусалим, и дори го отъждествяват с Лазар, когото Христос възкресил.

Най-вероятното мнение е, че младият мъж е бил просто един от началниците на местната синагога (Думата "архонт" често означава просто член на общината от средите на най-богатите жители на града. - бел. ред.). Думите на младежа, които подхождат най-добре към личността на Христос, Неговото учение и дело ("Учител", "добро", "вечен живот", а в Марк и Лука към Учителю се добавя "благий"), показват, че младежът, дори да не е познавал лично Христос, поне бил чувал достатъчно за Него, за да отправи такава необикновена молба. "Това - казва Цан - не е въпрос на човек, раздразнен от своята греховност и морално безсилие в стремежа си да постигне святост, а на човек, който не е удовлетворен от изискванията на други учители по отношение на благочестието и нравственото поведение. Напротив, Иисус го е впечатлил и му е вдъхнал доверие, че може да издигне учениците Си над незадоволителната маса на съществуващото дотогава еврейско благочестие (срв. Мат. 5:20)."

Мат. 19:17.  А Той му отговори: защо Ме наричащ благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.

(Срв. Марк 10:18; Лук.18:19).

Според Марк и Лука Спасителят, сякаш възразявайки срещу това, че младежът Го нарича благ, всъщност отнася към Себе Си това Божие свойство - благостта; следователно смисълът на Неговия въпрос е следният: Ти Ме наричаш благ, но никой не е благ, освен само Бог; затова се обръщаш към Мен не просто като към обикновен учител, а като към учител, който е благ и следователно има равно достойнство с Бога. С други думи, в отговора на Христос към младежа се срещаме със скрито и изключително фино, почти невидимо за околните учение за Неговата божественост и равенство с Бог Отец. Според Матей (в гръцкия текст) е различно: "защо Ме питаш за доброто?".

Мат. 19:18.  Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;

Мат. 19:19. почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.

(срв. Марк 10:19; Лук. 18:20).

Въпросът "кои?" не се появява в нито един друг синоптик, освен в Матей. Редът на заповедите е един и същ при Марк и Лука, но различен при Матей. Марк добавя: "не увреждай".

На пръв поглед изглежда малко странно, че младежът, който твърди, че е "спазвал всичко това от младостта си" (стих 20), в отговор на поканата на Христос да спазва заповедите, пита: "кои?" Сякаш не е знаел дали заповедите са били дадени и какви са били точно! Но въпросът на младежа става разбираем, ако приемем, че той не е очаквал Христос да отговори по този конкретен начин. Младежът не е смятал, че Христос ще му каже това, което той е знаел толкова добре, изпълнявал е толкова добре и въпреки това не е бил доволен от него. Тук се сблъскваме с едно много интересно qui pro quo. Младежът си мисли едно, а Христос му казва друго. Младежът очаква да чуе от новия велик и благ Учител за някакви нови заповеди, като тези, дадени например в Проповедта на планината; а Христос му казва, че трябва да изпълни това, което вече е изпълнил.

Трудно е да се отговори на въпроса защо Иисус Христос избира (според Матей) само шестте заповеди от старозаветния закон, пропускайки 1-4 от Десетте заповеди. Обясненията, че този избор е бил съобразен с нравственото състояние на самия младеж, който, мислейки, че спазва заповедите, всъщност е нарушавал изброените от Христос, са трудни за приемане, просто защото не знаем почти нищо за това.

От тона на разказа и контекста съвсем не можем да предположим, че младежът е бил обременен с грехове като убийство, прелюбодейство, кражба, лъжесвидетелстване, неуважение към баща си и майка си и враждебност към ближните си. Може ли такъв човек да бъде архонт (началник)? От всичко личи, че той не е бил такъв. Също така не може да се предположи, че посочването от Христос именно на тези заповеди, а не на други, е било просто въпрос на случайност, т.е., с други думи, просто набор от думи. Следователно единственото, което ни остава, е да предположим, че, напротив, младежът е бил особено загрижен, особено ревностен, за да изпълни точно тези заповеди,  които Христос е посочил, и Неговият отговор, ако може така да се изразим, е имал за цел не да каже нещо ново в сравнение с това, което вече било добре известно от старозаветния закон. Във всеки случай това тълкуване се подкрепя добре от по-нататъшното заявление на младежа (ст. 20), че той "е опазил всичко това". Какво друго му липсва?

Самите заповеди, изброени от Христос, са съкращение на Десетте заповеди и на други места в старозаветния закон (Изх. 20:12-16; Лев. 19:18; Втор. 5:16-20).

Мат. 19:20.  Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?

Мат. 19:21.  Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.

Изброявайки заповедите, които трябва да се изпълняват, за да се влезе във вечния живот (стихове 18-19), Христос не нарича богатството зло, нито казва, че за вечния живот е нужно непременно да се отречеш от богатството и изобщо от всяко имущество. Най-близкият смисъл на Неговия отговор е даже, че е достатъчно да се изпълнят посочените от Него старозаветни заповеди, за да влезеш във вечния живот. Но това изпълнение предполага много градации и не може да се каже, че човек, спазвайки едно или друго, е станал наистина съвършен.

Този, който не убива ближния си с оръжие, разбира се, постъпва добре и постъпва според Божията заповед. Но този, който не го убива дори с дума, постъпва по-добре. Още по-добре постъпва този, който избягва да му причинява обида и каквато и да било вреда. Има хора, които не само че не убиват никого с оръжие или думи и не нанасят никому вреда, но дори не казват нищо лошо за ближните си. Това е още по-високо стъпало при спазването на същата заповед. Същото важи и за останалите заповеди. Думите на Христос в стих 21 изглежда се отнасят най-близо до заповедта, изложена в края на стих 19: "Възлюби ближния си като себе си". Какво означава това?

При спазването както на другите заповеди, така и на тази, са възможни много степени. Човек може да обича ближния си като себе си и да се ограничи до безполезна и неефективна любов. Човек може да обича на дело, но не и на думи. Възможно е да обичаме ближните си по такъв начин, че да положим живота си за тях. В стих 21 Христос посочва една от най-високите степени на съвършената любов. Тя се състои в това да раздадеш цялото си имущество, за да облекчиш страданията на ближните си от любов към тях. Това е, което е предложено на младежа, който желае да бъде съвършен и казва, че е "опазил всичко това", включително любовта към ближния, още "от младини".

Мат. 19:22.  Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

Мат. 19:23.  А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;

(Срв. Марк.10:22-23; Лук.18:22-23).

Йоан Златоуст казва, че "с тези думи Христос не порицава богатството, а онези, които са пристрастени към него. Но ако за богатия е трудно да влезе в Царството Небесно, какво можем да кажем за алчния човек?". Опитът обаче показва, че много богати хора са по-истински християни от бедните. Следователно въпросът не е в богатството, а в отношението на богатите към Христос и Евангелието.

Мат. 19:24.  и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

(срв. Марк.10:24-25; Лук.18:25).

Според Марк Спасителят първо повторил казаното от Него за трудността на богатия да влезе в Небесното Царство, предвид това, че учениците "се смаяха от думите Му" ("ужасиха" в руския превод), и едва след това добавил присъстващото при всички синоптици поучение.

Очевидно тук Христос само пояснява предишното Си изказване с помощта на пример. Във всички синоптици се среща κάμηλος, камила. В някои ръкописи обаче се чете κάμιλος, което се обяснява като παχὺ σχοινίον, дебело корабно въже. Вариации в предаването на по-нататъшния израз "през иглени уши" (в Матей - διὰ τρυπήματος ῥαφίδος; в Марк - διὰ τρυμαλίας τῆς ῥαφίδος; в Лука - διὰ τρήματος βελόνης; всички тези изрази имат едно и също значение), във всеки случай показват, че трудността на тези думи на Спасителя е била усетена още в древността.

Съществуват много спорове относно значението на тези изрази. Лайтфут и други са показали, че това е поговорка, открита в Талмуда, с която се обозначава трудност. Само че в Талмуда не се говори за камила, а за слон. Така на едно място за сънищата се казва, че по време на сън не можем да видим неща, които не сме виждали преди, като златна палма или слон, който минава през иглени уши. На един човек, който бил направил нещо, което изглеждало нелепо или дори невероятно, било казано: "ти сигурно принадлежиш към Помбедите (юдейска школа във Вавилон), които могат да накарат слон да мине през иглено ухо". В Корана има подобни изрази, но слонът е заменен с камила. И дори в Индия има пословици "слон, който минава през малка врата" или "през иглени уши".

В този смисъл разбират думите на Спасителя много от най-новите екзегети. Мнението, че под "иглени уши" трябва да се разбират тесни и ниски порти, през които камилите не могат да преминат, днес се смята за погрешно. Още по-малко вероятно е мнението, появило се още в древността, че под камила тук трябва да се разбира въже. Промяната на κάμηλος в κάμιλος е произволна. Κάμιλος е толкова рядка дума, че дори може да се смята за несъществуваща в гръцкия език; тя не се среща в добрите гръцки речници, макар че трябва да се каже, че метафората за въже, което трудно се прокарва през иглени уши, би могла да бъде малко по-естествена от тази за камила, която не може да мине през иглени уши.

Но каквото и тълкуване да приемем, основната трудност не е в това, а в целта, с която е използвана тази странна метафора. Дали Христос е искал да изтъкне пълната невъзможност богатите да влязат в Небесното Царство? Дали е искал да каже, че както е невъзможно камила да мине през иглени уши, така е невъзможно богат човек да влезе в Божието царство? Но Авраам е бил "много богат с добитък, сребро и злато" (Бит. 13:2) и въпреки това, според думите на Самия Спасител, това не му е попречило да влезе в Божието царство ( Лук. 13:28; срв. Лук. 16:22-23, 26; Йоан 8:56 и др.). Освен това е трудно да се предположи, че речта на Спасителя се отнася само за този богат човек, който току-що си е тръгнал от Него; тогава πλούσιον би била поставена с член, който не се среща в трите синоптични книги. Ако накрая приемем думите на Спасителя в буквалния им смисъл, ще трябва да признаем, че те трябва да служат (и изглежда, че служат) като параван за всякакви социалистически доктрини и пролетариат. Всеки, който притежава някаква собственост и не се е записал като пролетарий, не може да влезе в Небесното царство. В коментарите не намираме отговор на тези въпроси, те трябва да се смятат за неразрешени досега, а думите на Христос - за недостатъчно ясни. Възможно е тук да е изразено общото новозаветно виждане за богатството като пречка за служене на Бога (срв. Мат. 6:24; Лук. 16:13). Но изглежда, че най-вероятното обяснение е следното. Новият Завет поставя на първо място служението на Бога и на Христос, резултат от което може да бъде ползването на външни блага (Мат. 6:33). Но богаташът, който поставя на първо място службата на мамона и едва на последно място - следването и служението на Христос, или дори изобщо не прави последното, наистина трудно може да стане наследник на Небесното Царство.

Мат. 19:25.  Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?

Мат. 19:26.  А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

(Срв. Марк.10:27; Лук.18:27).

Смисълът на Христовия отговор е: За Бога и това е възможно, т.е. богатият човек, отдаден на служба на мамона, може да се обърне и да се научи да гледа правилно на богатството си, да усвои новия евангелски принцип, т.е. Божията благодат може да му въздейства и да съдейства за обръщането му.

Мат. 19:27. Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?

(Срв. Марк.10:28; Лук.18:28).

Очевидната препратка тук е към стих 21. Ако за да следваш Христос, е било нужно да оставиш всичко, то Петър и другите ученици са направили точно това. Редът на действията им е точно такъв, какъвто самият Христос посочва в стих 21. Първо, да оставят всичко зад гърба си, а след това да последват Христос. Вярно е, че апостолите не приличали на богатия младеж; те не разполагали с големи имоти. Но ако приемем, че има различни степени на богатство, че един може да е богат със сто рубли, а друг - беден с хиляди рубли, Петър е имал пълното право да каже, че учениците не само са оставили всичко, но дори са оставили цялото си богатство.

Мат. 19:28.  А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;

(Срв. Лук.22:28-30, където речта има друг характер и е в друга връзка).

Думата "пакибитие" показва, че новото съществуване на хората непременно ще настъпи под една или друга форма. Земното състояние е едно битие, а задгробното - друго. Това последното е "пакибитието". Тази дума (παλιγγενεσία) е използвана само два пъти в Новия Завет - тук, в Матей, и отново в Посланието до Тит (Тит 3:5). Изразите "ще седне", "ще седнете" са, разбира се, преносни и не трябва да се възприемат буквално. Думата "съдите" също е преносна, като според семитската употреба тя означава "власт", "господство" (срв. Откр. 20:4).

Относно това дали Юда, на когото също са казани тези думи, ще бъде причислен към съдиите, има много мнения на древни и нови екзегети. "Сега, прочее - пита Йоан Златоуст, - ще седне ли и Юда на престола? Не".

"Аз обещавам награда само на достойния, казва Господ. Говорейки на Своите ученици, Той не обещава без условия; не казва просто: "вие", а добавя: "онези, които Ме следват", за да отхвърли Юда и да привлече онези, които след това се обръщат към Него". Тези Негови думи не се отнасят само до учениците, нито до Юда, който впоследствие става недостоен за обещанието Му". Теофилакт добавя, че Спасителят тук говори "за онези, които Го последвали докрай, а Юда не останал такъв".

Изразът „като съдите дванайсетте Израилеви колена“ очевидно е преносен и не може да се разбира буквално.

Мат. 19:29.  и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.

(Срв. Марк.10:29-30; Лук.18:29-30).

Любовта към Христос е поставена над любовта към земната печалба и семейните връзки. Този стих обаче вероятно не бива да се разбира в буквален смисъл, защото това би било несъвместимо не само с Христовото учение, но и със собствените Му действия (срв. Йоан 19:26 и др.). Любовта към Христос придава особен смисъл на земните придобивки, както и на семейните връзки.

Мат. 19:30.  А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.

(Срв. Марк.10:31; Лук. 13:30 - в друга връзка).

Смисълът на този стих се обяснява от следващата притча за работниците на лозето.

(Следва)

Източник: Толковая Библия, или Комментарии на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Завета : в 7 т. / под ред. А. П. Лопухина. - Четвърто издание, Москва: Дар, 2009.