В цялата бъркотия около сливенските скандали и патриаршеските мераци се случи нещо сякаш неочаквано. На принципа „двама се карат, третият печели“ наистина печеливш излезе архим. Дионисий (Мишев). За него през последните години не се знаеше какъв е и къде е в църковно отношение (в политическо беше почти ясно). Е, получавал си мълчаливо синодната заплата, но никой при никоя есен не го броеше сред пилците, дори се питаха хората: абе, тоя няма ли да го разпопят и да спре да си вее цветните поли по площадите (защото ние, жените, си вардим териториалните придобивки!). Сега в суматохата около сливенския поправителен избор ни в клин, ни в ръкав синодът взел решение да възложи организацията на интронизацията на бъдещия патриарх на Дионисий. Сигурно им е харесал сценарият на февруарските събития от 2013 г. или поне е харесал на този, който се готви сериозно за бялото було.

Южният вятър донесъл вестта, че някой си политик (е, не мога да кажа име и партия, щото сме пред избори пак!) много настоявал за Дионисий: да го направят епископ и да му дадат зелена улица за Америка, при митр. Йосиф. През последните години все се приказваше за зографски монаси (първо Юстин, после Климент) да отидат да помагат на стария владика зад океана, но нещо оттам властите не одобриха нито единия, нито другия. Ползата за БПЦ беше, че така и двамата станаха йеромонаси и барем служат за слава Божия. А вие, отци, поменавайте и Славка многогрешна!

Прав е Светият Синод на БПЦ-БП да взима решения за живота на Църквата. Така пише и в устава. А ако някой попита какво се разбира под Църква, може да се получи разнобой, защото обикновено началството под Църква разбира себе си. А вярващите, че и средният клир, са просто пълнеж, пардон, пълнота. Но това са други работи.

Ръководството е за това – да взима решения, ясно. Но пък в случая с избора в Сливен синодът/ръководството (не Църквата) допусна няколко гафа. Първо, касира един избор, който според наместника на овдовелия Сливенски митрополитски престол бил проведен „по канон и по устав“. И за да им се махне занапред от главата тази неприятност да се занимават с някакви си там избиратели, при това миряни, че някои от тях може да са и жени (ти да видиш!), една странна по състав група от синодни членове взеха, че отмениха текст от устава и решиха митрополитите занапред да си избират себеподобните.

Представяме ви петнадесетте (15) кратки вица за националната награда „Нов декамерон“. Те били легитимно и по акривия одобрени от нелегитимния епархийски съвет на Сливенска епархия (организаторите не уточниха кой от двата им съвета е нелегитимен).

1. Изборът в Сливен бил касиран, макар да нямало основания за това, защото някои владици бъркали двете думи желаниe и основаниe.

2. Срещу избора на двамата епископи в Сливен имало жалби, ама не се знаело, дали са жалби или лъжалби.

3. Патриархът се подобрявал и бил в стабилно състояние.

4. Един митрополит все се извъртал в мненията си, но както и да бил извъртян, все се изкарвал прав.

Редакцията предварително заявява, че тези въпроси и отговори нямат нищо общо с едни сливенски въпросници за изповед

Въпрос: Какво става с избора на Сливенски митрополит?

Отговор: Това е въпрос за един милион, както започнаха да казват някои по медиите, но знам, че Вие нямате толкова пари. Все пак от учтивост ще Ви отговоря: никой не може днес да даде сериозен отговор.

В: А утре?

О: Утре – да, но след заседанието на синода, ако говорителят може да говори от уплах.

В: Ще стане ли епископ Йеротей Сливенски митрополит, както пожелаха клириците и народът на епархията?

О: Както казва народът: Един Господ знае!

В: Тоест, Вие се съмнявате, че може да стане?

Що за въпрос?! Въпросът не е глупав, нито е плод на незнание за санове и чинове в Църквата. Но у мнозина от църковните хора (извън клира) се заражда такова питане в ума им, когато наблюдават отношенията между висшите клирици в Българската православна църква – Българска патриаршия.

Една истинска история. Разказал я преди много години покойният Български патриарх Максим, който обичал да разказва спомени, за да поучава по-младите. Когато Светият Синод решил да ръкоположи за епископ тогавашния главен секретар на синода, архимандрит Максим, той си подготвил текста на словото, което се полагало да произнесе след ръкоположението (само за епископското ръкоположение у нас се е запазила гръцката дума за това – хиротония; защо и как е станало това, може само да се гадае). В деня преди ръкоположението (станало на 30 декември 1955 г., св. пророк Даниил по стария стил, по време на зимната сесия на синода, която продължавала едно време по месец и половина) архимандрит Максим помолил Доростоло-Червенския митрополит Михаил, при когото служил три години като протосингел, да му види словото. Опитният митрополит го одобрил като цяло, но му направил една само бележка:

- Това „от днес ме приемате в архиерейския сонм…“ го махни! То се знае кои са архиереите!

Наистина в езика на хората от БПЦ думата архиерей сякаш е запазена за митрополитите. В богослужебни изрази може да се срещне думата архиерей, употребена за клирик от третата, висша степен, пък бил той епископ (без епархия), митрополит, архиепископ или патриарх. Но извън богослужението епископът у нас „си знае мястото“ и не се нарича архиерей. Дори можете да чуете „усърдни“ църковници да казват: „архиереи и епископи“. Показателно!