Грузинската православна църква без никакви изненади утвърди новия патриарх – такъв стана местоблюстителят на починалия през март Илия II. Изглежда, че Шио III няма намерение да променя външната политика на Грузинската патриаршия и ще продължи традицията на избягване на решения по острите въпроси, пред които е изправена Църквата. Такива са например признаването на автокефалията на Православната църква на Украйна или заемането на страна в конфликта между Руската православна църква и Вселенския патриарх. Що се отнася до вътрешната политика, новият патриарх има шанс да повиши авторитета си, ако успее да издейства от властите амнистия поне за част от политическите затворници. От своя страна, опозиционните грузински медии засега не критикуват патриарх Шио, а напротив, възлагат на него големи надежди.
Наследник на апостолския престол
Нова глава в историята на Грузинската православна църква започна, както подобава, под възгласите на гръцки „Аксиос!“, тоест „Достоен!“. След продължилата няколко часа церемония по интронизация в древния храм „Светицховели“ в Мцхета, завършила с обряда на връчването на символите на патриаршеството, Грузинската православна църква има своя 142-ри католикос-патриарх Шио III. Той се подготвяше за това през последните девет години, откакто през 2017 г. предишният, легендарен патриарх Илия II го обяви за местоблюстител. Обикновено местоблюстителят се определя от Синода след смъртта или оставката на патриарха за времето до организирането на изборите. Затова мнозина тогава възприеха решението на Илия II като опит да предотврати спорове и противопоставяне вътре в църковния елит.
Според процедурата статутът на местоблюстител все още не гарантира, че неговият носител непременно ще заеме патриаршеския престол. Затова, след като през март Илия II почина, митрополит Шио участва в избора на нов предстоятел на Църквата наравно с останалите архиереи. Светият Синод действа според установените правила: първо бяха определени трима кандидати, а на втория, финален етап, в присъствието на около хиляда и петстотин делегати от манастири и енории от цялата страна, членовете на Синода гласуваха още веднъж - кой от тримата да е патриархът. В крайна сметка владиката Шио победи, но получи, както отбелязват много наблюдатели, „доста скромен мандат“: на първия етап той събра само необходимия минимум от 20 гласа, а на финалния за него гласуваха 22 епископи.
Церемонията по интронизацията се състоя изключително бързо, още на следващия ден след избора. Говореше се, че тази прибързаност уж била свързана с нежеланието отново да бъде канен в Грузия Вселенският патриарх Вартоломей, с когото Руската православна църква е в конфликт.
От друга страна, в устава е предписано възкачването на патриаршеския престол да се извърши на най-близкия църковен празник след приключването на избора. А в този случай трудно можеше да се измисли по-подходяща дата от 12 май, деня, в който светските власти на Грузия заедно с Църквата отбелязват паметта на св. апостол Андрей Първозвани, смятан за християнски просветител на Грузия и основател на Грузинската църква. Според църковното предание на Пресвета Богородица се паднал жребият да проповядва християнството в Грузия, но тя изпратила апостол Андрей. Като мисионер първият призван от Христос апостол посетил крайбрежието на Черно море в западната и югозападната част на Грузия, в Аджария и Самегрело. Затова Грузия се нарича дял на св. Богородица, Църквата – апостолска, а църковната катедра – „престол на св. Андрей Първозвани“. 12 май се смята за деня на пристигането на апостола в Грузия, отбелязва се в страната като държавен празник и е неработен ден.
Виолончелист и интернет потребител
Първото, което се набива на очи: новият грузински патриарх е много висок – ръстът му е 190 сантиметра. Освен това ходи бързо. Това е значителен контраст с Илия II, който през последните години се придвижваше с инвалидна количка и говореше трудно. Патриарх Шио е само на 57 години, т.е. според мерките на йерарси, които управляват до края на живота си, той е много млад предстоятел на Църквата и може да остане на престола още около 30 години.
Светското име на патриарха е Елизбар Муджири. Той на практика е първият грузински патриарх, който е роден и израснал в центъра на Тбилиси, а след това става столичен архиепископ. Шио стана и първият грузински католикос, който владее английски език и активно използва интернет – журналистите вече го наричат "патриарх на третото хилядолетие“.
Бащата на бъдещия патриарх бил археолог, майка му – доктор по филология, а баба му и дядо му – лекари. Елизбар учил в училище в престижния квартал Вера. С училищните приятелства се обяснява и широкият му кръг от познати, в който влизат толкова различни хора като бившия президент на Грузия, либералът Георги Маргвелашвили, и лидерът на ултраконсерваторите, проруският милионер Леван Васадзе.
Приятели от детството и съученици описват Елизбар Муджири като красив, сериозен и дружелюбен младеж. Един от неговите съученици, който впоследствие станал режисьор, си спомня, че никой на улицата не се осмелявал да дразни Елизбар, когато той отивал на занятия с музикалния си инструмент.
След училище младежът постъпва в консерваторията и дори печели няколко студентски конкурса. Той обаче не завършва музикалното висше училище, защото неочаквано решава да отиде в манастир в Мцхета. Връща се в Тбилиси едва след монашеското си пострижение, което приема през 1993 г. на 24-годишна възраст.
Популярното в Грузия име Шио произлиза от легендарния Шио Мгвимски, основател на монашеството в Грузия, един от тринадесетте асирийски отци, проповядвали в Грузия през VI век, и един от най-почитаните светци на Грузинската православна църква. Именно по време на пребиваването си в манастира Шио-Мгвиме Елизбар Муджири решава да посвети себе си на служение на Църквата.
Свещеник от храма „Св. Георги“ в Грузини
Бъдещият патриарх започва богословското си образование в семинарията в Батуми и го завършва в задочния отдел на Православния свето-Тихоновски хуманитарен университет в Москва. През 2015 г. Шио Муджири защитава дисертация и получава степента кандидат (равно на доктор) на богословието.
По време на обучението си в Москва Шио е предстоятел на енорията при храма „Св. Георги“ в Грузини. През 2010 г. е изпратен в енориите на Грузинската православна църква в Австралия и Нова Зеландия. През 2011 г. става митрополит, а шест години по-късно, неочаквано за широката публика, е назначен за местоблюстител на патриарха.
Малко преди това в Тбилиси пристига председателят на Отдела за външни църковни връзки на Руската православна църква митрополит Иларион Алфеев. Появяват се версии, че назначаването на Муджири е било опит на Москва да укрепи „свой“ човек в обкръжението на често боледуващия грузински патриарх. В Грузинската патриаршия, естествено, отричат подобна възможност, а самият владика Шио нарича тези съобщения „клевета“.
Москва обаче сама напомня за себе си непосредствено преди избора на новия грузински патриарх. Пресбюрото на Службата за външно разузнаване на Русия публикува съобщение с гневното заглавие „Вартоломей се самозабрави в своето високомерие“, в което обвинява Вселенския патриарх Вартоломей в намеса в избора на глава на Грузинската православна църква.
В СВР подозират, че Константинополската църква има свой кандидат за патриаршеския пост - митрополита на Поти и Хоби Григол Бербичашвили, който действително влиза в тройката кандидати, избрани на първия етап. А след изборите Московският патриарх Кирил изразява надежда, че Грузинската църква няма да промени позицията си по украинския въпрос, тоест както досега няма да признава автокефалията на Православната църква на Украйна.
Всъщност Шио Муджири не е единственият грузински йерарх, който би могъл да бъде определен като интересен за Русия кандидат. Външната политика на Грузинската православна църква показва, че както предшественикът на Шио, така и по-голямата част от Синода не възнамеряват да влизат в открит конфликт с Москва. Например през 2016 г. Грузинската православна църква игнорира Всеправославния събор на Крит, свикан за първи път от почти хиляда години. На събора бяха представени всички православни църкви освен Българската, Грузинската, Руската и Антиохийската, които според официалната версия не са били съгласни с проектите на документите.
Що се отнася до признаването на Украинската църква, в днешния Синод на Грузинската православна църква трудно могат да се намерят повече от двама-трима души, които биха подкрепили такова признаване. Затова най-вероятно новият патриарх ще продължи изгодната за Грузинската църква позиция на стратегическо изчакване, за да не разваля отношенията нито с Москва, нито с Константинопол.
Шанс за доверие
Доскоро Шио III избягваше всякакви политически коментари в своите проповеди. В същото време обаче той подкрепя дискусията за заплахите пред традиционните семейни ценности и приветства отказа от термина „джендърна идентичност“, както и приетия от властите закон, ограничаващ правата на ЛГБТ общността.
Докато другите двама претенденти за патриаршеския престол, митрополит Йов Акиашвили и митрополит Григол Бербичашвили, представиха по време на избора план или поне виждане за своята роля на този пост, митрополит Шио лично не говори за своите идеи. Той изобщо рядко общува с журналисти и почти не прави публични изявления, които не засягат пряко живота на Църквата. Не е изненадващо, че поради това медиите, особено опозиционните, имат натрупани много въпроси към него.
Обикновено говорителите в опозиционните телевизии обясняваха тази сдържаност с желанието му да бъде кандидат, приемлив както за правителството на „Грузинска мечта“, така и за Московската патриаршия.
След интронизацията на Шио обаче същите коментатори все още се надяват, че новият патриарх ще намери сили да не се превърне в марионетка и да провежда самостоятелна политика. В противен случай той бързо би пропилял наследството си – феноменалния авторитет на Грузинската православна църква, изграден от неговия предшественик.
Освен това новоизбраният патриарх Шио има добър шанс да спечели доверието на цялото общество именно сега, когато мнозина в Грузия са възмутени от появата на политически затворници в страната – няколко десетки млади хора, лишени от свобода заради участие в проевропейски протестни акции.
Смята се, че в близко време новоизбраният патриарх ще поиска от властите обявяване на амнистия, която трябва да стане първа стъпка към помирение в обществото.
Ръководителят на Службата за връзки с обществеността на Грузинската патриаршия Андрия Джагмаидзе потвърди, че патриархът възнамерява да постави въпроса за освобождаването на гражданите, задържани по време на проевропейските протести: „По-рано казах, че отново ще поставим този въпрос и ще го обсъждаме с властите. Потвърждавам – да, така ще бъде… Тези хора [задържаните] не са ни чужди.“
Досега правителството пренебрегваше исканията на Патриаршията да освободи или да намали сроковете на задържаните по време на протестите или по обвинения в планиране на държавен преврат. Възможно е сега „Грузинска мечта“ да откликне на молбата на новоизбрания патриарх – най-малкото, за да повиши неговия авторитет.
Източник: Новая газета Европа
