Мобилно меню

4.87179487179 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (39 Votes)

umОт каква възраст трябва да започне да се изповядва детето

Според мене практиката на детската изповед е доста важен и проблематичен момент в днешния живот на Църквата. Нормата, че децата трябва да се изповядват преди Причастие от седемгодишна възраст се е утвърдила от времето на синодалната епоха. Както пише в книгата си за тайнството на Покаянието отец Владимир Воробьов, при много, наистина много деца днес физиологичното израстване до такава степен изпреварва духовното и психическото, че повечето съвременни деца не са готови за изповед на седем години. Не е ли време да кажем, че възрастта за изповед се определя от духовника и родителя абсолютно индивидуално спрямо самото дете? На седем години, а някои и малко преди това, те правят разлика между добри и лоши постъпки, но е още рано да се говори за осъзнато покаяние. Само отделни, фини, деликатни натури са способни на толкова ранна възраст да изпитат това. Има удивителни дечица, които на пет, на шест годинки притежават естествено нравствено съзнание, но най-често се среща друго – или децата са подтиквани от родителите в желанието им да използват изповедта като допълнителен инструмент за възпитание (често се случва, когато малкото дете не се държи добре, наивната и добра майка да помоли свещеника да го изповяда, като си мисли, че така то ще започне да слуша), или пък това е някакво подражание на детето в отношенията му с възрастните – на него му харесва, че стоят там, чакат, отиват при отчето, той нещо му говори… Нищо добро  не произлиза от това.

При повечето деца нравственото съзнание се събужда доста по-късно. Не виждам нищо катастрофално в това – нека идват на девет, на десет години, когато при тях се появи повече зрялост и отговорност за живота им. В действителност колкото по-рано се изповяда детето – толкова по-зле за него, изглежда ненапразно на децата не се вменяват грехове до седемгодишна възраст. Само когато пораснат достатъчно, те започват да възприемат изповедта като изповед, а не като изброяване на неща, казани от мама или татко и записани на хартия. И тъкмо това формализиране на изповедта при детето е доста опасно в съвременната практика на църковния ни живот.

4.93333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (15 Votes)

71(беседа със свещеници за пастирския подход към проблемите в семейството)

Когато в това огнище и гнездо, наречено семейство, се съберат двама души и Бог ги благослови и придобият няколко деца, на тях им предстои според своите възможности да преминат през етапите на живота в Светия Дух, както е в Църквата.

Нашата основна цел като духовници, които не се задоволяваме само с това да съветваме, да даваме отговори или психологически да галим хората, е да ги ръководим мистично, т.е. да ги насърчаваме да развиват връзката си с Бога. Първата стъпка е да им помогнем да придобият необходимите добродетели, пазейки заповедите, които Сам Бог е положил като Свое слово в живота на Църквата, за да стигнат до  вътрешното очистване в брака.

Днес действителността е различна и тези нови условия въвеждат напълно непознати елементи в живота и създават огромни проблеми. Ще поговорим по-нататък за това.

Първо нека проследим развитието на добродетелите на съпрузите и децата – както във вертикалните отношения (с Бога), така и в хоризонталните отношения (с ближния).

4.82608695652 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)

4Живеем в епоха, когато срещу семейството системно се воюва чрез закони и нови норми, които са анти-национални, анти-традиционни, антихристиянски, бихме казали и нечовешки, а монашеството бива критикувано по множество начини. В нашето време дори православните енории са придобили светски характер и са забравили своите корени, животът се превърна в ежедневна и изпълнена с тревога гонитба на комфорт и богатство. А резултатът от това е, че така търсеният комфорт уморява, богатството води до обедняване,  почивката – до болка. Днес, когато животът на  религиозните хора е повърхностен, а духовността слаба, за проповедника е много трудно да говори смело и искрено.

Маловерието, неверието, безразличието, непознаването на целта на брака са проникнали дълбоко в сърцата  и умовете на мнозина и последица от това са всекидневните корабокрушения. В едно такова пусто поле на плач и ридания Църквата идва да даде уникални решения, спасение, избавление.

Създаването на жената от реброто на Адам има дълбоко значение. Жената не е по-висша или по-нисша от мъжа, а е равна, неговото възпълване и утеха. Бракът съществува от сътворението и Бог благословил първите хора да се множат. Редица свети отци споменават брака като следгреховно явление. Конкретно св. Атанасий Велики, в Тълкуванието на псалмите, споменава, че целта на Бога не е била бракът и тлението, но нарушаването на заповедта е наложило брака, защото Адам е извършил беззаконие. Св. Методий Олимпийски, в своето съчинение за чистотата, споменава, че девството е по-висше, но и бракът като божествено установление не е укорим. Не бракът, а девството е богодадено. Бракът е даден поради човешката немощ.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (14 Votes)

8999Преди пет години в Санкт-Петербурска епархия е създаден център за помощ на съпрузи, чийто брак е в опасност. Организатори са прот. Александър Дягилев и съпругата му Любов Дягилева, която е юрист (на снимката). Методът на работа със семействата в криза – „Съпружески срещи” – е заимстван от практиката на Римокатолическата църква, но е преработен и пригоден за православни семейства, според църковното разбиране за човека и брака.

Движението „Съпружески срещи” е създадено първоначално в 1977 г. в Полша от римокатолическия свещеник Стефан Богушевски и семейната двойка Йежи и Ирена Гжибовски. О. Стефан идва от Канада, където е виждал подобна програма, и решава да я „въцъркови”. Заради успешността й, тя става международна и се прилага в цял свят. През 1990 г. с Йежи и Ирена Гжибовски се среща руският свещеник о. Александър Мен, който иска да приложи програмата в своята енория. Затова през август 1990 г. той изпраща в Полша четири семейни двойки, които да усвоят начина на работа. Същата година през септември о. Александър Мен е убит и новият енорийски свещеник не е склонен да започне дейност на базата на опита на обучените в Полша семейства.

След близо 20 години програмата отново е на дневен ред. Този път има и свещеник, който да я приложи не само на енорийско, но и на епархийско ниво – о. Александър Дягилев. Той признава, че през 2009 г. лично е преминал през програмата със своята съпруга, с която на даден етап от семейния си живот преживяват криза в отношенията. Така той и съпругата му изпитват на практика приложимостта на метода на работа.

4.625 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (8 Votes)

25726696С вълнение и трепет милиони деца по света очакват навечерието на Коледа, за да получат желаните подаръци. Спорът за това кой ги носи – дядо Мраз или дядо Коледа все още е актуален.

Двата образа на щедрия старец идват у нас от двата края на света – единият от западната култура, а другият – от Русия. Всеки от тях има свои атрибути и имидж, на които държи.

Въпреки това през последните двадесет години ние ги обединихме и пригодихме в един образ. В повечето случаи го наричаме дядо Коледа, но подобно на дядо Мраз и нашият старец има помощник. При нас това е Снежанка, макар ролята й по Коледа да няма нищо общо с класическата приказка.

Все още има колебания кога се дават подаръците – на Коледа или Нова година. За някои дядо Коледа идва тихо на Рождество Христово, а за други - дядо Мраз пристига шумно на Нова година.

По какво си приличат и по какво се различават двата образа:

 

йто подаръците започва да носи дядо Мраз. Така фолклорният герой започва да живее нов живот с нова роля.

 

Първообразът на дядо Коледа е св. Николай Мирликийски – Санта Клаус, който дава подаръци на децата в деня, когато се чества неговата памет – 6 декември. По време на реформацията, през 16 в., когато се отрича почитането на светците, традицията за размяната на подаръци е преместена на Рождество Христово с идеята, че само Христос е Този, който дарява. По-късно образът на добрия Санта Клаус отново се връща, но вече като разнасящ коледни подаръци.

Първоначално Санта Клаус е изобразяван като дребен дебеличък елф с кожени дрехи. По-късно видът му се променя, за което особено допринасят рекламите на Кока Кола.

 

Външен вид

 

Дядо Мраз е с дълга шуба до земята, обикновено светло синя, с обточена с бяла пухкава кожа. Той има дебела кожена шапка. Няма очила и носи топли валенки.

 

Дядо Коледа е дебеличък дядо с очила, брада и мустаци, носи късо червено палто, червени панталони и черни ботуши.

 

Къде живее

 

Няма точно място: на Северния полюс, в Лапландия, там, където винаги е зима.

 

Живее на небето.

 

Помощник

Първоначално той е само, но по-късно е въведен образът на неговата внучка – Снегурочка.

Дядо Коледа няма помощник, с когото да обикаля по къщите.

 

Как се придвижва

 

Шейна с три коня (руска тройка)

 

Летяща шейна с 9 вълшебни елена

Как носи подаръците

 

Дядо Мраз дава подаръците си на специално тържество. Иска от децата на казват стихотворения или песни.

 

Дядо Коледа идва тихо и тайно (според някои през комина) и оставя подаръците под елхата.

 

Кога идва

 

На Нова година

 

На Бъдни вечер

 

Но независимо от времето и външния вид, образът на добрия щедър старец винаги ще остане персонификация на детския копнеж за чудеса и неизменното право на всяко дете да се радва на подаръците, приготвени с много любов за него. Образът на добия дядо е първата среща на детето с безусловната Божия любов, която не зависи от никакви постижения, а само от стремежът да сме по-добри.

 

И рече старецът...
"Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно. Друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, тоест да не казва нищо безполезно."
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.