Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (4 Votes)

petrosМарк, глава 14. 1-11. Заговорите на враговете срещу Христос, помазването на Иисус във Витания, съгласието на Юда да предаде Христос. 12-16. Подготовка за пасхалната вечеря. 17-25. Пасхалната вечеря. 26-31. Заминаването на Христос с учениците Му на Елеонския хълм. Предсказание за отричането на апостол Петър. 32-42. Христос в Гетсимания. 43-52. Предателството на Юда и отвеждането на Христос под стража. 53-65. Съдът над Христос в Синедриона. 66-72. Отричането на св. апостол Петър.

Марк 14:1. След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;

Историята за страданията и смъртта на Господ Иисус Христос е предадена от евангелист Марк в съответствие с Матей. В неговия разказ обаче има някои особености: Марк описва събитията, включени в този раздел от историята на Христос, понякога по-кратко, понякога с повече подробности от Матей.

"След два дни..." В Матей това са думи на самия Христос (Мат. 26:1), а в Марк – това е негова собствена бележка, направена, разбира се, в съответствие с думите на Христос.

"Пасха и празник Безквасници" (вж. тълкуванието към Мат. 26:18).

"Как да Го уловят с измама..." (вж. тълкуванието към Мат. 26:3-4).


Марк 14:2. но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.

(Вж тълкуванието към Мат. 26:5).

Марк 14:3. И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.

Самият Христос предпочел да спре в любимото си село Витания, където благочестивото семейство от Витания вече Го очаквало с любов и приветствие. Там за Него била приготвена вечеря, по време на която се състоял благодатен разговор, който отново спечелил на Христос няколко вярващи сред благородните юдеи, дошли да видят сами чудото, извършено над Лазар. Но тази беседа била белязана от едно забележително събитие, което ознаменувало решителния момент в земния живот на Спасителя (Мат. 26:1-13, Марк 14:3-9, Йоан 12:2-11). Докато Марта се занимавала с обичайната си домашна работа, Мария седяла в нозете на Христос и слушала сладкия Му разговор. Намирайки се в присъствието на своя обичен Учител и на любимия си брат, който бил жив свидетел на месианското всемогъщество на Христос, тя почувствала непреодолима нужда да изрази по някакъв начин любовта, благодарността и почитта си към Него. Затова станала, взела една алабастрова ваза със скъпоценно нардово миро и като се приближила тихо отзад до Спасителя, счупила съда и изляла скъпоценната ароматна течност първо върху главата Му, после върху нозете Му, а след това, сякаш без да вижда никого другиго от присъстващите, изтрила нозете Му с дългите кичури от косата си и въздухът се изпълнил със сладкия аромат на разлятото миро.

Марк 14:4. А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?

Марк 14:5. Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.

Марк 14:6. Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.

Марк 14:7. Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.

Марк 14:8. Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение

Той упрекнал и Юда, като казал: "Тя направи това, приготвяйки Ме за погребение", и разкри безсрамието му, сякаш му каза: "Ти, като Ме предаваш на смърт, не укоряваш себе си, а нима тя заслужава укор от теб за това, че по специално Божие внушение донесе миро, за да ме приготви за погребение?" (Теофилакт).

Марк 14:9. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.

(Вижте Мат. 26:6-13).

Евангелист Марк отбелязва, че смирната била приготвена "от нард" - на иврит "неред" (Песен 1:12, 4:13 и сл.), т.е. от цвете, растящо в планините на Източна Индия, принадлежащо към вида валериана, дълго една педя. Сокът, извлечен от него, се използвал за приготвянето на специална ароматна течност, която се приготвяла най-добре в Тарс и се изпращала оттам за продажба в малки алабастрови бурканчета. "Чист" (πιστικῆς), т.е. без чужди примеси.

"Като счупи алабастрения съд" (ст. 3). Вероятно стомната е имала приспособление за изливане на мирото от нея под формата на гърловина и жената, без да жали мирото и да мисли да остави нещо за своя употреба в стомната, счупила гърлото и изляла цялото съдържание на стомната върху главата на Христос.

"Триста динария" (ст. 5) съответстват на стойността на 1200 г сребро (един денар е 4 г сребро).

"Роптаеха против нея" (ἐνεβριμῶντο, срв. Марк 1:43) – бяха много ядосани на нея.

"Тя извърши, което можа" (ст. 8) или по-скоро, каквото получи, това направи или отдаде (ὁ ἔσχεν ἐποίησεν). Господ сякаш иска да изясни тук, че жената е дала, пожертвала за Него дара, който самата тя е получила преди това.

Марк 14:10. Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде.

Марк 14:11. А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:14-16).

Помазването на Христос с миро станало "шест дни преди Пасхата" (вж. Йоан 12:1) и ако Марк, подобно на Матей, го представя като станало точно преди деня на предателството на Юда, той го прави, за да изтъкне колко отвратително е деянието на Юда, в контраст с любовта, проявена към Христос от жената. Един Христов апостол става Негов предател! Следователно стих 10 всъщност трябва да следва непосредствено след стих 5 от разглежданата глава.

Денят на предателството на Юда или на съглашението му с първосвещениците, църковната традиция определя като сряда.

Марк 14:12. В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?

Марк 14:13. И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.

Марк 14:14. И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?

Марк 14:15. И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.

Марк 14:16. И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:17-19).

"Когато колеха пасхалното агне." Евангелист Марк добавя това, за да посочи по-точно на своите читатели, християните от средите на езичниците, в кой ден учениците са дошли при Христос. Единият израз – "в деня на безквасните хлябове" (Мат. 26:17) - не е достатъчно точен, защото дните на безквасните хлябове продължават цяла седмица (вж. Изход 12). Макар че всъщност първият ден на безквасните хлябове или Пасхата започва едва вечерта на 14 нисан, все пак в общоприетия език утрото на този ден очевидно вече се нарича ден на Пасхата или безквасните хлябове.

"И ще ви срещне човек, който носи стомна..." Евангелист Марк, както и преди (Марк 11:2 и сл.), представя тук Христос като Господар на всичко, притежаващ дара на прозорливостта.

"И той ще ви покаже горница голяма...", т.е. горната стая (ἀνώγαιον), стая, постлана с килими и обзаведена с канапета, на които според тогавашните обичаи сътрапезниците се облягали по време на хранене.

"Готова", т.е. с маса, съдове за готвене и за измиване и възглавници за сядане.

Много е вероятно тази къща да е принадлежала на Марк и майка му Мария, а Марк по това време вече да е бил сред учениците на Христос и да е присъствал на празнуването на Пасхата заедно с Христос и апостолите (срв. ст. 19).

Марк 14:17. Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.

Марк 14:18. И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

Марк 14:19. А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?

Марк 14:20. А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.

Марк 14:21. Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

Марк 14:22. И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.

Марк 14:23. И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.

Марк 14:24. И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.

Марк 14:25. Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.

Марк 14:26. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:20-30).

"Който яде с Мене" (ст. 18). Тук има намек, че предателят по време на трапезата е в съседство с Христос. Но кой е той, все още не е ясно. Не беше ясно и значението на израза "ще предаде". Ако апостолите бяха видели в него указание за преднамереното предателство на Христос на Неговите врагове, едва ли щяха да попитат: "Не съм ли аз"? Може би са имали предвид някакво непреднамерено действие, някоя невнимателна дума, която би могла да послужи да навреди на техния Учител.

"Един след друг: да не съм аз?" (стих 19). Този израз, който се среща само при евангелист Марк, показва, че освен 12-те апостоли, които са задали въпроса "един по един" (εἷς κατὰ εἷς), на трапезата е имало и други лица и именно един от тези последните (καὶ ἄλλος) се е обърнал към Господ с въпроса. Това, че на трапезата наистина е имало и други ученици освен дванадесетте, а може би дори и Пресвета Богородица, се вижда и от думите: "един от дванадесетте, който се потопи заедно с Мен в ястието". Такова частно определение не би било необходимо, ако по това време с Христос бяха само дванадесетте апостоли.

" Прочее" (ст. 21) е неправилен израз. Тук в гръцкия текст е частицата ὅτι, която се използва за причинно-следствена връзка: "тъй като..." Следователно целият стих 21 трябва да се предаде по следния начин: "тъй като Син Човешки си отива, както е писано за Него, по волята Божия, но тъй като, от друга страна, онзи човек, чрез когото Синът Човешки ще бъде предаден, ще има горчива съдба, по-добре би било този човек да не се е раждал!".

В целия разказ евангелист Марк никога не назовава Иуда по име, като оставя на читателите да разберат за кого става дума. Иуда не говори до стих 43.

"И пиха от нея всички." (ст. 23). Марк вероятно споменава това, за да покаже, че Иуда не е бил лишен от кръвта на Господа ("всички" пиха).

Марк 14:27. И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците"

Марк 14:28. Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.

Марк 14:29. А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не.

Марк 14:30. Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

Марк 14:31. Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:31-35).

"Ще ви изпреваря в Галилея" Според общоприетото схващане това се отнася за Северна Галилея, където Господ проповядва Евангелието толкова дълго време (вж. Мат. 26:32). Сред някои от съвременните коментатори обаче съществува мнение, според което тук се има предвид малка област (на иврит "галила") от села близо до Йерусалим. Съществуването на такъв район се споменава и в Стария Завет (Нав. 18:17; Иезек. 47:8). Този ареал включва Елеонския хълм и Витания, където в последния момент преди страданията Си Христос почти постоянно нощува със Своите ученици (Лука 21:37). Именно там Христос насочва погледите на Своите ученици. Там Той им се явява и след Възкресението Си. Но това мнение противоречи на сведенията на евангелист Йоан за явяването на Христос в Северна Галилея при Тивериадското море.

"Преди петел дваж да пропее." Първия път петелът пее около полунощ, а втория път - преди да настъпи утрото. Петър ще се отрече от Христос преди утрото на новия ден - т.е. в същия ден, в който така уверява Христос в любовта си към Него. При това отричането ще бъде изречено три пъти - с особена сила.

Марк 14:32. Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.

Марк 14:33. И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.

Марк 14:34. И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.

Марк 14:35. И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;

Марк 14:36. и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.

Марк 14:37. Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

Марк 14:38. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.

Марк 14:39. И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.

Марк 14:40. А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.

Марк 14:41. И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.

Марк 14:42. Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:36-46).

"Тоя час " (ст. 35), т.е. съдбовният час на страданието и смъртта (вж. ст. 41).

"Ава" (ст. 36), "баща, отец", е арамейска дума, която евангелистът смята за подходящо да преведе на гръцки ὁ πατήρ.

"Симоне, спиш ли?" (ст. 37). Въпросът е насочен най-вече към Симон, който се хвали с предаността си към Христос.

"И каза същите думи" (ст. 39). Това е най-краткото споменаване на втората молитва на Христос в Марк, а за третата молитва той изобщо не говори, като само намеква за нея с думите: "и дохожда трети път". Матей говори подробно и за трите молитви на Христос.

"Свърши се" (ст. 41) Тук е по-правилно да се каже "стига" (ἀπέχει), т.е. спахте достатъчно (Блажени Августин, "За съзвучието на евангелистите", III, 4).

Марк 14:43. И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.

Марк 14:44. А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.

Марк 14:45. И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна.

Марк 14:46. А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.

Марк 14:47. А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

Марк 14:48. Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.

Марк 14:49. Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията.

Марк 14:50. Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.

Марк 14:51. Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.

Марк 14:52. Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:47-56).

"Водете зорко" (ст. 44). По-точно казано, твърдо, неотклонно бдете (ἀσφαλῶς), за да не би Той да се изплъзне по някакъв начин.

"Рави', Рави'!" (ст. 45). Това двукратно обръщение на Иуда към Христос представлява знак на особено уважение (срв. Мат. 23:7).

"Един момък..." (ст. 51). Тук се описва инцидент, който се случва по време на залавянето на Христос. Тази случка, а именно опитът на войниците да заловят един младеж, разбуден от нощната суматоха и облечен само в лека дреха (σίνδονα), е съобщена само от Марк. Много вероятно е предположението, че тук той разказва за нещо, която се е случило с него.

Марк 14:53. И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.

Марк 14:54. Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.

Марк 14:55. А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.

Марк 14:56. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.

Марк 14:57. И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:

Марк 14:58. чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.

Марк 14:59. Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.

Марк 14:60. Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

Mарк 14:61. Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?

Марк 14:62. Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.

Марк 14:63. Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?

Mарк 14:64. Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.

Марк 14:65. И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:57-68).

"Петър… грееше на огъня" (ст. 54). По-точно, "грееше се в светлината" (τὸ φῶς). Огънят е запален, очевидно за да осветява двора. Или може би огънят е бил разпален, за да могат стражите да се стоплят край него, защото на Изток нощите през пролетта са много студени.

"Тия свидетелства не бяха еднакви." (ст. 56), вероятно защото не са съвпадали едно с друго.

"Ще разруша тоя ръкотворен храм..." (ст. 58.) Марк по-точно формулира обвинението срещу Христос, отколкото Матей. Очевидно е, че тук става дума за изопачено повторение на Христовите думи, изречени от Него при първото Му появяване в храма в Йерусалим: "разрушете този храм" (Йоан 2:19).

"Тогава първосвещеникът застана посред" (ст. 60). Процесът не се развива добре, всички доказателства срещу Христос нямат достатъчна сила и дори много не са в съгласие помежду си. Затова първосвещеникът застава в средата "посред" на Синедриона, като възнамерява, както пред фарисеите (Мат. 22:15), да принуди самия Христос да говори за Своите намерения и възгледи.

"Първосвещеникът пак Го попита" (ст. 61).  Попита (ἐπηρώτα, минало несвършено), с което евангелистът загатва, че този път на Христос са били зададени много въпроси.

"Благословения." Само тук в целия Нов Завет Бог е наречен така.15

"Като раздра дрехите си " (ст. 63), по-точно "долните си дрехи" (срв. Мат. 5:40). В студено време първосвещеникът може да има две долни дрехи (гръцки χιτῶνας, множествено число).

Когато първосвещеникът пита Христос дали е Месията, Божият Син, Христос дава директен утвърдителен отговор: "Аз съм" (ἐγώ εἰμι; ст. 62). Така ясно и директно Христос заявява Своето високо достойнство само при евангелист Марк, докато в Евангелията на Матей и Лука Той казва: "вие казахте" или "вие казвате, че Аз съм". Поради това най-новите критици не желаят да признаят автентичността на тези Христови думи у Марк; той, казват те, единствен предава така Христовия отговор, докато другите двама евангелисти - синоптици изричат този отговор в съответствие един с друг. Христос, продължават критиците, и не би могъл да обяви Своята месианска и богочовешка същност, защото първосвещеникът и Той са имали напълно различни представи за Месията. По-нататък се изтъква, че тогава Христос не е станал истински Месия и цар на юдеите, а че е станал такъв след прославянето Си. И накрая, това изявление се разглежда като противоречащо на предишното мълчание на Христос относно Неговото високо достойнство.

Всички тези възражения обаче нямат доказателствена сила. Първо, няма ни най-малка причина да се подложи на съмнение авторитета на Евангелието от Марк спрямо другите двама евангелисти; и второ, според най-добрите познавачи на гръцкия и еврейския език отговорите, съдържащи се в Матей и Лука, имат и стойността на утвърдителни отговори. Освен това Христос не е достигнал до съзнанието за Своето високо достойнство след възкресението, а е имал това съзнание отдавна; то се е проявило в Него, когато е бил още момче на 12 години. И тогава, ако първосвещеникът е видял в отговора на Христос богохулство, то следва, че той го е свързал с понятието за Месия и представата за Него като за Син Божи. Накрая, неоснователно е и твърдението, че в Евангелието на Марк Христос навсякъде е представен като прикриващ Своето месианско достойнство; в това Евангелие има много места, в които Христос се вижда като признаващ Своето месианско достойнство.

Марк 14:66. Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника

Марк 14:67. и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.

Марк 14:68. Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.

Марк 14:69. Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.

Mарк 14:70. А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.

Марк 14:71. И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.

Марк 14:72. Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:69-75).

"Долуна двора" (ст. 66). Тук евангелистът противопоставя двора на горните стаи на двореца на първосвещеника, където Христос е съден. Той, така да се каже, кара читателите си да слязат от тези стаи в долния двор.

"Излезе вън на предния двор" (ст. 68). Евангелист Марк тук определя мястото на второто отричане по-точно от Матей ("когато излезе от портата" – Мат. 26:71). Става дума за предния двор (τὸ προαύλιον), който обграждал къщата на първосвещеника отвън.

"Слугинята, като го видя пак..." (ст. 69). Марк изглежда има предвид същата девойка, за която се говори по-горе (ст. 66), докато Матей изрично споменава "другата". Възможно е Марк, поради желанието си за краткост, да не е споменал, че сега се е появила друга девойка.

"Галилейския" (ст.70; вж. Матей 26:73).

"И той почна да проклина и да се кълне" (ст.71) или по-скоро само "да проклина" (ἀναθεματίζειν). Не се казва нищо за лицето или обекта на проклятието; важното е, че Петър е стигнал до проклятие.

"Почна да плаче" (ст 72), или по-скоро: и като се хвърли на земята с лицето си, заплака (ἐπιβαλὼν ἔκλαιεν).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d86py 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора