Мобилно меню

4.9495798319328 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (119 Votes)

028Тази година се навършат пет години от едно значимо за църковно-духовния живот у нас събитие – откриването на частици от предполагаемите мощи на св. Йоан Предтеча и Кръстител. На 28 юли 2010 г. екип от археолози под ръководството на проф. К. Попконстантинов при разкопки на манастирския комплекс „Св. Йоан Предтеча“, разположен на едноименния остров срещу Созопол, откри реликварий с шест човешки и три животински костици. На базата на открития в близост друг малък реликварий с надписи „Господи, помагай на своя раб Тома“, „на св. Йоан“ и „24 юни“ беше направено предположение, че частиците във втория реликварий са именно на св. Йоан Предтеча.[1] Реликварият с частиците е открит под олтара на по-стария храм на острова. Направеният впоследствие въглероден анализ на една от костиците в Оксфорд, както и ДНК анализът на три от костиците, направен в Копенхаген, показаха, че става дума за човек, живял през 1 в. сл. Хр., което подкрепя хипотезата, че това наистина са частици от мощите на св. Йоан Предтеча.[2] Събитието беше широко отразено както от българската, така и от международната преса, името на Созопол и България влезе в световните новини, но пет години по-късно много от въпросите, свързани с това откритие, остават и търсят своите отговори, най-вече поради прекъснатото предание и липсата на памет за принадлежността на мощите в олтара на островния храм, както и поради липсата на преки писмени указания за техния произход. Настоящата статия, в която с помощта на историческите извори се проследява накратко съдбата на мощите на св. Йоан Предтеча през вековете, предлага една нова интерпретация на откритието. И по-конкретно се изказва хипотезата, че освен мощи на св. Йоан Предтеча реликварият от Созопол вероятно съдържа и мощи на св. прор. Елисей (9 в. пр. Хр.).

Св. Йоан е последният старозаветен пророк, наречен Предтеча и Кръстител заради това, че открива на избрания израилски народ Иисус Христос като Месия-Спасител и след това Го кръщава във водите на р. Йордан. Води изключително строг аскетичен живот, като непрекъснато призовава еврейския народ към покаяние, подобно на всички старозаветни пророци: „... покайте се, защото се приближи Царството Небесно“ (Мат. 3:2). Същевременно той непрекъснато изобличава греха, като изобличението му е насочено към всички слоеве на населението и най-вече към управляващите. На такива изобличения е подложен и самият цар Ирод Антипа и неговата незаконна съпруга Иродиада, с която го свърза кръвна родствена връзка. Заради тези свои изобличения св. Йоан е хвърлен в тъмница. Сам Господ Иисус Христос казва за св. Йоан, „че няма по-голям от него между родените от жена“ (Лука 7:28). Неговата праведност става жертва на интригите и прищевките на Иродиада и на нейната дъщеря Саломе. На един пир Саломе, подучена от майка си, иска от Ирод, който неблагоразумно обещава да изпълни едно нейно желание, да отсече главата на св. Йоан Предтеча и да ѝ я поднесе. Ирод изпълнява желанието на Саломе и св. Йоан Предтеча е посечен в тъмницата, а пречестната му глава е поднесена на блюдо на Саломе, която я предава на майка си.[3] Учениците на св. Йоан отнасят тялото му и го погребват (Марк 6:29). От евангелския текст се вижда, че главата на светеца остава в Иродиада (Виж: Мат. 14:1-12). Според Преданието главата на св. Йоан и след отсичането е продължила да изобличава Иродиада, което я е принудило да се разпореди тя да бъде заровена на тайно място.

Първото и най-важно свидетелство за това къде е погребано тялото на св. Йоан Кръстител ни дава църковният историк Руфин Аквилейски (345-410). Като описва изстъпленията на езичниците срещу християните през 361-362 г., по време на царуването на имп. Юлиан Отстъпник (355-363), той ни съобщава, че тялото на св. Йоан е било извадено от гроба му в Севастия и изгорено, след което прахът от изгореното тяло е изчезнал.[4] За радост част от мощите на св. Йоан са били спасени от преминаващите по това време монаси от манастира на Филип Йерусалимски.[5] Свидетелството е много важно за проблема, с който се занимава настоящето изследване и затова ще го приведем тук накратко:

По времето на император Юлиан... в Севастия, град в Палестина, езичниците превзеха гробницата на св. Йоан Кръстител: те първо разпръснаха костите му, но след това ги събраха отново, за да ги изгорят; те смесиха свещената пепел с пръст и разпръснаха всичко по полята и по селата. Но по Божи промисъл, там преминаха няколко монаси от манастира на Филип, човек Божи... Те се смесиха с тези, които събираха мощите, за да ги горят и с голямо старание и благочестие събраха част от мощите и скришом се отдалечиха, като ги занесоха на светия отец Филип, за да бъдат почитани...[6]

Подобно свидетелство ни дава бл. Йероним (347-420), когато около 390 г. пише своите коментари върху св. прор. Малахия. Там, където става въпрос за Севастия (евр. Шомрон), столицата на провинция Самария, се казва: „... където се пази тялото на св. Йоан Кръстител“.[7] Трябва да отбележим, че самата мъченическа смърт на светеца, по свидетелството на Йосиф Флавий (37-100) и Евсевий Кесарийски, е станала в Махерон, крепост на изток от Мъртво море.[8] Пренасянето на тялото и погребването му в отдалечената Севастия се обяснява с това, че Севастия не се е намирала под управлението на Ирод и той е нямал правомощия там, така учениците са били сигурни, че тялото няма да бъде подложено на повече поругания.[9]

Почти същото ни съобщава и Филосторгий (368-433) в своята Църковна история, без обаче да споменава, че част от мощите са спасени от преминаващи по волята Божия монаси.[10]

Една изключително интересна и важна подробност от описанието на Филосторгий е, че освен мощите на св. Йоан Кръстител езичниците са извадили и мощите на св. прор. Елисей, които са били положени в близост и, заедно с тези на св. Йоан Предтеча, са ги смесили не само с пръст, но и с костите на животни и са ги изгорили.[11] За това, че езичниците са извадили не само мощите на св. Йоан Предтеча, но и на св. прор. Елисей и са ги смесили с животински кости, говори и Никифор Калист (1268-1328).[12] Сведението се потвърждава и от бл. Теодорит (386-457), както и от Пасхалната хроника (7 в.), без обаче да споменава за св. прор. Елисей.[13] За по-нататъшната съдба на спасените части от мощите на св. Йоан Предтеча ни съобщава Руфин Аквилейски. Той казва, че след като монасите отнесли спасеното на игумена на манастира о. Филип, той се разпоредил дякон Юлиан да ги отнесе на св. Атанасий Александрийски (298-373). Св. Атанасий приел светинята с голяма радост и „прозорливо я съхранил за бъдещите поколения“.[14] Вероятно освен монасите при оскверняването на гробницата на св. Йоан Предтеча са присъствали и други християни, които са събирали частици от мощите на светците, защото през 377 г. един римски офицер, Флавий Рааман, основал мартириум на св. Йоан Кръстител в Палестина, където според мнозина изследователи са положени и мощи на светеца.[15]

Бл. Теодорит пише, че част от свещената пепел от изгорените мощи на св. Йоан Предтеча е била изпратена не само на св. Атанасий Александрийски, но и на други църкви и че сам той е получил от нея.[16] В тази връзка вероятно стои и съобщението, че през 1145 г. монасите от построения от кръстоносците манастир в Севастия са се сдобили със сребърен реликварий, в който се намирали частици от мощите на св. Йоан Предтеча, примесени с пепел и въглени.[17] По-късно този реликварий ще бъде пренесен в Западна Европа, в замяна на финансова помощ за реконструкцията на църквата на св. Йоан Предтеча в Севастия.[18]

Но да се върнем към събитията от 4 в. Не след дълго унищожената при имп. Юлиан Отстъпник гробница на светеца в Севастия била възстановена. Бл. Йероним, като описва поклонничеството на своето духовно чедо св. Паула през 385-386 г. до Светите земи, споменава за мартириумите на св. Йоан Предтеча, св. прор. Елисей и св. прор. Авдий в Севастия, където са се извършвали множество чудеса и изцеления. Той казва, че там са били изложени за поклонение останки на тримата светци.[19] Дали става въпрос за частици от мощите, за събрана пепел от тяхното изгаряне, или просто за поклонение на самите гробници в Севастия, без там да има наличие на мощи, е трудно да се определи, тъй като и самите текстове на бл. Йероним, както и някои от последващите свидетелства дават противоречиви сведения за обекта на поклонение. Така например, Петър Дякон от манастира Монте Касино, като използва през 11 в. недостигнала до нас част от Пътеписа на иберийската поклонничка Егерия, която през 381-383 г. е на поклонническо пътуване до Светите земи, казва, че в Севастия се покояло тялото на св. Йоан Предтеча, на св. прор. Елисей и на св. прор. Авдий.[20] Йоан Фока (посл. четв. на 12 в.) говори за пепел от мощите на светеца, изложена за поклонение там,[21] докато руският игумен Даниил (нач. на 12 в.) споменава само за гроб, но не и за мощи.[22] Йоан Фока, както и поклонникът Теодорих, който петнадесет години преди Фока, през 1170 г., посещава Севастия, говорят освен за пепел от мощите на светеца и за неговата лява ръка, която е била изложена за поклонение в гробницата му.[23] Оттук ръката на светеца вероятно е била пренесена в манастира „Св. Йоан Предтеча“ на р. Йордан. За това се споменава в един извор от 1335 г., където се казва, че лявата ръка на светеца се е пазела в манастира в кипарисов кивот.[24]

Интересно е, че въпреки посочения по-горе извор от 1335 г., който е потвърден от свидетелство от 1349 г.,[25] че лявата ръка на светеца все още се намира в манастира, имаме едно съобщение от 1323 г., според което тя е била пренесена от един поклонник в гр. Перпинян, Франция. През 1407 г. там е бил свикан специален епископски събор, който да разгледа извършващите се чудеса и изцеления от ръката на св. Йоан и който потвърждава, че това действително е лявата ръка на светеца.[26] Тази реликва и до днес се съхранява в катедралния събор в Перпинян. Трябва да посочим, че тук едва ли става въпрос за фалшифициране на реликвата, а по-скоро за пренасяне на част от ръката, и както обикновено се случва, частта се асоциира с цялото. Така е и с повечето от останалите части от мощите на светеца, включително и с неговата глава.

Съдбата на дясната ръка на св. Йоан Предтеча също представлява интерес за нашето изследване, тъй като още в 1 в. тя е била отделена от тялото. В същото време в реликвария от островния манастир край Созопол има костици от ръка. Според преданието на Църквата св. ап. и ев. Лука е този, който е отделил от мощите на св. Йоан Кръстител неговата десница, с която е бил кръстен Иисус Христос, и я е пренесъл в Антиохия.[27] Въпреки желанието на византийците да пренесат десницата на светеца в Константинопол, особено след падането на Антиохия през 7 в. в ръцете на арабите, това им се удава едва в 10 в., по време на управлението на имп. Константин VII Багрянородни (912-959).

Според свидетелството на Йоан Скилица един дякон на име Йов буквално откраднал ръката на св. Йоан Предтеча от Антиохия и я занесъл до Халкидон, където я посрещнал патр. Полиевкт с множество императорски сановници и те тържествено я пренесли в двореца на императора в Константинопол.[28] За това, че дясната ръка на светеца е била изложена в императорския дворец, ни съобщава и Теодор Дафнопат (10 в.) в своето „Паметно слово за пренасянето от Антиохия на досточтимата и честната ръка на светия славен пророк и кръстител Йоан“.[29]

В това свое слово, като разказва и за това как св. ап. Лука взел десницата на св. Йоан от Севастия и я отнесъл в Антиохия, Теодор Дафнопат прави и една интересна интерпретация на случая с изгорените мощи на светеца от езичниците, като пише, че тялото на св. Йоан Предтеча предварително е било подменено с тялото на другиго и по този начин е било съхранено. Трябва да се има предвид обаче фактът, че неговите думи са твърде отдалечени хронологично от случилото се в Севастия в средата на 4 в. и не могат да бъдат приети за достоверни.

През 14 в. дясната ръка на св. Йоан Предтеча се съхранява в манастира „Св. Богородица Перивлептос“ в Константинопол, за което свидетелстват мнозина от руските поклонници като Стефан Новгородски, дяк. Зосима и др.[30]

Много интересно сведение за десницата на св. Йоан ни дава испанският посланик Руй Гонсалес де Клавихо, който през 1401 г. посещава манастира „Перивлептос“ и има възможността да се запознае отблизо с ръката на св. Йоан. Той казва, че тя е положена в тънък обков (реликварий) от злато, но палецът липсва.[31] Тази липса се обяснява с една легенда от времето, когато ръката е била в Антиохия. Там имало един звяр, на който езичниците принасяли човешки жертви. Местен християнин, който е трябвало да даде в жертва дъщеря си, горещо се помолил пред десницата на светеца и откъснал палеца, който впоследствие хвърлил в устата на звяра и той умрял... Клавихо описва и видяна от него втора ръка на светеца в същия манастир, която обаче била само от рамото до китката на ръката, но без дланта и пръстите. Той по всяка вероятност греши, защото лявата ръка още от началото на 13 в., както вече споменахме, се намира във Франция.[32]

Съдбата на десницата на светеца в общи линии след това е известна – след завоюването на Константинопол от османските турци тя влиза в съкровищницата на султаните. През 1484 г. султан Баязид II я дарява на Ордена на йоанитите – рицарския орден в Родос, за да спечели благоразположението им.[33] След превземането на Родос от османците през 1523 г. ръката е пренесена в Малта. В съхранилото се описание оттам се казва, че това е китката на дясната ръка и запазени на нея три пръста.[34]

От Малта през 1799 г. ръката е пренесена, заедно с част от Кръста Господен, в Русия. След Октомврийската революция, според преданието, десницата е пренесена първо в Естония, после в Дания и след това в Берлин.[35] Там е предадена на краля на Сърбия Александър I Караджорджевич и след различни премествания из Сърбия се установява трайно в манастира „Цетине“. Същевременно в двореца „Топ Капъ“ в Истанбул също се съхранява една десница, а такава имаме и на Запад, която е била изпратена от кръстоносците във Франция, след като превземат града.[36] Според боландисткия изследовател Папебрук[37] става въпрос за кост от ръката, а не за дланта с пръстите.[38] Катедралният събор в Сиена също претендира, че притежава дясната ръка на св. Йоан Предтеча. Интересното е, че на реликвария в Сиена, в който се намира десницата, има надпис на кирилица със споменаване името на св. Сава архиеп. Сръбски, който по предание е получил ръката в Никея през 1219 г.[39]

В манастира „Дионисиат“ на Света гора също се пази част от десницата на светеца, която по предание е била дарена от великия драгоман на Високата порта, който тайно я е взел от съкровищницата на султана.[40] Също така, част от десницата на св. Йоан Предтеча се е намирала доскоро (сега е в Патриаршията в Истанбул) в манастира на о-в Антигони в Мраморно море,[41] по предание дарена на манастира от патр. Методий I (843-847). И в Студийския манастир[42] се е съхранявал един пръст на светеца, донесен през 6 в. от поклонницата Текла. Пръст от ръката на св. Йоан се пази и в катедралния събор „Св. Йоан Богослов“ в Никозия (Кипър), във Ватопедския манастир на Света гора (подарен от манастира „Дионисиат“), в скита на св. Йоан Предтеча близо до Верия (също подарен от манастира „Дионисиат“), в Метеорските манастири „Варлаам“ и „Св. Стефан“, в манастира „Св. Власий“ в Трикала, в манастира „Св. Архангели“ на о-в Серифос от Цикладските острови в Гърция и др.

Особен интерес за нашето кратко изследване представлява главата на св. Йоан Предтеча, тъй като освен костици от пръст и др. части от тялото реликварият от Созопол съдържа зъб и лицева кост, които също се предполага, че са на св. Йоан Предтеча. Както видяхме в началото, след отсичането на главата на светеца тялото е било пренесено в Севастия, а главата остава в ръцете на Иродиада. Поради страх, че светецът може да възкръсне, Иродиада е заповядала да бъде закопана тайно главата на св. Йоан. Различни предания съществуват за това къде точно и как е била закопана главата на светеца – от Йерусалим до Севастия. Според едно от тези предания, приписвано на св. Теодор Студит, по време на управлението на св. Константин Велики (306-337) двама монаси, дошли на поклонение по Светите места, намират главата на светеца в Йерусалим.[43] По обратния път са посрещнати от жител на Емеса (днешния гр. Хомс в Сирия), на когото в съня се явил св. Йоан Предтеча и му поръчал да му вземе главата от монасите. Така, тази скъпоценна реликва попада в Емеса, където са станали много чудеса и изцеления. Там обаче е попаднала в ръцете на монах на име Евстатий – арианин, който тайно използвал главата, за да прославя себе си и арианството – че уж чудесата ставали чрез него и понеже арианството е вярното изповедание. Евстатий обаче бил разкрит и трябвало да бяга от града, и затова укрил главата в една пещера, където по-късно се заселили монаси и там бил основан манастир.[44]

През 452 г., по времето на управлението на имп. Маркиан, главата на светеца била намерена от игумена на манастира Маркел, който я предал на епископа на Емеса Ураний. Епископът тържествено положил главата в манастирската църква. Това събитие, с някои различни нюанси, се е съхранило в разказа на игумена Маркел, както и в житието на преп. Матрона от св. Симеон Метафраст.[45]

Намирането на главата на св. Йоан от архим. Маркел влиза в календара на Византийската църква като Първо намиране главата на св. Йоан Предтеча и се празнува и до днес на 18 февруари. В това честване се подразбира и откриването на главата в Йерусалим от двамата монаси през 4 в. Шест дни по-късно – 24 февруари, като Второ намиране главата на св. Йоан Предтеча се празнува тържественото полагане на светинята в манастирския храм от еп. Ураний.[46]

Църковният историк Созомен (400-450) ни предлага една малко по-различна версия за произхода на празниците от изложената по-горе. Той пише, че главата на св. Йоан Предтеча е била открита в Йерусалим по времето на имп. Валент (364-378) от монаси – привърженици на ереста на Македоний. Малко след намирането на главата на Предтечата те се отправили към обл. Киликия в Мала Азия. Имп. Валент, узнал за откритието им, заповядва да занесат главата в Константинопол. Това обаче не могло да се осъществи, защото по чудесен начин колесницата спряла в едно село близо до Халкидон[47] и не искала да продължи. Главата била оставена в с. Косилао и едва след време имп. Теодосий I Велики (379-395), който дошъл специално в селото, успял да я вземе и пренесе в Константинопол.[48]

Според Дюканж този интересен разказ за събитията около откриването и пренасянето главата на св. Йоан Предтеча на Созомен не отговаря на истината, защото нито един синаксар или менологий не говорят за главата на св. Йоан в Константинопол в този период.[49] Нещо повече, по времето на Юстиниан I (527-565) е била наново въздигната църквата на св. Йоан Предтеча в Евдом(он) – Константинопол и за освещаването е била пренесена главата на св. Йоан Предтеча от Емеса, а след това отново върната там. За това ни съобщава в своето слово Теодор Дафнопат.[50]

В Емеса главата на св. Йоан Предтеча се е намирала в църквата на манастира „Спилеон“ до 761 г. След това е пренесена в специално построен в града храм на името на св. Йоан. Теофан Изповедник ни съобщава, че през 810 г. (времето, когато пише своята Хронография) главата на светеца все още се е намирала в този храм в Емеса.[51] Има сведения, че от Емеса за кратко главата на светеца е била пренесена в Комана и скрита поради иконоборството.

След победата на иконопочитанието, по времето на управлението на имп. Михаил III (842-867) и неговата майка св. Теодора, на патр. Игнатий Константинополски във видение му е посочено къде е скрита главата на св. Йоан. Той изпраща хора на посоченото място и те я откриват. Това се е случило в 843 г. Главата е била тържествено пренесена в Константинопол, в църквата на императорския дворец. За това свидетелства едно слово, приписвано на св. Теодор Студит.[52] Това е Третото откриване главата на св. Йоан Предтеча и то се празнува от Православната църква на 25 май – деня, когато главата на светеца е тържествено пренесена в Константинопол.

До този момент главата на св. Йоан е била с ненарушена цялост. Едва след това трето нейно намиране, по време на управлението на имп. Константин IХ Мономах (1042-1055), тя е разделена на 2 или 7 части (според различните версии).[53]

Лицевата част от главата на светеца се е намирала в църквата на Св. Богородица във Влахерна,[54] горната част от черепа – в Студийския манастир, където също са се пазели коси на св. Йоан, негов зъб и части от пръстите или негов пръст.[55] След превземането и разграбването на Константинопол от кръстоносците части от главата на св. Йоан Кръстител се изпращат в Западна Европа, където се съхраняват и до днес. Особен интерес за нас представлява гр. Амиен (Франция), където през 1206 г. от Константинопол е изпратена и до днес се съхранява лицевата част от главата на светеца, която продължава да извършва множество чудеса.[56] Също така, в Париж, Мюнхен, Рим, Венеция, Лион, в музея „Топ Капъ“ в Истанбул, в атонските манастири „Хилендар“, „Дохиар“, „Ставроникита“ и др.[57]

Нека сега се върнем към реликвария от Созопол. Според археолози и изкуствоведи той е датиран в периода 5-6 в.[58] От изворовия материал видяхме, че до 11 в. главата на св. Йоан Предтеча е запазена в цялост. В нашето изложение споменахме, че в реликвария са открити девет частици от кости: три от животни и шест – от мощи на светец. Между тях има зъб и част от лицева кост, за които се приема, че са на св. Йоан Кръстител. Филосторгий, в своята Църковна история ни е оставил важно и подробно описание на събитията в Севастия от 361-362 г., а именно как точно езичниците са разрушили гробницата на св. Йоан Предтеча, както и тази на св. прор. Елисей. Разпръснали, а след това смесили мощите на двамата и към тях прибавили животински кости... Като изхождаме от това важно свидетелство и датировката на реликвария от Созопол, смятаме, че в него може би са пренесени именно част от оцелелите мощи на двамата светци, съгласно описаните събития в Севастия по времето на Юлиан Отстъпник. Само така можем да обясним и наличието на животински кости в реликвария. Най-вероятно откритите зъб и лицева кост принадлежат не на св. Йоан Предтеча, а тъкмо на св. прор. Елисей поради основанията, които вече посочихме.[59] В допълнение към това ще повторим, че в гр. Амиен, Франция, се пази цялата лицева част на светеца (древността е доказана и няма съмнение за автентичността) и въпреки че е трудно да се прецени с точност – поради формата на реликвария – изглежда, че от нея не липсват никакви части.[60]

Частиците, от които бе извлечен материалът за въглеродния и ДНК анализи, също показаха принадлежност на човек, живял по времето на Христос, с което се подкрепя хипотезата, че става дума за мощи на св. Йоан Кръстител. Смятаме, че изворите, които свидетелстват за съвместно съхранение на мощите на св. Йоан Предтеча и св. прор. Елисей, ни дават немалко основание да твърдим, че в реликвария от островния манастир край Созопол се пазят мощи от тези двама големи старозаветни пророци. Сега, когато ще се чества петгодишнината от откриването на реликвария, с още по-голяма увереност можем да кажем: „Благословен Бог наш, Който ни дарува със Своята велика милост, като ни даде за утеха и радост в тези трудни времена мощите на двама велики светци и чудотворци – св. Йоан Кръстител и св. прор. Елисей“.

* За първи път този текст е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 3 (100), 2015, с. 21-30 (бел. ред.).

1. Виж, например: Захариева, М. „Мощите на св. Йоан Кръстител“ – В: Българи, 3-4, 2010, с. 44.
2. Човешките костици, открити в реликвария, са съответно части от: метакарпална кост (част от пръст на дясна ръка), глезенна кост, лъчевата кост, черепно-лицева кост, кътник, и ребро. Материал за въглеродния анализ беше извлечен само от една от костиците – метакарпалната. Виж: Brooke, C. Bring me the knuckle of John the Baptist: Scientists claim ‘positive’ tests on 1 st century relics which are from one man, from the right place and right time. „Mail Online”, 15 June, 2012. http://www.dailymail.co.uk/news/article-2159578/John-Baptist-bonestheory-Scientists-claim-positive-tests-1st-century-relics.html, достъп 27.03.2015 г. На ДНК тест бяха подложени 3 частици от мощите: Вж.: Bones in Bulgaria may be of John the Baptist: study http://phys.org/news/2012-06-bones bulgaria-john-baptist.htm достъп 25.03.2015 г.
3. Нито един от изворите не дава точната дата на случилото се, но на базата на сравнения с други важни събития от историята, както и на текстовете от Мат. 14:1-12, Марк 6:14-27 и Лука 9:9, се предполага, че това се е случило в 28-29 г. сл. Хр. Църквата както на Изток, така и на Запад вероятно още от 5-6 в. отбелязва със строг пост на 29 август това събитие. Що се отнася до годината, в която св. Йоан Предтеча е хвърлен в тъмница, пак условно се приема, че това е станало в 27 г. сл. Хр. (Мат. 4:12; Марк 1:4).
4. Rufini Aquileiensis Presbyteri, Historiae Ecclesisticae 2, 28 – PL 21, 536.
5. Ibid.
6. Ibid.
7. Eusebii Hieronymi, Commentariorum in Michaeam prophetam – PL 25, 1156.
8. Flavius Josephus, Antiquities 18, 5, 2. Flavius Josephus, The complete work of Josephus. Complete and Unabridged, tr. W. Whiston, 1981; Ευσεβίου Καισαρείας, Εκκλησιαστική Ιστορία – PG 20, 116. Виж също: Dumergue, E. Machaerus, the Prison-house of John the Baptist: Its Geographical and Biblical Locality Identified, London 1875; Dyer, C., G. Hatteberg The new Christian traveler’s guide to the Holy land, Chicago 2006, p. 206.
9. Du Cange, C. Traité historique du chef de S. Jean-Baptiste, Paris 1665, p. 171-172.
10. Philostorgius, Historia ecclesiastica 7, 4. Philostorgius, Church history (tr. and not. P. Amidon), Atlanta 1994, p. 92-93.
11. Ibid.
12. Νικηφόρου Καλλίστου του Ξανθοπούλου, Εκκλησιαστική Ιστορία – PG 146, 476.
13. Theodoretus, Cyrensis episcopus, Historia Ecclesiastica – PG 82, 1092; Χρονικόν Πασχάλιον – PG 92, 740.
14. Rufini, Op. cit. 2, 28 – PL 21, 536. Виж също: Reynolds, H. John the Baptist, London 1874, р. 478.
15. Sivan, H. Palestine in Late Antiquity, Oxford 2008, p. 102-103.
16. Reynolds, H. Op. cit., р. 478.
17. Regesta regni Hierosolymitani (1097-1291), ed. R. Roehricht, Oeniponti: „Libraria Academica Wagneriana“ 1893, No 235.
18. Pringle, D. The Churches of the Crusader Kingdom of Jerusalem: A Corpus, Vol. 2, Cambridge 1998, p. 285.
19. Eusebii Hieronymi, Epistolae 108, 13 – PL 22, 889; Ерistolae 46, 12 – PL 22, 491.
20. Petri Diaconi, Ejusdem liber de locis sanctis – PL 173, 1128.
21. Иоанна Фоки, „Сказание вкратце о городах и странах от Антиохии до Иерусалима, также Сирии, Финикии и о св. местах Палестины конца XII в.“ – В: Православный Палестинский Сборникь, т. 8, Вып. 2, СПб. 1889, с. 39-40.
22. „Житие и хожение Данила игумена 1106-1107 г.“ – В: Православный Палестинский Сборникь, Вып. 3 и 9, СПб. 1885, с. 96.
23. Иоанна Фоки, „Сказание вкратце...“, с. 39-40; Theodoricus, „Libelus de locis sanctis“ – In: Itinera Hierosolymitana Crucesignatorum. Temporare Regnum Francorum 1100 -1087, ed. Sabino de Sandoli, Vol. 2, Jerusalem 1980, p. 374.
24. Roеhright, R. „Le pèlerinage du moine augustin Jacques de Vérone (1335)“ – In: Revue de l'Orient latin, Vol. 3, 1895, p. 211.
25. Става въпрос за свидетелството на Стефан Новгородски – виж: Majeska, G. Russian Travelers to Constantinople in the 14th and 15th Centuries, Washington 1984, p. 45.
26. Kalavrezu, I. „Helping Hands for the Empire: Imperial Ceremonies and the Cult of Relics at the Byzantine Court“ – In: Byzantine court culture from 829 to 1204, ed. H. Macuire, Washington 1997, p. 69 ff., и по-специално бел. 67; Acta Sanctorum, Junii, t. 4, p. 773-776.
27. Smith, T. Alberto Aringhieri and the chapel of saint John the Baptist: Patronage, Politics, and the Cult of Relics in Renaissance Siena, Florida 2002, p. 171.
28. Ioannis Scylitzae, Synopsis Historiarum, ed. I. Thurn (11, 14) – CFHB, vol. 5, Berlin 1973, p. 245.
29. Словото на Теодор Дафнопат се е запазило в един кодекс на манастира „Пантократор“ на Света гора. Виж: Θεόδωρος ο Δαφνοπάτης και Ασηκρήτης, Ι. Μ. Παντοκράτορος, Κώδ. 6, Λόγος ΚΔ ́, φυλ. 100-106. Също така: Латышев, В. „Две речи Феодора Дафнопата“ – В: Православный Палестинский Сборник, Вып. 59, СПб. 1910.
30. Majeska, G. Russian travelers...,  p. 278.
31. Bruun, P. Constantinople, ses sanctuaries et ses reliques au commencement du XV siede: Fragment de l’Itinerario de Clavijo, Odessa 1885. Виж по-подробно: Kalavrezu, I. Helping Hands..., р. 69, и особено бел. 67.
32. Ibid.
33. Kalavrezu, I. Helping Hands..., p. 68-69.
34. Abela, G. Della descrittione di Malta Isole nel Mare Siciliano con le sue antichità, ed altre notitie, Malta 1647.
35. По-подробно за странстването на ръката на св. Йоан от Истанбул до Родос през Малта и Русия до Цетине виж: Sinkevic, I. „Afterlife of the Rhodes hand of St. John the Baptist“ – In: Byzantine images and their afterlives. Essays in honor of Annemarie Weyl Carr, ed. L. Jones, Surrey – Burlington 2014, p. 125-144.
36. Andrea, A. Contemporary Sources for the 4th Crusade, Boston 2000, p. 236.
37. Даниел ван Папебрук († 1714 г.) е един от основателите на ордена на боландистите (по името на Йоан Боланд, † 1665 г. ), векове наред изследващи житията на светците в християнството.
38. Acta Sanctorum..., p. 768-770.
39. Бачич, А. „О десници св. Ивана Крестителя са старосрпским натписом у Сиени“ – В: ПКJИФ, 9, 1929, с. 71-82.
40. Порфирий (Успенский), еп. Первое путешествие в Афонские монастыри и скиты архимандрита, нине епископа Порфирия (Успенского), М. 2006, с. 490-491.
41. Това е един от Принцовите острови, турското му име днес е Бургаз-ада. Вероятно става дума за манастира „Преображение Господне“, наричан обикновено „Теокорифоту“, или може би и за храма „Св. Йоан Предтеча“ в селището на острова.
42. Исторически манастир в Константинопол, основан през 5 в. при имп. Лъв І от византийския велможа Йоан Студий и посветен на св. Йоан Кръстител.
43. Du Cange, C. Traité historique..., p. 234.
44. Ibid, p. 208-215.
45. Symeonis Logothetae, Vita S. Matronae, Mensis November – PG 116, 933-934; Acta Sanctorum..., p. 724-728.
46. Днес повечето православни църкви празнуват Първото и Второто намиране на честнàта глава на св. Йоан Предтеча заедно, в един ден – 24 февруари.
47. На азиатския бряг, в южния край на Босфора, сега квартал на Истанбул с име „Кадъкьой“.
48. Виж по-подробно: Sozomenus, Historia Ecclesistica 7, 21 – PG 67, 1481-1484.
49. Du Cange, C. Traité historique..., p. 13, 31.
50. Ι. Μ. Παντοκράτορος, Κώδ. 6, Λόγος ΚΔ ́, φυλ. 100-106; Латышев, В. Две речи Феодора Дафнопата, с. LXI-LXIII.
51. Theophanes, Chronica 431; The Chronicle of Theophanes, tr. H. Turtledove, Philadelphia 1982, p. 120.
52. Acta Sanctorum..., p. 734-735.
53. Виж: Majeska, G. Russian Travelers..., p. 278; Kalavrezu, I. Helping Hands..., p. 68.
54. Исторически храм край западната стена на Константинопол, недалече от брега на Златния рог. Свързва се с празника Покров на св. Богородица.
55. За това свидетелства през 1200 г. Антоний Новгородски, както и Анонимът на Меркати. По-подробно в: „Описание святынь Константинополя в латинской рукописи ХІІ в (перев. и ком. Л. Санчес)“ – В: Чудотворная икона в Византии и Древней Руси, М. 1996, с. 436-463.
56. Male, E. Religious art in France of the thirteenth century, N. Y. 1913, p. 318-319.
57. За различни части от главата на св. Йоан Предтеча, както и за други части от тялото му, пръснати по света, виж, например: Kalavrezu, I. Helping Hands..., p. 67-79; Calvin, J. A treatise on relics, Edinburgh 1854, p. 256-259; Folda, J. Crusader art in the Holy Land. From the third Crusade to the Fall of Acre 1187-1291, Cambridge 2005; Масалитин, М. „Неизвестная история главы Крестителя Господня Иоанна“ – http://www.pravoslavie.ru/put/1635; достъп на 30.3.2015 г.
58. Виж по-подробно – както за реликвария, така и за съдържанието му: Попконстантинов, К. „Средновековен манастир „Св. Йоан Предтеча“ на остров „Св. Иван“, Созопол“ – В: Археологически открития и разкопки за 2010 г., С. 2011, с. 500-504.
59. Съществува подобен случай на открит реликварий, който съдържа мощите и на двамата светци – св. Йоан и св. Елисей. През 1976 г. при ремонтни работи в църквата „Св. Макарий“ на едноименния коптски манастир в Египет е открит реликварий с мощите на двамата. За това безспорно свидетелства и ръкопис от манастира от 11 в., когато вероятно мощите са укрити. Виж: Kamil, J. Christianity in the land of Pharaohs. The Coptic Orthodox Church, London 2002, p. 49-50.
60. В интерес на истината трябва да посочим, че има изказано съмнение, но подчертаваме, без да е правено изследване, че липсва част от челюстта на мощите, съхранявани в Амиен – виж: Ofenbach, Е. Sulle orme dei santi a Roma, Vatican City 2003, р. 75.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hqr9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж