Мобилно меню

3.4 1 1 1 1 1 Rating 3.40 (5 Votes)

Св. Синод в заседанието си на 15. 11. 2016 г., прот. № 22 – пълен състав, разгледа текста „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”, приет на състоялия се през м. юни т.г. събор на о. Крит, Гърция, и прие следното СТАНОВИЩЕ:

На заседанието си от 01.06.2016 г., прот. № 12, Св. Синод в пълен състав реши да предложи отлагането на Великия и Свят събор на Православната Църква като подготовката за неговото провеждане да продължи. В противен случай, Св. Синод заяви, че БПЦ-БП няма да участва в него.

Впоследствие с подобни предложения излязоха и Светите Синоди на други Поместни православни църкви - участници в организирането на Светия и Велик събор на Православната Църква. Организаторите на Великия и Свят събор на остров Крит не взеха предвид тези предложения. Впоследствие за своето неучастие заявиха четири автокефални Поместни църкви (в хронологичен ред): Българската православна църква (решение от 1 юни т.г.), Антиохийската патриаршия (решение от 6 юни т.г.), Грузинската православна църква (решение от 10 юни т.г.), Руската православна църква (решение от 13 юни т.г.).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)

shambeziТекстът е съгласуван от участвалите в срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.

(без представителите на Антиохийската православна църква)

Публикува се съгласно решенията на срещата на предстоятелите

Член 1. Въведение

Светият и велик събор с благодатта на Светата Троица е автентичен израз на каноничното предание и на църковната практика през вековете чрез действието на съборната система в едната свята, вселенска и апостолска Църква и се свиква от Н. Б. Всесветейшество Вселенския патриарх със съгласието на Блаженейшите предстоятели на всички признати поместни автокефални православни църкви, а се състои от определените членове на техните делегации.

Член 2. Свикване на събора

Свикването на събора се обявява чрез традиционните патриаршески писма от Вселенския патриарх до всички предстоятели на поместните автокефални църкви, чрез които (писма):

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

2p20160124-var 2726-1200

Приносът на Православната църква за установяването на мира, справедливостта, свободата, братството и любовта между народите и за премахването на етническите и други дискриминации

(Публикува се съгласно решенията на Срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.)

Църквата Христова живее „в света”, но не е „от света” (Йоан 17:11, 14-15). Църквата е белег и образ на Божието царство в историята, като благовести „нова твар” (2 Кор. 5:17), „ново небе и нова земя, на които обитава правда” (2 Петр. 3:13), един свят, в който „ще отрие Бог всяка сълза от очите им (на човеците) и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка ще има вече” (Откр. 21:4).

Църквата вече живее и предвкусва това очакване, особено когато извършва светата Евхаристия, като събира „заедно” (1 Кор. 11:20) разпилените Божии чеда (Йоан 11:52) в едно тяло без разлика на раса, пол, възраст, социално или друго положение, където „няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски” (Гал. 3:28; вж. Кол. 3:11), в един свят на помирение, мир и любов.

4 1 1 1 1 1 Rating 4.00 (12 Votes)

227526.x(Публикува се съгласно решенията на Срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.)

1. Православната църква, която е едната, света, вселенска и апостолска Църква, в своето дълбоко църковно самосъзнание твърдо вярва, че заема господстващо място в делото за насърчаването на единството на християните в съвременния свят.

2. Православната църква основава единството на Църквата върху факта на нейното основаване от нашия Господ Иисус Христос и върху общението в Светата Троица и в тайнствата. Това единство се изразява чрез апостолската приемственост и светоотеческата традиция и се преживява в нея до днес. Православната църква има мисията и задължението да преподава и да проповядва цялата истина, съдържаща се в Свещеното Писание и в Свещеното Предание, която придава на Църквата нейния всеобщ (вселенски) характер.

3. Отговорността на Православната църква за единството, както и нейната вселенска мисия са били изразени от вселенските събори. Те особено са подчертали съществуващата неразривна връзка между правата вяра и общението в тайнствата.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

synaxi01-640x372Свещено събрание на предстоятелите на православните църкви

Шамбези, 21-28 януари 2016 г.

(Публикува се съгласно решенията на Срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.)

I. Православният брак

1. Институцията на семейството днес се намира под заплахата от осветскостяване, а също така и от морален релативизъм. Православната църква учи за свещения характер на брака, което е основно и безспорно учение на Църквата. Свободният съюз между мъж и жена е необходима предпоставка.

2. В Православната църква бракът се смята за най-древната институция на божественото право, тъй като е въведен едновременно със сътворението на първите човеци – Адам и Ева (Бит. 2:33). Този съюз е свързан още от началото не само с духовното общение на двойката – на мъжа и жената, но и с възможността да се осигури продължението на живота на човешкия род. Така бракът между мъж и жена, благословен в рая, се е превърнал в свещено тайнство, което се споменава в Новия Завет, когато Христос извършил „първото чудо”, чрез превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска, като така е открил Своята слава (Йоан 2:11). Тайнството на неразривния съюз между мъжа и жената е образ на единението на Христос с Църквата (Ефес. 5:32).

 

И рече старецът...
"Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател."
Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.