Продължение от Глава пета
ГЛАВА ШЕСТА
А във вярата си бил усърден и напълно достоен за удивление. Защото той не общувал никога нито със схизматиците, последователи на Мелетий, понеже познавал още отначало тяхната злоба и тяхното вероотстъпничество, нито говорел приятелски с манихеите или с други еретици, освен само колкото да ги поучи, като мислел и заявявал, че приятелството и общуването с тях е вреда и гибел за душата. Така също той се отвращавал от ереста на арианите и заповядвал на всички да не се доближават до тях, нито да приемат тяхното лъжеучение. И когато веднъж някои от безумните ариани отишли при него, той, като ги изпитал и разбрал, че са нечестиви люде, пропъдил ги от планината, като казал, че техните думи и мисли са по-лоши от змийска отрова.
* * *
И когато по едно време арианите заявиха лъжливо, че той мисли еднакво с тях, тогава той възнегодува и се много ядоса. Тогава той слезе от планината, защото беше извикан от епископите и от всички братя. И като влезе в Александрия, пред всички осъди арианите, като каза, че това е последната ерес и предтеча на Антихриста. И поучаваше народа, че Син Божи не е творение, но че е Слово и Мъдрост и е от съществото на Отца.