Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)

πορφύριοςНа 2 декември Църквата чества паметта на новопрославения светец преподобни Порфирий Светогорец, или както е известен според мястото на своето подвизаване на Света Гора - Кавсокаливит (+1991). Той бе канонизиран през 2013 г. от Вселенската патриаршия, но негови икони и стенописи в църкви и манастири имаше далеч преди официалната му канонизация. Старецът Порфирий, редом със св. Паисий Светогорец, са най-известните съвременни гръцки светци, чиято молитвена помощ търсят хора от целия свят. В България старецът Порфирий също е много почитан, макар че все още няма храм на негово име. През последните две години все повече българи отиват в този ден в неговия манастир, северно от Атина, за да почетат светеца на неговия празник.

Преподобни Порфирий прекарва по-голямата част от живота си в центъра на гръцката столица, служейки в болничния параклис на Атинската болница, в квартал, известен с множеството си публични домове, наркомански средища и бездомници. В тази коренно различна от светогорската исихия среда Бог прославя Своя угодник с дар на чудотворство, прозорливост и редица други харизми, които рядко се събират у един човек. Преподобни Порфирий обичал безрезервно и безусловно хората, независимо от моралния им облик. Общувал непринудено с проститутки и наркомани, без да ги презира от висотата на своята харизматичност и духовна чистота, както е с всички истински светии. Запазен е споменът за водосвета, който извършва на Богоявление в един публичен дом, скандализирайки по този начин благочестивите вярващи. Той обаче им отвърнал: Аз не дойдох да осветя мястото, а хората! В резултат не по-малко шокираните момичета започват да търсят общуване с благия духовник и изоставят порочния си път.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)

agios sisois1 thumb2Анри Бремон нарича първия период на монашеството в Долен Египет „университет на пустинята“. Няма как да не признаем това определение за много удачно. От една страна, то предполага място, където завършилите „началното училище” могат да търсят Бога, и в същото време е пресечна точка на най-различни насоки на мисълта. За да видим колко своеобразна е била неговата роля, е важно да определим какво разбираме под този не съвсем точен термин „отци-пустинници”.

Очевидно това словосъчетание се използва за обозначаване на всички ранни автори-монаси, които е невъзможно да обединим под някакво по-точно название. Всъщност този термин се прилага поначало за всеки вид древна литература.

Така например в сборника, наречен „Животът на отците-пустинници” (Париж, 1961 г.) виждаме последователно жизнеописанията на Антоний, Пахомий Велики, Яков Низибийски, Юлиан Пустинник и други отшелници от Сирия и Месопотамия, а в друг сборник под същото заглавие „Отци-пустинници“ (Лондон, 1936 г. и 1962 г.) срещаме откъси от Йероним Стридонски, от Historia Monachorum, от Apophtegmata Patrum, от Йоан Касиан, от Йоан Мосх.

По-нататък ще използвам словосъчетанието „отци-пустинници“ в тесния смисъл за отшелническия начин на живот през IV и V в. в пустинята на Долен Египет. За тази форма на монашески живот ни е известно от редица източници: „Житие на свети Антоний“, „Лавсаик“, Historia Monachorum, историците на църквата Сократ Схоластик и Созомен, Йоан Касиан и др.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)

216098.pЗа избора на житейски път на архиепископ Серафим (Соболев)

Различни са пътищата за спасение на хората; различни са и пътищата, по които някои стигат до избора на монашеството. Като студент имах двама приятели, и двамата от долния курс: Виктор Р. и Колечка С. След това всички се замонашихме, но всеки по различен начин подходи към това решение за високо духовно, но и опасно житие. Виктор – така го наричаха всички, с пълното му име, заради сериозността на неговите възгледи и поведение: не помня някога да се е смял открито, най-много да пусне някоя по детски мила усмивка. Нисичък, с едни замислени тъмни очи, с високо и широко чело, с бавни движения; но в душата му кипеше силен живот – не можеше да бъде наречен «топлохладен». Вътрешните му преживявания обаче бяха съкровени; към решенията той пристъпваше задълбочено, «принципно» (Виктор беше изключително способен ‒ най-задълбочен от трима ни), рационално. И когато постигаше нещо в ума си, предприемаше и съответните действия ‒ тихо, без много шум, но твърдо. И тогава не му трябваха никакви откровения, видения и дори прозорливи старци – и без това му беше ясно какво да прави.

По този път той стигна не само до убеждението за превъзходството на безбрачието и иночеството, но и до практическия извод за себе си, че трябва да приеме монашеството.

‒ Аз, ‒ ми каза той веднъж, ‒ не бих могъл сега да се отдам на манастирското иночество ‒не ми е по силите още, и нямам такова желание; но към ученото монашество, с Божията помощ, ще се присъединя: този път ми е ясен.

4.7948717948718 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (39 Votes)

E-3В древност християните създавали сборници, описващи различни кратки случки от монашеския живот. Наричали ги патерици. Те били любимо четиво както на монаси, така и на грамотните хора в света, а всички заедно, грамотни и неграмотни, обичали да ги разказват от уста на уста като поучителни истории. Да разкажеш подходяща история от патерика в точния момент е било изкуството на църковните оратори. По-късно тези сборници престават да се съставят – хората губят вкуса към кратките истории, които ненатрапчиво, сякаш от потока на ежедневието представят някоя важна и вечна истина. Такива истории, разбира се, се раждат и днес. Монасите и до днес обичат да ги разказват помежду си. Затова ще си позволим да опишем една подобна случка от „съвременния патерик”, която чухме на монашеска беседа неотдавна, без да претендираме за църковно ораторство, нито за монашеската експресивност, която отличава този древен жанр.

4.9090909090909 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (44 Votes)

10408556 719581468148831_5303706270902609055_nТи, Господи, докога? Защо ме изостави?

Изтерзан от помислите и промените на благодатта, в състояние на отдалечаване на Божията благодат, св. Силуан Атонски стига дотам да изрече тези думи от Давидовия псалом, където изглежда, че Бог изоставя човека. За човека това е нещо много трудно и страшно дори само като мисъл, а още повече, ако преживява това състояние като реалност. Но за да бъдем точни, трябва да кажем, че Бог никога не оставя човека, благодатта винаги пребъдва в него. Тя обаче се скрива, по думите на светите отци, не действа, за да остави човека с убеждението, че е оставен да действа сам. По тайнствен и невидим начин обаче тя винаги активира всичко у всеки, който желае да се подвизава в Христос.

След това старецът Софроний пише:

„Многоценният вековен опит на отците е показал, че мнозина са се удостоили да ги посети благодатта в началото на тяхното обръщане към Бога. Само малцина обаче са претърпели борбата, която е необходима, за да придобие подвижникът отново, вече познавателно, благодатта, с която е бил удостоен в началото”.

Тук старецът Софроний казва нещо, което е доказано от опита на хората, подвизавали се по пътя на Духа, а именно, че мнозина са били удостоени с посещението на благодатта в началото на обръщането си към Бога. Впоследствие обаче малцина са тези, които са претърпели борбата, за да имат познание и трайно пребиваване в Божията благодат. Това се случва и с почти всички нас.

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.