От историята на многовековната църковна музика знаем, че тя е имала своите върхове. Разбира се, винаги е имало и хора, които са покорявали тези върхове и са ни оставили като наследство върховните си постижения.
Един от тях е роденият през 1730 г. в Пелопонес, Южна Гърция, велик църковен певец и музикант Петър Пелопонески.
Петър бил служител в Константинополската патриаршия – по-точно бил лампадарий (главен ляв певец) в патриаршеския храм. Макар земният му живот да не бил дълъг – умира ненавършил 50 години по време на страхотна зима и чумна епидемия, творческият му живот бил изключително продуктивен. Петър Лампадарий (прозвище, свързано с певческата му длъжност) съставил и написал певчески книги като Възкресник и Ирмологий, създал редица велики славословия, херувимски песни, причастни и мн. др. Факт е, че и до днес неговите произведения се изпълняват в храмовете и са еталон за класическа църковна едногласна музика.
Петър създал не само църковни песнопения, но и такива със светски характер, които са изградени върху основата на т.нар. маками (ладово-мелодически модели в арабската, турската и персийската музика). Той свирил на инструмент, наречен тамбур (подобен на нашата тамбура), и освен това имал уникална музикална памет. Забележете, могъл да запомни музикално произведение само от едно прослушване! Пак казвам – от едно!
Този надарен музикант обаче наричали „хърсъз (hırsız) Петро“, т.е. „разбойника, крадеца Петър”. Не мислете, че си е спечелил този прякор, защото е бил грабител и разбойник, очернящ чужди животи – пази Боже, не! Прякорът му е свързан с уникалната му музикална памет.
Съществува следната история. В столицата на Османската империя дошли персийски музиканти, които решили по случай важен празник да поздравят падишаха със съчинена от тях песен. На местните музиканти обаче това не допаднало и те решили да направят „номер“ на колегите си. И то с чия помощ? Ами с помощта на прочутия тогава Петър Лампадарий.
Поканени на обяд в компанията на мюсюлмански аскети (дервиши), персийските музиканти изпълнили разни музикални композиции, като накрая изпели и песента, с която били решили да поздравят султана.
Обаче в стая, съседна на помещението, огласено от звуците на персийците, се скрил Петър Лампадарий и той незабавно нотирал чутото от него.
След това Петър уж съвсем ненадейно се появил на това музикално събрание. Персийците пак изпълнили песента си в негова чест. Какво направил обаче Петър? Той казал, че тази песен е негова творба, разпространена от учениците му в Арабия и Персия.
Петър извадил нотираната преди малко песен и запял под съпровода на своя тамбур. Гостите-музиканти разбрали измамата и скочили да го бият, като му строшили и инструмента. Дервишите обаче вързали персийските музиканти и ги изгонили от Цариград като шарлатани.
От тази история е видно, че Петър Лампадарий е имал уважението на тогавашните турски музиканти, някои от които били и негови ученици. На погребението му например дошли дервиши, които желаели да го изпратят в последния му път.
С тази случка е свързана появата на прякора на великия църковен музикант, когото смятат за Четвърти извор на църковната музика наред със св. Йоан Дамаскин, св. Йоан Кукузел и Йоан Клада! Разбира се, в историята на богатата едногласна църковно музикална култура Петър Лампадарий ще остане преди всичко като вдъхновен майстор на сакрални композиции, автор, чиито произведения ще продължават да съпътстват душите ни по пътя към небесния Йерусалим.
Факт е, че хора с такава уникална музикална памет са изключителна рядкост. А това, че са си позволявали някои странности и своеволности, е показателен за истината, че никой от живеещите човеци не е безгрешен, освен едничкият Праведен Бог, Чието преславно възкресение от мъртвите славим сега.
Изпълнение на песнопението "Извършил си спасение посред земята, Христе Боже", композирано от Петър Лампадарий (тук). Пее авторът на статията, който е дългогодишен църковен певец и изследовател на църковната музика.
