Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (455 Votes)

 Svyatoj Antonij 5Продължение от Глава девета

ГЛАВА ДЕСЕТА

Какъв беше краят на живота му – и за това е достой­но както аз да си спомня, така да чуете и вие, които пожелахте. Защото тази негова кончина беше достойна за удив­ление. По обичая си той посетил монасите вън от него­вата планина и, като научил от Провидението за своята смърт, говорил на братята, като им рекъл: „Това е пос­ледното посещение, което ви правя, и се съмнявам дали ще се видим пак в този живот. Време е и аз вече да си отида, защото съм близо на сто и пет години“.

*   *   *

А те, като чули, заплакали, прегърнали и целунали ста­реца. И той, като да отивал от чужд град в своя, ве­село разговарял. Поръчал им да не падат духом в трудовете и да не се отчайват в подвижничеството, но да живеят, като да умират всеки ден.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)

Теодора Басараб 510x700В 28-ия ден на месец октомври честваме светата преподобна наша майка Теофана (Басараб), царица българска.

Тропар, глас 5

Всички с любов и усърдие достойно да почетем днес преподобната Теофана, избрана басарабска потомка и славна българска владетелка, която прие ангелски образ, дълго време се подвизава в пост и бдения и чудно просия чрез светия си живот.

Житие

Светата преподобна Теофана е родена в началото на XIV в. Била дъщеря на първия владетел на Влашко Иванко Басараб I Основателят (1310-1352 г.) и на съпругата му Маргита. При кръщението й дали името Теодора и получила изискано възпитание в любов към Бога и ближния. През 1322 г. се оженила за Иван Александър, деспот на Ловеч, бъдещия български цар (1331-1371 г.). Родили им се трима сина и една дъщеря: Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен и Василиса[1]. Теодора била всеотдайна майка. Отгледала децата си, като им вдъхнала любов към Бога, молитва, смирение и мъдрост. Така ги подготила за висшите длъжности, които щели да заемат по-късно. През 1331 г. Теодора последвала съпруга си в царската столица Търново, където тогава се намирали мощите на светите Филотея и Параскева, при които блажената ходила често да се моли. Тя била подложена на тежко изпитание от различни беди, двама от синовете й загинали във войни. Мъката, която е почувствала при загубата на децата си, е изобразена в миниатюра в Манасиевата хроника, в която Теодора е представена при опелото на княз Иван Асен като опечалена майка, която оплаква сина си.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (121 Votes)

Screenshot 2023 07 03 175934Книгата Кръстният път на св. Лука (Войно-Ясенецки). Описания на живота, чудеса, акатист (Москва: „Духовно преображение“, 2020 г.) не е първо изследване на живота и делото на известния архиепископ-хирург, живял в Съветска Русия. С много снимки, свидетелства на съвременници и фрагменти от автобиографията му. Важно напомняне в нашето смутно време за съпротивата срещу гибелния разпад.

Книгата няма автор, което е характерно за жанра на агиографската литература. Образът на светеца е пресъздаден в иконографско писмо. Фонът на епохата присъства избирателно, сякаш маркиран, а в центъра е иконата, обобщен образ, който няма и не може да има вътрешни противоречия. В една икона, както и в един символ, те са неуместни.

В приложението са изброени многобройните публикации за Лука, появили се в годините на перестройката. Единствената, която не е спомената, е най-първата: Поповски, М. Жизнь и Житие Войно-Ясенецкого, Архиепископа и хирурга, издадена в Париж през 1979 г., преиздадена в САЩ и накрая публикувана в Русия – през 2001 г. в Москва и през 2002 г. в Санкт Петербург.

Мълчанието за него както в текста, така и в библиографията не е случайно. То издава позицията на авторите на жизнеописанието.

Марк Поповски е документалист, който не крие вътрешните противоречия на своя герой. Книгата му е първият документ от този род в руската житиеписна книжнина.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)

OsiosArseniosMegas01На 8 май честваме паметта на преподобни Арсений Велики.

Св. Арсений се родил в средата на 4 в. в Рим. Родителите му били християни, имали и възможност да му дадат високо образование, като същевременно го възпитали в християнските добродетели. Затова от младини Арсений се отличавал с мъдрост и безупречен морал. Бил дякон в църквата на западната имперска столица и живял в молитва и в изучаване и спазване на Божиите заповеди. Стремял се към „непознатото знание“ или знанието, което не може да бъде разбрано с човешкия ум, но се разкрива от Бога на чистите сърца. С други думи, той се потопил в изучаване на тайнството на Божието царство и станал мъдър учен и отличен учител. Затова бил нает от имп. Теодосий Велики за възпитател на синовете му Аркадий и Хонорий в Константинопол.

В източната столица Арсений бил приет с големи почести, получил титлата патриций и всички му се възхищавали заради неговата ученост, скромност и нравственост. Работил успешно като възпитател на бъдещите императори (след смъртта на имп. Теодосий Хонорий станал император на Западната Римска империя, а Аркадий – на Източната), но никак не харесвал шума и разкоша в дворците. Затова молел Бог да му помогне да се освободи от високите си задължения и да го поведе по пътя на спасението.

4.9014084507042 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (71 Votes)

АникитИма имена на библейски личности или на светци, които в съвременната българска църковна книжнина (включително и в електронните издания) се срещат в необичайни и дори погрешни форми.

От тях най-често се бъркат имената от еврейски (съответно библейски) произход като Захария, Софония, Малахия, Анания, Азария и много други. Те по своя произход имат завършек на –иа(х), съответно в латинска транслитерация –ia(h), т. е. с едно леко, придихателно „х“ накрая. Затова не е правилно те да се уеднаквяват в завършека си с имената в български, дошли от църковнославянския език, където пък са влезли от старобългарски и още по-назад – от гръцки език като Методий (Μεθόδιος), Григорий (Γρηγόριος), Анатолий (Ανατόλιος) и мн. др.

Позволявам си да отворя скоби тук и да кажа, че макар в „гражданския“, светския български език тези имена да се пишат без „й“ накрая (Методи, Григори, Анатоли), в църковния съвременен български това „й“ го пазим, защото е исторически обосновано. А това „пазене“ се зачита и от редица издателства и медии у нас, макар и след съответни разяснения, както става и в други случаи на отклонения от официалния български правопис, защищаван от Института за български език на БАН. Първите подобни отклонения бяха направени още в края на 70-те години на 20 в. от (държавното) издателство „Народна култура“. Тогава в консултантските си бележки под черта към преводни романи на европейски класици и съвременни писатели авторът на тази статия успя да наложи писането на Бог и Господ с главна буква (става дума за книги като Името на розата от Умберто Еко, Изкушенията на свети Антоний на Гюстав Флобер и др.). От днешна гледна точка този малък „успех“ може да изглежда смешен, но тогава в това нямаше нищо смешно.

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен