Първите пет недели на Великия пост съдържат в себе си синтезиран разказ за това какво означава да си християнин. По този начин Църквата всъщност ни разкрива сърцевината на нашата християнска вяра. Интересно е, че тяхната последователност се е оформила постепенно – чак до нетолкова далечния 14 век. И в това виждаме не само признак за свободата на църковната мисъл и литургично творчество, но и за учителството на Светия Дух в Църквата (Йоан 14:26). Двете неща са свързани – способността на Църквата (тоест, на вярващите) да бъдат ученици, да учат, предполага и вдъхновението от страна на Светия Дух. И така, в наши дни първите пет недели на Великия пост ни предлагат удивителен разказ, който последователно ни отвежда до въпроса: как трябва да посрещнем Великия ден на Възкресението.

И така, първата неделя на поста е Неделя Православна – тя насочва вниманието ни към явлението на Църквата. Постът е призив. Той е призив за среща (Мат. 9:15). Бог ни призовава към една особена среща със Себе Си, която може да се случи само в Църквата. Не бива да мислим, че Бог „общува“ с човека само в Православната църква. Това не е възможно, защото Бог е Творец на цялото небе и на цялата земя, на всички хора – на вярващи и невярващи, на грешници и праведници. За абсолютно всички Бог промисля; по един тайнствен начин Той участва в живота на всеки един човек, роден на тази земя.

"Надежда ми е Отец, Прибежище ми е Син, Покров ми е Дух Свети, Троице Свята, слава на Тебе." Св. Йоаникий Велики

Всяка поместна Църква се стреми да съхрани в своята памет онези Божии угодници, които са просияли в нейното лоно, защото те са свидетелство за спасителното действие на Светия Дух в нея. Всеки християнски народ също се стреми да запази имената на онези светци, които са произлезли от него – защото макар че в Църквата „няма елин, нито юдеин“ (Гал. 3:28) и народностният произход не е определящ за „небесното жителство“ (Евр. 13:14), ние всички вярваме и се надяваме, че родните ни светии ще се молят с особено дръзновение за своите сънародници на земята – ярък пример за това е св. Йоан Рилски, небесният застъпник на българския род.

За българската църковна история несъмнен интерес представляват светците, които са просияли в земите на днешна България или в лоното на родната ни Църква. По-рядко обаче вниманието се насочва към имената на онези, които са по род българи, но живеят в други земи и държави – те влизат в общата църковна памет с мястото, където са се подвизавали, а на техния родови произход обикновено не се обръща внимание.

Наскоро гледах няколко откъса от поредицата за свети Паисий Светогорец и ми се стори добра. Но все пак си задавам въпроса, как можеш да говориш за божественото, какво ще покажеш? Самата мисъл ме кара да треперя и нямам представа как ще се развият следващите епизоди. Не че хората, които работят по проекта, са некомпетентни, напротив, много от тях искрено желаят чрез този сериал да предложат нещо стойностно. Но тук говорим за присъствието на Бога в човека, за това, че Той обитава вътре в нас и затова е много трудно да се представи това художествено.

Аз всъщност лично познавах отец Паисий, общувахме в продължение на цели четиринадесет години. Тази връзка е оставила в мен дълбоки и неизличими следи. Но аз не подхождам към стареца така, както мнозина днес правят – сякаш реалността около светеца магически се обезсилва и пред нас застава един неестествен образ, натоварен всъщност с нарцистичните идеали на нечие его… Това води до голямо объркване, до степен самата Църква да се изгуби в цялата тази картина. И заедно с нея се губи и светостта. Хората започват да я възприемат като нещо свръхестествено, почти като нещо абстрактно… Това е напълно противоположно на образа, който ние, познавалите отец Паисий, носим в себе си.

Кратък очерк за живота на свети Паисий Светогорец - паметта му се чества на 12 юли

От твърде дълго време множество хора ме молеха да напиша нещо повече за блажения старец Паисий Светогорец, с когото бях съсед за около десет години. От прозореца си всекидневно виждах множество народ да влиза и излиза от скромната му килия в Панагуда[1], за да получат неговата благословия, молитва, утешение, решение на свои недоумения и проблеми. Някои от тях, преди или след срещата си с него, спираха и при нашата килия, за да ни разкажат болките си или пък за утехата и помощта, които получаваха от блажения старец.

Както казах, за стареца Паисий са написани много неща. Аз едва ли имам да добавя нещо съществено. Но обичащият Света гора митрополит на Верия, Науса и Кампания  Пантелеймон, вкусил от нетленния атонски мед както по време на своя престой там, така и при многобройните си поклоннически пътувания, пожела да организира на 21 март 2005 г. в Салона на изкуствата във Верия вечер, посветена на 10-годишнината от упокоението в Господа на стареца Паисий. Той беше вдъхновен за това от успешното провеждане на първата подобна инициатива през миналата година, когато беше почетена паметта на блажения старец и велик химнограф на Великата Христова църква Герасим от скита „Малката Св. Анна“. Тази година митрополитът избра аз да бъда основният лектор на това уважавано събитие, на което са се събрали толкова много хора. 

Четвърта неделя от Великия пост е посветена на един велик подвижник, духовна личност и отец на Църква – св. Йоан Синайски, който е по-известен като св. Йоан Лествичник по името на неговата забележителна книга „Лествица“. Изтъкването и почитането на този светец по време на Великия пост е било сметнато за полезно и наложително, защото неговото съчинение е отлично средство за духовно напътствие за всички подвизаващите се в добродетелите вярващи. Но също така неговият образ на подвижник е пример в борбата срещу душегубните ни страсти особено в тези свещени седмици.

Преподобни Йоан е роден в Палестина, според други в съседна Сирия, в около 523 г. Произхождал от заможно, знатно, но и благочестиво семейство. Родителите му се погрижили да му дадат отлично за времето образование. Но те се постарали също да му предадат своята дълбока вяра в Бога и благочестието си. Възпитавал се при добри духовни учители, от които задълбочено изучил християнското богословие.