Откъс от дискусията на тема „Как свидетелстваме за своята вяра“ по време на катехизаторския курс към столичния храм „Покров Богородичен“, който през тази учебна година се провежда онлайн.

Въпрос: Как да свидетелстваме вярата си спасително и за околните, и за нас?

Ако за спасението бе достатъчно истината да бъде съобщена по убедителен начин, бихме се спасявали по информираност, и обратно – осъдени заради незнание. Но вярата, която спасява, не е просто сигурност, осведоменост, че съществуват невидими неща: атоми, тъмната страна на Луната, Южна Америка и т. н. Митрополит Калистос (Уеър) дава пример с имената от телефонния указател. Хората зад тях безспорно съществуват, но самото им съществуване не ни прави в някакъв смисъл причастни към тях, не ни променя с нищо. Не, вярата не е вяра, че съществува Бог, а доверие към Бога. В съществуването на Бога вярват дори и бесовете, но треперят. А ние се спасяваме не от своето незнание, не от Страшния Съд, а от греховете си. Греховете, каквито и да са, представляват отдалечаване от Бога, отказ да споделим Неговата отговорност за света. Спасението, обратно – приближаване към Него и към Неговата грижа за вселената. Тогава, как да приближим близките си към Бога? Как да пожелаят те доверие към Него като към близък? Сякаш има само един достъпен начин. Използван е от самия Бог по Коледа. И е изказан по най-добрия известен за мен начин от митрополит Антоний Сурожки: „Никой не може да повярва в никакъв Бог, докато не Го види в нечии човешки очи“.

Въпрос от Ирина:

Здравейте,

От Вашия сайт научих доста неща и получих много отговори. Един въпрос обаче ме притеснява особено: Щом Господ иска да не търсим света и благата му, щом не бива да се привързваме към никое от тях, понеже почти всичко в този свят е суета, ... то как е възможно човек, който все пак не може да се откъсне изцяло от света, да бъде християнин? Ще дам примери:

1. Аз уча нещо сериозно, доста трудно. Имам амбиция да успея. Ако тази амбиция е суета, то какъв е смисълът да го правя? Ако се моля на Бога да ми помогне, защото истински ми е важно да имам „светски успех“, т. е. добра работа, дори да „преуспея“ в областта си, това грешно ли е?

2. Аз съм красива жена. Не го казвам, за да се хваля. Получавам много внимание заради външния си вид. Не мога да скрия, че това внимание ми харесва. Но същевременно осъзнавам, че това е и суета, аз обичам да бъда харесвана. Грижа се за тялото си като ходя на фитнес, избирам дрехите си. Не прекалявам с кремове, маски и грим, но за да не съм суетна, трябва ли изцяло да спра да ги ползвам?

Възможно ли е амбицията да не е суета? Възможно ли е приемането и поддържането на външния вид да не е суета? Та, как се живее християнски така?

Въпрос: Решила съм да постъпя в манастир. Моля да ми помогнете и да ме насочите: къде трябва да отида и с кого трябва да се свържа? Според мен, отговарям напълно на изискванията и ще съм ви много благодарна да ме насочите към манастир, в който да отида.

Отговор: Преди всичко нека кажа, че това с пълното отговаряне на изискванията е относително и не е наша работа да го коментираме. Ще се опитаме да Ви дадем някои съвети, без да настояваме да ги следвате:

1) Не ще казване, но „за протокола“: щом сте жена, ще трябва да се насочите към женски манастир.

2) В БПЦ има десетки женски манастири, които са или с по една монахиня, или с по една възрастна жена, колкото да пази манастира и да не се разграбва той, има и манастири без нито един човек в тях.

Въпрос: Откъде идва традицията да се приготвят просфорите с квас (ферментирала смес от вода и брашно) и единствено от мъж или овдовяла жена (чувала съм също за неомъжвана жена, която вече не получава месечен цикъл)? Доколкото си спомням от разказите, водата трябва да е вряла, за да не се получат шупли (това е важно после при разрязването).

Отговор: Въпросът има две части, като третата - за врялата водя, я оставям на знаещите да месят.

1) В Православната църква светата евхаристия се приготвя с квасен хляб. И това е в противовес на еврейската пасха, която се извършва с безквасен хляб. В евангелията се говори за "безквасници" ("азимон") у евреите, а на тайната вечеря Господ Иисус Христос взел квасен хляб ("артос"), разчупил го и го раздал на учениците като Свое тяло. Наистина през последните стотина години квасът напълно беше изместен от хлебната мая. Важното е все пак, че хлябът, просфората, от която се прави евхаристията, не е от безквасно тесто (както е и в католическата църква - техните хостии също са безквасни).

Въпрос: какво е отношението на Българската православна църква към създадената от германския богослов Берт Хелингер духовна терапия „Семейни констелации”?

- Здравейте, консултирахме се с лекар-експерт от Центъра за проучване на нови религиозни движения, тъй като зависимостта, която Берт Хелингер и неговите последователи създават, е от типа на религиозните гуруистични зависимости в редица нови култове.

Хелингер е германец, бивш римокатолически монах и свещеник, живял сред зулусите в Южна Африка. Там той изучава задълбочено шаманската практика, която има голямо влияние върху метода му. Името Берт не е кръщелното му име, а е съкращение от свещеническото му име. Отношението ни към него обаче няма нищо общо с факта, че той е (бивш) римокатолик. Всъщност Берт Хелингер – по типа на т. нар. „холистична медицина” – решава да експлоатира идеята за холистична психология и създава свое разбиране за болестите и проблемите в семейството.

Привържениците му определят метода на Хелингер като „мястото, където шаманизмът и психотерапията се срещат”. Неслучайно контактите на практикуващите го терапевти у нас с подобни „специалисти” от Южна Африка са много активни.