Апостол Петър възкресява Тавита

„Дамаск” е древният главен град на Сирия, разположен на около 200 версти на североизток от Йерусалим. От времето на Селевкидите в него живеели много юдеи, така че Нерон е могъл да избие там до 10 000 от тях (Юдейска война, Йосиф Флавий, I, 2, 15; II, 20, 2). При такъв голям брой евреите тук имали не една, а много синагоги, което се потвърждава и в даденото място: „измоли писма до синагогите...” А тази многочисленост на живеещите в Дамаск евреи давала основание да се предположи разпространяване на християнството и тук, което подхранвало ревността на Христовия гонител, какъвто бил тогава Савел.

Как и кога Христовата вяра е могла да бъде донесена и разпространена в Дамаск, авторът не споменава: вероятно първоначално тя е била донесена от пътуващите за йерусалимските празници дамаски евреи, а затвърдена и разпространена от разпръсналите се след смъртта на Стефан ученици на Господа (Деян. 8:4), които стигнали до Финикия, Кипър и Антиохия (Деян. 11:19), и следователно са могли да бъдат в Дамаск, който е бил дори по-близо до Йерусалим от Кипър и Антиохия.

За по-голям успех на замисленото начинание Савел се сдобил с пълномощия от йерусалимския Синедрион и неговия главен представител, първосвещеника.

Писмата са адресирани до „синагогите”, отделно към всяка, вероятно за усилване авторитета на Савел и да се улесни делото му.

При това се предполага, че обърналите се от юдеите християни още не се били отделили от синагогите и участвали в събранията им, подобно на самите апостоли и останалите вярващи, които също участвали в храмовите богослужебни събрания до този момент (Деян. 3 и н.).

„които следват това учение...” – на гръцки език: τῆς ὁδοῦ ὄντας.. В превод на славянски език: „того пути сущия”. Път – в смисъл на определен начин на живот и дейност, съответстващи на дадено учение, в случая – пътят на християнския живот (срв. Мат. 22:16).

„вързани да ги доведе в Иерусалим...” Синедрионът в Йерусалим запазвал за себе си правото на съдебна власт в делата на вярата над всички евреи във всички страни по света. Всички чуждоземни евреи доброволно признавали над себе си тази власт, която римляните не отнели на Синедриона. Всичко това обяснява в достатъчна степен възможността на Савел да предприеме действията, заради които отишъл в Дамаск.

Деян 9:3. Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;

“изведнъж го огря светлина от небето...” (срв. Деян. 22 и др.). Дееписателят не казва директно тук, но по-нататъшните особености на разказа и самият апостол Павел ясно дават да се разбере, че в сиянието на небесната светлина пред телесните очи на Савел се явил Самият Господ Иисус в богочовешка прославена плът (срв.Деян.9:17, 27, 22:14; 1 Кор.9:1, 15:5 – 8). Това явяване на Господа, което Павел поставя в същата категория с явяването на Господа на апостолите след Възкресението, вероятно е било много кратко, защото Павел е паднал и очите му били ослепени (Деян. 9:8).

Деян. 9:4. и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?

Видението, прекъснато от ослепяването на Савел, продължава с чуването на гласа на Явилия се: „защо Ме гониш?” Това, според тълкуванието на свети Йоан Златоуст, сякаш означава: „Поради каква обида от Мене, голяма или малка, правиш това?...” В същото време става ясно, че при гонението на последователите на Господа Сам Той търпи гонение (срв. Лука 10 и паралел.).

Деян. 9:5. А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

Въпросът на Савел към Явилия се: „кой си Ти?”ясно показва, че явяването на Господ пред него и цялото събитие на обръщането му към Христос е било в действителност напълно неочаквано за него, че то не било подготвено от някаква вътрешна борба в Савел между предишните му юдейски убеждения с новите впечатления от християнството – една борба, която би могла да създаде у него особено душевно състояние, в което субективният образ на неговата фантазия е могъл да бъде приет от него за обективно явление.

Напротив, от разказа се вижда, че Савел дори не мислел по това време за Иисус, иначе щеше веднага да разбере кой му се е явил и нямаше да има нужда да пита. И въобще, не е възможно да си представим подобна вътрешна борба в Савел по това време, когато той, преследвайки християните, бил твърдо уверен, че защитава делото на Бога Яхве (срв. Деян.22:3; Гал.1:14). Накрая, самият Павел разказва за това събитие като за напълно неочаквано и с нищо неподготвено от негова страна (Деян. 22 и Деян. 26, срв. Гал.1:14 – 15).

“Мъчно е за тебе да риташ против ръжен...” – народна поговорка, изразяваща безсмислието на усилията срещу непобедима сила, при това опасно безсмислие, заплашващо с поражение онзи, който върви срещу тази сила, в случая Божествената всемогъща сила.

Деян. 9:6. Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.

Страхът пред небесната слава, който поразил Савел и го повалил на земята, се превърнал в ужас и страхопочитание, когато името на Иисус му се открило и той смирено Го признал за Господ, а себе си - за Негов слуга, готов да изпълни всички Негови заповеди.

„Влез в града...”, т.е. Дамаск.

Деян. 9:7. А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.

Че видението на Савел не било халюцинация, предизвикана от вътрешна борба и насоката на мислите му, става ясно от факта, че то било усетено и от спътниците на Савел. Светлината озарила всички, за да могат тези, които са с него, да свидетелстват за това явление. Но тя ослепява само Павел, за да не си помислят, че това е обикновено и сякаш случайно нещастие, а да се открие, че то е изцяло дело на Божествения промисъл“ (блажени Теофилакт). Освен светлината спътниците чуват и гласа на Говорещия, макар и да не се удостояват да Го видят.

В Деян. 22:9 се казва, че спътниците на Павел „не чуха гласа на Оногова, Който говореше”. Как да примирим изглеждащото противоречие на тези две места в разказа на дееписателя, в едното от които се говори за чуване, а в другото – за нечуване на гласа? Очевидно е, че тук трябва да различаваме чуване от слушане. Докато Савел не само чул, но и разбрал чутото, познал и Говорещия, както и казаното, неговите спътници чули само звука на гласа, не разбирайки нищо от чутото. Друг любопитен пример за подобно нееднакво възприятие на звуците има при Йоан.12:28, 29.

Деян. 9:8. Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.

Когато видението свършило, гласът замлъкнал и Савел станал, за да иде в Дамаск според заповедта на Господа, се оказало, че той е ослепял. Павел казва, че това се дължало на славата на светлината, която го озарила (Деян.22:11), но не може да не видим в това и особено Божие действие, понеже неговите спътници, които също видели светлината, не се лишили от зрението си (Деян. 22:9). Това било отчасти наказание на гонителя, отчасти символичен знак, че досега е бил сляп за Христовата истина макар и с отворени очи (свети Йоан Златоуст). И накрая, това било допуснато с мъдрата цел да укрепи душата на вразумения чрез новото знамение на чудното му излекуване, което станало чрез възлагане на ръцете на Анания върху него.

Деян. 9:9. И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.

Трите дни на съвършено въздържание от храна и пиене, т.е. най-строг пост (заедно с молитва, Деян. 9:11), са израз на дълбокото покаяние на Савел и същевременно подготовка за това, което му предстои според словото на Явилия се Господ (Деян. 9:6).

Деян. 9:10. А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!

От този стих и следващите се вижда, че Анания и Савел не са се познавали лично. Еврейското име Анания показва, че той бил християнин от юдеите. Дееписателят го нарича просто „един ученик“, а самият Павел го описва по-подробно: „мъж благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск...“ (Деян.22:12), т.е. и след обръщането си към Христос, той живял строго по закона и се ползвал по тази причина с особеното уважение на местните юдеи. Църковното предание казва, че той бил епископ на Дамаск и починал мъченически в Елевтеропол юдейски (паметта му се чества на 1 октомври).

„комуто във видение Господ каза...” В какво точно видение – в сън ли или наяве, в изстъпление ли – не става ясно от това място. Изразът „стани, та иди!“ (ἀναστὰς πορεύθητι) не означава, че Анания по това време лежал, а само че бил у дома си и почивал.

Деян. 9:11. А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,

„Права улица” и досега съществува в Дамаск и се нарича така за разлика от всички други, обикновено криви улици, характерни на източните градове.

„тарсянин“ – родом от Тарс, град в малоазийската област Киликия.

„той се моли“ – ἰδοὺ γὰρ προσεύχεται..В превод на славянски език „се бо молится“, както по-горе в отговора на Анания: „ето ме Господи!“ – ἰδοὺ ἐγώ, Κύριε·  Освен че прави речта по-ярка, изразът е и обяснение на причината, поради която сега се налага Анания да отиде при Савел. Това идване е отговор на молитвата на Савел – несъмнено, молитва за прошка и телесно и духовно просветление. 

Деян. 9:12.  и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.

Освен това Господ открива видението на Савел на Анания (вероятно – на сън), при което Господ не казва: видя теб, но „мъж, на име Анания“, откъдето следва, че явилият се не бил познат на Савел, макар и неговото име да му било открито. От думите на Господ Анания също така разбрал, че Савел е сляп, а изпълнението на Божията заповед трябва да се ознаменува преди всичко с изцелението на слепия.

Деян. 9:13. Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим;

С детска простота Анания изразява изненадата си, а може би и страха си, че е изпратен при човек, за когото се знае, че е най-големият враг на християните и който е отишъл в Дамаск, за да погуби вярващите. За това Анания „чул от мнозина“, т.е. или от юдеите, които пътували по празниците в Йерусалим, или от йерусалимските християни, които били разпръснати заради неговото преследване.

“На Твоите светии...”, т.е. на християните, както те се наричали поради своето освещаване в Христос и Светия Дух.

Деян. 9:14. той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.

“и тук има... власт” Откъде Анания толкова скоро е узнал за пълномощията на Савел от Синедриона? Вероятно от йерусалимските християни, които побързали да предадат цялата тази информация на дамаските християни като предупреждение. Новината и актуалността на тези известия могат добре да обяснят както изненадата, така и опасенията на Анания.

Деян. 9:15. Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.

„избран съд” – образна реч, в което Павел е представен като жив съд, в който Господ ще положи Своето Име и Павел ще го разнася, т.е. ще го изповядва, проповядва „пред народи, царе и синове Израилеви“. Забележително е, че тук на първо място се посочват „народите“, т.е. езичниците в противовес на  „синовете Израилеви“, т.е. на евреите. Това показва специалното назначение на Павел като апостол на езичниците.

Деян. 9:16. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.

„И Аз ще му покажа“ –  ἐγὼ γὰρ ὑποδείξω αὐτῷ. В превод на славянски език: „Аз бо скажу ему“. Смисълът и връзката тук са следните: „Върви и не се страхувай, че Моите последователи ще пострадат от него, понеже Аз ще му покажа колко много трябва да изтърпи самият той заради Моето име”. Тоест, това е ново успокоение и поощрение на объркания Анания.

Деян. 9:17. Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.

“Като възложи върху му ръце...”. Възлагането на ръце е знак на предаване благодатта на Светия Дух, което се съпроводило веднага с изцеляване на неговата слепота. Забележително е, че това станало още преди кръщаването на Савел (Деян. 9:18). Подобен изключителен случай на изпълване със Светия Дух преди кръщението е станал върху стотника Корнилий и домашните му (Деян. 10 и сл.). Св. Йоан Златоуст пише: „Струва ми се, че (Павел) също както Корнилий веднага след произнасянето на тези думи се сподобил с Духа, макар и преподалият Го да не бил от числото на дванадесетте. Така всичко, отнасящо се до Павел, било не по човешки и се извършвало не чрез човек, но Сам Бог бил извършителят на това...“.

„брате Савле“ – не по племе или род, но в Христа и по вяра в Него.

„Който ти се яви по пътя...“. В разговора по-горе на Господ с Анания не се споменало нищо за това явяване, от което се вижда, че дееписателят предава този разговор само накратко. Няма я и друга подробност, а именно, че Господ изпраща Анания не само за да прогледа Савел, но и да се изпълни със Светия Дух.

Деян. 9:18.  И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;

Деян. 9:19. а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

„като прие храна, подкрепи се“. Свети Йоан Златоуст пише: „Понеже той бил изнемогнал от пътуването, от страх, от пост и от скръб. И желаейки да увеличи тази негова скръб, Господ допуснал да остане сляп, докато не дошъл Анания...“.

„преседя няколко дни в Дамаск“.. Това не противоречи на разказа на самия Павел, че след обръщането си той веднага (εὐθέως) отишъл в Арабия и след това пак се върнал в Дамаск (Гал. 1 и сл.), понеже усиленият израз веднага при разказ за продължително време не изключва забавяне от няколко дни. А ако дееписателят въобще не споменава за пътуването на Павел до Арабия и завръщането му пак в Дамаск, а говори директно за пристигането му в Йерусалим, то това вероятно е, защото за пътуването му в Арабия не се е запазило нищо достоверно или забележително.

Деян. 9:20.  и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.

Деян. 9:21.  И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?

Деян. 9:22. А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.

„доказвайки, че Този (Иисус) е Христос“ – т.е. Месията, обещан на юдеите и очакван от тях. Тези доказателства апостолът без съмнение цитира от Свещеното Писание, като извлича от него всички пророчества, указания и обещания за Месията и ги сравнява със събитията и изпълнението им в живота на Иисус Христос. Силата на неговите доказателства и на словото му като цяло, идващо от душа, непоколебимо убедена и укрепена във вярата в Христос, била толкова голяма, че до отчаяние обезоръжила (συνέχυνε) юдеите, които не знаели нито какво да отговорят, нито какво да направят срещу неопровержимите доказателства на Павел.

Деян. 9:23.  А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;

Деян. 9:24.  но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.

Деян. 9:25. Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.

„Ала учениците“, т.е. християните в Дамаск.

„спуснаха го по стената“, т.е. градската стена, за което разказва и самият Павел (2 Кор.11:32).

Деян. 9:26. А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.

„като пристигна в Иерусалим“. На гръцки: Παραγενόμενος δὲ ὁ Σαῦλος εἰς Ἱερουσαλὴμ. В превод на славянски език: „пришед же Савл“.

По думите на самия апостол (Гал. 1:18) това се случило три години след неговото обръщане (при дееписателея след „доста дни“, Деян. 9:23), включвайки в това време и пребиваването в Арабия. За своя престой в Йерусалим Павел съобщава кратки сведения (Гал. 1:18–24). Там той ходил, за да се види с Петър, с когото останал 15 дни. Други апостоли той не видял, само Яков, брата Господен. От Йерусалим отишъл в земите на Сирия и Киликия. Дееписателят допълва разказа на Павел с ценни подробности. От него разбираме, че Павел след пристигането си в Йерусалим „залягаше да се присъедини към учениците“, т.е. към Христовите ученици, християните, но те от страх и недоверие към него го отбягвали. Изглеждало им малко вероятно такъв жесток гонител на Църквата изведнъж да стане Христов служител и били склонни да подозират, че Савел хитрува или ги шпионира.

Край на тези подозрения поставил Варнава, който се ползвал с голямо уважение в първата християнска община (Деян. 4:36 – 37). Именно той въвел Савел в обществото на апостолите и учениците Господни. Църковното предание казва, че той и преди това познавал Савел, обучавайки се заедно в школата на Гамалиил, и дори и след като Варнава станал ученик на Господа (един от седемдесетте), те се виждали и спорели за Христос, но Савел оставал упорит до случилото се с него по пътя за Дамаск.

Деян. 9:27. Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.

„като го взе, отведе го при апостолите“ – това е неопределен израз, указващ само на двамата апостоли Петър и Яков, за които споменава Павел (Гал. 1:19). Защо Савел не се е видял с другите апостоли? Може би, защото по това време не били в Йерусалим, а проповядвали по различните градове и села. От по-нататъшните разкази на дееписателя за Петър (Деян. 9:32 и сл., Деян. 10, Деян. 12:17) се вижда, че и върховните апостоли не пребивавали постоянно в Йерусалим.

Деян. 9:28. И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.

Деян. 9:29. Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.

Савел не се крие в Йерусалим, но открито и смело проповядва Господа, влизайки в спор с противниците, които и тук, както и в Дамаск, поискали да го убият. Дееписателят казва, че това били „елинисти“, т.е. юдеи от езическите страни, говорещи на гръцки език. Бидейки сам елинист, по произход от Тарс Киликийски, Павел насочвал своята проповед особено към тях като по-сродни нему по дух и по-малко обременени с чисто еврейските предразсъдъци.

Деян. 9:30. Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.

„братята“, т.е. йерусалимските християни, които накрая приели Савел като брат.

„отведоха го в Кесария“. От Деян. 22:17 – 21 научаваме, че самият Господ заповядал на Савел да напусне Йерусалим. Тази заповед очевидно, съвпаднала с намерението на елинистите да убият Савел, а братята, които го изпратили в Кесария, едновременно с това го избавили от убийците и му помогнали да изпълни Господнята заповед.

„От Кесария … в Тарс“. От Кесария (Стратонова, вж. бел. към Деян. 8:40) Савел заминал за Тарс. Самият Павел в посланието до галатяни, първа глава, казва накратко, че от Йерусалим този път той се отправил „в страните Сирийски и Киликийски“, което съответства на разказа на дееписателя. Пътят на апостола според тези две указания, които взаимно се допълват, може да бъде представен по следния начин: от Йерусалим Савел е пратен в Кесария и оттам по суша през Сирия продължил пътя си за Киликия, по крайбрежния път, избягвайки Дамаск. Възможно е в някой от крайбрежните градове на Сирия той да се е качил на кораб и да е стигнал до Тарс по море, което е било по-удобно. Благодарение на това пътуване и престоя на Павел в Киликия на местата, които той посещава, са основани първите християнски общини (срв. Деян. 15:23).

Деян. 9:31. А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.

„А църквите... бяха в мир“, за което несъмнено много помогнало обръщането на техния главен гонител. Колко широко разпространена е била Христовата вяра по това време, личи от факта, че се споменават „църкви“ „по цяла Юдея, Галилея и Самария“.

„назидаваха се“. На гръцки: οἰκοδομούμεναι. В превод на славянски език: созидающеся, т.е. организирали се, усъвършенствали се външно и вътрешно.

„и с утехата на Светаго Духа умножаваха се“ – τῇ παρακλήσει τοῦ Ἁγίου Πνεύματος ἐπληθύνοντο. Утехата на Светия Дух е същото което и Божията милост, която в дадения случай проявила себе си в изобилие от знамения и чудеса на благодатта на Светия Дух. За две такива чудни знамения се разказва веднага след това, сякаш в потвърждение на казаното.

Деян. 9:32. Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.

„Случи се че Петър, обхождайки всички, слезе“. На гръцки език: Ἐγένετο δὲ Πέτρον διερχόμενον διὰ πάντων κατελθεῖν. В превод на славянски език: „бысть Петру посещающу всех, снити.” Руският текст, за съжаление, и тук допуска своя обичаен преразказ, като вместо „слезе“ предава „дойде“. По-точно това място трябва да се преведе така: "Случи се, че Петър, който обхождаше всички (църкви), слезе".

Глаголът κατελθεῖν – слезе – показва по-малко издигнатото местоположение на Лида в сравнение с Йерусалим, подобно на това, както в израза за Йерихон (Лука 10:30).

Твърде важно е споменаването на посещението на апостол Петър в тогавашните християнски общини в Палестина. Несъмнено и други апостоли имали този обичай, за да затвърдят по-добре вярата на обърнатите, да разрешат възникващите въпроси на живота и т.н.

„при светиите, които живееха в Лида“ – т.е. при християните в град Лида, недалеч от морето, близо до Йопия, на северозапад от Йерусалим.

Деян. 9:33. Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.

Деян. 9:34. И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.

„Енее” – не е ясно дали той е бил християнин преди изцеляването си. Това не е маловажно, както не е маловажно, че по-нататък  излекуваната от Петър Тавита е наречена „ученичка“. Гръцкото име Еней подсказва, че той във всеки случай е бил елинист. Знаменателно е, че когато изцелява парализирания, Петър не го пита за вярата му в Иисус Христос, а направо го дарява с изцеление, очевидно или виждайки готовността му да повярва, или надявайки се, че чрез това изцеление ще събуди вяра у него.

Деян. 9:35. И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.

„видяха го всички”, т.е. изцеления Еней, когото преди познавали като парализиран човек.

„в Сарона“. С името Сарона са известни и селище, и долина, в непосредствена близост до морето (от Кесария Стратонова до Йопия), която била плодоносна и затова гъсто населена. Възможно е тук да се имат предвид и двете.

Деян. 9:36. В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: “сърна”; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.

Деян. 9:37. Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.

„В Иопия“ – сега Яфа, древен търговски крайморски град на северозапад от Йерусалим.

„ученица“, т.е. християнка. Била ли е тя девойка, вдовица или омъжена жена, от разказа не става ясно. Възможно е да е била вдовица, съдейки по нейната благотворителност предимно за вдовиците (Деян. 9:39).

„Тавита, което значи сърна“ – това не било прозвище, а собствено женско име, което се среща както при гърците, така и при Флавий и равините. Заради своята красота, грациозност и изразителност на очите сърната при източните народи е символ на женската красота, поради което се превърнала в собствено женско име, подобно на мъжкото –Лъв.

„в ония дни“, когато Петър бил в Лида.

Деян. 9:38. А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.

„учениците“, т.е. християните, наскърбени от смъртта на една толкова добродетелна жена. Защо трябвало да изпращат за Петър след смъртта на Тавита? Очевидно тези, които го изпратили, хранели някаква смътна надежда, че Този, Който призовал четиридневния Лазар от гроба, може да извърши отново подобно чудо чрез най-достойния Си ученик.

Деян. 9:39.  Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.

Деян. 9:40. Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.

Деян. 9:41. Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.

Деян. 9:42. Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.

„Петър отпрати всички вън“ (срв. Мат. 9:24 – 25; Марк 5:40; Лука 8:54), за да не се смущава от никакви външни впечатления и изцяло да се отдаде на молитвата за възкресяването на мъртвата.

Деян. 9:43. И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.

„усмар Симона“ – кожар, по всяка вероятност християнин.