Властта толкова свикна с пълната лоялност на църковните йерарси, че автоматично пренесе тяхната позиция към цялата църква. И това се оказа голяма грешка. Недоверието към държавата остана твърде съществена черта на народната религиозност и това може да стане съкрушителен удар върху по-голямата част от системата на държавно-църковните отношения. 

Бунтът на манастира в Урал и неговото излизане от подчинението на официалната църква се оказаха неочаквани както за официалната църква, така и за руското общество в цялост. Бунтовниците изискват спазване на „чистотата на вярата“, а това е типичен лозунг на всички, включително и на православните фундаменталисти. И техните призиви за църковен съд над патр. Кирил и над тези йерарси, които са отстъпили от чистотата на вярата, говорят за радикалния и достатъчно войнствен характер на бунтовниците. И въобще не е случайно, че тези събития се случват на фона на пандемията.

Църквата реагира бавно на промените в живота на обществото и губи много сили за запазване на традицията. Но периодът на пандемията стана рядко изключение от това правило. През март-април патр. Кирил и Свещ. Синод бяха принудени да действат бързо и приеха редица решения, радикално променящи обикновеното поведение в храма.

Велички епископ Сионий, игумен на Троянския и Бачковския манастир

- Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

- Хората сме преживели много изпитания като сегашното, но след всяко поредно по Божия милост и небесна закрила сме ставали по-силни и сме придобивали по-голям опит. Убеден съм, че и сега ще преодолеем всичко и ще се върнем към мира и спокойствието. Мисля, че дълго време ще носим в себе си една духовна празнота, докато не я разберем и не потърсим начин да я запълним и одухотворим с вяра в доброто. Може би и не случайно светът беше сполетян от пандемията, от невидимия вирус точно преди празника на Възкресението. Защото Възкресението е чудото, но и естеството, което може да ни ползва, стига да се решим да го приемем и осъзнаем, особено в моменти като днешния на световно бедствие, на световно дистанциране и изолация.

Пандемията от коронавирус постави хората в необичайна ситуация и напомни за несигурността в живота и напрежението, с която тя изпълва човека. Стресовата обстановка се отразява още по-силно на хората с увреждания и тези в уязвима позиция. С налагането на извънредното положение Дневните центрове в страната бяха затворени, клиентите им са в домовете си. Много от хората с умствена изостаналост не разбират какво точно се случва и ситуацията предизвиква у тях голямо напрежение и дори нервни сривове.

Безпрецедентната ситуация изисква от социалните работници, психолози и служители на центровете да намират нови творчески решения за осигуряване на дистанционни грижи за хората с увреждания, затворени принудително в домовете си. Днес работата им е двойно по-натоварена, заради търсенето на нови пътища и подходи.

Информационен портал за НПО в България разказва за Фондация „Светът на Мария“ в София, която полага ежедневни усилия да предостави тези безценни ресурси на хората с интелектуални затруднения.

На 21 април се разбра за първата смърт от коронавирус сред московското свещенство. Почина 48-годишният председател на катедралния Елоховски храм протойерей Александър Агейкин. Но нито тази смърт, нито десетките случаи на заразяване с коронавирус сред клириците на РПЦ не могат да отрезвят вътрешноцърковните фундаменталисти, които днес станаха едва ли не главните ковид-дисиденти в страната. Те се съпротивляват не само на решенията на властите, но и на патриарх Кирил, чиято позиция като глава на РПЦ днес стремително отслабва, смята религиоведът Сергей Чапнин.

Когато на третия ден на Пасха в Русия от коронавирусна инфекция почина първият свещеник, новината прозвуча неочаквано силно. Трудно е да се отърсиш от усещането, че има някакъв особен Божи промисъл в това, че първи почина не престарял свещеник от малка бедна църква, а сравнително младият председател на катедралния Елоховски храм в Москва (храмът „Св. Богоявление“ е катедрала на Московската градска епархия; до 1991 г. е патриаршеска катедрала, бел. прев.). Прот. Александър Агейкин освен това е и човек от близкия кръг на патр. Кирил, който се лекуваше в скъпа московска болница. Оказва се обаче, че пред лицето на смъртта всичко това не значи нищо. Освен това времето и обстоятелствата на неговата смърт са двойно по-трагични за всеки свещеник. Когато състоянието на о. Александър станало критично, той, какъвто е редът, бил упоен и включен на апаратно дишане. Умрял е в самота и без причастие. И сякаш смъртта е избрала най-неподходящото време – дните, в които Църквата празнува светлото Христово Възкресение, победата на Христос, по думите на св. ап. Павел, над „последния враг“ – смъртта. Понякога православните казват: каква радост би била да се причастиш на Пасха и да умреш – ще те опеят по най-радостния и весел пасхален чин. Но в случая с о. Александър няма никаква радост. Основното чувство е шок. Трудно е да повярваш, че смъртта е толкова близо и никой не може да помогне.

Едва около тридесет души са посетили Рилския манастир във вчерашния празничен ден, са казали за БНР-Хоризонт служители от община Рила. На Цветница монасите са служили в храма при пълно спазване на ограниченията заради пандемията.

От полицията обявиха, че се създава организация по охраната на района около св. обител за Великденските празници.

Службите и в Рилския манастир, и в храмовете в района стават при пълно спазване на ограниченията заради епидемията от коронавируса, съобщи говорителят на общината Марияна Костова, чийто съпруг е свещеник.