През годините на независимост украинското православие измина пътя от размита идентичност и силно московско влияние до търсене на собственото си място в обществото и държавата. Как войната промени Църквата, защо идеологията на „руския свят“ се превърна в религиозно оправдание на руската агресия, къде минава границата между религиозната свобода и националната сигурност и каква роля трябва да изиграе Църквата след войната. Разговор с архим. Кирил Говорун за информационния портал "FreeДом"

– Как се промени украинската Църква през тези години? Вие помните началото, а сега вече е 2026 г. Какъв беше този път?

– Пътят беше много бърз. Всичко действително се развиваше ускорено. Онова, което в миналото може би би отнело няколко века, при нас се вмести в няколко десетилетия. Като цяло изминахме пътя от една много неясна, пунктирна, размита идентичност до формулирането на съвсем ясни критерии за идентичност. В тези критерии се вписаха и църковните дела, и статутът на Църквата, и ролята на религията в обществото.

Украйна навлезе в периода на независимост след съветската епоха, когато атеизмът на практика беше държавна религия, а Църквата беше подложена на гонения. Киево-Печерската лавра беше затворена. Самата Лавра премина през много изпитания през съветския период, включително разрушаването на Успенския събор. Тук и днес можем да видим камък, останал от онази Лавра, каквато е била преди Втората световна война. Катедралата вече я нямаше. Тя беше възстановена след придобиването на независимост.

Посещението на Негово Високопреосвещенство митрополита на Керкира, Паксос и Диапонтийските острови г-н Нектарий в Москва с честната десница на св. Спиридон не може да бъде разглеждано като обикновено поклонническо пътуване. Проблемът не е в контакта с руския народ, а в символичното легитимиране на едно църковно ръководство, което се е отъждествило с войната.

Пренасянето на светите мощи е било извършено, според официалната информация, след одобрение и канонично разрешение на Св. Синод на Гръцката църква. Вярно е, че руските вярващи не могат да бъдат отъждествявани нито с решенията на държавната власт, нито с всяка позиция на тяхното църковно ръководство. И те имат право на утехата, молитвата и благословението на един велик светец на нашата Църква. Следователно проблемът не е в това, че десницата на св. Спиридон е била предоставена за поклонение на руския народ. Проблемът е в контекста, в който е извършено това пренасяне, и най-вече в онова, което последва. Защото „Бог не е Бог на безредие, а на мир“ (1 Кор. 14:33).

В Москва бяха намерени мощите на княз Димитрий Донски, а от Гърция беше донесена ръката на св. Спиридон. Както обясняват в РПЦ, светините са необходими за „по-скорошната победа над Украйна“ и ще тръгнат на обиколка из Русия

Останките на един от първите московски князе, Димитрий Донски (управлявал 1359–1389 г.), спокойно почиваха в Архангелския събор на Московския Кремъл. Според сведенията на Московската патриаршия това лято в събора е започнала извънпланова реставрация, „предизвикана от слягането на подовите плочи и опасността от разрушаване на надгробията над погребенията на великите князе“. По време на работите бил разглобен тухленият склеп при южната стена на събора, в който се намират останките на князете Дмитрий Донски, неговия баща Иван II Иванович Красни и угличкия княз Дмитрий Иванович. Оказало се, че капакът на саркофага на Дмитрий Донски има две пукнатини и може да рухне навътре, повреждайки останките.

Служителите на музеите на Московския Кремъл – институция, която все пак е светска и не е подчинена на РПЦ, получили благословението на патриарх Кирил за отварянето на гроба, след което видели останките на Дмитрий Донски „в погребално облачение… в пълна комплектност, с изключение на лявата кост на петата“. Върху тялото на княза, в дясната част на челната кост, била открита следа от голяма травма. След приключването на работите саркофагът отново ще бъде затворен.

В Саровската пустиня са извършвани два твърде различни вида дела. В началото на XIX век там живеел отшелник на име Серафим – човек, който обитавал сам малка къщичка зад манастира, хранел мечка от ръката си и приемал всеки, който намирал пътя до вратата му. Той се превърнал в един от най-обичаните руски светци. Сто години по-късно, на същото място, отчасти и между същите стени, било създадено първото съветско ядрено оръжие.

На 1 август 2026 г. тези две неща бяха свързани едно с друго.

Кой би оставил комфорта и удобството на града, за да тръгне през гори и полета, в жега и в дъжд към дълбините на рилската пустиня? За седемнадесета поредна година стотици поклонници поемат пеша по пътя на пренасянето мощите на св. Иван Рилски в първите дни на месец август.

Поклонническият път започва от центъра на София – старинната църква “Св. София” и свършва в сърцето на Рила, домът и обителта на покровителя на българския народ св. Иван Рилски – Рилският манастир. Тази година поклонението започна с лития към митрополитския храм "Св. Неделя" и ротондата "Св. Георги" с Хавайската чудотворна икона на св. Богородица. Богослужението в "Св. София" се оглави от българския патриарх Даниил. 

Поклонниците до един ще кажат, че центърът и целта на този поход е човек да влезе поне за няколко дена в подвига на свети Иван Рилски. Пътят до Рилския манастир дава чудесна възможност за молитва, размисли, завързване на нови приятелства, както и изграждане на доверие в Бога и в ближния.