Псковският митрополит Тихон (Шевкунов) публикува видеобръщение към клира и вярващите в своята епархия в условията на влошаване на пандемичната ситуация в страната. В нея духовникът, сочен като възможен бъдещ патриарх на РПЦ, призовава християните да се страхуват от духовните „нано-чипове“ на лъжата и дезинформацията за ваксините, които объркват хората и хвърлят душите им в смут. Ето и текста на обръщението:

„Индийският щам поразява хората много агресивно. Както някога смъртоносната едра шарка е била спряна с ваксинация, включително и в Русия (Екатерина Втора е била една от инициаторките за ваксиниране още през 18 в.), така и днес нищо няма да спре тази болест освен ваксината.

Сега у нас ваксинирането е доброволно. Това е позицията на държавата и трябва да я приемем като даденост. В началото на 20 в. в Подмосковието умряха голям брой старообрядци. В Гуслици – така се е казвала местността. Те са отказали да се ваксинират срещу шарка, защото са смятали, че това е печатът на антихриста. И ако членовете на Руската православна църква са били ваксинирани и са останали невредими, то между тогавашните старообрядците в Подмосковието са загинали хиляди.

Най-известният котарак в Псковска област в Русия се казва Владика. Неговите „владения“ сe простират на територията на Псковско-Печорската св. обител, един от най-големите и древни мъжки манастири в Русия. Стопанинът на пухкавия красавец също е владика – Псковският и Порховски митрополит Тихон (Шевкунов), който е и игумен на манастира. Котаракът има профил в Инстаграм и повече от шестнадесет хиляди последователи, които се увеличават с всеки ден. Те следят публикациите на Владика и оставят хиляди лайкове и стотици коментари.

Котаракът идва в манастира преди близо година като подарък за игумена. Тогава то е едногодишно коте, но бързо се превръща в постоянен спътник на митр. Тихон. Рижият мейн-кун присъства на всяко манастирско съвещание. Разрешава му се да се изляга на масата сред важните документи или да се изтяга в архиерейското кресло. Котаракът посреща стопанина си след богослуженията или командировките. При това митр. Тихон има алергия към котки, но не и към Владика.

Преди няколко дни Българското национално радио направи интервю със свещеник Траян Горанов за преводите му на богослужебните текстове на говорим български език. Това, което впечатлява журналистите, е надписът на личната страница на о. Траян, където той публикува преводите си: „Да се ползва от всеки, без да ме пита“. И наистина, много свещеници ги използват в богослужението си, а и доста миряни ги четат. О. Траян е родом от гр. Лом, много години е служил в България, а от 2011 г. е в Обединеното кралство, в графство Девън.

На Четвъртия църковно-народен събор през 1997 г. е взето решение да се поощрява служението на съвременен български език. Въпреки това и до днес в православните храмове в България често богослужението е на църковнославянски език, който е трудноразбираем за съвременните българи, особено за по-младите. Не са много местата, където се служи на новобългарски, въпреки че Литургията, а и други текстове, са отдавна преведени на понятен за нас език. С доброволните усилия на хора като о. Траян, които продължават да превеждат, в църквите ни все по-често звучат думи, чийто смисъл разбираме. Ето какво казва св. ап. Павел в своето Първо послание до коринтяни: „В църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат“.

Св. Архиерейски събор на Сръбската православна църква на своето заседание на 24 декември 2020 г. реши да свика събор за избор на нов патриарх на Сърбия на 18 февруари 2021 г.

Доскорошният Сръбски патриарх Ириней почина на 20 ноември от усложнения след заразяване с коронавирус. За местоблюстител на патриаршеския престол беше избран Дабробосненският митрополит Хризостом, най-възрастният сред епархийските митрополити на Сръбската патриаршия.

Новият Сръбски патриарх ще бъде избран по обичайната процедура, т. е. чрез гласуване от епископата ще бъдат избрани трима кандидати и те ще съставят листата с три имена, от които ще бъде избран бъдещият патриарх. След това имената на тримата епископи се поставят в Евангелието на св. престол и следва теглене на жребий, който ще посочи новия предстоятел на СПЦ.

Изборът на новия патриарх и вероятните наследници

Новият патриарх на Сръбската църква ще бъде избран по обичайната процедура. Макар да се говореше за възможна промяна на начина на избор, засега системата (която възпроизвежда апостолския избор, описан в Глава 1 на кн. Деяния) остава непроменена. Така трима архиереи ще бъдат избрани чрез гласуване на пълния състав на Архиерейския събор и ще се тегли жребий за един от тях. Това става така: пликове с имената на тримата епископи, събрали мнозинство гласове, се поставят в Евангелието и членовете на събора се молят, като призовават Светия Дух да посочи избраника. След това най-старият игумен на Сръбската църква ще бъде помолен да извади плик с името на новия патриарх.

Нова година в света, смъртна болест в града, съд над мен…

Време за рефлексия, спомени, преоценка.

А, да, казват, че съм предател в расо и иуда.

Какво пък, припомням си как започна всичко.

Бях студент в трети курс на Московския държавен университет, едва навършил осемнадесет. Тогава сериозно се разболях от Достоевски.

Книгата, която истински ме „преора“ отвътре, е Братя Карамазови. Аз наистина боледувах от нея. В продължение на две седмици, докато я четях, нямаше нищо друго в главата ми. Бягах с книгата от вкъщи и се криех в съседната районна библиотека, за да не ме види и отклони от четенето някой от семейството ми.

Най-силно обаче ме порази легендата за Великия инквизитор. В тази легенда, според мен, си даваха среща всички философски проблеми, над които тогава размишлявах.

Чудото, тайната, авторитетът – трите заплахи за свободата на човека. Всичко, което тогава ме плашеше в живота, беше концентрирано в думите на Великия инквизитор.

Темата за свободата беше много важна за подрастващия, още повече за съветския юноша в късните брежневски години. Негово Величество Планът. Държавно управление на всичко и всички. В теорията и практиката на социализма ясно прозираше несъизмеримостта на целите и средствата: „… ако за благото на човечеството трябва да унищожим половината човечество, то ние сме готови на това“. Разумът на Партията за твое благо и без твое участие решава какво да четеш и какви дрехи да носиш, кога и на кого да ръкопляскаш и кого да кълнеш. И къде да „изпълняваш своя интернационален дълг“.