Извънредното, скоростно свикано заседание на Светия Синод на Руската православна църква се състоя миналия петък и на него бе обсъден един единствен въпрос − Украйна. По традиция основните документи на Светия Синод се наричат доста старомодно − журнали. В тях всичко е представено в суха бюрократична форма „изслушахме – постановихме“. И въпросът за украинската автокефалия не е изключение. По-точно украинската автокефалия като такава дори не бе обсъдена от синодалите. Те смятат, че главната им задача е друга – борбата с украинската автокефалия. И тъй като „главният враг“ се намира далеч извън границите на Украйна – това е Вселенският патриарх Вартоломей (тъкмо той започва процеса за предоставяне на автокефалия), участниците обсъждаха не толкова Украйна като такава, колкото действията на патриарх Вартоломей, а едновременно с това подробно бяха припомнени всички обиди, нанесени от гърците през последните няколкостотин години.

В православното информационно пространство новините идват всеки ден: Москва се кара с Константинопол заради Киев. Всеки от патриарсите смята Украйна за своя законна територия и привежда канони в подкрепа на своята позиция. Но каноните не са догмати, вечни и неизменими. Това са норми на църковното право, писмени свидетелства за това как епископите в миналото са решавали възникналите между тях разногласия. Те подлежат на промяна, понякога си противоречат, а понякога остават и неизяснени въпроси – например, никакви канони не описват реда за предоставяне на автокефалия, т. е. на пълна самостоятелност. А това значи, че всеки играе, както може.

Константинопол настоява, че му принадлежи първенството в целия православен свят. Но ако така сериозно той се отнася към риториката от отминали епохи, то тогава следва да признае, че първенството в ранната църква принадлежи на Рим. Някога в миналото източната половина на християнския свят се е разделила със западната част именно по въпроса за това кой как е разбирал първенството. И ако вече трябва да се постави един епископ над всички православни християни, който да разглежда техните спорове и да променя техните граници, то логично е това да бъде римският епископ, а не константинополският. Ако ще се копира така папското единовластие, то не е ли по-добре да се обърнем към оригинала? И в края на краищата, в 4 в. Константинополската катедра се оказва същото „парвеню“, нарушаващо реда на древните патриаршии, както днес изглежда на Константинопол Московската катедра.

Ако за римокатолиците съществуват седем смъртни гряха, които водят до ада, за Руския патриарх греховете, които изглежда ще го лишат от „рая“ на Украйна, са два. Като и двата са смъртни и вече повличат и човека от най-близкото му обкръжение, Волоколамския митр. Иларион, комуто приписват най-големия неуспех на полето на църковната дипломация, поне за последните десетилетия.

Списъкът на... греховете

Първият грях беше извършен в Швейцария (през 2011 г.), когато Православните църкви обсъждаха текстовете, които трябваше да влязат в дневния ред на Светия и велик събор. За първи път Вселенската патриаршия изрази съгласието си и другите църкви да имат думата при издаването на томос за автокефалия, което беше съществено отстъпление от позициите ѝ до този момент. Причината, поради която в крайна сметка текстът не влезе в дневния ред на събора, беше настояването на Русия, чрез ръководителя на руската делегация митр. Иларион, да се промени една дума. След като всички се бяха съгласили, че томосът ще се подписва с думите: „Константинополският патриарх подписва („провъзгласява“)“, а останалите предстоятели са „приподписващи“ („съвместно провъзгласяват“), Москва настоя думата „подписва“ да съпровожда подписите и на останалите предстоятели, вместо „приподписват“.

След решението на гръцкото правителство да изгони от страната двама руски дипломати, Виктор Яковлев (бивш офицер) и Александър Павлов, заради купуване на влияние в гръцките църковни среди, медиите в южната ни съседка се опитаха да хвърлят светлина върху това безпрецедентно решение. За системното прокарване на руско политическо влияние чрез църковните структури в Гърция се пише отдавна, но сега за първи път то е последвано от толкова категорични действия на държавно равнище.

В лаконичната информация на в-к „Катимерини“, който пръв оповести новината преди две седмици, се споменава за даване на подкупи на гръцки митрополити и на манастири в Света гора. По-конкретно в новината се казва, че са установени „многобройни съгласувани усилия за разширяване на руското влияние в Гърция, включително чрез дейността на „Императорското православно палестинско дружество“ (създадено през 1882 г.). Срещу парично възнаграждение руски дипломати са се опитвали да придобият влияние в общини и сред митрополити на Гръцката православна църква, както и в Света гора – Атон“. Споменава се за възпрепятстване на упражняването на суверенни права на гръцката държава над нейната територия, като явно се има предвид статутът на Света гора.

Целият свят е концентрирал вниманието си тези дни в Русия заради световното първенство по футбол. Спортната проява обаче оказва влияние върху много сфери в страната, включително и в църковната.

Големите градове на Русия сега се изпълнени с тълпи от футболни фенове от всички части на света и носят със себе си своя колорит и култура.

Руският сайт Православие и мир разказва за това как се е променил животът на монасите в една от московските свети обители, която се намира в центъра на града и в епицентъра на футболните страсти.

На ул. „Никольская“, водеща към Червения площад, се намира ставропигиалният манастир, посветен на неръкотворния образ на Иисус Христос. Улицата пред него е арена, на която се вихрят най-запалените футболни фенове. Тя вече се препоръчва като атракция, „където могат да се видят мексиканските и аржентинските запалянковци“.