Св. Архиерейски събор на Сръбската православна църква на своето заседание на 24 декември 2020 г. реши да свика събор за избор на нов патриарх на Сърбия на 18 февруари 2021 г.

Доскорошният Сръбски патриарх Ириней почина на 20 ноември от усложнения след заразяване с коронавирус. За местоблюстител на патриаршеския престол беше избран Дабробосненският митрополит Хризостом, най-възрастният сред епархийските митрополити на Сръбската патриаршия.

Новият Сръбски патриарх ще бъде избран по обичайната процедура, т. е. чрез гласуване от епископата ще бъдат избрани трима кандидати и те ще съставят листата с три имена, от които ще бъде избран бъдещият патриарх. След това имената на тримата епископи се поставят в Евангелието на св. престол и следва теглене на жребий, който ще посочи новия предстоятел на СПЦ.

Изборът на новия патриарх и вероятните наследници

Новият патриарх на Сръбската църква ще бъде избран по обичайната процедура. Макар да се говореше за възможна промяна на начина на избор, засега системата (която възпроизвежда апостолския избор, описан в Глава 1 на кн. Деяния) остава непроменена. Така трима архиереи ще бъдат избрани чрез гласуване на пълния състав на Архиерейския събор и ще се тегли жребий за един от тях. Това става така: пликове с имената на тримата епископи, събрали мнозинство гласове, се поставят в Евангелието и членовете на събора се молят, като призовават Светия Дух да посочи избраника. След това най-старият игумен на Сръбската църква ще бъде помолен да извади плик с името на новия патриарх.

Нова година в света, смъртна болест в града, съд над мен…

Време за рефлексия, спомени, преоценка.

А, да, казват, че съм предател в расо и иуда.

Какво пък, припомням си как започна всичко.

Бях студент в трети курс на Московския държавен университет, едва навършил осемнадесет. Тогава сериозно се разболях от Достоевски.

Книгата, която истински ме „преора“ отвътре, е Братя Карамазови. Аз наистина боледувах от нея. В продължение на две седмици, докато я четях, нямаше нищо друго в главата ми. Бягах с книгата от вкъщи и се криех в съседната районна библиотека, за да не ме види и отклони от четенето някой от семейството ми.

Най-силно обаче ме порази легендата за Великия инквизитор. В тази легенда, според мен, си даваха среща всички философски проблеми, над които тогава размишлявах.

Чудото, тайната, авторитетът – трите заплахи за свободата на човека. Всичко, което тогава ме плашеше в живота, беше концентрирано в думите на Великия инквизитор.

Темата за свободата беше много важна за подрастващия, още повече за съветския юноша в късните брежневски години. Негово Величество Планът. Държавно управление на всичко и всички. В теорията и практиката на социализма ясно прозираше несъизмеримостта на целите и средствата: „… ако за благото на човечеството трябва да унищожим половината човечество, то ние сме готови на това“. Разумът на Партията за твое благо и без твое участие решава какво да четеш и какви дрехи да носиш, кога и на кого да ръкопляскаш и кого да кълнеш. И къде да „изпълняваш своя интернационален дълг“.

Никола Антонов, IT специалист, богослов и преподавател по църковно пеене в предаването „Нощен хоризонт“:

„Изпитанието, на което е подложено цялото човечество, е много сериозно и е нещо, което поколенията, които си спомнят последните големи изпитания, имам предвид тези поколения, които са все още живи, не са срещали нещо подобно. Освен това мобилността на човечеството никога не е била толкова голяма, колкото сега, което изключително много улеснява разпространението на подобни опасности сред хората. Добре би било вярата да намери място в условията на това изпитание, на което сме поставени, но за съжаление не е толкова лесно“, каза Николай Антонов.

Според него мястото на вярата е именно да ни научи как да се справяме с подобни ситуации, подобни изпитания показват нагледно пред всеки по най-директния и най-болезнен начин до каква степен сме безсилни пред природата и пред обстоятелствата, които не зависят от нас, до каква степен сме жертви на условията, които до голяма степен сами сме си създали.

Обикновено пред Рождество ни напомнят, че този празник, макар и един от най-големите за цялото християнско човечество, е по преимущество домашният празник за християните – празникът, в чието навечерие домовете се събират около коледната трапеза, прибират се в себе си, възпомнят своята интимна пълнота, разполагат я като многочленно тяло, чийто един дух засветва в кроткия ореол на празничната свещ в центъра на масата.

Парадоксът обаче, за който много рядко си даваме сметка е, че Светото семейство, в което се е родил Спасителят на света, в онази нощ, когато това се е случило, е било собствено семейство на бездомници. Семейство, което е напуснало своя дом в Галилея, за да отиде да се запише във Витлеем Юдейски, доколкото неговият глава, Йосиф, произхождал „от дома и рода Давидов“ (Лука 2:4). И ето, там, във Витлеем – казва ни се – на Мария „сгодената за него жена, която беше непразна, дойде време да роди“ (Лука 2:5-6); да роди в това отдавна чуждо за двамата място, в което те нямат дом и в което биха могли да се подслонят единствено в странноприемницата в покрайнините на града. Но понеже – казва ни се по-нататък – в тази странноприемница „нямаше за тях място“ (Лука 2:7), те прекарват нощта, в която Младенецът се ражда, в обора на странноприемницата, където пътниците, спрели се тук, са оставили животните си. Рождеството следователно става далеч от дома на Светото семейство и дори не под един покрив със странниците, а в обора, при животните на странниците. Като още в същата тази нощ бездомничеството на тримата става още по-дълбоко. Нека си спомним: „Ангел Господен се явява насъне Йосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби“ (Мат. 2:13).

Свещеници и миряни от Руската православна църква, други поместни църкви, вярващи от Римокатолическата църква, а също и християни от други вероизповедания на 25 ноември се обърнаха с думи на солидарност, подкрепа и утеха към християните в Беларус.

Скъпи братя и сестри, християни от многострадалната белоруска земя!

Ние, долуподписаните, духовници и миряни от Руската православна църква, други поместни църкви, вярващи от Римокатолическата църква, а също и християни от други вероизповедания, живеещи в Русия и други страни, отправяме към вас думи на солидарност, подкрепа и утеха.

Правната оценка на случващи се в обществото събития е работа на юристите, а не на църковната общност. Въпреки това, според Основите на социалната концепция на Руската православна църква, тя не може да бъде изолирана „от участие в решаването на обществено значими задачи“ и не може да бъде лишена от „правото да дава оценка на действията на властите“ (III.3.), най-вече нравствена оценка.

Всеки от нас от опит знае, че „цял свят лежи в злото“ (1 Йоан. 5:19). Всеки от нас, независимо в коя страна живее, се сблъсква с несправедливостта, лъжата и лицемерието. Но събитията във вашата страна през последните няколко месеца не ни позволяват да ги наблюдаваме мълчаливо и равнодушно. Разделени от политически граници, ние, православните хора, сме членове на едното Тяло Христово и затова, по думите на апостола, „кога страда един член, страдат с него всички членове“ (1 Кор. 12:26).