Скорошното интервю на Българския патриарх Даниил, което той даде по случай първата година от избирането си за предстоятел на БПЦ, предизвика ответна реакция от светогорски монах от манастира „Пантократор“. В интервюто си за БНТ Българският патриарх говори отново за украинския църковен проблем, като използва като аргумент и Света гора, заявявайки, че за разлика от началото, през 2018 г., „когато в Светогорските манастири приемаха клирици от ПЦУ, но в момента вече не ги приемат. Защото се вижда, че когато има насилие, когато храмове се завземат с груба сила, когато има убити свещеници, когато храмовете стоят празни – това не може да бъде оставено без внимание… Когато нещата се виждат такива, каквито са, вярвам, че постепенно те ще си дойдат на мястото и този проблем ще се преодолее“. Тези думи са породили реакция на светогорския йеромонах Никита Пантократорски, публикувани в гръцкото издание „Νυχθημερόν“:

Наскоро беше публикувано едно интервю на патриарха на България Даниил, което е всичко друго освен разяснително, поради множеството неточности, споменати в него. Забелязва се едностранчива подкрепа на позициите на Руската църква и, за съжаление, абсолютно никакво споменаване на руската инвазия, която продължава вече повече от три години в Украйна. В интервюто, което беше публикувано, патриарх Даниил подчертава, че „Българската православна църква остава в общение с всички канонични православни църкви и не е прекъснала отношенията си с нито една от тях“, като по-нататък уточнява, че „Българската църква, заедно с още десет поместни православни църкви, не признава Православната църква на Украйна под ръководството на митрополит Епифаний, която получи автокефалия от Вселенската патриаршия“. Както разбираме, налице е съгласуване с новата еклисиология, която Руската църква се опитва да наложи, нарушавайки множество канони. От еклисиологична гледна точка и съгласно свещените канони това неглижиране на общението с автокефалната Църква на Украйна от страна на десетте църкви няма никаква канонична обосновка. Правило 2 на Антиохийския събор постановява: „Който е в общение с отлъчените, и сам е отлъчен“.

Дякон Андрей Кураев (КП)

Не-загадка около паспорта на Онуфрий

Митр. Онуфрий обяснява, че дълги години е живял в Загорск (дн. Сергиев Посад, Русия), където имал постоянна адресна регистрация (прописка), и казва: „През 1988 г. ме преместиха в Украйна – в Свето-Успенската Почаевска лавра, а по-късно, през 1990 г., в родната Буковина. По това време се разпадна Съветският съюз и аз, бидейки дотогава de facto гражданин на Русия (тъй като имах постоянна регистрация там, а това днес означава гражданство), си взех украински паспорт. Руското гражданство при това автоматично се е запазило“.

Твърдението му обаче съдържа няколко фактически неточности:

До 1992 г. не съществува руско гражданство. След разпадането на СССР, гражданството на РСФСР (Русия) като отделна правна категория беше въведено едва след приемането на съответното законодателство през 1992 г.

Политическата сцена в Армения се разтресе от серия арести на високопоставени духовници, обвинения в терористични действия и подозрения за подготвян преврат. Правителството на премиера Никол Пашинян предприема твърди мерки срещу представители на Арменската апостолическа църква, което засилва вътрешното напрежение преди парламентарните избори през 2026 г.

На 25 юни Ереванският съд постанови двумесечен арест за архиеп. Микаел Аджапахян, ръководител на Ширакската епархия, по обвинения, които според адвоката му са „безпочвени и незаконни“. Решението предизвика възмущение в църковните среди и сред вярващите, а адвокатът обяви, че ще го обжалва. Само дни по-рано беше арестуван и архиеп. Баграт Галстанян – доскорошен ръководител на Тавушката епархия и лидер на протестното движение „Свещена борба“, организирано в знак на недоволство от политиката на правителството по делимитацията на границата с Азербайджан. През април 2024 г. той поведе протестите в североизточната област Тавуш срещу териториалните отстъпки към Азербайджан, като стана лидер на движението „Тавуш за Родината“. Галстанян организира протестен марш от с. Киранц до Ереван, настоявайки за оставка на премиера Никол Пашинян. Архиепископът беше задържан от Службата за национална сигурност, заедно с двама свещеници.

Местни жители сигнализираха Св. Синод за конфликта им с духовници, изпратени от митрополията

Църква, която вместо да обединява, противопоставя миряни и духовници – това се случва в силистренското село Черковна, където ябълка на раздора се оказват ключът за портите на храма и рентата от църковните земи.

Преди пет години надеждата в Черковна се събужда, когато една църква се въздига от руините и е осветена. Храмът „Св. архангел Михаил“ връща вярата и духа на хората. На това място църква е имало до 70-те години на миналия век, когато е била разрушена. В началото на миналия век – през 1903 г. – Божията обител е била изградена от пръти и кал. В периода до 1940 г., когато Южна Добруджа е възвърната към отечеството, храмът е бил обслужван на румънски език.

През 2008 г. Донка Тодорова, доскоро част от църковното настоятелство, открива, че има запазен нотариален акт за мястото, където е била старата църква. На практика вдигнали нова – от нулата, с останали два камъка от оригиналната.

Откъс от „С добри намерения“ – книга на Ксения Лученко за историята на Руската православна църква.

Книгата на Ксения Лученко „С добри намерения. Руската църква и властта от Горбачов до Путин“ е изчерпателна история за това как и защо РПЦ се превърна в придатък на Кремъл. Книгата е създадена с помощта на инициативата „Straight Forward“, подпомагаща писането и разпространението на честна, нецензурирана документална литература за Русия на различни езици – литература, която не може да бъде издадена в самата страна. „Новая газета Европа“ публикува откъс от главата „Изцяло съветският патриарх“, която разказва как митр. Кирил (Гундяев) е учил украински език, обмислял е преместване в Украйна и в крайна сметка печели патриаршеските избори с гласовете на чуждестранни, включително украински, делегати.

… Зимата преди изборите през януари 2009 г. митр. Кирил се среща с президента Дмитрий Медведев и министър-председателя Владимир Путин – среща, която продължава около четиридесет минути. На другия кандидат за патриарх – митр. Климент, е отказана аудиенция. В резултат от „събеседването“ на Кирил в Кремъл той очевидно получава картбланш – липса на възражения срещу кандидатурата му. Гласовете на избирателите обаче трябва да си осигури сам, въпреки че служители на президентската администрация му помагат с медийна подкрепа.