Интервю с дякон Андрей Кураев на главния редактор на „Новая газета – Европа“ Кирил Мартинов за това как и защо в Русия и в частност в православните среди стана приемливо и „нормално“ да се говори за използването на ядрени оръжия срещу „сатанинския Запад“.

- Първият въпрос е свързан с новинарската среда, в която се намираме всички ние. Защото през последните години, вероятно с усилията на руската телевизия, се нормализира идеята, че Русия има право да използва ядрено оръжие срещу въображаемите си врагове. Какво да кажем на хората, вслушващи се в тази пропаганда? Понякога се сблъсквам с привърженици на ядрената война. Казват, че дори в обкръжението на руския диктатор, президента, има такива хора – Михаил Ковалчук е един от тях. Те мислят, че като цяло няма да се случи нищо особено, нищо страшно – просто ще покажем, че сме много страшни, силни, могъщи, но от това земята няма да се срути, няма да настъпи никаква катастрофа, дори ядрената зима не е страшна. Бих искал да попитам как да спорим с тези хора, ако допуснем, че те, поне някои от тях, може би искрено се заблуждават и то не за последствията от ядрен удар, а по принцип за моралната допустимост на подобен род действия.

- Когато атомното оръжие става нещо не толкова страшно, това го прави по-привлекателно. По-лесно е да се преодолее морално-психологическата бариера и да се натисне ядреният бутон, но после следва ескалация. След малките ядрени заряди следват все по-сериозни. Уви, логиката на войната тук е неизбежна и доказана през вековете.

Главата на РПЦ разви с нови тези своята религия на войната. Това се случи на XXVI Световен руски народен събор, провел се на 28 ноември в храма „Христос Спасител“. Той призова хората да не се страхуват от ядрения Апокалипсис и благодари не на Бога, а на учените за „фантастичното оръжие Орешник“.

Удивително е как годините съвместна работа правят хората да се харесват един друг! Патр. Кирил (Гундяев), който е от същото ведомство като Владимир Путин, буквално сияеше от щастие като каза на официалните лица и архиереите, събрали се на 28 ноември за XXVI Световен руски народен събор в храма „Христос Спасител“, че Русия на практика е спасена с ново оръжие-чудо. „На него възлагаме упованието си…“. По-опитният и сдържан Путин също трудно можеше да скрие радостта си, когато на 22 ноември на среща с военни и индустриалци се наслаждаваше на „аналоговостта“ на „Орешник“.

Смъртоносната сила на ракетата-чудо, която главата на РПЦ кръсти „Орешко“ по старчески, накара патриарха буквално да засияе от възторг: „Това е стоп-машина! Ще мине време, докато измислят това, което ние измислихме, и направят това, което ние направихме. Трябва да благодарим на нашите учени – Кулибинов (sic!), които създават невероятни оръжия, фантастични оръжия, предизвикващи недоумение и някакъв кошмар, хехе, у онези западни стратези, които мислят да победят Русия с военна сила“.

Седмицата от 21 до 27 октомври беше изключително наситена с църковни събития и остана в календара като „седмицата на трите синода“ – на Вселенската патриаршия, на УПЦ и на Руската православна църква. Освен това се проведе и заседание на синода на Румънската църква, където също стана дума за Украйна.

Турция

В центъра на вниманието с право беше заседанието на Синода на Вселенската патриаршия, което се проведе на 22-24 октомври. Както се очакваше, на него беше разгледан „украинският въпрос“. Въпреки че официалните съобщения на Патриаршията бяха оскъдни, гръцките агенции научиха от собствени източници за съдържанието на дискусиите. По-конкретно, Orthodox Times публикува материал, в който се твърди, че синодът е изслушал доклад от петдесет страници на патриаршеската делегация, която посети Киев в края на август и проведе разговори с ПЦУ, УПЦ, УПЦ-КП и украинските власти. Изводите от доклада са довели до оживена дискусия със заключението, че посещението на делегацията не е дало положителни резултати по отношение на перспективите за диалог между УПЦ и ПЦУ поради непримиримата позиция на техните водачи. Според публикацията, сред йерарсите на Вселенската патриаршия са били изказани доста радикални идеи за повторно учредяване на ПЦУ, този път с включването на УПЦ чрез провеждане на нов обединителен събор, придружен от избор на нов, взаимно приемлив предстоятел.

Прот. Алексей Умински е един от руските духовници, които бяха лишени от сан, защото не приеха идеологията на свещената война. Ръкоположен е за свещеник преди повече от тридесет години, на 9 септември 1990 г. Служи в централния московски храм „Света Троица“, където развива забележителна мисионерска, милосърдна и просветителска дейност. Беше лишен от сан на 13 януари т. г., а малко след това се обърна с апелация към Константинополския патриарх Вартоломей, който го прие за клирик на Патриаршията. Девет месеца по-късно, в интервю за „Новая газета“, той разказва за живота в емиграция, за чувствата, с които посреща съдбата си, за това как продължава да общува със своите енориаши, как гледа сега на Църквата. Представяме ви откъси от този разговор.

За новия живот в емиграция

… През този период смених много места за живеене, бях в много държави, постоянно си събирах куфарите, местех се от място на място, постоянно спях в чужди легла. Но където и да бях, винаги намирах много голяма подкрепа сред хората, които бяха до мене. Имам чувството, че не ми се е налагало да предприемам някакви вътрешни силни действия или усилия, за да се развие животът ми по този начин. Имам чувството, че просто съм бил носен от някакъв неизвестен поток. И не се удавих в този поток, а напротив – той ме носеше в правилната посока през цялото време. Не му се съпротивлявах, но и не направих нищо специално, за да се озова, да речем, тук, в Париж.

Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми;
милия Ми дял направиха пуста степ, – направиха го пустиня,
и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена,
защото ни един човек не взима това присърце.

(Иер. 12:1-11)

На 22-23 октомври Вселенската патриаршия ще проведе заседание на своя Синод, на който отново ще бъде обсъден „украинският въпрос“. Причината е участието на първенствуващата катедра в православния свят в уреждането на отношенията между Православната църква на Украйна, Украинската православна църква и държавата. Можем да предположим, че Украйна е дала на синодните старци много поводи да се съмняват дали всичко е толкова добре в кралство Дания.

Този синод е много важен за Украйна: новият ръководител на украинското външно министерство ще отиде във Фенер, за да убеди патриарха, че няма причини за безпокойство, а напротив, всичко е много добре.

Но реалните събития, които сега бързо се развиват, не потвърждават тези успокоителни уверения.