За 20 февруари в Аман, Йордания, е планиран църковен събор на Православната църква, на който да се поставят въпросите за „църковния разкол“ и признаването на Православната църква на Украйна (ПЦУ). Съборът вероятно няма да се проведе, защото големите църкви отказаха участие. (Все още няма официална информация каква е позицията на БПЦ за срещата в Аман, бел. ред.). Какви процеси доведоха до организирането на събора и какви резултати се очакват от него прогнозират украински анализатори, които живо се интересуват от темата, тъй като причината за свикването на срещата е именно Украйна. Техните мнения обобщава LIGA.net.

Формалният инициатор на събора в Аман беше Йерусалимският патриарх Теофил III. Той предложи това, заобикаляйки Вселенския патриарх Вартоломей, по време на посещението си в Москва през ноември 2019 г., след среща с патриарх Кирил и Владимир Путин. Патриарх Теофил беше в Русия, за да получи награда (премия) от руския „Фонд за единство на православните народи“. Тогава Руската православна църква (РПЦ) представи предложението за събора като инициатива на Йерусалим. „Истината е, че Москва разви тази идея – тя искаше да създаде нова площадка, на която да бъдат осъдени действията на Константинопол в Украйна“, заявява украинският религиовед Дмитрий Горевой.

В последните месеци Светият Синод на БПЦ започна да проявява подчертана активност по т. нар. обществени проблеми, засвидетелствана ни в поредица от (като никога отразени обилно и в медиите) свои „становища“. Във връзка с последното от тях, посветено на критика на промените в Закона за обществените услуги – бе дори удостоен с посещение в Синодната палата от социалния министър. Успя да си извоюва също включването на неколцина свои представители в държавна комисия, която да продължи да го обсъжда и „доизкусурява“, та да не би накрая да се окаже в противоречие с нашите „традиционни ценности“ и „правата на родителите“. „Становището“ – нека си припомним – бе препълнено със специфична юридическа терминология, с изреждане на членове и подточки, но пък със симптоматичен дефицит на собствено християнска лексика. Това накара мнозина почти да налучкат дори името на автора на инак подписания „от членовете на Св. Синод“ въпросен документ – политически „номад“, акостирал напоследък в църковните води. „Становището“ бе горещо обсъдено и в специализиралите се в църковни и богословски теми фейсбук групи, сайтове и страници (разбира се, редом с „животрептущите“ теми за Украинската църква, за „етнофилетизма“ на Константинополския патриарх – „агент“ на Запада и САЩ и за норвежката заплаха „Барневарн“).

По Коледа миналата (2019) година медиите съобщиха, че Лувърът е потвърдил третата българска изложба в Париж (тук). Тогава бе оповестено и работното заглавие на изложбата „Изкуство и култури в България 16-18 в.“ Всъщност договорът за сътрудничество с френския музей е сключен още по време на мандата на чл.-кор. Вежди Рашидов като министър на културата, а за третата българска изложба се говори от 2017 г., откогато на посещения в България идват представители на световния музей. Сред тях бе и г-жа Шарлот Мори, определена от френска страна за куратор на изложбата.

Наскоро срещнах тази мисъл на св. Григорий Богослов, предавам я не дословно, а по смисъл: „Царството Божие няма определена цена, то е онова, което имаш. За вдовицата са нейните две лепти, за Петър и Йоан – рибарската лодка и мрежите“.

Кой, кога и как прекрачва вратата на Божието царство? И продължих наум да изреждам евангелския списък на жителите на Царството Божие и цената, с която са го придобили.

Никой не може да състави такъв списък, никой не може да знае тази тайна, но мисълта на св. Григорий ме провокира и аз продължих да го допълвам.

Разбойникът на Кръста – първият жител на Царството, чиято молитва повтаряме, това е спонтанността, внезапността на обръщането му към Бога, която го облива като благодатен елей в последния миг от живота му. В този миг разбира нищетата на пропиления си живот и бликва надеждата за бъдещия. Този миг е най-важният в живота му, единствено важният, а животът му ще трае само още час. Като базелската картина в началото на Идиот, която княз Мишкин описва така встрастено на двете сестри: „… това е така до последната четвърт секунда, когато главата ти вече лежи на дръвника и чака, и… знае, и изведнъж чува как желязото се хлъзва над нея!… И представете си, досега още спорят, че може би главата и когато отхвръкне, все още около секунда може би знае, че е отхвръкнала“. А разбойникът моли Господа само да си спомни за него в Царството Си, докато войниците, книжниците и фарисеите Му се подиграват.

С мащабна дарителска  кампания и доброволен труд за по-малко от година един храм, носещ името на св. Николай Чудотворец, отново отваря врати за богослужение. Църквата в с. Обидим, общ. Банско е обновена благодарение на инициатива на пожарникарите от Банско.

Храмът „Св. Никола“ е построен през 1842 г. и осветен година по-късно. Размерите му са внушителни за времето на изграждането му, а  стените, дебели един метър, пазят и вярата, и жителите на бунтовното село.