Красноречиви коментари за руските ракетни удари от 10 октомври срещу най-големите украински градове на водещи пропагандатори по руските медии. Сред тях неизменно са и „църковници“, които говорят, че такава е волята на Христос и всичко е в името на Православието.

Борис Корчевников – телевизионен журналист, генерален директор на канал „Спас“, водещ на предаването „Човешка съдба“ по канал „Россия-1“ коментира за руските зрители бомбардировките срещу Киев. Според него това се случва по молитвите на светците:

„Вечерните удари в Киев дойдоха когато Киевската печерска лавра и целият православен свят вече бяха започнали да празнуват Събора на Киево-печерските светии.

Това е цяла армия от светци, покровители на Киев и на целия Руски свят, който започва от тях.

Стотици и хиляди известни и неизвестни светци, лечители, свети воини, свети князе… – те са армия, която продължава да живее с нас, да воюва заедно с нас и да се застъпва пред Бога за нас.

Може би някои ще се изненадат, но светиите, там горе на небето, молят Бога… за отмъщение“.

В деня на обявяването на мобилизацията патр. Кирил призова руснаците да не се страхуват от смъртта. „Именно страхът от смъртта прогонва воина от бойното поле, подтиква слабия да се предаде и дори да се опълчи срещу брата си“, казва той в проповед на 21 септември.

И така, какво имаме? Патр. Кирил, „нашият велик господин и отец“, както го наричат в храмовете, очаквано изостави своето паство, своите словесни овце. Даже по-лошо. Той откровено ги пренебрегваше и преди, като дружеше с властимащите и се обграждаше със злато и високи постове, но сега просто ги остави да бъдат изтребени. Защото наемникът, според Христос, не е пастир. Фарисейският наемник на Путин не е пастир, а овцете не са негови. Когато вижда вълка, той дори не бяга, изоставяйки поверените му от Бога овце, а сам (!) ги напъхва в челюстите му. Дружбата с вълците се оказва по-важна.

Именно той, патриархът, трябваше да изрече открито словото на истината: войната е най-голямото зло и трагедия. Агресивната и завоевателна война срещу бившия братски народ е престъпна и богопротивна. Спрете, опомнете се! Путин не знае какво прави. Молете се, братя и сестри, бъдете трезви, отвърнете се от злото и вършете доброто. Не позволявайте на сърцата си да бъдат заразени от омразата, която струи отвсякъде.

Митрополит Иларион, един от най-близките сътрудници на патриарх Кирил, е освободен от Руския синод от длъжността ръководител на Отдела за външни църковни връзки и е назначен за митрополит на Будапеща и Унгария.

Дългогодишният ръководител на „външното министерство на църквата“ загуби не само този пост, но и статута си на постоянен член на синода и ръководител на създаденото от него Общоцърковно училище за следдипломна квалификация. Иларион оглавява ОВЦС в продължение на тринадесет години и е един от основните говорители на Руската православна църква по широк кръг въпроси.

Унгария изглежда като изгнание и защото там има много малка православна общност – по-малко от четири хиляди души. На въпроса кого ще обгрижва митр. Иларион, Андрей Шишков отговаря: „А кого обгрижваше в Москва?! Той беше архиерей с енорийски мащаб. През целия си живот като епископ, след като напуска Виена, той е викарий и има една енория в Москва. Така че този формат му е познат“.

Войната променя много неща, на първо място – съзнанието на хората, но също и привичния ход на времето. Това, за което в мирно време са нужни години и дори десетилетия, по време на война отнема няколко месеца или дори няколко години.

На 27 май Съборът на Украинската православна църква, висшият орган на църковно управление, след дълги дебати изрази несъгласие с позицията на патр. Кирил по повод войната в Украйна и прие допълнения и изменения в Устава на УПЦ, „свидетелстващи за пълната самостоятелност и независимост на Украинската православна църква“.[1]

На този етап няма възможност за подробен анализ на решенията на Събора на УПЦ. Все още не са публикувани всички документи и няма официални коментари върху тях.

Не е учудващо, че днес, когато информацията не е достатъчна, коментаторите се разделиха на два непримирими лагера. Едните смятат, че УПЦ спасява репутацията си и дистанцирането ѝ от РПЦ е неискрено, напълно съгласувано с Московска патриаршия. Другите смятат, че е направена важна крачка към автокефалията на Църквата, към истинска независимост от Москва.

Сергий Бортник, професор в Киевската богословска академия и служител на Отдела за външноцърковни връзки на Украинската православна църква разказва за мотивите на участниците в събора в Киев да обявят независимост от МП и опитите да се удовлетворят обществените очаквания в Украйна, без УПЦ да излезе в разкол. Решението на Киевския събор е било „пастирско“, а не „в каноническото поле“. Затова не е използвана думата автокефалия и такава не е обявявана. В същото време УПЦ няма да прилага решенията на управленските органи на РПЦ спрямо себе си. Решението е адресирано към вярващите в Украйна и към местните власти, за да се покаже, че УПЦ е политически независима от своя център в Москва. Московският патриарх Кирил от началото на войната не е пожелал да разговаря с митр. Онуфрий, не е вдигал телефона и е отказвал всякаква комуникация. Съборът не е формулирал становище за позицията на патр. Кирил за войната, а само е изразил „несъгласие“. Основната причина за недоволството към РПЦ е „личната позиция на патр. Кирил за войната“, поради която украинският епископат не иска да е подвластен на МП. Идеологията на „руския свят“ е обсъждана, но не е осъдена.