Интервю с дякон Андрей Кураев на главния редактор на „Новая газета – Европа“ Кирил Мартинов за това как и защо в Русия и в частност в православните среди стана приемливо и „нормално“ да се говори за използването на ядрени оръжия срещу „сатанинския Запад“.
- Първият въпрос е свързан с новинарската среда, в която се намираме всички ние. Защото през последните години, вероятно с усилията на руската телевизия, се нормализира идеята, че Русия има право да използва ядрено оръжие срещу въображаемите си врагове. Какво да кажем на хората, вслушващи се в тази пропаганда? Понякога се сблъсквам с привърженици на ядрената война. Казват, че дори в обкръжението на руския диктатор, президента, има такива хора – Михаил Ковалчук е един от тях. Те мислят, че като цяло няма да се случи нищо особено, нищо страшно – просто ще покажем, че сме много страшни, силни, могъщи, но от това земята няма да се срути, няма да настъпи никаква катастрофа, дори ядрената зима не е страшна. Бих искал да попитам как да спорим с тези хора, ако допуснем, че те, поне някои от тях, може би искрено се заблуждават и то не за последствията от ядрен удар, а по принцип за моралната допустимост на подобен род действия.
- Когато атомното оръжие става нещо не толкова страшно, това го прави по-привлекателно. По-лесно е да се преодолее морално-психологическата бариера и да се натисне ядреният бутон, но после следва ескалация. След малките ядрени заряди следват все по-сериозни. Уви, логиката на войната тук е неизбежна и доказана през вековете.