Победата на опозицията в Черна Гора е рядък пример за успешното използване на „църковния фактор“ в политтехнологията

Парламентарните избори на 30 август радикално промениха църковно-политическия ландшафт на Черна Гора. Несменяемият президент на тази балканска страна Мило Джуканович призна, че в новия парламент той вече няма да има мнозинство. При това до края на неговия мандат има почти две години, а Черна Гора е парламентарно-президентска република.

В руските политически анализи често сравняват тази страна с Украйна. Редом с нея има „имперски“ съсед – Сърбия, която не може да се примири с независимостта на „малкия брат“. При това този брат съвсем не е „по-малък“, той е имал своето малко, но гордо княжество високо в планините, когато Сърбия все още се е намирала под строгия контрол на османските турци. Както е и при Русия и Украйна, въпросът дали черногорският народ и език са различни от сръбските не може да се реши по приемлив за двете страни начин. Освен това, той не може да се реши не само в Сърбия, но и в самата Черна Гора, чиито жители през 2006 г. подкрепиха със съвсем малък превес на гласовете независимостта от Сърбия. От тогава, с помощта на умела пропаганда и манипулации, включително и на тема църковна каноничност, Сърбия успя да убеди част от черногорците в погрешността на този избор.

Решението на гръцкия архимандрит Андрей Конанос да се откаже от свещен сан, обявено от самия него преди няколко дни, разтърси православните християни в много страни. Беседите му станаха много популярни през последните години чрез преводите, публикувани първо в нашия портал, а после и в други сайтове. От преводите в Двери бяха правени и преводи на руски и други езици.

Чрез Конанос руските християни откриха свободата в гръцкото пастирско слово, която, съчетана с личната харизма на отеца, предизвика широк отзвук и му спечели десетки хиляди почитатели. Много негови беседи бяха издадени на руски език. В социалните мрежи той има триста хиляди последователи от целия свят. Публикуваме две реакции на руски духовници от портала Правмир, отразяващи широкия спектър от емоции, които известният проповедник предизвика с решението си, както и обръщението на един гръцки духовник към него.

Архим. Сава (Мажуко): Тревожно е лятото на 2020 г.: вирусът не изчезва, на Урал един схимник се бунтува, в Беларус има вълнения и сълзи, някъде се взривяват домове, горят гори, реки преливат, а за църковните хора има още едно огорчение – архим. Андрей Конанос реши да остави служението си на свещеник. А той е известен публицист, автор на утешителни книги и проникновени проповеди. И какво да правим сега с неговите книги, слова и поучения? Как да им се доверим? Как сами себе си да удържим, когато такива духовно надарени хора напуската Църквата?

Властта толкова свикна с пълната лоялност на църковните йерарси, че автоматично пренесе тяхната позиция към цялата църква. И това се оказа голяма грешка. Недоверието към държавата остана твърде съществена черта на народната религиозност и това може да стане съкрушителен удар върху по-голямата част от системата на държавно-църковните отношения. 

Бунтът на манастира в Урал и неговото излизане от подчинението на официалната църква се оказаха неочаквани както за официалната църква, така и за руското общество в цялост. Бунтовниците изискват спазване на „чистотата на вярата“, а това е типичен лозунг на всички, включително и на православните фундаменталисти. И техните призиви за църковен съд над патр. Кирил и над тези йерарси, които са отстъпили от чистотата на вярата, говорят за радикалния и достатъчно войнствен характер на бунтовниците. И въобще не е случайно, че тези събития се случват на фона на пандемията.

Църквата реагира бавно на промените в живота на обществото и губи много сили за запазване на традицията. Но периодът на пандемията стана рядко изключение от това правило. През март-април патр. Кирил и Свещ. Синод бяха принудени да действат бързо и приеха редица решения, радикално променящи обикновеното поведение в храма.

Велички епископ Сионий, игумен на Троянския и Бачковския манастир

- Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

- Хората сме преживели много изпитания като сегашното, но след всяко поредно по Божия милост и небесна закрила сме ставали по-силни и сме придобивали по-голям опит. Убеден съм, че и сега ще преодолеем всичко и ще се върнем към мира и спокойствието. Мисля, че дълго време ще носим в себе си една духовна празнота, докато не я разберем и не потърсим начин да я запълним и одухотворим с вяра в доброто. Може би и не случайно светът беше сполетян от пандемията, от невидимия вирус точно преди празника на Възкресението. Защото Възкресението е чудото, но и естеството, което може да ни ползва, стига да се решим да го приемем и осъзнаем, особено в моменти като днешния на световно бедствие, на световно дистанциране и изолация.

Пандемията от коронавирус постави хората в необичайна ситуация и напомни за несигурността в живота и напрежението, с която тя изпълва човека. Стресовата обстановка се отразява още по-силно на хората с увреждания и тези в уязвима позиция. С налагането на извънредното положение Дневните центрове в страната бяха затворени, клиентите им са в домовете си. Много от хората с умствена изостаналост не разбират какво точно се случва и ситуацията предизвиква у тях голямо напрежение и дори нервни сривове.

Безпрецедентната ситуация изисква от социалните работници, психолози и служители на центровете да намират нови творчески решения за осигуряване на дистанционни грижи за хората с увреждания, затворени принудително в домовете си. Днес работата им е двойно по-натоварена, заради търсенето на нови пътища и подходи.

Информационен портал за НПО в България разказва за Фондация „Светът на Мария“ в София, която полага ежедневни усилия да предостави тези безценни ресурси на хората с интелектуални затруднения.