От 15 до 17 октомври в гр. Опака, Русенска епархия, се проведе Международна научна конференция на тема: „Светият отец Антоний от Крепчанския манастир: 1100 години монашество в българските земи“. Събитието беше организирано от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет, доц. д-р Ангел Николов от Софийския университет и Магдалена Жечева от РИМ-Търговище. В проявата взеха участие Русенски митр. Наум, Велички еп. Сионий, игумен на Троянския и Бачковския манастир, научни работници и гости. В тридневната научна конференция участват големи имена на историческата наука не само от България, но и от Русия, Австрия и Гърция.

С редица събития беше отбелязана годишнината от възстановяването на Доростолска епархия. Тяхната кулминация беше на 10 октомври в гр. Силистра, където в катедралния храм „Св. апостоли Петър и Павел“ беше отслужена съборна архиерейска св. Литургия. Тя беше оглавена от Доростолския митрополит Яков. В съслужение с него бяха гостуващите му митрополити Белоцерковски и Богуславски Августин от Украинската православна църква (Московска патриаршия), Старозагорски Киприан, Врачански Григорий, както и епископите Тулчански Висарион от Румънската православна църква, Адрианополски Евлогий, игумен на Рилския манастир, Велички Сионий, игумен на Троянския и на Бачковския манастир, Агатополски Йеротей, викарий на Сливенския митрополит, архимандритите Васиан, предстоятел на Руското подворие в София, и Василий, протосингел на Софийска епархия, както и духовници от епархията и гости.

След литургията беше отслужен трисагий за блаженопочиналите Доростолски митрополити Иларион (2003-2009) и Амвросий (2009-2020), оглавявали епархията след възстановяването ѝ през 2001 г.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит няма да организира тържествено честване на рождения си ден. На 15 октомври той ще навърши седемдесет и шест години, но заради усложнената епидемична обстановка в страната патриархът ще отбележи личния си празник в уединение и молитва. За това съобщават от кабинета на предстоятеля на БПЦ и посочват, че Негово Светейшество напомня да помагаме на хората в нужда и да молим Бога за „скорошно избавление на обичния ни народ от бича на пандемията“.

С отеческа загриженост Негово Светейшество призовава за стриктното спазване на противоепидемичните мерки и благопожелава крепко здраве и благоденствие на всички.

Днес се навършват петнадесет години от кончината на Пловдивския митрополит Арсений (1932-2006 г.). Роден в с. Дълго поле (по време на раждането му селото още е носило турското си име Узун Кърово, заменено през 1934 г. с българския му превод), Пловдивско, с името Ангел Богоев Чакандраков, той завършва Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий“ (1951 г.), после Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1955 г.) и постъпва като послушник в Рилския манастир, където работи като помощник-библиотекар. На следващата година е постриган за монах с името Арсений и ръкоположен за йеродякон. През 1957-1959 г. е на специализация в Московската духовна академия. Там през 1958 г. Московският патриарх Алексий Първи го ръкополага за йеромонах.

В съобщение до медиите от Националния исторически музей информират, че техен екип е започнал археологически проучвания на цитаделата на крепостта Кокалянски Урвич. Проучванията са финансирани от Столична програма „Култура“ и Националния исторически музей. В проекта взимат участие студенти и докторанти от четири български университета: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновски университет „Св. Кирил и Методий“, Нов български университет и Университет по библиотекознание и информационни технологии.

Цитаделата на Кокалянски Урвич се проучва за пръв път. За целта е осигурен достъп до върха на хълма и са създадени условия за посещение и отдих. Работният процес продължава и през следващите седмици въпреки лошите метеорологични условия. За да бъде възможно това, дарители са предоставили за ползване шатри, под които стажантите и работниците да могат да извършват своите дейности. Археологическите проучвания на крепостта ще продължат до края на октомври.