Глава 23. 1 – 12. Христос при Пилат и Ирод. 13 – 25. Осъждането на Христос на разпятие. 26 – 32. Шествието на Христос към Голгота. 33 – 43. Разпятието на Христос. 44 – 56. Смъртта и погребението на Христос.
Лука 23:1. И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,
Следващият разказ за съда над Христос при Пилат и Ирод почти изцяло е съставен самостоятелно от евангелист Лука, само 3-и стих е повторение на Марк 15:2.
„Дигна се цялото множество“, т.е. всички членове на синедриона, току-що били приключили с разпита на Христос;
„и Го поведоха към Пилата“ (вж. тълкуванието към Мат. 27:2).
Лука 23:2. и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
Членовете на Синедриона обвиняват Христос пред Пилат, че си присвоява достойнството на Месията, когото те представят като цар, за да бъдат разбрани от Пилат.
„развратява народа ни“, т.е. преди всичко отклонява народа от истинския път, отделяйки го от нашето духовно ръководство, и в същото време го насърчава да не се подчинява на римската власт. Това обвинение, в първата си половина, със сигурност било справедливо, защото Господ наистина учил народа да не слуша фарисеите и въобще своите водачи (Мат. 15:14).
„забраняна да се дава кесарю данък“. Това вече била съвършена лъжа (срв. Лука 20:25).
„като казва за Себе Си, че бил Христос Цар“ – по-точно: „нарича Себе Си Месия, цар“. Втората дума е трябвало да обясни на Пилат какво е Месията. С това враговете на Христос мислели да накарат Пилат веднага да се отнесе към Христос като към опасен политически престъпник.
Лука 23:3. А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
От външния Му вид и първото впечатление, което Христос му направил, Пилат обаче разбрал, че Той съвсем не е това, за което Го представят обвинителите Му. На въпроса на Пилат: „Ти ли си Царят на иудеите?“ Христос отговарил с неопределен израз: „ти казваш“. Този израз Пилат очевидно не разбрал като утвърдителен отговор, а по-скоро като отрицателен; той разбрал, че Христос няма претенции към царския престол на Юдея. Ако Пилат бе разбрал, че отговорът на Христос означава съгласие с обвинението, той, разбира се, би трябвало незабавно да започне разследване и съд над Него, но все пак не го прави. Така изразът "ти казваш" е равнозначен на "ти виждаш ли? Сам отсъди: цар ли съм Аз?".
Някои съвременни коментатори (например Меркс, 1905, с. 479) се стараят да намерят тук доказателство, че Христос въобще не претендирал за месианско достойнство, което Му било приписано много по-късно. Но те не обръщат внимание на това, че Господ в отговора Си на Пилат не иска да признае Себе Си само за цар, а Пилат не Го пита за месианското Му достойнство. Дори питайки за царското достойнство, Пилат разбира „царството“ в чисто политически смисъл, така че Христос тук не отрича Своето Царско достойнство в особения по-висш смисъл, което е било потвърдено още от Ангела при възвестяването за Неговото рождение (Лука 1:32–33).
Лука 23:4. Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.
След като разбрал думите на Христос в този смисъл, Пилат заявил на първосвещениците и народа, че не намира никаква вина в Христос. Евангелист Лука тук вече отбелязва и присъствието на "народа" пред двореца на Пилат.
Лука 23:5. Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.
Но юдеите все по-силно настоявали или, по-правилно, все повече се вълнували (ἐπίσχυον). Сега те директно казват, че Христос „бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея“ до Йерусалим. Твърде е възможно с думата „Юдея“ те обозначават цялата юдейска страна, а не единствено само Юдейската област (срв. Лука 1:5, 7:17).
Лука 23:6. Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
„Като чу за Галилея“, т.е. като чу, че Христос е започнал Своето дело в Галилея.
Лука 23:7. И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.
Ирод Антипа управлявал Галилея и Перея (срв. Лука 3:1) и, изпращайки Христос при него (по това време Ирод бил дошъл в Йерусалим, за да отпразнува празника Пасха, тъй като изповядвал юдейската вяра), Пилат вероятно е предполагал, че Ирод се интересува от случая с неговия поданик.
Лука 23:8. А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
Лука 23:9. и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.
Лекомисленият Ирод, който отдавна искал да види Христос, за да види как Той върши чудеса, задавал на Христос различни въпроси, но Христос не го удостоил с отговор, защото Ирод не заслужавал отговор – въпросите били зададени от празно любопитство.
Лука 23:10. А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
Лука 23:11. Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
Лука 23:12. И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.
Макар първосвещениците и тук да повдигали обвинения против Христос, обаче Ирод не намерил причина да признае Христос за виновен. Той и войниците му се подигравали на Христос само поради оскърбеното си себелюбие, тъй като Христос не пожелал да отговори на въпросите му. Той заповядал да Го облекат в лъскава дреха, приличаща на онази, която обикновено носели царете – не бяла, каквато обикновено са носели кандидатите за обществените длъжности в Рим, а украсена, може би дори и в пурпур. С това искал да покаже на Пилат, че от такъв „цар“ те не могат да се страхуват. Евангелист Лука освен това отбелязва, че Ирод и Пилат от този момент станали приятели, тъй като Ирод, според израза на мъченика Юстин, изпратил Иисус при Пилат по свое усмотрение и с това проявил склонността си да се довери на Пилат („Разговор с Трифон юдеина“, 103).
Някои критици считат целия разказ за съда над Христос при Ирод за по-късна прибавка, тъй като не намират възможност да обяснят, защо всички други евангелисти въобще не споменават за този съд. Но, строго погледнато, този разказ не принася нищо особено в хода на процеса, който се водел за Христос, и другите евангелисти е можело да го пропуснат.
Лука 23:13. А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
За осъждането на Христос на разпятие евангелист Лука разказва като цяло в съответствие с казаното от Марк (Марк 15:6–15), но с някои изменения и допълнения. Така например, той съобщава, че Пилат сам свикал членовете на синедриона и народа очевидно, за да може изсред народа да се явят защитниците на Христос.
Лука 23:14. каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
„аз изследвах пред вас“. Това сякаш противоречи на свидетелството на евангелист Йоан, който казва, че Пилат разпитвал Христос насаме (Йоан 18:33 и сл.). Но думите на евангелист Лука не означават, че разпитът действително е станал в притвора на двореца пред очите на целия народ. Пилат казва само, че те сами са видели, че разпитът се е състоял, като Пилат отвел Христос вътре в двореца пред очите им.
Лука 23:15. но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
„понеже Го пратих и при него“. За това място има разночетене. Textus receptus: „аз ви изпратих при него“. При Тишендорф (според повечето древни кодекси): „той (Ирод) Го (Христа) изпрати при нас“ (Пилат, според римския обичай, като представител на императора, говори за себе си в множествено число). Несъмнено по-добро е второто четене, като по-автентично и същевременно по-ясно. Четенето от Textus receptus не може да се приеме още защото Пилат не е изпратил първосвещеници при Ирод. Нашият руски превод се придържа, очевидно, към формулировката, запазена в древните сирийски преводи (Меркс, 1905, стр. 486–487).
„нищо достойно за смърт Той не е извършил“ – по-точно: и ето (според моето и на Ирод разследване) у Него (αὐτῷ –дателен падеж за принадлежност при страдателен залог) няма нищо извършено, което би било достойно за смъртно наказание.
Лука 23:16. и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
„и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна“. Пилат иска да накаже Иисус, за да даде някакво удовлетворение на злобата на Неговите врагове. Това не е наказанието, за което говори евангелист Марк (Марк 15:15). Марк споменава за наказанието, което е наложено на Христос вече след осъждането Му на смърт. Очевидно Пилат започнал вече да се предава, да отстъпва пред враговете на Христос. Според изследването на Меркс (1905, стр. 488) самото това наказание било много сурово, именно, бичуване (употребената тук гръцка дума παιδεύω е равносилна на еврейския глагол „рада“, който в Талмуда означава много жестоко наказание, което понякога завършвало със смърт).
Лука 23:17. А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
„А той трябваше...“ Вж. тълкуванието на този и следващите стихове към Мат. 27:15 и сл.; както и към Марк 15:6–15.
Лука 23:18. Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Вара'ва.
Лука 23:19. А Вара'ва беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
Лука 23:20. Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
Лука 23:21. Но те крещяха: разпни Го, разпни!
Лука 23:22. Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
Лука 23:23. Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
Лука 23:24. И Пилат реши да бъде, според както искат те,
Лука 23:25. и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
Лука 23:26. И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.
Лука 23:27. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
„плачеха и ридаеха“. Шествието на Христос до Голгота е описано толкова подробно единствено от евангелист Лука, само стих 26 е заимстван от Марк (Марк 15:21). Евангелист Лука казва, че след Христос вървели много „жени, които плачеха“ (ἐκόπτοντο; срв. Лука 8:52) и „ридаеха за Него“, считайки Го за невинна жертва на злобата на враговете.
Лука 23:28. А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
„дъщери йерусалимски“. Господ, като видял тези прояви на съчувствие, (впрочем, Меркс предполага, че в еврейския език изразът „дъщери йерусалимски“ означавал не само жените, но и всички жители на столицата), им казал, че съдбата им също ще бъде нещастна, дори още по-злощастна от съдбата на Христос (защото Христос след смъртта Го очаквала прослава, а тях само мъчителна смърт). Особено трудно ще бъде за тях да гледат мъченията, на които ще бъдат подложени малките им деца, изглежда, при разрушаването на Йерусалим.
Лука 23:29. понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
През онези дни ще се смятат за щастливи тези, които нямат деца и в ужаса си ще се обръщат към планините и хълмовете с молба те по-скоро да паднат върху им и да сложат край на мъчителния им живот.
Лука 23:30. Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
Лука 23:31. Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
„ако това правят със зеленото дърво“. С тези думи Господ обяснява защо жителите на Йерусалим трябвало да очакват такава ужасна съдба. Според обичайното тълкувание (вж. например, при епископ Михаил Лузин в Тълкувание на Евангелието) тук Христос под „зеленото дърво“ има предвид Себе Си, а под „сухото“ – юдеите, които ще бъдат избити от римляните. Но с такова тълкувание ние не може се съгласим, първо, защото при евангелист Лука римляните въобще не са виновници за смъртта на Спасителя (за нея са виновни само юдеите, които, може да се каже, са заставили Пилат да произнесе присъда над Христос), а второ, ако допуснем, че евангелистът представя римляните като „неправеден“ съдия, който осъдил Христос, то това не е основание да мислим, че този „неправеден“ съдия, осъдил Праведника, ще се отнесе по същия начин и към враговете на Този Праведник.
Затова е по-добре да приемем тълкуванието, предлагано от Меркс (1905, стр. 491). Според него, Господ говори тук за онази поквара на господстващите класи на юдейския народ, която довела до такава ужасна несправедливост спрямо Христос. С времето тази поквара само ще се увеличава. А какво може да очакват обикновените юдеи от такива началници? Какво ще трябва да преживеят децата на тези жени, когато тези деца пораснат и попаднат под властта на такива жестоки хора, като водачите на юдейския народ?
Лука 23:32. Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
„Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него“ (срв. Марк 15:27).
Лука 23:33. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
За разпятието на Христос евангелист Лука разказва в съответствие с Марк (Марк 15:22–32), но има и нещо особено.
„Лобно място“ (вж. тълкуванието към Мат. 27:33).
Лука 23:34. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
„говореше“ – изглежда, по същото време, когато Го разпъвали.
„прости им“, т.е. не на войниците, които били само изпълнители на смъртното наказание, а на първосвещениците и на юдейските началници, истинските виновници за Христовата смърт.
„не знаят, какво правят“. Господ донякъде смекчава вината на Своите врагове: те, разбира се, не знаели, че умъртвявали истинския Месия (срв. 1 Кор. 2:8).
Лука 23:35. А народът стоеше и гледаше. Подиграваха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
„Подиграваха се заедно с народа и началниците“ (ἐξεμυκτήριζον), т.е. по същото време когато народът гледал с любопитство на разпъването на Христос, а началниците дори Му се подигравали и се гаврели с Него.
„ако Този“ – на гръцки стои εί οὗτος, което е израз на подигравка и презрение – „ей този“.
„Избраникът Божий“ (срв. тълкуванието към Лука 9:35).
Лука 23:36. Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
„И войниците се подиграваха с Него...“. Това отбелязва единствено евангелист Лука, прибавяйки, че те са изразили подигравките си, освен всичко друго, и като предложили на разпънатия Христос оцет. Нещо подобно казва и евангелист Марк (Марк 15:36). От целия характер на повествованието на евангелист Лука за смъртта на Христос може да изведем заключението, че това са били не римски, а юдейски войници, по всяка вероятност от служещите при храма.
Лука 23:37. и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
Лука 23:38. И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
„И над Него имаше надпис“. Поставянето на този надпис евангелист Лука очевидно също разбира като издевателство над Христос.
Лука 23:39. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
„Един от увисналите...“ Евангелист Лука тук по-обстойно описва случващото се, отколкото другите двама евангелисти, според които разпънатите разбойници злословили Господа. (Марк 15:32; Мат. 27:44).
„ако си Ти Христос...“. По-правилно: „не си ли Ти Месията? (οὐχὶ σὺ εἶ ὁ Χριστός) Спаси в такъв случай Себе Си и нас.
Лука 23:40. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
„та и от Бога ли се не боиш ти“, т.е. нима в теб няма страх от Бога – щом дори в този час си неспособен да се покаеш, – защото и ти си осъден на смърт, както и Онзи, на Когото се подиграваш! Говорещият, очевидно, се разкайвал заради онова, което го довело до кръста.
Лука 23:41. А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
Лука 23:42. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
„спомни Си за мене, Господи“ – спомни си за мене, тоест, възкреси ме и приеми в Твоето месианско Царство, когато дойдеш на земята в Своето царско величие (срв. Мат. 16:28). Покаялият се разбойник, изглежда, бил чул учението на Господа за Неговото Второ пришествие за съд, когато ще основе Своето славно Царство, и сега споменът за чутото оживял при мисълта за скорошната смърт. Той повярвал в Христос като в Месия. Разбира се, на него освен това му помогнала Божията благодат, тайнствено предразполагаща сърцата на хората към вярата в Христос.
Лука 23:43. И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
„днес ще бъдеш с Мене в рая“. Вместо далечна награда в Своето бъдещо земно славно Царство Господ обещава на повярвалия в Него разбойник непосредствена награда: сега и двамата, Христос и разбойникът, ще умрат (понякога разпнатите оставали живи по няколко дни), и двамата заедно ще влязат в рая. Този рай (ὁ παράδεισος), както е възможно да се заключи от притчата за богаташа и Лазар (Лука 16:23), според юдейското вярване се намирал в „шеол“ и бил блажено местопребивание на праведните души до деня на възкресението. Не бива да го смесваме с „небесния рай“, за който говори апостол Павел (2Кор.12:4) и Апокалипсисът (Откр. 2:7). Но дали отговорът на Христос представлява обещание да изпълни молбата на разбойника? Някои тълкуватели твърдят, че разбойникът не получил това, което искал. Но това не е истина. Господ дал на разбойника точно да разбере, че неговата просба ще бъде изпълнена, тъй като ако душата на разбойника отиде в рая, тогава той със сигурност ще участва във възкресението на праведниците и в бъдещето месианско Царство.
Някои съвременни коментатори, като Кейл и Шенкел, считат, че тук се има предвид именно небесния рай, не намирайки основания за съществуване на временен рай в „шеол“. Но в такъв случай изразът „днес ще бъдеш...“ става непонятен. В небесния рай разбойникът не могъл да попадне в същия ден…
Лука 23:44. Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
За смъртта и погребението на Христос евангелист Лука говори като цяло съгласно с разказаното от Марк (Марк 15:33–47), впрочем, заимства понякога и от друг известен нему източник.
Лука 23:45. и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
„И потъмня слънцето“. Според Евангелието на Лука, тъмнината, настъпила около шестия час, се дължи на слънчевото затъмнение, което очевидно е било чудодейно явление, тъй като по време на пълнолуние, – а точно тогава е имало пълнолуние –обикновено няма слънчеви затъмнения.
Лука 23:46. Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
„Отче! в Твоите ръце предавам духа Си“ . Единствено евангелист Лука привежда това възклицание на Христос, представляващо само по себе си повторение, в малко изменен вид, на думите на 30-ия псалм (Пс. 30:6). Господ умира с пълно съзнание, и Сам предава Своя дух на Бога, тъй като е изпълнил цялото дело на изкуплението, което Му е било поверено.
Лука 23:47. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
„като видя станалото“, т.е. чувайки предсмъртния възглас на Христос и последния му дъх, а не като видял раздирането на завесата, което било невъзможно за него.
„прослави Бога“. Прославил Го чрез самото свое действие, чрез своята изповед (срв. Йоан 9:24). Но евангелист Лука влага в устата на стотника само изповядване на праведноста, т.е. на невинността на Христос, а не признаването Му за Син Божи, макар и не в собствения смисъл на тази дума (срв. Марк 15:39).
Лука 23:48. И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
„целият народ“, който по-рано, бидейки подбуждан от първосвещениците, изискал смъртно наказание за Христос (стихове 4–5, 13, 18, 21, 23), сега покаал разкаяние, удряйки се в гърдите (срв. Лука 8:52), като по този начин признава себе си за виновен за разпъването на Христос (срв. Лука 18:13). Причина за тази промяна, настъпила с народа, е, че те видели станалото, т.е. случилото се при разпятието, и, по-конкретно, внезапното слънчево затъмнение.
В някои древни сирийски преводи след думите „връщаше се“ е добавено: „казвайки: горко ни, какво се случи днес заради нашите грехове. Понеже се приближи опустошаването на Йерусалим“. Но, вероятно, тези думи са взети от апокрифното Евангелие на Петър, където те се привеждат в следния вид: „горко ни за нашите грехове, понеже се приближи осъждането и гибелта на Йерусалим“ (Меркс, 1905, стр. 505).
Лука 23:49. А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
„всичките Му познайници“ – това са учениците и другите последователи на Христос, които обаче не са Го следвали, а също така и жените, които са Го следвали от Галилея (срв. Лука 8:2 и след.). Те се страхували да се доближат до кръста, за да не предизвикат някакви подозрения (разпънатите понякога са били тайно сваляни от кръста от техните роднини и приятели).
Лука 23:50. И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,
Лука 23:51. – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,
„не бе се съгласил с решението и деянията им“, т.е. бил несъгласен с решението на синедриона и начина на действие на членовете на синедриона спрямо Христос.
Лука 23:52. дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;
Лука 23:53. и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.
Лука 23:54. Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
„и настъпваше събота“. Съботата настъпила от вечерта на петъка, около шестия час вечерта, със залеза на слънцето. По такъв начин погребението е било извършено преди самото настъпване на съботата.
Лука 23:55. Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;
„Вървяха подире и жените“, т.е. вървели след Йосиф от Голгота до мястото на погребението на Христос.
Лука 23:56. и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.
„и като се върнаха, приготвиха благовония и миро“ . Според Евангелието на Марк те купили ароматите по-късно (Марк 16:1). Евангелист Лука тук по-точно определя времето на тази покупка.
Така можем да определим, че смъртта на Христос е настъпила в три часа през деня, погребението – около шест часа вечерта, а отиването на Йосиф при Пилат се случило между три и шест часа.
Превод: Виктор Дора
