Св. Анастасий Синайски, църковен писател, известен и като Анастасий Трети, Никейски митрополит, е живял през 8 в.
Въпрос 16: Като казва апостолът, че властите на тоя свят са поставени от Бога, означава ли това, че всеки началник, цар и епископ е въздигнат от Бога?
Отговор: От казаното от Бога в Закона – „И ще ви дам по сърце ви пастири“ (Иер. 3:15) – става ясно, че онези началници и царе, които са достойни за тази чест, са поставени от Бога; докато онези, които не са достойни, те са поставени над недостойния народ според неговото недостойнство, по Божие допущение или воля. Чуй по този въпрос някои истории.
Когато тиранинът Фока станал цар и започнал да извършва кръвопролитията чрез палача Восоний, един монах от Константинопол, който бил свят човек и имал голямо дръзновение пред Бога, се обърнал към Него с простота, казвайки: „Господи, защо направи тогова цар?“. И след като дълги дни повтарял това, дошъл от Бога отговор, който гласял: „Защото не намерих по-лош“.
Имало друг един твърде греховен град около Тиваида, в който се случвали много гнусни и неприлични неща. В този град един много развратен негов жител изпаднал изведнъж в някакво лъжеумиление, отишъл, постригал се и облякъл монашеска схима, но никак не престанал да върши лукавите си дела. Случило се, прочее, да умре епископът на този град. Явил се на един свят човек ангел Господен и му рекъл: „Иди и подготви града, за да изберат за епископ оногова, който произлиза от миряните“. Отишъл светият човек и изпълнил заповяданото. И щом бил ръкоположен този, който произлизал от чина на миряните, т. е. същият мирянин, за когото споменахме, в ума му (на новия епископ) се появили мечтания и високоумие. Тогава му се явил ангел Господен и му казал: „Защо мислиш високо за себе си, окаяни? Не стана ти епископ, защото беше достоен за свещенството, а защото този град е достоен за такъв епископ“.
Затова, ако видиш някой недостоен и зъл цар, началник или епископ, не се чуди, нито обвинявай Божия промисъл, а поучавай и вярвай, че заради нашите грехове сме предадени на такива тирани. Но дори при това, не се отдалечаваме от злините.
* Източник: Φιλοκαλία τῶν Νηπτικῶν καί Ἀσκητῶν (Ἀναστάσιος ὁ Σιναΐτης), τόμ. 13Β, Ε.Π.Ε., ἐκδ. „Γρηγόριος ὁ Παλαμᾶς“, Θεσσαλονίκη 1998, σ. 225 ἑξ.
