На пръв поглед изглежда, че темата за отношението на Църквата към клеветата и богохулството предполага точен, кратък и абсолютно ясен отрицателен отговор. Та нали още в Стария Завет е определено наказание за богохулниците, в случай че те не се покаят, според третата от дадените на Синай Божии заповеди: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно” (Изх. 20:7).
Новият Завет уточнява още по-конкретно: „..всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците”, при това „ни на този, ни на онзи свят” (Мат. 12:31-32).
Историята на църквата ни, започвайки още от първите християнски императори и завършвайки с правилата на съборите от ХІХ в., също показва еднозначно отношение към клеветата спрямо Църквата и към богохулството. Те са осъдени като престъпления.