Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)

Vamesul si fariseul 4Първата подготвителна седмица за Великия пост е известна под името Седмица на митаря и фарисея и във всички православни календари е отбелязано, че през нея не се пости в сряда и петък. Нека видим кога е възникнала тази практика.

В 49-та глава на Типикона, посветена на богослужението през Великия пост и подготвителните седмици преди него, за тази седмица се казва следното: „Подобает ведати: яко в сей седмице иномудрствующии содержат пост, глаголемый арцивуриев. Мы же монаси на кийждо день, се же в среду и пяток, вкушаем сыр и яица, в 9-й час. Миряне же ядят мясо, развращающе онех веление толикия ереси» Или на български език: „Трябва да се знае, че през тази седмица инакомъдруващите спазват пост, наричан арцивуриев. Ние, монасите, пък всеки ден, както и в сряда и петък, ядем сирене и яйца, в 9-ия час. Миряните пък ядат месо, потъпквайки по този начин повелите на голямата ерес на онези“.

Указанията на църковния устав показват, че отмяната на поста през тази седмица е била направена с полемична цел заради борбата с инакомъдруващи, сиреч еретици, които постели строго през тази седмица. В началото бил арцивуриевият пост – тази дума е гръцка транскрипция на думата арачаворк, което на свой ред означава „пръв, предхождащ“. Този пост е много древен и се свързва с името на св. Григорий, просветителят на Армения. Зеноб Глак, който нарича себе си ученик на свети Григорий и е написал „Историята на Тарон“, в която описва разпространяването на християнската вяра в Таронска област около езерото Ван, разказва за този пост следното: „Цар Тирдат заповядал да хвърлят Григорий в ров, където той прекарал 15 години, а през това време царят, обладан от зли духове, живя в стадо на глигани, но по Божия повеля Григорий бил изведен от рова от царските велможи. След това Григорий си наложил петдневен пост, на хляб и вода, след чийто край покръстил царя, воеводите, цялата войска и целия останал народ“. И до днес този пост съществува в Арменската църква.

4.66666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)

Koleda pitkaВсички пости подготвят вярващите към онова, което е отвъд пределите на поста сам по себе си.

И ако целта на Великия пост е Христовото Възкресение, то сегашните пости ни подготвят по-скоро към срещата с дошлия в света въплътен Син Божи. За да навлезем в този празник с чисто сърце, душа и тяло, Църквата ни предлага да се пречистим чрез покаяние, въздържание и молитва.

Колко дни трябва да постим?

В литургичния живот на Църквата тайнството на Рождество Христово се приближава по значимост до тайнството на Възкресението от мъртвите и заради това продължителността и значението на Рождественския пост са подобни на Великия пост преди Великден. Но тези пости не винаги са били четиридесетдневни. Дори Великите пости, най-старите, са имали различна продължителност и строгост. Още в средата на ХІІ век известният византийски канонист Теодор Валсамон, Антиохийски патриарх, отговаряйки на въпрос за задължителността на постите преди празниците Рождество Христово, на апостолите Петър и Павел и Успение на Божията Майка, посочва, че те трябвало да се спазват по седем дни, „понеже едни само пости са четиридесетдневни – на светата и велика Пасха“. А през 1431 г. Григорий Протосингел (Григорий ІІІ Мамас) пише, че по негово време в Константинопол някои са спазвали Рождественския пост от 15 ноември, други от 6 декември, а трети чак от 20 декември – от деня на предпразненството.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (28 Votes)

 

Постът изостря всяко душевно движение на човека – и добро, и зло. Чрез пост е възможно да се приближиш особено към Бога и да се отдалечиш особено от Него. Пример за неблагодатен пост и тъмна самоотверженост са онези „повече от четиридесет” юдеи, които се заклели да не ядат и пият, докато не убият Павел. Те се решили на такъв пост, за да поддържат изострено злобното си състояние. Във всеки случай тези редки юдеи не са били топлохладни и ако впоследствие някой от тях се е обърнал към Христос, той вероятно е станал пламенен проповедник на Истината.

Възбуждането на огромните сили на духа и енергиите на човешката самоотверженост в света за дело, ускоряващо падението на човека в бездната, е трагично. Светът е пълен с такова неблагодатно постничество, с такава пагубна жертвеност, засилваща суетната и зла активност на духа. Всичко това само потвърждава светия закон на поста, даден за просветление, смекчаване и въздигане на човешкото съзнание. (Откъс от „Мисли о добру и злу”)

4.85454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (55 Votes)

1MescherinovКакъв е смисълът на поста? Трябва ли той да принася някакъв духовен плод?

Това разбира се е един риторичен въпрос. Нонсенс е да отговорим на него с „Не. Постът в никакъв случай не следва да принася духовен плод”. А същевременно на практика това нерядко се случва.

Бих рискувал да разгледам проблема за поста от неочакван ъгъл, а именно: има случаи, когато постът не само не принася полза, но точно обратното – носи вреда на душата на християнина. Това се случва тогава, когато автентичният библейски, християнски, църковен смисъл на поста се подмени с някакво друго съдържание.

4.90697674419 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (43 Votes)

Ето че минават подготвителните дни за Великия пост, идват Сирни Заговезни. Сирната неделя е нещо удивително. От една страна казват, че това са дни с езически произход, старославянски. Може и така да е. Но вие знаете, че една от чертите, които съвременното общество за съжаление е загубило, но са били живи в традиционна Русия още в миналия век и които общо-взето все още присъстват в Църквата, – това е умението да организираш прекарването на времето. Времето е пространството, в което живее човек. Да речем отивате да живеете в нов дом. Щом пристигнете, трябва да сгреете дома със своя дъх. Дори ако тази къща е обзаведена, вие все пак нещичко ще поразместите, така че отпечатъкът на вашата душа като стопанин да остане в тази къща. Като получите в службата нов кабинет или ново бюро се случва същото. Чувстваш се неуютно, когато влизаш в кабинета. Дори един пепелник свой да сложиш – пак е нещо. Ще го очовечиш, ще го направиш по-домашен, ще оставиш своята следа.

 

И рече старецът...
"Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене."
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.