Деяния на апостолите, 10 глава. Стотникът Корнилий, явяването на ангела неговото пратеничество при Петър (1-8). Видението на Петър и срещата му с пратениците на Корнилий (9-22). Пътуването на Петър до Корнилий, проповядването в дома му, слизането на Светия Дух върху слушателите и кръщението им (23-48)
„в Кесария“. Вж. за този град тълкуванието към Деян. 8:40.
„от полка, наречен Италийски“. Този полк се състоял наистина от италийци, а не от войници, наети от местните жители. Кесария е била резиденция на римските прокуратори на Палестина и затова те са имали специален полк от натурални римляни или италийци, като по-надеждни и умели воини. Вероятно Корнилий, стотникът на този полк, също е бил натурален римлянин или италиец. Той дори не е бил юдейски прозелит, а езичник с добра душа и природно благочестие (вж. Деян. 10:28, 34 и преди това Деян. 10:11, 1, 18, 15:7). Приобщаването на такъв човек към Църквата на Христос, при това директно, без никакво посредничество от страна на юдеите, дори под формата на прозелитизъм при портата, е събитие от огромно значение, епоха в историята на апостолската Църква.
За тази особена важност на събитието на първото обръщане на езичник към Христос говори и фактът, че то се осъществява с посредничеството на първия Христов апостол - Петър, който нарочно е призован от Бога от друг град, въпреки че по това време в Кесария се намира известният благовестител и кръстител на етиопския велможа Филип.
„богобоязлив … и винаги се молеше Богу“. Тези думи показват, че Корнилий е бил поклонник на Единия истински Бог, за Когото вероятно е научил от общуване с евреите и тяхното богопочитание, но Го е почитал по свой начин, както му е подсказвало благочестивото му сърце, самостоятелно и независимо от формите на еврейското богопочитание.
Деян. 10:3. Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!
„видя явно във видение“ - εἶδεν ἐν ὁράματι φανερῶς. В славянския превод: „виде в видении яве“. Това означава, че видението е било в будно състояние, а не насън (свети Йоан Златоуст). Случило се е около деветия час на деня (съответства на 15.00 ч.), който е бил обичайният час за молитва сред юдеите. Корнилий също се молил по това време, след като бил постил до този час (Деян. 10:30).
Деян. 10:4. А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.
„уплашен“. Свети Йоан Златоуст обяснява тази уплаха на Корнилий така: „Видението породило у него страх, но страх умерен, така че само да го накара да внимава. Думите на ангела разсеяли този страх или по-точно казано – съдържащата се в тях похвала, смекчила неприятното чувство на страха…“.
„възлязоха за спомен пред Бога“ - човешко описание на Божията благосклонност към Корнилий заради неговите молитви и добри дела.
Деян. 10:5. И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:
Деян. 10:6. той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
„той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом“. В славянския превод: „той речет тебе глаголы, в них же спасешься ты и весь дом твой“. Гръцкият текст обаче е съвсем различен: „οὗτος λαλήσει σοι τί σε δεῖ ποιεῖν“, което означава: той ще ти каже какво да правиш.
С това видение Господ открива, че добрите дела и благочестието не са достатъчни сами по себе си – те трябва да бъдат осветени чрез вярата в Спасителя Христос, която придава стойност и основа на доброто разположение на човека.
Деян. 10:7. Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,
„двама от своите слуги“ - δύο τῶν οἰκετῶν αὐτοῦ. Буквално това означава „домашните му“, тоест хора, които са по-близо до стопанина на къщата, отколкото обикновените слуги. Те се отличавали със същото благочестие като самия Корнилий (Деян. 10:2).
Деян. 10:8. и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
„разказа им всичко“. Целта на слугите е да убедят Петър да отиде с тях при господаря им (Деян. 10:22). Блажени Теофилакт пише: „Той им разказал всичко, за да убеди Петър да отиде при него, защото считал за неприлично да го вика при себе си заради своя авторитет (на стотник)“.
Деян. 10:9. На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.
„На другия ден … около шестия час“. Растоянието от Кесария до Йопия е около 40 – 45 версти (1 верста – 1066,8 м.). Изпратените от Корнилий след деветия час (след 15 ч., Деян. 10:3) вероятно тръгнали още същия ден вечерта. Така те биха могли да пристигнат в Йопия на следващия ден към обяд (около шестия час).
„качи се на плоския покрив на къщата да се помоли“. Плоските покриви на къщите в Изтока са много удобни места за молитва. Това е мястото, където и Петър се изкачва, за да се моли в уречения час.
Деян. 10:10. И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,
„той дойде в изстъпление“ – ἐπέπεσεν ἐπ᾿ αὐτὸν ἔκστασις (букв. изпадна в екстаз). В славянския превод: „нападе нань ужас“ (В българския синодален превод това място е преведено неточно„той се унесе“, бел. пр.). Според блажени Теофилакт това е състояние, при което „човек няма контрол над сетивата си, бидейки въвлечен в духовния свят“. Същото пише и свети Йоан Златоуст.
Деян. 10:11. и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;
Деян. 10:12. в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.
„в него имаше всички земни четвероноги“ - πάντα τὰ τετράποδα τῆς γῆς. Буквално: всички четвероноги на земята. В славянския превод: „вся четвероногая земли“. Според справедливата забележка на един тълкувател: „Това съзерцание не може да се измери по човешки, защото екстазът дал на Петър други очи...“.
Деян. 10:13. И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!
„стани, Петре“ - ἀναστάς, Πέτρε, θῦσον καὶ φάγε. В славянския превод: восстав Петре, заколи и яждь! Използвано е деепричастие ἀναστάς, което тук означава подбуда към заповяданото действие, както е в Деян. 9:11, 39 и на други места.
„заколи и яж“. Видението се приспособява към изпитвания от Петър в този момент глад и предполага най-обикновено приготвяне на храна, но с необичайно потребление.
Деян. 10:14. А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
Макар че в спускащата се кърпа Петър може да намери чисти животни, които се ядат, той все пак той отговаря на поканата с категорично отрицание - μηδαμῶς, Κύριε· Буквално: „в никакъв случай, Господи!“ Той отговаря по този начин заради необичайното за него безразличие, с което гласът се отнася към забранените за употреба според закона нечисти животни, и има предвид точно тях.
„Господи“. Тъй като гласът идва от откритото небе, Петър му отговаря с обичайното обръщение „Господи!“, чувствайки в сърцето си, че видението идва от Господ Иисус Христос.
Смисълът и целта на това видение са следните: всички животни в платното символично представляват цялото човечество: чистите животни означават еврейския народ, а нечистите - езичниците. Със смъртта на Христос Спасителя на Кръста, като жертва на Бога, принесена за целия свят, очистването е дадено на всички, не само на евреите, но и на езичниците, които заедно трябва да влязат в Църквата Христова, в царството на Месията, чуждо на всеки порок и сквернота, бидейки измито и непрекъснато умивано от кръвта на Божия Агнец.
Деян. 10:15. И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
Разбираемо е също така, че за очистването на езичниците и влизането им в Църквата Христова не е необходимо посредничеството на юдейските външни обреди и разпоредби, които за самия юдаизъм са имали временен и преходен характер. Правото на този вход се дава единствено заради всеобхватното значение на жертвата на Божия Син на Кръста.
Деян. 10:16. Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.
„Това биде три пъти“. Т.е. видението, разговора с Петър се повторил три пъти, като знак за несъмнената истинност на видяното и чутото, и за да се увери Петър в неизменността на Божественото решение.
„и съдът пак се дигна към небето“. В чистата и свята област, където дори нечистото става чисто и съхранява като такова от Бога, заедно с онова, което винаги е било чисто.
Деян. 10:17. И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата
„Петър беше в недоумение“. Петър не осъзнава веднага какво означава това видение, но по-нататъшните събития го обясняват.
Деян. 10:18. и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?
„повикаха едного , питаха“. От разказа не става ясно дали Петър е чул този възглас. По-нататък се казва, че Светият Дух чрез ново вътрешно откровение му съобщил за пратениците на Корнилий.
Деян. 10:19. И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.
Деян. 10:20. Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.
„Стани, слез и иди с тях“ - ἀναστὰς κατάβηθι καὶ πορεύου. Вж. тълкуванието върху Деян. 10:13.
„без да се двоумиш ни най-малко“ - μηδὲν διακρινόμενος. Това означава без никакво колебание. Това предвидливо предупреждение е дадено предвид добре известните строги възгледи на апостола, които сигурно го поставяли в затруднение дали да последва поканата да отиде при езичници, общуването с които било забранено от еврейския закон (Деян. 10:28)?
Деян. 10:21. Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?
„по каква работа сте дошли?“ В руския превод („За каким делом вы пришли?“) отново е допусната неточност, като по-близко до оригинала е славянският превод: „кая есть вина, ее же ради приидосте?“. На гръцки език: τίς ἡ αἰτία δι᾿ ἣν πάρεστε; Тоест, буквалният превод е: Каква е причината, поради която сте дошли?
Деян. 10:22. А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.
„с добро име между целия народ иудейски“. От тези думи става ясна, че голяма част от благодеянията на Корнилий били именно сред юдеите, който в това отношение приличал на другия известен евангелски стотник – този от Капернаум.
„да послуша твоите речи“ - ἀκοῦσαι ῥήματα παρὰ σοῦ. Т.е. да чуя твоите думи, твоята проповед, която трябва да ме научи какво е нужно да направя за своето спасение.
Деян. 10:23. Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.
„някои от иопийските братя“ – т.е. от вярващите в Йопия, които били шестима, както се вижда от по-нататъшния разказ (Деян. 11:12).
Петър нагощава пратениците на Корнилий и тъй като те се нуждаели от почивка, тръгнали едва на следващия ден и то вероятно не много рано. В Кесария те пристигнали едва на следващия ден, четвърти след видението, получено от Корнилий (Деян. 10:30).
Деян. 10:24. На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.
„бе свикал своите роднини и близки приятели“, които били доста голяма група хора (Деян. 10:27), единомислени с Корнилий и готови заедно с него да повярват в Христос според словото на Петър. Това била първата общност от чисти езичници, които се присъединил към християнството без посредничеството на юдейските култови учреждения.
Деян. 10:25. Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.
Деян. 10:26. А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!
Петър отхвърлил преклонението на Корнилий не само от смирение, но и понеже усетил в тази постъпка, че Корнилий му оказва почит като на някакво въплъщение на висша сила, което било толкова характерно за езическите представи за богове в човешки образ (Деян. 14:11).
Деян. 10:27. И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.
Деян. 10:28. И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.
В Мойсеевия закон няма забрана евреин да общува с другоземци (езичници); това е дребнава строгост на по-късния равинат, който под влиянието на фарисейството развива идеята за светостта на избрания народ до прекомерна степен.
Благодарение на добре известното влияние на фарисейските учения върху народа този възглед за отношенията с езичниците веднага придобива значението на общ обичай и твърдо установено правило - закон, което намира отражение и в начина на действие на първовърховния апостол.
„да не считам никой човек мръсен или нечист“ - в смисъла на гореспоменатите фарисейски възгледи, като невъзможност езичник да се очисти и освети чрез вярата в Христос, независимо от юдаизма.
Деян. 10:29. Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?
„по каква работа пратихте за мене“. Петър вече знаел отчасти каква е целта на неговото идване. Но сега той искай още веднъж да чуе това от устата на Корнилий и останалите присъстващи, „за да изповядат и сами и се оправят във вярата“. (блажени Теофилакт, свети Йоан Златоуст).
Апостолът се обръща не само към Корнилий, но и към останалите събрали се хора, като предполага у тях същото намерение и възприема поканата на Корнилий като отправена от името на всички тях.
Деян. 10:30. Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха
Деян. 10:31. и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.
Деян. 10:32. И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.
Деян. 10:33. Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.
„ние всички стоим пред Бога“. Тези думи са благоговеен израз на вярата в един вездесъщ и всезнаещ Бог и показват готовност да се изпълни Неговата воля, която очакват да им бъде открита от Петър.
Деян. 10:34. Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
„Петър проговори и рече“ - Ἀνοίξας δὲ Πέτρος τὸ στόμα αὐτοῦ εἶπεν. В славянския превод: отверз же Петр уста рече. Буквално: Петър като отвори устата си, рече. Вж. Деян. 8:35.
„наистина, признавам“ - ἐπ᾿ ἀληθείας καταλαμβάνομαι. Буквално: наистина разбирам. Тези думи показват най-голяма степен на сигурност и увереност.
Деян. 10:35. но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
„приятен Му е“ - δεκτὸς αὐτῷ ἐστι, т.е. приети са от Него, не са отхвърлени, не са лишени от правото да участват в благодатното Христово царство. Това не означава, че човек може да вярва както и каквото си иска и така да бъде угоден на Бога, стига да постъпва според естествената правда. Такова разбиране би означавало, че християнската вяра не е необходима за спасението и богоугодността и би допуснало религиозното безразличие, а това е невъзможно. Както е невъзможно да бъдем блажени без Христос, извън Христовата църква.
Мисълта на Петър не е, че вярата няма значение, а че народността няма значение за довеждането до Христос: този, който е угоден на Бога във всеки един народ по земята, може да бъде доведен до Христос и присъединен към Неговата църква, където да стане праведен пред Бога. В такъв дух е тълкуванието на свети Йоан Златоуст: „„Как? Нима онзи, който е от персите, е угоден Нему? Ако е достоен, той ще бъде приятен по такъв начин, че ще се сподоби с вяра. Затова Той не презря дори евнуха от Етиопия. Но какво, казват някои, да мислим за хората, които се боят от Бога и въпреки това са оставени без внимание? Не, никой богобоязлив човек не остава пренебрегнат, защото такъв човек не може никога да бъде презрян“.
Деян. 10:36. Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
„прати … словото“, т.е. Господ Иисус Христос, Неговият Син, Божият Син, който проповядва Божието царство, царство на мир и спасение на земята.
„Който е Господ на всички“. Тези думи са велики както за юдеите, така и за езичниците, защото тук за първи път пред езичници Иисус Христос ясно е наречен Господ „на всички“ – т.е. и на юдеи, и на езичници. Той призовава всички хора в Своето царство, като всички имат еднакво право да влязат в него.
Деян. 10:37. Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
„знаете за станалите събития“. Апостолът предполага, че слушателите му са чули за тези събития, поне за най-важните от живота на Иисус Христос, защото те живеели недалеч от тези места, а също и защото, бидейки добре настроени към юдейската вяра, не можело да не се заинтересуват от събитията, слухът за които обикалял и околните на Палестина земи.
„наченаха от Галилея“- τὸ γενόμενον ῥῆμα … ἀρξάμενον ἀπὸ τῆς Γαλιλαίας. В славянския превод: вы весте глагол, бывши по всей Иудеи, наченшийся от Галилеи. Думата „ῥῆμα“ означава глагол, слово, мълва, а после и това, което ги предизвиква.
„от Галилея“ . Там Господ започва общественото Си служение след кръщението (Йоан 2 и сл.)
Деян. 10:38. как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
„помаза … Иисуса“. Разбира се, по човечество – както тълкува това място блажени Теофилакт Охридски: „тъй като Той понижи Себе Си и прие нашата плът и кръв (Евр. 2:14), за Него се казва, че Той като човек приема това, което има по естество като Бог“. Това помазание се извършило при кръщението на Иисус Христос.
„Бог беше с Него“. Това е внимателно и изразяване на мисълта за божествеността на Иисус Христос. Апостолът се изразява по такъв начин, че да не даде повод за езически представи за божествеността на Иисус, Когото езичниците лесно биха могли да приемат за въплъщение на едно или друго езическо божество. Заради немощта на слушателите, апостолът говори по-малко за Личността на Христос, отколкото трябва (св. Йоан Златоуст).
Деян. 10:39. И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
Деян. 10:40. Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява -
Срв. Деян. 1:8, 3:15, 5:30, 2:32.
Деян.10:41. не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
Срв. Иоан 17:6, 9, 11, 6:37; Рим. 50:1; 1 Кор.1:1; Гал. 1:1, 15; Лука 24:41– 43; Иоан 21:12.
Деян.10:42. И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
Срв. Деян. 3:24, 2:38; Иоан 3:15; Рим. 3:25, 10:10.
Деян.10:43. За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
Деян.10:44. Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото.
„Докато Петър още говореше…“ (вж. Деян. 11 глава). Това е единственият случай в цялата апостолска история, при който Светият Дух слиза върху присъединяващите се към християнската общност още преди да бъдат кръстени. Без съмнение това се е налагало поради изключителната важност на събитията - първото присъединяване на езичници към Христовата църква без посредничеството на юдаизма, след което този начин на присъединяване е трябвало да получи авторитет на неоспоримост.
Свети Йоан Златоуст пише по този повод: „Погледнете Божието домостроителство. Петър още не бе успял да завърши речта си, а и кръщението още не бе завършено, но тъй като те ... приеха началото на учението и повярваха ... Духът слезе [върху тях]. Бог извършва това с намерението да даде на Петър силно оправдание. Те не само получават Духа, но и започнали да говорят езици… Защо това се случва по този начин? Заради юдеите, тъй като за тях било твърде неприятно да виждат това“.
Деян.10:45. А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;
„вярващите от обрязаните… се учудиха“. Това учудване се обяснява с преобладаващото по онова време убеждение, че езичниците трябва да бъдат приети в Христовата Църква едва след като станат прозелити на юдаизма - мнение, с което и след това събитие продължили да се съобразяват, както се вижда от следващите събития (Деян. 11 и сл.; Деян. 15).
Деян.10:46. защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:
Деян. 10:47. може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?
Петър прави напълно естествен извод от слизането на Светия Дух върху езичниците, а именно, че чрез това слизане са премахнати всички пречки за тяхното приобщаване към Христовата църква, както и нуждата от посредничеството на юдейските култови разпоредби. Но той смята, че е приелите Светия Дух трябва да се кръстят, защото това е неизменна заповед на Господа (Мат. 28:18).
Деян.10:48. И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.
„заповяда им да се кръстят“. Очевидно, не ги кръщава сам, а някой от дошлите с него (1 Кор. 1:17).
„в името на Иисуса Христа“. Срв. Деян. 2:36.
„го помолиха“. Петър със сигурност е изпълнил молбата им, за да ги утвърди в новата християнска вяра.
Дееписателят не разказва нищо повече за Корнилий. Според църковното предание по-късно той бил епископ на Кесария, проповядвал Христос в различни страни и умрял от мъченическа смърт. Паметта му се чества на 13 септември.