Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

intaiul sinod ecumenic de la niceea 1 1 fresca man stavronichita athosВ символа на вярата, който са поставили светите отци, събрали се през 325 г., се казва, че ние вярваме в Един Господ Иисус Христос. В това, че Той е Господ, тоест, че Той е Бог и Единороден Син Божий, Който няма друг Нему подобен и Който е роден от Отца преди всички векове. Вярваме, че Той е несътворен, а е съществувал винаги заедно с Бога, Своя Отец, и с Дух Свети. Затова отците Го наричат "Светлина от Светлина и Бог истинен от Бог истинен" и потвърждават, че е роден, тоест, че е дошъл от лоното на Отца, от сърцевината и същността на Бог Отец, а не е сътворен като човеците, не Го е създал Бог, нито пък някой друг.

Той е Светлина от Светлина. Както слънцето е светлина и лъчите му са светлина, така и Христос е светлината, раждаща се от Бог Отец. Това е същността на нашата вяра. Ние вярваме, че Бог дойде в света, въплъти се и умря, а когато казваме, че Той умря, ние с това казваме: вярваме, че Този, Който е бил повесен на дърво, е Бог в плът. Защото, ако Христос не беше наистина Бог, ние нямаше да сме изкупени, а щяхме да сме си все още в своите грехове, защото човек не може да изкупи човечеството.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)

blind manДуховната слепота е по-тежка от телесната слепота

Евангелието от Неделя на слепия поставя в удивителен контраст милостивата Иисусова любов, която изцелява един слепороден, като му дава зрение, и мрачната завист на фарисеите, които се дразнели, когато Иисус изцерявал болни, защото привличал множество хора към Себе Си.

Целта на днешното евангелие е да посочи, че понякога по-лесно вярват в Христос и Го изповядват слепородени хора, отколкото други, които въпреки че телесно виждат, не вярват в Него. С други думи евангелието ни посочва, че по-голяма болест е неверието или духовната слепота на човека, отколкото телесната слепота, или по-лесно някой се изцерява от телесна слепота, отколкото от духовната слепота на неверието.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)

SleporodeniaОт началото на пасхалния период ние четем Евангелието според Йоана и биваме просвещавани чрез него в познанието на Христовата светлина, а тъкмо това евангелие е преизпълнено със слова за светлината. Тази е последната неделя от пасхалния период, а Църквата иска да завършим това добро време чрез четене за един слепец, който бива озарен от светлината, изливаща се върху него. Защото Църквата иска да ни обърне вниманието към Христос – Светлината, Който е озарението на нашите души. Защото, докато сме в греховете, ние сме слепи и се нуждаем да спрем да вършим грях, за да прозрем светлината на Спасителя. От времето на възкресението на Спасителя ние станахме победители чрез Него, радващи се на Неговото спасение.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (31 Votes)

PS Ambrozie.x71918Погледнете внимателно на цялото творение в тази благословена нощ. Светлината на свещите се отразява в цялата природа, като я разкрива напълно обновена и разхубавена. Вижте също храмовете и ще забележите същата промяна. „Църквата е целият свят и целият свят е църква, имайки небето за олтар, а украсата на земята за наос“[1] – казва св. Максим Изповедник, а св. Йоан Кронщадски ни приканва, когато влизаме в храма, „да оставим назад земята и да проникнем в земно небе, да оставим времето и да влезем във вечността“[2]. Ако светът и Църквата се причастяват с възкресната светлина, тогава Светлият празник е не само за човека, но за цялото творение. През тази нощ, изпълнена с радост, всяко същество прославя Христос Господ, чрез Когото всичко е станало (Йоан 1:3).

Благодатта на Възкресението изцелява раната на греха и тлението, но следите остават. С всяко поколение образът на този свят се променя, появяват се нови рани. Каквото някога сме познавали, днес ни се струва непознато и каквото някога сме ценели, днес ни изглежда като лишено от стойност. Да, целият свят е църква, но в степента, в която вършим присъщото на Църквата: божествените тайнства, постоянната молитва и възлюбената грижовност. Тогава, когато тези неща изчезнат, мястото на добрия ред се иззема от безредието и хаоса, непреходната красота на света вече нищо не представлява за човека и самият човек вече е изгубил дара на зрението отвъд границите на материалното.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (31 Votes)

SamarqnkataЕвангелието казва, че когато Господ възнамерявал да премине от Юдея в Галилея, е трябвало да мине през Самария. Той е могъл да мине и от изток, да заобиколи Самария, а казаното от Писанието, че Той е трябвало да мине през Самария, може да означава, че Той е трябвало да се срещне с жената-самарянка и да отиде при един народ, с който юдеите нямали сношение.

Иисус преминава тази бариера, която стояла между юдеите и самаряните, и разговоря с една чужденка, която не принадлежала към юдейския народ. Всички сме чужденци на тази земя и няма местни и неместни хора, всички гостуваме при Бога. Но след Христовото пришествие не остана чужд човек, всеки има своето право на живот и на познаване на истината. Това обявява открито Учителят. После Той преминал и още една друга бариера - че религиозните учители нямали право да говорят с жена по пътя. Иисус казал, че няма мъже, ни жени. Той накарал Своя свети ап. Павел ясно да каже: "няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса" (Гал. 3:28).

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.