Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение

(Лука 2:14)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Дивната вест за Христовото Рождество, всеки път поновому възприемана и преживявана, ни припомня за най-дълбоката дадена на човеците радост. Откъсва ни от всичко, което е злободневно и преходно, и ни насочва към началата и най-дълбоките тайни на битието, видени в светлината на събитието, което веднъж и завинаги променя и осмисля цялата история на човечеството. Помирява ни с небесата и повторно отваря за всекиго от нас дверите на Царството Божие – Царство на светлината и любовта, на мира и радостта.

Благовестено от ангелите, явено на пастирите и безсловесните животни, почетено с поклон от човешката мъдрост, чудото на Христовото Рождество ни помага да търсим и откриваме истинския смисъл на нашето съществуване; да надмогваме всяка безутешност и безнадеждност, да живеем свободни от суетата на нашия свят и да гледаме нагоре: към Божията слава и небесното ни Отечество, като знаем, че „имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно“ (2 Кор. 5:1).

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Искам още веднъж да ви прочета откъса от апостолското послание: „… но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа“ (Гал. 4:4-7).

Раждайки се в този свят, Христос дари на човека такова удивително родство, направи Бога дотолкова близък, че когато се обръщаме към Него сърцето ни се оказва способно да Го нарича свой Отец. И да Го наричаме така не формално, не просто следвайки зададената молитвена форма.

Образци на желания (проповед за празника на св. пророк Даниил)

„Защото си мъж желан“
(Дан. 9:23)

Ние почитаме, чеда мои, светия пророк Даниил. Трябва ли да го хвалим? Той няма нужда от нашите похвали. Църквата го възхвалява с красиви думи. Той е наречен „най-ярка звезда“, „най-бляскаво слънце, славен сред пророците“, „най-съвършен стълб на учението“, „основа на света“, „далекоглед на Духа“, т. е. телескоп, с който той е съзрял какво ще се случи в бъдеще. Той е видял падането на престоли и царства, видял е известните „седемдесет седмици“ (Дан. 9:24) и накрая е видял славното царуване на „Човешкия син“ (Дан. 7:13-14), което „не ще има край“ (Лука 1:33).

Пророк Даниил е възхваляван не само от авторите на химни на земята, но и от небесните ангели.

Той е възхваляван – уникален случай! – от самия архангел Гавриил, който „слезе от небето, за да каже на Богородица: Радвай се!“ (Акатист, първи икос). Архангелът получил заповед да дойде и при Даниил. И като дошъл, намерил го да плаче. Светиите не се смеят, те плачат, но в техния плач има райска радост. Та Даниил плачел.

- Защо плачеш, Данииле?

- Плача за лошите свещеници, за нечестивите властници, за греховете и бедствията на моя народ…

Даниил плачел, постел, будувал, молел се. Гавриил го намерил в това състояние и му казал:

- Не плачи, Данииле. Защото от всички само на тебе Бог ще разкрие Своите тайни, ти ще видиш бъдното да се сбъдва. И го заслужаваш, защото си „мъж на желанията“ (Дан. 9:23).

Какво ли означават тези две думи?

Проповед за Пета неделя след неделя подир Въздвижение

В последните години притчата за богаташа и бедния Лазар стана особено актуална за България. Причината е, че у нас почти изчезна средната класа. В книгата Притчи четем една молитва на пророк Агур, която за себе си наричам молитва за средната класа: „Отдалечавай от мене измамата и лъжата, не ми давай беднотия и богатство. Храни ме с хляба, който ми се полага, та да не би да се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „Кой е Господ?“; да не би да обеднея, да започна да крада и да оскверня името на своя Бог“ (Притч. 30:8-9).

Богатството и бедността са две крайни състояния, опасни за вечното спасение. По-опасно обаче е първото и днешното евангелско четиво (Лука 16:19-31) ясно го потвърждава. В притчата са представени двама души, единият от богатата прослойка, другият – от най-окаяните и нисшите. Господ подчертава крайностите в техния външен вид (пурпур и скъп лен тук – струпеи там) и тяхната храна (богата трапеза – трохи). Не е изненадващо, че бедният умира пръв. Богатите винаги имат повече възможности за здравни грижи. Но дългият живот не винаги е белег за Божието благоволение към някого, а често е израз на Божието дълготърпение към него. Но и богатите не векуват. Смъртта, казват, е великият изравнител. Но и това е относително. Равенството е само в това, че телата и на двамата отиват на едно и също място – в земната пръст. Оттук нататък започва голямото раздалечаване.

В Послание до римляни на св. апостол Павел четем велики думи, които трябва да бъдат положени в основата на живота на всеки християнин: „… любовта е изпълнение на закона“ (Рим. 13:10).

В Първо послание до коринтяни на същия апостол пък четем велик завет, който ни е даден: „Стремете се към любовта…“ (1 Кор. 14:1).

Как следва да разбираме тези думи на големия учител на народите? Те изискват двояко разбиране: чрез изпълнение на Христовите заповеди ние трябва да достигнем такава чистота на сърцето, че да бъде то вместилище на любов към всички хора. А, от друга страна, трябва да станем достойни за любовта на нашите ближни към нас.

В Първо съборно послание на св. апостол Йоан Богослов намираме и обосновка на завета за придобиване на любов: „… който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Иоан. 4:20).