Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

sv mironosiciИзглежда парадоксално, но е съвсем оправдано да се каже, че жените-мироносици са спасили Църквата от смърт още преди тя да се е родила.

Защото наистина нека се опитаме да си представим атмосферата на онези дни, в които те се появяват на сцената на евангелската история. Изминали са три години откак все повече хора в Израил са тръгвали след Учителя. Вярвали са, че Той ще освободи народа, ще му даде дългоочакваното световно господство. Той вършел чудеса, изцелявал слепи, прокажени, вдигал от одъра им мъртви… Но какво станало накрая? Ние знаем. Наклеветили Го, бичували Го, извели го пред същия този народ подут и възпален като жива рана и Го разпнали. Народът викал, подигравали Му се и първенците и скитниците. Учениците Му пък, и даже първенецът сред тях, който казвал, че „душата си за Него ще положи“ (срв. Иоан 13:37), се разбягали. Не останал никой. И Той умрял и бил погребан. Всичко свършило. Всичко, всичко… Да, от дистанцията на времето ние знаем също – на третия ден Той ще възкръсне! Знаем триумфа, знаем разцъфтяващите по цял свят храмове, знаем всичко, което в света е набъбнало като „християнска култура“. В онзи момент обаче всичко е било абсолютно мъртво и безнадеждно. Кои останали? Жените-мироносици. Те единствени тръгнали към гробницата – при това без да са наясно как ще отвалят камъка върху нея, който не можели дори да помръднат (виж: Марк 16:3 – факт, впрочем, който служи в наши дни на хиперкритиците, за да се усъмнят в логичността на Евангелието: та наистина що за безумие е да тръгнеш към един гроб, без да знаеш кой ще ти отвори покривалото му). Но те тръгнали. И дошли.

Представете си сега, какво щеше да стане с общността, ако жените не бяха отишли на Гроба. Ако не бяха пренесли през неговата пропаст Църквата към нейното раждане…

Но защо, защо сторили те това?

Цялата статия: Жените – вечните мироносици

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия,

които са в гробовете, живот подари! (Тропар на Пасха)

 

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църкв9 1334450427а,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Дивен и велик, прекрасен и безценен е всеки един дар, с който Човеколюбецът Бог обдарява Своето най-висше и любимо творение – човека, когото Той сътвори по Своя свят образ и когото предназначи да достигне и до богоуподобяването. Безбройни са Божиите дарове за нас, но най-голям и най-щедър измежду тях е дарът на Възкресението. Победата над смъртта, която Богочовекът Господ наш Иисус Христос удържа над мрака и цялата всепоглъщаща и губителна сила на злото, е кулминацията, най-висшата и категорична изява на Божията любов към нас и към цялото творение.

Възкресяването на човешката природа в нейната първосъздадена чистота, красота и цялостност, което Единородният Божи Син и Син Човешки извърши, Той извърши не за Себе Си, а заради нас и нашето спасение. Тази прославена човешка природа Той възнесе на Небесата и така проправи пътя към Царството на светлината и живота за всички онези, които са Негови, които чуват гласа Му и следват посочения от Него път.

Цялата статия: Синодално Пасхално послание 2024

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (95 Votes)

slizane v ada kurbinovo 12vХристос воскресе!

Скъпи братя и сестри, да се помолим радостта за Възкръсналия Господ – това главно съдържание на нашата вяра, да умива всички наши слабости, всички наши грехове; тази радост да ни повдига от безсилието, което понякога изпитваме пред обстоятелствата. Да побеждава всички страхове, които преживяваме. Нека се помолим тя да измести всичко лошо, което съществува в нас.

Радостта за Възкръсналия Господ е най-голямото съкровище, което ни е приготвено от Бога, най-удивителното, което ни е дадено; както казва пророкът: “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат". А то е, че Христос възкръсна от мъртвите, победи смъртта, и побеждавайки всички наши страхове и грехове, ни даде великата сила на спасението. Христос възкръсна от мъртвите и ни спаси от бездната на греха. „Вие сте скъпо купени" – казва апостолът, като има предвид Христовата смърт и Неговото възкресение от мъртвите. Не забравяйте за тази висока цена.

Цялата статия: Възкръсналият Господ да преобразява всичко в живота ни

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (69 Votes)

379258 207077036099723 1504911784 nВ третата неделя от Великия пост Църквата се покланя на Кръста Господен, на който Христос е разпънат заради спасението на всички хора. Светинята се подготвя от събота вечерта в олтара и в неделя в края на утринната се изнася в средата на храма, където остава цяла седмица за поклонение от клира и народа до петък на следващата, четвърта седмица. За важността на поклонението на Кръста Господен, за понятието „духовен кръст“ и за това, винаги ли нашите страдания са от Бога, предлагаме статията на прот. Алексей Умински.

Двата образа на кръста

От древни времена кръстът се свързва със смъртното наказание, при това с един от най-жестоките му видове. Разпъването на кръст е било не просто смъртно наказание за престъпника, но тази екзекуция е позорна и на нея са подлагани само робите. Свободните граждани на Рим никога не са разпъвани на кръст. Тази екзекуция била най-страшно поругаване, унижение и най-мъчителен начин за лишаване на човека от живот. Трябва да помним това и днес.

Но ние, вярващите, разбираме, че по собствена воля Господ Иисус Христос избира кръстната смърт заради нашето спасение. По особен начин Църквата ни напомня за това през Страстната седмица, когато свещеникът след богослужението произнася отпуста: „Господ, Който идва на доброволни страдания заради нашето спасение...“.

Цялата статия: Кръстът като образ на нашето спасение

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (92 Votes)

Agios Grigorios Palamas.aenai.epAnastasiДнес е Втората неделя на Великия пост. Този възкресен празник бележи една от важните в духовно отношение спирки по пътя и съучастието ни в Голготските страдания на Божествения ни Учител, а най-вече във всеславното Негово Възкресение. Кога е живял светецът, чиято памет честваме днес?

Св. Григорий е живял през 14 век. Това е времето и на учението на исихазма, което свързваме главно с личността на св. Григорий.

Св. Григорий е роден през 1296 г. в семейство на бежанци от Мала Азия. Фамилията Палама указва на знатно потекло, тъй като по това време обикновените хора са имали само имена и прозвища. Завършил образованието си в Константинопол, Григорий Палама имал репутацията на блестящ познавач на Аристотел. Около 1315 г. заедно със своя брат стават монаси на Атон. На Атон Григорий живее в различни манастири, докато накрая се установява в скита на св. Сава, който бил към Великата лавра на св. Атанасий Атонски. Живеейки през по-голяма част от времето си в този скит, Григорий посещавал лаврата за участие в общите служби и тайнствата.[1] 

По-късно Григорий става солунски архиепископ. Почива през 1359 г., а паметта му се чества на 14 ноември, както и на днешната втора неделя на Великия пост.

Св. Григорий Палама защитава позицията, че макар и непознаваем по Своята същност, Бог е познаваем посредством Своите външни изяви, енергии. Божиите енергии са благодатта, изливана от Бога върху Неговото творение. Макар да не са Бог в Неговата същност, божествените енергии не са и нещо тварно, „те изтичат вечно от едната същност на Светата Троица.”[2]

Цялата статия: Неделя на св. Григорий Палама
Страница 1 от 110

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum