Какво да сторим за нашите починали роднини и приятели? Това е един от най-често задаваните въпроси. Свещениците наистина се уморяват да повтарят ясните православни отговори и в крайна сметка да установяват, че няма чуваемост. В душите на голяма част от нашите съвременници дяволът уютно си е свил гнездо. Негов съработник е страхът. На тази основа разцъфтява всякакво противно суеверие. Добре, казват такива хора, ще викнем свещеника да изпълни православния канон, но ще се подсигурим и ще изпълним и древните нелогични и нелепи езически ритуали, дошли до нас чрез „бабешкото“ предание: покриване с кърпи на огледала и телевизори в къщата на покойника, забиване пирон през керемида в дюшемето, усукване бял и червен конец, откъсване главата на жив петел над гроба, зидане на гробове във фараонски стил, оборудвани с телевизори, легла и гардероби и т.н. На самия гроб пък се забучват вилици, лъжици, цигари, „преливат” с ракия, бира, кока-кола… Безброй са глупавите неща, които се вършат по гробовете. Да вършиш такива безумия след 11 века Православие по твоите земи е безкрайно тъжно. Но за бесовете това е забавление, те използват хорската мъка и си устройват своеобразен цирк, като се надсмиват на човешките суеверия.

Шеста неделя след Пасха – на слепия

Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече от светлината, понеже делата им бяха лоши. И всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не се открият делата му, понеже са лоши. (Йоан 3:19-20).

Възлюбеният Йоан повече от всички Христови ученици разсъждава по темата за светлината. Именно отношението към светлината е решаващият фактор, който ще определи и вечната участ на всеки човек.

„Светлината дойде на света…“. Имало е време, когато светлината е била оскъдна. Времето на Стария Завет. Израил е бил една запалена от Бога свещ, а отделни пламъчета са припламвали и сред езическите народи, чрез някои гръцки философи като Платон и Сократ. Малка светлинка – малка отговорност. От езичниците ще се изисква по-малко, а „от всеки, на когото е дадено много, много и ще се иска“ (Лука 12:48). А както знаем, дори след изгрева на слънцето остават заслони и сенчести места, в които лъчите не проникват веднага.

Какъв радостен възглас се изтръгва от устата на хората, от рождение седящи в тъмна пещера и лишени от светлина, когато някой, отваряйки мрачното им жилище, вкара в него живителните лъчи на слънцето и след това ги изведе на свобода!

Същото чувство на благодарност трябва да изпитваме към светите братя Кирил и Методий.

За „седящите в страната и сянката смъртна“ (Мат. 4:16) на езичеството славянски племена те донесоха светлината на истината на Христовата вяра.

На ония, които не знаят за Царството небесно, те възвестиха за него и посочиха пътя към него.

Слугите на лъжливите езически богове те направиха служители на Истинния Бог!

Живеещите в нечестие и груби нрави те научиха да обичат доброто и правдата, показаха им превъзходството на добродетелта, „очистиха чувствата им“ и ги направиха благочестиви и нравствени.

Христос воскресе! 

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В днешния десети ден на месец май, в който богослужебно отбелязваме празника Преполовение, една знаменателна годишнина украсява още повече календара на родната ни Българска православна църква: в средата на периода между Пасха и Петдесетница през настоящата година се изпълват седем благословени десетилетия от акта на третото в нейната хилядолетна история провъзгласяване на патриаршеското ѝ достойнство.

На 10 май 1953 г., в последния ден от работата си, Третият църковно-народен събор на Православната ни църква взема историческото решение за възстановяване на нейния патриаршески статут – решение, чрез което поправя една историческа несправедливост и сбъдва мечтите и надеждите на поколения православни християни от българския род, отдали силите и живота си за духовната ни свобода и църковната ни независимост.

Откъси от проповеди и изказвания на новопреставения бивш Гродненски архиепископ Артемий, йерарх на Беларуската църква, който почина на 22 април т. г. През 2021 г. той беше принудително отстранен от катедрата си заради осъждане на насилието в Беларус.

За нашето християнство

Палим свещи, прочитаме целия Молитвеник, за да е „всичко наред“. Цялата тази атрибутика, изпълнението на всички тези предписания се възприема от нас като своеобразна гаранция за сигурност срещу житейските проблеми.

Това е много успокояващо, дори бих казал приспиващо. Съвестта ни заспива под звуците на тези елейни песнопения и забравя, че християнството е постоянно напрежение, постоянна работа върху себе си, за която никой външен няма да те похвали.

Трябва да се направи нещо в тази ситуация. Разбира се, не може да се кръстим втори път, нито да се родим втори път. Но има реанимация, когато човек се намира в критична ситуация между живота и смъртта и поради бързите действия на лекарите той се връща в нормално състояние.

*   *   *

Много миряни са забравили, че Църквата е нещо повече от „ритуално бюро“ и че всички онези неща, за които така усърдно поставяме свещи – здраве, благополучие, пари, успех и др. – нито едно от тези неща няма стойност за християнина и нито едно от тези неща не ни е обещано от Христос.