Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

146005.xЕдинайсета неделя след Петдесетница - неделя след Успение Богородично, св. пророк Самуил, св. 37 Пловдивски мъченици

Литургийно свето евангелие: Рече Господ тая притча: царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; а понеже тоя нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя; но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му. (Мат. 18:23-35)

Да простим, за да бъдем простени!

Ние, човеците, постоянно грешим: грешим и пред Бога, грешим и помежду си. И най-страшното в края на краищата е не това, че грешим. Та нали ние сме хора с немощи? С нас не може и да бъде другояче, защото ние далеч не сме съвършени, каквито са станали след дълги и упорити борби светците. Най-страшното за нас е това, че ние, като грешим, не се каем за греховете си пред Бога, а и помежду си не си прощаваме, но сме злопаметни и не търсим примирие. Всеки наш нов грях увеличава нашите огромни дългове към Бога. Поради това и всички ние сме неизплатими длъжници Божии и подлежим на осъждане. За да ни посочи път на примирение с Бога, Иисус Христос ни дава правилото: простете, за да бъдете простени.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

IMG 20130904 081416Днешната неделя се намира по средата между двата Господски празника – на Преображение Господне и на Въздвижение на честния и животворящ Кръст. На Преображение ни беше обещано да засияем с евангелското озарение, както Христос е засиял на планината. А на Кръста Христос ще победи и ще ни прости. Но за да се преобразим и да ни бъде простено, трябва да се научим да обичаме, както ни учи евангелската притча (Мат. 18:23-35).

Господ разказал следната притча за един цар, който дал на един свой слуга заем от десет хиляди таланта, които се равняват на стотици милиони според стойността на днешната валута. Тоест, това бил един огромен заем. Смисълът на притчата е, че царят е Самият Бог и че ние сме Му дължим неща, които са безценни. Длъжни сме Му преди всичко за своя живот и за това, което е по-важно от самия живот: за изкуплението, което Иисус извърши на Кръста, за вечния живот и за прощаването на греховете, когато се покайваме за тях.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

chudesaДесета неделя след Петдесетница – преп. Максим Изповедник; св. Тихон, еп. Задонски

Литургийно свето евангелие (Мат. 17:14-23)

Маловерието ражда неверие

Когато хората се молят на Бога за неща, противни на Неговата благост и вредни за техните ближни, понятно е, че молитвата им няма да бъде удовлетворена. Но често пъти те се молят за добри неща и благи цели и пак молитвата им остава нечута. Причината за това е в човешкото непостоянство в молбата и главно в тяхното маловерие. Ние много пъти се молим уж с вяра, но още когато произнасяме молбата, допускаме в душата си съмнение, че Бог ще я удовлетвори. Това съмнение още повече се засилва от влиянието, което могат да имат над нас безверниците. А по този начин с маловерието се отблъсква щедрата ръка, от която се иска желаното. Значи, подир греховността, маловерието е главната причина за това молитвите и делата на хората да остават безплодни. Прочетеното днес евангелие потвърждава тази истина.

Истина е, че апостолите повярвали и тръгнали подир Христа Спасителя. Ала тяхната вяра дълго време по слабостта си приличала на любопитство. Те гледали с удивление на чудотворните дела на Тогова, Когото последвали като Учител на истината. Спасителят знаел добре за тяхното маловерие. Но Той ги избрал да станат истински носители на вярата и постепенно ги подготвил за това. Той им говорил, че делата, които Той върши, и те ще вършат (срв. Йоан 14:12). Но когато те се опитали да сторят такива дела, не сполучили. Навярно, защото не били утвърдени още от Дух Свети и не притежавали силата на вярата. Такъв е случаят с опита да изцерят бесноватия син на нещастния баща.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

VindecareaLunatecului1След като Църквата ни въведе в тайната на Преображението и видяхме славата Христова на планината, днес Божието слово ни учи, че човек се изцелява чрез молитва и пост.

Нека сега подминем човека-епилептик и да обърнем внимание на това, което казал Иисус, след като учениците не успели да извършат чудото: "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тази планина: Премести си от тука там, и тя ще се премести" (Мат. 17:20).

С тези думи Господ иска да каже, че ако вашата вяра притежава топлотата на синаповото зърно, тя ще може да направи всичко. Ще може да направи невъзможното, тъй като за Бога няма невъзможни неща. Но вие се връщате към небладарността и съмнението. Апостолите, които Господ укорява, имали тази неблагодарност, защото все още не били видели Неговото Възкресение и не били приели Светия Дух. Те били плячка на пръстта, която е в тях, плячка на похотите, загнездили се в техните души. Господ искал от тях да погледнат към Бога и към Неговата сила, която може да ги превърне в нови хора, подобни на Самия Него.

1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите. (Мат. 17:1-9)

Да възсияе и за нас, грешните, Твоята вечна светлина…

В кондака в чест на днешния велик празник Преображение Господне се казва: Преобразил си се на планината и Твоите ученици, доколкото беше възможно за тях, видяха славата Ти, Христе Боже, та когато Те видят разпънат, да разберат, че страданието Ти е доброволно, а на света да проповядват, че Ти наистина си сияние на Отца. Тук светата Църква ни посочва целта на Господнето Преображение. На Христовите ученици предстояло страшно изпитание във вярата. Очаквало ги да станат свидетели на ужасното унизяване на Христос – на оплюването Му, плесниците, бичуването и позорното разпъване и смърт на Кръста. Трябвало да бъде укрепена вярата им в Сина Божий, да им бъде показано, че Той доброволно, със собствената Си свободна воля се предава на този позор, на тези страдания.

Именно това направил Господ, когато се преобразил пред Своите ученици на Тавор и им явил цялата Си божествена слава. Те не могли да понесат тази слава и паднали ничком, но изпитали от нея в сърцата си неизразимо райско блаженство и почувствали с цялото си същество, че Христос е истинският Син Божий, че Той е източникът на вечно райско блаженство за вярващите.

Светата Църква обаче посочва и друга цел на Господнето Преображение. За нея тя ни говори в следните слова на днешния празничен тропар: Преобразил си се на планината, Христе Боже,… да възсияе и за нас, грешните, Твоята вечна светлина… Господ е вършел всичко заради нас: поучавал е, страдал е и е умрял заради нас, възкръснал е и се е възнесъл заради нас, преобразил се е заради нас, та чрез тази божествена светлина да преобрази и нас, чрез тази светлина и ние от грешни да станем чисти и свети, от немощни – силни, от скръбни – радостни.

Тази светлина, необходима за нашето преобразяване, не е нищо друго освен благодатта на Светия Дух, която е слязла върху апостолите и която оттогава до днес изобилно се излива върху нас чрез светата Църква, чрез нейните Тайнства.

Как светлината ни преобразява

И светата Църква ни показва голямо множество примери за това, как дивно тази божествена благодат, тази божествена светлина преобразява нас, грешните, и ни прави нови, благодатни хора. Така чрез тази благодат някога се просветил благоразумният разбойник, разпънат на кръст заедно с Иисус Христос. Светите евангелисти Матей и Марк повествуват, че отначало и двамата разбойници хулели Господ. А евангелист Лука уточнява, че само един от тях хулел Господ. Става ясно, че Господ се е докоснал със Своята благодат до сърцето на другия разбойник. Господ си спомнил голямата милост, която според църковното предание той Му оказал, като не причинил на светото семейство никакво зло, когато Богомладенецът със Своята Пречиста Майка и праведния Йосиф бягали от Ирод в Египет. На кръста този разбойник повярвал в Христос и пръв от Христовите последователи бил въведен в рая за вечно блаженство.

Тази благодатна светлина озарила някога Савел, когато той отивал в Дамаск, за да преследва и да предава на смърт християните. И от гонител той се преобразил в най-велик Христов апостол. Чрез същата тази благодат, чрез нейната божествена светлина Мария Египетска, Евдокия и Таисия от прочути блудници се преобразили в ангели по своята чистота и любов към Христос.

От жизнеописанието на преподобни Моисей Мурин се вижда, че той бил главатар на разбойници, опетнен с убийства и всевъзможни тежки престъпления. Но впоследствие, озарен от благодатта и укрепяван от нейната сила, той удивлявал всички със своята кротост, със своя ангелоподобен живот, поради което светата Църква го е поставила наравно с преподобни Арсений Велики и други велики свети Отци.

Светата Църква ни дава много примери за поразителното въздействие на благодатта, когато хулителите на Христос, мъчители и палачи на християните изведнъж ставали вярващи и приемали мъченически венци.

Господи, просвети моята тъма!

Великият отец на Църквата св. Григорий Паламá, архиепископ Солунски, обичал да се моли с такава кратка молитва: Господи, просвети моята тъма (срв. Пс. 17:29). И Господ така го просветил със светлината на Своята благодат, че когато св. Григорий извършвал Литургия, от лицето му струяла божествена светлина и мнозина благочестиви люде в храма я виждали.

Нека и ние, мои възлюбени в Христос чеда, винаги се молим да се преобразим и да станем от плътски – духовни, от страстни – безстрастни чрез светлината на благодатта, която живее в нас от момента на Кръщението и която тлее в нас като божествена искра под пепелта на нашите грехове и страсти. Нека чрез изпълнението на Божиите заповеди да се стремим, като към най-главна цел на нашия живот, да бъдем светлина, съгласно думите на Спасителя: „Вие сте светлината на света” (Мат. 5:14); „тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец” (Мат. 5:16). Нека след смъртта ни над нас да се изпълнят словата на Господ: „тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си”.

Затова нека умоляваме Пречистата Божия Майка, нашата първа Застъпница и Ходатайка пред Бога, да се осъществят с цялата си сила и над нас словата на тропара в чест на днешния празник: по молитвите на Богородица да възсияе и за нас грешните Твоята вечна светлина, Подателю на светлината, слава на Тебе!

Амин.

Проповед, произнесена през 1947 г.

Публикувано в „Православен глас“, бр. 43, 2017г. - www.facebook.com/nevrokopska.eparhia

 

И рече старецът...
"Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета."
Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.