Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)

2017 03 25 2227Четвърта неделя на Великия пост –­ преп. Йоан Лествичник; Събор на св. архангел Гавриил; св. мчк Георги Софийски Стари

Литургийно свето евангелие: В онова време някой-си човек дойде при Иисуса и, като Му се кланяше, рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне. (Марк 9:17–31)

Подвижническият живот

За православните християни Великият пост е време на усилени подвизи, на усърдни молитви, на изпитване на съвестта и вглеждане в дълбочината на душата. „Пoстът, по думите на св. Софроний Врачански, кaтo всeки чoвeшки труд oтнaчaлo ни сe стувa тeжък и умoритeлeн, a пoслe стaвa лeк, рaдoстeн и приятeн, oрaчът сee с труд и скръб, нo жънe с вeсeли пeсни”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

3521 230707167070043 1799777712 nТрета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна. Св. мчци Хрисант и Дария

Литургийно свето евангелие: Рече Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. (Марк 8:34 – 9:1)

Силата на Честния Кръст

В Третата неделя, т. е. в средата на Великия пост, светата Църква припомня кръстните страдания на Господ Иисус Христос, „понеже през време на поста сякаш и ние някак се разпъваме, умъртвявайки греховните страсти, и лесно можем да изпаднем в униние” (синаксар за Кръстопоклонна неделя). Ако се случи да поемем по стръмен и труден път, бързаме да стигнем до някое сенчесто дърво, за да отдъхнем под него и с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост светата Църква издига светия Кръст, Дървото на живота, та укрепени във вярата за спасението, дошло чрез него, да съберем сили, за да продължим усърдно да се трудим в подвига на поста.

4.81818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)

14 648x415II Неделя на Великия пост - на св. Григорий Палама; преп. Теофан; св. Григорий Двоеслов; преп. Симеон Нови Богослов

Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали. (Марк 2:1-12)

Христос - нашият божествен Учител

При първото Христово пришествие, когато Синът Божи се въплътил и живял на земята сред човеците, Той постепенно ги водел към все по-пълно и задълбочено познаване на Неговата личност. Чудесата, които извършвал свидетелствали за божествената Му природа и за това, че е равен по чест и по сила на Своя Отец. Това ясно се вижда и от днешното литургийно св. евангелие.

4.94444444444 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (18 Votes)

Calling of Philip Nathaniel medI Неделя на Великия пост - Православна. Празнува се паметта на св. мчци Конон и Йоан Българин. 

Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. (Йоан 1:43-51)

Призоваването на Филип

Господ Иисус Христос е казал: „Всеки, който търси, намира“ (Мат. 7:8). Тези слова важат и за свети апостол Филип, който при запознаването си с Христос рекъл: „намерихме Иисус, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона и говориха пророците“. Тези негови думи свидетелстват, че е изучавал Свещеното Писание. Светият апостол искрено жадувал да види предсказания Месия - Христос и очаквал идването на Помазаника. Затова и когато Месия дошъл, виждайки откровения и непресторен негов копнеж, му се открил и го призовал за Свой ученик.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

131 n

Всечестни отци, боголюбиви братя и сестри от богоспасяемата Софийска епархия,

Времето бързо премина и изпълни богослужебния кръг, за да се озовем пред прага на Великия пост - този пост, който ежегодно ни призовава да влезем в чудното духовно пътуване, което се разкрива пред нас, за да достигнем до великия ден на Възкресението. Христовата Пасха не е само празник, който ние, християните, тържествено отбелязваме. Това е дивното събитие, което осмисля живота на всеки един от нас, дава ни надежда и упование в този свят, премахва терзанията ни. Пасхата е в центъра на нашия живот. Всичко в Църквата започва и завършва в Пасха. Православното богослужение е изградено около това велико събитие и с право можем да кажем, че целият живот на християнина е Пасха. Едно постоянно преминаване във все по-високо духовно ниво на християнския живот. Великият пост е реалната възможност за покаяние, където всеки един от нас ежегодно трябва да задълбочава вярата си, да осмисли своя, досега преминал, живот, за да достигне до истинско разкаяние. Като осъзнаем това, всички ние следва много отговорно да навлезем във времето на Великия пост.

Затова призовавам вас, благоговейни отци, които с трепет служите на Божия престол – бъдете ревностни в тези дни на поста и покаянието! Бъдете усърдни свещенослужители, които с радост и пастирска отговорност отслужвате великопостните последования и разкривате пред вярващия народ същността на тези единствени и неповторими в годината богослужби.Трябва да сте старателни в постния режим на хранене, като показвате смирение и кротост, защото вие сте учителите на Христовата вяра. Бъдете пример за вашите енориаши, та, гледайки на вас, те да заживеят със силна вяра и покайна молитва във великопостния подвиг. Като призовавате към светото тайнство на покаянието и добродетелния живот, разкривайте с познания и плам истините на нашата вяра. Бъдете бдителни за верността на църковното учение. Гледайте да не се изкушава никой, а всеки вярващ да понесе радостта в душата си затова, че е православен християнин. Никога не забравяйте, че върху вас лежи отговорността за мира и благочестивия живот на повереното ви паство.

 

И рече старецът...
"Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе, със слънце, луна и звезди."
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.