Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

St John the Forerunnerот Григорий, монах и презвитер, на 24 юни

Кръстителят днес за нас се ражда – и кой не ще се възрадва! Предтечата ни се явява – и кой не ще се развесели! Воинът на Царя върви отпред – и кой не ще се притече! Гласът на Словото вопие – и кой не ще го чуе! Всички посрещаме, всички се радваме, всички рождеството празнуваме! И ръце като протегнем с радост, на пелени че го държим да си представим. Йоан се ражда, най-големият сред пророците и в пророчествата преди него, защото всички пророци бяха пророкували до Йоана (Мат. 11:13). Между родените от жени няма равен на него (по Мат. 11:11). Йоан, начинателят на Кръщението и отменителят на обрязването; Йоан, от пророка – пророк, от свещенически и престарели чресла – пресвещена и млада издънка; от бездетна и старица – многоплодна градина, от Бога дарена; Йоан – втори Илия (само с примера на пустинничеството, с житието и достойнството), надминал и него, и всички други; звездата, изгряла преди Слънцето на правдата; гургулица пустинна, предизвестила спасителната пролет; приятелят на младоженеца (Иоан 3:29), проиграл в утробата (по Лука 1:41) и вопиещ в пустинята покайте се (Мат. 3:2), благовестващ и в ада. Йоан, роденият според обещанието, който с раждането си премахна бащината немота и майчиното безплодие: и ето, ти ще мълчиш – рече ангелът на Захария – и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си (Лука 1:20). Виж проповедника на благодатта от самото зачатие. А и докато беше още в бащините чресла, на мълчание осъди Ветхия Закон, защото това, че дотогава Захария ще мълчи, означаваше окончателно отхвърляне на юдейските дела; това, че когато Йоан се роди, ще проговори, показваше въвеждането на евангелското житие. Затова и символично от ангела светителят беше осъден да мълчи.

4.981308411215 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (107 Votes)

Ascension Decany monasteryот Григорий, епископ на Русия

Днешният празник е изпълнение на промисъла, който за човешкия род осъществи Единородният Син Божи, изпратен не рабски, а божествено, волята на Отца като изпълни; не привидно явил се на света, а действително: в нашата немощ като се облече и човешки образ като прие, подобен стана по плът на нашата нищожност, както казва премъдрият учител Павел. И не само чрез кръста, гвоздеите и пробождането с копие в ребрата истината за Себе Си доказа, но и чрез смъртта, гроба, Възкресението, докосването от ученика, и – последно – днес чрез Своето божествено Възнесение всички увери. Възнесението, чрез което въздигна стария Адам и Той стана Нов Адам, понеже подобаваше престарелият от новия да се обнови, болният – от лекаря да се изцели, падналият – от силния да се изправи, умрелият – от живота да се възкреси, осъденият за грях – от безгрешния да се оправдае, тленният – от нетленния безтленен да стане, земният – от небесния да се въздигне. И след като родствено се приобщи към нас, рабите, към нашата плът и кръв (освен към рабството!), приобщихме се и ние към Неговата слава и чест (освен към господството!). И понеже Иисус беше първенстващ сред множеството братя, пръв и от мъртвите (възкръсна). Чрез името на осиновяването почете вярващите в Неговото име, а чрез безсмъртието ги облагодетелства, пътя на Възкресението като проправи, та умиращите заради ветхия Адам да се оживотворят заради Новия. И при това да няма слизане в ада, както беше заради оня, а възход на небесата, както днес заради Новия. И понеже човекът, като овехтя във всичко заради престъпленията и непотребен после стана, погина, като увреди разума чрез заблудата на обожествяването, разумното на душата в неразумно превърна (от това напълно неразумен стана, по външен вид само различаващ се от безсловесните животни), Словото става плът, надебелява, та неразумното чрез Себе Си да изцели; разумния и одушевен човек приема, та увредения разум да излекува и прелъстената душа да възвърне и във всичко напълно цялостен и съвършен чрез Себе Си да обнови човека. Защото не за ангелите, не за архангелите, не за херувимите и серафимите, не и за която и да било друга твар беше подобаващо това дело, а само за Този, Който в началото сътвори човека. Понеже като го обнови всецяло и в новия като се облече (по Кол. 3:10), както казахме, страдащ, него от страданията освободи; умиращ, него обезсмърти; възкръсвайки, него възкреси; а след това възнасящ се, и него със Себе Си възнася и го настанява вдясно на Бога и Отца, от Когото никога не отстъпи. Ще изпрати Своя Пресвети Дух във вид на огнени езици да освети света, да утеши скърбящите ученици, дарования да им раздаде, да ги кръсти, премъдри да ги направи, да ги въоръжи с божествена сила и да ги изпрати да проповядват, езиците им като изкове и изостри подобно на огнените езици. Понеже Синът се появи в света и с човеците поживя, редно беше и Духът да се спусне, показвайки действията Си. Вие стойте – рече – в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре (Лука 24:49). И като рече това, както те гледаха, Той се издигна и облак Го поде пред очите им. И докато гледаха към небето, двама мъже застанаха пред тях в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите, гледайки към небето? (Деян. 1:9-11).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

article 25431„Не се страхувайте“ (Мат. 28:10)

Един от основните дарове, който ни подари Възкръсналият Господ, е назован в стихирата от пасхалния период: „Дверем заключенным, представ Иисус учеником, безстрашие и мир даяше“ („Когато вратите бяха заключени, Иисус застана пред учениците, давайки им безстрашие и мир“). Със силата, която им дава това безстрашие, победените преди товаот „страха пред юдеите“ ученици се превръщат в непоколебими апостоли „на всички народи“, свидетели на Неговото Възкресение.

Страхът е опасен съветник на човека. Той прониква по различни начини в мисълта и волята, намалявайки нашата устойчивост и творческа сила.

Различни причини предизвикват у човека страх: военните сблъсъци, природните катастрофи, епидемиите, както настоящата пандемия на COVID-19, която разтърси цялото човечество. На личностно ниво страх предизвикват враждебността, несправедливостта, разнообразните човешки конфликти, но много често – и нашите слабости. Човешкият страх става най-силен пред лицето на смъртта.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

 MG 9230Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през настоящата година посрещаме Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната вест за Възкресението и за победата над смъртта в дни, когато около нас има толкова много преждевременно погубен живот. Жертви, дадени в неравна битка с разпространила се из целия свят гибелна пандемия, която не подминава и нас. И макар страната ни да преживява всичко случващо се по-леко и по-безболезнено в сравнение с други близки и далечни за нас страни, повсеместното страдание и мъката на толкова много хора не могат да не се отразят на чувствителността ни и да не поставят пред всекиго от нас множество нелеки за осмисляне и разрешаване въпроси.

Същевременно обаче тъкмо ние – вярващите в Христа и изповядващите Неговото свято име, най-малко от всички следва да се поддаваме на отчаяние и на пораженчество, защото нашата вяра е вяра в Живия Бог, Който проводи в света Единородния Свой Син „да подири и спаси погиналото“ (Мат. 18:11). Защото нашият Бог „не е Бог на мъртви, а на живи“ (Мат. 22:32), Който „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

Crucifixionот Григорий, монах и презвитер, игумен на манастира Пантократор

(За това, че в разпятието на Иисус Христос, нашия Господ Бог и Спасител, ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви; и против еретиците; и за (думите) Жено, ето твоя син; и към ученика – Ето твоята майка)

Моисей, великият, морето разделилият, Египет наказалият, фараона потопилият, чрез Духа предричайки бъдещето, рече: ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви (по Втор. 28:66). И това се изпълни днес, когато Господ на славата на кръста висеше. Убой се, небе! Земьо, основи разтреси, защото Сътворилият ви в началото (по Бит. 1:1) посред вселената на кръста страда в плът! Положилият пясъка като предел на морето с гвоздеи бива пригвозден! Създалият Адам на смърт се осъжда от слуги – от слуги неблагодарни, от слуги неверни, от слуги законопрестъпни. О, дивно дело! О, тайнство страховито! От христоубийците евреи доброволно страда Благодетелят, Който избави техния праотец от жестоко робство, Който Червено море за тях пресуши, Който ги наставляваше с облачен стълб през деня и с огнен стълб през нощта (по Изх. 33:9-10; 14:24), Който четиридесет години ги прехранваше в пустинята с храна готова, без труд добита; Който за тях Мерра[1] направи сладка (Изх. 15:23, 25) и от скалата източи вода (по Изх. 17:5-6). На тях Закона даде, като се яви на планината (Изх. 19:20; 20:1-17; 32:15), и обетованата земя им предаде в наследство (Изх. 33:1-2)! Ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви (по Втор. 28:66).

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum