„Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва…“ (Мат. 16:24).

„Вземи кръста си“ – казва Иисус Христос. Той не казва: създай, направи си кръст. Божият Син също не е избирал и не е правил Кръст за Себе Си, не е увеличавал тежестта му, а доброволно е приел онзи, който Му е бил предопределен от Небесния Отец.

Но какви са тези кръстове, които се изпращат или се дават на християните? Приличат ли те на Христовия Кръст? Не, по заслугите на Христос те са видоизменени, облекчени, смалени. Сега те са вътрешни… Затова мнозина християни ги забравят, отхвърлят ги от себе си, дори не ги виждат и не ги забелязват. Или те така са се сраснали с телата ни, че някои от нас не ги и усещат?

Погледнете колко хора има, които са външно щастливи, безгрижни, увлечени от земните радости, младостта, красотата, богатството или от страстите и самодоволството си! Къде са техните кръстове? Разбираемо е, че мнозина се съмняват след това в необходимостта да носят своя кръст, когато е възможно и изобщо да не го вземат. Не е ли обаче това самоизмама?

Проповед за първия учебен ден

Скъпи приятели, днес е 1 септември, специален ден, в който нашите деца и внуци тръгват на училище. Днес бих искал да ви говоря за образованието и да се опитаме заедно да разберем: а какъв е изобщо смисълът на образованието? И вероятно бих започнал с Евангелието и с това как и на какво учи Спасителят Своите последователи – апостолите. Никъде в Евангелието Той не казва: „Деца, станете възрастни“ или „Деца, станете като възрастните“, а напротив – казва на възрастните: „Бъдете като децата, защото иначе няма да може да влезете в Божието царство“.

Какво обаче означава да бъдеш като дете? Ясно е, че Господ не говори за глупост или наивност, а за нещо друго, а именно – за способността да се радваш, за способността да се удивляваш. Учениците Му задават различни въпроси, а Той им казва: Погледнете птиците, погледнете цветята и може би ще откриете отговорите на въпросите си в нещо, което е точно пред очите ви. Ето това е способността на човека да се удивлява. Неслучайно Аристотел пише, че удивлението е началото на философията. А християнският път на всекиго от нас започва от деня, в който свещеникът прочита молитва над водата, в която се извършва тайнството Кръщение и тази молитва започва с думите: „Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела, и нямаме достатъчно думи да възпеем Твоите чудеса“.

За да не започнат вярващите да проявяват малодушие от заповедите за самопожертвование и за да знаят, че след търпението следва слава и тържество, Господ се е преобразил пред учениците. Това се е случило така. Той взел трима от тях – Петър, Яков и Йоан – и тръгнал с тях на планината Тавор. Там учениците пoлегнали на тревата и заспали, а Господ се молел. По време на молитвата дрехата на Иисус Христос станала бяла като сняг, лицето Му засияло като слънце. При Него се явили пророците Илия и Моисей и разговаряли с Него за Неговия край, т. е. за страданията и смъртта Му. В това време учениците се събудили и явяването на Божията слава им се сторило толкова радостно, че чрез устата на Петър изразили желание да останат на планината. Те казали: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един и един за Илия“ (Мат. 17:4).

При тези думи светъл облак изведнъж осенил апостолите и те чули думите: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (Мат. 17:5). След чутото учениците от страх паднали ничком. Господ се приближил до тях и им казал: „станете и не бойте се!“. Те се изправили и не видели пред себе си никого освен Него.

Проповед за Илинден

„Изповядвайте си един на друг греховете и се молете един за друг, за да се изцелите. Голяма сила има усърдната молитва на праведника. Илия беше човек също като нас. Той отправи молитва да няма дъжд и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. После пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята принесе своя плод.“ (Як. 5:16-18)

Когато разглеждаме въпроса за молитвата, трябва с особено внимание да се вслушваме в тези, които сам Бог с чудесни отговори е потвърдил като велики молитвеници. Най-яркият старозаветен човек на молитвата е светият пророк Илия. За това свидетелства един от най-големите новозаветни молитвеници – св. апостол Яков Праведни, наричан още „брат Господен по плът“. Преданието разказва за него, че от дългите часове, в които предстоял в молитва, коленете му станал груби като на камила.

Св. апостол Яков получил прозвището Праведния и сам той в своето съборно послание лаконично, с една дума ни разкрива тайната на чудотворната молитва – праведността!

Проповед за трета неделя след Петдесетница – на светите отци от шестте вселенски събора

Църквата е постановила днес да си спомним за светите отци чрез един текст от планинската проповед на Иисус. Той разкрива една обща за всички светци черта, в която ние ще се опитаме да вникнем – доброто безгрижие. Под "добро безгрижие" трябва да разбираме не да сме бездейни или безотговорни, а да не сме свръхразтревожени.

Да погледнем функционирането на човека. Командният център е в главния мозък, а чрез тялото се осъществява умствената и емоционалната дейност.  Всеки орган е свързан чрез неврони с мозъка. Органът подава или получава сигнали, но "акцията" или "реакцията" зависят от мозъка. Командите, планирането, отговорността – всичко е в главата. Мирът или тревогата се зараждат в главата и преминават към тялото.