Борисполският митр. Антоний (Паканич), управляващ делата на Украинската православна църква (Московска патриаршия) посети на 20 февруари Грузинския патр. Илия ΙΙ. В Тбилиси пристигнаха също свещ. Микола Данилович, зам. председател на Отдела за външно-църковни връзки към УПЦ (МП), и руският олигарх Вадим Новински.

В официалното съобщение на сайта на Грузинска патриаршия се казва, че срещата е била неофициална и че украинските представители са искали да уведомят Грузинския патриарх за новото развитие на ситуацията в Украйна след издаването на Томоса за автокефалия. В съобщението се казва:

„На 20 февруари Католикос-патриархът на цяла Грузия Илия ΙΙ прие Борисполския и Броварски митрополит Антоний (Паканич), глава на Отдела за външни отношения на Украинската църква (Московска патриаршия). На срещата присъстваха наместникът на патриаршеския трон митр. Шио Муджири, епископи и клирици.

В четвъртък, 21 февруари, Св. Синод на Румънската православна църква прие декларация относно църковния проблем в Украйна. Румънската църква иска гаранции за запазване на румънския характер на 127 енории, предимно в Северна Буковина, които да бъдат оформени в румънски православен викариат, по подобие на украинския православен викариат, който действа от 1990 г. в Румъния.

Румънските епископи заявяват, че проблемът с разкола в Украйна е влязъл в задънена улица, тъй като в продължение на 30 години не е било направено нищо за неговото преодоляване, нито пък Московска патриаршия е търсила през този период общоправославно съдействие за разрешаването му.

Архиепископът на Телмисос Йов (Геча) е новият ректор на богословския Институт за следдипломна квалификация, който функционира в Православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези, Женева. Архиеп. Йов (Геча) наследява на този пост известния гръцки църковен историк и специалист по църковно право Власиос Фидас, който е подал доброволно оставка. Проф. Фидас, който на 19 февруари навърши 83 години, беше начело на института в Шамбези от 2003 г., след като се пенсионира от Атинския университет.

Архиеп. Йов е преподавател в Института за следдипломна квалификация при Православния център на Вселенска патриаршия в Шамбези от 2011 г. и постоянен представител на Вселенска патриаршия при Световния съвет на църквите в Женева. 

Архиепископът е с украински произход, но е роден през 1974 г. в гр. Монреал във френскоезична Канада. Учил богословие там, после той докторира в Париж. В Канада е постриган за расофор и ръкоположен за дякон, а във Франция е постриган в малка монашеска схима и ръкоположен за йеромонах от тогавашния архиеп. Гавриил на Руската екзархия в Западна Европа към Вселенска патриаршия, с което става неин клирик. От 2001 до 2008 г. е преподавател в руския Православен богословски институт „Св. Сергий“ в Париж в юрисдикцията на тази Руска екзархия в Западна Европа, а от 2005 до 2008 г. е и ректор на института.Той има активна роля в най-новата история на споменатата екзархия, която беше разпусната от Патриаршията в края на миналата година.

Св. Синод на Кипърската православна църква заседава на 18 февруари и изрази своята позиция за църковната криза в Украйна. Според кипърските архиереи украинският народ, както и всеки един друг народ, получил държавна независимост, има право на автокефално църковно управление, което съответства на църковните канони и традиции.

Причина за кризата в отношенията между православните църкви в момента е загубата на доверие помежду им. Пряка отговорност за това имат четирите църкви, които се отказаха от своите обещания и не участваха във Всеправославния събор в Крит. Затова те сега нямат моралното право да се позовават на принципа на „консенсуса“ за разрешаването на украинската криза. Принципът на „консенсуса“ беше договорен на предсъборните съвещания, но до съгласие не се стигна поради спор за незначителни подробности.

Кипърските йерарси изясняват и какво е тяхното разбиране за църковен „консенсус“: той не дава право за самоволно налагане на вето над общото решение, но според църковните канони „малцината се подчиняват на мнозинството“.

Кипърската църква категорично не приема прекъсването на евхаристийното общение на Руската църква с Константинополската патриаршия – една административна заповед не може да прекъсне действието на Светия Дух в храмовете на друга юрисдикция.

За поредна година, по покана на о. Киприан Станка от Констанца, български архиерей взе участие в храмовия празник на новостроящия се храм „Св. Харалампий“ в румънската морска столица. Тази година в духовното тържество участва Тивериополски еп. Тихон, патриаршески викарий, придружен от свещ. Кирил Синев.

На 10 февруари от единия край на Констанца до храм „Св. Харалампий“ беше извършена лития с мощи на св. Йоан Кръстител от светогорския манастир „Филотей“ и мощи на светия и праведен Симеон от одеския манастир „Св. Илия“.