Московският патриарх Кирил и Йерусалимският патриарх Теофил III обсъдиха на 5 ноември в Москва трудностите в отношенията между поместните православни църкви и възможностите за тяхното преодоляване. Срещата се състоя на фона на продължаващото разделение в православния свят заради украинския църковен въпрос, както и на заявеното през август намерение на патриарх Теофил да посредничи за прекратяване на войната в Украйна чрез срещи с президентите Владимир Путин и Володимир Зеленски.

Йерусалимският патриарх пристигна в Москва на 4 ноември по покана на патриарх Кирил. Разговорите се проведоха в работната патриаршеска резиденция в руската столица. Според съобщението на Отдела за външни църковни връзки на МП двамата предстоятели са" обменили мнения за съществуващите проблеми в междуправославните отношения и за възможните пътища за тяхното разрешаване". Не се уточнява кои конкретни проблеми са били обсъдени, нито дали са договорени нови инициативи. Предвид досегашната дейност на Йерусалимския патриарх обаче разговорът неизбежно привлича вниманието към въпроса за украинската автокефалия и прекъснатото евхаристийно общение между Московската и Константинополската патриаршия.

Посещението има и по-широк политически контекст. В интервю за американското издание Breitbart News, публикувано на 31 август 2026 г., Йерусалимският патриарх обяви намерението си да предприеме посредническа мисия за прекратяване на войната в Украйна. Тогава той заяви, че възнамерява да разговаря както с руския президент Владимир Путин, така и с украинския президент Володимир Зеленски. Според информацията, публикувана от гръцкото издание Orthodox Times, тази инициатива е последвала негова среща с американския президент Доналд Тръмп през лятото.

Атинската архиепископия (епархия на ГПЦ за централната част на Атина) и Богословският факултет на Националния и Каподистриев университет в Атина започнаха съвместна програма за обучение на енорийски доброволци и църковни сътрудници, които ще работят за превенция на домашното насилие. Целта е в енориите да бъдат създадени специални групи, които чрез образователни инициативи, повишаване на обществената чувствителност и организирани местни дейности да допринасят за предотвратяването на домашното насилие още преди неговата поява.

Първата практическа среща от новата образователна програма се проведе на 1 ноември 2026 г. Инициативата се осъществява в сътрудничество между Педагогическата лаборатория по религиозно образование към Департамента по богословие на НКУА и инициативата за превенция на домашното насилие към Фондацията за младежта и семейството на Атинската архиепископия.

Светият Синод на Вселенската патриаршия заяви, че православните духовници от всички степени не могат да притежават и използват оръжие независимо от целта, включително за лов. Решението е взето на 2 ноември в Цариград и идва след разгорял се през последните месеци спор в Гърция за правото на свещениците да притежават ловни оръжия. През септември Гръцката православна църква вече потвърди съществуващата забрана, а въпросът предизвика и дискусия за съотношението между църковните канони, държавното законодателство и конституционните права на духовниците.

В официалното съобщение на Вселенската патриаршия, публикувано на 3 ноември, се посочва, че по повод на въпрос, поставен пред Светия Синод, архиереите са направили следното разяснение: „Притежаването и употребата на оръжие, независимо по каква причина, са напълно несъвместими със званието на православния духовник от която и да било степен съгласно каноничното предание на Източната православна църква“. В синодалното съобщение не се уточнява кой е поставил въпроса и дали той е свързан с конкретен случай. Както е известно, патриаршията има 14 епархии под пряка своя юрисдикция на територията на Гърция, така че въпросът за носенето на оръжие от клирици засяга и техния клир. 

На 2 ноември в Букурещ започна есенната пастирско-мисионерска свещеническа конференция. В първата ѝ сесия участваха свещенослужителите от шестте столични архиерейски наместничества, както и от окръг Илфов (област Букурещ), включително милосърдни, гробищни, военни и служещи в жандармерията и затворите. Във втората сесия на конференцията, проведена на 3 ноември, участват свещенослужителите от архиерейските наместничества на окръг Прахова, включително зачислените в държавни институции.

Конференцията се провежда по решение на Св. Синод на РумПЦ, който обяви 2026 г. за година за почит към пастирството на християнското семейство и възпоменателна година на светите жени в календара (мироносици, мъченички, монахини, съпруги и майки). Затова и в “аула магна” на патриаршеската палата беше изложена иконата Събор на светиците.

Запорожкият и Мелитополски митрополит Лука от Украинската православна църква (УПЦ) изрази съболезнования на близките на загиналите при руското нападение срещу селището Комишуваха на 2 ноември, което е в неговата епархия, но в официалното си послание не спомена нито Русия, нито руската армия като отговорни за него. Позицията му напомня реакцията му от януари 2025 г., когато руски ракетен удар тежко повреди неговия катедрален храм в Запорожие, но архиереят отново не назова извършителя. 

На 2 ноември руските сили нанесоха въздушни удари срещу училищна сграда в Комишуваха, Запорожка област, използвана за раздаване на хуманитарна помощ на местното население. По последните съобщени данни загиналите са 26 души, сред които двама спасители и четирима полицаи. Има ранени и хора, останали под развалините. При нападението тежко пострада и девическият манастир „Св. Елисавета“ на Украинската православна църква.