От 23 до 25 юни в Берлин ще се проведе 10-ят Епархийски събор на Западно- и Средноевропейска митрополия, на който ще бъдат избрани епархийските й избиратели и новият състав на Епархийския съвет.

Представителите на църковните общини от цялата епархия ще се съберат в храма „Св. цар Борис Покръстител“ в Берлин, където е седалището на митрополията, за да участват в избора за новите епархийски избиратели и Епархийския съвет. Процедурата ще се проведе под ръководството на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който днес, веднага след заседанията на Св. синод на БПЦ, замина за германската столица.

83-ма от 100-те делегати на събора ще пристигнат в Берлин. Това са всички клирици на епархията и по двама миряни от всяка църковна община. Те идват от 14 държави в централна и Западна Европа.

Изборите в европейската ни епархия се провеждат с две години закъснение. Те трябваше да се състоят през 2015 г., но бяха отложени, за да се синхронизират с тези в митрополиите на територията на България. Това предвижда новият Устав на Западно- и Средноевропейска епархия, приет на 9-тия Епархийски събор през юни 2011 г. Епархийските избори в митрополиите на територията на България се проведоха преди месец, през май тази година.

На 11 юни с благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, БПЦО „Св. Кирил и Методий“ в град Щутгарт организира за втора поредна година всеобщ български празник на остров Райхенау (Бодензее). Централна част на празника бе светата Литургия, която се отслужи в хилядолетния храм в чест на свети апостол Вартоломей, чиято памет Църквата празнува на 11 юни.

Специално за службата, с любезното съдействие на ръководството на храма, беше изнесена раклата с главата на св. ап. Вартоломей. За поклонение бяха изнесени също и раклата с мощи на св. евангелист Марк (донесени по предание от Венеция в 9 век от еп. Радолф, чието име днес носи градът Радолфцел), частици от св. Обрус и от св. кръст Господен с капки от Христовата кръв.

На 27 юни ще се проведе извънредно заседание на гръцката Йерархия, висшият ръководен орган на Гръцката църква, в който влизат всички около 80 митрополити. Решение за това бе взето на извънредното заседание на Св. Синод, което се проведе на 20 юни под председателството на Атинския архиепископ Йероним. Тема на извънредното събиране на гръцките йерарси ще бъде утвърдената нова програма за преподаване на предмета Религия в гръцките училища, по която ще се работи от септември месец.

Атинският архиепископ Йероним припомни, че в резултат на несъгласието на Гръцката църква с промените, предложени от бившия министър на образованието Никос Филис, те са били отменени. Той изрази удовлетворение и от факта, че в предмета е запазена православната насоченост, отделя се голямо внимание на традиционното изповедание - тоест православието, и се подчертава значението на религиозното образование за преодоляване на фундаменталистките настроения в съвременното общество.

Лидерът на британската проевропейска партия „Либерални демократи“ Тим Фарън подаде оставка, защото се чувствал „разкъсан между християнската си вяра и ролята си като политик“, пише Дневник.

„Резултатът от фокусирането върху християнската ми религия е, че се оказах разделен между това да живея според вярата си и да работя като политик“, заяви Фарън в комюнике. Членове на неговата партия критикуваха възгледите му за хомосексуализма (в телевизионно интервю той отказа да отговори дали го смята за грях) и абортите.

Преди години Фарън коментира, че абортите са грях, независимо по кое време от бременността се правят, и че са прекалено достъпни. По време на кампанията щабът му разпространи обяснение, че той всъщност защитава свободния избор на жените.

„От първия ден на лидерството си се сблъсках с въпроси за християнската си вяра“, заяви Фарън, цитиран от агенция „Ройтерс“. „Опитах се да отговарям с благосклонност и търпение“, увери той, признавайки, че „понякога отговорите ми можеха да бъдат по-мъдри“.

На 12 юни Московският и на цяла Русия патриарх Кирил събра 15 експерти - политолози и философи - на закрита среща в Даниловския манастир, която продължи 2 часа. Тема на обсъжданията е било нарастването на негативното отношение към Църквата в обществото, както и други въпроси в отношенията между Църквата и обществото.

По-конкретна информация за обсъжданите теми не дават и самите участници - декани на висши учебни заведения, водещи учени в областта на политологията и социологията. Един от тях коментира срещата по следния начин: "Разговаряхме за заплахите, които могат да възникнат пред Църквата в бъдеще. Руската православна църква иска да е готова за тях, затова и реши да изслуша мнението на експерти какво ще се случва с обществото и какво ще бъде мястото на Църквата в тази ситуация". По думите на друг участник, по време на разговорите не са били коментирани такива остри и актуални в медиите проблеми като споровете за предаването на Църквата на Исаакиевския събор в Санкт-Петербург или присъдата на блогера Соколовски, "по-скоро това беше обмяна на мнения по мирогледни въпроси". РПЦ иска да установи диалог с интелектуалци и експерти, добавя друг участник: "Логично и правилно е провеждането на среща в такъв формат, защото за РПЦ е важно обсъждането и на обществената ситуация в момента, и на ситуацията около самата Църква. Още повече, че много проблеми на църковната политика често се оказват в центъра на общественото внимание и обект на бурни дискусии".