На свое заседание от 12 и 13 януари 2021 г., проведено дистанционно, Св. Синод на Гръцката православна църква обсъди редица въпроси, между които и започналата ваксинация в страната. В публикуваното след края на заседанията комюнике се казва, че синодната комисия по биоетика запознава редовно архиереите с развитието на процеса по ваксиниране:

„Св. Синод е бил осведомен, че ваксините срещу COVID-19, които в момента се използват в нашето отечество, не изискват употребата на ембрионални клетъчни култури за своето производство.

В сутрешните часове на 11 януари след продължително боледуване от коронавирусна инфекция на 95-годишна възраст почина големият протопсалт Харилай Талядоро.

Незабравимият учител е роден през далечната 1926 г. в гр. Солун. Завършва правни и икономически науки в университета. Ученик е на протопсалта Христофор Куцуради, изучава църковно пеене и в школата за църковна музика към Атинската национална консерватория. Определяща в неговото певческо развитие е срещата му през 1945 г. в Солун с архонт протопсалта на Великата Христова църква Константин Принго.

Днес Св. Синод на Вселенска патриаршия е провел свое заседание, на което е взел важни решения за кадрови промени.

На мястото на починалия в средата на миналия октомври митрополит за Италия и Малта и екзарх за Европа към тази патриаршия Генадий (Зервос) е назначен досегашният митрополит за Испания и Португалия Поликарп (Ставропулос). Той беше определен за временно управляващ епархията в Италия и Малта още след смъртта на митр. Генадий. 

Митр. Поликарп е роден в гр. Навпакт, Гърция, през 1963 г. През 1986 г. завършва Богословския факултет в Атина и през януари 1990 г. в продължение на няколко последователни дни е постриган в монашество и ръкоположен за йеродякон и йеромонах. За отбелязване е, че дяконското ръкоположение е направено от тогавашния Халкидонски митр. Вартоломей, сега патриарх. Другите свещенодействия извършва тогавашният Навпактски митр. Александър, наследен от известния митр. Йеротей (Влахос).

Протестно писмо до Московска патриаршия е изпратил митрополитът на Зугдиди и Цайши Герасим, председател на външния отдел на Грузинска патриаршия. Според писмото, огласено днес в официалния сайт на Грузинската църква, на 7 януари 2021 г. руски свещеник е служил в катедралния храм „Света Троица“ в Цхинвали без разрешението на Грузинската православна църква.

„От медиите научихме, че на 7 януари 2021 г. в катедралния храм „Света Троица“ в Цхинвали е отслужена служба от о. Сергий Кокоев, свещеник на Руската църква във Владикавказ и Алания. Цхинвали е в каноничната територия на епархията на Цхинвали и Никози на Грузинската православна църква, управлявана от митрополит Исаия (Чантурия).

Руската православна църква, както и другите поместни православни църкви, винаги е признавала и продължава да признава юрисдикцията на Грузинската църква както в Абхазия, така и в района на Цхинвали.

Тази сутрин се е преставил в Господа отец академик Мирча Пъкурариу от гр. Сибиу, най-големият историк на Румънската православна църква. Роден е на 30 юни 1932 г. в с. Руши, окръг Хунедоара, в свещеническо семейство. Учи в лицея „Децебал“ в гр. Дева (1943-1951), завършва Историческия факултет в Клуж (1951-1952), Университетския богословски институт в Сибиу (1952-1956), след което докторира в Богословския институт в Букурещ (1956-1959). Бил е преподавател в Духовната семинария при манастира „Нямц“ (1959-1961), след което става асистент по латински и гръцки, доцент и професор в катедрата „История на Румънската православна църква“ на Университетския богословски институт в Сибиу. Бил е декан на Богословския факултет в Сибиу (1992-2000). Ръкоположен е за дякон (1970 г.) и за свещеник (1971 г.), отличен е с офикията ставрофорен иконом (1976 г.). На 24 октомври 1997 г. става член кореспондент на Румънската академия на науките, а от 26 ноември 2015 г. е редовен член на същата академия. Получава почетната титла „doctor honoris causa“ на университетите в Алба Юлия, Арад и Орадя, както и на Академията по сухопътни войски в Сибиу.

Публикува 20 книги и над 800 студии, статии, рецензии и др. в църковни издания в Румъния и чужбина. Сред по-значимите са: