На 19 май в катедралния храм „Св. Сава“ в Белград ще бъде отслужена Литургия на помирението от предстоятеля на Сръбската патриаршия патр. Порфирий и архиепископа на Македонската православна църква Стефан. В нея ще вземат участие всички архиереи на двете сестрински църкви и така ще бъде възстановено богослужебното и каноническо единство помежду им, се казва в официалното съобщение на Сръбската патриаршия. С това свое предложение СПЦ изпреварва намерението на Вселенския патриарх да служи във Фенер с археп. Стефан в понеделник след Петдесетница - празника на Св. Дух.

Припомняме, че на 16 май Архиерейският събор на Сръбската патриаршия възстанови каноническото и богослужебно общение с Македонската православна църква, оставяйки отворен диалога за бъдещия автокефален статут на тази поместна църква. А тъкмо самопровъзгласяването за автокефална през 1967 г. донесе на МПЦ 55-годишна изолация поради единодушно непризнаване от останалите православни църкви.

В Сърбия отбелязаха стогодишния юбилей от обновяването на Печката патриаршия, който трябваше да бъде честван през 2020 г., но беше отложен заради пандемията.

Сръбският патриарх Порфирий отправи своето празнично послание от Сремски Карловци, „едно от трите исторически седалища на Сръбската патриаршия“.

В посланието се открояват три момента. Обединяването в обща структура на „различните сръбски юрисдикции“, както и патриаршеският статут са вътрешно дело с главна заслуга на регента Александър Караджорджевич. Константинополската патриаршия само е признала това със съответния акт през 1922 г. Сръбската патриаршия не е „възстановена“, а е „обновена“ от самите сърби.

Архиерейският събор на Сръбската православна църква възстанови богослужебното и канонично общение с Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Според решението, причините за прекъсването на общението заради едностранното провъзгласяване на автокефалия през 1967 г. са отстранени.

Решението се взема въз основа на постъпило обръщение от Македонската православна църква, която признава статута от 1959 г. като основа на бъдещи разговори и се надява Сръбската патриаршия „братолюбиво да изясни нейния статут“, така че по него да има общоправославно съгласие и признание.

Сръбската патриаршия възстановява евхаристийно общение с Православната църква в Северна Македония, смятайки, че нейният статут към настоящия момент е „най-широка автономия, т. е. пълна вътрешна независимост, предоставена през 1959 г.“. В същото време се оставя открит въпросът за диалог относно бъдещ и окончателен каноничен статут. И по-конкретно Архиерейският събор заявява:

На работен семинар в енорията „Сан Фулгенцио ала Балдуина“ в Рим на 5 май се проведе разговор на тема „Съборност“, видяна през погледа и изследванията на трима богослови от различни конфесии: православен, римокатолически и протестантски. Събитието беше организирано от Богословския факултет на Папския латерански университет.

Своите мнения по темата представиха монс. проф. Рикардо Батокио – президент на Италианската богословска асоциация и ректор на Висшия колеж „Капраника“ в Рим; проф. Фулвио Ферарио – преподавател по догматика в протестантския Валденски богословски факултет в Рим и доц. д-р прот. Иван Иванов – преподавател по литургическо богословие в СУ „Св. Климент Охридски“. И тримата са гост-лектори по междуконфесионално богословие в Папския латерански университет в Рим и работят по общи научни проекти.

Модератор на събитието беше дон Стефано Гадини – енорийският свещеник на църквата „Сан Фулгенцио“ в Рим, който подчерта важността на съвместното споделяне на разсъждения по тази важна тема „… не по теоретичен начин, а като се започне от конкретните преживявания на вярата“.

Александрийският патриарх Теодор разпространи окръжно послание до епископите на Александрийска патриаршия, в което дава указания как да подхождат към проблемите, създадени от „незаконното и отмъстително нахлуване на Руската църква в юрисдикцията на Александрийската патриаршия“, след като последната призна автокефалията на Украинската църква. От посланието става ясно, че тактиката на „руската екзархия“ в африканския континент предвижда първо финансово примамване на местните клирици, а след това изземване на храмовете на енорийските общности и другата тяхна собственост.

„С болка научаваме от събратята йерарси към нашата патриаршеска катедра, които описват скръбните събития, които са ги сполетели след антиканоничния и недопустим опит за нахлуване на Руската църква в африканския континент, който неоспоримо и от векове е в каноническата юрисдикция на нашата древна патриаршия. До това се стигна след нашето признаване на канонично предоставената от Вселенската патриаршия автокефалия на поместната Църква на Украйна.