Израелското правителство реши да предаде собствеността върху т. нар. Александровско подворие на близката до Кремъл огранизация „Императорско православно палестинско общество“ и изпрати необходимите документи за това, пише „Интерфакс“.

Александровското подворие се намира в стария град на Йерусалим, в непосредствена близост до храма на Гроба Господен. Подворието представлява археологичен и архитектурен комплекс, включващ останки от Съдната порта, през която е минал Господ Иисус Христос, храма „Св. Александър Невски“, музей и др. Теренът, на който се намира комплексът, е купен през 1859 г. от имп. Александър II Николаевич (Царят-Освободител), а комплексът е построен през 1896 г. от Императорското православно палестинско общество (дружество).

Един след друг пристигат отказите на предстоятелите на поместните православни църкви да участват в „братското събрание на любовта“ в Йордания, свикано от Йерусалимския патриарх Теофил, пише изданието Orthodoxia.info. След Вселенския патриарх, който в свое писмо даде да се разбере, че не приема инициативата на Йерусалимския патриарх, също и архиепископите Атински Йероним, Кипърски Хризостом, Албански Анастасий, а и Варшавски митр. Сава, предстоятел на Полската ПЦ, са уведомили патр. Теофил, че няма да участват в синаксиса в Йордания. Отрицателно се изказа за идеята и Александрийският патриарх Теодор. Грузинският, Българският и Румънският патриарси досега не са заявили писмено намерение да участват, което е равносилно по-скоро отказ.

Към този момент освен Йерусалимския патриарх и пряко заинтересования от срещата Московски патриарх Кирил положителен отговор са дали Антиохийският патриарх Йоан и архиепископът на Чехия и Словакия Ростислав, определяни като „сателити на Москва“, пише гръцкото издание. Антиохийският патриарх е готов да участва в синаксиса, въпреки че през последните шест години е прекъснал евхаристийното си общение с Йерусалимския патриарх заради спор за юрисдикцията в Катар. Това беше и заявената причина той да откаже участие във Всеправославния събор в Крит през 2016 г. Все пак въпреки положителния отговор на Чешко-словашкия архиепископ Ростислав неговото участие също не е сигурно, смятат запознати с вътрешните конфликти в тази малка поместна църква.

Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) даде интервю за „РИА Новости“, посветено на неговите доходи и имущество. Причина за това станаха редица публикации през последните седмици, според които „външният министър“ на Московска патриаршия е собственик на пентхаус в Испания, има внушителен автопарк и води луксозен начин на живот, несъвместим с монашеските обети.

В интервюто митр. Иларион заявява, че тези публикации имат за цел неговото отстраняване от поста председател на Отдела за външно-църковни връзки, от което интерес има Константинополската патриаршия. По отношение на луксозното 234 кв м жилище в испански курорт, за което в-к „Новая газета“ твърди, че струва близо 1 млн евро и че вероятно му е подарено от руски олигарх, митрополитът лаконично заявява, че това не е вярно. По отношение на автопарка си, той заявява, че разполага с два автомобила – „Hyundai Genesis“, модел 2016, и „Ауди“ от 2010 г., но няма два мерцедеса, за които писа руски вестник. „Който намери мой мерцедес, ще му го подаря“, заяви той.

Също така митр. Иларион твърди, че има само едно собствено жилище в Москва на „Третяковская“, но то не е „шестстайно, а четиристайно“, на обща площ 89 кв. м. и през 2005 г. го е купил за 6 млн рубли.

На 17 януари 2020 г. след кратко боледуване е предал Богу духа си българският свещеник в гр. Сидни (Сидней), Австралия, ик. Сашо Петров Манасиев, съобщават от семейството му.

Той е роден през 1939 г. в гр. Горна Джумая, днес Благоевград. Кръстен е с името Сашо и с това име е ръкоположен по-късно за свещеник.

Заедно с брата си близнак Георги през 1960 г. завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш, Врачанско, а след това и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. За кратко време работи като служител в Софийска митрополия. След задомяването си (съпруга Бойка) през 1971 г. е ръкоположен за свещеник в храм „Св. Софѝя“, където служи в следващите години като енорийски свещеник.

През 1981 г. е изпратен от Св. Синод на служение в българската църква „Св. Петка“ в гр. Аделаида. По-късно основава българската църковна община „Св. Йоан Рилски“ в Сидни и служи в нея до края на живота си.

През септември 2019 г. излезе от печат най-новото издание на богослужебната книга Молитвослов (на рум. Молитфелник, 927 стр.) на Румънската патриаршия. В интервю за ежедневника на патриаршията в. „Светлина“[1] архим. д-р Кирил (Ловин), координатор на Отдела „Богослужебна книга“ на патриаршеските издателства („Православен библейски и мисионерски институт“, „Базилика“, „Тринитас“), дава подробни сведения за новото издание.

Първите преводи на румънски език на Молитвослова (Требника) са от 17 в. (дотогава румънците ползват църковнославянския език – бел. ред.). Светител Доситей Молдовски превежда и отпечатва първото пълно издание в Яш през 1681 г. В Трансилвания излиза през 1689 г., а във Влашко светител Антим Иверски го отпечатва в гр. Ръмник през 1706 г.

Тъй като в Румънската църква в богослужението се използва говоримият език, литургичните текстове се актуализират на всеки десет години. Това се прави, за да се избягва употребата както на излезли от употреба архаизми, така и на несъвместими с химнографията модернизми. През комунистическия режим атеистичната власт не е позволявала отпечатването в румънския Молитвослов на последования, предназначени за отслужване в общественото пространство (извън храма). Затова в изданието на Молитвослова през 2013 г. една част от тези богослужби са били възстановени, като се взимат от по-стари издания. Сега се публикува и другата част от тях.