Триста са жертвите до този момент на самоубийствените атентати, извършени в Шри Ланка на 21 април, когато Римокатолическата църква отбеляза Великден. 8 взрива избухнаха почти едновременно в страната, като четири от тях бяха в столицата Коломбо. Повече от 500 са ранените, много от които в тежко състояние. Най-много хора загубиха живота си по време на възкресното богослужение в църквата "Св. Себастиан", където по време на атаката е имало близо 1000 души. След това бомби избухват в още три църкви. Бомби избухват и в още три бизнес хотела.

Мнозинството от населението в Шри Ланка изповядва будизъм - 70%, индуизъм изповядват 13%, ислям 10%, а християните в страната, предимно римокатолици, са 7%, населението в страната е 21 милиона. Шри Ланка беше разкъсвана от гражданска война, която продължи 26 години и отне живота на 70 000 души. В резултат от нея в страната засилиха влиянието си будистките националисти и монаси с радикални възгледи, но техните атаки досега бяха основно насочени срещу мюсюлманите. До момента никоя организация не е поела отговорност за кървавия атентат. Министърът на отбраната заяви, че той е дело на "религиозни екстремисти". В страната действа и малка ислямистка група, която неотдавна беше организирала разрушаване на будистки статуи, но според властите те нямат капацитета на организират мащабна атака като неделната, "без външна помощ". Правителството обяви, че ще възстанови разрушените църкви и ще даде по 100 хиляди рупии за погребението на жертвите.

На 18 април по покана на Кипърския архиеп. Хризостом ΙΙ в Никозия пристигнаха предстоятелите на древните поместни православни църкви-патриаршии: Александрийският патриарх Теодор, Антиохийският патр. Йоан и Йерусалимският патр. Теофил. Четиримата заедно обсъдиха кризата от последните месеци в междуправославните отношения, изострила се след обявяването на автокефалията на Православната църква в Украйна от страна на Вселенската патриаршия. Срещата продължи няколко часа, след което четиримата предстоятели публикуваха комюнике.

В него те отправят призив да се възстанови евхаристийното общение между поместните православни църкви, имайки предвид Московска патриаршия, която прекъсна евхаристийно общение с Константинопол, защото, казват предстоятелите, само така може да се намери решение на кризата в Православната църква днес.

Министерският съвет на Република Албания е взел решение за сумата на държавната субсидия за вероизповеданията в страната за 2019 г. Решението предвижда отпускането на 109 милиона албански леки за вероизповеданията, което се равнява на малко повече от 1 710 000 лв. Не се посочва принципът, по който е отпусната субсидията, но е интересно да се видят числата на делението на населението по вероизповеден признак.

При население в страната от 3 170 048 души (данни от 2009 г.) обявилите се за нерелигиозни са около 25%. Това не е изненада при факта, че Албания от 1967 г. до политическите промени в Източна Европа беше обявена от комунистическия си лидер Енвер Ходжа за първата в света напълно атеистична държава.

Атинският архиеп. Йероним ΙΙ отправи покана към Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей да присъства на откриването на църковния Дом за обгрижване на възрастни хора „Св. Порфирий“ в Дилеси, обл. Беотия, което ще се проведе на 23 май. На освещаването ще присъстват Атинският архиепископ и президентът на страната Прокопий Павлопулос.

Поканата за посещението беше предадена от протосингела на Атинска архиепископия, Теспийски еп. Симеон, който посети на 17 април Фенер.

Официалната покана и изпращането на протосингела на Архиепископията във Фенер е тълкувано в гръцките медии като знак за преодоляване на напрежението в отношенията между патр. Вартоломей и архиеп. Йероним, които през последните няколко години бяха обтегнати. По време на посещенията си в Гърция патр. Вартоломей не се срещаше с архиеп. Йероним. През октомври м. г. Атинският архиепископ дори отказа с формалния довод за претоварена програма планувана среща с патр. Вартоломей, който беше в гръцката столица, за да присъства на академично събитие (виж тук). Напрежението между двете институции се дължи на различно схващане за правата на патриарха в каноничната територия на ГПЦ.

В късните следобедни часове на римокатолическия Велики понеделник, 15 април 2019 г., изгоря почти напълно една от най-великите християнски църкви в света – катедралата „Нотр Дам“ („Нашата Госпожа“, „Нашата Владичица“), известна у нас преди всичко като Парижката „Света Богородица“. Строена в продължение на близо две столетия – от средата на 11 до средата на 14 век, тя остава за близо седем века гордостта не само на парижани, но и на всички французи. Заедно с това обаче тя е църква, в която вероятно милиони хора през тези стотици хиляди дни, в които тя беше римокатолически храм, са намирали утеха и отрада. Много повече може би са били и онези, които просто са идвали, за да се възхитят на архитектурата, на статуите, на другата украса, на запомнящия се камбанен звън.