Мобилно меню

4.625 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (8 Votes)

Baptisi 3 527x399Матей, глава 3. 1-4. Излизане на Йоан Кръстител на проповед, неговият външен вид и начин на живот в пустинята. - 5-12. Йоановото кръщение и изобличенията на фарисеите и садукеите. - 13-17. Кръщението на Иисус Христос.

Мат. 3:1.  В онези дни дохожда Йоан Кръстител и проповядва в Юдейската пустиня

„В онези дни“ . Ако разполагахме само с едно Евангелие, това от Матей, то, четейки го, щяхме да си помислим, че изразът "в онези дни" се отнася до думите на евангелиста за установяването на Йосиф в Назарет. И тъй като това е станало по време на детството на Спасителя, бихме отнесли и появата на Йоан пред народа към времето на Христовото детство. Но това първо впечатление, което човек придобива при четенето на този евангелски откъс, скоро бива поправено, защото евангелистът говори за кръщението на народа от Йоан във връзка с кръщението на Самия Спасител (ст. 13 и след това), както и за последвалото Негово изкушаване (Мат. 4). И в двете събития Христос е вече възрастен мъж. Защо евангелистът, пристъпвайки към описание на събитията от Йоановото кръщение, не започва този раздел по някакъв друг начин? Защо не е казал например вместо "в онези дни" - в онези години? Защо не е казал изрично: когато Иисус навърши или навършваше тридесет години? За да отстраним тази трудност, ще трябва да сравним израза "в онези дни" с еврейското "бейямим гагем", което има същото значение и също се използва за обозначаване на неопределено време.

Например, в Изход 2:11 (според буквалния превод): "и беше в ония дни, и велик бе Мойсей" и т.н. (вж също: Изх.2:23; Ис.38:1. В руския превод и в синодалния превод на БПЦ: „След много време, когато Моисей порасна, бел. пр.). При евангелистите Марк (Марк 1:9) и Лука (Лук. 2:1) е използван буквално същият израз с тази разлика, че отнасяйки се до скорошни събития, той е поставен с определителен член (ἐν ἐκείναις ταῖς ἡμέραις – Марк; ἐν ταῖς ἡμέραις ἐκείναις – Лука; ср. Блас, Gram., S. 145, 147). Оттук може да се направи извод, че ако Матей беше искал да обозначи времето на детството на Спасителя, то би употребил определителен член пред думата „дни“. Ето защо изразът на Матей се смята за неопределен, общ, използван не толкова за обозначаване на точното време на събитията, колкото за преминаване към описание на нови събития. Матей също така употребява често думата „тогава“ - но не за да посочи времето, а просто за да препрати към предишен разказ (Мат. 3:13, 4:1, 9:14, 11:20 и др.). Най-близко до това съответстват нашите славянски изрази «во дни оны» или «во время оно». Думата "онези" (ἐκεῖνος, от ἐκεῖ "там", означаваща собствено "тамошен", или, отнесена към времето, "тогава") може да се разглежда като обикновено противопоставяне на тогавашното време – времето на писателя.

Въз основа на допълненията от Евангелието от Лука (Лук. 3:1) можем да определим времето на появата на Йоан при река Йордан. Според Лука това се случило "в петнадесетата година от царуването на Тиберий кесар". Тиберий (като се брои времето на съвместното му управление с Август) се възкачва на престола, според нашето изчисление, в края на 11-та или началото на 12-та година след Христа. (765 г. от основаването на Рим), Август умира през 14-ата година (767 г. от основаването на Рим); Петнадесетата година на Тиберий, от съвместното му управление с Август, се пада, според нашите изчисления, на 30 г. сл. Хр. (780 г. от основаването на Рим). Тъй като сега почти всички екзегети приемат, че Христос се е родил в края на 749 г. от основаването на Рим, или две-три години по-рано от началото на нашата християнска ера (Митр. Филарет. Библейская история. 1866. С. ), то това означава, че през първата година от нашата ера Христос е бил на около три години, а през 26-ата (30-ата) е бил на около тридесет години, което е в пълно съгласие с описанието на Лука (Лук. 3:23). Освен това, ако приемем, че древното отбелязване на времето на раждането на Христос на 25 декември (749 г.) е вярно и че Йоан е бил с шест месеца по-възрастен от Христос (Лук. 1:26), можем приблизително да определим и времето, когато са се случили събитията, описани в тази глава от Евангелието на Матей. Като броим шест месеца назад от 25 декември, стигаме до 24 юни - времето на раждането на Кръстителя. Следователно, когато е започнал да проповядва, той е бил на 30 години и кръщаването на народа в Йордан може да се датира в периода от 24 юни до 25 декември 779 г. или 29 г. сл. Хр. (според нашето летоброене). Това съображение се подкрепя от факта, че Йоан е бил от свещенически род, а свещениците не е трябвало да започват служението си преди тридесет години (Числ. 4:3, 47), макар че по-късно този период очевидно е съкратен (1 Пар. 23:24; 2 Пар. 31:17).

Aenai.EpAnastasi„Йоан“ – на евр. Йоханан или Йегоханан означава Бог е милостив, както Йеровоам, Июй, Йорам, Йезавел и др., където „Йе“ или „Йо“ е префикс, означаващ Бог.

„Кръстител“ означава буквално този, който потапя (във вода). Преди това Матей не е казал нито дума за предишния живот на Кръстителя, нито за баща му и майка му, нито за възпитанието му. При него Йоан се появява директно от пустинята и проповядва на хората. Можем да предположим, че той вече е бил познат на онези читатели, за които е било написано Евангелието на Матей. Говорейки за Кръстителя, Йосиф Флавий го нарича Йоан, наричан Кръстител ("Юдейски древности", XVIII, 5, 2).

„Проповядва“ – в гръц. текст е използвано причастието „проповядвайки“ (κηρύσσων). Използваната тук гръцка дума има постоянно и определено значение, както при класическите автори, така и в Библията и Новия завет, на тържествено провъзгласяване на нещо. Вестителите (κήρυκες) са изпълнявали задълженията на глашатаи, изпращани от царя или други важни лица, за да съобщават за царските заповеди, събранията, началото на войната и победите. Думата е използвана в този смисъл в Библията, напр: Например: Кир "заповяда да обявят" (κηρύξαι) "по цялото му царство" (2 Пар. 36:22). Като тържествено обявление думата κηρύσσειν се различава от изразите "съобщавам блага вест" (ἀγγελλειν, ἐπαγέλλειν), "поучавам" (διδάσκειν) и "проповядвам" (λέγειν, ὁμιλεῖν). Думата κηρύσσων обозначава по принцип тържествено и кратко известие. Това разбиране на думата е напълно съвместимо с последващото свидетелство на евангелиста за проповедта на Йоан.

„в Юдейската пустиня“ -  Под думата "пустиня" тук не се разбира напълно гола пустиня, лишена от всякаква растителност и население, а такова място, което има малко култура, население и растителност, но е удобно за паша. Юдейската пустиня е най-голямата в Палестина, ограничена на север от пустинята Йерихон, която се намира почти по средата на линията, минаваща от северния край на Мъртво море до Йерусалим, на изток от Мъртво море, на запад от планините на Юдея и на юг от пустините Син и Едом, и се състои от няколко, по-малки пустини: Ен-геди или Ен-гадди, Маон, Зиф и Текойската. Юдейската пустиня, макар и да имала население, винаги е била сурова и страшна. Йоан е проповядвал в пустинята близо до Йордан. Под това не трябва да се разбира пустинята на Текой, а Йерихонската, която се нарича Юдейска пустиня само в общ смисъл (вж. Съд. 1:16; Нав. 15:62).

Мат. 3:2. и казва: покайте се, защото се приближи Царството Небесно.

Под Небесното царство Йоан разбира владичеството на Бога като Цар, за разлика то земното владичество на светските царе. Земните царства все още съществуват, но сред тях има ново царство, което няма връзка с тях, защото не е от земен, а от небесен произход. Това разбиране на думите "небесно царство" обаче е възможно само за нас, и то не напълно. Юдеите, на които Йоан е говорил, са можели да го разберат в смисъл, че скоро ще дойде Царството, в което очакваният Месия ще бъде Цар – личност, която малцина си представяли като Небесен Цар, а повечето като земен цар, само че с особени сили, дадени му от Бога, с преобладаващо земен характер. Той щял да бъде изпълнител на небесните или божествени обещания. Царят е бил олицетворение на царството. Когато Йоан говорел за приближаването на Царството, той говорел за приближаването или предстоящото идване на Царя.

Мат. 3:3. Защото този е, за когото е казал пророк Исайя: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му".

(Срв. Марк.1:2-3; Лук.3:4-6.)

Връзката на речта не е съвсем ясна. Йоан проповядва покаяние на народа, защото се приближи небесното царство, защото той, т.е. Йоан, е този, който е и т.н. Поради известна неяснота и мъглявост на израза стих 3 е обяснен във връзка със стих 2 приблизително по следния начин: идва Йоан Кръстител, казвайки: Покайте се…, защото (подразбира се, че Йоан говори за себе си) той е този, за когото пророкува Исайя. С други думи, в стих 2 евангелистът предава буквално истинската реч на Йоан, а в стих 3 – също неговата реч, но изразена със собствени думи (ср. Йоан 1:23). Такова обяснение се отхвърля от съвременните критици, които казват, че думите „той е този“ и следващите принадлежат не на Йоан, а на самия евангелист. Що се отнася до думата γάρ (защото, понеже), тя е използвана, за да се придаде по-голяма тежест на думите, изречени от Йоан. Евангелистът сякаш казва така: ако един обикновен човек започне да проповядва на хората и каже "Покайте се...", думите му няма да имат никакво значение и никой няма да им обърне внимание. Тези думи са важни, защото този, който ги е изрекъл, е човекът, предсказан от Исайя. По този начин думата „защото“ показва „причината, поради която Йоан трябвало да се появи по начина, описан в стих 1 и стих 2, защото така е било предсказано“ (Бенгел). А глаголът "е" (ἐστιν, пропуснат в руския превод) се смята от преводачите за равнозначен на глагола "беше".

„за когото е казал пророк Исайя“ - буквално: "той е този, за когото е казано (в славянския превод - "говорено") чрез (διά - според по-вероятното четене или „ὑπὸ“) пророк Исайя, който говори". Думите на пророк Исайя (Ис. 40:3) са цитирани почти буквално според превода на Седемдесетте, с единствената разлика, че вместо последните думи „прави направете пътеките Му“ при Седемдесетте стои „прави направете пътеките на нашия Бог“. Еврейският текст е различен: „глас, който вика: в пустинята проправете пътя на Господа, направете прав в степта пътя на нашия Господ.

„гласът на викащия в пустинята“ - в нашите книги тези думи са отделени от останалите, но в древността не са се използвали препинателни знаци и думите не са били отделяни една от друга, затова този текст може да се чете по два начина: или "глас, викащ в пустинята", или "глас, викащ: в пустинята пригответе пътя". В конкретния случай въпросът не се решава от факта, че в еврейския текст "в пустинята" се отнася до "пригответе" (на което указва по-нататъшното "в степта"), защото в гръцкия няма причина за разделяне на двата израза. При обяснението на стиха тълкувателите са колебливи. В Евангелието на Матей обаче е прието "в пустинята" да се отнася към "викащия", очевидно по аналогия с κηρύσσων ἐν τῇ ἐρήμῳ (стих 1).

Връзката на думите на пророк Исайя със завръщането на евреите от Вавилонския плен се смята за съмнителна. Какво тогава има предвид пророкът под "глас на викащия"? В какъв смисъл пророкът разбира този израз? Ако обърнем внимание на факта, че глави 40-66 от книгата на Исайя се отнасят до т.нар. Второисайя (Девтеро-Исайя), който е пророк, живял по време на или след пленничеството, и приемем, че евангелистът е бил наясно с това, тогава ще разберем по-добре смисъла на израза "глас на викащия в пустинята". Пророкът съзерцава завръщането на Израил от плен и заедно с него сякаш Господ, Царят на Израил, се завръща в Йерусалим. Господ изпраща пратеници през пустинята, отделяща Вавилон от Палестина, за да съобщят за Неговото пристигане, и заедно с това заповядва да подготвят пътя Му, да изправят пътя, по който Той ще мине. Един от тези пратеници бил и φωνὴ βοῶντος ἐν τῇ ἐρήμῳ. Аналогията с проповедта на Йоан тук изглежда пълна.

Как трябва да разбираме самия израз „глас на викащия“? Дали Йоан е бил само глас на друг, който вика в пустинята, или гласът е бил неговият, на викащия? По аналогия с Лука 3:2, където се казва, че "биде слово Божие към Йоан", изглежда може да допуснем, че Йоан е бил само глас на Бога, Който вика в пустинята. Но Лука не употребява φωνή, ῥῆμα (слово, реч). След това Лука цитира същите думи от Исайя 40:3 в следващия стих, като описва обстоятелствата, които са се случили след като Божието слово е било отправено към Йоан. И накрая, в устата на евангелистите биха били странни думите: „глас на викащия в пустинята Бог, пригответе пътя на Бога“. Въз основа на тези съображения трябва да отнесем и двете думи „глас на викащия“ към самия Йоан. Той е бил и гласът, и човекът, който издавал този глас.

„В пустинята“ – както физически, така и морално. Йоан проповядвал във физическа пустиня, но хората, които се обръщали към него, били морална пустиня. Това двойно значение на речта продължава в думите: " прави направете пътеките Му". В превода на Седемдесетте на Ис. 40:3 е „Господ“, на еврейски Йехова Елохим, и това показва, че тук не става дума за обикновеното проправяне на пътища и изправянето им по време на пътешествието на някой обикновен цар, защото Бог няма нужда от нищо подобно. Следователно забележката, че под пътища и пътеки тук се имат предвид душите на хората, е правилна. "Евангелистът нарича пътища на Господа и Негови пътеки душите, до които е трябвало да стигне словото на Евангелието" (Евтимий Зигабен). Тук само образите са заимствани от обичайните ремонтни дейности на пътя.

Мат. 3:4. А сам Йоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

(Срв. Марк 1:6)

Възможно е да се предположи, че като посочва начина на живот на Йоан, евангелистът иска да насочи вниманието към едно древно пророчество за него, свързано с начина на живот на пророк Илия.

„Носеше дреха от камилска вълна“ - Такива дрехи, отличаващи се с грубост, според пътешествениците все още се носят на Изток, главно от дервишите.

„Храната му беше акриди и див мед“ - Акридите са скакалци, които все още се ядат в Неджд и Хиджаз. Те и сега се продават в лавки за скакалци. Когато се приготвят за храна, се пускат живи във вряща вода, посоляват се добре и след известно време се изваждат и изсушават на слънце. Д-р Томсън, англичанин, който е живял в Палестина в продължение на много години и е написал много добра книга за тази храна, казвайки: „В Сирия скакалци не се ядат от никого, освен от бедуините по крайните граници; постоянно се говори за тези скакалци като за най-низш вид храна, като в по-голямата си част на нея гледат с отвращение, тъй като се понася само от най-низшите слоеве сред населението. Йоан Кръстител обаче е принадлежал към тази класа, независимо дали по необходимост или по избор. Той е живял в пустинята, където все още се консумира такава храна; и затова в Евангелието се излага една проста истина. Обичайната храна на Кръстителя са били скакалци, вероятно пържени в масло и смесени с мед, както е и до днес".

Под див мед някои разбират сока на палми, смокини и други дървета или така наречената персийска манна. Основание за това мнение се намира във факта, че медът на гръцки се нарича просто μέλι, без добавката ἄγριον (див). В подкрепа на същото мнение се позовават на Плиний ("Естествена история", 15, 7) и Диодор Сицилийски (Diodorus Siculus, Bibliotheca Historica, XIX, 94, 10), който казва, че набатейците "отглеждат... много мед (μελι), наречен див (ἄγριον), който използват като напитка, смесена с вода". Други обаче приемат, че "дивият мед" е обикновен пчелен мед, който пчелите добиват в хралупите на дърветата и дупките в скалите. Според Тристрам (чиято книга за Палестина е преведена на руски език) в Палестина има много повече диви пчели, отколкото пчели от кошери, а медът, който се продава на юг, идва от диви рояци. Всъщност, казва Тристрам, малко са местата, които са толкова подходящи за пчелите, колкото Палестина. А в Юдейската пустиня пчелите са по-многобройни от всяка друга част на Палестина и медът все още е домашна храна на бедуините, които го изстискват от питите и го съхраняват в кожени мехове. Не може да не се съгласим, че това разбиране на думите "див мед" е по-естествено от предишното. Скакалците са били разрешени като храна от еврейския закон (Лев. 11:22), а употребата на див пчелен мед се споменава в Библията (Втор. 32:13; Съд. 14:8; 1 Цар. 14:25-27; Пс. 80:17).

Мат. 3:5. Тогава Йерусалим и цяла Юдея, и цяла Йорданска околност излизаха при него.

(Срв. Марк 1:5)

Появата на един необикновен човек в пустинята и от пустинята, с вид на суров отшелник, скоро привлякло вниманието на хората от близката околност и те започнали да се стичат при него. Дори Йоан да бе обикновен човек и да нямаше божествена мисия, то и тогава личността му вероятно щеше да се превърне в обект на любопитство. Съвсем ясно е, че Йерусалим, Юдея и околностите на Йордан са само фигуративни изрази, вместо да се каже "жителите на Йерусалим, Юдея и околностите на Йордан". В Библията местата в близост до Йордан от древни времена се наричат околност на Йордан (Бит. 13:10-11; 3 Цар. 7:46; 2 Пар. 4:17). Така под околност на Йордан, като се изключат Йерусалим и Юдея, трябва да се разбира частта от Перея, Самария, Галилея и Гавлонитида, които са в съседство с Йордан.

Мат. 3:6. и се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.

(Срв. Марк 1:5)

Като цяло е трудно да се определи начина, по който Йоан е кръщавал. Историческа основа на кръщението може да са били утвърдените в закона измивания и очиствания (Бит. 35:2; Изх. 19:10; Чис. 19:7; Юдит. 12:7). Въз основа на свидетелството на Вавилонската Гемара Йевамот 46:2 и на факта, че Филон, Йосиф Флавий и древните таргумисти мълчат за кръщението на прозелитите, се предполага, че то е въведено едва след разрушаването на Йерусалим, но това мнение не може да се смята за правилно. Някои предполагат, че кръщението на Йоан външно е приличало на кръщението на прозелитите. "Когато - казва Алфорд - мъжете били приемани в качеството им на прозелити, се извършвали три ритуала: обрязване, кръщение и принасяне на жертва; когато се приемали жени – обредите били два: кръщение и принасяне на жертва. Кръщението се извършвало през деня, чрез пълно потапяне във вода на кръщавания, а когато прозелитът стоял във водата, му се преподавали някои части от закона. Кръщавани били целите семейства на прозелитите, в това число и децата“. Всичко това е вярно, но може да се запитаме: дали самият Йоан някога е бил свидетел на кръщението на прозелити? Знаел ли е за него? Никъде в Новия Завет не се казва, че християнското кръщение напомня кръщението на прозелитите. Така стигаме до заключението, че кръщението на Йоан, ако и да не е било ново по своята външна форма, все пак не е било свързано по никакъв начин с предишните чисто еврейски обреди. Проповедта на Йоан била напълно самостоятелна, независима от каквито и да било исторически условия или обстоятелства, тя била резултат от откровение, получено свише, от Бога. Защо да не предположим, че такива са били и действията на Йоан? Приближил се до Йордан, видял водите му пред себе си, призовал народа към покаяние, защото Небесното царство се приближило, и започнал да сочи към водите на Йордан, когато хората го попитали какво да правят. Вероятно при него са идвали само мъже, защото в Евангелието няма никакви следи за присъствието на жени при Йордан. По думите на Йоан мъжете се потапяли във водата. Това несъмнено е точното значение на гръцката дума ἐβαπτίζοντο, която означава "потапям", "потапям се", но не и поръсвам и мия, както някои екзегети искат да ни накарат да вярваме. И защо хората, дошли на Йордан, трябва да бъдат поръсени, след като не е имало нужда от това, имайки предвид изобилието на йордански води, а и след като самият Йоан едва ли е имал някакви предмети, нужни за поръсване? Друг е въпросът дали кръщаваните сами са се потапяли по призива на Йоан или всички, без изключение, са били потапяни (кръщавани) от Йоан.

Този въпрос е труден и отговорът му никак не е лесен. Думата "и се кръщаваха" в този стих (на гръцки език) очевидно е в пасивен залог, както показва продължението "от него" (ὑπ´ αὐτοῦ). Освен това Йоан навсякъде отнася акта на кръщението към себе си: "Аз кръщавам" или "кръстих" (Мат.3:11; Марк.1:8; Лук.3:16; Йоан.1:26 и др.) Въз основа на тези съображения може да се приеме, че самият Йоан лично е потапял всички във водата, като е полагал върху тях ръка или ръце. Подобно предположение не само не противоречи, но, напротив, се потвърждава от думите, използвани в Евангелието на Йоан: „Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, че Той повече от Йоана придобива ученици и кръщава, - макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му…“ (Йоан 4:1-2). Най-малкото фарисеите може да са си помислили, че кръщението е извършвано от самия Иисус Христос. Всъщност това не е било така и евангелистът тук само повтаря мнението на фарисеите, като посочва кой точно е кръщавал. Но от това при всички случаи можем да заключим, че кръщаваните и кръщаващите са били в такава близост по време на акта на кръщението, че за външните хора е било невъзможно да различат кой кръщава и кой не кръщава. С други думи, кръщението не е било просто допускане, разрешение, покана или увещание за кръщение, а акт, присъщ както на кръщавания, така и на кръщаващия. За едно такова разбиране пречи може би само количеството на хората, събрали се при Йоан, така че той не може да потопи лично всички. Но трябва да се има предвид и достатъчната продължителност на Йоановото служение. Следователно кръщението не е било просто къпане в река Йордан въпреки че не знаем точно какви външни обреди или символи е използвал Йоан и дали те изобщо са били обреди и символи в собствения смисъл на тези думи.

Мат. 3:7. И като видя Йоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?

(Срв. Лук. 3:7)

„Като видя Йоан мнозина фарисеи и садукеи“. По това време фарисеите и садукеите са две враждебни една на друга партии (но не секти), а историческият им произход е неясен. Произходът на фарисеите може да се проследи до времето на Йонатан, наследник на Юда Макавей (161-143 г. пр. Хр.). Те са наследници на хасидите. Хасидите (ревнители на закона, благочестиви) настоявали за изпълнението на закона и смятали, че единственият дълг на човека е да се подчинява на Божията воля, разкрита в Библията. Тъй като по различни причини хасидите се държали отделно от обикновените хора, те били наричани фарисеи или „отделени“. Броят на фарисеите по времето на Христос достига до шест хиляди души. Тяхната отличителна черта било лицемерието. Тъй като се посвещавали изцяло на изучаването и спазването на закона, те се смятали за истински водачи и учители на народа. И народът до известна степен се съгласявал с това. При управлението на Йонатан партията се обявила срещу факта, че той е първосвещеник, въпреки че майка му някога е била робиня. Това събудило гнева на Йонатан и той преминал на страната на садукеите. Под последното название се разбирала партията на практичните хора, които се свързвали със съдбата на дома на Макавеите. Те били предани на закона дотолкова, доколкото той съответствал на плановете им да осигурят независимостта на Израил. Това била партия на свещеническата аристокрация. Някои извеждат името ѝ от Садок, който е бил свещеник при Давид и Соломон (3 Цар. 1:32-39); други - от Садок, който е живял много по-късно и е бил ученик на Антигон Сохо, еврейски книжовник, известен само по име. В талмудическия трактат „Авот раби Натан“ (гл. 5) се казва, че „садукеите се наричат по името на Садок“. Но и двете хипотези са свързани с езикови затруднения. Епифаний (Adversus haereses, XIV, 2; бел. прев. C. Holl, Band 1, Leipzig, 1915, p. 207, 14-16) казва, че членовете на партията се наричат садукеи, защото името идва от думата "праведност", тъй като σεδέκ означава "праведност". Според това обяснение фарисеите се смятали за праведници и се наричали "цадики". Възможно е промяната в "цаддуки" да се е дължала на народно остроумие. По времето на Христос садукеите са били малко на брой, към тях са принадлежали най-високопоставените лица в църковната йерархия и са се отличавали с раболепие, коравосърдечие и хитрост.

„дохождат при него да се кръстят“ – буквално „отивайки към неговото кръщение“ (αὐτοῦ е изпуснато в Синайския и Ватиканския кодекс, както и Тишендорф, Уесткот и Хорт), тоест на Йоан. Предлогът „към“ (ἐπί) показва придвижване към дадено място. Че той указва на целта на пристигането на фарисеите и садукеите – да се кръстят от Йоан – е съмнително предвид факта, че „фарисеите и законниците“, по думите на евангелист Лука (Лук. 7:30), „отхвърлили волята Божия“ и не се кръстили от Йоан. По всяка вероятност така са направили и садукеите.

„Рожби ехиднини“ - Под ехидни се разбират малки змии, които живеят само в горещите страни, много отровни и опасни. Йоан не нарича фарисеите и садукеите ехидни, а рожби на ехидни. Това може да се отнася за потомството на ехидните или въобще за техния змийски вид. И в двата случая се посочва моралното състояние на фарисеите и садукеите, заради което те приличат на отровни змии или на тяхното потомство.

„бъдещия гняв“ - Няма никакво съмнение, че Йоан си е представял идващото царство не само като Царство на милостта, но и като Царство на гнева, и то предимно така, както става ясно от по-нататъшните му думи, където сравнява Царството с гумно, хората с житото и сламата и казва за Месията, че държи в ръцете си лопата. Той ще изгори сламата (плявата) в неугасим огън. Подобни представи, разбира се, не съответствали напълно на духа на новото Царство и на делото на Христос, както знаем от последвалите събития, и били все още старозаветни.

Мат. 3:8. Сторете, прочее, плод достоен за покаяние

(Срв. Лук. 3:8)

Буквално: "И така, сторете плод, достоен за покаяние" (славянският превод: «сотворите убо плод достоин покаяния»). Йоан не призовава фарисеите и садукеите да се покаят, а да извършат дела, от които да личи, че желаят да се покаят, или, което е същото, да променят своя предишен и неугоден на Бога начин на мислене и поведение, в противен случай идването им на Йордан няма да им принесе полза, няма да им помогне да избягат от бъдещия гняв. В какво се е състоял този плод, се вижда отчасти от това, което следва.

Мат. 3:9. и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;

(Срв. Лук. 3:8)

Лука цитира почти буквално същите думи като Матей. Вместо "не мислете" Лука казва "не започвайте (да мислите в себе си)", въпреки че в руската Библия двата израза са преведени по един и същи начин. Йоан не казва просто „не говорете в себе си“, а „не мислете“. Изразът „да мислиш за това, което ще кажеш“ е йерусалимска фраза, която се среща навсякъде в Талмуда. На нея обаче не бива да се гледа само като хебраизъм, защото тя е присъща и на гръцкия език.

„да думате в себе си“ – да говориш за себе си (срв. Пс. 13:1; Откр. 18:7 и др.). Фарисеите и садукеите не толкова на думи заявявали своя произход от Авраам, колкото били уверени в него и тази увереност определяла в много отношения тяхното поведение.

„наш отец е Авраам“ - буквално "имаме Авраам за свой баща". Авраам е наречен "баща" вместо "праотец", „прародител“. Фарисеите и садукеите прехвърляли честта и достойнството на Авраам върху себе си и смятали, че главното им достойнство е, че произхождат от Авраам. Те се гордеели с произхода си, но забравяли, че не произходът им е от първостепенно значение пред Бога, а нравствеността на човека.

„защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму“ - мисъл, която опровергава онова, което фарисеите мислели за себе си. Кръстителят не казва: от дървета, животни и т.н., а "от камъни", защото фарисеите и садукеите най-много приличали на тези камъни. Те били духовно мъртви, студени, безчувствени, безжизнени. Следователно сравнението не е избрано произволно, а е много уместно и рязко характеризира духовното състояние на фарисеите и садукеите. Речта на Йоан, въпреки своята краткост, е необичайно силна. Изразът "от тия камъни" (вместо просто "камъни") ясно показва, че Йоан има предвид камъни, които са били видени в Йордан. Вероятно това са били сравнително малки камъни (λίθος), за разлика от големите камъни или скали (πέτρα). Ако Йоан е имал предвид скали, то те биха могли да свидетелстват и за твърдостта им пред хората. Гръцката дума, преведена като "въздигне“ (ἐγείρω), всъщност означава да се събудя от сън. Тъй като на руски език не може да се каже, че Бог може от тези камъни да събуди или да пробуди синовете на Авраам от съня им, в руския превод е използвана най-подходящата дума „въздигам“, която обаче не съответства напълно на гръцката дума. Бог може да събуди тези камъни, така че те да станат живи и да се движат и да станат деца на Авраам. От Новия Завет става ясно, че това е резултат от Христовата проповед към духовно мъртвите (срв. Рим. 4:16; Гал. 3:29).

Мат. 3:10. и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън;

(Срв. Лук. 3:9)

Някой може да попита: защо не се казва - при дърветата, а при техните корени? За да се изрази по-силно мисълта и осъждането. Брадвата лежи при самия корен, т.е. на повърхността на земята в близост до самия корен. Дървото, отсечено до корена, губи цялата си жизненост. Под брадва може да се разбира всеки инструмент, използван за отсичане на дървета. Сега вместо камъни е използван различен образ: не съвсем сухо дърво, а такова, което не дава плодове, и то добри.

„всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън“

Мат. 3:11. аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;

(Срв. Марк.1:7-8; Лук.3:16).

В Евангелието от Лука (Лук. 3:10-15) речта е допълнена с изобличенията и увещанията, които Йоан отправя към лица, различни от фарисеите и садукеите. Йоан току-що е говорил за съда над хората, представяйки ги като безплодни дървета. Този съд вече е започнал, той идва. Но - казва Йоан - не аз съм съдията, съдът принадлежи на друг. Това личи от факта, че Йоан признава своето кръщение за по-нисше в сравнение с другото кръщение, което предстои да започне. Аз, казва Йоан, изпълнявам само низшите, предварителните задължения, така да се каже, само грубата работа. Другото, висшето дело не ми принадлежи.

„Аз ви кръщавам с вода“ – В Евангелието от Лука (Лука 3:16) стои "с вода". Няма разлика между тези изрази, защото предлогът ἐν ("в") тук, както и в другите случаи, посочва материала, чрез който се извършва действието, в случая кръщението.

„за покаяние“ - при Лука ги няма тези думи. Някои предполагат, че изразът тук означава: в състояние на покаяние. Други: „кръщавам, задължавайки ви към покаяние“ или „с цел покаяние“, тоест, „кръщението означава, че тези, които го приемат, се разкайват за греховете си и желаят да се очистят от тях".

„Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене“ – употребеното сегашно време указва за начало на шествието. В собствен смисъл би трябвало да се използва бъдеще време: Този, Който ще дойде. Но сегашното време е по-силно и посочва висшето достойнство и по-голямата нравствена сила на Идващия.

„не съм достоен да Му понеса обущата“ – тези думи означават: нямам достатъчно сили, неспособен съм, не се считам за подходящ. В Евангелието от Марк стои следното: „не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му“ (Марк 1:7). Няма разлика, защото и едното, и другото действие са били задължение на робите, при това от най-низшите, които не умеели да правят нищо друго. Признак на робството, който превръща роба в собственост на господаря, е развързването и завързването на обувките му и носенето на необходимите му неща до банята. Тук се изразява най-дълбокото смирение на Кръстителя, на което светът все още не е бил свидетел.

„Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън“ – буквално „Той ще кръщава в Светия Дух и в огън“. Тук справедливо се подчертава важността на думата „Той“ – Той, а не някой друг, е Този, Който идва след Йоан. Думата "кръщавам" тук е използвана в преносен смисъл, което всъщност означава потапяне в Светия Дух и огън. Много спорове и разногласия е предизвикал изразът „с Дух Светий и с огън“. Според едни, тук не се разбира огънят на геената. Кръстителят добавя думата „огън“ (която липсва при Марк 1:8), за да даде живо изображение на мощното и пречистващо действие на Светия Дух. Това тълкувание е прието от Йоан Златоуст и от много други тълкуватели, както стари, така и съвременни. Един от тях отбелязва, че тук става дума за огън, който пречиства, просвещава, преобразява, събужда свещено вдъхновение и ревност и въздига подобно на огнената колесница, с която Илия е отведен на небето. Други смятат, че тук се има предвид огънят на геената, позовавайки се на израза "неугасим огън" от стих 12. Последното тълкуване очевидно внася страховит елемент и възразявайки срещу него, може да кажем, че то противоречи на Деян. 2:2-17, където се говори за слизането на Светия Дух върху учениците във вид на огнени езици. Но въпросът е дали Йоан е могъл да има предвид това събитие? Струва ни се, че и двете тълкувания не са достатъчни. Първото не взима предвид, че речта на Йоан е строго изобличителна, насочена ако не изключително, то преди всичко против рожбите ехиднини. По-нататък се говори за очистването на гумното и за изгарянето на негодните треви с неугасим огън. Това показва, че речта на Йоан не се е отличавала с такава мекота, както предполагат някои.

Второто тълкуване обяснява думата "огън" твърде буквално, като я приема за материален огън или дори за наказание и мъчение. Изглежда, че истината е между тези две тълкувания. Йоан говори за абсолютно същото нещо, за което говори и старецът Симеон по време на Сретението Господне: „ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия“ (Лук. 2:34). Както показва евангелският разказ, около Спасителя винаги са се събирали хора, които или са Му били верни, или са Го мразели. Причината за това е най-вече в Неговите речи, които одобрявали едни, а други изобличавали. Мнозина от тези, които Го ненавиждали, били покрити от вечен срам. Именно тази бъдеща дейност на Христос има предвид Йоан, когато казва, че Той ще кръщава със "Светия Дух и огън". Това ни най-малко не противоречи на използваната дума „ви, вас“, защото и на фарисеите, и на садукеите несъмнено е било предложено кръщение със Светия Дух, но те не са го приели. От друга страна, огънят на изобличението довел до това, че и някои от фарисеите поврявали в Христос (Деян. 15:5). Едно и също кръщение и по един и същи начин било предложено на всички, но някои се отнасяли към това кръщение по един начин, а други - по друг.

Мат. 3:12. лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.

Речта е изпълнена с образи. Идващият взема лопата и е готов да почисти гумното, но все още не е започнал самото действие, което е в бъдеще време (ще почисти - διακαθαθαριεῖ). Ако Йоан говореше само за обикновена слама, той щеше да спре до думата "огън" (πυρί), но тъй като говори образно за хората, той използва и определението "неугасим".

Мат. 3:13. Тогава Иисус дохожда от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него.

(Срв. Марк 1:9)

Когато разглеждахме стих 1, видяхме, че евангелистът използва израза "в онези дни" в неопределен смисъл. Същото значение е използвано и сега за думата "тогава". Затова изразът не може да бъде разбран по-определено: "тогава, когато Йоан проповядваше за Месията и кръщаваше народа". По принцип не е известно кога точно се е състояло Господното кръщение. Мястото на кръщението е било Витания (по-древно четене) отвъд река Йордан (Йоан 1:28). Евангелистът не посочва целта и причината за идването на Христос да се кръсти, с изключение на думите, посочени в стих 15: "така ни подобава"...

„Иисус дохожда от Галилея“ - Тези думи могат да се тълкуват по два начина: или идва от Галилея, или Иисус е от Галилея. По-добре е да се тълкува в първия смисъл. Както в първия стих, така и тук е използвано сегашно време.

Мат. 3:14. А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?

„аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“ За тези думи могат да се направят две предположения: или изречението е въпрос, или не е. Ако не е въпрос, тогава трябва да се преведе: "Аз имам нужда да бъда кръстен от Теб, а Ти идваш при мен".

Мат. 3:15. Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска.

Думите „така нам подобава да изпълним всяка правда“ в крайна сметка остават единствените, в които трябва да търсим мотива за кръщението на Христос. Но какво означава тук „правда“ (δικαιοσύνη)? Думата има толкова широко значение и толкова разнообразни смисли, че сега е изключително трудно да се определи какво значение е имала в устата на Христос. Според нас тук трябва да обърнем внимание преди всичко на това, че думата δικαιοσύνη очевидно е била правилно разбрана от Йоан, който след думите на Христос не Му попречил да се кръсти и веднага Го кръстил. И за евангелиста, който е записал разговора на Христос с Йоан по време на кръщението, изразът също, трябва да се предположи, е бил напълно разбираем. Каква е била тази истина, изпълнена от Христос в Неговото кръщение? В настоящия случай тя очевидно не се е състояла в нищо друго, освен в това, че Христос е приел върху Себе Си образа на роб. Това е същата дълбока и истинска евангелска истина, която е изразена рязко и по друг повод – при умиването на нозете на учениците. Думите на Христос към Йоан имат точен паралел в разказа на Йоан (Йоан 13:6-8). Христос не е дошъл да господарува, а да служи. Не толкова отдавна Йоан казва, че на човека, Който идва след него, не е достоен да носи (или да развързва) обувките, т.е. представя Го за господар или владетел, Който е неизмеримо над него. Сега обаче Йоан трябвало да бъде убеден, че предишните му представи за Личността на Идващия са били донякъде погрешни. Христос, който отива при Йоан, за да се кръсти, искал да му покаже, че ако Йоан е роб, то Той, Христос, иска да се подчини на този роб, иска да бъде роб по отношение на този човек, който сам считал себе си за по-низш от роба. Целият контекст е съгласен с това тълкувание. Иисус Христос опровергава по-ранните възгледи на Йоан, като казва, че Неговата „правда“ не е в това, което предполага Йоан. Става ясен изразът на евангелист Йоан „Аз Го не познавах“ (Йоан 1:31), т.е. не Го познавах такъв, какъвто се яви Той при кръщението. Думите на Йоан: "Ето Агнецът Божий, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29), получават ново осветление. По-нататъшните неща, които ни казва Матей, също стават по-ясни. Думите: "тъй нам подобава да изпълним всяка правда" се превеждат по-добре така: "Защото така ни подобава (т.е. на Христос и Йоан) да изпълним всяка правда".

Мат. 3:16. И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.

(Срв. Марк 1:10; Лук. 3:21-22).

Актът на принизяване на Спасителя бил още по-забележителен с това, че бил скрит от външните погледи, освен може би за Йоан. Няма причина да мислим, че някой друг освен Йоан е видял и разбрал себепринизяването на Месията по онова време. Тъй като само Йоан го е видял, то и съпътстващата принизяването слава на Месията била открита само за Кръстителя. Христос му се подчинил като Раб и този Раб веднага е провъзгласен за Син.

„и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий“ Един от вариантите за превод е "и ето, небесата се отвориха (думата "Му" е пропусната в някои кодекси) и той видя Божия Дух". Как е станало това отваряне на небето, не можем да съдим или да си представим. Мисълта, изразена тук, става разбираема ако предположим, че под небеса тук се разбират облаците (така смятат св. Йоан Златоуст и други).

„видя“ – кой? Оригиналът не казва нищо по този въпрос, но според смисъла на речта би трябвало да отнесем тази дума преди всичко към Иисус Христос. В Евангелието от Марк (Марк 1:10) думата "Йоан", вмъкната в руския превод, е подчертана. В Лука видението на Йоан и Христос на гълъба не се споменава и събитието се представя обективно, тоест независимо от наблюдавалите го. В Евангелието на Йоан (Йоан 1:32-34) видението се приписва само на Кръстителя, но това не изключва възможността Христос също да е видял гълъба.

Духът Божий слязъл върху Иисус Христос във вид на гълъб. Буквално, като че ли (ὠσεί, съставено от ὠς и εἰ като че ли, все едно, пред числително - около, почти). На тази основа някои тълкуват явлението в духовен смисъл или поне смятат, че Светият Дух само приличал на гълъб, бил е "като че ли" гълъб, но всъщност не е бил действително видим гълъб. Но в подобни тълкувания се крие тяхното опровержение. Ако явлението е било съвсем духовно, а гълъбът е само словесен образ, образно изражение, защо е било необходимо да се въвежда? Би могло да се каже директно: Светият Дух слезе върху Христос; или: Той се изпълни със Светия Дух. Конкретният и осезаем "гълъб" свидетелства за реалността на появата на гълъба в сетивна форма. Самото явяване на гълъба (а не на орел, например) тук има символично значение и показва характера на Христовата дейност. В появата на гълъба се подразбират два факта: спускането на гълъба и приближаването му към Иисус Христос. Възражението, че ако Иисус Христос е бил този, който е видял гълъба, гръцкият текст е щял да използва израза "върху Себе Си" (ἐφ´ ἑαυτόν), няма особено значение (срв. Евр. 9:7, където вместо αύτοῦ е поставено ἑαυτοῦ).

Мат. 3:17. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

(Срв. Марк.1:11; Лук.3:22). Двойната употреба на „ето“ (ἰδοὺ) в стихове 16 и 17 указва на новостта и необичайността на явленията.

„глас от небесата“ - на гръцки φωνή означава собствено "звук". На евр. „кол“ (срв. Изх.9:28; Пс.28:3), но едва ли "бат-кол" - "дъщеря на гласа", което се среща в равинските писания, макар че думата "бат-кол" е равна по значение на "кол" ("бат-кол" на арамейски всъщност означава "слово" - бел. ред.).

„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ При Марк (Марк.1:11) и Лука (Лук.3:22) изразът на Матей "този е" (οὖτος - този, той) е заменен с: "Ти си Моят възлюбен Син". В подобно изречение по време на Преображението (Мат. 17:5; Марк. 9:7; Лук. 9:35; 2 Петр. 1:17) изразът "Ти" навсякъде е заменен с "Този" (οὖτος). От това сравняване на небесните думи, изречени по време на Кръщението, можем да направим извод, че евангелистите не са ги предавали съвсем точно.

(Следва)

Тълкувание на Матей 1 глава, стихове 1–17.

Тълкувание на Матей 1 глава, стихове 18–25

Тълкувание на Матей 2 глава, стихове 1–23

Източник: Толковая Библия, или Комментарии на все книги Св. Писания Ветхого и Нового Завета : в 7 т. / под ред. А. П. Лопухина. - Четвърто издание, Москва: Дар, 2009.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d96r8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник