ПОУЧЕНИЯ

1. Когато пребивавал в пустинята, веднъж светият отец Антоний бил нападнат от мрачни мисли. Той казал на Бога: „Господи, искам да бъда спасен, но тези мисли не ме напускат! Какво да правя в мъката си?“. Малко след това, ставайки, за да излезе, Антоний видял човек като него. Той седял и работел, после оставил работата си, за да се моли, отново сядал да плете въже и пак се изп­равял, за да се моли. И Антоний чул ангел да му казва: „Прави така и ще бъдеш спасен!“. При тези думи Антоний по­чувствал голяма радост и решителност. И като постъп­вал така, той бил спасен.

2. Същият отец Антоний, изследвайки дълбочината на Божиите съдби, попитал: „Господи, как става тъй, че някои умират в цветуща възраст, докато други дости­гат до пределна старост? Защо има бедни и богати? Как става тъй, че беззаконниците се обогатяват, а пра­ведниците са в нужда?“. Чул се глас, който му отговорил: „Антоние, занимавай се със себе си, понеже това са съд­би Божии и нищо не ще те ползва да ги знаеш!“.

3. Попитали отец Антоний: „Какво трябва да се спаз­ва, за да се угоди на Бога?“. Старецът отговорил: „Спаз­вай това, което ще ти препоръчам: където и да ходиш, имай Бога през цялото време пред очите си; каквото и да правиш, постъпвай според свидетелството на Св. Писание; в каквото място и да се намираш, не се мести лекомислено! Пази тези три предписания и ти ще бъдеш спасен!“.

Продължение от Писмо двадесето (Първа част)

ПИСМО ДВАДЕСЕТО (Втора част)

Разберете добре, че дните на вашия живот са твърде малко на брой. През тези дни обаче ние можем да се обърнем към Господа, като се откажем от грехо­вете си от страх да не би нашето отминаване от този свят да стане ненадейно. В действителност ние виж­даме, че тези, които си отиват, не се връщат при нас. Ние също не очакваме тяхното завръщане, но се надява­ме да ги последваме. Това наистина е невъзвратимо за всички човеци в този свят от началото до края.

Мои възлюбени, затова никой да не се хвали със свое­то незнание, казвайки: „Победих моя събрат и няма да му се размине“. Всъщност този, който казва това или си го мисли, нека знае, че дава достъп на смъртта в сво­ята душа. Неговото наследство ще бъде мястото на плача и скърцането със зъби – там, където червеят не заспива никога и огънят не угасва.

Като знаем това, мои възлюбени, да се борим, до­като сме в това тяло и да лекуваме раните на нашата душа, преди времето да ни се е изплъзнало. Нека тези думи бъдат издълбани в нашия ум и да ги прилагаме, пре­ди душата да се е разделила от тялото, защото наши­ят Господ, Който е справедлив Съдия, ще изпрати Сво­ите служители; те ще хванат душата и ще я отделят от тази кална къща.

Продължение от Писмо деветнадесето

ПИСМО ДВАДЕСЕТО (Първа част)

До многообичния ми в Господа и достопочтим Пафнутий – мир на тебе!

Преди всичко се моля за твоето спасение, а така съ­що и за спасението на всички души, които ти се подчи­няват и търсят с тебе името Господне, както и за всич­ки, които се обръщат към тебе с мир заради нашия Гос­под Иисус Христос.

Нашият Господ Иисус Христос ще дарува истинс­кия покой в Царството небесно на тези, които осигуря­ват покой за душите на техните отци. И знайте това всички: ако някой даде покой на един от служителите Гос­подни, макар и само с чаша вода, той няма да загуби своята награда, както казва нашият Господ със Своите пречис­ти уста: „И който напои едного от тия малки само с ча­ша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“ (Мат. 10:42). За тези, които ос­кърбяват учениците и ги съблазняват чрез лошото си по­ведение, Той казва също: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в мор­ската дълбочина“ (Мат. 18:6). Спасителят казва още: „И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:2).

Светата великомъченица Екатерина е живяла в края на третото и началото на четвъртото столетие. Младата девойка-християнка е пострадала за вярата си в Спасителя Иисус Христос в гр. Александрия, тогава столица на провинция Египет, в 305 г., при управлението на имп. Диоклетиан. Тя е сред най-почитаните светици в православния календар. Много жени и момичета носят нейното име и празнуват имен ден на 24 ноември, когато е църковната ѝ памет.

При засиленото ни общуване в последните десетилетия със съседни страни много хора се сблъскват с различна от нашата дата на паметта на св. Екатерина: при гърците, например, но също и при румънците – 25 ноември. И това не е въпрос на стар или нов стил, а на преместване на паметта от една на друга дата, което не е нещо ново и го има и в други случаи. Така в славянските църкви на България, Северна Македония, Сърбия, Русия и пр. паметта на св. Екатерина честваме на 24 ноември. В нашия календар на 25 ноември честваме паметта на св. Климент Охридски, ученик на св. братя Константин-Кирил и Методий и един от най-видните просветители във вяра и словесност на славянските народи през 9 и 10 в.

Продължение от Писмо осемнадесето

ПИСМО ДЕВЕТНАДЕСЕТО

Мои възлюбени в Господа чеда, знайте, че Светият Дух е вечен и трансцендентен. Той издава едно много сладко и нежно благоухание, което словото не може да изрази, както е казал един отец: „Кой не познава сладост­та и пленителността на Духа, ако не тези, които са заслужили Той да живее в тях?“.

Знае се, че мнозина не са го заслужили, понеже бла­годатното състояние на покръстването обитава ду­шите на покръстилите се само след много трудове. След като е заживял в тях, този дух ги предоставя на Светия Дух и вече Светият Дух живее в тях.

Мои възлюбени чеда, в действителност може да се установи, че в този свят има доста подобни неща. Скъ­поценният камък се получава не без големи усилия и не се намира по села и градове, а само в палатите на царете. Тъй също и Светият Дух не живее в горделива душа, а в душата на смирените, чиито мисли са насочени към съ­вършенство. Веднъж този Дух заживял в тях, те отп­равят дълбока благодарност към Бога и всесърдечна въз­хвала, че са били удостоени с вселяването на Светия Дух.