Хората имат склонност към създаване на идоли. Идол е всичко онова, което човек поставя на първо място в сърцето си вместо Бог и вместо духовното израстване в Него. Хората искат да се държат за нещо видимо, осезаемо – като слепец за бастун – нещо, което могат да усетят и преживеят, а Бог не им изглежда подходящ за това. Още докато Моисей се бавел да се върне от планината Синай с плочите на Божиите заповеди, народът си бил направил златен телец – идол, и започнал да му се кланя.
Основната причина за такова поведение е поробеното от страстите сърце – славолюбието, сребролюбието и сластолюбието държат ума непросветен и сляп за Бога. Така човек, на това ниво на развитие, е принуден да търси сигурност и защита в явления от този свят: такива могат да бъдат държава, нация, семейство, бизнес, власт, титли, престъпност и т.н., законни или незаконни неща, и от всичко това си прави идоли. Казвам „принуден“, защото демоните, чрез страстите, поемат управление над живота ни, използвайки страха като средство. Макар винаги да е свързан с нещо материално, идолът всъщност е лъжовно състояние на помрачен ум – демонична идея, прелест.