Когато Иисус отива към Йерихон, спрял за малко и вдигнал поглед към дърветата, настойчиво търсейки нещо. Онова, което търсил, бил един човек от най-богатите в областта и при това известен. Този човек, на име Закхей, бил началник на митарите, а това означавало грешен човек. Защото богатството на един митар било синоним на несправедливост и измами, а сребролюбието и съпровождащото го жестокосърдечие се смятат за най-големите страсти, които могат да обхванат човешкото сърце.
Този проблем изглежда не притеснявал митаря, тъй като във всекидневния си живот той установил, че парите са силен аргумент и думата на един богаташ винаги се зачита. Изглеждало, че нищо не му липсва, а земята, на която стъпвал, била здрава и сигурна. Парите му осигурявали този комфорт и животът му бил лесен и хубав.
Това обаче било само външното впечатление. Изглеждало, че има всичко, но той усещал, че нещо му липсва, само че не можел да определи какво е то. Парите, които щедро пилеел, удовлетворявали всичките му желания и той се наслаждавал на всичко, което иска. Накрая обаче винаги чувствал, че не се е насладил в живота си на онова, за което наистина копнее сърцето му.