Деяния на апостолите, глава 18. Апостол Павел в Коринт (1–17). Отпътуването му през Ефес към Йерусалим (18–23). Начало на третото апостолско пътуване (22–23). Аполос от Александрия (24–28)
Деян. 18:1. След това Павел остави Атина и дойде в Коринт;
“Коринт” е един от най-известните градове в древността, голям търговски и богат град, на провлака между Егейско и Йонийско море, с две пристанища от източната и западната страна, по онова време седалище на римския управител, проконсул.
Деян. 18:2. и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях;
“иудеин”. Този юдеин, на име Акила, и съпругата му Прискила вероятно все още не са били просветени с Христовата вяра и Павел остава при тях не защото са повярвали, а заради общия занаят. Вероятно всички скоро са били обърнати от апостола към християнството (вж. Деян. 18:26)
“Акила” е гръцкото произношение на латинското име Aquila; какво е било еврейското му име, не е известно.
“родом от Понт”, тоест бил е жител на малоазийската провинция Понт, граничеща с Черно море.
“Прискила” е умалително на латинското Prisca.
За изгонването на евреите от Рим по заповед на император Клавдий разказва римският историк Светоний (в глава 25 от биографията на Клавдий), като съобщава, че повод за това е било възмущението на евреите, предизвикано от някакъв юдеин смутител, представящ се за Месия, сиреч Христос. Когато след смъртта на Клавдий много от прогонените юдеи започват да се връщат отново в Рим (Деян. 28:1 и сл.), Акила и Прискила правят същото (Римл. 16:3).
Деян. 18:3. и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри.
“да правят шатри”. Правенето на шатри, тоест палатки, за пътници и военни нужди е било доста разпространено и доходоносно занятие. Павел е бил обучен в този занаят. По онова време е било обичайно децата да се обучават в занаят, дори и да са били деца на богати родители, за да имат пълна независимост в средствата за препитание. Тази независимост многократно се споменава от Павел като едно от важните условия за успеха на проповедта му (Деян. 20:34; 1 Кор. 4:12; 1Сол. 2:9; 2 Сол. 3:8).
Деян. 18:4. И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.
“говореше .. убеждаваше” в синагогата, което само по себе си предполага разговорен начин на проповядване, който е бил разрешен в синагогите, както е видно от Евангелието (Йоан 4:25-59). От разказаното по-нататък (Деян. 18:6) е видно, че проповедта на апостола отначало не е дала желаните плодове („те му се противопоставяха и го хулеха“), така че е било необходимо да му се яви Господ, за да укрепи апостола (Деян. 18:9-10, срв. 1 Кор. 14:9, 18).
Деян. 18:5. А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос.
“Сила и Тимотей слязоха от Македония” вж. Деян. 17:14.
“от своя дух подбуждан”. Този израз показва особеното напрежение на духа на апостола, в противовес на упоритата съпротива на юдеите да повярват на проповедта му за Месия.
Деян. 18:6. Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви - върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците.
“си отърси дрехите”. Тези думи имат същото значение като “отърси” праха от нозете си (Деян. 13:51) и показва решително скъсване и отделяне от неповярвалите.
“кръвта ви – върху главите ви!” – т.е. ваша е вината, ваша е и заплатата за нея – чрез Божиите наказания, съобщени в Евангелието, и вечната гибел.
“Аз съм чист”- защото направих всичко, което беше по силите ми, за да узнаете истината и след като я узнаете, да отвърнете от себе си не само временната, но и вечната погибел, приготвена за непокорните (Римл. 1:32, Римл. 6:16, Римл. 6:21, Римл. 6:23, Римл. 7:5-10, 13 и др.).
“отсега отивам при езичниците”. вж. Деян. 13:46.
Деян. 18:7. И като се дигна оттам, дойде у някого си, на име Юст, който почиташе Бога, и чиято къща беше до синагогата.
Решението на апостола да се посели в къща близо до синагогата и да започне оттам да проповядва на езичниците съответства на решителния му характер и да желанието му да събужда ревност у своите сродници по плът (Римл. 11:14). “Той се настани в съседна къща, за да може чрез това съседство да възбуди у тях ревност, ако пожелаят” (св. Йоан Златоуст).
И действително, това решение не закъснява да окаже благотворно влияние върху мнозина. И наистина, тази решителна и величествена мярка не закъсня да окаже благотворно въздействие върху мнозина. Примерът е даден от самия началник на синагогата (срв. Деян. 13:15), Крисп, един от малцината кръстени от самия апостол (1 Кор. 1:14). Този Крисп впоследствие бил епископ на остров Егина, край бреговете на Гърция, в Сароническия залив
Деян. 18:8. А Крист, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха.
Деян. 18:9. И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай,
“във видение нощем” – не насън, макар и през нощта, а точно във видение, в будно състояние. Срв. Деян. 16:9. Възможно е под влияние на тежкото чувство и страха от открито негодувание от страна на юдеите, апостолът да е мислил да напусне Атина или да намали проповедта си, подобно на Йеремия (Деян. 20:1 и сл.). Затова Господ го окуражава, като му заповядва „да не се страхува“ и „да не мълчи“ и му обещава Своята помощ и застъпничество.
Деян. 18:10. защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град.
“имам много народ в тоя град”. Под тези хора, които Господ нарича Свои, се разбират не само онези, които вече са се обърнали към Него и са познати на Павел, но най-вече (срв. Йоан 10:16, 11:52) онези, които предстояло да се обърнат и да получат вечния живот (Деян. 13:48).
Деян. 18:11. Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие.
Деян. 18:12. А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището,
“когато Галион беше проконсул в Ахаия”. Според римското разделение на провинциите Ахаия обхваща цяла Гърция, включително Пелопонес. Отначало като сенаторска провинция тя се управлява от проконсули, а след това, при Тиберий, след като става императорска, започва да се управлява от прокуратори. Но Клавдий отново я предал на сената и под управлението на проконсули. По времето, описано от дееписателят (53-54 г. сл. Хр.), за проконсул на Ахаия се споменава Юний Аней Галион, брат на известния философ Сенека, възпитаник на Нерон, който също като Сенека умира от ръцете на Нерон. Фамилията Галион е приета от осиновителя му – ретора Л. Юний Галион, който преди това се е казвал Юлий Аний Новат. Според брат му Сенека той бил много кротък, честен, човеколюбив и опитен владетел, което е в съответствие с разказа на писателя.
Деян. 18:13. като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона.
“почитат Бога не по закона”. Много силно обвинение, което имало за цел да опише дейността на Павел като разрушителна за законите изобщо, и в частност, за Мойсеевия закон.
Деян. 18:14. И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам;
Деян. 18:15. но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи.
“за учение и за имена”. Вероятно става дума за имената на Месията, предсказани в Стария Завет, които Павел разглежда, за да докаже, че Иисус е истинският Месия (Деян. 18:5).
“за вашия закон”. Верен поглед на Галион по въпроса, тъй като той не се отнася до законите на Рим, чието опазване е задължение на проконсула.
Деян. 18:16. И ги напъди от съдилището.
“ги напъди”. Очевидно с употребата на сила, поради обичайната настойчивост на юдеите, които искали да постигнат осъждане на Павел заради нарушаване на обществения ред и приличие.
Деян. 18:17. Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това.
Изгонването на юдеите от съдилището е съпроводено с бой, в който, освен слугите на проконсула, участват „всички елини“, т.е. тези, които са били там, като най-пострадал е управителят на синагогата Состен (вероятно наследник на Крисп), чието избиване би трябвало да бъде поучително за останалите юдеи. Този Состен впоследствие е обърнат от апостола към Христос, станал е негов сътрудник (1 Кор. 1:1), а след това епископ в Колофон, в Мала Азия.
Галион не се притеснявал от факта, че на юдеите била нанесена публична обида (Деян. 18:14), подлежаща на съдебните пълномощия на проконсула. По този начин обещанието на Господ към апостола, че „никой няма да му стори зло“, се изпълнило; И даже се случило обратното – пострадали онези, които искали да му сторят зло.
Деян. 18:18. Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк.
Този текст е неясен, както и описаното събитие. Преди всичко не е ясно за кого се отнася израза “острига главата си”, тъй като освен за Павел в този откъс се говори и за Акила, чието име, видимо неслучайно е поставено в гръцкия текст след името на жена му (Прискила и Акила), в непосредствена близост до описаното действие. Какъвто и да е случаят, както Павел, така и Акила биха могли да изпълнят над себе си еврейския обряд, без това да бъде изкушение за вярващите и да противорени на убежденията им. Освен това е известно, че Павел участва в извършването на подобен обряд в Йерусалим по съвет на по-старшите апостоли (Деян. 21:1 и сл. Деян. 16:3).
Що се отнася до значението на самия акт “остригване на главата заради обет”, вероятно става дума за християнизирано изпълнение на старозаветния закон за обет за назорейство. (Числ. 6:1 и сл.). Според този закон онзи, който е дал обет за назорейство пред Бога за определен период от време, не е трябвало, наред с другото, да подстригва косата на главата си; тя е трябвало да бъде обръсната само или при изтичане на срока на обета, или в случай на „оскверняване“ на обета (предвидено в закона), и тогава самият обет трябвало да започне отново. Тъй като всички тези церемонии са били свързани с принасянето на жертви и следователно са можели да се извършват само в храма, изключение от което едва ли е било позволено за живеещите в диаспора и пътуващите, отрязването на косата, споменато от дееписателя, вероятно е означавало прекратяване на някакъв частен обет, за който апостолът използва установения от закона символ.
“В Кенхрея” – това е пристанище, източно от Коринт, откъдето Павел и спътниците му отплавали за Сирия.
Деян. 18:19. Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.
„Ефес“ е главен град на малоазийската провинция Йония, част от така наречената проконсулска Азия (Азия, вж. бележката към Деяния 16:6), голям крайморски търговски град, център на дейността на св. апостол Йоан Богослов. Споменатото тук посещение в Ефес е първото посещение на апостола при езичниците.
Деян. 18:20. А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи,
Деян. 18:21. а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Иерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там.
Очевидно обичайната проповед на апостол Павел в синагогата е стигнала до сърцето на ефеските евреи, които го помолили да остане при тях по-дълго, но „наближаващият празник в Йерусалим“ – вероятно Пасха или Петдесетница – апостолът трябвало да прекара “в Йерусалим”, (не се уточнява защо). Поради тази причина той не можел да изпълни молбата им, но обещал да се върне отново, което и прави (Деян. 19:1).
За тълкуванието на думите “ако ще Бог”, тоест, ако е угодно на Бога, виж Иаков 4:13-16.
Деян. 18:22. Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
“Като слезе в Кесария”, наричана Стратонова, е крайморски град в Палестина, където апостолът пристигнал, след като прекосил морето.
“ходи в Иерусалим”. Краткият престой на Павел в Йерусалим, без да има сведения за някаква негова конкретна дейност в този град, вероятно се дължи на опасенията му да не би да възбуди излишно раздразнение у юдеите, което би могло да провали бъдещите му планове, както се случва при следващото му посещение в Йерусалим (Деян. 21:1 и сл.). Ето защо, без да се страхува от смъртта и страданията за Христос, но лишен от възможността да проповядва Божието слово, той бърза да се отправи на ново пътуване към езическите страни (Деян. 18:1 и сл.).
“Антиохия”. Апостолът се отправил най-напред към „Антиохия“ в Сирия (вж. Деян. 11:19). „Той изпитвал особена привързаност към този град – това е човешко чувство: защото тук учениците започнали да се наричат християни; тук бил предаден на Божията благодат; тук успешно завършил делото относно учението за обрязването“ (св. Йоан Златоуст).
Деян. 18:23. След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
“излезе”. Началото на третото апостолско пътуване на Павел.
“обхождаше редом страната Галатийска и Фригия”. Вж. обяснението към Деян. 16:6.
“утвърждаваше всички ученици” – във вярата и християнския живот, което е целта на посещението в тези места и основаните там общини (Деян. 14:21-22, Деян. 16:6). Не се споменава за посещението на апостола в други малоазийски общини, било поради краткостта на речта, било защото апостолът не ги е посетил. Не се споменават спътниците на Павел, въпреки че от следващото изречение става ясно, че с него са били Тимотей и Ераст (Деян. 19:22).
Деян. 18:24. И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.
“Аполос” е съкратено име от Аполоний. Аполоний бил силен деятел в насаждането на християнството в Коринт (вж. 1 Кор. 1:1 и сл.) и поради тази причина дееписателят специално го отбелязва.
“иудеин, родом от Александрия” в Египет, която била център не само на обширна търговия, но и на най-високо развитие на юдео-елинската образованост, чийто представител бил прочутият евреин Филон.
Деян. 18:25. Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение.
Образован и красноречив, запознат с книгите на Свещеното Писание, убедителен и пламенен проповедник, Аполос обещавал особен успех в делото на прповедта. „Ето че учените мъже започват да проповядват! … Виждаш ли успеха на проповедта!“ – възкликва св. Йоан Златоуст по този повод.
“наставен в пътя Господен”. Има се предвид учение и живот според Господните заповеди (Деян. 9:2).
“наставен”, т.е. намирал се в началото, неждаел се от по-точно обяснение на Господния път (Деян. 18:26), което е направено по-нататък (Деян. 18:26).
“знаеше само за Иоановото кръщение”, подобно на учениците в Ефес, споменати по-нататък (Деян. 19:2-3). Разбира се, тази напълнота на знанието за Христос и Неговото учение не означавала неправилност, и поради тази причина не била причка Аполос на горял духом (Римл. 12:11), да говори и учи правилно за Господа, макар и непълно.
Деян. 18:26. Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен.
Деян. 18:27. А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта,
Деян. 18:28. защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
Милосърдната дейност на Аполос в Ахаия е прекрасно описана от апостол Павел в първото му послание до Коринтяни: „Аз насадих, Аполос полива“ (1 Кор. 3:6).
“В това, че опровергавал пред целия народ, се проявила неговата смелост; в това, че опровержението му било “силно” – се разкрила силата му; а в това, че използвал като доказателство Божествените Писания, се проявила неговата опитност. Защото и смелостта сама по себе си е безполезна, ако няма сила, както и силата – без смелост” (Св. Йоан Златоуст).
Впоследствие Аполос станал епископ на Смирна, в Мала Азия, като предшественик на известния Поликарп Смирненски.
