Автентичността, т.е. принадлежността на този раздел към евангелието от Марк – глава 16, стихове 9-20, е подложена на съмнение от страна на библейската критика. Основанията за това са следните.
(1) Разделът с тези стихове не се среща в такива авторитетни кодекси като Синайския и Ватиканския, както и в някои арменски, етиопски и арабски преводи на Евангелията. Също така Евсевий Кесарийски ("Въпроси за Евангелията до Маринум": Eusebii Caesariensis, Quaestiones evangelicae ad Marinum, PG.22, c. 937, 19-33) казва, че Евангелието от Марк във всички почти списъци завършва с думите на нашия 8 стих от 16 глава. За същото почти свидетелстват и блаж. Йероним (писмо 120), свети Григорий Нисийски (2-ра беседа за Възкресението на Христос) и някои други.
(2) Тези исторически основания се подкрепят и от характера на въпросния пасаж. В него критиците не откриват изрази, характерни за евангелист Марк ("веднага", "отново"), а напротив, намират достатъчно, които са неприсъщи на Марк по език и изложение. Ето защо някои съвременни критици смятат този раздел за неавтентичен, а Тишендорф в осмото издание на своя Нов Завет изобщо изключва този раздел от текста.
Но горните основания не са достатъчни, за да се твърди, че стихове 9-20 от 16-та глава на Евангелието от Марк представляват добавка, направена от някое друго лице, а не от самия Марк. Първо, спорният раздел се намира във всички древногръцки кодекси на Новия Завет (с изключение на Sinaiticus и Vaticanus), както и в най-старите преводи - сирийския Пешито, староиталийския и Вулгата. Освен това светителят Ириней знае за него (Ириней Лионски. "Срещу ересите", III, 10, 6). Свидетелството на Евсевий, Йероним и др. значително се отслабва от съобщението на Виктор Антиохийски и от многото беседи за това, че "Палестинското евангелие" е съдържало тази част. Освен това е неестествено да се предположи, че Евангелието на Марк трябва да завършва с думите: "понеже (жените) се бояха". Факт е, че събитието на Христовото Възкресение несъмнено е било най-важният факт в евангелския разказ.
Същевременно значението на този факт би било значително отслабено, ако евангелист Марк се беше ограничил да цитира само свидетелството на ангела пред жените и не беше казал нищо за явяването на Христос на всички Негови апостоли. Освен това, за да се обясни липсата на завършека на Евангелието на Марк, може да се предположи едно от двете неща - ако приемем свидетелството на онези кодекси, които не съдържат този завършек, за по-достоверно. Или че завършекът е бил изгубен безследно, или че Марк не е написал този завършек, тъй като е починал по време, когато все още е трябвало да завърши своето Евангелие. Но и двете предположения са неприемливи. Срещу второто стои църковното предание, според което Марк, след като завършил Евангелието си в Рим, напуснал този град и отишъл в Александрия, където проповядвал (Евсевий Кесарийски, "Църковна история", 11, 16, и други автори). От това предание виждаме, че идеята, че Марк би могъл да остави Евангелието си незавършено, е била чужда на древната Църква. Що се отнася до първото предположение, на него се противопоставя неправдоподобността на такъв завършек на Евангелието, какъвто се среща в онези ръкописи, където Евангелието завършва с думите: "понеже се бояха". Но това вече беше казано по-горе.
Що се отнася до вътрешните основания, на които най-новата критика основава съмнението си относно автентичността на последната част от Евангелието на Марк, трябва да признаем, че наистина в тази част не откриваме онези особености на стила, които обикновено характеризират евангелист Марк, а именно че частиците "отново" и "внезапно", които Марк обича, не се срещат тук. Но, от друга страна, не бива да пренебрегваме факта, че съдържанието на този раздел не е давало и повод за евангелист Марк да употреби обичайните си думи. Трите явявания на Възкръсналия тук са представени под формата на "стълба", а тази форма не е била чужда на Марк и, от друга страна, е изисквала онези свързващи елементи (μετὰ ταῦτα и ὕστερον), които той използва тук вместо частицата "отново" (стихове 9, 12, 14). Също така употребата на глаголите ἀπιστεῖν и ἐφανερώθη, които не се срещат другаде в Марк, тук се налагат от самата тема на разказа. Глаголът ἀπιστεῖν откриваме и в Евангелие от Лука само в Лука 24:11, 41, а глаголът ἐφανερώθη - само в Евангелие от Йоан (Йоан 21:1), именно в разказа за явяването на Възкръсналия Господ. Глаголът ἐθεάθη, използван тук за първи път и от Марк (стих 11), е съвсем точно обозначение на съзерцаването от хората на Възкръсналия Христос в прославеното Му тяло. Глаголът πορεύεσθαι (стихове 10, 12, 15), използван тук три пъти от Марк, също не може да се нарече съвсем чужд на Марк, тъй като съставният глагол παραπορεύεσθαι е често използван от него (Марк 2:23, 9:30, 11:20, 15:29). Нещо повече, този глагол πορεύεσθαι и в трите случая е съвсем подходящият термин за предавания смисъл. Останалите изрази, които не се срещат преди това в Марк, или не са могли да бъдат използвани преди това от евангелиста (напр. γλώσσαις λαλεῖ ν καιναῖς, - стих 15), или представляват съвсем леко отклонение от изразите, които се срещат в Марк (напр. κόσμον ἅπαντα, стих 15, срв. С ὅλον τόν κόσμον в Марк 15 :36).
Странно изглежда само това, че евангелист Марк използва в стих 9 израза πρώτῃ σαββάτου - "в първия ден на седмицата", докато в стих 2 използва друг израз τῇ μιᾷ σαββάτου за същото нещо. Изразът τὸ σάββατον в смисъл на "не-делник" не се среща нито при него, нито в другите Евангелия, освен в Лука 18:12. Но тази странност може да се обясни с факта, че в кръга на вярващите, към който е принадлежал Марк, думата σάββατον в смисъл на "неделя" може би вече е била влязла в употреба и евангелистът тук използва този, така да се каже, нов израз, докато в стих 2 използва друг, стар, паралелен израз, който вероятно е бил използван от апостол Петър, когато е разказал на Марк за Възкресението на Христос.
По-нататък се посочва, че евангелистът споменава за изгонването на седем беса от Мария (ст. 9). "Защо Марк - казват критиците - трябва да споменава това, след като вече е говорил за него преди?" Но тук това повторение е много подходящо. Евангелистът иска да обясни с това защо Господ след Своето Възкресение се е явил на Мария Магдалена по-рано, отколкото на другите.
След това изтъкват, че тази част е твърде кратка и неясна. Но още по-рано у Марк откриваме същото кратко обобщение на събитията, а именно в разказа за кръщението и изкушението на Христос (Марк 1:9-13), който обаче не е признат от критиците за неавтентичен. Те казват също, че завършекът на Евангелието създава впечатление за разказ, който няма никаква връзка с предходния, сякаш е възникнал съвсем независимо от стихове 1-8, глава 16. Но изразът на стих 9: "като възкръсна" (ἀναστάς δέ), напротив, говори в полза на заключението, което авторът на Евангелието е искал да постави във връзка с предходното. Той иска да каже: "Досега говорих за Възкресението на Христос, а сега трябва да разкажа за Неговите явявания".
От друга страна, не можем да не забележим онези особености в завършека на Евангелието от Марк, които са характерни за цялото Евангелие от Марк. Така в стих 9 евангелистът пропуска името Иисус, както прави и на други места (Марк 1:21, 2:1, 23, 3:1), нарича учениците и последователите на Христос: τοῖς μετ´ αὐτοῦ γενομένοις (стих 10), което наподобява израза: οἱ παρ´ αὐτοῦ (Марк 3 :21), описва порицанието на Христос за "коравосърдечието" на учениците (стих 14), според Марк 6:52, 7:18, 13:17 и сл.
Трудно е да се каже нещо убедително по въпроса как е могло да се случи така, че в много древни кодекси завършекът на Евангелието от Марк да бъде пропуснат. Възможно е някои преписвачи умишлено да са го пропуснали, изкушени от същите съображения като тези, изтъкнати от съвременните критици.
Трябва да се отбележи, че в някои древни кодекси вместо нашия завършек има по-съкратен, който гласи: "И всичко, което им беше възложено (на жените) да направят, те съобщиха накратко на Петър и на неговите другари. След това се яви Иисус и изпрати Сам от изтока (на слънцето) до запад чрез тях (т.е. чрез апостолите) свята и непреставаща проповед за вечното спасение. Амин."
В съчинението на блаж. Йероним "Против Пелагий" (II, 15) също има кратко заключение на Евангелието на Марк, което представлява продължение на 14-и стих от 16 глава. В този завършек на укора на Господа за липсата на вяра апостолите посочват силата на сатаната, от която молят Христос да ги избави. Същата мисъл е изведена и в един паметник на християнската писменост, намерен в Египет през 1907 г. и известен като λογία. Тук Христос, в допълнение към посоченото по-горе от Йероним, казва на апостолите, че скоро ще порази всички враждебни сили. Ясно е, че всички тези заключения нямат достатъчно подкрепа за себе си в църковното предание.
