Избрани изречения за поста

Постим, за да се доближим повече до Бога, а не за да бъдем видeни или хвалени от хората.

Постим, защото обичаме Бога Подателя повече отколкото Неговите материални дарове, които консумираме.

Постът е жертва на смирената любов на човека към Бога, когато е съединен с благодарствена и просителна молитва, отправена към Бога.

Който пости, но не се моли, не събира духовна светлина в душата, а извършва просто едно биологично и психологическо упражнение, заради здравословни или естетически подбуди.

Истинският пост не е само въздържание от храни с животински произход, но и въздържание от всяка материална лакомия и похот за егоистично властване над другите; той е въздържание от всяка мисъл, слово или дело, което намалява любовта към Бога и ближния.

Въпрос: Ако някой външно се държи добре, но има скрита гордост и егоизъм, които не усеща и изпада в заблуда, неговият духовен отец трябва ли да му го каже или да не го прави по някаква друга причина?

Ти си учител. На кой клас преподаваш? На четвърти. Е, на 4. клас преподаваш уроци за 4. клас. Няма да преподаваш уроци за 6. клас. Не е ли така? Въпреки че знаеш и за 6. клас. Така един духовен наставник може да вижда някои неща в душата на другия човек, но едновременно с това вижда и знае немощите и възможностите му. Трябва да бъдем изключително внимателни как ще говорим на другия човек, защото той не винаги е готов да чуе това, което ще му кажем. Бях ви споменал за пример, когато едно дете попитало духовния си наставник дали в рая ще има котенца и кученца. Духовникът се засмял и казал:

- Не, няма да има котенца и кученца в рая!

На детето това обаче не му харесало и му казало:

- След като няма да има котенца и кученца, не искам да ходя в рая!

Духовникът се замислил и попитал един съвременен му старец, свят човек:

- Да не би да не му отговорих правилно?

В навечерието на 15 септември публикуваме чинопоследованието на водосвет за начало на учебната година. Молитвите в него са преведени на български, за да са разбираеми за участниците – учителите, учениците, родителите, гостите на тържеството. Текстът е подреден от свещ. Станислав Симеонов.

При невъзможност водосветът да бъде извършен от свещеник, може основните молитви да се изчетат от учител-християнин, имащ съзнанието, че както всяко друго човешко дело, и учебното дело трябва да започва с изпросване на Божието благословение.

Дякон (ако има; ако няма, този възглас се пропуска): Благослови, владико!

Свещеник: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги, и във всички векове.

Хор: Амин!

Гл. 8: Бог Господ и явися нaм, благословeн грядий во имя Господне. (3)

Тропар: Благословeн еси, Христе Боже нaш, Иже премyдри ловци явлeй, ниспослaв им Духа Святaго, и теми уловлeй вселeнную, Человеколюбче, слaва Тебе.

Благословен си, Христе Боже наш, Който си направил рибарите мъдри, като си им изпратил Светия Дух, и чрез тях си уловил вселената, Човеколюбче, слава на Тебе.

Слaва..., и нине...,  гл. 6:

Трябва да се научим да плачем. Старецът Паисий казваше, че в родината му, в Кападокия, когато турците обикаляли нощем, казвали: Какво им става на тези християни, цяла нощ ли оплакват мъртъвците? Те чували плач, вопли, стонове и мислели, че православните християни оплаквали мъртъвците си нощем. Не можели да разберат, че хората се молили, защото кападокийците били простодушни, открити хора. Може би те плачели за своята мъртва душа, както би трябвало да плачем и ние. Сълзите носят голям мир в човека и мисля, мое лично убеждение е това, може да е грешка, не знам, че една от причините да имаме толкова психически проблеми днес, е че не плачем. Отиваме на погребение и не плачем. Или става някакво скръбно събитие, но се стискаме да не заплачем, особено младите и момчетата смятат, че това е срамно. Не те ли е срам да плачеш? Голям човек да плачеш? Не искам да кажа, че трябва да плачеш където и да е и във всеки един момент, но плачи поне вкъщи. Но как ще плачеш вкъщи, след като нямаш време, веднага щом се върнеш у дома, вратата се отваря и там те очаква друга арена, с други неща, с други проблеми и т.н. И ако не те очакваш арена, те очаква телевизията да те погълне, интернет, телефонът ти и други. Кога да заплаче човекът?... Днес нямаш време дори да заплачеш.

Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, оставяйки ни пример, за да вървим по стъпките Му (1 Петр. 2:21)

Св. ап. Петър ни разкрива една велика истина, която се отнася до нашата връзка с Бога в Църквата. Тя навярно скандализира хората, които следват Бога и понякога е трудно да я проумеем. Христос пострада за нас, като ни остави пример, за да вървим по стъпките Му. Както някой върви по пясъка и неговите стъпки се виждат отгоре, така и ние сме призвани да вървим по същите стъпки. Тоест да извървим същия път. И за да не правим грешки и да си мислим, че ще станем богове, ще правим чудеса в този свят, ще ходим по водата, както Христос, ще изцеляваме хората и ще правим чудеса, св. ап. Петър обяснява какво означава да вървим по стъпките на Христос. И казва:

Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; когато Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; когато страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".

Тук апостолът представя Христос в истинския Му образ, що се касае присъствието Му в Църквата и нашето отношение към Него, а именно, че ако искаме - без никой да ни насилва - да Го следваме и да бъдем Негови ученици, трябва да ходим по Неговите стъпки, което означава, че и ние ще изпитаме това, което Той е изпитал - скърби, клевети, болки, гонения, навярно смърт.