Как се сигна до това начинание

В началото на 2020 г. в разговор с моя приятел и събрат по служение иконом Виктор Иванов-Цимер от Германия, той ми говори за Литургия на ап. Яков. Аз 18 г. свещенодействам, но само като име я бях чувал. Отецът ми изпрати копие на литургията на църковнославянски, редактирана от незабравимия Левкийски епископ Партений и отпечатана през 1948 г. (тук). Тя привлече особено вниманието ми, след като влязохме в lockdown-a, и започнаха споровете кой е по-православен и как трябва да се причастяваме. Изчетох доста противоречива информация за самата литургия. Поради рядката ѝ употреба срещнах малки разлики между превода на дядо Партений, варианта на Санктпетербургската духовна семинария и английския вариант. Най-много разлики имаше в обяснителните бележки (при мене в блога ми те са с червени букви). Аз се опитах да се придържам основно към варианта на дядо Партений, като през цялото време си представях сякаш я служа, за да мога да поставя онези обяснителни бележки, които са най-логични. 

И така след доста месеци труд, след две редакции, граматическо-правописна от страна на презвитера Атанаска Коройчева и богословска от страна на проф. Иван Желев Димитров, ви предлагам български вариант на литургията на св. ап. Яков. 

Предварителни указания за извършване на литургията на св. ап. Яков

Вечерна служба

Блажен муж, 1 антифон

Господи, воззвах (Пс. 140), на 8, глас 1:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих 8: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Подобен: Небесних чинов

Изгрелият първи сред постниците, възпитаният в пустинята, светилникът от Средец, всички ние да похвалим с песни като кажем: радвай се, велика славо, която се явяваш в наши дни, преблажени!

Стих 7: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2)

Духовният живот за човека е като слънцето за растението. Не случайно, когато говорят за него, много авторитетни хора, както духовници, така и миряни, го уподобяват на „добрата част“, „едното потребно“ (Лука 10:42). Духовният живот не само вдъхновява, но дава конкретни и практически указания за живота на всеки.

Важно условие за духовния живот е умелото и опитно ръководство. На духовен език то се изразява с думата „старчество“.

Както е известно, старчеството е явление от монашеския живот. То е възникнало в епохата на организираното монашество, за да поддържа у иноците истински духовен живот. По-надареният духовно, по-изкусният в подвизите монах става старец, за да помага на своите събратя с пример и наставления в борбата със страстите, за да постигат даровете на духа. Но славата на големите старци преминала отвъд манастирските стени и към тях на тълпи се стичали и миряни. В Русия такъв отворен към света старец бил възстановителят на старчеството Паисий Величковски. В средата на 19 в. Оптинските старци още по-широко отворили за света вратите на своите килии. Служението на народа изместило на заден план чисто монашеската употреба на старчеството. С течение на времето то се разпространило толкова много, че излязло от манастирското общество и навлязло в света.

Ярък представител на духовните старците с немонашески произход е отец Алексей Мечов (1860-1923 г.).[2]

На Бог Господ, тропар, гл. 4, три пъти.

Днес благоверните люде тържествено празнуват осенявани, Бого­майко, от твоето дохождане, и като гледаме на твоя пречист образ, умил­но казваме: покрий ни с твоя почитан покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син Христос, нашия Бог, да спаси душите ни!

Малка ектения Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, гл. 3:

Обкръжена от божественото сияние на ангелските войнства, и приемаш честната служба заедно с чинове пророци и апостоли, като майка Божия, посети нас, твоите раби, като молиш Христа нашия Бог, да ни дарува велика милост.

На 19 септември в древния манастир на св. Йоан Богослов на о-в Патмос се чества откриването на св. мощи на преподобния отец Амфилохий (Макрис; 1889-1970), канонизиран от Вселенска патриаршия през 2018 г., и пренасянето на мощите му в този манастир. Откриването на мощите му става през 1981 г. и е съпроводено с множество чудесни знамения. Публикуваме откъс от словото на Верийския митр. Пантелеймон, посветено на новопрославения светец, включено в сборника „Преподобни съвременни отци на Църквата“, предстоящо издание на Русенска митрополия.

През изминалите десетилетия по Божия благодат се явиха много преподобни, които оставиха своята следа в църковния живот. Между тях е и св. старец Амфилохий от о-в Патмос, старецът Амфилохий (Макрис).

Божията благодат го изпраща в критично за Църквата време, но и за цялата наша страна и по Своя благ промисъл го дари с онези харизми, които бяха най-необходими за мисията, която му бе възложена.

Старецът Амфилохий живя в епоха и на място, които имаха абсолютна необходимост от него. Живя на острова на Откровението, в годините, когато Патмос беше първоначално под властта на турците, а след това на италианците. Години, трудни за православните, които страдаха от забраните на турците и религиозната пропаганда на римокатолическите завоеватели, в години, когато монашеството беше в криза, тъй като беше изоставило киновийния начин на живот и беше преминало към идиоритмичен.