АКАТИСТ на св. Паисий Светогорец

Кондак 1 

Преподобния подвижник от Панагуда, произрастнал в Кападокия като благоухаещ съсъд и неуморен молитвеник, нека да възпеем заедно, защото той, като подражаваше на Ангелите по живот, благоугоди на Света Троица. Затова му пеем: Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!

Икос 1

Бил си като Ангел в избрания жребий на Богородица, и наш горещ застъпник пред Бога, отче Паисие, затова те възпяваме:
Радвай се, добронравно миро на Кападокия,
радвай се, дал ни пример за възвишен живот, радвай се, цвете на Мала Азия,
радвай се, похвала на свети Арсений,
радвай се, винаги възпяван от народа си,
радвай се, правило за монасите,
радвай се, пазителю на вярата,
радвай се, светило за родината си,
радвай се, божествено чедо на Византия,
радвай се, красота и орел на Атон,
радвай се, небесни жителю, пребиваващ на Небето.
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите! 

На 11 юли през тази година за първи път Църквата почита като светец новопрославения преподобен старец Софроний (Сахаров), основател на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, наричан също „Св. Софроний Богослов и Исихаст“. Получил харизмите на богословието и умната молитва, св. Софроний е един от най-ярките свидетели на православната вяра през 20 век. За читателите на Двери публикуваме откъс от книгата „Преподобни съвременни отци“, издание на митрополията на Верия и Ватопедската св. обител, която предстои да излезе на български език от Русенска св. митрополия.

Живял на света един човек, мъж с неугасима духовна жажда. Молил се дълго време с непрестанен плач: „Помилвай ме, Господи“. А Бог не го чувал!

Минали месеци и месеци в такава молитва и душевните му сили се изтощили. Стигнал до отчаяние и извикал: „Ти си неумолим!“. И когато с тези думи нещо във вкаменената му от отчаяние душа се пропукало, той внезапно видял живия Христос. Огън изпълнил сърцето му и цялото му тяло с такава сила, че ако видението продължало още миг, той щял да умре. Никога не забравил неизречимо благия, безкрайно обичащ, светъл и изпълнен с неописуем мир поглед на Христос. През следващите години на своя дълъг живот той свидетелствал неуморно, че „Бог е любов“ (Иоан 1:4-16), безкрайна любов, която надвишава всеки ум.

За този свидетел на Божията любов искам да поговорим сега.

ОКТОИХ

Глас 3, Утринно Евангелие 4

В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНшщАТА

Господи, воззвах (Пс. 129, 116), гл. 3:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Тебе призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! Пс.141:7

Христе Спасителю наш, господството на смъртта е разбито от кръста Ти и измамата на дявола е унищожена. Човешката раса, която е спасена чрез вяра, винаги Ти предлага песен.

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. Пс.141:8

Господи, всичко е било просветено от възкресението Ти и рая е бил отново отворен. Цялото творение Те хвали и непрекъснато Ти предлага песен.

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. Пс.129

Прославям силата на Отца и Сина и възхвалявам властта на Святия Дух; неразделна, нетварна Божественост, единосъщна Троица, която царува во веки.

Откъс от книгата „Съвременни преподобни отци“, предстоящо издание на Русенска св. митрополия

Ако някой поиска да се запознае с биографията на о. Ефрем, тя няма да му предложи някакви забележителни събития. Евангел Папаникитас е светското му име. Родил се на 6 декември 1912 г., в деня на св. Николай, в с. Амбелохори край гр. Тива. Завършил училище в Тива и после гимназия, а през 1933 г. отишъл на Света гора в Катунакя. През 1934 г. получава благословение да носи расо, а през 1935 г. приема великата ангелска схима с името Ефрем монах. На следващата година е ръкоположен за дякон и свещеник. В същата колиба той оставя последния си дъх на 14 (27) февруари 1998 г.[1]

Но това, което всъщност беше старецът Ефрем, не може да се опише и побере в нито една биография. Великите събития, които свързват светците, остават невидими и неописуеми. Синаксарите, които не просто разказват за събитията от живота им, но ги обясняват и тълкуват, също не отделят място за историческите описания, но подчертават истината, която се крие зад тях. А именно, че светците са „одушевени образи на живота според Христос“.[2]

ВЕЧЕРНА

Стихири на Господи воззвах, на 8, глас 2, от Андрей Пирски:

Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3)

Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

С какви похвални венци да увенчаем Петър и Павел, разделени телом, но съединени Духом, предстоятели сред Божиите проповедници? Единият – като предводител на апостолите, а другият – като най-потрудил се от всички. Защото с венците на безсмъртната слава наистина достойно ги венчава Самият Христос, нашият Бог, Който има велика милост. (3)

От утренна стража до ноща, от утренна стража до ноща, нека се уповава Израил на Господа. (Пс. 129:6)

Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7)

С какви прекрасни песнопения да възпеем Петър и Павел? Прелетели краищата на земята и възнесли се към небесата на крилете на богопознанието, ръце на Евангелието на благодатта, нозе на проповедта на истината, реки на премъдростта, сили на Кръста, с които надменността на демоните порази Христос, Който има велика милост. (3)