НА ВЕЧЕРНАТА

Господи, воззвах (Пс. 140), на 8, глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи!

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стихири от св. Козма Маюмски, повтарят се и 4-те:

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Преди Твоето Разпятие, Господи, планината се уподоби на небе и облакът се разпростря като шатра, когато Ти се преобразяваше и беше засвидетелстван от Отец; там бяха Петър с Яков и Йоан, защото им предстоеше да бъдат с Тебе и в часа на Твоето предаване, та виждайки Твоите чудеса, да не се уплашат от страданията Ти, на които ни удостой да се поклоним в мир по Твоята велика милост.

Катавасии "Крест начертав", гл. 8

Песен 1.

Σταυρὸν χαράξας Μωσῆς, ἐπ' εὐθείας ῥάβδῳ, τὴν Ἐρυθρὰν διέτεμε, τῷ Ἰσραὴλ πεζεύσαντι· τὴν δὲ ἐπιστρεπτικῶς, Φαραὼ τοῖς ἅρμασι, κροτήσας ἥνωσεν, ἐπ' εὔρους διαγράψας, τὸ ἀήττητον ὅπλον· διὸ Χριστῷ ᾄσωμεν, τῷ Θεῷ ἡμῶν ὅτι δεδόξασται.

Крест начертав, Моисей впрямо жезлом Чермное пресече, Израилю пешеходящу; тоже обратно фараоновым колесницам, ударив, совокупи, вопреки написав непобедимое оружие. Тем Христу поим, Богу нашему, яко прославися.

Кръст начерта с жезъла си Моисей и пряко пресече Червеното (море) за вървящия пеша израилски народ, а когато го простря обратно над фараоновите колесници и очерта нашир, съедини водата – непобедимото оръжие; затова нека пеем на Христос, нашия Бог, защото се прослави.

Има два случая, в които е позволено да се обсъжда чуждата постъпка, а именно: когато е необходимо да се посъветваш с някои, които имат опит в това, как да се помогне на съгрешилия, и още − когато е нужно да се предпазят другите, които, поради незнание, могат да бъдат в общение с такъв човек, смятайки го за добър. Тогава, както апостолът ни съветва, трябва да общуваме с него (2 Сол. 3:14). А който без такава необходимост говори каквото и да е за друг в негово отсъствие, с цел да го очерни, той е клеветник, даже и да говори истината.

Самата нагласа прави думите осъждащи

Св. Василий Велики, „Монашески правила“

Темата, за която ще говорим, е сред най-чувствителните (тъй като от това зависят много неща в духовния ни живот) и най-болезнените, защото злоупотребата с нея и изкривяването ѝ е огромно. Като цяло човек е склонен да бъде безотговорен, да се остави на течението на традицията, да избягва задълженията и мечтае да намери някой, на когото да повери собствеността, а и личността си, и който да удовлетворява всичките му нужди. Отговорното отношение и сериозното обсъждане на важните проблеми в личния ни живот изисква да притежаваме достатъчен психологичен резерв, така че след като изразходваме една значителна част от него в решаването на проблемите си, накрая все пак да имаме силите да изкараме деня си спокойни и усмихнати.

НА МАЛКАТА ВЕЧЕРНА

(тя се служи в манастири)

На Го́споди, воззва́х: стихири на 4, глас 1.

Подобен: Всехва́льнии му́ченицы:

Седмочисленици славни, Бог, Творецът на всичко, ви украси със седемте дара на Духа и с изясняването на Писанията българският народ чрез вас беше приведен към вярата. Затова сега Му се молете да дарува на душите ни мир и голяма милост. (два пъти)

Седмочисленици славни, със седем тръби някога йерихонските стени паднаха, а вие като тръби на единия Бог в Троица тръбихте на света, погубихте ересите и сега се молете да дарува на душите ни мир и голяма милост.

Седмочисленици славни, днес благочестиво ни събра вашият светъл и наистина радостен празник, Кириле, Методие и Клименте заедно с Наум, Ангеларий, блажения Сава и Горазд, пазители на тайните Господни, молете се на Господ за нашите души!

Владеещ глас 5, Утринно Евангелие 6

В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), глас 5:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Тебе призовавам, чуй ме Господи!

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

С Tвоя скъпоценен кръст, Христе, Си посрамил дявола. С възкресението си притъпил жилото на греха, и ни спаси от портите на смъртта. Единородни Сине, прославяме Те.

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)