Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

apokalipsi1По своята същност и насоченост християнството е есхатологично. В битността си като такова то е по-скоро крайно, отколкото умерено, защото нито започва, нито завършва в този свят, но само преминава през него. Извирайки от библейското учение за сътворението на света от Единия безначален Бог, християнското откровение разширява максимално за човешкия ум понятието за Триединността на Твореца. Тази широта на възприемането на Бога е главна в християнската сотириология: спасението на човека е невъзможно без опитното познание на Троицата, понеже само чрез приобщаването към Сина и в силата на Светия Дух ние можем да станем синове Божии. Това означава да влезем в Божието надприродно битие, наречено още Царство или Чертог, или Брак, или Угощение, но не като гости или слуги, а като синове и сънаследници на Отца. И тук кръгът не се затваря, а продължава спираловидно: създадени из нищото от предвечния Бог, след края на земния си път ние не се завръщаме отново в небитието, а възлизаме в Божието битие, приемайки по благодат и самата божественост. Нищо по-малко и по-ниско от това не може да удовлетвори църковното събрание и отделния християнин.

Затова още първите християни са отъждествявали идеала си за спасение с есхатологичното очакване: „Мараната, дойди, Господи Иисусе!“ (Откр. 22:20).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)

viber image 2020 03 10 20 40 56Литургично-каноничен и пастирски анализ на Преждеосвещената литургия

Причастяването и пастирската грижа по време на масови заболявания и епидемии е един актуален в днешни дни въпрос, върху който реших да разсъждавам като се богослов и литургист. В контекста на епидемиологичната обстановка у нас и по света си позволявам да предложа обоснован вариант за бъдещо възможно разрешаване на тези проблеми с цел  богослужебна яснота  и пастирска утеха.

Да започнем с думите на св. Йоан Златоуст, в една от неговите предпричастни молитви, за начина на истинското изцеление чрез причастяване с Тялото и Кръвта Христови: „Но частицата на пресветото Твое Тяло и на драгоценната Твоя Кръв да ми бъде за освещаване, просветление и здраве на смирената ми душа и тяло, за облекчаване тежестта на многото ми съгрешения, за предпазване от всякакво дяволско въздействие, за прогонване и възпиране на моя зъл и лукав навик, за умъртвяване на страстите, за спазване на Твоите заповеди, за умножаване на божествената Твоя благодат и за придобиване на Твоето царство“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

46

За поста може да си поставим следната задача: да се опомним, да се събудим. Да погледнем съседа си, колегата, да си помислим – нямат ли и те някакви проблеми в живота? Как се проявява нашето християнство по време на пост, на какво най-вече трябва да обърнем внимание и как да направим така, че постът да не бъде напразен – по тези въпроси разсъждава о. Андрей Мизюк.

Постът е като фар в живота на християнина, излизане от ежедневието, напомняне за необходимостта от правилния път, който избираме. Християнството обаче трябва да се проявява не само по време на поста, то изобщо не бива да изчезва от живота ни. 

Постът е времето, в което още по-силно трябва да се концентрираме върху главната заповед – заповедта да обичаме ближния си. Всичко останало е съпътстващо. Разбира се, трябва да присъстваме на богослуженията, защото те ни напомнят към какво сме се запътили чрез поста, за това какво Бог е направил за нас. Напомнят ни за Неговата жертва, Неговата любов. Нашата малка жертва тук е благодарност.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

Kyriaki AsotouВ настъпващата неделя Църквата ни припомня притчата на Господ Иисус Христос за блудния син, записана в Евангелие според Лука (15:11-32). Богослужебните текстове в неделния ден и в следващите седмични дни развиват тази тема в поетични форма и език, за да можем да се замислим за своето собствено състояние и за нуждата от опомняне и завръщане в покаяние към обятията на милосърдния Баща – Бога.

Предлагаме ви в превод от гръцкия оригинал някои от най-добрите текстове за Неделя на блудния син.

На „Господи, воззвах“, Слава..., гл. 2

О, от колко много блага лиших себе си аз, клетият! О, от какво царско достойнство изпаднах аз, нещастният! Прахосах богатството, което получих, престъпих заповедта. Горко ти, нещастна душо, защото вече се осъждаш на вечен огън! Затова преди края извикай към Христос Бог: приеми ме, Боже, като блудния син и ме помилвай!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

46fОт тази вечер на възкресната вечерна започнаха песнопенията, свързани с предстоящия Велик пост. Както е известно, преди поста има четири подготвителни недели: на митаря и фарисея, на блудния син, Месопустна и Сиропустна. Първите три от тези недели имат след себе си шест дена, в които продължават да се припомнят основните идеи на въвеждащата ги неделя. Така започващата Неделя на митаря и фарисея ще ни напомня примера на двамата мъже, влезли в храма да се помолят. Но мислещият се за праведен фарисей не само не постигнал целта на молитвата, а дори загубил и предимствата, които би му дало изпълнението на заповедите, ако я нямаше онази гибелна надменност. От своя страна митарят, смятан от всички за грешник, спечелил Божията милост с пълното си смирение и разкаяние. Затова нека следваме неговия пример, както ни насърчават и песнопенията в тази неделя.

На вечерната:

Стихири на „Господи, воззвах”, гл. 1

Нека не се молим като фарисея, братя, защото онзи, който се превъзнася, ще бъде унижен, но да се смирим пред Бог и в пост да извикаме като митаря: Боже, смили се над нас, грешните!

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж