Постът, който спазваме през сирната или сиропустната седмица, се нарича разговорно „бял пост“, защото са разрешени блажни храни, които имат предимно бял цвят: мляко, масло, сирене, яйца (някога яйцата бяха само бели), риба. Този едноседмичен частичен пост има за цел да ни подготви за трудния пост от седем седмици, наричан заради голямата си продължителност Велик пост, т. е. голям (по времетраене) пост.

Тази седмица има подготвителен характер. През нея на православните християни е позволено да ядат дори и в сряда и петък всичко освен месо. Или, според друго определение, могат да ядат освен растителните храни също и животински, които обаче не са получени чрез убиване на животните или в които няма кръв. Това са тъкмо „белите“ блажни храни: мляко, масло, сирене, яйца. Приема се, че рибата няма кръв и затова е разрешена през тази седмица. Но тя не е разрешена през строгия Велик пост освен на големите празници Благовещение и Цветница (Вход Господен в Йерусалим).

Миналата година в статийката „Съвременни грешки в древни думи“ (тук) беше обърнато внимание на църковната ни общественост за някои грешки в изписването на древни имена и прозвища. Поводът беше празникът на преподобни Исидор Пелусийски, който продължават някои да го изписват неправилно Пелусиотски, което е под влияние на гръцкото му прозвище Пелусиот. Там си беше обяснено, че Пелусиот идва от името на египетския град Пелусион и правилното словообразуване на български трябва да бъди Пелусийски. Просто и ясно! Е, продължават не неграмотни хора да си пишат Пелусиотски, но това си е за тяхна сметка. В това число са и редакторите на синодните сайтове и календари. Наистина живеем в епохата на безотговорното писане и безпросветно четене, но за умните и образовани хора това е недопустимо. Умните и образованите винаги имат мисия в обществото, независимо дали самото общество им признава тази мисия. Защото тя е заради обществото, а не е заради признанието на самото не винаги благодарно общество.

В календара за днешния ден единствено в кратките жития, публикувани всеки ден на сайта на Българската телеграфна агенция от 2022 г. насам, е избягната грешката, която се „мъдри“ (без да е белег на мъдрост) в синодалното издание на Жития на светците. Там е записано, че днес честваните свети мъченици били пострадали в град Евгения. Никой обаче не си е направил труда да провери имат ли днес честваните мъченици връзка с някакъв град Евгения. А отговорът е еднозначен: това просто не е вярно!

Християнството в румънските земи може да се проследи още от 4 в. насам, поне в южните части на страната. От началото на 10 в. в тези земи се въвежда използването в богослужението на старобългарския език, който с помощта на българската държава вече е имал книжнина, разпространяваща се сред славянските племена на Балканския полуостров. Този език се използва в църковния живот в румънските земи до 17 в.

В началото на 11 в. митрополията на Влахия е включена в Охридската архиепископия, а през 13 и 14 в. тя е част от Търновската патриаршия. От края на 14 в. и през османския период епархиите в румънските земи са в юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Възползвайки се от мощта и влиянието на влашките воеводи, църквата в тези земи през 1865 г. се обявява за автокефална, но е призната от Фенер едва през 1885 г. На 4 февруари 1925 г. по решение на синода на Румънската православна църква тя е повишена в ранг патриаршия, която е призната от Фенер през м. юли с. г., а през ноември е интронизиран и първият румънски патриарх Мирон. Той е титулован „Негово Блаженство патриарх на цяла Румъния, наместник на Кесария Кападокийска (в днешна Турция!), Унгро-Влахийски митрополит и Букурещки архиепископ“.

Такъв ли ще е изборът? Наистина, защо да не е такъв? Няма сериозни пречки изборът за нов митрополит на Сливенска епархия да бъде честен и достоен. Църковната общественост у нас се е нагледала на всякакви изкривявания и нечестности около митрополитските избори, така че недоверието ѝ има достатъчни основания.

А е толкова просто! Защото наистина всичко зависи само от епархийските избиратели.

Според устава на Българската православна църква – Българска патриаршия Сливенска епархия има седалище в Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Тополовград, Котел и Малко Търново (чл. 3, т. 12). Това ще рече, че щом „всяка епархия има свои духовни и мирски избиратели – по 6 от всяка духовна околия; трима от тях са клирици и трима – миряни“ (чл. 101, ал. 1), очаква се от седемте духовни околии да се съберат на 18 февруари 42 избиратели и да гласуват по съвест и със страх Божи за двамата епископи, най-достойни за служението на техен духовен отец и ръководител – ако е рекъл Бог, до края на дните им. Това безспорно е голяма отговорност.

Малка ли? Хм, хайде, нека е малка. Но си е трагедия. Или на фона на другите трагедии в нашата родна мила църковна практика може би това е малка трагедия?

Думата ми е за богослуженията извън светата литургия. И то не за требите, където нещата са ясни: плащаш и получаваш. Ама ти плащаш като за пълна треба, а те ти правят съкратена, защото: а) ти, поръчалият требата, нямаш много време и бързаш (за къде ли?); б) свещеникът, който я прави, има много други треби и много бърза да сколаса да „претреби“ всички; в) когато интересите и на двете страни съвпадат, няма проблем.