Думата е добре известна в българския език. Тя означава: 1) стая на затворник (в арест или в затвор); 2) стая на монах/монахиня в манастир. Хилядите български мъже, които вече са ходили в Света гора, са научили и третото значение на думата килия, типично светогорско: монашеска къща около някой от 20-те атонски манастира, на които е разделена цялата територия на полуостров Атон. Тук ще направим едно уточнение.

Освен двадесетте манастира (като затворен комплекс от манастирски сгради) в Света гора има още десетки по-малки монашески поселения. Това са т. нар. скитове, които са два вида. Едните, най-просто казано, са малки манастири, макар някои да са доста големи като руските (някога) „Свети апостол Андрей“ и „Свети пророк Илия“. Другата група скитове пък са на вид като малки селца, съставени от монашески къщи, наричани килии, в които живеят от един до няколко монаси (с един старец и със стая-параклис, а понякога и с малък храм край тази къща). Те си имат свой ритъм на духовен живот, включително и на богослужение, а в неделя и на празник се събират на обща молитва в средищния храм на скита - точно както правят жителите на едно село. Тъй като само 20-те манастира са суверените в тази своеобразна „монашеска република“, наричана Света гора, скитовете и от двата вида задължително принадлежат към някой от тях. Същото се отнася и до килиите: те също принадлежат към някой скит или пък, ако са извън поселението на даден скит, подчинението им е пряко на манастирското ръководство (манастирския събор).

Тъкмо това значение на думата килия като монашеска къща (в която живеят и се молят от един до няколко монаси) е малко известно в съвременния български език.

Думата катѝзма е гръцка – κάθισμα (kathisma). Употребява се най-често като понятие в православния богослужебен език. Производна е от глагола καθίζω (kathizo – седя, сядам) и затова в една от употребите ѝ в богослужението се превежда като седален, т. е. по време на пеенето на седалния може да се седи. Седалните са песнопения от 2 или 3 тропара (строфи), които се пеят на утринната. В богослужението в мирските (т.е. в села и градове в „света“, не в манастир) църкви тези песнопения (седалните) се изпълняват самостоятелно, без техния „кръстник“ – катизмите, които пък са части от псалтира. В манастирските (пълни) богослужения на утринната след началния тропар (т. нар. отпустителен) се четат катизми от псалтира и се пеят въпросните седални, надписани „след първата катизма“ и „след втората катизма“.

Така че седалните на утринната, които всеки църковен певец добре познава, като название идват от думата катизма, но не ги наричаме катизми, а ползваме славянската дума седални. Думата катизми пък се употребява за 20-те части на Псалтира, обособени за богослужебно или частно молитвено четене (понякога се и пеят).

„Чудото е събитие с нулева степен на вероятност…“ – повтори настойчиво събеседничката ми. Пред това лаконично и сигурно точно наблюдение не можах да се сдържа. Тя изтълкува погрешно усмивката ми. „Защо, не е ли така?“. Напротив, беше съвсем подходящо и за нея, и за повода. Говорехме си за чудесата. Знаете… като се отвори тази тема, особено в женска компания… Но случаят не беше такъв.

Имах работа с хладен и дисциплиниран ум – професор по финансова математика. Моля, който я познае, да си мълчи. Макар че вече няма значение… По цял свят я преследваха онези със служебните усмивки и с дипломатическите куфарчета – за да им обяснява как да си разпределят инвестициите. Най-малко от нея можех да очаквам склонност към художествено творчество. Така че се заслушах по-внимателно… 

„Тогава бях аспирантка в Ленинград. Детето ми беше беше болно и исках да му купя портокали… Едва намерих пари. В магазина ми увиха внимателно портокала, завързаха му панделка и тържествено ми го връчиха. Сложих го в чантата си и се прибрах забързано в общежитието. Там отворих нетърпеливо чантата и… портокалите бяха два. Не бяха много… не бяха златни, … два грижливо опаковани портокала, с панделки – и с нулева степен на вероятност“.

Постът, който спазваме през сирната или сиропустната седмица, се нарича разговорно „бял пост“, защото са разрешени блажни храни, които имат предимно бял цвят: мляко, масло, сирене, яйца (някога яйцата бяха само бели), риба. Този едноседмичен частичен пост има за цел да ни подготви за трудния пост от седем седмици, наричан заради голямата си продължителност Велик пост, т. е. голям (по времетраене) пост.

Тази седмица има подготвителен характер. През нея на православните християни е позволено да ядат дори и в сряда и петък всичко освен месо. Или, според друго определение, могат да ядат освен растителните храни също и животински, които обаче не са получени чрез убиване на животните или в които няма кръв. Това са тъкмо „белите“ блажни храни: мляко, масло, сирене, яйца. Приема се, че рибата няма кръв и затова е разрешена през тази седмица. Но тя не е разрешена през строгия Велик пост освен на големите празници Благовещение и Цветница (Вход Господен в Йерусалим).

Миналата година в статийката „Съвременни грешки в древни думи“ (тук) беше обърнато внимание на църковната ни общественост за някои грешки в изписването на древни имена и прозвища. Поводът беше празникът на преподобни Исидор Пелусийски, който продължават някои да го изписват неправилно Пелусиотски, което е под влияние на гръцкото му прозвище Пелусиот. Там си беше обяснено, че Пелусиот идва от името на египетския град Пелусион и правилното словообразуване на български трябва да бъди Пелусийски. Просто и ясно! Е, продължават не неграмотни хора да си пишат Пелусиотски, но това си е за тяхна сметка. В това число са и редакторите на синодните сайтове и календари. Наистина живеем в епохата на безотговорното писане и безпросветно четене, но за умните и образовани хора това е недопустимо. Умните и образованите винаги имат мисия в обществото, независимо дали самото общество им признава тази мисия. Защото тя е заради обществото, а не е заради признанието на самото не винаги благодарно общество.

В календара за днешния ден единствено в кратките жития, публикувани всеки ден на сайта на Българската телеграфна агенция от 2022 г. насам, е избягната грешката, която се „мъдри“ (без да е белег на мъдрост) в синодалното издание на Жития на светците. Там е записано, че днес честваните свети мъченици били пострадали в град Евгения. Никой обаче не си е направил труда да провери имат ли днес честваните мъченици връзка с някакъв град Евгения. А отговорът е еднозначен: това просто не е вярно!