Мобилно меню

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (40 Votes)

Koimhsh ths TheotokouПразникът е ден в годишния кръг с особено значение, което предполага честване (почитане), празнуване, спиране на обичайната всекидневна работа и пр. Но хора много, традиции различни, затова и празниците са доста и разнообразни. Дори в една само традиция, в една религия, в една страна или област, та и в едно селище. Както е казал един мъдрец, празниците са като спирките по един дълъг път, в случая – пътя на нашия живот. 

Такива са и църковните празници. При тях на пръв поглед е засилена богослужебната страна, но не по-слаба е и образователната. Защото хората отново, и тази година, чуват за съдържанието на празника, размишляват, поучават се. И тъкмо затова обичат празниците. Някои може да ги обичат и заради курбана, който се раздава на места, но това е съвсем друг въпрос.

Църковните празници имат понякога (напр. когато са господски или богородични) предпразненство и попразненство. Предпразненството е обикновено 1 ден, а попразненството е най-често 1 седмица, само на Пасха Христова заради величието на празника попразненството е 40 дена – до срядата преди Възнесение. В последния ден на попразненството е отданието на празника, когато в общи линии се повтаря службата за празника от съответните богослужебни книги, но самото честване няма онази тържественост, каквато има на самия празник.

4.5416666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (360 Votes)

0260c4b575e4fd5887b3377b4c452942Днес е един добър ден за българската каноничност. Поканени най-официално от дошлия у нас архиепископ Стефан, глава на МПЦ, да участват в държавно-църковните тържества по Петдесетница в Охрид, мнозинството от нашите митрополити казаха: „Не, благодарим!“.

Да, няма как БПЦ да участва – това ще е в разрез с устава ѝ, който, колкото и да се потъпква от някои митрополити, си е основен закон на БПЦ-БП. В него, както всички знаят, е написано, че БПЦ я има, защото е приемница на Плисковската архиепископия, на Българската патриаршия от Първото ни царство, на Охридската архиепископия от византийското робство, на Българската (Търновска) патриаршия от Второто ни царство, на Българската екзархия от турското робство и до 1945 г. И сега изведнъж да каже синодът ни: е, то щом Охридската архиепископия си я имат вече и сърби, и македонци, какво толкова пък – да им я харижем, а? Да, но това не е като да харижеш една енория или един клирик на друга църква, както става понякога в нашето бепеце. Тук ти си режеш корените и казваш: халал да им е на сърбите архиеп. Йован, халал да им е на македонците архиеп. Стефан! А ние да стоим отстрани и да подсмърчаме или дори от учтивост да ръкопляскаме?

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

edfb9692f7c7b1a0a06f094aa93404afИма един основен документ за устройството и дейността на Българската православна църква – нейният Устав. Както знаем, той е приет от най-висшия управленски орган – Църковно-народния събор, но май все повече не е нужен на никого, особено и защото самият Св. Синод се случва да го нарушава без проблем. Това нарушаване минава за „икономия” или с оправданието „при особени обстоятелства” и всичко е наред. Но все пак има хора, които чат-пат четат и Устава и сега пак го направиха, за да се види можем ли с лекота да отминаваме казването, че еди-кой си митрополит не е бил на заседание на Св. Синод. Ние сме свикнали на всяко заседание да отсъстват поне по трима митрополити и много важни за Църквата ни решения да се взимат все с отсътвия. Но какво казва Уставът на БПЦ по въпроса:

Чл. 54. Никой архиерей не може да откаже участие в заседание на Светия Синод в пълен или намален състав, освен поради тежка, продължителна болест, немощ или други причини, признати за основателни от Светия Синод. При неизпълнение на това задължение архиереят подлежи на църковно наказание.”

4.7538461538462 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (65 Votes)

Много ни е нужна. Винаги и на всеки един от нас. На всички ни се случва да изпаднем в това състояние. Изборът на сина не е лесен. Лесен е обикновено първият избор, но вторият, ех, вторият... На когото не му се е случвало, той не го знае! А който го е преживял този обрат, той никога не забравя съкрушаващата сладост в гърдите, когато видиш благостта на Отца, на бащата или майката, на брата или сестрата, на ближния да те обгръща с нечакана топлота и неподправена радост.

Затова точно в навечерието на тази неделя е толкова тъжно да видиш, че някои не си вземат поука от Христовата притча, която е класика в религията, в етиката, в живота. Призоваваха го и го молеха да се разграничи от онези, чиито рожкови той споделяше, но не ги послуша. Очакваха го с отворени обятия, а той явно се тешеше в чужди обятия, които обаче не са бащините, не са отеческите, не са братските. Колко жалко, наистина...

И защо е всичко това? С видинския избор не се слага нито краят на света, нито пък и краят на митрополитските избори. Когато Бог рече, пак ще има избори, пак ще има състезание, много е вероятно и този наш брат и отец да спечели. Желаем му го от сърце! Първо, защото нито аз, нито Славка Божкова, които работим единствено и само за слава Божия, ще се кандидатираме тогава или когато и да било. Но нима е християнско, който и да си ти, да се опитваш да слагаш прът в колелото на епархийската история на Видин или да жалиш, че твоя креатура или „твой човек“ не е влязъл в двойната бюлетина за каноничния избор?

Аз това не го разбирам. Който го разбира, нека ми каже.

4.8661417322835 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (127 Votes)

156198 300 225Спокойно, няма и не се очаква някой епископ да излезе на борсата (тоест, като безработен, както обикновено се употребява този израз в съвременния български език). Защото дори един епископ да е на покой, та дори да е под запрещение да прави каквото и да било като принос в дейността на Църквата, той си получава заплатата от Св. Синод (сигурно се сещате за един настоящ пример в БПЦ). Но става дума за това, че видинските епархийски избори отново поставят един сериозен въпрос. Един от двамата избрани епископи (Драговитийски Даниил или Мелнишки Герасим) след седмица ще се отправи за Видин и ще освободи един важен пост – на викарий на възрастния митрополит на САЩ, Канада и Австралия или на главен секретар на Св. Синод. Предполага се, че както синодната канцелария не може без началник, така и митр. Йосиф няма да може без викарен епископ. Тогава?

Тогава съвсем естествено е Св. Синод или задокеанският митрополит да отидат на борсата, за да си потърсят епископ. Ама де ги тез епископи? За добро или за лошо нови не се ръкополагат, 2-3 са „замразени“, незамразените (с едно изключение) си имат места и достатъчно работа. Изключението е с тримата (случаят е направо за книгата на Гинес, но нямам право да правя такова предложение) викарни епископи на един амбициозен митрополит. Не че му трябват трима (при това платени от синода, не от митрополията!), защото той си върши добре работата и сам, но пък елементарният пазарен и борсов принцип е: когато цените са ниски, купувай; когато цените се покачат, продавай!

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.