Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 366

4.9756097560976 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (41 Votes)
митрополит АтанасийЕдна от книгите, които прочетох през юношеските си години и ме впечатли, беше романизираната биография на свети Йоан Златоуст, написана от покойния вече о. Йоан Алексиу, може би най-добрата книга на този изявен клирик, писател и мой духовен отец, сред 55 други книги с различно религиозно съдържание, които той издаде. Помня, че онази част, която ме трогна особено, бяха страданията на светеца, когото днес честваме, по време на последното му изгнаничество и умишленото му подлагане на мъчения, които в крайна сметка го довели насилствено до края на живота му, така че със своята смърт да “освободи” от товара на присъствието си своите гонители – представители не само на светската, но и на духовната власт, която в лицето на Теофил Александрийски с интриги и машинации се опитала да го неутрализира.

4.9487179487179 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (78 Votes)
Биб­лейс­ка­та кни­га на Йов има мно­жес­т­во тъл­ку­ва­ния. То­ва е не­ве­ро­ят­на кни­га, ко­я­то се раз­к­ри­ва по раз­ли­чен на­чин на оне­зи, ко­и­то се до­кос­нат до нея.

Аз не се опит­вам да съз­дам бо­гос­лов­с­ки труд. То­ва са са­мо крат­ки фраг­мен­ти, щри­хи на оно­ва, ко­е­то ми се раз­к­ри при че­те­не­то на то­зи текст. Крат­ки нах­вър­ля­ни мис­ли, поч­ти без ци­та­ти и преп­рат­ки. Оне­зи от вас, ко­и­то са че­ли кни­га­та, ще си я спом­нят; ко­и­то не са – по-доб­ре да за­поч­нат с “пър­во­из­точ­ни­ка”.

И та­ка, пред нас са Йов и без­мер­но­то му стра­да­ние... Из­вед­нъж те об­ли­ва сту­де­на пот при ми­съл­та, че тра­ге­ди­я­та на Йов, ко­я­то на пръв пог­лед не из­г­леж­да тол­ко­ва страш­на, е всъщ­ност мно­го по-ужас­на и чу­до­вищ­на, от­кол­ко­то мо­жем да си пред­с­та­вим.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
ib1049.jpg„Какво е човекът защото Ти го помниш?
И синът на човека защото го посещаваш?
Понизил Си го малко спрямо Бога,
със слава и чест Си го увенчал”
(Пс. 8:5-6)

От началото на своето съществувание познат, но все така загадъчен, въпреки опитите да бъде напълно изучен и дори клониран, да бъде принизен и сроден с горилата и шимпанзето, човекът продължава да задава въпросите „Откъде съм?”, „Кой съм?” и най-важния въпрос – „Какъв е смисълът на моя живот?”.

На тези вълнуващи въпроси, достоен и удивителен отговор дава Свещеното Писание още в първия разказ за творението (Бит. 1:1-2:4а), който разказ не случайно се намира в първата глава на Библията – като една прелюдия и ключ към цялата човешка история.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (40 Votes)

митрополит Антоний СурожкиДа си спомним за жените мироносици, Йосиф Ариматейски и Никодим – хора, които се споменават мимоходом в Евангелието, но които доказват себе си като верни и смели хора, когато Христос е привидно победен, когато смъртта, отхвърлянето, предателството и омразата са надделели. Тогава те проявяват вярност и смелост, които може да породи само любовта.

В момента на разпятието всички апостоли се разбягали. С изключение на един – Йоан, който бил в подножието на Кръста с Божията майка. Всички други изоставили Христос. Само малка група жени стоели недалеч от Кръста и когато Той издъхнал, дошли да помажат тялото Му, което Йосиф Ариматейски измолил от Пилат, без да се страхува, че ще бъде разпознат като ученик. Защото в живота и смъртта, любовта и верността са победили.

Нека се замислим над това. Лесно е да сме Христови ученици, когато сме на гребена на вълната, сред сигурността на държави, в които няма преследване, в които не сме отхвърлени, където никое предателство не може да ни доведе до мъченичество или до това да станем жертви на подигравки и неприемане.

Нека помислим за себе си не само по отношение на Христос, но и по отношение един на друг, защото Христос е казал, че каквото сме направили на един от нас, на най-малкия, на най-незначителния, това сме сторили на Него.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

Няма вярващ, който да не знае, че Ангел Господен слязал от небето и отвалил камъка от вратата на гроба, в който мъртъв и бездиханен бил положен Създателят на живота и диханието. Малцина обаче знаят истинската причина, поради която камъкът е бил отвален. Мнозина, смесвайки две независими  едно  от друго събития: Господнето излизане от гроба и отместването на камъка, смятат, че ангелът е слязъл и е отместил камъка, за да излезе Господ и когато Той излязъл, станал трус, който изплашил пазачите до смърт. И така мислят не само обикновени вярващи, но и някои проповедници на Евангелието. И много икони на Възкресението изобразяват ангел, вдигащ камъка и Господ, Който излиза от гроба, а уплашените от вида Му пазачи паднали на земята като мъртви. (* Явно е, че имаме предвид несполучливите западни икони, а не византийските, които никога не изобразяват Възкресението по такъв начин.) Няма нищо по-невярно от това!

Всеки, който прочете  внимателно Евангелието по Матея, ще установи, че Господ е излязъл  преди слизането на ангела и отмахването на камъка, и станалия по същото време трус. Камъкът не е бил отвален, за да излезе Господ, а за да покаже вече случилото се Негово излизане. Бил отвален, за да могат дошлите жени-мироносици да видят празен гроба и да се убедят във Възкресението. Но нека погледнем свещения текст: „Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка. И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето (т. е. в оня момент), стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; и пазачите уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма го тук; Той  възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците му, че Той възкръсна от мъртвите“ (Мат. 27:66-28:7).

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.