Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

11244Глава 8. 1 – 11. Жената грешница, простена от Христос. 12 – 59. Думите на Господ за Себе Си като истински Месия и упрек към неверието на юдеите.

Относно автентичността на текста за жената-грешница: Разказът за опрощаването на жената грешница се счита от мнозина екзегети и съвременни издатели на Евангелието от Йоан (Лахман, Тишендорф и др.) за допълнение в Евангелието, направено в по-късно време. В подкрепа на това твърдение те изтъкват, първо, че този разказ отсъства в много древни ръкописи на евангелския текст. Второ, намират, че е невъзможно този разказ да бъде изпуснат по какъвто и да е начин, ако действително някога се е съдържал в Евангелието от Йоан. И трето, те казват, че самият стил на този разказ не съответства на стила на цялото Евангелие.

По повод на това твърдение е нужно да се каже следното. Действително, древните тълкуватели на Евангелието на Йоан не са имали в подръчните при тях кодекси този разказ (например, Ориген, Йоан Златоуст, Теодорит). На Изток този разказ се появява в сирийския превод на Евангелието едва в VI век. Също така в VI век този разказ се появява в гръцките кодекси на Евангелието, а тълкуванията върху него започват едва от VII век. Но пък затова пък на Запад блажени Йероним още в началото на V век пише, че този разказ се съдържа в много кодекси, както латински, така и гръцки („Против Пелагий“, II, 17). Блажени Августин също защитава неговата автентичност, обяснявайки липсата му в много кодекси с факта, че маловерни хора поради страх от злоупотреби, към които е можело да подтикне този разказ техните жени, са го изключили от ръкописите на Новия Завет („Срещу прелюбодейците“, II, 7). Освен това споменаването за тази история се среща в Апостолските постановления – писмен паметник от III век („Апостолски постановления“, II, 24, 4). А по съдържание разказът е бил известен още на Папий, епископ Йераполски, ученик на Йоан Богослов („Църковна история“ на Евсевий Кесарийски, III, 39,16). Следователно приетият от нас текст също има определени основания. А останалите представяни от критиците на новозаветния текст основания са твърде субективни. Онова, което изглежда на тези критици несъвместимо със стила на Йоановото Евангелие, в действителност не представлява някакво рязко несъответствие с този стил, и има немалко солидни учени, които признават този разказ като автентично принадлежащ на Йоан Богослов (например, Бегел, Шолц, Клее, Щир, Ебрард и др.) 

8:1. А Иисус отиде на Елеонската планина.

8:2. И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.

След като народът се разотишъл по домовете (Йоан 7:53), Христос се оттеглил според обичая си (срв. Лука 21:37) на Елеонската планина, в дома на един от Своите приятели, за да пренощува там (срв. Мат. 21:1). А сутринта на другия ден Той отново отишл в храма и като седнал, започнал да учи събралия се там народ.

8:3. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,

8:4. рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;

8:5. а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?

Хората, които довели при Христос грешната жена, съвсем не искали Той да отсъди каквато и да било присъда за постъпката ѝ. В противен случай трябвало да доведат заедно с нея и мъжа, който е съгрешил с нея, тъй като законът изисквал наказание не само на прелюбодейката, но и на прелюбодееца (Лев. 20:10). Макар в закона да не е споменато, че за прелюбодейство, т. е. за съгрешаване с омъжена жена или на омъжена жена, тя трябва да се убива с камъни, както твърдят юдеите тук, все пак такова наказание, възникнало при юдеите в отминали времена, е било съзвучно с духа на Мойсеевия закон, според който даже девойка, съгрешила и след това омъжила се не за онзи, с когото е извършила греха, е трябвало да се екзекутира чрез убиването с камъни. 

8:6. Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.

8:7. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.

8:8. И пак се наведе надолу и пишеше по земята.

Защо враговете на Христос са довели при Него разпътната жена? Познавайки Го като приятел на митарите и грешниците, те разчитали и тук на Неговото милосърдие към престъпницата на закона, за да намерят нов повод да Го обвинят в нарушаването на закона. Но Христос не казал нищо директно – нито за, нито против закона. Като не отговорил на враговете Си, Той искал да им даде да разберат, че да отговори на техния въпрос – би значило да се намеси в делата на гражданското съдопроизводство, а това не е влизало в Неговата задача като Учител на народа.

Излишно е да разсъждаваме какво е писал Иисус на земята поради липса на каквато и да е фактическа опора за такива разсъждения.

„Който от вас е без грях?“ (ἀναμάρτητος), т. е. изобщо не чувства в себе си грехове. Христос не гледа на довелите жената като на съдии, които официално са разследвали нейната постъпка. От официалните съдии, разбира се, не се изисква сами да бъдат съвършено чисти от грехове, което в действителност е невъзможно. Не, довелите жената доброволно са поели върху себе си ролята на обвинители, това е противоречало на заповедта на Христос, според която самите хора не трябва да осъждат ближните си (Мат. 7:1). А с думите: „нека пръв хвърли камък върху нея” (това се е изисквало от свидетеля на престъплението, вж. Втор. 17:7) Господ признава обаче силата на горепосоченото предписание на Мойсеевия закон. 

8:9. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.

8:10. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус ѝ рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?

8:11. Тя отговори: никой, Господи! Иисус ѝ рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.

Съвестта започнала да изобличава тези, които довели жената, в несправедливо отношение към нея, тази престъпница, и те се разотишли – по-старите като по-съобразителни си тръгнали по-рано, а по-младите – по-късно. Те разбрали, че техният опит да поставят Христос в затруднено положение е завършил с неуспех, и се засрамили пред народа. А Господ  пуснал грешницата, но не я простил, не казал, че не е виновна, а я предупредил занапред да не съгрешава. Бенгел отбелязва: „не казал: иди си с мир, или:опрощават ти се греховете, но казал: недей вече греши”.

„Аз те не осъждам“. Тук Христос проявява Своето милосърдие, като дошъл не да съди, а да спасява (Йоан 3:17). 

8:12. Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.

От стих 12 до стих 59 стих е изложен разговорът на Господа с юдеите, в който Той разкрива значението на Своето дело. Този разговор е разделен на три части.

В първата част Господ възвестява, че Той е светлината на света, и когато фарисеите започват да оспорват Неговото свидетелство за Себе Си, Христос доказва истинността на Своето свидетелство с това, че Той знае откъде идва и къде отива и че Той съди не по плът. След това Христос се позовава на свидетелството на Отец, тъй че се получава съвсем достатъчен, от гледна точка на закона, брой свидетели – двама: Той Самияг и Отец (стихове 12 – 20).

Във втората част Христос обявява Своето заминаване от юдеите, като посочва тяхната неспособност да разберат Неговото учение (21 – 29).

И накрая, в третата част Той се обръща към вярващите в Него с увещанието да пребъдват в истината, която ще ги направи свободни. А на невярващите юдеи Христос показва, че те не са Авраамови, а още по-малко Божии чеда, но са чеда на дявола. След това Христос възвестява, че спазващият словото Му няма да види смърт вовеки и че Той е бил преди Авраам, което твърдение предизвиква изблик на ярост у юдеите, след което Господ напуска храма (стихове 30 – 59).

Продължавайки да стои в храма, Христос отново започнал да им говори, т. е. на Своите слушатели, сред които имало и привърженици, и врагове на Христос (добавката в руския превод „на народа” – е излишна). 

„Аз съм светлината на света“. Думата „светлина” като термин, обозначаващ духовно просвещаване, често се употребява при пророците (Ис. 9:2; 49:6). Но Христос, наричайки Себе Си светлина, иска да каже не само, че е носител на Божествената спасителна истина, но и че Той, по силата на Своето най-тясно единение с Отца, е първоизточник на всяка светлина в света, че от Него идва не само истинското Богопознание, но и целият духовен живот на човека, който иначе, без Христос, би ходил в мрак (срв. Йоан 1:5). За да излезе от този мрак, трябва да вярва в Христос, да Го следва.

Няма нищо невероятно и в предположението, че повод да нарече Себе Си светлина на света е един обряд на празника Шатри. И по-конкретно, в нощта на първия срещу втория ден на този празник в храма, във вътрешния преден двор, се запалвали два големи свещника с четири златни чашки с елей, които постоянно се допълвали. Светлината на тия светилници се е разливала през нощта из целия Йерусалим. Прилагайки словото Си към този обичай, Господ е могъл да говори за Себе Си като за светлина, която свети не само в Йерусалим, а в целия свят. 

8:13. Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.

Фарисеите разбрали какво им казал Христос и Му възразили, но възражението им имало чисто формален характер. Те Му припомнили думите, които Той казал по-рано (Йоан 5:31) и че не може да бъде свидетел на собственото Си дело и затова онова, което казва, не може да бъде за тях задължителна истина. 

8:14. Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.

На възражението на фарисеите Христос отговаря, първо, че Той може да свидетелства за Себе Си като надежден свидетел: Той добре знае „откъде“ е дошъл, тоест, че има Божествен произход, и „накъде“ отива тоест, че Му предстои да се върне при Своя Отец на небесата. Оттук по необходимост следва, че Той добре познава Своята цел, за която сега свидетелства. Христос говори не като простосмъртен, на когото не е ясно неговото бъдеще, а като Син Божи, на Когото е известно всичко. 

8:15. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

„съдите по плът“. Ако фарисеите не са в състояние да разпознаят в Христос Сина Божи, то е само защото „съдят по плът“, т. е. по външния вид на Христос (срв. Йоан 7:24). Външно Христос е обикновен равви.

„Аз не съдя никого“. Господ като че казва с тези думи: „вие се опитвате да Ме съдите, но го правите много несполучливо. От Моя страна и Аз бих могъл да действам като ваш съдия, и то съдия, който води съвсем правилно своето дело, тъй като Бог Ме е поставил за Съдия на всички човеци (Йоан 5:22, 27, 30). Но Аз не желая сега да упражнявам тази власт на Съдия”. 

8:16. Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.

Ако след време Христос ще съди, то Неговият съд ще бъде съвсем правилен и правдив, тъй като това няма да бъде по плът. Съдът на фарисеите не заслужава и названието „съд”, а Христовият съд е съвсем истински, защото Христос постоянно пребъдва в тясно общение с Отца. 

8:17. А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.

Мисълта за общение с Отец дава на Христос повод да представи Отец като втори свидетел за Себе Си, с което може да бъде задоволено и изискването на закона, според който във всяко важно дело трябва да има двама свидетели (Втор. 19:15). Но ако Христос има двама свидетели – Отец и Той Самият, то Неговото свидетелство трябва да бъде признато като правилно.

„в Закона ви“. С този добавка „ви” Христос не показва пренебрежение към закона, а само казва, че фарисеите използват закона като оръжие в ръцете си против Христос. 

8:18. Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

„и свидетелствува ... Отец“ Вж. тълкуванието към Йоан 5:32 – 47. 

8:19. Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.

„де е Твоят Отец“. Въпросът на фарисеите показва, че те помнят Кого Христос преди това е нарекъл Свой Отец (срв. Йоан 5:17 и сл.). Сега те изискват Христос единствено да им докаже, че Бог, Когото Христос нарича Свой Отец, наистина стои на Негова страна. Нека Христос с каквото и да било докаже, че Бог действително може да бъде смятан като свидетел за Него. На това Христос отговаря, че те могат да видят или да познаят Отец могат само чрез Него: Отец се открива в Сина (Йоан 1:18; срв. Мат. 11:27) – няма друг начин да се познае истинския Бог (Йоан 5:37 и сл. Йоан 6:46). 

8:20. Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.

„при съкровищницата“. Евангелистът обръща вниманието на своите читатели към мястото, където толкова ясно Христос е засвидетелствал Своето месианско достойнство. Това се случило около храмовата съкровищница, недалеч от мястото на събранията на Синедриона, в двора на жените (Мат. 21:12). Тук враговете Му лесно биха могли да заловят Христос, но часът Му още не е бил дошъл и затова никой не Го заловил. 

8:21. И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. то Аз отивам, вие не можете да дойдете.

Още веднъж Христос се обърнал към същите слушатели, повечето от които били враждебно настроени към Него, заявявайки, че скоро, сякаш изпълнявайки тяхното заветно желание, Той ще си отиде от тях. Но след това те сами ще съжаляват за Неговото заминаване, дори ще Го търсят, но няма да Го намерят и ще умрат в греха си. Тези думи напомнят страшното пророчество, което някога изрекъл на своите сънародници пророк Захария (Зах. 12:10). 

8:22. Тогава юдеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?

Заплахата на Христос обаче не произвела никакво впечатление на неговите слушатели. Единствено последната Негова дума, че не могат да Го последват там, където отива, ангажира за момент тяхното внимание и те със злобна насмешка казали: „Дали пък не иска да се самоубие?”. Самоубийството при юдеите се считало за страшен грях и слушателите на Христос не биха искали да бъдат подложени на еднаква участ със самоубиец. 

8:23. Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.

„от долните… от горните“. Христос не отговорил директно на подигравките на враговете Си, но изтъкнал рязката противоположност между Себе Си и тях: Той е „от горните“, а те „от долните“. С това Христос изяснява най-дълбоката основа на тяхното насмешливо отношение към Него – „долното“ е земята, земният свят, както проличава от паралелния израз „от тоя свят” (срв. Деян. 2:19), „горното“ е небето. Частицата „от“ (ἐκ) означава произход, а на произхода съответства както расположението, така и дейността на човека.

„тоя свят“, тоест светът, който лежи в злото (1 Йоан. 5:19) или грешното човечество. 

8:24. Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.

Христос обяснява и защо заплашва Своите врагове, че ще умрат в греховете си и ги застрашава вечна погибел: това е така, защото само вярата в Иисус може да спаси човека.

„че съм Аз“ – изразът съответства на еврейския израз ani hou във Второзаконие (Втор. 32:39) – „вижте сега, че това съм Аз, Аз съм и няма Бог освен Мене“. Такъв израз е използван в книгата на пророк Исайя (Ис. 43:10), с който Яхве определя Себе Си като Този, при Когото не може да бъде допускано съществуването на друг Бог.

Като повтаря този израз за Себе Си, Христос иска да каже, че Той единствен е живот, светлина, път, истина и т. н. В Него е цялата същност на новозаветната вяра. 

8:25. Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.

„кой си Ти?“ Фарисеите вече няколко пъти били чували заявлението на Христос за Неговото достойнство и, показвайки, че всичко това им е омръзнало, с пренебрежение попитали: „Кой си Ти?” или по-точно от гръцки „Ти пък кой си?”(σὺ τίς εἶ). Те сякаш искали да подбудят Христос да говори по-ясно. Но Христос не отговорил на тяхното питане, а гневно ги предизвиква: „преди всичко, какво да разговарям с вас!” (τὴν ἀρχὴν ὅτι καὶ λαλῶ ὑμῖν). (На български език този стих е преведен по различен начин от руския превод, бел. ред.) Христос казва на юдеите, че те не са достойни дори да слушат Неговите думи, дотолкова са упорити (тълкувание на свети Йоан Златоуст, Евтимий Зигабен и др. отци.) 

8:26. Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.

Христос току-що бил отбелязал безплодността на Своите призиви: каквото и да им говорил, те оставали невъзприемчиви към думите Му. Затова Той трябва не да отговаря на техните искания, а да ги съди за тяхната упоритост – те сами Го предизвикват да постъпи така. Но въпреки това Той не желае да съди: Неговото назначение е съвсем различно (Йоан 3:17; Йоан 8:15) – Той е дошъл да спаси света, следователно, и Своите врагове (Йоан 5:34,40). И това Той прави, като провъзгласява волята Божия за спасението на хората, с което Той и бил зает във всички ония дни (Йоан 7:14, 33 и сл.; Йоан 8:12,31). Да, Той би могъл да съди фарисеите, но пратилият Го е истинен, верен на Своите обещания и ги изпълнява. Затова и пратеният от Него Христос не Се оставя да бъде увлечен в празни спорове с фарисеите, тъй като това би Го отклонило от Неговата велика задача. Той ще възвестява на света само онова, което е чул и продължава да чува от Онзи, Който Го е пратил. А това, което чува е, че Бог желае да спаси хората. 

8:27. Не разбраха, че им говореше за Отца.

Тъй като Христос този път е назовал Бога само „Този, Който го е пратил”, а не директно „Отец”, то не е удивително, че фарисеите не желаели да разберат, че Христос им говори за Своя Отец – Бога. 

8:28. А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.

Христос не обръща внимание на това неразбиране. Започнал отново да говори (срв. стих 21) за Своето заминаване от народа, но този път представя заминаването Свое не като доброволно, а като дело на насилие от страна на юдеите, към чиито представители сега се обръща.

„Кога издигнете Сина Човечески“. Ходът на мислите налага да видим тук указание за възнесението на Христос от земния свят към небесния, както и в стих 14 на трета глава. Господ иска да каже, че враговете Му, домогващи се до Неговото смъртно наказание, по този начин само ще Го „възнесат” към Отец. Той няма да остане в гроба или да отиде в ада като самоубиец, а ще отиде на небето, откъдето и е дошъл. 

„Тогава ще узнаете...“ Времето на това признаване на Господа от юдеите не може точно да се определи. Също толкова трудно е да се каже и докъде ще доведе юдеите това признание – към разкаяние и вяра или до отчаяние. 

8:29. Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.

Въпреки че враговете Му ще успеят да убият Христос, Той изразява Своята твърда увереност, че Отец постоянно пребъдва с Него като могъщ защитник.

„Отец не Ме е оставил“. Спасителят тук казва, че досега враговете на Христос, въпреки всичките си старания, не са успели да Му причинят съществена вреда. От това е естествено да се заключи, че в бъдеще, когато враговете на Христос Го умъртвят, Бог все още няма да Го изостави.

„защото Аз върша винаги“. Тук се посочва нравствената основа на единението на Христос с Бога, а не метафизическата (произхода на Логоса от Бога). Но и последното тук не се изключва.

8:30. Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

8:31. Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,

8:32. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.

Христос говорил с особено убедителна сила и Неговите думи били толкова действени, че мнозина от Неговите слушатели юдеи повярвали в Него и, разбира се, направили нещо, за да заявят настъпилата в техните сърца промяна. Към тази група юдеи Господ се обръща с увещание да станат действително Негови ученици. Не е достатъчно само да изразят съгласие с Неговото учение, а да насочат целия си живот и мислене към посочения от Христос път. Трябва да познаят истината, възвестявана от Христос, в цялата ѝ пълнота, – тогава те действително ще бъдат свободни.

„истината ще ви направи свободни. Тук Христос говори за свободата от разрушителното влияние, което оказвали на юдеите равините-фарисеи. Такава свобода може да бъде придобита само с твърдо и самостоятелно усвояване и опитно изследване на истината, възвестената от Христос (срв. Йоан 6:68 и сл.; Йоан 3:33; Йоан 7:17). 

8:33. Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?

Като чули, че Христос обещава да им дарува някаква свобода, повярвалите в Христос юдеи се обидили от тези думи. „Значи – казват те – Христос не ни смята за свободни. А нали никога не сме били нечии роби!“ Каква „свобода” са имали предвид, казвайки това? Разбира се, не политическа. Те не са могли да не знаят, че такава свобода отдавна нямат, че действителен господар на юдеите е бил представителят на римския император - прокураторът. Свободата, която са смятали, че имат, е духовна свобода, свобода от чуждо езическо влияние: езичниците са можели да ги поробят, но не са можели да завладеят духа им. 

8:34. Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.

8:35. А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.

8:36. И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

„роб е на греха“. Христос им отговаря, че у тях няма дух на свобода: те са роби на греха. Всеки, който прави грях, т. е. извършващ грях като задача на своя живот, сякаш това е определеното му дело, може съвсем правилно да бъде наречен роб на греха. С това едва ли някой е могъл да спори, защото за това е свидетелствало словото Божие, учението на равините, жертвоприношенията за грехове, както и собственият опит на всеки един. Така че всички са се нуждаели от свобода, с изключение на самия Освободител, Който сега се е явил пред юдеите. Към последната мисъл Христос пристъпва, като обяснява разликата в положението в дома между сина на стопанина и роба. 

„А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно...” Би могло да се очаква, че след това правилото ще бъде приложено към Христос и Неговите слушатели, но Христос не прави такова приложение предвид яснотата на извода, който се налага от предходното. Слушателите на Христос, разбира се, са разбрали, че синът е Христос, робите са те, а бащиният дом е Царството Божие. Затова Господ по-нататък говори вече директно как робът може за промени своето положение в господарския дом. За целта той трябва да се обърне към закрилата на сина (образът на робско подчинение на греха тук отстъпва на заден план, тъй като в дома Божи или в Царството Божие грехът не може да бъде господар, а човеците – негови роби).

Синът, т. е. Христос, изпълнява с пълна преданост и любов волята на Своя Отец (Йоан 5:20,30; Йоан 8:29), и има силата да спаси, да насочи към истинския път онези обитатели на дома, които още служат на Бога робски, в страх от наказание и често лицемерно. Той може да им даде сила също предано и свободно да изпълняват волята Божия. И тъй, – ето следствието, което извежда Господ от казаното – ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. За изпълнението на това обещание споменава апостол Павел (Гал. 5:1). 

8:37. Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас.

8:38. Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.

Сега Господ изобличил националната гордост на евреите, която им пречила да познаят истината и да постигнат истинска свобода. Тя пречи както на тези, които враждували с Него, така и на тези юдеи, които повярвали на думите Му. Тъй като Неговите слушатели имали гледната точка, обща за цялото юдейство, гордеещо се със своя произход от Авраам, който произход уж от само себе си им давал право да бъдат в Царството Божие, то Господ им казва, че макар и чеда на Авраам, Неговото слово или учение не се вмества у тях или, по-точно, не среща в тяхната душа подходящите условия за своето утвърждаване (глаголът χωρεῖν значи и „вмествам се“, и още „движа се напред“, „прониквам“ (Прем. 7:23, 25). То е влязло в тяхната душа, но не завладяло цялата им вътрешна същност, защото там е силно влиянието на други внушения – идващи от „техния отец“. Христос не казва кого има предвид под „техния отец”. 

8:39. Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.

8:40. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.

Слушателите били в недоумение кого има предвид Христос, казвайки, че те имат някакъв „баща”, различен от Неговия. Те са от Авраам, както и Иисус. А Господ им казва, че по плът ако и да са деца на Авраам, то по дух не са. Те не са наследили неговото благонравие, но се стараят да умъртвят Човека, Който желае да им принесе полза, възвестявайки Божията истина. Ясно е, че те се намират под духовното влияние на друг баща.

Съвременни екзегети като Байшлаг обръщат внимание, че тук Христос нарича Себе Си „човек”. Следователно, заключава ученият, Христос и Сам не е вярвал в Своето Божествено достойнство. Но Христос очевидно използва думата „човек” с оглед на факта, че юдеите действително са Го смятали за обикновен човек. Освен това на арамейски език думата „човек“ често се употребява вместо лично местоимение. И накрая, ако Христос тук би искал да каже, че Той не е нищо повече от обикновен човек, то Той би изпаднал в противоречие с онова, което казва по-нататък за Своето съществуване преди Авраам. 

8:41. Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.

8:42. Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.

8:43. Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.

Слушателите разбират, че Христос говори за духовния им баща. Такъв баща би могъл да бъде някой езически бог, комуто те някога са били послушни. Но съвременните на Христос юдеи, според собственото им заявление, не са като своите предци, които са изневерявали на истинския Бог. Техните бащи, т.е. най-близките предци, започвайки от времето на възстановяването на юдейската държава след Вавилонския плен, не са изпадали повече в идолопоклонство. Те имат един Бог, общ Отец на народа. Свято почитат Неговия закон и са далеч от всякаква склонност към политеизъм (срв. Мал. 2:10: „нали всички имаме един и същ Отец? Нали един Бог ни е сътворил”). Христос обаче не признава подобно твърдение за вярно: Божиите чеда биха Го обичали, защото Той е произлязъл от Бога и е дошъл тук, на земята, по Негова воля. Те биха Го обичали като свой брат. А сега гледат на Него като на чуждоплеменник: не разбират „речта Му“ (λαλία), т.е. Неговия говор, езика. Защо? Защото, разбира се, – бихме могли да добавим тук, – те наистина са били чужди на Бога и пратения от Него Христос: Христос и те говорят като че на различни езици.

„защото не можете да слушате словото Ми“. Тези думи не са отговор на въпроса от първата половина на стих 43. В действителност, нежеланието да слушаме все още не е достатъчна причина, която би могла да обясни, защо не разбираме чуждата реч. Може и да не желаем да слушаме някого и въпреки това да разбираме какво казва този човек. Тъй и тук неразбирането на словото на Христос не е зависело директно от това, че юдеите не са били в състояние да го разберат. Възможно е да е имало и други причини. Затова във втората половина на 43-ти стих е по-добре да се види засилване на мисълта, изказана в първата половина на стиха, и така целият стих може да се предаде в следния вид: „Защо не разбирате (т. е. не желаете да разберете Моята реч (λαλίαν μου)? Така ви питам, защото (както изглежда) вие даже не можете да разберете словото Ми (λόγον μου, т.е. учението Ми”). 

8:44. Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.

След всичко казано, когато станало ясно, че юдеите не са Божии чеда по дух, възниква въпросът: чии деца са те? И Христос директно и категорично заявява, че техен духовен баща е дяволът.

„беше открай човекоубиец“, т. е. от времето, откакто съществуват хората. Тук, разбира се, Христос има предвид разказа на книга Битие за грехопадението на прародителите (Бит. 3:1 – 19); но освен това, дяволът и впоследствие е бил убиец на човеците, въздействайки им чрез силите на природата (Лука 10:19) и чрез зли хора (1 Йоан. 3:10,12). И това също Христос е могъл да има предвид тук.

„лъжец и баща на лъжата“. След като от самото начало е прелъстил хората с обещание, че ще станат богове, дяволът и след това непрестанно действа в същата посока; той умножава навсякъде лъжата, като се старае хората да не познават Бога и да не изпълняват Неговата воля (Откр. 12:9; 20:3, 8).

Този стих е обяснен по различен начин от някои съвременни коментатори. Така например Велхаузен в своята брошура "Разширения и промени в четвъртото евангелие" (1907 г., на немски език, 23) поставя на мястото на израза "ваш баща е дяволът" думите "ваш баща е Каин". Подобно обяснение не се стои в несъгласие с контекста на речта: наистина, евреите, които са искали да убият Христос, са били като Каин, който е убил Авел. Но, първо, Велхаузен може да цитира само две древни свидетелства – Афраат и беседите на Климент – като основа на своя прочит, докато останалата част от древните писмени паметници говори против него, и второ, Велхаузен по необходимост трябва да съкрати 44-и стих, защото думите "В него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето" в никакъв случай вече не могат да бъдат приписани на Каин. И накрая, вместо последните думи "защото той е лъжец и баща на лъжата" Велхаузен поставя следното четене: "защото лъжецът е и негов (на Каин) баща, т.е. дяволът". По този начин се получава пълна, напълно свободна преработка на текста, която обаче Велхаузен смело нарича възстановяване на първоначалната формулировка.

„Не устоя в истината“. По-правилно е да се преведе: „не стоеше в истината”. Има се предвид във времето, когато хората още са стояли в истината, т. е. познавали са истинския Бог и са се придържали към онова, което Той им е откривал. Тук Христос иска да каже, че за дявола състоянието извън истината е нещо обичайно, непрекъснато продължаващо от самото онова време, откакто хората са го познали.

Цан смята, че тук е по-добре да се чете не ἑστηκεν – минало свършено време от ἵστημι, а ἔστηκεν – минало несвършено време от στήκω – "стоя твърдо". В такъв случай глаголът στήκω се използва при Йоан както в Откр. 12:4, така и в Йоан 1:26. Прейшен (Handwörterbuch, 1910) не е съгласен с Цан и чете тук οὐχ ἕστηκεν от ἵστημι в смисъл на "не съм твърд в истината" (стр. 537).

„своето говори“, т. е. лъжата е станала като че негова втора природа. 

8:45. А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.

Юдеите показват, че са деца на дявола с това, че те не вярват на пряката истина, възвестена от Христос. Те обичат лъжата, както и техният баща – дяволът. 

8:46. Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?

8:47. Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

Христос потвърждава своята строга преценка на юдеите, позовавайки се на това, че никой от тях не е могъл да Го уличи в неправда или грях. Те се опитвали да обвинят Христос (Йоан 5:16, 18; Йоан 7:12; Йоан 8:13), но не са успели да докажат своите обвинения нито по-преди, нито след това. Защо не вярват на Христос? Ясно е, че причината е в тях, а не в Него, и тя е, че те не са Божии чеда, макар и в Израил да имало все още хора, за които може да се каже, че са от Бога (Йоан 1:47; Йоан 3:21) и затова слушат Христос, Божия пратеник. 

8:48. На това юдеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?

„Ти си самарянин“. Думите на Христос, че стоящите пред Него слушатели „не са от Бога”, предизвикват у тях изблик на негодуване против Христос. Те Го наричат самарянин, тъй като самаряните са били известни със своята омраза към юдеите (срв. Мат. 10:5). Христос има – искали да кажат те – самарянска злоба към нас, Неговите сънародници! За да уязвят още повече Христос, те Го наричат обладан от бяс, защото само под влияние на бяс могат да се изрекат такива оскърбления против богоизбрания народ. В същото време дават да се разбере, че и по-преди са разсъждавали за Христос в такъв дух. 

8:49. Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.

8:50. Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.

Като пренебрегва това, че юдеите Го нарекли самарянин, Христос възразява само против второто твърдение, което имало за цел окончателно да подкопае доверието към Христос, даже да изплаши от Него народа. „Не, казва Христос, Аз съм в здравомислие и съм сигурен, че с поведението Си почитам Своя Отец. Вие несправедливо Ме безчестите с подобни твърдения”. Христос няма нужда от възстановяване на Своята чест. Той добре знае, че за това се грижи Неговият Отец, Който и ще бъде Съдия в техния спор (срв. 1 Пет. 2:23). 

8:51. Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.

Христос не иска Сам да съди юдеите, но не може да не свидетелства за Себе Си: към това Го подтикват самите юдеи, които са започнали против Него упорита борба. А към юдеите, които повярват в Него Той се обръща с обещанието за живот вечен, ако спазят Неговото слово (срв. стих 31). Вярващите в Него няма да умрат никога (срв. Лука 2:26; Евр. 11:5; Йоан 3:3). 

8:52. Тогава юдеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.

8:53. Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?

Христос току-що е обещал на вярващите в Него не само свобода, но и безсмъртие. За слушателите на Христос такова обещание още повече засилва увереността, че Той не е в нормално умствено и душевно състояние, което вече са заявили. Щом дори Авраам е умрял, то как могат да не умрат обикновените хора, макар и спазващи словото на Христос? Колко ли могъща е силата, съдържаща се в словото на Христос? Изглежда така, сякаш Той поставя Себе Си по-високо от праотеца на целия еврейски народ   – кой ли е Той? Да не би да е Самият Яхве? 

8:54. Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,

8:55. но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.

Христос отговаря с огорчение, че юдеите не желаят ни най-малко да Го разберат. Гледат на Него като на човек, обхванат от самохвалство, страдащ от мания за величие. Но това не е така: Сам Бог Го прославя и странното е, че юдеите не виждат как Бог свидетелства за Христос. Ако Отец на Христос е Онзи Бог, Комуто юдеите считат за особена чест да принадлежат – как тогава не разбират това, което Бог им говори със Своите многобройни свидетелства за Христос? Това показва, че те всъщност не познават истинския Бог! Само Христос познава Бога така, както следва да се познава. Той е единственият, Който спазва Божието слово, с което не могат да се похвалят юдеите, въпреки че са наследници на Авраам. 

8:56. Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва. 

„Моя ден“. Що се касае до Авраам, когото евреите считали за свой, той също не стои на тяхна страна, а на страната на Христос. Защото Авраам с въздихания очаквал да види идването на Месия („Моя ден“), и той го видя.

За да разберем тези думи на Господа, е уместно да припомним, че според представите на тогавашните евреи, Авраам е бил учредител на празника Шатри, а този разговор на Христос се е състоял във времето около празника Шатри.

Според книгата на Юбилеите, в седмия месец на годината, четири месеца след раждането на Исаак, Авраам устроил по случай новото ангелско посещение и повторението на обещанието за великата съдба на Исаак, жертвеник и около него – за себе си и своите слуги – шатри, в които останал седем дни, принасайки жертви и извършвайки ежедневно седмократно обхождане на жертвеника с палмови клони и плодове в ръце (Книга на юбилеите, гл. 16). Очевидно Христос предполага разлика между онази радост, която е почувствал Авраам, когато е получил надеждата за изпълнението на даденото му обещание, и тази, която е почувствал, когато вижда надеждата си изпълнена. Става дума за обещанието за потомство, дадено на Авраам. Но тъй като с раждането на Исаак били тясно свързани обещанията за бъдещото благословение на цялото човечество чрез Месия, то Христос е имал пълно основание да каже, че Авраам, радвайки се на раждането на своя син, без да го осъзнава, се радвал и на раждането на Месия: в Исаак той вече е видял бъдещия Месия-Христос. 

8:57. На това юдеите Му рекоха: нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?

Юдеите упорито не желаят да разберат смисъла на думите на Христос и казват, че Той очевидно не е на Себе Си: Въобразил си е, че е разговарял с Авраам, макар че той отдавна е починал!

„нямаш още петдесет години. Външният вид на Христос изглежда е бил такъв, че са Му давали повече години, отколкото действително е бил. Не е ли пророчествал и пророк Исайя за Христос като за „мъж на скърби и изпитал недъзи?” (Ис. 53:3). 

8:58. Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.

8:59. Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.

„преди Авраам да е бил, Аз съм“. За да накара юдеите да имат по-сериозно отношение към словото Му, Христос заявява,  че е съществувал преди Авраам. При това Той казва за Себе Си: „съм”, а не „бях“, т. е. имам вечно съществуване, противоположно на сменящите се човешки поколения. Този израз, който в Стария Завет е употребявал за Себе Си само Господ (Изх. 3:14), се е сторил на слушателите на Христос открито богохулство и хората, които до преди малко изглеждало, че са повярвали на Христос, сега взели камъни, за да Го убият с тях (срв. Йоан 10:31 и сл.). Но Христос успял да се скрие в тълпата богомолци, които не участвали в спора, и е излязъл от храма.

 

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dy8fp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски