В Северна Добруджа, Румъния, в крайдунавския град Тулча се намира българската църква „Св. Георги“ или Biserica Bulgara Sfântul Gheorghe, по известна като „Biserica cu ceas“ – „Църквата с часовника“.
До началото на руско-турската война от 1827-1828 г. българите са имали само една малка дървена църква в лозята извън Тулча. Духът на изгубеното време е запечатан в пожълтелите фотографии:
Православните християни пробивали дупка в леда на р. Дунав за честването на празника Богоявление:
Дунавското хоро на Богоявление:
В Тулча в православно българско семейство е родена мъченицата Недялка. Красивата и кротка девойка е отвлечена от варненски турски бей и посечена заради вярата си. Мъченицата е почетена с чешма в двора на църквата Малката света Богородица във Варна.
Бесарабски българи, завърнали се след Кримската война през 1854 г. от Русия, се заселили в града. Нашите стават мнозинство сред различните етноси в османска Тулча.
Братските отношения между различните етноси в делтата на Дунава се описват така:
Влиза един влах в кръчмата и пита рибарите:
- Кой спаси моя син от удавяне в Дунава?
- Аз!
Влахът го пита още:
- А къде му е капата?
Възрожденските българи се организират в еснафи и издигат голямата белокаменна църква „Св. Георги“ към Българската екзархия.
От 1874 до 1878 г. в храма служи Браницки еп. Климент – известният писател и държавник Васил Друмев.
Новите сребърни кръстове върху глобуси блесват на покрива на храма след освобождението на Тулча през 1878 г.
Високата 27 м. камбанария е издигната по-късно, защото в Османската империя минарето на джамията е трябвало да е по-високо от църквата.
Тържествен молебен на българската войска пред храма на 22 декември 1916 г.:
Поздрави от Тулча. Българската църква:
След Крайовската спогодба (1940 г.) българите се изселват от Тулча. Българската църква с целия си богослужебен инвертар остава под грижите на православните румънци.
Църквата с часовника в центъра на Тулча днес е на булевард „Pacei“ (Мир):
Надписът над входа гласи: „Тулча. 1857 май 20 бе съзидан този храм на великомъченика Георги със средствата на Народното българско общество“.
Списък на българите, дарили пари за изографисването на храма, изписан на румънски:
Част от иконите са дело на известния художник от Самоковската школа Станислав Доспевски:
Поздрави от Тулча. Църквата „Св. Георги“ и Женският лицей. Гимназията е основана през 1859-1862 г. от богатия български търговец Думитраче бей Теодоров. Мъжката гимназия „Светла България“ е била отляво. Това е първото българско училище в Добруджа. Тук са учителствали възрожденските ни просветители Сава Доброплодни, Тодор Икономов, Кръстьо Мирски.
Иконите от царския ред в храма са дело на зографите Софроний монах и Павлов. В доукрасяването на църквата взимат участие и румънски художници. В църквата има 98 български икони.
Часовникът в храма още работи. Той е дар от българския еснаф:
Св. Николай Чудотворец – закрилник на дунавските рибари:
Вита стълба към амвона:
Тулчанският владика Венедикт по време на богослужение в българския храм „Св. Георги“:
От възрожденската ни Тулча има малко запазени следи.
Къщата на Стефан Караджа в Тулча е на 150 м. от църквата на съседната улица „24 януари“. Войводата е живял тук в периода 1854-1862 г., бил е обущарски калфа при чичо си. През 1866 г. в Тулча е имало комитетска среща с Левски. Паметната плоча за това е била поставена от кмета на града. Тя беше свалена вероятно заради ремонта на къщата. Стефан Караджа е учил в бившата Българска мъжка гимназия, намирала се отляво на църквата „Св. Георги“.
Паметникът на Стефан Караджа във Варна:
Монументът на независимоста в Тулча, издигнат върху тепето Хора до река Дунав. Паметникът с височина 22 м. е посветен на румънските опълченци (доробанци), загинали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
Снимки: Инж. кап. Цветан Димитров и приятели
