Глава 10. 1 – 12. Отпътуването на Христос от Галилея към Йерусалим. Въпросът за неразтрогваемостта на брака. 13 – 16. Благословението на децата. 17 – 27. Разговор с богатия младеж и с учениците за богатството и Царството небесно. 28 – 31. За наградата за следване на Христос. 32 – 34. Отиването на Христос в Йерусалим, за да умре, след което ще последва Възкресението. 35 – 40. Молбата на Заведеевите синове. 41 – 45. Напътствия към учениците за смирение. 46 – 52. Изцелението на слепия на тръгване от Йерихон.
Марк 10:1. Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.
(Срв. тълкуванието към Мат. 19:1).
Евангелист Марк отбелязва, че след доста дълъг промеждутък (вж. Марк 9:30) Христос отново започнал да поучава цялото множество, което Го следвало (ὄχλοι).
Да остане между тях означавало само да изложи живота си на постоянна опасност. Затова Юдея била затворена за Него, както била затворена за Него и Галилея (след известното посегателство на Ирод). В родната Му земя имало само една област, където Той все още можел да бъде в безопасност, и това била Перея, областта отвъд Йордан. Така че Той отново се отдалечил в страната отвъд Йордан и останал там за известно време, за да отпочине душата Му още веднъж преди най-големия Му подвиг.
Марк 10:2. Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?
Жената сред евреите никога не е била принизявана до такова зависимо и презряно положение, както е било сред другите народи на Изтока, защото най-свещената Божия книга ги учела, че жената е кост от костите и плът от плътта на мъжа си и е предназначена да бъде негова помощница (Бит. 2:20 – 22). И жената от Стария Завет в най-добрите си представителки напълно оправдава своето почетно положение и изпълнява идеала за семейно щастие и благополучие. Тя е оставила своя отпечатък върху много страници на свещените книги и е удостоена с най-възвишена похвала.
Марк 10:3. Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей?
Mарк 10:4. А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.
Фарисейската праведност употребявала този закон с най-безсрамно своеволие – за да угоди на плътта. Разводът бил разрешен при най-широки условия. "Ако някой, учели книжниците, види жена, която е по-красива от жена му, може да остави жена си и да се ожени за нея." И това правило се основавало на текста на Мойсеевия закон! Дори такъв строг законник като прочутия Шамай е бил на мнение, че ако една жена излезе на улицата без обичайното за Изтока покривало на лицето, то с нея може да се разведеш на това основание. Школата на друг прочут законник, Хилел, стигнала в тълкуването си до невероятно разширение на значението на това начало, а именно приемала, че ако съпругата не приготви добре вечерята на мъжа си, пресоли я или я прегори, той може да се разведе с нея, сякаш е засегната от някаква телесна болест (Lightfoot, Hor. Hebr. 2, 120 – 123). Вследствие на това лекотата на разводите сред евреите придобила такива размери, че била обект на смущение и отвращение дори в очите на околните езически народи; а равините междувременно гордо обяснявали тази разпуснатост със специално предимство, което било дадено само на Израил, а не на други народи. Разведената по този начин жена незабавно получавала правото да се омъжи повторно и това право й било посочено в разводното писмо, което се подписвало от свидетелите на разтрогването на брака. Подобно господство на плътта нямало място в новото царство и Христос тълкувал Мойсеевия закон в неговия нов и възвишен смисъл: "Но казвам ви, че всеки, който се разведе с жена си, освен ако не е поради прелюбодейство, я предава на прелюбодейство; и всеки, който се ожени за разведена, прелюбодейства".
Марк 10:5. Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.
Марк 10:6. Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.
Марк 10:7. Затова ще остави човек баща си и майка си
Марк 10:8 и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.
Марк 10:9. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
Марк 10:10. Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.
Марк 10:11. Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;
Марк 10:12. и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.
Дискусията на Марк за неразтрогваемостта на брака като цяло е повторение на това, което се намира в Евангелието на Матей (Мат. 19:3 – 12). Само някои от Христовите изказвания в Евангелието на Марк са поставени на различни места от това на Матей.
"Позволено ли е на мъж да напусне жена си?" (ст. 2) Евангелист Марк предава въпроса на фарисеите без добавката, която присъства в Евангелието на Матей: "по всяка причина?" (Мат. 19:3). Може да се смята, че Марк прави това, за да постави въпроса на християнска, а не на юдейска основа. Той има предвид своите читатели християни от средите на езичниците, които несъмнено са се интересували от въпроса за допустимостта на развода в християнството.
" Той им отговори и рече..." (ст.3). Матей разказва, че Христос първо насочва вниманието на фарисеите към закона за брака в Едем, а след това към закона на Мойсей, докато Марк предава указанията на Христос в обратен ред. Очевидно и двамата евангелисти са искали да предадат само същността на разговора на Христос с фарисеите, без да се придържат стриктно към хронологията.
" Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото" (ст. 10). В къщата със същия въпрос като фарисеите към Господа (това е значението на думата "отново...") сега се обръщат учениците Му. Те преди това не са питали Христос за развода.
" И ако жена напусне мъжа си "... Тъй като апостол Марк пише Евангелието си за християните от езичници, а сред римските езичници е имало случаи, когато жени са се развеждали със съпрузите си, Марк запазва от речта на Христос споменаването на този случай, който не се споменава от евангелист Матей. Като цяло евангелист Марк е имал предвид интересите на християните и затова почти винаги дава по-общо приложение на Христовите наставления.
Марк 10:13 И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.
По време на престоя си в Перея Спасителят, според обичая си, се занимавал с благотворене, поучавал хората и разговарял с учениците си. Той е бил в този район много пъти преди това и хората Го познавали като любящ Учител и Пророк, чиито думи и благословение се приемали благосклонно. Безкрайната Му доброта, толкова различна от студеното презрение на гордите фарисеи и книжници, привличала към Него и жени-майки, които смятали за особено щастие да получат от Него благословия за своите малки деца (Мат. 19:13 – 15, Марк 10:13 – 16, Лука 18:15 – 17). Юдейските майки като цяло имали обичай да водят децата си при равините за благословия, но те се обръщали към Спасителя с особена готовност, с пълната увереност, че Той няма да ги отхвърли. А Спасителят изключително много обичал децата, като виждал в тях образец на невинност и чистота и надежда за бъдещето. В един от случаите майките довели децата си при Него с особена настойчивост и в голям брой.
Марк 10:14. Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
Марк 10:15. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.
Марк 10:16. И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.
(Срв. Мат. 19:13 – 15).
Евангелист Марк казва, че децата са били "донесени при Него". Това показва, че под "деца" той има предвид бебета в много ранна възраст. Чрез "докосването" до Христос децата, според тези, които са ги довели, е трябвало да получат здраве (срв. Марк 1:41, 3:10).
Христос се "възнегодува" срещу учениците, защото те не разбират, че децата не трябва да бъдат изключвани от Божието царство.
"Който не приеме царството Божие като дете ", т.е. всеки, който сега не приеме проповедта за идващото царство с детска доверчивост, всеки, който не повярва с цялото си сърце в Христос.
"Той няма да влезе в него.", т.е. бъдещото славно Божие царство, което ще бъде открито в края на времето.
"И като ги прегърна..." По-правилно е: „Той взе едни в обятията Си, положи ръцете Си върху други и ги благослови“.
Това място от древни времена с право е признато за главен аргумент в доказателствата в полза на обичая да се кръщават и бебета.
Марк 10:17 А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
Блажени Теофилакт пише: „Впрочем, аз се удивлявам на този младеж, че когато всички останали идват при Христос за изцеление от болести, той самият моли за наследство на вечния живот – о, само ако не беше обхванат от по-силната в него страст на сребролюбието!“
Марк 10:18. Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
Марк 10:19. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.
Марк 10:20. А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.
Марк 10:21. Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.
Марк 10:22. А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
Марк 10:23. Иисус се огледа наоколо и каза на учениците си: "Колко трудно е за онези, които имат богатство, да влязат в Божието царство!
Марк 10:24. А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!
Марк 10:25. По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
За този израз има много тълкувания. "Иглени уши" се наричали, поради своята маломерност, страничните порти на градските порти, през които можели да минават само определени хора, така че камила с обичайния си товар не можела да мине през тези "иглени уши". Не е възможно богат човек (който е изцяло отдаден на богатството си като източник на благата на този свят) да влезе в Божието царство.
Марк 10:26. А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?
Марк 10:27. Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
(Срв. Мат. 19:16 – 26).
В тази част Марк допълва разказа на Матей. Той съобщава, че "един човек" ("младежът" на Матей) се затичал към Христос и паднал на колене пред Него, като по този начин засвидетелствал доверието си в Него и искреното си желание да узнае от Христос цялата истина по въпроса, който го засяга.
"Не увреждай" (ст. 19). Този израз вероятно обобщава 10-ата заповед, която се занимава с различните злини, които хората правят на своите ближни.
"Като го погледна, възлюби го" (ст. 21). Христос е доволен от жаждата на младежа за истина, от желанието му да погледне отвъд външното, буквалното изпълнение на закона.
"Едно ти не достига…" Какво е то? Това "едно" не може да се разбира като това, което Христос изброява по-нататък: продажба на имуществото, раздаване на бедните и следване на Христос, защото това вече не е едно нещо, а три неща. В контекста на беседата най-добре е да го разбираме като обозначаващо покаяние или обръщане, обръщане като дете, към Христос.
"Като вземеш кръста". Срв. Марк 8:34; този израз обаче не се среща в най-авторитетните кодекси.
" Колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си..." (ст. 24). Думите "надяват на богатството си" също не се срещат в най-авторитетните кодекси (Тишендорф, 8-мо издание). Господ казва, че достъпът до Царството Небесно е труден като цяло.
Марк 10:28 И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
Марк 10:29. А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,
Марк 10:30. и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен.
Марк 10:31. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.
(Срв. тълкуванието към Мат. 19:27 – 30).
Евангелист Марк определя по-точно наградата, която очаква верните следовници на Христос. Той казва, че тази награда е с две измерения – временна и вечна (Матей говори само за "вечната" награда в бъдещия живот). Тук вярващият ще получи стократно повече от всичко, от което се е отказал заради Христос, а там, в отвъдното – вечен живот или вечно блаженство. Разбира се, под нови "домове", "бащи", "братя" и т.н. трябва да разбираме духовните облаги и връзки, които намира в новия живот онзи, който е последвал Христос и който за тази цел е скъсал връзките си с плътските си роднини. Но Христос добавя, че християните трябва в същото време да преминат през гонения ("сред гонения") – от гоненията на враговете си те няма да бъдат избавени в този век (ἐν τῷ καιρῷ τούτῳ).
Сред земните награди не се споменава награда заради раздялата с "жената". Блаженият Теофилакт счита, че нечестивият император Юлиан нарочно е добавял тук и такова споменаване, за да обвини християните, че според учението на техния Спасител те са можели да имат колкото си искат жени, след като са се разделили с тези, които са имали като езичници.
„Господ не казва това, за да оставим родителите си безпомощни или да се отделим от съпругите си, а ни учи да предпочитаме Божието благоволение пред всичко плътско. Тъй като проповядването на Евангелието е предизвикало раздори между хората, така че децата е трябвало да се отричат от бащите си, Господ казва: "Който заради Евангелието изостави плътското родство и изобщо всички плътски неща, ще получи стократно повече в този век, а в бъдещия – вечен живот“ (блаж. Теофилакт).
За изпълнението на Христовото пророчество относно земните награди за Христовия последовател можем да прочетем в Деян. 2:44 и следващите стихове; Деян. 4:32, 37; Римл. 16:13; 1 Тим. 5:2 и на други места в Апостолските послания, където например се препоръчва старейшините да бъдат почитани като бащи, старите жени като майки и т.н.
Марк 10:32 Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
Марк 10:33 ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;
Марк 10:34 и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
(Вижте Мат. 20:17 – 19).
Евангелист Марк отбелязва, че когато Христос и апостолите отивали в Йерусалим, където трябвало да изпитат мъченическа смърт, Христос вървял "пред" апостолите, сякаш ги насърчавал, а те били "смаяни", т.е. били крайно удивени от смелостта Му.
"И следвайки подире Му, бояха се." Според по-добрата версия на този текст: и онези, които вървяха след (οἱ ἀκολουθοῦντες), т.е. хората, които симпатизират на Христос (а не апостолите) отиват с Него в Йерусалим. Те са много уплашени, когато чуват Христос да говори за смъртта, която Го очаква в Йерусалим.
"Ще Го оплюят" – в знак на презрение към Христос (Мат. 26:67).
Марк 10:35 Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
Марк 10:36. Той ги попита: какво искате да ви сторя?
Марк 10:37. Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
Блаж. Теофилакт пише: „Какво са поискали те? Те разбирали влизането на Христос в Йерусалим, за което Той им говорил, като означаващо, че Той е на път да получи чувственото царство и че едва след като се възцари, ще претърпи страданията, които е предсказал. Мислейки така, те поискали да седнат от дясната и от лявата страна на Христос, когато получи царството.“
Марк 10:38. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
Марк 10:39. Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
Марк 10:40. но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.
Марк 10:41. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.
Марк 10:42. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
След това Христос повикал всички Свои дванадесет ученици и още веднъж ги поучил, колко погрешни са възгледите им за Небесното царство. Обяснил им истинското му значение, което е напълно различно от царствата на този свят.
Марк 10:43. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
Марк 10:44. и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
Марк 10:45. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
(Срв. тълкуванието към Мат. 20:20 – 28).
Марк казва, че именно Заведеевите синове са отправили молбата към Христос. С това той пояснява, че молбата на майка им, за която говори Матей, е била предизвикана от предложението на Яков и Йоан, които сами са се притеснявали да се обърнат директно към Христос.
"В славата Ти" (ст. 37; вж. Матей 19:28)
Марк 10:46 След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.
Марк споменава само един сляп човек, а Матей – двама. Може би Марк споменава само този от двамата, който е бил по-известен в християнската църква. Затова вероятно го нарича и с първото му име – Вартимей. Можем да предположим, че това име е образувано от две думи: арамейското "бар", което означава "син", и гръцкото "тимей", съкращение от името Тимотей. Самият евангелист Марк превежда това име в смисъл на "син на Тимей".
„Йерихон“ – Теофилакт счита, че това чудо може да се разбира и иносказателно: „А (иносказателно) това може да се разбере така: Йерихон означава ниско място (светът); седящият там слепец е образ на човешкото естество, което някога е било осиновено за Бога, поставено над всички почести на земята; и то вика към Христос, Който преминава през Йерихон, т.е. през този свят.“
Марк 10:47. И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме!
Mарк 10:48. Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
Марк 10:49. Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.
Марк 10:50. Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.
Марк 10:51. И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!
Марк 10:52. Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.
(Срв. Мат. 20:29 – 34.)
"Той хвърли горната си дреха" (ст. 50). Връхната дреха, доста широко наметало, пречи на слепия да изтича при Христос.
"Учителю" ("Rabbuni"). Слепецът използва израз, който в еврейската литература има особено високо значение и почти винаги се е прилагал само за Бога.
"Твоята вяра те спаси" (ст. 52; срв. Марк 5:34; Мат.15:28).
„А душата на слепия беше мъдра, защото, когато беше изцелен, той не остави Иисуса, а Го последва.
И (иносказателно) това може да се разбере по следния начин: Христос помилвал неговото човешко естество и го спасил чрез вярата му, когато той съблякъл старата дреха на греха. След като получил спасението, то Го последвал (Христос), изпълнявайки заповедите по своя път, тоест в този живот. Защото само в този живот е възможно да се следва Христос, но след него вратите (на спасението) се затварят и няма да има повече време да се изпълняват Божиите заповеди“ (блаж. Теофилакт).
