На 11 октомври Св. Синод на Константинополската Вселенска патриаршия издаде първия си официален документ, свързан с църковната криза в Украйна. Архиереите на Патриаршията възстановиха епископската каноничност на ръководителите на двете неканонични православни църкви в страната, като това решение предизвика най-голям отзвук в Украйна и Русия. То беше тълкувано разнопосочно от всички участващи в спора страни, включително и като признаване на т. нар. Киевска патриаршия или пък предоставяне на автокефалия на Украинската църква. Предлагаме на читателите на Двери разяснение на петте пункта от комюникето на Вселенска патриаршия:

1) Обновява вече взетото решение Вселенска патриаршия да пристъпи към даване на автокефалия на Църквата в Украйна.

Първата точка потвърждава решението на Вселенска патриаршия да предостави автокефалия на Украинската църква чрез издаване на Томос. Но това изречение има и още един смисъл, а именно, че изброените в комюникето по-долу точки не представляват изпълнение на това решение на Патриаршията, което предстои. С други думи, те не дават автокефалия на нито една православна църковна структура в Украйна.

2) Да възстанови, от този момент, Ставропигията на Вселенската патриаршия в Киев, една от многото нейни ставропигии в Украйна, съществуващи там винаги.

Ставропигията в църковната административна организация е църковна структура (най-често храм или манастир), подчинен непосредствено на патриарха, а не на местния митрополит. С възстановяването на ставропигията в Киев Вселенска патриаршия създава в украинската столица църковен център, който ще е подчинен пряко на Вселенския патриарх. Ставропигията ще служи вероятно като представителство на Вселенска патриаршия в Киев и ще играе важна роля в процеса на обединение на православните църкви в Украйна.

През последните десетилетия у нас се наложи еталонът на „успешния“ монах и духовник – този който „възстановява“ църкви и манастири, има достъп до държавни, европейски и частни средства, близък е с хората във властта и демонстрира власт.

Емблематичен в това отношение е един манастир и неговите населници, недалеч от София. Светата обител беше издигната от руините, привлечени бяха милиони от държавни и европейски фондове, частни дарители се надпреварваха да дават, а монасите с радост да приемат. В „манастира на властта“, както беше наречен, се стичаха премиери, министри, банкери, владици, спортисти, бизнесмени, все успешни хора. Защото „успешните“ хора, независимо от социалните им роли, взаимно се привличат и са си достойна компания. Успехът на манастира и на неговите населници сякаш опровергава думите на Иисус Христос: Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона (Мат. 6:24).

След всяка визита на политик и църковник от ранга на Московския патриарх е добре посланията му да бъдат осъзнати и разтълкувани от техните адресати. В реториката на патриарх Кирил адресатите бяха обобщени така: българският народ и българската политическа класа. Някъде между тях, като медиатор между тези две големи целеви групи, патриарх Кирил виждаше и Българската православна църква, която беше неговият официален домакин и по чиято покана той се включи в националното честване на 140-годишнината от Освобождението ни. Всъщност истината е, че идеята Московският патриарх да оглави тържествата на 3 март е с политически източници, а българските архиереи просто я възприеха и осъществиха. Нека не забравяме, че идеята за поканването на Московския патриарх у нас беше огласена през изминалата година успоредно с идеята на честванията да присъства и президентът Владимир Путин. Явно на фона на настоящото българско европредседателство вторият вариант е бил отхвърлен като неприемлив от властите. А що се отнася до църковната ни управа, въпреки широко коментираните „традиционно топли българо-руски църковни връзки“ визитата на патриарх Кирил също беше източник на напрежение и тревоги, особено на фона на критичните отзиви от страна на РПЦ към намесата на Българската православна църква в македонския църковен въпрос (да си припомним, че Българският патриарх Неофит отмени в последния момент участието си в грандиозните тържества по случай големия руски църковен юбилей - 100-годишнината от обявяването на Московската патриаршия).

Манастирът „Св. Йоан Рилски“ над софийското село (сега столичен квартал) Герман преди около 90 години е предаден за ползване от българската Зографска обител на Атон, за да се издържат светогорските ни монаси от приходите от имотите на софийския манастир. Така той става метох на Зографския манастир и игуменът на последния е игумен и на Германския манастир. Ако в манастира живее монах, той се води и. д. игумен.

След десетилетия на липса на зографски монаси в Германския манастир през последните няколко години в него се заселиха последователно двама такива монаси, предпочели да живеят в България, вместо на Атон. Междувременно назначеният от ефория „Зограф“ ефимерий архимандрит Теодосий, бивш игумен на Поморийския манастир, остана да живее и служи в Германския манастир, но не е брат на Зографския манастир.

На 8 ноември честваме св. архангел Михаил и събора на небесните безплътни сили. Празникът е известен още като Архангеловден и е посветен на ангелските чинове и тяхното участие в живота на хората.

Кондак, глас 2

Архистратизи Божии, служители на божествената слава, началници на ангелите и наставници на човеците, полезното за нас изпросете, като безплътни архистратизи.

Тропар, глас 4

Архистртизи на небесните войнства, ние, недостойните, ви молим винаги с вашите молитви да ни оградите под крилата на вашата невеществена слава, като пазите нас, покланящите се и старателно призоваващи: избавете ни от беди като чиноначалници на небесните сили.

Вижте още:

Небесните духове – светите ангели

Благодатта на св. Архангел Михаил