Стиховни стихири на вечерната

Кири́ллу после́дуя, просвети́телю Слове́нскому,/ Богому́дре Кли́менте,/ и Мефо́дию святи́телю по стопа́м ше́ствуя,/ я́коже скрижа́ль доброде́тели,/ житие́ их проо́бразно сотвори́л еси́./ Нау́ма же име́я,/ сосу́да Ду́ха, сподви́жника/ в труде́х равноапо́стольных,/ и весь лик честны́х учени́к,/ Бо́лгар утверди́л еси́/ в ве́ре чи́стей Христа́ Бо́га на́шего,/ Его́же со дерзнове́нием моли́ о душа́х на́ших.

Последвал си Кирил, славянския просветител, и си ходил по стъпките на светителя Методий, богомъдри Клименте, взел си техния живот за образец като скрижали на добродетелта; ти имаше Наум, съсъда на Духа, за сподвижник в равноапостолските трудове и цял събор от добри ученици, за да утвърдиш българите в чистата вяра в Христос, нашия Бог, Когото с дръзновение моли за нашите души.

Слава на „Господи, воззвах“:

Слaва, глас 2:

Ра́достно к торжеству́ богому́дрыя му́ченицы Екатери́ны стеце́мся, о мучениколю́бцы! И ту́ю похвала́ми, я́ко цве́ты, увязе́м, ра́дуйся, вопию́ще ей, я́же лжи́вых ри́торов свирепоу́стие обличи́вши, я́ко ненаказа́ния испо́лненных, и ты́я к ве́ре Боже́ственней руково́дствовавши. Ра́дуйся, я́же те́ло многоплете́нным му́кам вда́вши любве́ ра́ди Творца́ твоего́, и не низложи́вшися, я́ко отрокови́ца неги́блема. Ра́дуйся, я́же го́рняя пребыва́лища, возме́здие боле́зней насле́довавши, и сла́вы ве́чныя наслажда́ешися. Ея́же жела́юще, песнопе́вцы твои́, наде́жды да не отпаде́м.

Χαρμονικῶς τῇ πανηγύρει, τῆς θεοσόφου Μάρτυρος Αἰκατερίνης, συνδράμωμεν ὦ φιλομάρτυρες, καὶ ταύτην τοῖς ἐπαίνοις, ὡς ἄνθεσι καταστέψωμεν· Χαίροις βοῶντες αὐτῇ, ἡ τῶν φληνάφων Ῥητόρων, τὴν θρασυστομίαν ἐλέγξασα, ὡς ἀπαιδευσίας ἀνάπλεων, καὶ τούτους πρὸς πίστιν θείαν χειραγωγήσασα· Χαίροις ἡ τὸ σῶμα πολυπλόκοις βασάνοις ἐκδοῦσα, δι' ἀγάπην τοῦ Ποιητοῦ σου, καὶ μὴ καταβληθεῖσα, ὡς ἄκμων ἀνάλωτος· Χαίροις ἡ ταῖς ἄνω μοναῖς, ἀντάξια τῶν πόνων εἰσοικισθεῖσα, καὶ δόξης αἰωνίου κατατρυφήσασα, ἧς ἐφιέμενοι οἱ ὑμνῳδοί σου, τῆς ἐλπίδος μὴ ἐκπέσοιμεν.

Почитатели на мъчениците, нека радостно се съберем на празника на мъдрата в Бога мъченица Екатерина и да я увенчаем с похвали като с цветя, като й пеем: радвай се, защото изобличи свирепите слова на лъжливите оратори, които бяха пълни с безумия, и ги доведе до вярата в Бога! Радвай се, защото предаде тялото си на всякакви мъчения заради любовта си към твоя Творец и като твърд кремък не се пречупи! Радвай се, защото наследи небесните жилища, достойна награда за твоите мъки, и се наслаждаваш във вечната слава, та и ние, които те възпяваме, да не се лишим от нея според надеждата си.

Днес на обяд, от централните новини на Българската национална телевизия, Канал 1, се научихме, че на този ден „Православната църква почита паметта на свети архангел Михаил“ (sic!). Ще рече – буквално! Цитираме буквално. Който не вярва, лесно може да провери.

Не е работа, естествено, на водещата, която просто чете това, което предварително ѝ е било подготвено, да е църковно, още по-малко богословски грамотна. Не е задължително дори тя да е християнка: православна или от някоя друга конфесия. Със сигурност обаче е работа на обществената медия да следи, щото в националния ефир да не се говорят и тиражират глупости. Защото новините не се пишат от този, който ги чете. Защото имат редактор и кой знае още колко хора екип, и все един от тях би следвало предварително да е проверил всяка информация, която ще бъде съобщена от екрана, пък било то и отнасяща се до текущия църковен празник, за който по стара традиция се съобщава най-накрая, когато вече нетърпеливо чакаме прогнозата за времето.

Последното издание на предаването „Вяра и общество“, излъчено на 6 юни, беше окачествено от генералния директор на БНТ Емил Кошлуков като „скандално“ и го накара да поиска среща със Св. Синод. Кошлуков и някои от митрополитите са се обединили около виждането, че водещият на предаването Горан Благоев уронва престижа на БПЦ и концепцията на „Вяра и общество“ трябва да бъде променена: дискусионният формат на предаването следва да се замени с „катехизаторски“ и да не се обсъждат актуални проблеми.

Появиха се открити писма и петиции в защита на Горан Благоев и свободата на изразяване, както и гласове, заклеймяващи предаването. То беше наречено „най-недостойният противоцърковен проект в цялата история на телевизията в България“, който „наранява религиозните чувства“ на православните.

Искрата в разгорелия се спор пламна от последното издание, в което бяха поставени редица проблеми и беше дискутирана връзката между БПЦ и държавната власт. Основните тези в разговора бяха формулирани от госта – доц. д-р Атанас Славов, специалист по публично право, който не целеше конфронтация с църковната власт, а извеждане на важни въпроси, които се отнасят до бъдещето на Българската църква. Той изрази позиция, споделяна от немалко православни християни, че силният държавен интерес към Църквата крие рискове и въпреки разрешаването на конкретни финансови проблеми, в дългосрочен план вреди, а не помага на мисията ѝ в българското общество. Ето някои от акцентите:

Те са познати у нас с това, че носят студ и сковават живота на природата и хората. Посрещаме ги винаги с тревожно чувство и неизменно се питаме: какво ли ни очаква? А всички българи, които живеем по тези географски ширини и дължини, знаем какво идва със северните ветрове.

Но ето, че в най-хубавия месец, в който:

- децата шумно се радват, че идва ваканцията,

- младите замечтано се упойват от красотата и аромата на цветята,

- възрастните неволно се усмихват на новата надежда в гърдите,

- старите тихо благодарят Богу, че са дочакали още едно лято,

тази година ни попари лют северняк.

Него не го изпрати Бог, Господарят на небето и земята, а ни го изпратиха едни недобри сили.

От една изложба на културноинформационния център на северна страна, която ние от много десетилетия и дори столетия сме учени да я наричаме братска, повя не просто хлад, а сковаващ студ.