Едва ли има период в новата история на България, в който Българската православна църква да се е ползвала с такива привилегии от властта и одобрение от народа. Според последните социологически изследвания у нас българите имат най-голямо доверие в БПЦ в сравнение с другите институции. С решение на правителството заплатите на свещениците в България и в чужбина се изплащат от държавата. Храмове и манастири се строят и ремонтират със значителни  средства, отпускани пак от държавата. Министерството на образованието организира изготвянето на програми по Религия, стартира процес за подготовка и безплатно осигуряване на учебници по предмета за българските училища. В страната цари религиозен мир и няма дори сянка на съмнение в доброто отношение към Българската православна църква.

Същевременно в словото-поздравление от Св. Синод към патриарх Неофит за неговия рожден ден се казва: „В днешните трудни времена, изпълнени с големи предизвикателства, когато от всички страни сме обградени от недоброжелатели, които всячески се стремят да навредят на Църквата Христова, ние, Вашите съработници, Ви засвидетелстваме нашата пълна подкрепа, синовна в Христа любов и всеотдайност в отстояването на истинната Православна вяра“ (курсивът е на редакцията).

От вчера в българския интернет се споделят снимки от руските социални мрежи, които показват необичайни автомобили с руска регистрация и надписи „Святая Русь“, паркирани пред Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София. Те са на активисти на Национално освободителното движение от Русия – организация, бореща се срещу западното влияние и „пораженията, нанесени на страната със загубата на Студената война през 1991 г.“, довела до разпадането на СССР. Мотото на тяхната дейност е „За възстановяване на законните граници от 1945-1995 г.“. Част от тяхната дейност е и Агитационно-хуманитарното автошествие „Голямата Русия“ (Большая Россия), което стартира като агитационно-просветна кампания за важната роля на действащия президент Путин в навечерието на изборите през 2017 г. Тогава маршрутът е Магадан-Москва-Магадан.

Официалните сайтове на Софийска митрополия и на Св. Синод публикуваха новина, която веднага беше препечатана в превод в гръцки и в рускоезичен сайт. Тръгнаха и коментари за това, какви сме били българите – обсъждаме на тайни международни срещи въпроса за Украйна. Подчертава се изрично информацията от митрополитския сайт, че разговорът е бил при закрити врати. А както се видя, започнало се е направо от нищото. Това много добре личи и от съобщението на Неврокопска митрополия по случая.

От понеделник до сряда в София се бяха събрали водещите дейци от всеправославната инициатива за работа срещу сектите. Тази инициатива през изминалите 10-11 години създаде мрежа от специалисти по въпросите на сектите и гибелните култове, за чиято опасност се сещаме само когато се случи нещо непоправимо. Бяха проведени годишни конференции в редица поместни православни църкви – България, Гърция, Кипър, Полша, Русия, Сърбия. България води в това отношение, защото у нас са проведени вече четири такива конференции. Това се дължи преди всичко на голямата активност в тази област на покойния вече Неврокопски митрополит Натанаил, чиято линия следва и приемникът му – митр. Серафим. Дейността на организацията е надлежно отразявана и с репортажи в Двери.бг.

Попитахме проф. Иван Ж. Димитров, който е участвал в срещата, къде е истината. Той беше любезен да заяви:

На 11 октомври Св. Синод на Константинополската Вселенска патриаршия издаде първия си официален документ, свързан с църковната криза в Украйна. Архиереите на Патриаршията възстановиха епископската каноничност на ръководителите на двете неканонични православни църкви в страната, като това решение предизвика най-голям отзвук в Украйна и Русия. То беше тълкувано разнопосочно от всички участващи в спора страни, включително и като признаване на т. нар. Киевска патриаршия или пък предоставяне на автокефалия на Украинската църква. Предлагаме на читателите на Двери разяснение на петте пункта от комюникето на Вселенска патриаршия:

1) Обновява вече взетото решение Вселенска патриаршия да пристъпи към даване на автокефалия на Църквата в Украйна.

Първата точка потвърждава решението на Вселенска патриаршия да предостави автокефалия на Украинската църква чрез издаване на Томос. Но това изречение има и още един смисъл, а именно, че изброените в комюникето по-долу точки не представляват изпълнение на това решение на Патриаршията, което предстои. С други думи, те не дават автокефалия на нито една православна църковна структура в Украйна.

2) Да възстанови, от този момент, Ставропигията на Вселенската патриаршия в Киев, една от многото нейни ставропигии в Украйна, съществуващи там винаги.

Ставропигията в църковната административна организация е църковна структура (най-често храм или манастир), подчинен непосредствено на патриарха, а не на местния митрополит. С възстановяването на ставропигията в Киев Вселенска патриаршия създава в украинската столица църковен център, който ще е подчинен пряко на Вселенския патриарх. Ставропигията ще служи вероятно като представителство на Вселенска патриаршия в Киев и ще играе важна роля в процеса на обединение на православните църкви в Украйна.

През последните десетилетия у нас се наложи еталонът на „успешния“ монах и духовник – този който „възстановява“ църкви и манастири, има достъп до държавни, европейски и частни средства, близък е с хората във властта и демонстрира власт.

Емблематичен в това отношение е един манастир и неговите населници, недалеч от София. Светата обител беше издигната от руините, привлечени бяха милиони от държавни и европейски фондове, частни дарители се надпреварваха да дават, а монасите с радост да приемат. В „манастира на властта“, както беше наречен, се стичаха премиери, министри, банкери, владици, спортисти, бизнесмени, все успешни хора. Защото „успешните“ хора, независимо от социалните им роли, взаимно се привличат и са си достойна компания. Успехът на манастира и на неговите населници сякаш опровергава думите на Иисус Христос: Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона (Мат. 6:24).