Казано накратко: в сряда и петък на седмицата след Петдесетница не се пости. Заради величието на празника Петдесетница, когато над Христовите апостоли е слязъл Светият Дух и ги е направил огнени, мъдри и безстрашни проповедници на Този, Който е „пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6), светата Църква е разпоредила по изключение да не се пости в тази седмица. Това се дължи и на започващия след неделята на всички светци Петров пост.

Указанието за отменянето на поста в тези два седмични дни винаги се отбелязва у нас (и в други поместни църкви, разбира се) в църковния календар, който обаче през тази година не го посочва. Затова читателите ни основателно питат защо е направена тази промяна в църковната традиция.

Ние не можем да кажем защо е станала промяна и го отдаваме на някакво недоглеждане. И се молим Бог да зачете усърдието на християните, които се стремят да спазват точно църковните разпоредби. Защото, както казва св. Викентий Лерински, ние трябва да се придържаме към онова, което винаги, навсякъде и от всички се вярва и спазва.

Публикуваме различни реакции и мнения на духовници и богослови относно случващото се в Украйна.

Ставрофорен иконом Стефан Стефанов, свещеник в храм „Св. Николай“, Русе:

„Всеки се моли, както разбира и както желае. Някои се молят дори на баба Марта. Насила хубост и молитва не става. По-сложно е с враговете, заради думите на Христос: „Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:44).

Понятието „враг“ е тълкувано безброй пъти в различни аспекти: лични врагове, врагове на Църквата, на вярата, на държавата и пр.

Стиховни стихири на вечерната

Кири́ллу после́дуя, просвети́телю Слове́нскому,/ Богому́дре Кли́менте,/ и Мефо́дию святи́телю по стопа́м ше́ствуя,/ я́коже скрижа́ль доброде́тели,/ житие́ их проо́бразно сотвори́л еси́./ Нау́ма же име́я,/ сосу́да Ду́ха, сподви́жника/ в труде́х равноапо́стольных,/ и весь лик честны́х учени́к,/ Бо́лгар утверди́л еси́/ в ве́ре чи́стей Христа́ Бо́га на́шего,/ Его́же со дерзнове́нием моли́ о душа́х на́ших.

Последвал си Кирил, славянския просветител, и си ходил по стъпките на светителя Методий, богомъдри Клименте, взел си техния живот за образец като скрижали на добродетелта; ти имаше Наум, съсъда на Духа, за сподвижник в равноапостолските трудове и цял събор от добри ученици, за да утвърдиш българите в чистата вяра в Христос, нашия Бог, Когото с дръзновение моли за нашите души.

Слава на „Господи, воззвах“:

Слaва, глас 2:

Ра́достно к торжеству́ богому́дрыя му́ченицы Екатери́ны стеце́мся, о мучениколю́бцы! И ту́ю похвала́ми, я́ко цве́ты, увязе́м, ра́дуйся, вопию́ще ей, я́же лжи́вых ри́торов свирепоу́стие обличи́вши, я́ко ненаказа́ния испо́лненных, и ты́я к ве́ре Боже́ственней руково́дствовавши. Ра́дуйся, я́же те́ло многоплете́нным му́кам вда́вши любве́ ра́ди Творца́ твоего́, и не низложи́вшися, я́ко отрокови́ца неги́блема. Ра́дуйся, я́же го́рняя пребыва́лища, возме́здие боле́зней насле́довавши, и сла́вы ве́чныя наслажда́ешися. Ея́же жела́юще, песнопе́вцы твои́, наде́жды да не отпаде́м.

Χαρμονικῶς τῇ πανηγύρει, τῆς θεοσόφου Μάρτυρος Αἰκατερίνης, συνδράμωμεν ὦ φιλομάρτυρες, καὶ ταύτην τοῖς ἐπαίνοις, ὡς ἄνθεσι καταστέψωμεν· Χαίροις βοῶντες αὐτῇ, ἡ τῶν φληνάφων Ῥητόρων, τὴν θρασυστομίαν ἐλέγξασα, ὡς ἀπαιδευσίας ἀνάπλεων, καὶ τούτους πρὸς πίστιν θείαν χειραγωγήσασα· Χαίροις ἡ τὸ σῶμα πολυπλόκοις βασάνοις ἐκδοῦσα, δι' ἀγάπην τοῦ Ποιητοῦ σου, καὶ μὴ καταβληθεῖσα, ὡς ἄκμων ἀνάλωτος· Χαίροις ἡ ταῖς ἄνω μοναῖς, ἀντάξια τῶν πόνων εἰσοικισθεῖσα, καὶ δόξης αἰωνίου κατατρυφήσασα, ἧς ἐφιέμενοι οἱ ὑμνῳδοί σου, τῆς ἐλπίδος μὴ ἐκπέσοιμεν.

Почитатели на мъчениците, нека радостно се съберем на празника на мъдрата в Бога мъченица Екатерина и да я увенчаем с похвали като с цветя, като й пеем: радвай се, защото изобличи свирепите слова на лъжливите оратори, които бяха пълни с безумия, и ги доведе до вярата в Бога! Радвай се, защото предаде тялото си на всякакви мъчения заради любовта си към твоя Творец и като твърд кремък не се пречупи! Радвай се, защото наследи небесните жилища, достойна награда за твоите мъки, и се наслаждаваш във вечната слава, та и ние, които те възпяваме, да не се лишим от нея според надеждата си.

Днес на обяд, от централните новини на Българската национална телевизия, Канал 1, се научихме, че на този ден „Православната църква почита паметта на свети архангел Михаил“ (sic!). Ще рече – буквално! Цитираме буквално. Който не вярва, лесно може да провери.

Не е работа, естествено, на водещата, която просто чете това, което предварително ѝ е било подготвено, да е църковно, още по-малко богословски грамотна. Не е задължително дори тя да е християнка: православна или от някоя друга конфесия. Със сигурност обаче е работа на обществената медия да следи, щото в националния ефир да не се говорят и тиражират глупости. Защото новините не се пишат от този, който ги чете. Защото имат редактор и кой знае още колко хора екип, и все един от тях би следвало предварително да е проверил всяка информация, която ще бъде съобщена от екрана, пък било то и отнасяща се до текущия църковен празник, за който по стара традиция се съобщава най-накрая, когато вече нетърпеливо чакаме прогнозата за времето.