Днес на обяд, от централните новини на Българската национална телевизия, Канал 1, се научихме, че на този ден „Православната църква почита паметта на свети архангел Михаил“ (sic!). Ще рече – буквално! Цитираме буквално. Който не вярва, лесно може да провери.

Не е работа, естествено, на водещата, която просто чете това, което предварително ѝ е било подготвено, да е църковно, още по-малко богословски грамотна. Не е задължително дори тя да е християнка: православна или от някоя друга конфесия. Със сигурност обаче е работа на обществената медия да следи, щото в националния ефир да не се говорят и тиражират глупости. Защото новините не се пишат от този, който ги чете. Защото имат редактор и кой знае още колко хора екип, и все един от тях би следвало предварително да е проверил всяка информация, която ще бъде съобщена от екрана, пък било то и отнасяща се до текущия църковен празник, за който по стара традиция се съобщава най-накрая, когато вече нетърпеливо чакаме прогнозата за времето.

Последното издание на предаването „Вяра и общество“, излъчено на 6 юни, беше окачествено от генералния директор на БНТ Емил Кошлуков като „скандално“ и го накара да поиска среща със Св. Синод. Кошлуков и някои от митрополитите са се обединили около виждането, че водещият на предаването Горан Благоев уронва престижа на БПЦ и концепцията на „Вяра и общество“ трябва да бъде променена: дискусионният формат на предаването следва да се замени с „катехизаторски“ и да не се обсъждат актуални проблеми.

Появиха се открити писма и петиции в защита на Горан Благоев и свободата на изразяване, както и гласове, заклеймяващи предаването. То беше наречено „най-недостойният противоцърковен проект в цялата история на телевизията в България“, който „наранява религиозните чувства“ на православните.

Искрата в разгорелия се спор пламна от последното издание, в което бяха поставени редица проблеми и беше дискутирана връзката между БПЦ и държавната власт. Основните тези в разговора бяха формулирани от госта – доц. д-р Атанас Славов, специалист по публично право, който не целеше конфронтация с църковната власт, а извеждане на важни въпроси, които се отнасят до бъдещето на Българската църква. Той изрази позиция, споделяна от немалко православни християни, че силният държавен интерес към Църквата крие рискове и въпреки разрешаването на конкретни финансови проблеми, в дългосрочен план вреди, а не помага на мисията ѝ в българското общество. Ето някои от акцентите:

Те са познати у нас с това, че носят студ и сковават живота на природата и хората. Посрещаме ги винаги с тревожно чувство и неизменно се питаме: какво ли ни очаква? А всички българи, които живеем по тези географски ширини и дължини, знаем какво идва със северните ветрове.

Но ето, че в най-хубавия месец, в който:

- децата шумно се радват, че идва ваканцията,

- младите замечтано се упойват от красотата и аромата на цветята,

- възрастните неволно се усмихват на новата надежда в гърдите,

- старите тихо благодарят Богу, че са дочакали още едно лято,

тази година ни попари лют северняк.

Него не го изпрати Бог, Господарят на небето и земята, а ни го изпратиха едни недобри сили.

От една изложба на културноинформационния център на северна страна, която ние от много десетилетия и дори столетия сме учени да я наричаме братска, повя не просто хлад, а сковаващ студ.

Празникът Благовещение Богородично бележи за осма поредна година началото на един от най-устойчивите проекти на „Двери“ – страницата за съвременно православно богословие „Живо Предание“. Нарекохме я така затова, защото споделяме и желаем да популяризираме разбирането и убеждението, че Преданието на Църквата е живо и динамично, творческо и говорещо на езика на нашето съвремие и днес. Че и днес Духът на Истината живее в Църквата, според даденото ни от Спасителя обещание (Иоан 14:16, 26), насърчавайки към Божия път и Божието царство всяко вярващо и търсещо Бога и Неговото спасение сърце.

В отсъствието на сп. „Духовна култура“, което тази година щеше да навърши сто години от началото на своето отпечатване, както и на почти всякаква друга сериозна богословска периодика на български език, проектът „Живо Предание“ остава един от малкото източници на богословски текстове на български език, където могат да се прочетат преводи на световни автори, както и съчинения на български богослови. Новите технологии разширяват обхвата на проекта далече извън границите на родината ни и той се чете навсякъде, където живеят наши сънародници и където се използва български език.

В днешните дни и седмици на тежко и непознато досега за нас изпитание за нашата вяра, за нашата съвест и за любовта ни към другия до нас нуждата от утешителното слово на Църквата е още по-голяма, защото словото на Църквата е слово не просто за живот, а за „живот вечен“ (Иоан 4:14; 5:24). Защото в словото и в богословието на Църквата се отлива както непосредственото Божие Откровение за нас, така и целият богат опит от живота в Светия Дух на безбройните Божии свидетели, подвизавали се във вярата по всяко време и на всяко място в хилядолетната история на Църквата.

Официалното комюнике от срещата беше издадено на английски език, така както и всички писма, излизащи от канцеларията на Йерусалимска патриаршия до поместните църкви по повод срещата.

Впечатление прави използването на необичайния за православните документи на английски език израз „Orthodox Communion“ като синоним на „Православната църква“, използван два пъти в текста, което съответства на англиканския термин „Anglican Communion“, употребяван за Англиканската църква и в западен църковен контекст. Това се дължи вероятно на обстоятелството, че прес-аташе на срещата беше Питър Уелби, млад специалист по арабските въпроси и съвременни религиозни конфликти и син на Кентърбърийския архиепископ на Англиканската църква Джеймс Уелби (на втората снимка до прот. Николай Балашов). Вероятно той е изготвил и официалното комюнике от срещата, чийто оригинал е на английски език.