Глава 11. 1 – 13. За молитвата (Господнята молитва). 14 – 26. Господ се защитава срещу обвинението, че е сключил съюз с дявола. 27 – 28. Ублажаването на Майката на Иисус Христос. 29 – 36. Отговорът на Христос на искащите знамение от Него. 37 – 54. Изобличението на Христос на фарисеите и законниците.
Лука 11:1. И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си.
Не е известно по кое време и къде се е молил веднъж Господ, вероятно на известно разстояние от учениците Си. В края на тази молитва един от учениците помолил Господа да ги научи как да се молят, т.е. да им даде някаква определена формула за молитва, както Кръстителят е направил за учениците си (срв. Лука 5:33).
Лука 11:2. А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
В отговор на молбата на ученика, който очевидно говорил от името на всички останали ученици, Господ ги научил на Господната молитва. Следователно Господнята молитва очевидно е дадена на учениците в отговор на тяхната молба, а евангелист Матей, вероятно, я помества в Проповедта на планината само защото е започнал да излага Христовото учение за това как трябва да се молим изобщо (Мат. 6:9). В най-новите издания на евангелския текст (напр. при Тишендорф) Господнята молитва според Евангелието на Лука има по-съкратена форма от тази на евангелист Матей. Така например във втори стих са пропуснати думите "наш, който си на небесата" и "да бъде Твоята воля, както е на небето и на земята".
Някои коментатори (напр. И. Вайс) приписват много голямо значение на това различие, като казват, че като цяло Църквата не е запазила думите на Христос в първоначалния им вид. Но на нас ни се струва, че тези обвинения са безпочвени и несправедливи. На първо място, все пак е необходимо да се докаже, че наистина двамата евангелисти не съвпадат помежду си в предаването на Господнята молитва. Защото текстът на Господнята молитва, приет в Източната църква, както е даден от евангелист Лука, също има своята основа в някои древни кодекси (вж. бележката на Тишендорф към Лука 11, с. 561) и е много възможно в тези кодекси на Евангелието на Лука, където Господнята молитва е дадена в съкратен вид, да е предложен прочит, който е съществувал само в църквите, където са били написани тези кодекси. Всъщност Господнята молитва в началото е била записана еднакво в Евангелията на Матей и Лука. След това, на второ място, възможно е също така да се предположи – ако приемем за факт, че в Евангелието на Лука Господнята молитва има само пет прошения – че евангелист Матей е предал в своето Евангелие формулата на молитвата, а евангелист Лука само е изложил нейното съдържание в по-кратка форма, тъй като например изразът: "Да бъде Твоята воля" по същество е подобен на предходното прошение: "Да дойде Твоето царство". Накратко, въпросът за първоначалната форма на Господнята молитва в Евангелието на Лука все още не може да се смята за окончателно решен. Всъщност не може да се пренебрегне и свидетелството на Codex Sinaiticus, в който е поместено прошението "Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята...".
За обяснение на Господнята молитва вж. тълкуванието на Мат. 6:9 – 13.
Лука 11:3. насъщния ни хляб давай ни всеки ден;
“давай”. Вместо "дай", както е при Матей, тук думата е "давай" (сегашно време). Тя означава непрекъснато и постоянно даване, на което отговаря по-нататъшният израз: "всеки ден" (при Матей, днес), т.е. ден след ден, ежедневно.
Лука 11:4. и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
“греховете ни” е по-определен израз от "дългове", използван в текста на Матей.
“защото”. При Матей е "както". Като цяло значението е едно и също и тук, и там.
"но избави ни от лукавия". Това моление също е пропуснато в най-новите издания на Евангелието на Лука. За него може да се каже същото, което беше казано по-горе за пропуснатите места в стих 2.
Славословието е пропуснато в Евангелието на Лука и според нашето руско издание.
Лука 11:5. И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба,
След като Христос научил учениците Си как да се молят, Той ги уверява, че молитвата им ще бъде чута. Разказва притчата за приятеля, който с настойчивите си молби кара приятеля си да стане от леглото през нощта, за да даде на молителя три хляба, с които да нагости неочаквано дошлия при него за угощение другар.
“да речем”. В гръцкия текст тук става дума не за условна, а за въпросителна форма на изречението и едва от 7 стих продължава условното изречение, на което 8 стих представлява главно изречение или заключение (срв. Мат. 7:9). По-правилният ход на мисълта би могъл да бъде представен така: "Кой от вас има приятел (τίς ἐξ ὑμῶν ἕξει φίλον) и приятелят му да дойде при него в полунощ и да му каже: и няма ли да получи отговор от него: "Не ме безпокой...? А аз ви казвам...".
Лука 11:6. защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;
Лука 11:7. а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, –
Лука 11:8. казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.
“поради неговата безочливост”. По-точно "заради неговата нахалност" (διά γε τὴν ἀναίδειαν). Тази натрапливост, на която Господ очевидно ни съветва да подражаваме (вж. стих 9), не е предствена като нещо натърпимо, защото, както правилно отбелязва Тренч (с. 279), просителят не настоява заради себе си, а заради другия и за да не изневери на свещения дълг на гостоприемството. Авраам ни дава друг един пример за непреклонно настоятелно прошение: той също моли не за себе си, а в защита на Содом (Бит. 18:23 – 33).
Лука 11:9. И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
Това е приложението на притчата към ситуацията на Христовите ученици. Те също трябва настойчиво да просят от Бога за нуждите си и молбите им ще бъдат изпълнени (срв. Мат. 7:7 – 8).
Лука 11:10. защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
Лука 11:11. И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба?
Лука 11:12. Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
Лука 11:13. И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?
(Срв. Мат. 7:9 – 11).
Особеност на Евангелието на Лука в този случай е, първо, допълнението за яйцето и скорпиона, който, когато се свива, става като яйце и понякога има бял цвят на кожата, и второ, замяната на израза: "блага", който се среща в Евангелието на Матей, с израза: " Дух Светий". Последната замяна обаче не променя същността, защото източникът на всяко истинско благо е, разбира се, Светият Дух, така че ще бъде все едно да се каже: благо или Светият Дух (като източник на благото).
Лука 11:14. Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше.
За изцелението на бесноватия ням евангелист Лука говори, очевидно следвайки онзи източник, който е бил близък до Матей (Мат. 9:32 – 34), а речта на Христос по повод обвинението, повдигнато срещу Него от фарисеите и законниците, той излага, като се придържа най-близо до Евангелието от Марк (Марк. 3:22 – 30), като отчасти прави някои допълнения към неговия разказ.
“беше ням” (κωφόν). (срв. Марк 9:17)
Лука 11:15. А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз.
“някои” – това очевидно са били фарисеите (срв. Марк 9:34).
Лука 11:16. А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
“други, изкущавайки Го”. Това е уточнение, добавено от евангелист Лука (вж. Марк 8:11; Мат. 16:1).
Лука 11:17. Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада;
“Той, като знаеше”. (срв. тълкуванието към Мат. 12:24 и сл.).
Лука 11:18. ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.
Лука 11:19. И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
Лука 11:20. Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие.
“с пръста Божий”. В текста на Матей стои "чрез Божия Дух" (Мат.1 2:28). Евангелист Лука често използва такива образни изрази (вж. Лука 1:66, 71, 74). Пръстът е външният израз на Божията дейност (вж. Изх. 8:19).
Лука 11:21. Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност;
“Когато силният”. Тази притча е изложена тук по-пълно, отколкото в Матей (Мат. 12:29), и се доближава до сравнението, дадено още в книгата на Исайя (Ис. 49:24).
Лука 11:22. когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му.
Лука 11:23. Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.
“Който не е с Мене”. (вж. тълкуванието към Мат. 12:30).
Лука 11:24. Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох;
“Когато нечистият дух”. (срв. Мат. 12:43 – 45). Вероятно, като е добавил този раздел (стихове 24-26), евангелист Лука е искал да обясни какви всъщност са били онези обичайни екзорсизми на бесове, които са били извършвани и от учениците на фарисеите. Тези екзорсисти не са изцелявали човека трайно, а само временно, и не са били в състояние да унищожат господството на сатаната над хората.
Лука 11:25. и като дойде, намира я пометена и наредена;
Лука 11:26. тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
Лука 11:27. А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
За жената, която по всяка вероятност е имала деца, и то може би не много добри, споменава само евангелист Лука. Господ, в отговор на възклицанието на тази жена, която ценяла само телесната връзка на Христовата Майка с нейния Син, казва, че само телесната свързаност с Христос не е достатъчна, за да бъдем благословени, и че е необходима и душевна близост с Христос – готовност да слушаме и спазваме Божието слово, което Той възвестява.
Лука 11:28. А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
“блажени са и тия, които слушат”. По-точно: "Да! Но блажени и..." (μενοῦν μακάριοι, така е предадено в бълг. превод, бел. ред.), или: "напротив, блажени и т.н.".
Лука 11:29. Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;
Евангелист Лука предава речта относно искането Христос да даде знамение от небето като цяло сходно с Матей (вж. Мат. 12:39 – 42). Лука говори по-кратко от Матей за знамението на пророк Йона. Йона е бил знамение за ниневийците, че е изпратен при тях от истинския Бог, и именно към това е насочвала чудната му съдба (спасение от корема на кита след тридневен престой там); докато Христос ще бъде знамение за съвременното Му поколение, че е изпратен от Бога като Месия и чрез личната Си съдба (като възкръснал от утробата на земята след тридневен престой там, – Евтимий Зигабен).
Лука 11:30. защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.
Лука 11:31. Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.
“с човеците от тоя род”, (μετὰ τῶν ἀνδρῶν τῆς γενεᾶς ταύτης). По-правилно е да се преведе "с мъжете от тоя род/от това поколение". Очевидно е, че жената тук е противопоставена на мъжете: жената е пример за тях!
Лука 11:32. Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.
Лука 11:33. Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
“светило”. Тук Господ показва колко суетно е искането на фарисеите за чудотворни знамения. Защо са тези знамения, когато в Христос се е явила светлината на божественото откровение, която може да бъде видяна от всички? Необходимо е само да имаме здрави очи на душата, за да възприемем тази светлина. Под "светило" можем да разбираме Самия Христос като Светлина на света.
За тълкувания към отделните изречения от тази реч виж Мат. 5:15, 6:22 – 23.
Лука 11:34. Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно;
Лука 11:35. и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.
Лука 11:36. Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние.
Лука 11:37. И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата.
“когато Той говореше” (Ἐν δὲ τῷ λαλῆσαι αὐτὸν ταῦτα). По-правилно е да се преведе: "когато каза това".
“Той отиде”, за да настави и вразуми фарисеите (блаж. Теофилакт).
Лука 11:38. А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда.
Фарисеят вероятно се е учудил в сърцето си, че Христос, Който току-що е влязъл в съприкосновение с хората и е изгонил един бяс, не е извършил обичайното измиване на ръцете, преди да седне да вечеря (срв. Марк 7:2).
Лука 11:39. Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство.
Тук Господ започва да изобличава фарисеите във фалшиво благочестие, повтаряйки онова, което според Евангелието на Матей Той казва в речта Си срещу фарисеите в Йерусалим (Мат. 23). Може да се предположи, че евангелист Лука само е пригодил тези изобличения към вечерята. Всъщност едва ли е възможно Господ да ги е адресирал до стопанина на къщата и неговите приятели: истинското им място е именно там, където ги намираме в Матей.
“сега вие”, в смисъл на “ето, вие фарисеите…”
“вътрешността ви”. В текста на Матей това е изразено по малко по-различен начин (Мат. 23:25). Там се сравняват външността и вътрешността на чашата и блюдото, докато тук става дума за външната чистота на съдовете и вътрешната нечистота на онези, които пият и ядат от тях.
Лука 11:40. Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното?
Бог е създал както външните неща, така и вътрешния свят на човека. Колко неразумно е следователно да се грижим само за чистотата на външното Божие творение, забравяйки за вътрешния си свят!
Лука 11:41. Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.
Този стих изглежда много труден за обяснение. Заключението "давайте по-добре милостиня" е съвсем неочаквано. Какво общо има даването на милостиня? Нали става дума за измиването преди хранене? Някои коментатори като Б. Вайс обаче намират за възможно да се установи някаква връзка между този стих и предишния: "Към казаното в стих 40 – казва той – тук в допълнение (πλήν) се посочва и начинът на очистване на чашите и съдовете: трябва да дадете това, което се съдържа в тези чаши и съдове (вътрешното им съдържание), като милостиня, и ето, тогава всичко за вас ще бъде чисто – няма да има нужда от обредните очиствания, които сте установили! Няма да имате нужда от тях, защото всичко ще бъде чисто за вас – нищо няма да ви оскверни!" Много е възможно фарисеите наистина да не са обичали да дават милостиня и Господ в този случай упреква този техен недостатък. Все пак на нас това тълкувание ни се струва донякъде изкуствено.
По-правдоподобно ни се струва обяснението на Клайн в “Zeitschrift für die neutestamentliche Theologie” (1906, S. 252–254), който открива сходство между наставлението на Христос във въпросния стих и думите на пророк Исайя относно същността на умиването. Според мисълта на пророка (Ис. 1:16) същността на умиването е да се очистим от нечистотата на греха, а Господ тук цитира, без съмнение, началото на стих 16 от първа глава на книгата на Исайя. Но глаголът "закки" (във формата гифил "гизакку"), използван тук в Исайя, е правилно преведен от евангелист Матей като "очиствам" (Матей 23:26: "първо очисти"), докато евангелист Лука го разбира в по-късното му, арамейско значение "давам милостиня". Ето защо, ако заменим тук коренната дума "гизакку" с "очистете" (това, което имате), смисълът е по-ясен и връзката с предишния стих се запазва. Господ съветва фарисеите да очистят или да поддържат чисто всичко, което имат, не само чашите и съдовете си, не само ръцете си, но и душите си; тогава те няма да се страхуват от никаква външна нечистота.
Лука 11:42. Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
(Виж тълкуванието към Мат. 23:23).
"Горко" на фарисеите, защото те се придържат към съвсем различни правила.
“седефче” (τό πήγανον) – вместо споменатия в Матей "анасон".
“всякакъв зеленчук”, цялата градинска растителност (πᾶν λάχανον) вместо споменатия в Матей "кимион".
Лука 11:43. Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата.
(Виж тълкуванието към Мат. 23:5 – 7).
Евангелист Лука съкращава тук думите на Христос, тъй като някои от детайлите им са били неразбираеми за читателите му.
Лука 11:44. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят.
(Виж тълкуванието към Мат. 23:27).
Мисълта на сравнението, използвано от Лука, е малко по-различна от тази в Матей. Лука изобразява фарисеите като гробове, които не са боядисани с ярката жълта боя, която давала на всички да разберат, че тук има гробница с тяло на мъртвец в него. Виждайки това, минувачите минавали настрана от гробницата, за да не бъдат осквернени по някакъв начин. А фарисеят не можеш да го разпознаеш: той изглежда като всички останали хора, може би дори по-благочестив от другите, така че хората лесно могат да се повлияят от него, което е много пагубно за нравствения живот на човека.
Лука 11:45. На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.
Законникът очевидно не принадлежал открито към фарисейската партия, но всичко, което Господ бил казал досега за фарисеите, се отнасяло и за него, защото той, както и другите законници, в много отношения приличал на фарисеите.
Лука 11:46. Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.
(срв. Мат. 23:4).
Лука 11:47. Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха,
(Срв. тълкуванието към Мат. 23:29 и сл.).
Лука 11:48. с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.
“вие им зидате гробници”. Обичайното тълкуване на това място е, че като строят гробници или по-скоро като ги поддържат, евреите по този начин одобряват и онези убийства на пророци, които са били извършени в древността от техните предци. Но не можем да не признаем, че подобно тълкуване е доста неестествено. Затова е по-добре да приемем идеята на Щир, че Господ тук ни най-малко не признава поддържането на пророческите гробници за нещо лошо, а само казва, че евреите от Неговото време не са се отдалечили от своите предци в отношението си към пророците и тяхното учение. Онези не са слушали пророците и дори са ги убивали - разбира се, понякога, – а тези евреи ограничават отношението си към пророците само до това да им строят паметници, но не изпълняват думите им.
Лука 11:49. Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят,
“Затова”, т.е. поради това ваше съгласие с бащите ви, които убиваха пророците.
“Божията премъдрост”. Това не е цитат от Стария Завет, тъй като в него няма такова място, нито пък е собствено, по-ранно изказване на Христос. Можем да мислим, че тук Христос има предвид Бога, Който е изпращал пророците в Стария Завет и апостолите в Новия. В Матей Христос изглежда говори за Себе Си (Мат. 23:34).
Лука 11:50. за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира,
(Срв. Мат. 23:35).
Лука 11:51. от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род.
Лука 11:52. Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.
(Срв. Мат. 23:13).
Евангелист Лука не казва, че книжниците са попречили на другите да влязат в Небесното Царство, както казва Матей, а че те са задържали ключа към познанието, т.е. към познанието на божествената спасителна истина, разкрита в Христос. Истината е като заключена къща, в която може да се влезе само с ключ. Но този ключ не е в ръцете на народа, а в ръцете на неколцина книжници: те са попречили на народа да използва учението на Христос, за да познае истината.
Лука 11:53. И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща,
Когато Христос излязъл от дома на фарисея (така се чете в най-добрите кодекси вместо "говореше"), книжниците и фарисеите започнали по всякакъв начин да Го принуждават да отговори на въпросите им, за да Го уловят в нещо.
Лука 11:54. като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.
