Мобилно меню

4.81818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
Бащата на латинското богословие блаж. Августин Ипонски (354-430) държи за сакраменталния реализъм, присъщ на Изтока. За него в евхаристийната жертва Христос е едновременно принасящ и принасян.[1]  Христос взема Сам Себе Си в ръце, когато казва „Това е Моето тяло” (In Ps. 1,10; Sermo 22, 7).[2] Извършването на Евхаристията е актуализиране на Христовата смърт (Enarr. Ps. 21).[3] Не говори за чисто символично интерпретиране на Христовите Дарове казаното от блаж. Августин: „Жалко робство на душата е да се приемат знаците, а не нещата и човек да не може да вдигне окото на ума си над телесната твар към вечната светлина” (De doctrina christiana, III,5; срв. De civitate Dei, XXI,25).[4]

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
1_101.jpgНа професионалните богослови Ханс Урс фон Балтазар (1905-1988) е известен като най-значимия католически богослов на 20 век. Създава монументално по обем и стойност творчество, посветено на разнообразни богословски, философски, социални и литературни теми. Сред тях изпъкват неговите изследвания върху гръкоезичните отци на Църквата (особено св. Максим Изповедник и св. Григорий Нисийски), 16-томната му богословска систематика, но най-вече - трайното му вълнение от въпросите пред християнското свидетелство в днешния свят. Фон Балтазар е действащ свещеник, за известно време - член на йезуитския орден, който напуска през 1950 год. Въпреки огромния му авторитет в академичните и църковни среди и съвместната му работа с влиятелни личности в католическата иерархия, като Жан Даниелу, Анри де Любак, Валтер Каспар, Йозеф Ратцингер (сегашния папа Бенедикт XVI) и др, той живее уединено и аскетично. Настоява неотклонно на неразделната връзка между догматичните истини и мистичния опит. Фон Балтазар посвещава голяма част от живота си просветна работа сред хора, на пряка благотворителност и на изтощителни грижи за смъртно болен човек. Друга част от видимото му ежедневие заема музиката - известно е, че фон Балтазар е знаел наизуст всичко, написано от Моцарт. Смъртта му изпреварва с два дни церемонията по неговото удостояване с кардиналско звание, което вече е отказал преди години, но в края на живота си приема като послушание към папа Иоан Павел II. Би трябвало да се спомене и че през 1965 год. фон Балтазар е отличен от Свещения кинотис на Света гора с най-високото й награда - Златния Кръст на Атон. Краткото есе, което предлагаме на читателите на “Двери”, е посветено на недъзите на старозаветното мислене и тяхната инерция в християнството.

                                                                

4.76470588235 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (17 Votes)
1_91.jpg"Царствената Дева, облечена в истинна слава и достойнство, не се нуждае от още някаква лъжлива слава" (Бернар Клервоски)
 
Някои хора, като се подлъгват от сходството на словесните изрази или лъжливата асоциация на идеи, смесват учението на Римската Църква за непорочното зачатие на Мария с догмата за девственото зачатие на нашия Господ Иисус Христос. Първото от тези учения, което е нововъведение на римския католицизъм, се отнася към раждането на самата Пресвета Дева, докато второто, общото съкровище на християнската вяра, се отнася до Рождеството на нашия Господ Иисус Христос, "Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек".

4.7 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (20 Votes)
1_9.jpgНа десетото заседание на Международната смесена комисия за богословски диалог между Православната църква и Римо-католическата църква в Равена бе заявено, че комисията постави „твърда основа за бъдещата дискусия по въпроса за първенството в Църквата на вселенско ниво”. „Твърдата основа”, както следва от 46 параграф на официалния документ, е признанието, че през първото хилядолетие до окончателното разделение през 1054 г. Римският епископ е бил признат за пръв сред петимата патриарси в рамките на нормално функциониращата тогава съборна система. На заседанията също така бе набелязана темата за по-нататъшната дискусия за примата: „Остава да се изучи по-дълбоко въпросът за ролята на Римския епископ в общението на всички църкви. Каква е особената функция на епископа на „първия престол” в еклезиологията на кинонията и в светлината на казаното от нас за съборността и властта? Как да се разбира и осъществява учението на Първия и Втория Ватикански събори за вселенското първенство в светлината на църковната практика през първото хилядолетие? Ето критичните въпроси на нашия диалог и надежди за възстановяването на пълното общение между нас” (45&).

4.94736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (19 Votes)
2808_4.jpgКъм най-късните догматически определеня, въведени от Римокатолическата църква, спадат двата догмата за Дева Мария: догмата за непорочното зачатие на св. Богородица и догмата за телесното й възнесение на небето.

В православното светоотеческо богословие не съществува автономна мариология. При св. Отци учението за Дева Мария съществува единствено като част от христологията, а не като самостоятелна мариология или особен раздел антропология, посветен на Божията майка. Самото име „Богородица”, с което Църквата потвърждава Богомайчинството на Мария на Третия вселенски събор (431 г.), е утвърдено в контекста на христологичните спорове. В противоположност на тези, които отричали Богомайчинството й, с това решение съборът отстоявал ипостасното единство на Сина Божи, станал Син Човешки: роден от нея истински Бог и човек.
 
В Римокатолическата църква има два догмата, приети неотдавна, които сериозно променят учението на Вселенската църква.

 

И рече старецът...
"Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене."
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.