И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им поради великото милосърдие на нашия Бог.

Почти цял живот се занимавам с изучаване на Свещеното Писание. Много е завладяващо да се задълбочаваш в тези древни и свръхдревни книги, които не случайно са наречени като сборник Свещено Писание. Да, има места, където може и да ти доскучае да четеш за мерки и теглилки, за нескончаеми родове със странни имена, които, като си затвориш очите, не можеш да повториш. Но! Но има книги и особено някои места в тях, на които не можеш да се наситиш да ги четеш и да усещаш как душата ти се усмихва от тиха наслада…

Последната неделя от подвижните празници в годината е посветена на всички светци на Църквата. Нашата Църква е посветила тази неделя на почитта към всички нейни светци, известни и неизвестни, апостоли, отци, мъченици, изповедници, подвижници, миряни, мъже, жени, деца, които се отличавали с вяра и добродетели. И неслучайно е определено празникът на всички светци да се чества на следващата неделя от Петдесетница. Идването на Светия Дух в света и установяването на Църквата създава светци. Светостта се постига само чрез Светия Дух и то в Църквата. Само в Църквата човек може да стане светец и никога никъде другаде. Също така неслучайно добродетелните и верните хора от времето преди Христос, от Стария Завет, не се наричат ​​светци, а праведници.

Тук предлагаме разяснението относно датата на православната Пасха на един специалист по богослужебния календар – Николай Осоргин, професор по типик в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж, направено в неговата статия в „Nouvelles de Saint Serge“ по случай датата на Пасхата през 1994 г. и във в-к „Русская мысль“, 2002 г.

През 1994 г. западните християни празнуваха Пасха на 3 април, докато православните празнуваха четири седмици по-късно, на 1 май. В действителност една толкова късна дата на празника няма никакво легитимно основание, понеже не спазва правилото, установено през 4 в. от отците на Първия вселенски събор (325 г.), отнасящо се до датата на празнуването на Пасхата.

Да си припомним това правило, наречено още Правило от Никея: „Пасхата трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние, следващо пролетното равноденствие“.

Седмица преди Пасха Господ влязъл, яздейки магаре в Йерусалим. Народът ликувал, а Той скърбял. Хората имали свои мечти, надежди и планове, а Той виждал бъдещето им през сълзи. Плачел за Давидовия град, казвайки: „Те не забеляза кога те посетих…“. Думите са много важни, защото Бог посещава всеки човек. Чука по вратата на всеки от нас. Насаме, скрито, почти незабелязано, чрез събитията и обстоятелствата в живота ни звучи Неговият призив: „Върви след Мене, послушай гласа Ми“. Често обаче не забелязваме, че сме били посетени.

Говорих с възрастен човек, който водеше унил, безрадостен и бездуховен живот. Като млад, както вървял в града, го озарила необикновена вътрешна светлина и видял всичко наоколо озарено от Божието присъствие. За него нямало преграда между небето и земята. Това бил зовът на Бога, посещението на Господ. По-късно всичко било забравено и изоставено. Минали години, суетата и грижите на живота го оплели и никога не се обърнал към Този, Който го бил повикал.

На 6 април почитаме паметта на славянския просветител св. Методий. Често го наричаме и славянобългарски, макар че така може би ограничаваме неговите големи заслуги за всички славянски народи, защото паметта му се тачи от всички славяни, в това число и от неправославните.

Но когато кажем, че почитаме църковно даден светец, обикновено се разбира, че в определен ден се отслужва богослужение в негова чест. А богослужебното честване включва вечерна и утринна (с техните десетки кратки текстове на възхвала), последвана от литургия, на която се изпяват тропарът и кондакът на чествания светец (за незапознатите: това са два кратки молитвени текста, да ги наречем строфи, от няколко реда, които съдържат накратко основни моменти от житието или заслугите на светеца). В реда на литургията другите молитви (които се четат или пеят) са си обичайните за всяка литургия.