И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им поради великото милосърдие на нашия Бог.

Почти цял живот се занимавам с изучаване на Свещеното Писание. Много е завладяващо да се задълбочаваш в тези древни и свръхдревни книги, които не случайно са наречени като сборник Свещено Писание. Да, има места, където може и да ти доскучае да четеш за мерки и теглилки, за нескончаеми родове със странни имена, които, като си затвориш очите, не можеш да повториш. Но! Но има книги и особено някои места в тях, на които не можеш да се наситиш да ги четеш и да усещаш как душата ти се усмихва от тиха наслада…

Последната неделя от подвижните празници в годината е посветена на всички светци на Църквата. Нашата Църква е посветила тази неделя на почитта към всички нейни светци, известни и неизвестни, апостоли, отци, мъченици, изповедници, подвижници, миряни, мъже, жени, деца, които се отличавали с вяра и добродетели. И неслучайно е определено празникът на всички светци да се чества на следващата неделя подир Петдесетница. Защото идването на Светия Дух в света и установяването на Църквата създава светци. И светостта се постига само чрез Светия Дух и то в Църквата. Само в Църквата човек може да стане светец и никога някъде другаде. Също така не е случайно, че добродетелните и верните хора от времето преди Христа, от Стария Завет, се наричат​​ не светци, а праведници.

Бог ни е създал, за да станем – с Неговата собствена благодат, но по наша собствена воля и с нашите лични усилия – богове по благодат, но навлизането на греха в света по вина на човека спря тази първична перспектива да достигнем до „подобие на Бога“, т. е. до нашето обòжение. Нашият Господ Иисус Христос стана човек, за да даде възможност на човека да стане бог по благодат. Това беше Неговата мисия на земята: да победи дявола, причината за нашето бедствие, да премахне злото и да ни обедини отново с нашия Създател, да ни направи свети, образи на Божията светост. Това е делото на Църквата – да ни превърне в светци.

Тук предлагаме разяснението относно датата на православната Пасха на един специалист по богослужебния календар – Николай Осоргин, професор по типик в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж, направено в неговата статия в „Nouvelles de Saint Serge“ по случай датата на Пасхата през 1994 г. и във в-к „Русская мысль“, 2002 г.

През 1994 г. западните християни празнуваха Пасха на 3 април, докато православните празнуваха четири седмици по-късно, на 1 май. В действителност една толкова късна дата на празника няма никакво легитимно основание, понеже не спазва правилото, установено през 4 в. от отците на Първия вселенски събор (325 г.), отнасящо се до датата на празнуването на Пасхата.

Да си припомним това правило, наречено още Правило от Никея: „Пасхата трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние, следващо пролетното равноденствие“.

Седмица преди Пасха Господ влязъл, яздейки магаре в Йерусалим. Народът ликувал, а Той скърбял. Хората имали свои мечти, надежди и планове, а Той виждал бъдещето им през сълзи. Плачел за Давидовия град, казвайки: „Те не забеляза кога те посетих…“. Думите са много важни, защото Бог посещава всеки човек. Чука по вратата на всеки от нас. Насаме, скрито, почти незабелязано, чрез събитията и обстоятелствата в живота ни звучи Неговият призив: „Върви след Мене, послушай гласа Ми“. Често обаче не забелязваме, че сме били посетени.

Говорих с възрастен човек, който водеше унил, безрадостен и бездуховен живот. Като млад, както вървял в града, го озарила необикновена вътрешна светлина и видял всичко наоколо озарено от Божието присъствие. За него нямало преграда между небето и земята. Това бил зовът на Бога, посещението на Господ. По-късно всичко било забравено и изоставено. Минали години, суетата и грижите на живота го оплели и никога не се обърнал към Този, Който го бил повикал.

На 6 април почитаме паметта на славянския просветител св. Методий. Често го наричаме и славянобългарски, макар че така може би ограничаваме неговите големи заслуги за всички славянски народи, защото паметта му се тачи от всички славяни, в това число и от неправославните.

Но когато кажем, че почитаме църковно даден светец, обикновено се разбира, че в определен ден се отслужва богослужение в негова чест. А богослужебното честване включва вечерна и утринна (с техните десетки кратки текстове на възхвала), последвана от литургия, на която се изпяват тропарът и кондакът на чествания светец (за незапознатите: това са два кратки молитвени текста, да ги наречем строфи, от няколко реда, които съдържат накратко основни моменти от житието или заслугите на светеца). В реда на литургията другите молитви (които се четат или пеят) са си обичайните за всяка литургия.