Свети Фанурий е един от много обичаните светци сред гръцкия народ. Особено много се почитта той на островите Родос и Крит. Празникът му е на 27 август. Постепенно почитта към този светец се е разпространила и у нас. В много църкви днес има негова икона.

Този любим за православните християни светец може да се смята за дар от Бога, защото е останал неизвестен в продължение на много векове, докато ненадейно в средата на 14 век е открита негова икона. Откритието станало на остров Родос, когато южно от старата крепостна стена на едноименния главен град били разкопани останките на стари сгради. Сред тези останки била открита и църква с много икони, затрупани от развалините ѝ. Върху сравнително добре запазена икона на воин-мъченик тогавашният митрополит на Родос Нил II (1355 – 1369 г.) прочел името на светеца „свети Фанурий“, неизвестен дотогава. И до днес не се знае кога точно е живял и къде е пострадал за вярата си в Христос.

Беседа, произнесена от о. Захариас в манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Великобритания, на 13 април т. г. – Вход Господен в Йерусалим

Палмова неделя ознаменува момента, в който мисията, поверена на Христос от Небесния Отец, наближава своето изпълнение. Това събитие е ключът към разбирането на трагичните и спасителни събития от Велики петък. Триумфалното влизане на Христос в Йерусалим е не само изпълнение на старозаветни пророчества, но и прообраз на славното Му Второ пришествие. В този ден Господ разкрива отблясък от Своята небесна слава – слава, която няма нищо общо с властта и величието на земните владетели.

По време на Своя земен път Христос два пъти разкрива Своето царство, „дошло в сила“ (Марк 9:1): веднъж, на планината Тавор, и втори път – при влизането Си в Йерусалим, преди страданията. И в двата случая Той избира мълчание в предходния ден, подготвяйки учениците Си да вникнат в духовното измерение на Царството Божие. По пътя към Тавор Господ не извършва чудеса, а при пътуването към Йерусалим преминава през Галилея и Самария с решимост, обръщайки лицето Си към Светия град (Лука 9:51). Така Той ни показва, че онзи, който иска да Го последва, трябва да носи в сърцето си тишината на смирението.

Евангелското четиво в Първата неделя на Великия пост за призоваването на апостолите Филип и Натанаил от Иисус (Иоан 1:43-51) разкрива много относно способността ни да гледаме и да виждаме нещата по правилния начин. В тази история Иисус първо призовава бъдещия апостол Филип да Го последва, след което Филип се обръща към своя приятел Натанаил и го кани да се присъедини. Обръщайки се към Натанаил, Филип нарича Иисус „Онзи, за Когото писа Моисей в Закона и за Когото говориха пророците – Иисус от Назарет, синът на Йосиф“ (Иоан 1:45).

Натанаил, несигурен в истинността на това твърдение, пита Филип: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ (Иоан 1:46). На което Филип просто отговаря: „Ела и виж“. Това е първото споменаване на виждането в тази история. Малко по-късно, когато се приближават, Иисус казва за Натанаил: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“. Натанаил се учудва откъде Иисус го познава, а Иисус отговаря: „Преди да те повика Филип, когато беше под смоковницата, Аз те видях“ (Иоан 1:48). Това е второто споменаване на виждането – този път не нашето човешко зрение, а Божието.

След това виждането се споменава още три пъти. Изумен, Натанаил веднага изповядва Иисус като Божи Син и Цар на Израил. Иисус му казва: „Понеже ти рекох: видях те под смоковницата, затова ли вярваш? По-големи неща от тези ще видиш“. И накрая добавя: „Истина, истина ви казвам: отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Сина Човечески“.

Светата великомъченица Екатерина е живяла в края на третото и началото на четвъртото столетие. Младата девойка-християнка е пострадала за вярата си в Спасителя Иисус Христос в гр. Александрия, тогава столица на провинция Египет, в 305 г., при управлението на имп. Диоклетиан. Тя е сред най-почитаните светици в православния календар. Много жени и момичета носят нейното име и празнуват имен ден на 24 ноември, когато е църковната ѝ памет.

При засиленото ни общуване в последните десетилетия със съседни страни много хора се сблъскват с различна от нашата дата на паметта на св. Екатерина: при гърците, например, но също и при румънците – 25 ноември. И това не е въпрос на стар или нов стил, а на преместване на паметта от една на друга дата, което не е нещо ново и го има и в други случаи. Така в славянските църкви на България, Северна Македония, Сърбия, Русия и пр. паметта на св. Екатерина честваме на 24 ноември. В нашия календар на 25 ноември честваме паметта на св. Климент Охридски, ученик на св. братя Константин-Кирил и Методий и един от най-видните просветители във вяра и словесност на славянските народи през 9 и 10 в.

На 29 август честваме едно печално събитие: отсичането на главата на Христовия Предтеча – Йоан Кръстител. В този ден с молитва и строг пост се почита неговата жертва заради Божия нравствен закон. А някои християни на този ден не ядат нищо червено заради пролятата невинна кръв на Предтечата.

Но какъв е този празник, щом поводът за него е едно хладнокръвно убийство, пък било то и на „най-великия сред родените от жена“ (Мат. 11:11)? Това е просто определен от Църквата ден, в който почитаме подвига на светеца и неговата жертвоготовност, станала пример за стотици хиляди Христови последователи през вековете и до днес, когато дори по телевизията можем да видим кланета на християни, защото… са християни.

Нека все пак кажем, че в годишния календар на Църквата се честват не само радостни събития като раждането на Спасителя, на света Богородица, на свети Йоан Предтеча или Възкресението на Христос, Възнесението Му, Слизането на Светия Дух на Петдесетница и пр. При това не трябва да забравяме, че повечето празнувани от християните събития през годината са скръбни. Защото те са свързани със също печални събития: с убийството на някой мъченик, на някоя мъченица, дори на много мъченици наведнъж или със смъртта (успението) на даден светец или светица.