Речта на апостол Павел в Ареопага в Атина

Деян. 17:3.   като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос.

Според св. Йоан Златоуст “писателят излага само същността на беседата, … така че той не е многословен, нито пък навсякъде предава целите Павлови речи”.

Деян. 17:4.   И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.

Сред повярвалите, под влияние на проповедта на Павел, освен юдеи, имало и множество „богобоязливи елини“, т.е. прозелити (езичници, преминали в юдаизма, бел. ред.), към които вероятно принадлежали и споменатите тук жени.

Деян. 17:5.  Но неповярвалите юдеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Ясоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.

Не е известно кой е бил Ясон, при когото, както се вижда, са отседнали апостолите: тъй като юдеите в диаспората охотно усвоявали гръцки имена, то това би могло да бъде както юдеин-елинист, така и елин-прозелит, в двата случая повярвал в Христос, макар и това да не се казва изрично.

Деян. 17:6. А като ги не намериха, повлякоха Ясона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук;

Като не намерили в дома на Ясон апостолите, които вероятно вече си били тръгнали, тълпата предава на съд самия Ясон и някои от неговите братя-вярващи, обвинявайки го, че е дал подслон на „размирителите на вселената” – преувеличение, показващо крайната възбуда на тълпата и омразата към проповедниците на Евангелието и към всички християни.

Деян. 17:7. тях ги прибрал Ясон и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус.

Озлобените юдеи придават политически характер на обвиненията си, за да ги направят по-убедителни за властите – метод, който успешно използват и срещу Иисус (вж. Йоан 19 глава). Сега те твърдели, че християните почитат за свой цар Иисус, а не римския кесар.

Деян. 17:8.  И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.

Деян. 17:9. Но тия, като взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

“като взеха поръчителство”. На гръцки език: “λαβόντες τὸ ἱκανὸν”. В славянския превод: “вземше же довольное”. Буквално: взимайки достатъчно, което може да означава, че са взели пари като залог или откуп. Но по-вероятно е, че са получили достатъчни сведения, че обвинените не са престъпници против царската власт, а мирни хора. (Бълг. синод. превод изпозва думата поръчителство, гаранция, която има основание в гръцкия текст, бел. ред.)

Деян. 17:10. А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в юдейската синагога.

Въпреки това братята изпратили Павел и Сила през нощта в Берия (днес Верия, по бълг. Бер), тъй като вълнението можело да се разпали всяка минута с нова сила. Берия е град на югозапад от Солун, в третата част на Македония (чийто главен град бил Пела), на южния ѝ край.

Деян. 17:11. Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй.

“Жителите на Берия бяха по-благоразумни от солунчани”. На гръцки: οὗτοι δὲ ἦσαν εὐγενέστεροι τῶν ἐν Θεσσαλονίκῃ. В славянския превод: благороднейши. Т.е. по-благородни по характер и нагласа на духа.

“дали това е тъй”, т.е. както е проповядвал Павел.

Деян. 17:12. И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.

Деян. 17:13. Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.

Деян. 17:14. Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.

Братята изпращат само Павел. Защо? Защото очевидно възмущението на солунските жители е насочено срещу него. Св. Йоан Златоуст пише: „Те изпращат само Павел, защото се опасявали за него, да не му се случи нещо, тъй като бил техният водач. И така, не навсякъде действала благодатта, но ги оставяла да действат и сами по човешки, подбуждайки ги и предразполагайки ги към бдителност и внимание”.

“като да отиваха към морето”. На гръцки: “ὡς ἐπὶ τὴν θάλασσαν”. В славянския превод: “отпустиша идти на поморие”, т.е. оставили ги да отидат в посока към морето (предлогът ως разширява значението на последното, като го прави по-малко определено). Вероятно Павел е пътувал до Атина по море; така по-добре е скрил следите си от преследващите го и ги е затруднил.

“Атина” е главният град на Гърция, център на гръцката наука, изкуство, цивилизация, търговия и богатство по онова време.

Деян. 17:15.   Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.

Павел очаквал Сила и Тимотей да дойдат в Атина, но ги срещнал вече в Коринт (Деян. 18:5), като вероятно е бил принуден да напусне Атина по-рано, отколкото първоначално възнамерявал. От казаното в 1 Сол. 2:18-3:2 обаче можем да заключим, че Тимотей е дошъл при Павел също в Атина, но е бил изпратен обратно в Македония и Солун, а след това, заедно със Сила, който е останал в Берия, е дошъл при Павел в Коринт.

Деян. 17:16.   Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.

Деян. 17:17.   И той беседваше в синагогата с юдеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.

“беседваше в синагогата с юдеите и с набожните” (τοῖς σεβομένοις), тоест с тези, "които почитали Бога", прозелитите.

Това очевидно е било в съботите, а в дните между тях Павел също не бездействал, „ежедневно“ влизайки в разговори на тържището с онези, които срещал там. Толкова неспокойна е била великата му душа!

Деян. 17:18. А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: "какво иска да каже тоя празнословец?" а други: "види се, той проповядва за чужди божества", защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.

“някои епикурейски и стоически философи”, които се радвали на най-голяма популярност по онова време и били най-остро настроени срещу християнството. Първата система, тази на епикурейците, се основавала, както е добре известно, на най-груб материализъм и нихилизъм; втората – на самоцелна гордост и себезалъгване.

Деян. 17:19. И взеха, та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?

“взеха, та го отведоха” – не насила, а очевидно със съгласието на Павел, който приел поканата им.

“Ареопаг” е мястото за събиране и заседание на Върховния съвет на гръцката демокрация за обсъждане на държавни, обществени и съдебни дела. Тази институция запазила значението си, макар и не във всички отношения, дори и след подчиняването на Гърция на Рим. Този Върховен съвет бил съставен от най-добрите и най-прочути граждани. Мястото на заседанието, Марсовият хълм (така се превежда гръцкото название Ареопаг или неслято: Ариос пагос, бел. ред.), който граничил с голям площад (Деян. 17:17), било удобно с това, че Павел можел да бъде чут от множеството хора от близкия площад. Тук и го довели – не за да го съдят, а от желание да чуят повече за същността на учението му, понеже било нещо ново, а атиняните по принцип с интерес търсили новите неща. (Деян. 17:21).

“казвайки: можем ли да знаем?” Тънка ирония, примесена с атинска вежливост, която предполага незначителността на новото учение в сравнение с атинската мъдрост. Същата ирония звучи и в по-нататъшния израз: „нещо странно влагаш в ушите ни“.

Деян. 17:20. Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.

Деян. 17:21. А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това - да говорят или слушат нещо ново.

Пристрастеността на атиняните към новите неща показвало тяхната нестабилност и липсата на дълбока и сериозна нужда да научат истината. „Техният град беше град на празнодумци“ (св. Йоан Златоуст).

Деян. 17:22. Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.

Речта на Павел пред атиняните в Ареопага представлява висок пример за апостолска мъдрост и красноречие, както и прилагане на постоянното му правило – да бъде за езичниците, като че ли е езичник, за да ги спечели за Евангелието (1 Кор. 9:19-22). С внимателни, изключително фини и сдържани изрази той заобикаля всичко, което би могло да раздразни езическата гордост на тези представители на световната мъдрост, като със забележителна изобретателност е намерил допирната точка между своето учение и тази мъдрост в олтара на „незнайния Бог“, който послужва за отправна точка за една блестяща реч, чиято духовна сила намира и достоен външен израз, отговарящ на всички изисквания за стройност на светските речи.

Постепенно, минавайки от по-простото към по-сложното, с неопровержима последователност той разгръща системата на християнското учение, проповядвайки 1) за един Бог, Създател на света и на човечеството (Деян. 17:22-26), 2) за целта и законите на човешкия живот (Деян. 17:27-29), които правят толкова естествено и учението за изкуплението и бъдещия съд (Деян. 17:30-31).

“особено набожни”. На гръцки: κατὰ πάντα ὡς δεισιδαιμονεστέρους. Δεισιδαίμων буквално е човек, който се страхува от демоните (както в езическата религия са наричали божествата), който боготвори всичко – дърво, камък и духове. Според контекста тя може да означава благочестие или суеверие. Изглежда, че сякаш апостол Павел хвали атиняните, но в същото време отговаря на тяхната ирония със своя, не по-малко тънка и горчива, определяйки набожността им с дума, която изразява същността на всяка езическа религиозност – суеверие.

Тази тънка ирония се засилва още повече от „възхвалата“ на тяхното „особено“ „благочестие“ и набожност, с което те превъзхождали всички останали гърци. Тази сравнителна набожност на атиняните е засвидетелствана от самите гръцки писатели като Исократ, Платон, Софокъл, Ксенофонт.

Деян. 17:23. Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.

“Незнайному Богу”, ἀγνώστῳ Θεῷ. Пълният надпис на жертвеника, според блажени Теофилакт, гласял следното: „На боговете на Азия, Европа и Ливия. На Бога непознат и чужд“

„Може би има някакъв друг бог, когото не познаваме, и тъй като не го познаваме, макар че е бог, правим грешка, като го пренебрегваме и не го почитаме“. Затова поставили жертвеник и сложили надпис „на непознатия бог“, като с този надпис казвали, че ако все пак има някакъв друг бог, когото не познаваме, то и него ще почитаме” (блаж. Теофилакт).

“За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам”. Атиняните упреквали Павел, че въвежда ново учение, нови божества. Затова, желаейки да се освободи от подозренията и да покаже, че не проповядва нов бог, а проповядва Този, Когото те и преди него вече са почитали чрез служение, той казва: „Предупредихте ме, че вашето служение Нему предшества моята проповед, затова и аз ви проповядвам онзи Бог, Когото вие почитате, без да знаете”.

“Нищо странно и нищо ново не предлагам – казва апостолът, тъй като те твърдели: Какво е това ново учение, което проповядваш? (Деян. 17:19). Затова той веднага оборва тяхното предубеждение” (св. Йоан Златоуст).

Деян. 17:24. Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,

“Бог, Който сътвори света”. “Каза само една дума и с нея обори всички твърдения на философите. Епикурейците учат, че всичко е произлязло от само себе си и от атомите, а той казва, че светът и всичко в него е Божие дело” (блаж. Теофилакт).

“не живее в ръкотворни храмове”. За да не си помислят, че проповядва един от многото им богове, Павел допълва казаното, като добавя: „не в ръкотворни храмове“, а в човешката душа; и не изисква служба от човешките ръце, като принасяне на жертви и други подобни. „Как?“ – “Нима Бог не живееше в храма в Йерусалим? Не, а само е действал. Нима Той не е получавал служение от човешки ръце при юдеите? Не от ръцете, а от душата и това Той изискваше не защото имаше нужда от него“ (св. Йоан Златоуст).

Деян. 17:25. нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.

“дава на всички”. На гръцки: “διδοὺς πᾶσι”. В славянския превод: “дая всем”.

“живот” – начало на съществуването, жизнена сила.

“дишане” – способност да поддържат живота чрез дихание

“всичко” – необходимото за живота.

Деян. 17:26. Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,

 “от една кръв” – от един човек – родоначалник, от една родова двойка. Тъй като кръвта както според библейското схващане (Лев. 17:11, 14), така и според схващането на древните изобщо се е смятала за седалище на душата, горният израз – за произхода на всички от една кръв – означава произход не само по тяло, но и по душа от един общ за всички прародител – за разлика от езическите басни за произхода на различните народи от различни прародители.

Представяйки цялото човечество като едно цяло по силата на произхода от една кръв, дееписателят с право го нарича сътворено от Единия Бог, Твореца на целия свят, по силата на прякото произхождане на първата двойка от ръцете на самия Творец.

“назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване”. Тази мисъл на апостола е забележителна: Господ е не само Творец на човечестовто, но и Промислител – Творец на неговата история в размери, които не отнемат необходимата на човека свобода.

Деян. 17:27. за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:

“да не Го усещат и да Го намират”. На гръцки: εἰ ἄρα γε ψηλαφήσειαν αὐτὸν καὶ εὕροιεν. По-правилно: “та дано да Го усетят и намерят, макар че Той не е далеч от всеки от нас”.

Най-висшата цел на човека и човечеството е да търси Бога, да влезе в живо сърдечно общение с Него, за което на човека са дадени не само такива сигурни водачи като Божието слово, но и неговите собствени вътрешни насоки и влечения – от слабо доловими и осезаеми до най-надеждни и очевидни, което се дължи на толкова непосредствената близост на Божеството до всеки от нас.

Деян. 17:28. защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: "Негов сме и род".

“ние чрез Него живеем”. На гръцки: ἐν αὐτῷ. По-точен превод би бил “в Него” (слав. “о Нем”), т.е. извън Него няма и не може да има нито живот, нито движение, нито пространство, нито време. Св. Йоан Златоуст го обяснява така: “Сякаш посочва подобен веществен пример: както е невъзможно да познаваме въздуха, който е навсякъде и не е далеч от всекиго от нас, или по-точно, е в нас самите, така е и Творецът на всички неща. Виж как Павел Му приписва всичко – промисъла, съхраняването, съществуването, действието и продължаването. И той не казва чрез Него, а – което означава по-голяма близост – в Него“.

“Живеем и се движим, и съществуваме” е засилен израз, който означава, че извън Бога не може да си представим каквото и да било съществуване.

“някои от вашите стихотворци са казали: “Негов сме и род”. ” Цитираните думи се срещат при дидактичния поет Арат от Соли, Киликия, живял през III в. пр. Хр., в неговата астрономическа поема “Небесни явления” (Φαινόμενα), откъдето очевидно са взети с буквална точност. Същото изречение се среща и у поета Клеант, ученик на Зенон, (в химна му към Зевс: “Ние сме твой род”). И двамата споменати поети имат предвид Зевс, но Павел, чрез същия смел ораторски похват, както по-горе („към непознатия Бог“), отнася тази поговорка към Единствения истински Бог, „имайки предвид, по думите на Йоан Златоуст, не самото средство, което той (Арат) е имал предвид – да не бъде! – а прилага към Него това, което всъщност е казано за друг; както и олтара (с надпис „на незнайния Бог!“) той приписва на Него, а не на този, когото те почитали. Нарече ни род Божи, т.е. най-близки роднини, защото от нашия род Бог благоволи да се роди на земята”.

Деян. 17:29. И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато или сребро, или камък - на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.

“Апостолът не каза: вие не трябва да мислите, че божеството прилича на злато или сребро”, а се изразява по-скромно: “не бива да мислим… Виж как той заимства доказателства и от това, което те самите правят и казват” (св. Йоан Златоуст)

Ако сме Божи род, казва апостолът, несъвместимо със здравия разум е да мислим, че Божеството е подобно на нещо, което не е сродно с Него, както не е сродно с нас, Неговия род, т.е. със златото, среброто и т.н., които не са сродни с Него.

Божеството може да бъде подобно единствено на нас, човешките същества, които сме Негов род: в човешките същества е необходимо да се търси това Божествено подобие и от тях да се издигаме в мисълта си към своя Първообраз и подобие (които просияха до най-висшето съвършенство в Богочовека).

Така несъстоятелният характер на езичеството се разкрива по два начина: от несъответствието на същността на почитаните „богове“ с природата на Божеството и от това, че тези богове не същесвуват в действителността. Оттук се вижда и голямата разлика между християнското иконопочитание и езическото идолопоклонство: в светите икони природата на Божеството се изобразява не чрез субстанцията, а чрез характера на образите, чрез тяхната идея; и тази идея е взета не от измислицата на фантазията, а от света на реалността, от живота на Господ Иисус Христос, от живота на Неговите угодници, от цялото съдържание на Словото Божие и от живия, реален живот на човечеството.

Деян. 17:30. Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят;

“като презря времената на незнанието”, т.е. времето, когато истината за Бога не е била известна. Под “презря” се има предвид, че Бог не вменява вина за времето на незнанието, стига да се изпълни условието, споменато след това:

“Бог сега заповядва” – заповядва като пълновластен Господ на цялото човечество всички и навсякъде да се покаят. “Сега” е знак за преломен момент в историята на човечеството.

“вредом на всички човеци” – подчертава се универсалният характер и всеобщност на целта на християнството за целия човешки род, независимо дали човек е юдеин или елин, варварин или свободен.

“да се покаят” – да осъзнаят своите заблуди и да ги отхвърлят.

Деян. 17:31. защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.

“чрез предопределения от Него Мъж” – чрез предопределения във вечния Божи съвет “Мъж”, т.е. Господ Иисус Христос, за Чиято власт свидетелства Неговото собствено възкресение от мъртвите.

Деян. 17:32. Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.

Слушащите реагират с насмешка на учението за възкресението. Думите “друг път ще те послушаме за това” са иронично-вежлив израз на нежеланието да слушат проповедта на апостола.

Деян. 17:33. И тъй, Павел излезе из средата им.

Деян. 17:34. А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.

“някои мъже” – очевидно малцина.

“се присъединиха към него” – т.е. влезли в по-близко общение с апостола (Деян. 5:12 и Деян. 9:26)

“Дионисий Ареопагит”, т.е. член на Ареопага, следователно виден и учен човек, от каквито обикновено се избирали членовете на Ареопага. Според църковното предание той става предан ученик на апостол Павел, назначен е от него за епископ на Атина, след това проповядва Евангелието в Галия и умира мъченически в Париж.

“Дамара” – според преданието е жената на Дионисий.