Поучение за Царството Божие с притчи

„А целият народ беше на сушата край морето.“ Очевидно дошлите хора търсят не чудеса, а поучение и се отнасят много благосклонно към Великия Учител. Този народ се е събрал изключително бързо (при Тишендорф е поставена думата συνήχθη – аорист, както в Textus Receptus, очевидно, за да се покаже този устрем на хората към Христа). Следователно, според Евангелието от Марк, Христос първо учи само Своите ученици в морето, а след това на брега се събира цяла тълпа слушатели. Според Евангелието от Матей (Мат. 13:1) Господ започва да учи, след като на брега се е събрала голяма тълпа от хора.

Марк 4:2. И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:

„И поучаваше ги много с притчи,“ Евангелист Марк обаче по-нататък цитира само три притчи, казани от Христос при морето (Евангелист Матей - седем: Мат. 13). Той разглежда самите притчи като особен вид учение.

„И в учението Си им говореше: (ἐν τῇ διδαχῇ αὐτοῦ·)”. Думата „учение“ (διδαχή) несъмнено означава не самия акт на учене, не процеса на учение (тогава изразът би бил ἐν τῷ διδάσκειν), а самото учение за Спасителя като известна система.

Марк 4:3 слушайте: ето, излезе сеяч да сее;

Марк 4:4 и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.

Марк 4:5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;

Марк 4:6 а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Марк 4:7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.

Марк 4:8 И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.

Марк 4:9 И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!

Първата притча – за сеяча, която е дадена в тези стихове, е повторение на това, което се съдържа в Евангелието от Матей (Мат. 13: 3-9). Тук обаче евангелистът Марк е по-подробен от другите евангелисти (вж. Лука 8:4-8) в предаването на съдържанието на притчата. Така само при него се съдържат изразите: „и то не даде плод“ (ст. 7), плодът „поникна и израсна“ (ст. 8) и т.н.

Марк 4:10 А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.

Марк 4:11 И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;

Марк 4:12 за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.

Обяснението, което Господ дава на Своите ученици и по-близки последователи от народа („окръжаващите”), е поставено на това място от евангелист Марк не защото е дадено след притчата за сеяча, а защото му се струва необходимо да обясни на читателите на своето Евангелие целта, с която Господ облича Своето учение към хората във формата на притчи. Всъщност Господ тъкмо е разказал Своята притча за сеяча, седнал в лодката близо до брега и обръщайки се към онези, които стоят на брега. И следващите притчи Той ще изрече по същия начин, като едва вечерта ще премине от другата страна на морето (ст. 35). Ако на това място евангелист Марк казва, че Христос „остана насаме“, то е ясно, че тук той има предвид именно времето след края на Христовата проповед в морето. Тук, в присъствието на народа, учениците не могат да зададат въпроса си към Христос, а Христос не може да отговори така, че да не бъде чут от стоящите близо до Него на брега. След това, (според текста на Тишендорф), учениците питат Христос за значението не само на притчата за сеяча („за притчата“, ст. 10), но и за „притчите“ като цяло. Следователно обяснението, което Христос дава за целта на учението в притчи, несъмнено е пренесено тук от евангелист Марк от друго място.

"Го попитаха". Според Тишендорф формата е „попитан” (ἠρώτουν –  минало несвършено време). С това евангелистът показва, че е имало обичай учениците да питат Христос за значението на тази или онази притча.

„Вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие“. Според Тишендорф, който в този случай следва най-утвърдените кодекси на текста на Св. Писание, този пасаж гласи: „на вас е дадена тайната на Божието царство“. Според Марк, съгласно този пасаж от текста, тайната на Божието царство е не само предмет на познание, но и дело, поверено от Небесния Отец на учениците на Христа – дело, което вече е в ход. Царството Божие не е теория, а факт, който предстои да бъде разкрит в цялото си величие, а тайната и силата да осъществят това откровение са дадени само на учениците на Христос. Така думата „тайна“ (μυστήριον) тук означава скрит от хората Божи план на домостроителството на човешкото спасение, за установяването на Царството Божие на земята (срв. Дан. 2:28 и сл.).

„А на ония, външните, всичко бива в притчи;“ Външните, които не принадлежат към хората около Христос, са недостойни за такава висока милост от Бога и получават учението от Христос под формата на притчи. Думата „външни“ (οἱ ἔξω) тук няма значението на унизителен епитет, а просто показва определена степен, в която хората се намират в познаването на тайната. За някои тази тайна е напълно разкрита, докато други получават само частично разбиране за нея чрез притчи. И все пак притчата, като косвен начин за разкриване на мисълта, не може напълно да осветли такава дълбока тема като тайната на Царството Божие, особено ако притчата не е обяснена.

„Всичко” – разбира се, не в буквалния смисъл, а само „всичко” онова, което е свързано с тайната на Царството Божие.

„За да гледат с очи, и да не видят...“ (ἵνα βλέποντες βλέπωσιν). В простонародния език връзката ἵνα често има същото значение като връзката ὅπως - означава „така че“ или дори просто „това“, но обикновено преди нея има глагол със значение на питане. Без тези глаголи връзката ἵνα може да означава само „за да“ (цел). Следователно и тук целият израз трябва да се преведе така, както е преведен в Евангелието от Матей (Матей 13:15: „да не би някога с очи да видят“). Очевидно е, че тук евангелист Марк взема пасаж от 6-та глава на книгата на пророк Исайя, подобно на Матей, но съкращава началото и края на този пасаж (Ис. 6: 9-10). Значението на този пасаж при евангелист Марк е следното: Христос не открива директно на тълпата тайните на Царството Божие, защото този народ е в същото морално състояние, в което са били съвременниците на пророк Исайя. Господ им говори с притчи, не за да не разбират, а защото не им е дадено да разбират („не им е дадено” – Мат. 13:11). Те не бива да получават наготово един изключителен дар, какъвто е тайната на Царството Божие, защото явно не са в състояние да го използват и доказват тази неспособност с това, че остават извън кръга на Христовите ученици.

По такъв начин, според Евангелието от Марк притчите на Христос имат двойно значение. За тълпата, която слуша Христос, те донякъде, в общи черти, повдигат завесата на тайната на Царството Божие, все едно са покана за навлизане в дълбочината на разбирането на тази тайна. За учениците Христови те са отправна точка за продължаване все по-напред по пътя в усвояването на тези „тайни“. Ожесточението на хората не се проявява поради това, че Господ учи с притчи, а защото хората преди това вече са били настроени по определен начин към Христос от своите водачи и отказват да преминат през вратата на разбирането, която се отваря пред тях. Освен това трябва да помним, че най-важният момент в Христовото учение за Царството Божие е какъв ще бъде краят на Месията – тоест, смъртта на Христос, нещо, с която дори апостолите не могат да се примирят. Ясно е, че директното проповядване на тази идея на целия народ тогава би било напълно безполезно (срв. статията на проф. Богдашевски за предназначението на притчите. Труды Киевской Духовной Академии, 1910, 3).

Марк 4:13 И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?

Марк 4:14 Сеячът сее словото.

Марк 4:15 Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.

Марк 4:16 Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,

Марк 4:17 ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.

Марк 4:18 Посеяното в тръни означава слушащите словото,

Марк 4:19 но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.

Марк 4:20 А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.

За обяснение на притчата за сеяча вижте коментарите към Матей 13:18–23.

„Нима не разбирате тая притча?“ (ст. 13). Според евангелист Марк въпросът на учениците (ст.10) се отнася само до притчата за сеяча и така Господ наистина може да разбере въпроса им, защото те Го питат „за притчи“, а който пита за значението на притчите като цяло, естествено иска да знае и значението на първата притча. Тогава в думите на Христос няма упрек към учениците, че не са разбрали притчата за сеяча; метафората, която Христос използва тук, за да обозначи съдбините на Божието царство, изобщо не е толкова често използвана, че самите ученици да могат да разгадаят нейното значение. С въпроса си Христос само иска да събуди вниманието на учениците, като им покаже колко много още имат нужда да се учат (вж. Марк. 8:17). Фактът, че те получават божествената тайна като дар, не прави Христовите наставления излишни за тях; напротив, чрез Неговите обяснения този дар им се дава (вж. ст. 34).

„Как ще разберете всички притчи?“ С това Господ иска да каже, че въз основа на много притчи (всички) учениците ще трябва да си съставят една цялостна картина на Царството Божие. Това ще бъде несравнимо по-трудно от разгадаването на смисъла на притчата за сеяча, която описва само проповедта за Царството Божие, неговия ход в света, но не самото Царство.

Марк 4:21 И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?

„И рече им“. Притчата за светилото вероятно е била разказана в друго време – самият евангелист Марк изглежда загатва за това, като я отделя от предишната с израза "и рече им". Но въпреки това, той счита за необходимо да постави тази притча тук, защото тя обяснява по най-добрия възможен начин съдбата на Христовото учение за Царството Божие. Това учение, както показва притчата за светилото, все още е скрито от Христа за хората и съобщено само в нескрита форма на Неговите ученици, но с течение на времето трябва да бъде открито за всички и затова учениците трябва да се отнасят към него толкова внимателно, колкото възможно, за да го предат впоследствие на другите. 

Вижте също коментари на Матей 5:15.

Марк 4:22 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.

Ако мисълта на този стих бъде обособена, тя би могла да се приеме като отделна притча: именно в Евангелието на Матей (Матей 10:26) тя има вид на съпътстващо отделно сравнение. Но тук тя представлява оправдание на предходната: защото (в руския превод "защото" е пропуснато) "няма нищо тайно".... По този начин тук се изяснява, че под "светило" по-горе се е имало предвид учението за тайната на Божието царство.

Марк 4:23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

Това изречение като че ли по-естествено се отнася за целия народ, отколкото за учениците. Но тук то има своето значение. Господ призовава учениците Си да обмислят внимателно мисълта, която току-що е изложил в притчата за светилото. Учениците трябва да осъзнаят, че Христовото учение за тайната на Божието Царство трябва с времето да бъде предложено на целия свят, че то им се дава от Христос именно за тази цел.

Марк 4:24 И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.

"Обърнете внимание". Този превод е само повторение на предишното увещание (ст. 23). (ст. 23.) Едва ли обаче евангелистът излишно би повтарял едно и също нещо. Най-естествено е тук да се види увещание към учениците да запомнят внимателно всичко, което Христос ще им съобщи за тайната на Божието царство: колкото по-внимателни са те към това учение, толкова повече разбиране от Бога ще им бъде дадено. Така пророк Елисей напълнил с елей всички съдове, които му били донесени, и когато вече нямало празни съдове, маслото престанало да тече (4 Цар. 4:1-6). В Матей това изречение е дадено в друга връзка (вж. Мат. 7:2).

Марк 4:25 Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.

Тук се развива същата мисъл като в предишния стих. Учениците трябва да бъдат колкото се може по-внимателни към думите на Христос, за да заслужат по-голямо просветление със светлината на истината. В противен случай те ще загубят и това, което имат сега (срв. Мат. 13:12).

Марк 4:26 И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,

Марк 4:27 и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.

Марк 4:28 Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;

Марк 4:29 а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.

Втората притча - за семето, което, след като е хвърлено в земята, израства след това без участието на земеделеца - очевидно изобразява постепенното, правилно узряване на Божието Царство в душата на човека, който е приел учението на Христос. Проповедниците на Евангелието, които хвърлят семената на вярата в душите на хората, вече не могат да видят как точно тези семена израстват в класове, които накрая ще бъдат пожънати и събрани в Божието царство. Всяко безпокойство от страна на земеделеца, докато семето е в земята, е напълно излишно. По същия начин и апостолите, които в по-голямата си част са били галилеяни и поради това са били склонни да вземат особени мерки от своя страна за разширяването на Божието Царство, трябвало да бъдат спокойни и да не се тревожат при мисълта какво ще се случи с проповядваното от тях Христово учение. В подходящото време, с Божията помощ, то ще даде плод и ще бъде полезно - това е основната мисъл на притчата. 

Но в края притчата придобива характер на алегория. Няма съмнение, че под "жътва" в стих 29 се разбира последното събиране на вярващите в Христос, което ще бъде извършено от самия Христос, който сега се отдалечава от земята, но след това трябва да дойде, за да събере плодовете на Своята сеитба (вж. Откр. 14:14). 

Със сигурност няма нужда да прилагаме всяка част от притчата към Христос, например стих 27, където се казва, че сеячът не знае как ще поникне семето, което сее. В по-голямата си част притчите не са предназначени да бъдат приложени буквално към  Христос и Божието царство; те служат само, както и в други притчи, "за украса и оживяване на речта" (Еп. Михаил).

От тази притча лъха увереност, че Божието дело, започнало в човешките сърца в момента, в който в тях е влязло проповядваното от апостолите слово, няма да спре в своето развитие и ще продължава по неведоми пътища, докато човешкото сърце окончателно узрее за новия благословен живот в Бога.

Марк 4:30 И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?

Марк 4:31 То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;

Марк 4:32 а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.

Третата притча е за синаповото зърно (вж. коментарите към Мат. 13:31-32).

"На какво да оприличим" ... Тук Господ говори като Учител, който мисли Себе Си на едно и също ниво с учениците Си, за да ги подтикне и те да участват в Неговата умствена работа, да ги накара и те да се замислят сериозно за това, което занимава Учителя. Тук Христос има предвид всички хора около Него, а не само апостолите.

Марк 4:33 И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.

Марк 4:34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

Евангелистът завършва частта за притчите с три забележки относно начина на преподаване на Христовото учение. На първо място, ни съобщава, че с подобни притчи Господ обикновено е говорил "на тях", т.е. на народа (срв. ст. 1). При това Господ се е съобразявал със способността на слушателите да чуят и разберат учението Му - Той е говорил по такъв начин и толкова дълго време с притчи, колкото народът е можел да Го слуша без умора. На второ място, евангелистът отбелязва, че Господ свързвал всяка Своя проповед с притча или ги обличал в образни изрази. На трето място, евангелистът отбелязва, че след това Господ е обяснявал всичко на учениците Си "насаме". Оттук е очевидно, че хората не са разбрали правилно Христовото учение за Царството Небесно и са виждали в Христос просто морален учител, подобно на онези равини, които често прибягвали до притчи, за да илюстрират своите позиции.

Марк 4:35 Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.

В разказа за утихването на бурята Марк донякъде се отклонява от Матей. Така например Марк отбелязва, че преминаването през морето се е случило вечерта на същия ден, когато Господ е говорил толкова дълго с притчи на народа.

Марк 4:36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.  

Христовите ученици "разпуснаха народа", който обкръжавал Христос, т.е. убедили хората, че Учителят е изключително уморен и се нуждае от почивка. След това Го взели със себе си в лодката "както си беше", т.е. взели Го уморен и нуждаещ се от почивка. Евангелист Марк отбелязва, че те не отишли сами на източния бряг на морето, а били придружени от лодките (ладиите) на онези, които били дошли от другия бряг, за да слушат Христос, и които сега образували, така да се каже, Христовата свита по време на Неговото прекосяване на морето.

Марк 4:37 И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.

Марк 4:38 А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

Марк 4:39 И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.

Марк 4:40 И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!  

Марк 4:41 И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покорява.

Като цяло Марк предава успокояването на бурята в съгласие с Матей, но има някои особени уточнения. Той отбелязва, че Христос е спал "при кърмилото", т.е. на възглавницата на кормчията. След това учениците се обърнали към Христос не с тон на молба, както е в Евангелието на Матей, а с тон на упрек ("Учителю"; в Матей - "Господи"). След това Господ заповядал на морето и упрекнал учениците в слабост на вярата им. Що се отнася до въпроса кой се е "уплашил" и е разсъждавал върху величието на Христос, можем да предположим, въз основа на горната забележка относно хората, които са плавали след Христос (ст. 36), че те, заедно с учениците, са научили за чудото, което Христос е извършил, и също са се удивлявали на чудотворната Му сила. Но самото чудо било предназначено преди всичко за Христовите ученици, които трябвало да бъдат сигурни, че техният Учител, Който щял да ги изпрати да проповядват Евангелието, винаги може да ги предпази от най-големите опасности.

Превод: Анна Георгиева