Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (330 Votes)

13470Не мога да си представя по-ужасно, по-страшно, по-омерзително, по-нечовешко и отвратително нещо от войната! Тя е такова кошмарно зло, което е напълно несъвместимо не само с християнството, но и с човечеството по принцип, като най-разумно същество, живеещо културен живот. Всъщност какво може да бъде по-чудовищно, кошмарно и глупаво от това, че след един мирен, дълготраен, прогресивен национален живот, когато през цялото време се говори и пише за ползата от мира, за необходимостта от възпитание на децата в религиозно-християнски дух, за просветата, за науката, за икономическото благо на човечеството, за прогресивната еволюция и дори за защитата на животните и т. н., изведнъж в един злополучен ден всичко това се взривява в облаците, преобръща се с главата надолу и всички хора наведнъж полудяват и започват да крещят: кръв! кръв! кръв! кръв! И ето оръдията наистина започват да гърмят, чува се стрелба и хора и от двете страни падат с десетки хиляди, за един час, като снопове под ръката на жетварка, образувайки цели планини от трупове на земята. Страшно! В това време хората озверяват един срещу друг, насилствено си ограбват имущество, изнасилват майки, съпруги, сестри, дъщери, палят градове, горят села, избиват животни, изтръгват хляба от корен. Навсякъде сълзи, плач, викове, отчаяние, проклятие и ужас!

4.9864406779661 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (590 Votes)

Picture12Откъс от книгата „Среща с тайнството. Съвременен поглед към Православието“ от Вселенския патриарх Вартоломей, която излезе на български език, издание на Русенска св. митрополия и фондация „Двери“.

Въведение: Богословски перспективи

От богословска гледна точка ние живеем в свят, който е „паднал“, т. е. в свят, белязан от греха и смъртността, свят, в който всеки образ на реалността е повече или по-малко изкривен и деформиран от греха и смъртността. Всичко около нас по някакъв начин се прониква и оформя от преобладаващото присъствие и силното влияние на това, което Евангелието на любовта не се страхува да нарича „княза на този свят“ (Йоан 14:30). Ако излезем малко извън защитната обвивка на самодоволството, не е трудно да забележим тази истина в света около нас.

Това в никакъв случай не означава липса на доброта в нашия свят, където се полагат толкова много усилия както на индивидуално, така и на институционално равнище, за да се решат проблемите на бедността, нетолерантността и войната. Вярно е обаче, че тези благородни прояви на човеколюбие и любов са в постоянна борба срещу злото. Доброто се бори със злото. Достатъчен е само един поглед около нас – в квартала ни, в нацията ни и на планетата ни, за да разберем, че този свят не отразява святото присъствие на „Слънцето на правдата“. В открито неподчинение на божествения план и божествената цел на Сътворението човечеството е изкривило естествения ред на нещата и така се е отдалечило от всякакво чувство за истинска свобода.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (110 Votes)

DSC 5945 684x1024Преди петнадесет години хрониката на масовото обръщане на хиляди американски протестанти към православието през 1987 г. беше преведена на гръцки език. Редакторът ме помоли да напиша предговора и аз откликнах, като, разбира се, не можех да си представя, че ще дойде време да интервюирам някои от хората, които са били членове на това движение.

Но дори когато преди две години започнах да пиша книга на английски език, посветена на психологията на религиозното обръщане, не можех да предвидя посоката, в която тя ще поеме. „Мозъкът“ беше моят приятел, сръбският епископ на Западна Америка Максим (Василевич), голям богослов и художник, който ми оказа честта да включи тази книга заедно с други в своето епархийско издателство „Себастиан прес“. В някакъв момент той подхвърли идеята: защо да не включим няколко интервюта с новопокръстени?

Той не се ограничи само с призива, а активно помогна за осъществяването му това лято. Пое финансовото и организационното бреме на едно истинско турне, което включваше единадесет места! Маршрутът обхващаше шест щата, един от които беше Аляска!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (79 Votes)

24 291Как студенти християни са воювали с нацизма чрез цитати от Светото Писание

До неотдавна в Русия се смяташе, че в движението на Съпротивата по време на войната от 1941-1945 г. в Европа водещи са били комунистите в нелегалност. Знанията за „другата“ Съпротива се премълчаваха, защото тези групи са били формирани не от комунисти, а от християни.

„Ние бяхме толкова различни“

В Германия през 1943 г. е разкрита антифашистката организация „Бялата роза“. Нейните членове, петима студенти от Мюнхенския университет – Ханс и Софи Шол, Александър Шморел, Кристоф Пробс, Вили Граф, а също и техният учител, проф. Курт Хубер – са екзекутирани.

Кои са тези хора? Те не произлизат от пролетарските среди, където класовата борба разпалва кръвта, а конспиративният живот е норма. Всички членове на „Бялата роза“ принадлежат към буржоазията, те са богати, образовани и успешни. Всички са обединени от християнските принципи на живот и вяра в Бога. Ханс и Софи Шол са протестанти, Вили Граф – римокатолик, Александър Шморел – православен, Кристоф Пробс – вярващ, но некръстен. Преди екзекуцията е помолил да бъде кръстен, но е получил отказ.

По разказите на техни приятели, те са били весели хора, а от снимките, достигнали до нас, се вижда, че са били и много красиви младежи. В Медицинския факултет на Мюнхенския университет ги събират общи интереси: музиката, литературата, политиката. Четат Гьоте и Достоевски, ходят на концерти на Хендел и на неделната меса, молят се и четат св. Августин… Но изведнъж се оказва, че всичко това е напразно.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (49 Votes)

1412На 11 май 330 г. се е състояло тържественото откриване на Константинопол, а на 21 май църковният календар почита всяка година Константин Велики и майка му Елена. Искам да припомня видението, по време на което императорът е видял кръстния знак и е получил уверението „С това ще победиш“. Ще се опитам да направя сравнение между начина, по който възприемат този опит във Византия, и в съвременна Русия и продължаващата война.

Цялата по-късна политическа идеология на Източната империя се основава на този лозунг. До такава степен призоваването на Кръста прониква в политическата култура на онова време, че някои химни (като „Спаси, Боже, Твоя народ…“) се утвърждават като емблематични за празниците на Кръста, въпреки хилядите тропари, написани за духовното значение на този символ: знак на жертвената любов, символ на смирение, оръжие срещу изкушенията и злото, източник на утеха и надежда в изпитанията, условие за Възкресението и т. н., и т. н. В крайна сметка като официален знак на държавата надделява възприемането на Кръста като израз на колективната идентичност на онези, които вярват в божествената истина, в противовес на идентичността на заблудените.