Продължение от Писмо осемнадесето

ПИСМО ДЕВЕТНАДЕСЕТО

Мои възлюбени в Господа чеда, знайте, че Светият Дух е вечен и трансцендентен. Той издава едно много сладко и нежно благоухание, което словото не може да изрази, както е казал един отец: „Кой не познава сладост­та и пленителността на Духа, ако не тези, които са заслужили Той да живее в тях?“.

Знае се, че мнозина не са го заслужили, понеже бла­годатното състояние на покръстването обитава ду­шите на покръстилите се само след много трудове. След като е заживял в тях, този дух ги предоставя на Светия Дух и вече Светият Дух живее в тях.

Мои възлюбени чеда, в действителност може да се установи, че в този свят има доста подобни неща. Скъ­поценният камък се получава не без големи усилия и не се намира по села и градове, а само в палатите на царете. Тъй също и Светият Дух не живее в горделива душа, а в душата на смирените, чиито мисли са насочени към съ­вършенство. Веднъж този Дух заживял в тях, те отп­равят дълбока благодарност към Бога и всесърдечна въз­хвала, че са били удостоени с вселяването на Светия Дух.

Продължение от Писмо седемнадесето

ПИСМО ОСЕМНАДЕСЕТО

Мои възлюбени чеда, знайте, че отначало, кога­то душата не е изпълнила заповедта, попаднала е в на­рушение, поради което всички души занапред са били от­насяни в ада, както казва апостолът: „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:22). Тогава Бог се е смилил, взел е нашата плът, което е неизповедима тайна, и е изпълнил целия промисъл за нашето спасение. Той е слязъл в ада, пле­нил го е и е извел всички души, които са били задържани в не­го, като ги е изтръгнал от властта на дявола. Онези, ко­ито не са Го послушали, Господ е оставил в тъмнината по Негова заповед, а не по силата на дявола, до ужасния ден на съда. Тези, които с цялото си сърце са Му се подчинява­ли, слушали са и са изпълнявали божествените заповеди, Той е завел на небето – там, където е раят.

И тъй, това, което е предизвикало тяхното възлизане на небето, е бил невидимият огън, топлината на добрите дела, който е бил запален в техните сърца. За да разберем по-добре това, нека да видим на какво прилича душата, обхваната от божествения огън. Тя наподо­бява на птица, която с двете си крила лети и се издига към небесните висини, понеже единствена от всички творения притежава крила. Крилата на душата, която се е отдала на Бога, са силата на божествения огън, чрез който тя може да се издигне към небесните висини. Ако обаче загуби тези крила, тя не може да се издигне във въз­духа, понеже е изгубила силата на този огън. Тогава ду­шата остава объркана, както и птицата, лишена от крила, не може повече да лети.

Продължение от Писмо шестнадесето

ПИСМО СЕДЕМНАДЕСЕТО

Мои възлюбени, знайте, че не е аскет този, който се отличава с едно-единствено нещо и че не само едно нещо е противоположно на добродетелта. Ако аскезата е съвършенство на добродетелта, явно е, че много са пороците, които ѝ се противопоставят. Следова­телно този, който иска да бъде съвършен аскет, не трябва да допуска да бъде подчинен на никаква форма на злото, понеже подвластният макар и на една форма на злото е далече от съвършенството. И тъй, съвършенс­твото се състои в осъществяване на следните думи: „Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях“ (1 Кор. 9:19).

Апостол Павел е изрекъл това, понеже повече не си е позволявал да опознава онова, от което се е отрекъл. Веднъж освободил се от злото, и то докрай, той е тър­сил духовната полза на многото хора, които добровол­но са допуснали да бъдат подчинени на злото и не са могли да се освободят от своите пороци, тъй като са били лишени от силата според казаното в псалома: „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови“ (Пс. 2:3). Когато апостол Павел е видял Господа Иисуса, той е придобил съвършенство и е започнал да подпомага безсилните, та и те да постигнат съвър­шенство и да се издигнат до висините.

Продължение от Писмо петнадесето

ПИСМО ШЕСТНАДЕСЕТО

Мои възлюбени чеда, бих желал да ви запозная с ня­кои събития от живота на свѐти и чисти пророци, ко­ито Бог прослави в тяхното смирение и пълна бедност. Преди да ги възвеличи, Той им дарува още тук слава и богатство, понеже те са се смирили от цялото си сърце.

Първом ние ще разкажем за праотеца на патриарси­те – Авраам, как Бог го въздигна от бедност до богатс­тво и от презрение до слава; и всичко това стана сред мате­риални блага, но Авраам не забрави първоначалната си бедност. В действителност той живял в палатка, както и Исаак, и Яков.

Продължение от Писмо четиринадесето

ПИСМО ПЕТНАДЕСЕТО 

Мои скъпи и благословени чеда, преди всичко моля Бог да ви възнагради с това, което е невидимо, а не са­мо с това, което е видимо, „като имаме пред очи неви­димото, а не видимото, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно“ (2 Кор. 4:8). Ако аз така се моля за вас, то е поради това, че видях вашите живи и духовни плодове и че сте станали наследство и притежание на Бог-Слово. Ето защо сърцето ми искрено се възрадва. Зная, наистина, че Бог се радва за тези, чиито плодо­ве са също живи и духовни и че Той прави от тях Свое наследство и Свое притежание.

Обаче всички ония, чиито плодове са мъртви, не се смятат за част от Бога. Той по-скоро ги обвинява, спо­ред казаното от Него на пророка, за да ги извести: „Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов – греховете му. Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога: „защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ – Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове“ (Ис. 58:1-3).