На 27 февруари се почита паметта на съвременния светец преп. Ефрем Катунакийски, канонизиран от Вселенската патриаршия през 2020 г.

Мисля, че както с Бога всеки човек развива една различна и неповторима връзка, понеже самият човек е уникален и неповторим, така и когато общуваме с някой старец, всеки от нас има своя неповторим и различен опит с него. Един старец може да има хиляда послушници. Тези хиляда души, всеки един от тях, има своя различна и несравнима с другите връзка със стареца. Ако попитате всекиго от тях, ще установите странен факт: всеки има лична връзка, лично мнение, лично впечатление за този старец, за Божия човек.

Всички те чувстват стареца като свой, чувстват, че старецът им предава себе си изцяло – така, както по време на св. Литургия се причастяваме само с една частица от св. Хляб на божествената Евхаристия, но това не е частица от Христос, а е целият Христос! Той присъства изцяло в това множество народ, който се причастява, в едната вселенска Христова църква по целия свят. Така и всеки от нас, когато общуваше със стареца Ефрем, според душевната си сила и разположение и според състоянието, в което се намираше, преживяваше в душата си своя опит от неговото присъствие.

ПОУЧЕНИЯ

Продължение от „Животът и смъртта зависят от нашия ближен“

17. Старци дошли един ден при авва Антоний. С тях бил и авва Йосиф. Старецът пожелал да ги изпита и им предложил една дума от Св. Писание. И всеки говорел според това, което могъл. Старецът обаче казвал на все­ки: „Ти не откри смисъла на думата“. На последния от всички, авва Йосиф, казал: „А ти как обясняваш та­зи дума?“. Оня му отговорил: „Не зная“. Тогава авва Ан­тоний рекъл: „Наистина авва Йосиф откри пътя, поне­же каза: не зная“.

18. Братя дошли от Сетия при авва Антоний. Като се качили на кораба, за да отидат при него, те попаднали на старец, който желаел да стори същото. Братята оба­че не го познавали. Седнали в кораба, те си разменяли пос­ледователно думи от Св. Писание, от отците или думи, свързани с ръчните им трудове. Старецът пък мълчал. Когато пристигнали, Антоний им казал: „Вие намерихте в лицето на този старец добър спътник“. А на самия не­го рекъл: „Авва, ти намери добри събратя“. Старецът отговорил: „Несъмнено те са добри, но тяхното жили­ще няма врата и всеки може свободно да влезе в обора и да отвърже осела“. Той казал това, понеже братята си говорили за всичко, което им идвало на устата.

19. Братя посетили авва Антоний и му казали: „Кажи ни как можем да се спасим?“. Старецът им отвърнал: „Че­тете ли Св. Писание? То ще ви отговори най-добре!“. „Но ние искаме да чуем тебе, отче!“. Тогава той им от­говорил: „Евангелието казва: ако някой те удари по дяс­ната страна, обърни му и другата“. „Не можем да напра­вим това“. „Ако не можете да си обърнете и другата страна, то поне понесете да ви ударят само по една­та“. „И това не можем да сторим“. „Ако ли и това не можете да направите, не отвръщайте на злото, което сте получили“. „И това също не можем да сторим“. То­гава старецът казал на своя ученик: „Приготви им малко каша от брашно, защото са болни. Ако вие не можете онова и не искате това, какво мога да сторя за вас? Вие се нуждаете от молитви“.

ПОУЧЕНИЯ

1. Когато пребивавал в пустинята, веднъж светият отец Антоний бил нападнат от мрачни мисли. Той казал на Бога: „Господи, искам да бъда спасен, но тези мисли не ме напускат! Какво да правя в мъката си?“. Малко след това, ставайки, за да излезе, Антоний видял човек като него. Той седял и работел, после оставил работата си, за да се моли, отново сядал да плете въже и пак се изп­равял, за да се моли. И Антоний чул ангел да му казва: „Прави така и ще бъдеш спасен!“. При тези думи Антоний по­чувствал голяма радост и решителност. И като постъп­вал така, той бил спасен.

2. Същият отец Антоний, изследвайки дълбочината на Божиите съдби, попитал: „Господи, как става тъй, че някои умират в цветуща възраст, докато други дости­гат до пределна старост? Защо има бедни и богати? Как става тъй, че беззаконниците се обогатяват, а пра­ведниците са в нужда?“. Чул се глас, който му отговорил: „Антоние, занимавай се със себе си, понеже това са съд­би Божии и нищо не ще те ползва да ги знаеш!“.

3. Попитали отец Антоний: „Какво трябва да се спаз­ва, за да се угоди на Бога?“. Старецът отговорил: „Спаз­вай това, което ще ти препоръчам: където и да ходиш, имай Бога през цялото време пред очите си; каквото и да правиш, постъпвай според свидетелството на Св. Писание; в каквото място и да се намираш, не се мести лекомислено! Пази тези три предписания и ти ще бъдеш спасен!“.

Продължение от Писмо двадесето (Първа част)

ПИСМО ДВАДЕСЕТО (Втора част)

Разберете добре, че дните на вашия живот са твърде малко на брой. През тези дни обаче ние можем да се обърнем към Господа, като се откажем от грехо­вете си от страх да не би нашето отминаване от този свят да стане ненадейно. В действителност ние виж­даме, че тези, които си отиват, не се връщат при нас. Ние също не очакваме тяхното завръщане, но се надява­ме да ги последваме. Това наистина е невъзвратимо за всички човеци в този свят от началото до края.

Мои възлюбени, затова никой да не се хвали със свое­то незнание, казвайки: „Победих моя събрат и няма да му се размине“. Всъщност този, който казва това или си го мисли, нека знае, че дава достъп на смъртта в сво­ята душа. Неговото наследство ще бъде мястото на плача и скърцането със зъби – там, където червеят не заспива никога и огънят не угасва.

Като знаем това, мои възлюбени, да се борим, до­като сме в това тяло и да лекуваме раните на нашата душа, преди времето да ни се е изплъзнало. Нека тези думи бъдат издълбани в нашия ум и да ги прилагаме, пре­ди душата да се е разделила от тялото, защото наши­ят Господ, Който е справедлив Съдия, ще изпрати Сво­ите служители; те ще хванат душата и ще я отделят от тази кална къща.

Продължение от Писмо деветнадесето

ПИСМО ДВАДЕСЕТО (Първа част)

До многообичния ми в Господа и достопочтим Пафнутий – мир на тебе!

Преди всичко се моля за твоето спасение, а така съ­що и за спасението на всички души, които ти се подчи­няват и търсят с тебе името Господне, както и за всич­ки, които се обръщат към тебе с мир заради нашия Гос­под Иисус Христос.

Нашият Господ Иисус Христос ще дарува истинс­кия покой в Царството небесно на тези, които осигуря­ват покой за душите на техните отци. И знайте това всички: ако някой даде покой на един от служителите Гос­подни, макар и само с чаша вода, той няма да загуби своята награда, както казва нашият Господ със Своите пречис­ти уста: „И който напои едного от тия малки само с ча­ша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“ (Мат. 10:42). За тези, които ос­кърбяват учениците и ги съблазняват чрез лошото си по­ведение, Той казва също: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в мор­ската дълбочина“ (Мат. 18:6). Спасителят казва още: „И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:2).