В евангелското четиво за третата неделя на Матей, в откъс от Проповедта на планината, Христос ни призовава да се замислим как възприемаме и интерпретираме света около нас: "Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно" (Мат. 6:22–23).

Христос няма предвид само физическото зрение, а преди всичко до вътрешния начин, по който човек възприема реалността. „Простото око“ (в гръцкия оригинал: ἁπλοῦς, просто, ясно, неусложнено) представлява чистото сърце, добрата нагласа и искрената и просветлена съвест, докато „лукавото око“ отразява подозрителност, завист и постоянен стремеж към негативното, игнорирайки доброто.

Бих желал още в началото да изразя дълбоката си благодарност към декана и към академичното тяло на Института по православно богословие „Св. Сергий Радонежки“ в гр. Париж, Франция, че присъждат на скромната ми личност титлата „doctor honoris causa“. Оценявам този акт като една от най-високите почести, които някога съм получавал, и го възприемам с най-искрено вълнение.

Родоначалниците на съвременното православно богословие

Честта, която ми оказвате в този момент, идва от едно университетско заведение, което в днешно време дава решителен принос за богословието. Какво щеше да бъде богословието днес без заслугите на Георги Флоровски, Сергий Булгаков или Николай Афанасиев, а да не цитирам и други, които преподаваха в този институт?

Човешката воля се дели на естествена и гномическа. Ролята на послушанието е да възпитава гномическата воля чрез личната борба на всеки християнин, за да се усъвършенства в хармония с Божията воля.

Христос имаше две воли: Божествена и човешка. Но човешката воля се намираше в пълна хармония с Божествената, без да бъде унищожена. Въплъщението на Сина преосмисли понятието за гномическа воля (от γνώμη – лична преценка, мнение, избор) и отхвърли идеята, че тя е греховна по своята същност. Няма гномическа воля без естествена, нито естествена без гномическа. Затова гномическата воля не бива да се „отрязва“ — подобна идея е пагубна за душата. Св. Максим Изповедник съветва: възпитавай гномическата си, по природа себелюбива и себеобслужваща воля, така че тя да стане братолюбива, а после и боголюбива. 

Смисълът на послушанието е именно този: да се обучи гномическата воля, за да може естествената ми воля да служи на хората и да допуска другите в хоризонта на моите желания. Това става по пътя на единосъщието (ὁμοούσιον) — чрез търсене на единство с другите в желанията и делата ми.

Продължение на беседата „За тайнството на Светата Троица, на човека и света“

На опелото Църквата пее: „Начало на съществуването и на ипостаста ми стана Твоето сътворително повеление“. Началото на моето битие и на моята ипостас, на моята действителна същност, не е това тяло. Това тяло е отговорът, сътвореният отговор на зова, който си ми отправил: „Ела, обичам те“. И моето „да“ е това тяло. То обаче, понеже е тварно, има начало и край, докато Твоят зов няма нито начало, нито край. Когато казвам „да“, моето „да“ е онова „амин“, за което говори апостол Павел към Бога, и това „амин“ се изпълнява чрез съзнателното приемане на смъртта. Предавам се на смъртта, казвайки: „Да, вземи ме, сега вече съществувам само за Тебе“.

Затова Църквата празнува този триумф над индивидуалността, т. е. влизането в начина на съществуване на Лицата на Светата Троица. И как го празнуваме това? Отново с човешки език. Нищо в Църквата не е извън реалността, не е абстракция или умозрение. Отново – с Пасхалната вечеря. Всяка неделя за нас е Пасха. Всяка неделя се събираме на тази Трапеза, приемаме храна, т. е. онова, което е необходимо за живота ни. Защото човек, бидейки тварен, не може да живее без хляб, без храна и без питие.

Деяния на апостолите, глава 18. Апостол Павел в Коринт (1–17). Отпътуването му през Ефес към Йерусалим (18–23). Начало на третото апостолско пътуване (22–23). Аполос от Александрия (24–28)

Деян. 18:1. След това Павел остави Атина и дойде в Коринт;

“Коринт” е един от най-известните градове в древността, голям търговски и богат град, на провлака между Егейско и Йонийско море, с две пристанища от източната и западната страна, по онова време седалище на римския управител, проконсул.

Деян. 18:2.  и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях;

“иудеин”. Този юдеин, на име Акила, и съпругата му Прискила вероятно все още не са били просветени с Христовата вяра и Павел остава при тях не защото са повярвали, а заради общия занаят. Вероятно всички скоро са били обърнати от апостола към християнството (вж. Деян. 18:26)