Глава 24. 1-12. Жените мироносици при гроба на Христос. 13-35. Явяването на Христос на двамата ученици по пътя към Емаус. 36-49. Явяването на Христос на апостолите вечерта на Възкресението. 50-53. Възнесението на Христос на небето.
За възкресението на Христос вж. тълкуванието към Мат. 28 и Марк 16. Евангелист Лука обаче със сигурност е имал своя собствена гледна точка, от която е представил този най-важен факт в домостроителството на нашето спасение. Това личи от събитията, върху които той фокусира вниманието на своите читатели. Най-напред той описва пътуването на жените мироносици до гроба на Христос и казва, че ангел им съобщава за възкресението на Христос, а те от своя страна съобщават това на апостолите и другите ученици, но не срещат никакво доверие от тяхна страна в разказа си, само Петър набързо отива на гроба и намира там плащаницата, с която е било увито тялото на Христос (стихове 1-12).
След това Той описва две явявания на възкръсналия Христос в деня на възкресението: (1) на двамата ученици по пътя към Емаус (ст. 13-35) и (2) на апостолите и другите ученици, които Христос убеждава в реалността на Своето възкресение и на които обяснява пророчествата за необходимостта от Неговата смърт и възкресение, като същевременно обещава да изпрати на учениците силата на Светия Дух, за да могат да отидат и да проповядват Евангелието (ст. 36-49).
С кратък разказ за възнесението на Христос евангелист Лука завършва своето Евангелие (ст. 50-53).
Внимателното разглеждане на това повествование показва, че както в цялото си Евангелие, така и тук Лука се ограничава да съобщи най-важните факти. Без да споменава затварянето на гробницата с камък, той все пак съобщава (ст. 2), че жените "намерили камъка" вече "отвален от гроба". От всички явявания на Възкръсналия той споменава само две, макар че, както личи от стих 34, е знаел и за явяването на Възкръсналия Христос на апостол Петър. Но двете явявания, описани от евангелиста, са от такъв вид, че въз основа на тях може да се изгради твърда убеденост в истинността на Христовото възкресение. Това напълно съответства на целта на Евангелието на Лука да даде на християните от средите на езичниците като цяло, както и на Теофил в частност, твърда основа за вяра в предадените от него учения или проповеди за Христос.
Възкресението на Христос, както е добре известно (Деян. 17:32; 1 Кор. 15), не е срещнало особена вяра в езическото общество и затова евангелист Лука е искал да представи такива доказателства за този основен факт на християнската вяра, които езическото общество би могло да признае за наистина убедителни. Такива факти са описаните по-горе явявания на Възкръсналия Христос.
Учениците - иска да каже евангелист Лука със своя разказ - били изключително предпазливи и не повярвали на жените, които им разказали за Христовото възкресение. Едва тогава те изоставили съмненията си, когато получили най-достоверните уверения за Христовото възкресение от Самия Спасител - първо само на двама, а след това и на всички ученици, събрани в Йерусалим.
След това в цялото повествование за възкресението евангелист Лука развива идеята, че страданията, смъртта и възкресението на Христос са в съгласие с пророчествата, които са били изречени за Него. За това говорят както ангелът на жените (ст. 7), така и Самият Христос (ст. 25 и т.н., 44 и т.н.). Такива указания за изпълнението на Писанието не се срещат при нито един от другите евангелисти. Очевидно е, че Лука е искал да даде, така да се каже, историческо доказателство, че както по-рано Христос е свидетелствал за Себе Си като за обещания Спасител на хората, така и при настоящите събития на възкресението Той се открива именно като обещания Спасител.
Лука 24:1. А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
За отиването на жените до гроба евангелист Лука разказва в съответствие с Марк (Марк 16:1-8), но прави някои допълнения, а други места пропуска.
“много рано” - по-точно: “много рано сутринта” (ὄρθρου βαθέος).
“заедно с тях и някои други” - В изданието на Тишендорф, който следва най-старите кодекси, няма тази добавка.
Лука 24:2. ала намериха камъка отвален от гроба.
Лука 24:3. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
Лука 24:4. И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
“двама мъже” - Според Евангелието от Марк на жените се е явил един ангел, при това във вид на юноша, а не на мъж. Въпреки това тук няма неразрешимо противоречие. Марк говори за един, защото, разбира се, възкресението на Христос е било съобщено на жените от един ангел, а не от двама. Но Лука, говорейки за двама ангели, иска да даде възможно най-голяма увереност в истинността на възвестяването на Христовото възкресение, защото двама свидетели са по-добри от един. Що се отнася до факта, че в Евангелието на Марк ангелът се явява на мироносиците като "юноша", а в Евангелието на Лука ангелите се явяват като "мъже", това разграничение всъщност понякога е трудно да се определи: възможно е евангелистите да са получили информация за това явяване от различни мироносици.
Лука 24:5. И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
“навели лице към земята”. Това показва, че жените мироносици са видели в мъжете, които им се явили, Божии пратеници.
“защо търсите”, т.е. търсите напразно.
“Живия”, т.е. този, който е жив, а не мъртъв (срв. стих 23).
“между мъртвите”, т.е. на мястото, където е редно да бъдат мъртвите - сякаш Христос може да остане там, където лежат и могат да останат само обикновените мъртъвци!
Лука 24:6. Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
“припомнете си”. Евангелист Лука очевидно има предвид тук думите на Христос, цитирани по-горе (Лука 9:22, 18:32 и сл.). При него указанието на ангела има по-общо съдържание, отколкото при Марк.
Лука 24:7. говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
“Син Човеческий”. Така Христос нарича Себе Си само до Възкресението (срв. ст. 26).
“човеци грешници”, т.е. езичници (срв. Лука 18:32; Гал. 2:15). При евангелист Матей изразът има по-общо значение (Мат. 26:45).
“на третия ден да възкръсне”. Срв. тълкуванието към Мат. 16:21.
Лука 24:8. И спомниха си думите Му.
Лука 24:9. И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
“обадиха”. Тук евангелист Лука съответства на Матей (Мат. 28:8, 10). Евангелист Марк казва друго (вж. коментарите към Марк 16:8).
Лука 24:10. Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
“Те бяха Магдалина Мария…”. Имената на жените тук са дадени само от Лука (Матей и Марк дават имената на тези мироносици по-рано - вж. Марк 15:40, 47; Марк 16:1, 6:3 и паралелни пасажи в Евангелието от Матей). Същевременно според евангелист Лука е имало и други жени.
Лука 24:11. И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
“не им повярваха”. (срв. Марк 16:11).
Лука 24:12. Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
“Петър… се затече”. Това споменаване на Петър не изключва възможността и Йоан да е тръгнал с него (Йоан 20:3; ср. ст. 24).
“и се върна, чудейки се сам в себе си”. По-точно: “и се върна у дома си” (πρὸς ἑαυτόν, "в/към себе си", се отнася не към думата "чудейки се", а към думата "върна", Евтимий Зигабен; срв. Йоан 20:10).
Лука 24:13. В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
За пътуването на двамата Христови ученици до Емаус в деня на Христовото възкресение и за явяването на възкръсналия Христос пред тях разказва само евангелист Лука. Евангелист Марк прави само намек за това явяване (Марк 16:12-13).
“двама от тях” - не от апостолите, а изобщо от Христовите ученици, които са били в Йерусалим (срв. стих 33), за които има намек в стих 9 с думите: "и на всички други".
“Емаус”. При Йосиф Флавий има Амаус (Йосиф Флавий. "Юдейската война", VII, 6, 6) - малко селце на 60 стадия (1,5 географски мили) от Йерусалим на северозапад, т.е. на три часа път (в долината на Юдея е имало и град Емаус, или Никополис, но той е бил на 176 стадия от Йерусалим. От двамата пътници е известно само името на единия - Клеопа (стих 18). В другия спътник са виждали някакъв неизвестен Амаон (Амвросий Медиолански), или Натанаил (Епифаний Кипърски), Петър или Симон Зилот (Ориген, Кирил) и накрая самия Лука (Теофилакт Охридски). Но всичко това са само предположения.
"Пътят за Емаус минаваше през планини и долини, като с отдалечаването си от Йерусалим ставаше все по-пустинен. Самият Емаус се намираше над една котловина, през която течеше река и разпръскваше там зеленина и красота. Лозята и маслодайните дървета, засадени на тераси по планинския склон, и белите и червени цветове на бадемовите дървета, които сега цъфтяха в долините, правеха края на пътуването в приятен контраст с неговото начало" (Geikie. "The Life of Christ", ch. 4, p. 276).
Лука 24:14. и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
“и разговаряха”. Или по-скоро "и сами разговаряха" (καὶ αὐτοὶ ὡμίλουν). Евангелистът очевидно иска да каже, че разговорът им е бил различен от този, който присъединилият се към тях Христос водил с тях по пътя.
“за всичко онова, що се беше случило”. Кои са тези събития? Само описаните в началото на 24-та глава ли? По-вероятно е евангелистът да има предвид изобщо събитията около страданията и смъртта на Христос.
Лука 24:15. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
“Сам Иисус” - по точно “и Самият Иисус” (καὶ αὐτὸς Ἰησοῦς). Т.е. самият Иисус лично, за когото пътниците току-що са говорили помежду си.
“се приближи” - по-точно “приближавайки се”, вероятно, изпреварвайки ги.
Лука 24:16. но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
“очите им се премрежиха” (ὀφθαλμοὶ αὐτῶν ἐκρατοῦντο). Това е било особено чудотворно действие на Бога (съответстващо на "отварянето" на очите, споменато в стих 31). Евангелист Марк го обяснява малко по-различно (Марк 16:12), но неговият разказ може да се разглежда като поясняващ това чудотворно божествено действие: очите на учениците били "задържани" (Лука), защото Христос им се явил в нов вид (Марк).
Защо Христос не е искал учениците да Го разпознаят веднага, казва блаженият Теофилакт: "За да им разкрие всичките им недоумения, те да открият раната си и тогава вече да получат лекарството", "за да ги поучи от Мойсей и пророците...".
Лука 24:17. А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
“какви са тия думи”. В отговор на въпроса на Христос какво толкова разпалено обсъждат пътниците и каква е причината за скръбта, отразена на лицата им, те вероятно един след друг, взаимно допълвайки се, разказват на Христос за несбъднатите си надежди за Месията.
Лука 24:18. Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
“Единият от тях”. Отначало само един от тях изразява учудване, че непознатият се приближава до тях и ги пита за нещо, което би трябвало да знае всеки, който е бил на празника в Йерусалим (а непознатият, според Клеопа, се е връщал у дома именно от празника Пасха). Името Клеопа е съкратено от името Клеопатер (Κλεοπάτρος). Това е съвсем различно от името Клопас в Йоан 19:25. Там то е неправилно предадено според нашите руски и славянски текстове: Клеопа.
“Ти ли … не си узнал”. Клеопа е изцяло зает с мисълта за съдбата на Христос и затова се учудва, че непознатият пита какво обсъждат. "Разбира се - сякаш казва Клеопа - че за Христос! Сега за какво друго да може да се разсъждава? А въпросът ти сякаш показва, че не си бил в Йерусалим, иначе нямаше да питаш за какво говорим".
Лука 24:19. И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
“И попита ги: кое”. Някои коментатори (Ревил, т. 2, стр. 321) отправят своего рода упрек към Христос, че “се преструва”, че не знае за събитията в Йерусалим. Но Господ просто дал възможност на пътниците да изразят всичките си недоумения, които щели да бъдат разрешени впоследствие. По същия начин по-нататък, като се преструвал, че иска да си тръгне от тях, Той по този начин им дал възможност да проявят събудилото се у тях чувство на разположение.
“Който беше пророк”, или по-скоро "действаше като пророк" (ἐγένετο). Пътниците не наричат Христос Месия - очевидно смъртта на Христос е довела до крах на надеждите им за Христос като Месия, но въпреки това Го смятат за пророк (почетна титла), Който се е проявил като такъв както с дела, т.е. с чудотворни знамения, така и с думи, т.е. с учение. И по този начин Той се е разкрил и пред Бога, и пред народа, т.е. не само се е явил на народа като пророк, но е бил такъв и в действителност ("пред Бога", срв. Лука 1:6).
Лука 24:20. как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
“да бъде осъден на смърт”(срв. Лука 23:24).
“и Го разпнаха”, тъй като именно те са били истинските виновници за Христовата смърт. Забележително е, че пътниците не вменяват отговорност за смъртта на Христос на целия еврейски народ, а смятат за виновни само представителите на народа. Всъщност целият народ е бил по-скоро на страната на Христос и само тълпата от подучени юдеи е подкрепила първосвещениците в исканията им към Пилат.
Лука 24:21. а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
“а ние се надявахме”. Пътниците, като представители на нисшите слоеве на народа - а не на еврейската йерархия - се надявали на Христос като Месия-цар, възстановител на политическото могъщество на Израил (срв. Деян. 1:6).
“днес е вече трети ден”. Пътниците очевидно имат предвид Христовото предсказание, че Той ще възкръсне на третия ден.
Гръцкият текст на това място е доста неясен. “Τρίτην ταύτην ἡμέραν ἄγει σήμερον” - “вече трети ден днес”. Към какво се отнася глаголът ἄγει тук? Някои го свързват с думата αὐτός - Той, но така получаваме един напълно безсмислен израз: "Той (Христос) води вече трети ден". Затова е по-добре, въз основа на изследването на Меркс (1906, с. 526-528), да четем мястото по следния начин: “καὶ ἰδοὺ τρεῖς ἡμέραι” - “и ето, три дни”
Лука 24:22. па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
“па и някои жени”, т.е. макар и нашите надежди за Иисус като Месия да не се оправдаха, при все това се случи нещо, което донякъде отново ги съживи: някои от нашите, тоест от принадлежащите към общността на Христовите последователи, жени, ни доведоха до удивление. Те отишли рано сутринта (в кой ден - не е казано) на гроба на Христос и не намерили там тялото Му. Разказаха ни също, че са видели и появата на ангели, които възвестявали, че Христос е жив. След това някои от нашите, т.е. от Христовите ученици (следователно не само споменатият в стих 12 апостол Петър), отишли на гроба и потвърдили, че тялото на Христос наистина не е там, но въпреки това не видели Самия Христос, за Когото ангелите съобщили на жените, че е жив.
Пътниците не казват нищо за явяването на Самия Христос на жените (Мат. 28:9-10) (вж. тълкуванието към Марк 16:6).
Лука 24:23. и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
Лука 24:24. и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
Лука 24:25. Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
“Тогава Той рече”, или по-скоро: И Той, от своя страна, след като учениците разкрили пред Него своята неутешимост, им казал.
“о, несмислени”, т.е. неспособни да разбирате (ἀνόητοι се отнася до способността за мислене), "и бавни по сърце", т.е. неспособни на живи чувства и слаби по воля.
“да вярвате на всичко” - не само на конкретните моменти, върху които са се спирали пророците, но и изобщо на целия ход на домостроителството на спасението, както е описано от пророците. Те, апостолите, нямат толкова широк кръгозор, че да могат да придадат ясен смисъл на всяко събитие от живота на Христос, и по-специално да разберат смисъла на Неговата смърт.
Лука 24:26. Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
“Нали тъй трябваше”. По-точно: не беше ли това (точно това, което Той претърпя), което Христос трябваше да претърпи, за да влезе след това в Своята слава (т.е. да стане Цар на Своето славно месианско царство)?
Лука 24:27. И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
“И като начена от Мойсея и от всички пророци, обясняваше им” (ἀπὸ Μοϋσέως καὶ ἀπὸ πάντων τῶν προφητῶν), т.е. Христос започнал обясненията Си за историята на домостроителството на човешкото спасение с книгите на Мойсей, а след като приключил с тях, преминал към пророческите книги и посочил в тях местата, отнасящи се до Него като Месия, и така разгледал всички месиански пророчества, които се намират в Свещеното Писание. Вероятно под пророчески книги евангелистът има предвид всички останали книги на Стария Завет след книгите на Мойсей, следователно и Псалмите, чиито пророчества Христос със сигурност е цитирал и тук, тъй като ги е цитирал и преди (вж. напр. Лука 20:42).
Лука 24:28. И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
Когато пътниците наближили Емаус, Христос вероятно се сбогувал с тях, с което показал, че няма да спре в Емаус. По този начин Той насърчил пътниците да Го поканят да остане при тях, ако наистина изпитват нужда от по-нататъшен разговор с Него. Всъщност те почувствали, че не могат да се разделят с Него толкова скоро, и започнали да Го задържат с молби да остане при тях (вероятно някой от пътниците в Емаус е имал собствен дом).
Лука 24:29. но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
“И Той влезе” - влезе в селото.
Лука 24:30. И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
“взе хляба, благослови”. В този случай Христос не постъпва като гост, а като стопанин на къщата, според Своя обичай, който спазва в кръга на учениците Си (срв. Лука 9:16). Някои отци на Църквата (св. Йоан Златоуст, блаж. Августин) и католически тълкуватели считат, че Христос е извършил Евхаристия в Емаус. Католиците използват стихове 30 и 35, за да защитят учението си за причастие само под един вид (само с хляб).
Лука 24:31. тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
“тогава им се отвориха очите”. Този израз обозначава новооткритата способност да се познае онова, което преди това е било недостъпно за познание (срв. Бит. 3:5, 7; Бит. 21:19).
“ала Той стана невидим за тях”, т.е. незабележимо за тях се оттеглил (вместо за тях би трябвало да се преведе “от тях”, тъй като първият превод не отговаря на гръцкия израз ἀπ´ αὐτῶν, и създава впечатлението, че Христос все още е бил в дома, но невидимо за двамата пътници).
Лука 24:32. И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
“не гореше ли в нас сърцето ни”. Нямаше ли в душата ни необичайно силно вълнение (срв. Пс. 38:4; Йерем. 20:9)? Пътниците съжалявали, че не са разбрали по-рано, че с тях е вървял Христос. Те се удивлявали как е могло да се случи това, защо не са обърнали внимание на гласа на сърцето си.
Зарадваните ученици, напускайки трапезата, побързали за Йерусалим и отишли при апостолите, които им съобщили, че Христос наистина е възкръснал и вече се е явил на Симон (за това явление разказва само евангелист Лука, а също и апостол Павел в 1 Кор. 15:5). Пътниците от Емаус от своя страна разказали за явяването на Христос при тях.
Лука 24:33. И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
Лука 24:34. да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
Лука 24:35. И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Лука 24:36. Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!
Това явление, за което споменава и евангелист Марк (Марк 16:14 и сл.), е същото, което евангелист Йоан представя като разделено на две: първото, което е било пред десетимата ученици, без Тома, и второто, което се е състояло 8 дни след първото, за да се увери Тома. Евангелист Лука обединява двете явявания в едно, тъй като те са идентични по характер и цел.
“Сам Иисус застана пред тях”. Тук думата " Иисус" не присъства в най-старите кодекси.
Явяването на Христос очевидно е било също толкова чудно по своята внезапност, колкото и Неговото изчезване, което е описано в стих 31, и тази внезапност на появата може да се обясни отчасти уплахата, която учениците са изпитвали.
Лука 24:37. Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
“дух”, т.е. човек, който идва от задгробния живот и има само привидно тяло (същото като "призрак" в Мат. 14:26).
Лука 24:38. но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
“защо се смущавате”, т.е. от какво се смущавате (τί τεταραγμένοι ἐστέ) "и защо имате такива мисли...", т.е. защо се пораждат такива мисли в душата ви? Господ изразява учудването си, че апостолите не Го приемат веднага за Този, Който е в действителност.
Лука 24:39. Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
“Вижте ръцете Ми и нозете Ми”: Аз съм Същият” (ὅτι αὐτὸς ἐγώ εἰμι·). Господ най-напред извел учениците от объркването им, като ги уверява в тъждествеността на Своята личност с Онзи, Който бил техен Учител и Господ. "Вижте", че (ὅτι - "че" е пропуснато в руския текст, и бълг. текст, бел. пр.) "Аз съм Същият". Ако при това им посочва ръцете и нозете Си, то очевидно е, защото те носят следите от гвоздеите, а тези следи удостоверяват, че пред тях наистина стои техният Господ, Който е бил разпънат на кръста.
“попипайте Ме”. Тук Господ има друга цел. Тъй като апостолите се опасявали, че пред тях е само "дух", Христос ги приканва да се убедят в обратното: Той има плът и кости.
Лука 24:40. И като рече това, показа им ръцете и нозете.
Лука 24:41. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
“понеже те от радост още не вярваха”. Неочакваната радост често кара човек да се усъмни в истинността на събитието, което е било източник на радостното вълнение.
Лука 24:42. Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
Лука 24:43. И като взе, яде пред тях.
“и като взе, яде пред тях”. Тук, както показва самата цел на Христовото действие, не може да става дума за онзи начин на ядене, който Писанието приписва на ангелите (Бит. 18:8); това е било действително, а не привидно ядене. В книгата Деяния се казва за апостолите, че те "яли и пили" с Христос "след Неговото възкресение от мъртвите" (Деян. 10:41), следователно един и същи начин вкусвали храна и те, и Христос.
Лука 24:44. И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
“И рече им”. Мнозина тълкуватели смятат (вж. напр. Кейл), че между 43-ия и 44-ия стих трябва да има интервал от време и че с 44-ия стих започва или разказът за ново появяване на Христос, или изложение на всички беседи на Христос, произнесени след Неговото възкресение. Но няма съмнение, че описанието на явяването на Христос би останало непълно, ако след това Христос не беше казал на апостолите обясненията, които започват именно от стих 44. Затова е по-правилно да се приеме, че и тук евангелистът все още представя явяването, което се случило вечерта на Възкресението.
“което ви бях говорил”, т.е. ето как се изпълниха думите Ми, които ви говорих преди - думите за "онова, което трябва да се изпълни...". (срв. Лука 18:31 и сл.; Лука 22:37).
“когато бях още с вас”. Сега Христос вече не е постоянно с апостолите и предишното им общуване с Него вече е невъзможно. Ако сега Христос се явява на апостолите, то е само за да ги убеди в истинността на Своето възкресение.
“в закона Мойсеев, и у пророците, и в псалмите”. Под "закон" юдеите разбират книгите на Мойсей; под "пророци" - книгите на Иисус Навин, Съдии, Царства и в собствен смисъл пророческите книги, с изключение на книгата на Даниил; под "псалми" вероятно всички останали канонични книги на Стария Завет (т.нар. "кетувим" - писания), наречени тук "псалми", защото Господ очевидно е имал предвид, че в книгата Псалми има повече пророчества за Него, отколкото във всички останали книги от този последен, трети, дял на Библията.
Трябва да се отбележи, че членуването е само пред израза νόμῳ Μωϋσεώς - "в Моисеевия закон", което показва, че Христос разглежда всички книги като едно цяло.
Лука 24:45. Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,
“отвори им ума, за да разбират Писанията”. Според някои тълкуватели (напр. епископ Михаил) Господ постига това чрез чудотворно внезапно просветление, а след това и чрез Своето тълкуване на Писанията през четиридесетте дни преди Възнесението.
Лука 24:46. и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
“тъй е писано”, т.е. точно по начина, който ви посочих, когато ви въвеждах в разбирането на Писанието.
“трябваше Христос да пострада”. Този и следващите изрази (стих 47) са обобщение на старозаветните пророчества за Месията.
Лука 24:47. и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;
“в Негово име”, т.е. по силата на факта, че чрез Своята смърт и възкресение Той изпълнява всички пророчества, отнасящи се до Него като Месия - Спасител и Изкупител, и можело да се възвести прошка на каещите се грешници (в гръцкия текст е ἐπὶ τῷ ὀνόματι αὐτοῦ, "на името", но е по-добре да се чете както е при Тишендорф εἰς τὸ ὄνομα, "в името").
“начевайки с Йерусалим”. Йерусалим, като столица на теокрацията, трябвало да бъде отправна точка за проповядване за Христос (срв. Изх. 2:3, 40:9; Деян. 1:8).
Лука 24:48. а вие сте свидетели за това;
“свидетели за това”, т.е. на всичко, което Христос е извършил, и свидетели на Неговите страдания, смърт и Възкресение.
Лука 24:49. и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.
“и Аз ще изпратя” - по-точно "и ето, Аз изпращам" (сегашното време ἀποστέλλω означава събитие, което ще се случи съвсем скоро).
“обещанието на Отца Ми върху вас”, т.е. това, което Моят Отец е обещал чрез пророците, а именно изливането на Светия Дух (Йоил 2:28 и сл.; Ис. 44:1 и сл.; Йезек. 36:27; ср. Деян. 2:16 и сл.).
“вие стойте в град Йерусалим”. Ако стих 49 е свързан с предходните думи на Христос, следва, че апостолите не е трябвало да напускат Йерусалим до слизането на Светия Дух върху тях. Тъй като в този случай явяванията на Христос в Галилея, за които съобщават Матей и Йоан, трябва да отпаднат, някои тълкуватели виждат тук начало на описанието на последното явяване на Христос на учениците, което става в деня на Възнесението.
По този начин между 48-и и 49-и стих се предполага, че има разлика от 40 дни. С оглед на факта, че няма друг начин за съгласуване на евангелските разкази - другите начини за съгласуване не заслужават доверие - остава да се приеме това предположение, че от 49-и стих започва описанието на последното явяване на Христос на апостолите. Следователно евангелист Лука в своето Евангелие описва само две явявания на Христос на апостолите - първото в деня на Възкресението (стихове 36-48), а последното в деня на Възнесението (стихове 49-51).
“докле се облечете в сила отгоре”. Образът на обличането напомня на подготовка за пътуване, може би на воин, който облича доспехите си: апостолите също са били войници на Христос! "Сила отгоре" е благодатта на Светия Дух. Именно тя е новата сила, получена чрез Светия Дух (срв. Деян. 1:8; Лука 1:35).
Лука 24:50. И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
Лука завършва своето Евангелие с кратко описание на събитието на Христовото Възнесение на небето. Това събитие се е случило в този ден (40-ия след Възкресението; срв. Деян. 1:3), когато Господ е говорил на учениците изложеното в най-кратка форма в стих 49 (обозначено с частицата δέ, в руския текст - "и", стих 50).
“до Витания”, т.е. до мястото, откъдето започва пътят за Витания. Това място се намира на Елеонската планина (срв. Деян. 1:12).
“като вдигна ръце” - символично действие на благословия (срв. Лев. 9:22).
Лука 24:51. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
“отдели се от тях и се възнасяше на небето”. (срв. Марк 16:19). Евангелист Лука говори толкова кратко за Възнесението на небето, вероятно защото е имал предвид да изобрази това събитие по-обстойно в книгата Деяния, което и прави (Деян. 1:1-12).
В изданието на Тишендорф са пропуснати думите: "и се възнасяше на небето", както и "поклониха Му се". Но това е неоснователно, защото много древни кодекси съдържат тези изрази.
Лука 24:52. Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.
“Му се поклониха”. Тук "поклонението" очевидно се разбира като религиозно действие: по отношение на възнасящия се Христос то не може да бъде другояче (срв. Йоан 4:23).
“с голяма радост”. Тази радост се обяснява с това, че апостолите вече сами виждат, че Христос се възнася на небето. Вече няма никакви съмнения и страхове, каквито имало у тях заради Възкресението на Христос, което те не били удостоени да видят.
Лука 24:53. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
“винаги в храма”. Разбира се, тук се има предвид храмът в Йерусалим, а не горницата в Сион (както предполага епископ Михаил Лузин). Дори и след слизането на Светия Дух апостолите, като благочестиви израилтяни, ежедневно посещавали храма (Деян. 2:46, 3:1).
