Мобилно меню

4.8882681564246 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (179 Votes)

photo 2022 03 22 17 10 18Публикуваме и третия текст, посветен на духовната криза на християните в Русия. Насилието над съвестта предизвиква различни реакции, някои от които болезнени и крайни. Този текст разказва как не бива да се говори на хората, как пропагандата убива не само силата на църковната проповед, но и душата на човека. За християните, и особено за църковните пастири, е важно да наричат нещата с истинските им имена, за да могат да направят нравствен избор.

Ето, войната достигна и до нас. Когато казвам това, нямам предвид картина от телевизора, а истинската болка и трагедия. Наскоро отец А. разказа публично историята на една жена, която загубила вярата си, след като получила писмо за смъртта на сина си, участвал в „специалната операция“ в Украйна. Тя изпаднала в нервен срив, загубила вярата си и помолила един познат младеж да върне нейните домашни икони в църквата.

„Защо Бог не ми помогна, след като се молех?“ – такъв е въпросът на нещастната жена към Бога. Може би това е бил единственият ѝ син, надежда и подкрепа в този свят на майка си, която вече била в напреднала възраст.

Защо се получи така? От Русия беше отнет „свещеническият жезъл“, като нямам предвид само тези, които отслужват тайнствата, а и онези, които със своето мъдро слово и съвет участват в живота на обществото и на конкретните хора.

Гласът на Църквата, който предупреждава за стъпки и решения, които не са угодни на Бога, не се чува. Нейният глас съвсем се слива с гласа на официалната държавна пропаганда, която предава волята на светската власт.

4.926267281106 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (217 Votes)

507Свещ. Йоан Бурдин от Костромска епархия на РПЦ стана първият руски свещеник, съден по новия закон за „разпространение на невярна информация за специалната операция в Украйна“. Един репресивен закон, който легитимира репресиите и доносничеството. О. Йоан беше арестуван по сигнал на негов енориаш, който се възмутил, че енорийският му свещеник се обявил срещу войната. Оттогава измина повече от месец, свещеникът е освободен от енорийска дейност „по искане на енориашите“. О. Йоан продължава да проповядва, но в думите му няма обида, нито осъждане. Публикуваме този негов текст като втори в нашата поредица, която показва как руските свещеници и миряни оценяват духовната криза, пред която са изправени. Това е неговият съвет към християните, които изпитват дълбока болка от случващото се в РПЦ и го усещат като предателство на Христос.

Недостойното поведение на пастирите поставя пред много членове на Църквата въпроса: може ли да се ходи на църква, да се приемат тайнствата, ако свещенството не спазва евангелските заповеди?

Особено сериозни съмнения възникват в случаите, когато духовенството изрича думи, изпълнени с ненавист и злоба, твърдейки, че са в синхрон с евангелското учение. Какво е това, ако не хула срещу Светия Дух (Мат. 12:31)?

Къде слепите водят слепците, ние знаем. Все по-често обаче хората, които не са загубили способността да различават добро от зло, които не са загубили милосърдието и съвестта си, питат: а няма ли и аз да падна в същата яма, ако остана член на това заблудено стадо? Достатъчно ли е това, че не приемам със сърцето си нечии кощунствени думи и постъпки? Още повече, че и Писанието казва: „Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител“ (2 Кор. 6:17-18).

4.9317269076305 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (249 Votes)

8c85bd0ce1d28e0190464c7bde2d88928a4b6d24От началото на войната десетки хора публично отказаха да смятат себе си за чеда на Руската православна църква. Един от тях, сценаристът и продуцент Иван Филипов, разказва как е приключил почти четиридесетгодишният му живот в Църквата. За реалния брой хора, напуснали РПЦ или дори Православието, не можем да съдим, но е факт, че позицията на РПЦ в тези критични за Русия, Украйна и целия свят времена създаде проблем пред съвестта на хиляди вярващи.

В няколко последователни дни ще ви представим три текста, създадени от руски автори и предназначени за руските читатели – три различни погледа и решения и едно общо усещане за болка и предателство на Христос.

Ходя на църква още от дете. Когато се родих, майка ми и по-голямата ми сестра вече бяха кръстени и известно време ходеха в една популярна сред интелигенцията енория в Москва. Помня, че татко беше кръстен по-късно – като малък ми беше строго забранено да разказвам за това на външни хора или да го споменавам по какъвто и да било начин извън семейния кръг. Въпреки че беше късното, по-свободно десетилетие на 80-те години на миналия век, хората можеха да бъдат арестувани заради вярата си, а татко беше безпартиен, въпреки че работеше в изследователски институт, свързан с Централния комитет на комунистическата партия. Както и да е, минаха повече от тридесет години, а аз все още си спомням всичко.

Помня, че на двора ми се подиграваха, че съм „вярващ в Бога“ (престанаха след 1991 г.), а веднъж в плувния басейн треньорката по плуване ми свали кръстчето. Особено добре си спомням този епизод, защото кръстът не беше на верижка, която лесно би се скъсала, а на връвчица – беше ужасно болезнено.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

 MG 7502Свършва Великата седмица. Седемте дни са посветени от Църквата на събитията от последното влизане на нашия Господ Иисус Христос в Йерусалим. Това са: очистването на храма от търговците, символното проклеване на безплодната смоковница (смокиня), оплакването на Свещения град, прощалната вечеря с учениците, известна като „Тайната вечеря“ (защото на нея е установено тайнството на тайнствата – светата Евхаристия), прощалната беседа с апостолите, първосвещеническата молитва-разговор на Спасителя с Неговия небесен Отец, предателството на Юда, отиването в Гетсиманската градина и молитвата там, залавянето, съденето пред юдейските първосвещеници, пред цар Ирод Антипа и пред управителя Пилат Понтийски, осъждането на кръстна смърт, разпятието, смъртта на кръста, оплакването и погребението.

Заради страданията на Иисус Христос в тези последни дни от пребиваването Му сред нас седмицата се нарича още Страстна (от старинното значение на думата страст = страдание).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)

thumb4 Plashtanica na Spasitelia blaginform.ruВелики петък е. За всички християни това е ден на скръб за мъките, разпятието и смъртта на нашия Господ Иисус Христос на кръста.

В Рилския манастир сутринта службата започна под силен дъжд. Вещественото неразумно небе ридаеше с едри сълзи за изкупителните страдания и смъртта на своя Създател, Когото разумните Му творения не проумяха и не приеха, но продадоха и предадоха, и настояха Той да бъде убит като злодеите на позорен кръст. Жалките те! Не можеха и да си представят, че никоя цена не е достойна за Безценния и никое предателство не може да попречи на Божия промисъл за изкуплението на всички човеци, включително и на най-недостойните за това високо определение.

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб