Из „Записките на един келеш“

Простирам към Тебе ръце, душата ми е

към Тебе като жадна земя. (Пс. 142:6)

Литургията сама по себе си е извор на богословие...

Пол Майендорф

Познавам един човечец от Северозапада. Обичаше Божието слово, напълно му вярваше, но трудно го прилагаше. Уж само за любовта говореше, а не я даваше, уж за Бога говореше, а себе си слагаше на първо място, прошката му се струваше божествено нещо, но беше злопаметен, защото си мислеше, че върши някаква човешка правда, уж служеше на другите, но майка си забрави… въобще, дето викаха местните, „свестно момче, ама келешче“. Веднъж едно момиченце, протестантче, го попитало нещо за вярата и за храма, той отговорил каквото беше чел и чувал, и тя казала: „за първи път чувам поп да говори толкова разбрано“. Той не беше поп, нито можеше да бъде, беше си просто келешче. Но тази история, която ми разказа, провокира доста размисли в мене.

По непреодолима Божия воля в последните години по-често наобикалям тази част от България, най-западната и най-изостаналата, бивша крепост на комунисти, далечна земя на трибали, изпълнена с верблюди и други странни същества според Радичков, а настоящо нищо, но и непреходно красива. Освен чакали все още се срещат хора въпреки тежката демографска криза с най-голяма смъртност в България и Европа, най-застаряло население и най-ниски доходи. С тези хора разговарях често и виждах, че душата им е онази „жадна земя“, за която говори псалмопевецът. Ама нямаше кой да им каже „пет думи разбрани“, както казва ап. Павел. А и те как ще кажат „амин“ на нещо, което не разбират…

25 години от създаването на кабинета по религия и 5 години от неговото обновление в 150. ОУ „Цар Симеон Първи“

Когато ме попитат какво означава да преподаваш религия в училище, винаги ми е трудно да отговоря само с едно изречение. Защото религиозното образование не е просто предмет. То не е само урок, учебник, тетрадка или оценка. То е среща — среща на детето със смисъла, с доброто, с красотата, с другия човек и, разбира се, с Бога.

За мене часовете по религия в 150. ОУ „Цар Симеон Първи“ са едно особено пространство. Пространство, в което децата могат да говорят свободно, да питат, да се вълнуват, да търсят, да се учат да разбират себе си и хората около себе си. В тези часове говорим за вярата, за християнските празници, за светците, за Църквата, но всъщност говорим и за неща, които са много близки до детското сърце — за добротата, уважението, милосърдието, прошката, благодарността, приятелството, семейството.

Известният гръцки богослов и Пергамски митрополит Йоан (Зизюлас, 1931-2023 г.) е сред най-видните православни учени от втората половина на 20 век и началото на 21 век. Негови книги, статии и проповеди непрекъснато се превеждат на български език (както и на много други езици). Това е похвално, защото определени негови богословски схващания и становища са на голяма почит не само в православните среди, но и у неправославните богослови. Предстои и издаването на сборник от негови проповеди от една наша митрополия.

Но както се вижда от заглавието на този коментар, въпросът е за изписването на неговото фамилно име. На български могат да се срещнат (за съжаление) няколко форми: правилното изписване Зизюлас и неправилните Зизиулас, Зизулас, дори Зизиуалас.

Дните на тази седмица, наричана Страстна седмица заради страданията и смъртта на Иисус Христос на кръста, са най-значимите за православните вярващи. В това православните се различаваме от католици и протестанти, които наблягат повече на Рождество Христово. То също е важно събитие в живота на Църквата, защото отбелязва раждането на Спасителя на света. Но ние наблягаме на Възкресението, защото то е победата на живота над смъртта, още повече че непосредствено преди него е и изкуплението на цялото човечество, което въплътеният Божи Син извършва с кръстната Си изкупителна жертва. Тъкмо затова на Страстната седмица се обръща толкова голямо внимание.

Богослуженията в храмовете са специални, изпълняват се само през тази седмица. Те не само са по-продължителни, но и молитвите и песнопенията в тях не са обичайните, които се редуват през останалите седмици на годината. Църковните химнописци още от 4 век и по-късно съставят едни от най-вдъхновените си поетични произведения, посветени на Божия промисъл за спасението на цялото човечество от робството на греха и смъртта. Те говорят подробно за срещите и разговорите на Христос в тези последни дни от Неговия живот, за чудесата, които Той извършил, за последните наставления към последователите Му. Паметта за всичко това прави дните на настоящата седмица наистина специални.

Тъй като живея във Великобритания, виждам някои разлики, които ми правят впечатление, и търсех отговори.

В мене възникна един въпрос: защо британците наричат ​​Велики петък Добрия петък (Good Friday)? Тази година те го празнуват седмица преди нас, православните - на 3 април.

Отговорът не е прост. В началото звучи странно - как може ден на страдание и разпятие да се нарече „добър“?

Отговорът се крие в това, което християните вярваме, че е постигнато на Добрия петък, а не само в това, което се е случило външно.

На този ден Иисус Христос е бил разпнат, което е било ужасно и несправедливо събитие. Но в тяхното разбиране Неговата смърт е била доброволна и изкупителна – Той е приел страданието и смъртта, за да победи греха и самата смърт. С други думи, това, което е изглеждало като трагедия, се е превърнало в средство за спасение.

Ето защо денят се нарича „добър“: