На 29 юли 2020 г. в 20:30 ч. на официалния сайт на БПЦ - БП от името на Старозагорска митрополия беше публикувана новината, че в гр. Мъглиж е била открита чешма и площад на името на покойния Врачански митрополит Калиник, „осветени лично от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан“. В текста се казва още, че „зад идеята за обособяването на площадното пространство стоят Старозагорска Света Митрополия, „Арсенал“ АД и Община Мъглиж“. Издигането на мемориалната чешма е във връзка с 50-годишнината от обявяването на Мъглиж за град, което стана през август 2019 г. Тогава и митр. Калиник, роден там през 1931 г., беше удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин“.

Във връзка с горния абсурд, неминуемо трябва обаче да припомним кой всъщност е митр. Калиник и какви точно са неговите „заслуги“ за БПЦ.

На първо място нека припомним за скандалното му избиране за Врачански митрополит през 1974 г., когато под натиск от властта изборът за Врачански митрополит (на тогавашния Стобийски еп. Арсений) без никакви сериозни основания е касиран и е проведен нов избор, на който вече е избран „точният“ кандидат. Излишно е да се уточнява чий кандидат.

С титлата свети благоверен цар Българската православна църква е вписала император Управда-Юстиниан в календара си под датата 14 ноември. В Цариградския месецослов и в славянския пролог на същата дата е означено да се празнува паметта на благоверния византийски император Управда-Юстиниан.

Припомняме неговото житие и заслуги по повод неотдавнашното превръщане на построената от него църква „Св. Софѝя“ в джамия от турските власти, с молба към досточтимите читатели да се помолим от сърце св. благоверен Управда-Юстиниан да помогне в старанията ни. Той знае как.

Много точен е св. апостол Павел в определението на вярата в посланието си до евреите християни. В началото на Глава 11 от това послание четем, че тя е жива представа за онова, на което се надяваме, и разкриване на това, което не се вижда.

Тези няколко месеца на затваряне, отваряне и отново затваряне в епархията, енориите и домовете ни в отговор на правителствените и здравните разпоредби така ни разтревожиха и разстроиха, че сме затруднени да помислим и разкрием това, което не се вижда в бъдещето, на което се надяваме с Божията благодат и с усилията на учените: вирусът с корона да бъде омаломощен и победен въпреки вълните на желанието и старанието му да остане по-дълго сред нас.

Като се вгледам в себе си и полагам усилия да схвана посланията на времето, макар и по години да съм в групата на риска и несигурността, изглеждам откъснат от живота и реалността и може би се осъзнавам наистина като затворник в моя собствен свят.

Злополучната среща на генералния директор на БНТ със синодни митрополити по повод предаването „Вяра и общество“ отвори кутията на Пандора за нашата Църква. И това, което излезе на бял свят, никак не е добро. Публичният линч, особено с участието на Църквата, никога не изразява истината. Независимо от намеренията. Обществото, колкото и непросветено да е, безпогрешно усеща това и се изпълва с недоверие към тези, които заклеймяват, които сочат с пръст и искат от „кесаря“ да вземе меча си и да го употреби, призовавайки за това „от Божието име“.

Не е християнско да търсиш възмездие от светската държава за „оскърбените си религиозни чувства“. Не е нормално с благочестив вид да сочиш някого с пръст, да го наричаш безбожник и безброй други клевети, при това държейки плакат с думите: „Злословени – благославяме, гонени – търпим, хулени – молим се“. Особено когато това е твой брат в Христос. И не, това не е ревност за истината! Това е обикновено и незряло желание чрез нечие публично унижение да потвърдиш пред себе си и пред околните своята субективна правилност или „благочестие“, казано на християнски език. Дали правим връзката между тези свои религиозни преживявания и общите закони на психологията, според които колкото по-неуверен е човек, колкото по-неспокойна е съвестта му, толкова по-категорично безмилостен е в заклеймяването на другите?

Как умеем лукаво да се скрием от съвестта си! Надминаваме в това изкуство древните фарисеи, когато твърдим: „Аз може да съм прелюбодеец, таен или явен, но имам свещеното право да соча с пръст врага на Църквата. Аз съм най-окаяният от всички грешници, но за вярата съм огън и компромиси не правя“...

Пиша ви по повод дискусията около „Вяра и общество“ по БНТ и по-точно обвиненията срещу автора и водещ на предаването в богохулство, заедно с другите критики срещу него и работата му като журналист. Атаката срещу предаването и автора му пораждат редица въпроси, на които аз сама не мога да си отговоря. Наясно съм, че нямам нито познания, нито опит, но ако чрез вашия сайт те се поставят за обсъждане в църковното общество, могат да бъдат принципно изяснени:

Кое точно се нарича богохулство и какво означават тези конкретни обвинения в богохулство, какви се очаква да са последиците за един православен християнин, обвинен в богохулство? Кой го обвинява в богохулство и, както е в конкретния случай, ако това е само началникът на журналиста (т. е. Емил Кошлуков пред СЕМ), то Светият Синод, като подкрепя действията на Кошлуков (според писмото му до БНТ от 30 юни 2020 г.), значи ли, че подкрепя и тези обвинения?