От доста време се разпространяваше из медиите вестта, че на 5 ноември Св. Синод на БПЦ-БП щял да заседава по украинския въпрос. Щели да вземат решение и то щяло да е в духа на „хайде на всеправославен събор!“. Най-вероятно някой митрополит, който обича да флиртува с журналистите, е пуснал „информацията“ и едни журналисти са я написали, пък други го повтаряха и преповтаряха пред българското общество. Защото всички знаем, че на хората им писна да ги занимават с премиери и заместник-премиери и търсят нещо друго, по-свежо от досадните валерисимеоновщини. Вчера обаче журналистическите пера бяха попарени до проскубване от изявлението на синодния говорител: „Не всяко събиране на митрополитите е заседание!“

Ти да видиш, значи! То и ние си мислехме така (защото си го знаем от опит, по-стар от повечето митрополити), но поне не го казваме. Защото, колчем го кажем, ни обявяваха за противоцърковни елементи, рушители на Църквата, модернисти, икуменисти и прочие -исти.

А като написах последната думичка (или завършек на думичка), се сетих за един виц на бившия Херцеговински епископ д-р Атанасий (Йевтич) от Сръбската православна църква. Разказа го преди време на една всеправославна конференция. Той обича да разведрява начумерения понякога тон на такива конференции с по някой оригинален анекдот. Та и тогава разказа следното:

Думата ми е за случилото се на евхаристийно събрание на православни архиереи по повод 50-годишнината на един български митрополит. Домакинът поканил архиереи от страната и чужбина, както и миряни от близо и далеч. Искрено пожелал да сподели с тях благодарността си към Всеподателя Бога, Който му е дал живот, здраве и сили да се труди на Неговия „виноград“, както по църковному обичаме да наричаме Църквата.

Както си му е редът, в деня на празненството, който беше и денят на паметта на св. Иван Рилски (макар през 1968 г., когато юбилярът-митрополит се родил, това да е бил денят на св. апостол Тома, защото календарът се смени два месеца по-късно, през декември на онази година), архиереите и другите клирици отслужиха света литургия в митрополитската катедрала. Отслужиха, само че не всички.

Преди броени дни Центърът за контрол и профилактика на болестите в САЩ обяви на специализирана конференция във Вашингтон предварителните си данни¹ от новодиагностицирани случаи на полово-предавани болести за 2017 година. Случаите на „старомодните“ сифилис, гонорея и хламидиаза възлизат на почти 2,3 милиона², което на пръв поглед е малко под 1% от общото население³ на САЩ за същата година. Докато дори и този нисък процент звучи обезпокоително, някои конкретни подробности са направо стряскащи – като например, че 45,1% от над 1,7 милиона нови случаи на хламидиаза са при жени в ученическата и студентска възраст от 15 до 24-години². Това прави една новодиагностицирана на всеки 27 млади дами, но в същото време и повече от една на всеки 10 – ако се броят и недиагностицираните случаи, които при хламидиазата са 4 до 5 пъти^4,5 повече от диагностицираните.

Притесненията от тези данни сред местните и училищни власти избиха в неочаквана посока – учениците в средните училища почнаха да получават и презервативи в комплекта си за първия учебен ден. Официални представители от образователния съвет на окръг Монтгомъри, щат Мериленд, където раздаването започна⁶, настояват за наличности от презервативи не само в здравните центрове, но и във всички средни училища. Изполваната реторика приравнява новата „наложителност“ на утвърдените обществено здравни мерки като ваксинациите, а директното раздаване се върши своеволно, без обсъждане и съгласуване с родителите, при все, че установяването на отдавна действащата система на достъпност е станало с родителско съгласуване. Чрез тази система учениците в много щати също могат да получават безплатно презервативи, но за тази цел първо трябва да говорят със здравен служител и да получат необходимата информация и съвети.

Можеш да се срещнеш с него, в който час пожелаеш. Неговото слово се разпространява и се отпечатва в сърцата на мнозина, отразява се на личния им живот. Можеш да се срещнеш лице в лице с него и когато това стане, полученото по дистанционен път, чрез текстовете му, се умножава многократно при срещата с него. И не само това, но той обогатява знанието и засилва вярата с поученията, които ти дава и които са ценни не само по своето качество, но и по сериозността си. Защото, както става, когато удряш две камъчета едно в друго и огънят се разпалва, така и досегът с митрополит Георгий разпалва и вдъхновява човека по начин, по който той не е подозирал и очаквал. Защото той ще те заговори и ще ти покаже друга, непозната страна на нещата.

Можеш лично да слушаш думите му, но в моето ново положение, на пастир, аз ги чувам и от устата на тези, с които се срещам. Чувам това, което те са запазили в съкровищницата на душата си от негови слова, опит и наставления, от личните си или енорийски срещи с него.

Срещата на православните младежи в Яш, Румъния, (24-26 август 2018) през българския поглед

Ще започна разказа си малко от средата, но разбира се с причина. Все пак приключението започва, когато напуснеш границите на родината, особено за тези, които не го правят много често. Дaли се отдалечавахме от родината си всъщност? Ще видим. На 24 август трябваше да сме преди пет часа в град Яш за Православната младежка среща, на която бяха поканени и български православни младежи. Бяхме само четирима ентусиастите: Радослав, Васил, Димитър и Георги, но пък бяхме готови да създаваме нови приятелства и да обменим православен опит с нашите връстници от Румъния.

Разбира се пристигнахме с малко закъснение (обяснимо поради трафика и малкия ни опит на пътя), но не бяхме изпуснали много. В центъра на Яш ни чакаше отец Нику Дорняну (завеждащ отдел „Мисия, статистика и пастирска прогноза“ на Яшката архиепископия), под чиито грижи бяхме през целия си престой. Той ни заведе до катедралния храм, пред който вече беше започнало откриването на събитието. Площадът отпред беше изпълнен с млади хора в бели тениски с логото на събитието – това беше първото и най-искрено впечатление - толкова много! Православни младежи? Трудно ми беше да повярвам наистина, защото не си мислех, че в Църквата са останали много хора под 50.