Имало едно време един сив деспот, който бил подчинен на великия ни цар. Наричали го сив деспот, защото в православната ни традиция нямаме кардинали, а то току-виж някои злоречиви хора го нарекли и сив кардинал. Ама нали сме си много православни, няма как.
Да си говорим правичката, този сив деспот наистина вече бил посивял – според едни от годините, според други от душицата си, не мога да кажа точно защо. Иначе той хич не обичал да му казват „сив кардинал“, може би защото мразел (или се правел, че мрази) папата. Не обичал да го наричат и сив, та затова се возел в лъскави черни каляски, носел лъскави черни дрехи и освен черния и златния никакъв друг цвят не търпял. Златния цвят го понасял, както казвал, „от нямай къде“, само защото „по Божие указание и висша намеса“ бил станал деспот. А като си деспот, трябва да деспотуваш, не можеш да шикалкавиш. Нали затова си „посочен от Бога“ и „избран от висшите кръгове“ (зачертах думата обръчи, за да не дразни).