Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (4 Votes)

IMG 1736Там, където река Искър след дълго лъкатушене през Софийското поле се врязва в Балкана, сред разкошни широколистни дървета се е сгушила сградата на манастира, носещ името на св. Иван Рилски, или още Курилски манастир по името на с. Курило, сега квартал на гр. Нови Искър.

Предполага се, че тук е имало манастир още през Първото българско царство, който е разрушен през турското робство. Впоследствие  манастирът е възстановен и храмът е изписан от св. Пимен Зографски. Тук са почивали мощите на св. Иван на път от Търново за София (1469 г.).  В началото на XX в. манастирът е девически и в него се подвизават 45 монахини, които се занимават с книгоиздаване. 

През 1949 г. „другарите“ са устроили в манастирския имот психиатрична клиника, която тогава със сигурност не е носила името на светеца. Новите (сравнително) сгради на болницата са така построени, че да скрият от човешки поглед манастира. Може би успешно, защото манастирът е изоставен за известно време и пустее.

Днес тук, при последния завой на река Искър, имаше празник. Стичат се хора от населените места наоколо. Манастирският двор е почистен, стените белосани, градинките – цветни. Има богослужба. За всичко се беше погрижил о. Нектарий. Дори и курбан има, за да се спази отколешна традиция.

Често идвам тук и това, което винаги ме умилява, освен природата, е как Бог успява от човешкото безумие (да се превърне сградният фон на един манастир в психиатрично заведение) да създаде нещо добро, хармония, да предложи Свой работещ план за една общност. Тук се черкуват и молят заедно поклонници и пациенти, здрави или по-малко болни и болни. Всеки по своему вперил взор в успокояващия лик на Рилския чудотворец и мълчаливо молейки се: Отче Иване, дарувай ми здраве, сила и утеха!

Курило1

IMG 1728 1

IMG 1729

 

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (60 Votes)

Terminally(от Реанимацията за ре-анимиране)

Санитарката имаше съвсем бяла кожа, съвсем черна коса, съвсем зелени очи и нямаше възраст. Привлечен от тази игра на природата и козметиката, я разгледах дискретно и обстойно. В добавка към извънземния си вид, тя бе обсипана с бижута, изобразяващи слънца, луни и съзвездия, а почти на всичките си пръсти носеше пръстени със зелени като змийските ѝ очи стъкълца. Повече от ясно – бе от онези с енергийния обмен и теориите за всичко. Прииска ми се да проверя дали хвърля сянка, но в неоновия шеол на реанимацията никой не хвърляше. Тя се въртеше заедно с останалите между леглата и системите, вършейки обичайната санитарска работа, но за разлика от тях мълчеше и не можеше да се разбере, дали притежава характерния за повечето санитарки език, от който би се изчервил римски легионер. Тъй като бях чувал, че дори и мечка не закача умрял човек, по липса на по-добра възможност, се престорих на заспал, за да избегна опасността да се погрижи за мен. Мижейки, забелязах, че обикаля и опъва завивките на болните без никой да я кара, но го отдадох на старание да се хареса на дежурните сестри. Както повечето от нас, санитарките никога не вършеха това, което не влиза в задълженията им и избягваха да вършат онова, което влиза. После сестрите и другите санитарки се изнизаха една по една и в интензивния сектор останаха да дежурят нощното осветление и висящото в полумрака страдание.

4.5384615384615 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (65 Votes)

9c327ff1 2643 4b91 9608 c7f032438ecdНикога не е било лесно в Полша да си православен. Страната е с преобладаващо католическо население, а и то е със самочувствието на най-католическата нация в света. Затова е имало много случаи в историята на православното малцинство на полска територия, когато те са изпитвали гонения, изселвания на цели селища и дори на убийства по религиозни причини. Сега това до голяма степен е преодоляно. Но още се разказват случки като тази (записана от Вроцлавски архиепископ Йеремия (Анхимюк, † 2017 г.), професор по Нов Завет в Православния факултет на Християнската академия във Варшава). Началото на комунистическия период в Полша след 1945 г. е белязано и с преселвания на големи маси православно население по политически причини. На православните християни, които са останали в Полша при многократното местене на границите на Руската империя, винаги се е гледало като на руснаци или поне като на „руски хора“ в Полша (фактически етническият състав на православното население в страната е пъстър, но съвсем не е руски). Компактните маси от православни в източната и югозападната част са смятани за заплаха за сигурността на страната и са били предприемани най-различни репресивни мерки, включително и споменатите преселвания на десетки и стотици хиляди православни в северните и западните части, където живее плътно католическо население. Останалите да живеят в областта много често са се страхували да заявяват своята вероизповед и дори са приемали да изповядват римокатолическата вяра, за да не ги безпокоят, да не ги преследват и изселват, да могат да получат работата, която са способни да вършат, и пр.

И така, било в 80-те години на миналия век. Една престаряла съпружеска двойка в Югоизточна Полша била изправена пред раздялата на смъртта – съпругът бил вече тежко болен, на смъртно легло. Любящата го съпруга решила в този явно последен момент да му направи признание:

4.8507462686567 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (67 Votes)

stihi.ru 600x400Ако сте любители на котките, сигурно сте забелязали тези животни във всеки манастир, където те са се разположили като у дома си. Необезпокоявани те се излежават из доксите и двора на св. обител и за много от поклонниците е непонятно защо строгите монаси и монахини търпят котките навсякъде. Всъщност котката е единственото животно, което се допуска доброволно в православния храм и дори в олтара му. Според 88 правило на 6 Вселенски събор в храма може да влезе, което и да е животно само в случай, че животът му е заплашен. Но котките в продължение на векове се ползват с привилегията да се разхождат из целия храм, защото те са единственото средство за справяне с мишките, които могат да осквернят светините в църквата.

4.952380952381 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (21 Votes)

Michelangelo Buonarroti La creazione di Adamo dettaglio Quadro Stampa su Tela 27471Настоящият кратък текст е личен, бегъл поглед върху тъканта на човешкия живот. Несъмнено нашият живот е тайна – чието начало е поставено в онзи древен миг от зората на творението, когато проехтяло чудното слово: „да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие[1]” (Бит. 1:26). Слово, произнесено от Словото. А Словото е нашата отправна точка по пътя ни към търсене на смисъла. Или поне – би трябвало да бъде. Защото както чертите на Образа са отпечатани в душите и телата ни,[2] така и чертите от земния път на истинския Живот („Аз съм пътят и истината и животът” (Иоан 14:6) щрихират нашата съдба, предначертават (условно казано) пътя на човека.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.