За вселенските измерения на апостолското призвание

Не е лесно да носиш върху плещите си тежката отговорност да си избраник на съдбата за дела велики. Ние, християните, в съдбата не вярваме, но пък и той, от смирение, не желае директно така да се нарече „Божи избраник“. Но хайде, за да се спази и канонът, и изкушението на гордостта да се потисне, ще позволи другите да го нарекат така. То, като се замислиш, няма да е толкова несправедливо – щото хем е кесар и се е заел да оправя целите Балкани, че и Европата, хем, от друга страна, и църковните неща на него чакат. Помага на църкви и манастири, дарява щедро и богато - с хиляди и милиони, а не като вдовицата с някакви си две лепти.

Сега, то завистници и зложелатели винаги ще има. Ще кажат: „ама да не ги дава от джоба си?“ Обаче я питайте някого от тези, дето са получили, дали ги интересува от кой джоб са извадени. Важното е в кой джо..., пардон, за коя добра и благородна кауза ще отидат тези дарения. А те наистина отиват не само по джобове, но понякога и за добри дела. Затова го и канят хората. Навсякъде. По Гергьовден – на Света гора, за 24 май – в Рим. И Далай Лама да го покани, и там ще отиде. Има сред нас такива личности. Мащабите им са вселенски и мисията им е вселенска. Затова и едни ги галят по главата, а други ги шамаросват зад врата. Не мож'те го проумя? Четете тогава нататък.

Сто години от рождението на цигуларя Александър Николов – Сашо Сладура

Александър Николов, известен с прякора си Сашо Сладура, е една от емблематичните фигури на Пловдив. И наистина, този наш сънародник, роден на 3 май 1918 г.[1] в град Плевен, спокойно би могъл да бъде наречен символ на свободата и нейното отстояване до краен предел. Предел, отвъд който има не само смърт, но и… безсмъртие.

Бащата на Сашо, инж. Георги Николов, е един от създателите на „белите дробове на София” – Борисовата градина, а майка му, Екатерина Ендерс, е чехкиня, дъщеря на управител на голям чешки замък. В града под тепетата Александър учи в италианското училище и във френския колеж „Свети Августин”. По-късно завършва музика в Пражката консерватория, една от най-старите консерватории в Централна Европа.

Когато се завръща в Родината, Александър Николов започва да свири в Царския симфоничен оркестър, след разформироването на който Сашо става част от джазовия оркестър, ръководен от Асен Овчаров (но на джазовата музика, чиято родина е Америка, не се гледа с добро око от новата власт). Заедно с другите оркестранти Николов свири като солист-цигулар в софийския ресторант „България” до малките часове на нощта. По същото време в оркестъра намира място още една недолюбвана от тоталитарната власт личност – певицата Леа Иванова.

Такова заглавие в американско списание прочетох преди 36 години, когато започнах послушанието си като управляващ Акронска епархия на БПЦ (в 1989 г. Акронска епархия заедно с Нюйоркската и Торонтското архиерейско наместничество към Св. Синод отново се обединиха и се възстанови единната Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия). Авторът на статията беше дъщеря на български свещеник, току-що завършила медицинското си образование в България. Ставаше дума за интересната действителност от онова време, че ако имаш приятелски връзки със силните на деня, можеш да се надяваш на по-високо образование, по-хубава работа, по-добър живот и по-голяма свобода, дори да пътуваш в чужбина, което тогава не се разрешаваше лесно.

Моето заключение и тогава, и сега си остава същото. Да, така беше, но като духовник си рекох: Защо да не осъществим тази придобивка в духовната област, т. е. да придобием подобни приятелски връзки с Господ, св. Богородица и светиите?

„Носейки кръста Си, Той излезе на мястото,

наречено Лобно, по еврейски Голгота;

там Го разпнаха“ (Йоан 19:17-18)

Поразяваща сила на страданието и злото в света поставя проблеми, които и до днес остават все така открити и нерешени. Те надхвърлят пределите на рационалното познание и то няма отговор за тях.              

В безчислени образи страданието шества по света, обезобразява, убива, сломява или пречиства и в човешката Голгота може да даде ново, непознато виждане за света. То е като Божи вестител, разкриващ колко беззащитен и раним е нашият живот. В този свят има милиони и милиони, безкрайно дълбоко и лично изстрадани „защо", отправяни в изблик на скръб и отчаяние нагоре към небесата, към Бога, Който държи в ръцете Си съдбините на света.

Защо е това чудовищно зло по цялата земя, чийто смисъл никой не може да проумее? Защо Бог постоянно допуска страданията така безмилостно и жестоко да поразяват еднакво и светци, и праведници, и грешници – всички обект на Неговата безгранична любов?

Така заяви днешна водеща на националното радио по повод събитията от 29 март 2018 г., четвъртък. А този ден се оказа твърде богат на събития в страдното ни Отечество:

1) Един депутат трябваше да напусне парламента заради обвинения в корупция.

2) Един заместник-министър се оказа преследван от прокуратурата за същото.

3) Един друг депутат беше обвинен във все същото като първия (вече бивш) депутат.

Всичко това така силно е впечатлило иначе опитната журналистка, че тя изстена в ефир: какво е това чудо, как може да са такива хората, на които ние поверяваме живота и бъдещето си?!