Преди броени дни Центърът за контрол и профилактика на болестите в САЩ обяви на специализирана конференция във Вашингтон предварителните си данни¹ от новодиагностицирани случаи на полово-предавани болести за 2017 година. Случаите на „старомодните“ сифилис, гонорея и хламидиаза възлизат на почти 2,3 милиона², което на пръв поглед е малко под 1% от общото население³ на САЩ за същата година. Докато дори и този нисък процент звучи обезпокоително, някои конкретни подробности са направо стряскащи – като например, че 45,1% от над 1,7 милиона нови случаи на хламидиаза са при жени в ученическата и студентска възраст от 15 до 24-години². Това прави една новодиагностицирана на всеки 27 млади дами, но в същото време и повече от една на всеки 10 – ако се броят и недиагностицираните случаи, които при хламидиазата са 4 до 5 пъти^4,5 повече от диагностицираните.

Притесненията от тези данни сред местните и училищни власти избиха в неочаквана посока – учениците в средните училища почнаха да получават и презервативи в комплекта си за първия учебен ден. Официални представители от образователния съвет на окръг Монтгомъри, щат Мериленд, където раздаването започна⁶, настояват за наличности от презервативи не само в здравните центрове, но и във всички средни училища. Изполваната реторика приравнява новата „наложителност“ на утвърдените обществено здравни мерки като ваксинациите, а директното раздаване се върши своеволно, без обсъждане и съгласуване с родителите, при все, че установяването на отдавна действащата система на достъпност е станало с родителско съгласуване. Чрез тази система учениците в много щати също могат да получават безплатно презервативи, но за тази цел първо трябва да говорят със здравен служител и да получат необходимата информация и съвети.

Можеш да се срещнеш с него, в който час пожелаеш. Неговото слово се разпространява и се отпечатва в сърцата на мнозина, отразява се на личния им живот. Можеш да се срещнеш лице в лице с него и когато това стане, полученото по дистанционен път, чрез текстовете му, се умножава многократно при срещата с него. И не само това, но той обогатява знанието и засилва вярата с поученията, които ти дава и които са ценни не само по своето качество, но и по сериозността си. Защото, както става, когато удряш две камъчета едно в друго и огънят се разпалва, така и досегът с митрополит Георгий разпалва и вдъхновява човека по начин, по който той не е подозирал и очаквал. Защото той ще те заговори и ще ти покаже друга, непозната страна на нещата.

Можеш лично да слушаш думите му, но в моето ново положение, на пастир, аз ги чувам и от устата на тези, с които се срещам. Чувам това, което те са запазили в съкровищницата на душата си от негови слова, опит и наставления, от личните си или енорийски срещи с него.

Срещата на православните младежи в Яш, Румъния, (24-26 август 2018) през българския поглед

Ще започна разказа си малко от средата, но разбира се с причина. Все пак приключението започва, когато напуснеш границите на родината, особено за тези, които не го правят много често. Дaли се отдалечавахме от родината си всъщност? Ще видим. На 24 август трябваше да сме преди пет часа в град Яш за Православната младежка среща, на която бяха поканени и български православни младежи. Бяхме само четирима ентусиастите: Радослав, Васил, Димитър и Георги, но пък бяхме готови да създаваме нови приятелства и да обменим православен опит с нашите връстници от Румъния.

Разбира се пристигнахме с малко закъснение (обяснимо поради трафика и малкия ни опит на пътя), но не бяхме изпуснали много. В центъра на Яш ни чакаше отец Нику Дорняну (завеждащ отдел „Мисия, статистика и пастирска прогноза“ на Яшката архиепископия), под чиито грижи бяхме през целия си престой. Той ни заведе до катедралния храм, пред който вече беше започнало откриването на събитието. Площадът отпред беше изпълнен с млади хора в бели тениски с логото на събитието – това беше първото и най-искрено впечатление - толкова много! Православни младежи? Трудно ми беше да повярвам наистина, защото не си мислех, че в Църквата са останали много хора под 50.

Животът през последните двадесет и повече години въведе край нас ментето – имитацията на различни стоки и не само. Ментето, както знаете, на първо място имитира външния вид на оригиналния продукт – надпис, цветове, общ изглед. Имитацията се открива обаче веднага, щом се опита продуктът или когато започнеш да го използваш. Ментето е нетрайно, с лошо качество, с две думи - не върши работа....

Ние вече сме свикнали със стоките ментета - кои отбягваме, кои приемаме по принуда. Сега обаче започваме да се срещаме с още един вид имитации – църковните ментета, хора, които изглеждат като духовници, но в същността си не са такива. Те имитират външен вид, облекло, инсигнии и украси, начин на говорене, походка, израз на лицето, заявяват се като духовници от различен ранг. Те дори изпълняват ритуали на церемонии, които изискват християнски атрибути и "духовник". 

Как се прави църковно менте?

Добре й беше на котката вкъщи. Грижеха се за нея като за котка. Обаче започна да се заглежда в паничката на кучето. Храната в нея, разбира се, беше различна – като за куче. И котката замечта за равенство. Беше се родила котка, но сега започна да й изглежда, че е обречена на това. Грижите за нея започнаха да й се струват пренебрежение и вкъщи престана да й е добре. Храната на кучето всъщност не й харесваше, но сега престана да й харесва и нейната. Ако беше се родила куче, щеше да е в същото положение. Хрумна й, че е достатъчно да се държи като куче. Така нямаше да е като останалите котки, нито като останалите кучета. Но не се оказа лесно. Не можеше да се справи с лаенето, с нашийника и с други подобни. Разбира се, за това беше виновно кучето. Ако уважаваше другите, то щеше да мяука и да се катери по завесите. Равенството щеше да бъде възстановено. И на него нямаше да му е добре вкъщи.