Вече се знаят имената на кандидатите за нов митрополит в Силистра с титла Доростолски. Затова е време да се напише нещо за предстоящия избор. Но вероятно тук някой ще рече, че авторът прекалява да се прави на учен с тия латински думи. Е, чувството за прекаляване винаги е субективно, но пък защо да не се вдигне летвата, мъничко поне?

Този въпрос в заглавието на латински означава „за кого е добре/изгодно?“, „в чия полза?“ е нещо си. И доколкото един бъдещ митрополит ще има контакти и с хора от съседните страни поне, ето го този въпрос и на комшийските ни езици:

Днес Църквата празнува паметта на двама от великите си музиканти – светците Роман Сладкопевец и Йоан Кукузел.

Думата ми е за втория.

И не само за него, но и за едни кози.

Св. Йоан Кукузел е роден през втората половина на 13 в. в град Драч (Дуръс), днешна Албания. Знаем, че майка му е била българка; което е повод като българи да го честваме още по-усърдно. Заради вродената му музикалност като дете е изпратен да учи в Цариград под покровителството на тогавашния император Андроник II Палеолог. Именно в цариградската школа към храма „Св. Павел“, където наред с музиката изучавал гръцки език и калиграфия, Йоан получава прякора си Кукузел – когато съучениците му го питали какво е ял, той отговарял на все още не добре овладяния от него гръцки език, примесен със славизми: „кукиа ке зелйа“, т.е. бакла и зеле.

Знаем, че по-късно Кукузел, този даровит и плодотворен творец, носител на една от най-представителните средновековни титли „Майстор“, заживява на Атон, във Великата лавра.

В житийната литература е описана следната случка, станала с Кукузел на Атон. Веднъж, когато скромният монах пасял стадо кози, той решил да запее песнопение. Намиращ се наблизо монах видял станалото чудо: козите спрели да пасат и го слушали с внимание, радвайки се на ангелското му пеене. Ненапразно св. Йоан става известен с прозвището Ангелогласния, а цялата калофонна късновизантийска музика е кръстена на него – Ангелогласие.

В тази случка, струва ми се, може да обърнем внимание на няколко интересни момента.

Първо, Кукузел проявил своето майсторство като църковен музикант без да съобразява степента на старанието си с околната среда, със „слушателите“ си. Това е много важен момент, защото смятам, че този, който е дарен със способността да прави нещо красиво, го прави не само за публиката, но и заради самото това призвание. Вярвам, че и до днес големите имена в изкуството правят така.

Предната нощ, в 2:45 ч. на 11 септември, на седемдесет и седемгодишна възраст си отиде от този свят православният свещеник отец Петър (Питър) Скорър. Той служеше в параклиса „Св. Анна“ в английския град Екситър. Заедно с о. Йоан (Джон) от с. Кум Мартин и о. Никанор са възстановителите на Православието в графство Девън преди повече от половин век, когато с младежка жар са проповядвали и организирали православната общност в този край на Великобритания. О. Петър е духовен син на Суржокия митр. Антоний, който поема духовната грижа за младия англичанин още от неделното училище.

Беше много скромен човек. Никога не е мечтал за пост или власт. Винаги е предпочитал да е в сянка. Затова и цели 47 години си остана дякон. Миналата година, когато мястото за енорийски свещеник се освободи, попитах о. Петър Скорър след една литургия, когато бяхме в залата за кафе, дали не би искал да стане свещеник. Тогава той беше в перфектно здраве и ми каза, че не го блазни идеята да е енорийски свещеник. Че за него е достатъчно да извърши една св. Литургия като свещеник и да умре.

Може да копирам Слави Трифонов, но говоря сериозно. От много години редица журналисти се допитват до мене за уточняване на някои подробности от дебрите на църковния живот у нас. Сега обаче от няколко дена съм в движение и извън София, затова не могат и да ме намерят. Та така плъзна из медиите една грешка на един митрополийски сайт, който писа: „Този добър човек най-неочаквано напусна скоропреплодния и грешен свят. С дълбоко прискърбие изказваме нашите...“.

Така погрешно изписаната (по Бог знае какви причини) дума „скоропреплодния“ се появи вече преписана на няколко места. Е, и в синодния сайт я преписаха, но то системата „копи-пейст“ е общоупотребима сега. Явно авторът на въпросния текст е искал да напише „скоропреходния“, но излязло „скоропреплодния“.

Както се казва, „хора сме, грешки правим“ (някои предпочитат тази мисъл и с разменени подлози, но това си е тяхна работа). Случило се да изпишат погрешно думата, но всички онези, които не знаят „дали пък не е някаква стара, църковнославянска дума?“, препечатват грешката и така създават неприятен прецедент. А наистина НЯМА ТАКАВА ДУМА, има само невнимание и донякъде неграмотност, но какво да се прави?! Късно е вече да се ограмотяват хора с дипломи...

Повечето от читателите на Двери ще отговорят веднага: „преставление без „д“, разбира се!“. Други пък – и църковни, и нецърковни хора – ще се чудят на този правопис, но това наистина е правилното изписване на думата. Само че колцина разбират защо е правилно? И по-важният въпрос: като е правилно, защо създава въпросителни?

Думата се използва като синоним за смъртта на св. Богородица и на други светци, както е през тези дни и успението на св. Иван Рилски. И оттук идва първото объркване. Защото тя не е синоним на успение (цслав.) или заспиване като евфемизми за смърт.

Както показва и току-що публикуваната в Двери статия за светоотеческото учение за преставлението на Пресвета Богородица (тук), това понятие носи след себе си догматически връзки за възкресение и възнесение с тяло на Божията майка на небето. Независимо дали има или няма такъв догмат в учението на Православната църква, това значение на преставлението на Пресвета Богородица все повече се вярва от православните християни, изповядва се чрез богослужебните текстове, особено около празника на Успение Богородично (включително и т. нар. опело на Пресвета Богородица). Нашата тема тук не е дали това е правилно или не е правилно учение, а за неговото название преставление. Именно защото то се използва широко – ако не с това отглаголно съществително, то с глагола преставям се в значение на умирам.