Мобилно меню

4.9529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (85 Votes)

un1Много са сцените от Евангелието, които са ми особено близки, еднокръвни, наситени със смисъл, който не мога нито да изкажа, нито да проумея докрай. Струва ми се, че колкото и да ги изучавам, те ще остават за мене неизбродими по своята необхватност и мащаб.

Една от тях обаче винаги чета с особен трепет и ме трогва до сълзи. И това е срещата между стареца Симеон и четиридесетдневния младенец Иисус (Лука 2:22-40). Вероятно това е архетипната връзка между един човек, чийто живот вече е изтекъл, и друг човек, чийто живот все още предстои. Местата не могат да се разменят, защото „и един лакът не можем да придадем на ръста си“ (Лука 12:25).

Евангелист Лука описва сцената пестеливо, сякаш случилото се в храма е съвсем естествено. Само от църковното предание знаем, че когато в младостта си е превеждал свещените еврейски книги на гръцки език, Симеон е получил обещание, че няма да умре преди да види това, в което се е усъмнил. А той се е усъмнил в пророчеството на Исаия, че „… Девицата ще зачене и ще роди Син“. И ето, той стои в храма и чака. В храма трябва да се появи спасението на света. Там е определена срещата. Това е мястото, но времето е неизвестно. Година след година Симеон чака и не умира, и продължава да чака предреченото му от ангела. Той не знае кога ще се състои срещата, но няма съмнение в нейната неизбежност.

4.9493087557604 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (217 Votes)

52 oЗа съжаление това е самата истина. Сектата на Шри Рави Шанкар жъне успехи в българското обществено пространство. Тя проведе масови сеанси с религиозен характер в голямата зала на НДК през миналата седмица. С това спечели много сериозни средства, защото цените на „обучението“ бяха между 300 и 500 лева срещу никакви разходи освен... омайващи приказки на неприятно ухиления гуру. Но печалбата от завладените позиции в българското общество е не по-малка.

Два месеца преди появяването на учредителя на новото религиозно движение, представящо се под името на Фондация „Изкуството да живееш“ (ФИЖ), в страната ни се водеше усилена рекламна кампания. Негови последователи се появяваха не къде да е, а в националните медии БНР и БНТ, после и в други телевизии, наричащи се национални. Множество билбордове край пътища и улици, рекламни афиши в софийското метро и в други превозни средства на градския транспорт показваха, че тук се борави с много пари, които – по законите на икономиката – после трябва да се възвърнат с дебела печалба!

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (40 Votes)

 MG 7576Ние сме временни обитатели на тази земя. Ще преминем по своите криволичещи житейски пътища и ще отминем. Господ Бог ще ни призове да се върнем в нашето истинско отечество и във величието и милостта Си ще ни отреди място във вечността. Залутани в нашите нестихващи търсения, ние рядко си даваме сметка за всичките Му благодеяния към нас.

Склонни сме по „човешки, твърде човешки“, да приписваме успехите на себе си, а неуспехите – на другите, на обстоятелствата и случайността. Дори стигаме до там вътрешно да обвиняваме Бога, че не е достатъчнно добър към нас, както към другите.

Бог във всичко ни обдарява, вдъхновява и води неизследимо дори тогава, когато не искаме да признаем това. Но ние всички – вярващи и невярващи, православни и неправославни, християни или не – рядко успяваме да видим и оценим Неговите благодеяния към нас. Включително и най-важното – че ни е призовал към живот и ни е вдъхнал Своя Свети Дух, за да се появим в този свят и преживеем чудото на живота. Поставил ни е на определено място, сред конкретни хора и не ни изпуска от взора Си. Милва ни невидимо със Своята десница – благ в силата и силен в благостта.

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (57 Votes)

81943038 2634638839937409 487296041532522496 n„Още се молим за дарителите и добротворците в този свят и всечестен храм...“, възгласяше отец Ипомоний по време на сугубата ектения, а погледът му не можеше да се откъсне от напълно преобразения облик на храма. Само за седмица белите стени и куполът, които си стояха така от години, защото все не можеха да се съберат средства за тяхното изографисване, бяха до сантиметър покрити със свещените изображения на Господ и Неговите угодници. Наред с тях редица сцени припомняха на входящите в храма най-важните евангелски събития: Рождество Христово, Вход Господен в Йерусалим, Тайната вечеря, Разпятието, Възкресението, Възнесението...  Всичко, както си е по канон. Обаче...

Не бяха изографисани. Бяха налепени тапети. Ама по-добре ли беше да белеят стените – като в някоя болница? Знаете ли колко струва само купола да изрисуват? А така всичко стана и бързо, и с по-малко средства. Е, средства пак си трябваха – отиде всичко, което с години беше събирано, че и не стигна. Добре, че изпълнителят прояви благоразположение и се съобрази с възможностите – и цената намали, и разсрочено се съгласи да приеме недостигащата част от сумата. И най-вече: всичко стана бързо.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (89 Votes)

2019 12 07 2051Спомням си ранните 90 на миналия век, когато бях семинарист. Тогава нямаше интернет и YouTube, а България беше още в изолация и свободният достъп до живата псалтикийна традиция в Гърция беше все още немислим за нас. Изискваха се визи и не беше така лесно като сега да отидеш там, да учиш и да черпиш от живия извор. Тоталитаризмът току-що се беше сринал, църквата ни се отърсваше от десетилетен ледников период, а разколът вече чукаше на вратата… Новите изпитания не чакаха. В тези трудни времена постъпих в семинарията и се докоснах за първи път до източното пеене и византийската музика. Една вечер, едва седмица-две, след като бях постъпил в Софийската семинария, сричах сам в класната стая Псалом 50 на църковнославянски, валеше проливен есенен дъжд, а в съседство отнякъде долиташе ангелска музика. По-старите семинаристи разучаваха непознато песнопение – Трисвятое на Калогиру, както после разбрах. Казах си, че трябва да се науча да пея и аз така. Нашият учител г-н Л. Игнатов ни даваше да слушаме няколко касетки с гръцки изпълнения, от които най-силно ни впечатляваше светогорският манастир „Симонопетра“. Тогава чухме за първи път и обичаното от всеки сега „Агни Партене“ („Чистая Дево“), но имаше и много други недостъпни тогава за нас бисери на небесната музика. После разбрахме, че това са псалми от сборник, наречен „Псалтирион терпнон“.

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит